Българка, която на стоп е обиколила следните държави:Слаба ракия... не е била в Украйна, Русия... а че и в САЩ не е била е достатъчна характеристика...
Ето, че дойде ред на едни от най-тегавите публикации, писани някога на този блог - тези за Китай. И това е само първата, която макар и да обхваща два дни, никак не ми се пишеше, честно казано. За да стане по-ясно какво е за мен Китай, ще го сравня с Ада за християните. Чувството, което изпитах там, вероятно може да се сравни с онова, което вярващите фанатици си представят, че е Ада - разруха, мъки, страдания, грозота... пълен ужас. Китай за мен е това - една зловеща, унищожена, осакатена, смазана земя с обезличена култура на древен народ, който понастоящем е нищо повече от милиарди безмозъчни същества. Навсякъде пушат огньовете на безброй гигантски фабрики. Навсякъде китайците ми приличат на абсолютни роботи - празни, кухи, безлични и бездушни. Никакъв елемент на свободна мисъл не протича през главиците им. Никаква алтернативна постъпка или идея няма място в животите им. Сякаш всичко е програмирано. От режима, от партията, от безмозъчието им и слабата воля. Това са моите впечатления от престоя ми там. Подчертавам дебело - моите лични впечатления. Надявам се никога повече да не ми се налага да припарвам в тази страна. Лошото е, че тя ще припари в моята и вече е. Защото Китай е зараза, която е плъзнала по цял свят и не виждам никакво спасение от нея, освен пълен бойкот на всичко китайско.
Обаче след като е посетила Китай го мрази повече и от САЩ.Абе евалла на девойката отвсякъде, малцина биха могли да се наканят дори да направят нещо подобно, камо ли да го опишат подробно... но само отбелязвам, че категоричността на горния цитат донякъде не пасва на посоченото в табличката "Китай (4)".
Цитат
...Китай за мен е това - една зловеща, унищожена, осакатена, смазана земя с обезличена култура на древен народ, който понастоящем е нищо повече от милиарди безмозъчни същества... Надявам се никога повече да не ми се налага да припарвам в тази страна.
Блога на каката е много интересен, нещо като пътеводител по-света с хиляди снимки, но трябва да се има предвид, че е донякъде психарка.Обаче след като е посетила Китай го мрази повече и от САЩ.Абе евалла на девойката отвсякъде, малцина биха могли да се наканят дори да направят нещо подобно, камо ли да го опишат подробно... но само отбелязвам, че категоричността на горния цитат донякъде не пасва на посоченото в табличката "Китай (4)".
Цитат
...Китай за мен е това - една зловеща, унищожена, осакатена, смазана земя с обезличена култура на древен народ, който понастоящем е нищо повече от милиарди безмозъчни същества... Надявам се никога повече да не ми се налага да припарвам в тази страна.
:smokin:
Вече не мога с думи да опиша как ми липсва Исландия. Липсват ми даже глада и ужасното време. И цялото пътуване. Истината е, че изобщо нямаше да се върна в края на октомври ако не беше едно обещание. А аз си спазвам обещанията. Дори когато никак не искам. Просто обещанията са по-важни от кефа.
За Исландия (и Фарьорите) думи нямам... дано намеря, когато стигна да пиша за тях на блога. Иначе жалко за читателите. Една голяма моя мечта се сбъдна. Остана Гренландия. И Аляска. И Сибир. И изобщо погледът ми е насочен устремено на север (и на юг - към Антарктида). Там, където все още има кътчета, пожалени от инвазията на осемте милиарда мутирали маймуни. Там, където се чувствам добре, въпреки че посинявам от студ, не ям нищо с дни, оцелявам на ръба и сълзи ми избиват на очите от свирепия вятър. Там има място за мен и моите принципи, там има спокойствие и любов. Неща, които не са неща и които предпочитам милион пъти пред топлината на дома, храната на масата и четирите стени на цивилизацията. Когато си най-изложен и най-уязвим, само тогава си истински свободен. По оня начин, който хората в днешно време дори не могат да си представят. Вървях през Исландия с усещането, че всеки миг мога да замръзна, да умра и точно тия мигове бяха най-красивите, истински и живи. Студеният Север се превръща в мой дом. А мразя студа, той ме измъчва и смразява костите ми, но стопля душата ми до краен предел, кара ме да летя. Защото е само мой. Защото няма никой друг. Защото е Свободен от човеци. Искам да открия най-затънтените и диви крайчета на Студения Север, искам да ги опозная въпреки смразяването, искам просто да бъда там, дори да замръзна и да не се събудя някоя сутрин в палатката. Не зная кога и дали пак някога ще се отправя към топлите пренаселени страни. Не зная какво ще ми коства да свикна със студа, но ще трябва да го направя ако искам да избягам от човешката инвазия поне по време на пътешествията си. Както казах - погледът ми е насочен право на север. Мечтая дори за полюса :) С кафявите мечки намерихме общ език, искам да намеря и с белите.
Добре завърнал се, Енгелс, къде се затри, сто пъти питахме за теб?Основно в Каталуния, уреждах руснаците и украинците с имоти там.
Интересно писание, но не обяснява всичко.Другаде е заровено кучето.
Но мъжете не са единствените, които търсят по-млади партньори, нека само да кажа, че по-възрастните жени от Европа и Америка също отиват в по-бедните страни, за да намерят 30 години по-млади мъже. Най-популярната дестинация за жените е Африка. Не знам точно защо Африка, това е въпрос, който трябва да им зададем.Не знам на колко години е авторът на този "пътепис", ама толкова да не е чувал или поне досетил защо точно Африка?! :)))