Сега, по ред.
"как буквално всеки месец са се появявали все по-"бронебойни" снаряди за танкове и съответно по-"бронирани" танкове, а за автоматичните пистолети сякаш са забравили?"
Буквално, не всеки месец. Даже хич. Добрият стар 14.5Х114 с бронебоен волфрамово-карбиден проектил (сърдечника) и добрите стари ПТРД / ПТРС са изкарали цялата война без съществени изменения. Колкото до "забравянето", за нищо не са забравили. Времето ги е притискало. Нямали са изчистена концепция за настоящ автомат, надежден, бърз и достъпен за масово производство. Пенико написа по-горе: воювали са с каквото са разполагали. Но не са "спали". Щурмгеверът е доказателство за незаспиващата инженерно-техническа мисъл.
"По моята женска логика, армията е въоръжена с пушки, за по точна стрелба, иза икономия на патрони.
Представяш ли си всички се надигнат в атака, и почнат тратататааа, колко патрони нахалост."
И да, и не. Много са съображенията и факторите. Но когато се е налагало да се води "подавящ огън", не са пестели патроните, билийв ми. Доказателство: MG-42. От 900 до 1200 - 1600 "straight to the Hell bullets" в минута. Горе-доле, по 25 в секунда.