Покажи участието
121
Новините от деня … / Re: А сега накъде...
« -: Февруари 20, 2022, 08:04:36 »Потвърждавам. Това е и моят метод: Да, сър! Сгреших, сър! Извинявам се, сър! В повечето случаи се разминавам с "устна" забележка. Тук скандалджиите не предат. За разпознаването - много бързо ги "засичам". Черен или бял автомобил (може комбинация) - Форд или Шеви, с "апаратура" на покрива, боен фар на шофьорската врата и подсилена предна решетка като на фадрома. Просто трябва да гледаш често в огледалото за обратно виждане. Напоследък обаче "изгяволяха" - вкараха разни всякакви марки, всякакви цветове, махнаха сирените и лампите от покривите и ги вкараха вътре в купето и ги накичиха по брони и калници (техологиите напредват). Преди години замалко да "изгоря" в Милуоки. Пътувах до там през ден. На центъра се събират 3 магистрали и винаги има "тапа". Аз винаги се включвам от най-натовареното платно. Вдясно от мен влиза друго, а в него движение хич. Та се изучих да "прецапвам" през аварийната лента в другото платно. Години наред работеше. Един ден обаче таман бях "нагазил лука" и колата зад мен 'светна" като дискотека. Обикновена на вид Хонда Акорд, синя? Егати полицейския крузър. Дойде младежът - униформен и учтив. Пита ме: Сър, технически проблем ли имате (тук можеш да караш в аварийната ако нещо не ти е наред). Аз се правя на "ампер": ами такова, не съм сигурен. Докато туй-онуй, за мой късмет му се обадиха по радиото - той махна с ръка и отпраши с "цветомузиката"...Оттогава си не газя през аварийната.Много съм пътувал и винаги при ситуация с полиция, гранични власти или митница започвах разговора с френдли и почтителен стейтмънт:
"С полиция и митница не се спори, защото са прави!"
В резултат на такова отношение разговорът приключва бързо и често съм се разминавал със забележка вместо с тикет.
Задължително френдли и почтително, работи!
Така е. Например в повечето щати полицията, даже и да те спре за нарушение, не е задължена да ти даде фиш (ticket). Ако не се правиш на ербап, често можеш да се разминеш с предупреждение.
В България някога използвах друга "технология (там също бях "силно" учтив): винаги в книжката ми стояха 2 х 20 лв. Като ми я поискат - давам я.
Работеше. Но веднъж не "хвана дикиш": Отивам в командировка в северо-източните краища за цяла седмица. Средата на лятото. В понеделник трябваше да взема един колега от Добрич. Жената имаше да взима 2-3 дни компенсация и каза: отлично - тръгваме в събота сутринта, хем да видим братовчедите (родата е от Варна). Ти продължаваш в понеделник, а аз изкарвам едно "кратко" море и се прибирам с автобуса. Реченото - сторено. Точно на влизане във Варна ме спират. Знаех, че на това мято "дебнат", но явно съм се бил отнесъл. Дойде полицаят, не беше млад. Давам му документите си. Отваря той книжката и ...ми връща 2те х 20 лв: Тук сте забравили някакви пари 
Пазил си е пенсията човека, предполагам. О, съжалявам думам аз. Гледа документите, чуди се, мая се - колата беше западняшка, служебна и нова. Регистрирана във Видин. Моите документи - от София. Накрая извади бумагите и взе да пише акт. Накрая: може ли да помоля вашата "спътница" да подпише акта като свидетел? Аз ядосан, че не ми мина номера отсякъх: Не, изключено е да намесваме дамата в тази ситуация. 
Човекът доста мисли: минувачи нямаше, движение също. Чакахме 5 мин докато се зададе една кола. Той я спря и хвана шофьора за свидетел. Нямаше как да го попитам, но съм сигурен, че си е мислил: още един "фирмаджия мошеник" със служебната кола е довел колежката да и покаже Златните
ЕЖК не ли?
Взе да ни разпитва накъде отиваме посред нощите - обясниме му. Той се заинтерсува - каза, че жена му е бивша волейболистка. После се почеса по врата: хубаво, ама този път не отива в Канзас сити 
Брях! Написа ми фиш (тикет) за 5 мили превишение вместо за 15 ($40 с/у $100 по тогавашни цени) и ни упъти. Нямаше време да се връщаме до У разклона, и решихме да "минем напряко" - знаехме посоката. Ама излязохме от мащаба на разпечатката и като се завръткахме по едни фермерски пътища - свят ни се зави. Хеле накрая уцелихме магистралата, дори стигнахме навреме за турнира. И до ден днешен се питтам дали да се ядосвам за тези $40 ....ако бях минал "уставно" и не бяха ме спряли кой знае къде щяхме да осъмнем? 
А аз след морето най-обичам джунглите 
Може и да се сбъдне. Карибския бряг на Мексико (Юкатан) е супер -- евтини къщи, прекрасно море, и богата археология. Имам много хубави спомени от там. Можеш половин живот да обикаляш джунглите и градовете на маите и пак няма да ти стигне. Жалко, че мексиканците съвсем са изпуснали сигурността и престъпността. От Ямайка също имам хубави впечатления, но не бих живял там. Иначе морето и планините там са чудесни.
