Днес отидохме с жената, да поставим по цвете на паметника на Левски. Една девойка с микрофонче се приближи, каза ми че е от някакво радио и ме попита, защо съм там или нещо подобно. Казах й, че още Вазов е определил причината със стиха
" О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!", като срама идва от това, че две заптиета са водели Левски през половин България и не се е намерил никой от тези, които е организирал да се освободят, да направи поне опит да освободи него. Както и с Исус Христос по пътя за Голгота. Разменихме още няколко думи с момето, а накрая, тя - извън микрофона ме попита - А от кого беше стихотворението? Да е живо и здраво девойчето на баща си и майка си! Оная - Sancta Simplicitas!