Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Март 28, 2024, 15:28:08

Автор Тема: Едно малко място за големи цитати  (Прочетена 10019 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Едно малко място за големи цитати
« -: Февруари 04, 2020, 18:44:02 »
Quote (selected)
Вт., 04/02/2020 - 17:31 (нов)
Звън®
До мажорни вариации на тема "Свали"
Радев свали политическото си доверие от правителството - заглавие на днешна новина.

Деси Радева свали от котлона къкрещата тенджера с боб яхния.

Иван Гашев свали каскета и избърса изпотената си бръсната глава.

Тиквоний I Хипертоник свали шлифера си и разкри пред възбудените мисирки провисналото си "трлюлю-трлюлю-трлюлю".

Шкембе войвода еротично свали огромните си гащи Лъсна едрият му като биволска глава задник. Полумракът в стаята избяга. Замириса на обор и стана по-топло.

Корнелия свали сакото си, но никой не й обърна внимание.

Доган свали потурите си и душмански се изпърдя - коминът на ТЕЦ "Варна" потрепера.

Сидеров свали гащите си, но дори и Карадайъ не го пожела.

Проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване населението и човека към БАН, свали и последната си дреха. Тази впечатляваща гладкоцицеста лифтирана пишколапка томително и артикулирано продължи да  каканиже анализа си:

- Борисов отново бе с много обрана реч. Позициите на ръцете и мимиките на лицето му бяха до милиметър точни и овладяни. Особено се запомни артистичната му имитация на мисирка и афронта му спрямо ппрезидентски служител, съдържащ артикулиране на келеш.

Народът отново свали гащите си - все по-прост, все по-безпомощен, все по-безразличен. Сал една 73 годишната баба Стойна намери сили да изока истината:
- Мухльовци, скопени мухльовци и курви!
Никой не я чу.

https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/borisov-radev-ne-ni-dava-doverie-che-da-go-svalya?page=1

Бем ви киното скии ко стаа тук! :aplause:
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен Kole

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4111
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #1 -: Февруари 05, 2020, 16:27:50 »
Днес вали сняг, приключих по-рано делата и захванах книжка, а там...

Quote (selected)
Марвин Гудман бе прекарал по-голямата част от живота си в Сикърк, Ню Джърси, градче, управлявано близо петдесет години от един или друг политически шеф. Повечето жители на Сикърк се отнасяха с безразличие към явната корупция във всички управляващи среди, хазарта, войните между бандите, пропиването на младежта. Бяха свикнали да гледат как се разбиват пътищата им, как се пукат старовремските им водопроводни тръби, как излизат от строя електростанциите им, как се разпадат старите им разнебитени постройки, докато шефовете си строят все по-големи къщи, по-дълги плувни басейни и конюшни с отопление. Хората бяха свикнали с това. Но не и Гудман.
Робърт Шекли, Билет за Транай

Превръщаме се в оживяла дистопия

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #2 -: Февруари 05, 2020, 17:43:31 »
Quote (selected)
Лампадефорци! Световната криза шествува като зла чума по цялото земно кълбо. Тя не пожали и нашата хубава страна, която преживява дни на тежки изпитания. Празните железни каси в държавната хазна напомнят надгробни на нашето някогашно благополучие. Мнозина от вас гладуват, защото са останали без работа, а държавата е безсилна да им се притече на помощ. Но нека това не отчайва никого. В днешния трагичен момент отечеството се нуждае от хора с несъкрушимо самообладание и с твърда вяра в щастливото бъдеще. Безработни граждани на Лампадефория! Дигнете гордо глави и хвърлете поглед към безкрайните родни поля — едничкото благо, което ви е останало. Идете всички там и докато трае кризата, яжте до насита тлъстата сочна трева с героичното съзнание, че вършите един велик патриотичен подвиг. Грядущите поколения ще си спомнят със сълзи на очи за вас и имената ви ще светят със златни букви в славната история на нашия народ. Нека бог ви закриля и подслажда с повече витамини тревата, която ще пасете. Амин!
 
Бодил III[1],
крал на Лампадефория“
Светослав Минков, “Какво се случи в Лампадефория”

А по-нататък:
Послушните гладни лампадефорци се юрват из полетата да пасат трева и се превръщат в... овце. РаЯ...

Quote (selected)
“Лампадефорските министри, знаеш, най-добре разрешили кризата. Изпратили безработните граждани да пасат трева, а после, когато хората се превърнали в овце, започнали да ги доят и да ги стрижат. От вълната правят платове, а от млякото — сирене.”[\quote]
« Последна редакция: Февруари 05, 2020, 17:46:46 от SvSophia »

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #3 -: Февруари 06, 2020, 19:14:40 »
Дойде време и тук му е мястото (Благодаря, Буратино!!!) за цитати от любими книги. За да е ясно, че всичко вече не само се е случвало, но и е вече описано :)))
Любима книга, любим автор:

Quote (selected)
- Устоите на отечеството припукват.
- Винаги са припуквали.
Хайнрих Бьол, “Билярд в девет и половина”

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #4 -: Февруари 06, 2020, 19:18:31 »
А сега внимание! Ако не ви кажа кой е авторът, ше решите, че някой го е писал вчера:
Quote (selected)
А кое е злото? В живота ни е навлязъл един странен и противозаконен копнеж. Налегна ни болест тежка и неизлечима, разрази се по-лоша от чума. Измислиха ново и страшно беззаконие, защото то променя не само човешките, но и природните закони. Така блудството стана дребна работа и то вече се определя като обикновен разрат. И както при страданията, когато дойде много силна болка, тя надвива впечатлението от предишната, така и прекаленият размер на тази сквернота прави непоносимото да не изглежда вече като непоносимо, тоест разврата с жена.
Защото изглежда, че е прекрасно да може да се измъкне човек от тези мрежи и има опасност занапред женският пол да стане излишен, щом като младежите заместват всичко онова, което принадлежи на жените. И не е само това злото, но и с голяма волност се одързостяват към такъв разврат и беззаконието се е узаконило. Така че никой не се страхува и не трепери. Никой не се срамува и не се изчервява, но дори се гордеят за тези жалки действия, а благоразумните се смятат за глупави и онези, които се стремят да ги вразумят, уж били заблудени. И ако са по-слаби, ги бият, а ако са по-силни - осмиват ги, подиграват ги и ги засипват с безброй хули. С нищо не могат да помогнат нито съдилищата, нито законите, нито възпитателите, нито бащите, нито слугите, нито учителите.
Защото успяха едни да покварят с пари - такива се интересуват как да спечелят някоя пара. А онези, които са по-разумни и се грижат за спасението на душите си, щом веднъж са им показали доверие, едни от тях много лесно ги приспиват и мамят, а други пък се страхуват от силата на безнравствените хора. Впрочем, по-лесно би се избавил някой, когото са заподозрели, че се стреми към царската корона, отколкото да се измъкне някой от ръцете на онези мерзавци, ако се опита да избави децата от тях.
Така насред градовете, сякаш са някъде в голяма пустош, мъже с мъже вършат разврат. Които пък са избегнали тези клопки, трудно ще избегнат обаче злословията от онези, които вършат подобни безобразия.
Първо, защото са твърде малко и затова лесно биха могли да останат незабелязани сред множеството на вършещите злини; и второ, защото самите онези мерзавци и мръсни бесове, като не могат по друг начин да навредят на тези, които не са им обърнали внимание, се опитват да ги накажат по този начин. Защото, като не са могли да ги наранят смъртно, нито да засегнат самата им душа, стремят се да накърнят поне похвалата за тяхното благоразумие, която тези хора получават от обществото, и да развалят добрия им образ.
Затова и чух, че мнозина се изненадват как досега не е завалял огнен жупел, как градът ни още не е изпитал онова наказание, което е понесъл Содом, макар и да е заслужил много по-тежко наказание, защото не се вразумяват дори и от злините, постигнали содомци? Но макар че онова селище вече две хиляди години крещи с вида си по-силно и от човешки вик към цялата вселена, за да не дръзне някой да върши подобен грях, не само не е намалял стремежът им към този грях, но са станали и по-нагли, все едно че спорят и се борят с Бога; и се опитват на дело да докажат, че колкото повече Той ги заплашва, те толкова повече ще бъдат привързани към тези злини.[...]
При някои от безсловесните животни има много силен полов нагон и неудържимо желание за сношение, което прилича на някаква лудост. Но при тях не се наблюдава това влечение на мъжко към мъжко и си остават в границите, които природата им е поставила. И хиляди пъти да се увеличи нагонът им, те все пак не прекрачват законите на природата. А тези, уж разумни същества, които са се запознали с божественото учение и учат дори другите какво трябва и какво не трябва да правят, които са слушали Писанията, дошли от небето, самите те с проститутките не завързват връзки толкова лесно, колкото с младежи. Сякаш не са човеци, сякаш няма Божи промисъл, който наказва престъпленията, но все едно някакъв мрак е завладял всички и вече никой нито вижда това, нито ги чува – до такава степен се одързостяват във всяко отношение и при това с толкова голяма ярост. А бащите на развращаваните деца мълчаливо търпят това и нито изчезват заедно с тях, нито мислят как да поправят злото. Защото дори да трябваше да закарат децата си в изгнание в чужбина заради тази страст – било по море, било на някой остров, било на необитаема земя, било във вселената над нас, не би ли трябвало да се постараят и да направят всичко, така че да не се внасят тези срамотии? И ако някъде има някое село, нападнато от тежка болест, например холера, няма ли да отведем оттам синовете си, дори те там да печелят много добре и здравето им все още да е добро? Сега обаче, когато навсякъде има такава голяма поквара, ние не само водим децата си към тази пропаст, но и онези, които искат да ги освободят, ние ги пропъждаме, сякаш те носят бедите. Наистина, какъв гняв и какви мълнии заслужава цялото това поведение, когато се стремим да поправим думите на предупреждаващите и да ги „изчистим“ с мярката на светската мъдрост, а душата, която лежи в блатото на разврата и непрекъснато се разлага, не само я пренебрегваме, но и когато пожелае да се поправи, ние й пречим?
И нима някой ще дръзне да каже, че е възможно тези, които са затънали в такива грехове, да се спасят? Как да се спасят? Защото тези, които са избегнали страстта на разврата, онази тиранична любов, която разрушава всичко (макар че са малцина тези), те обаче не избягват жаждата за богатство и слава. А повечето от тях са обладани и от тези последните страсти, но и на страстта на разврата се отдават с огромен устрем.

Но днес съм бяла и добра, затова... Йоан Златоуст, Из Четвърта беседа върху Послание до римляни (PG 60, 417 sq.)

Неактивен пешo

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2946
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #5 -: Февруари 06, 2020, 21:13:18 »
Quote (selected)
Хайнрих Бьол, “Билярд в девет и половина”
Велика книга !
Against stupidity the very gods themselves contend in vain.

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #6 -: Февруари 07, 2020, 08:59:28 »
започвам лежерно петъка с един цитат от любимия ми Хулио Кортасар
в класацията ми Кортасар е преди Маркес, преди Борхес и преди много други
 
Quote (selected)
...Аз бях аксолотл и сега в един миг проумях, че разбирането е невъзможно. Той беше извън аквариума, мисълта му бе мисъл извън аквариума. Знаех го от това, че бях той, а сега вече бях аксолотл и се намирах в своя свят. Ужасът ме бе обхванал — това разбрах веднага, — защото, преселвайки се със своята човешка мисъл в тялото на аксолотл, аз се бях сметнал негов пленник, погребан жив в аксолотла и осъден да съществувам разумно сред неразумни твари. Но ми мина, когато нечия лапа докосна лицето ми, когато, отдръпвайки се леко встрани, аз видях до себе си един аксолотл да ме гледа, и разбрах, че той също съзнава, съзнава също тъй ясно, но не е в състояние да го изрази. Или аз бях също и в него, или всички ние мислим като хората — неспособни на самоизразяване, когато всичко се свежда до златистото сияние на очите ни, гледащи лицето на човек, притиснало се до стъклото...
Хулио Кортасар, Axolotl, 1956

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #7 -: Февруари 07, 2020, 09:08:04 »
слагам още един цитат, ще пракаля, ама предполагам, че няма да има много посещения в тази тема :smokin:
Quote (selected)
Свирачите, които управляват танца,
превърнаха човека на хармоника...
Но от законите базмилостни на дансинга
главите ни са пълни с беззакония.

Докрай разпасали колана на душите,
бесуваме като пирати, не видели суша,
и в дяволския танц на лакти и копита
нозете боси бягат от ботуша...
Борис Христов, Плаващ ресторант
даа, все същото

Неактивен Kole

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4111
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #8 -: Февруари 07, 2020, 10:16:31 »
Quote (selected)
А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: „Починал(а) от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.“

Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева, чиято беритба скоро ще настъпи.
Дж. Стайнбек, Гроздовете на гнева

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10076
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #9 -: Февруари 07, 2020, 11:30:27 »
Старшина-школник Марек към Швейк :

"Човек иска да е титан, брат, но е нищо и никакво говно"

Неактивен пешo

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2946
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #10 -: Февруари 07, 2020, 12:12:59 »
Старшина-школник Марек към Швейк :

"Човек иска да е титан, брат, но е нищо и никакво говно"
:way_to_go-1308:
Against stupidity the very gods themselves contend in vain.

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #11 -: Февруари 07, 2020, 12:18:47 »
.

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #12 -: Февруари 07, 2020, 18:58:53 »
Quote (selected)
Мис Тик изсумтя:
— Да кажем, че този съвет е безценен. Слушаш ли?
— Да.
— Добре. Значи… ако вярваш в себе си…
— Да?
— …и ако държиш на мечтите си…
— Да?
— …и ако следваш звездата си…
— Да?
— …пак ще те победят хора, използвали тяхното време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи. Довиждане!
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #13 -: Февруари 07, 2020, 19:29:22 »
Величието е преходно явление. То никога не е последователно. Зависи отчасти от създаващото митове човешко въображение. Човекът, когото величието споходи, трябва да има усет за мита около своята личност. Той трябва да отразява онази светлина, с която го огряват. И трябва да притежава умението да иронизира. Това е единственото, което може да му попречи да повярва в своите собствени преструвки. Само иронията може да го раздвижи вътрешно. Без това качество дори случайното величие ще смаже човека.

Из "Избрани мисли на Муад'Диб" от принцеса Ирулан

Неактивен Kole

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4111
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #14 -: Февруари 07, 2020, 20:56:59 »
Сър Тери рулс!  :t2017:
Където и да побутнеш изскачат рояци превъзходни цитати - философски, забавни или откачени

Quote (selected)
— Нещо-за-пиене?
— Специален гъст разбит шокобананов шейк. Тя започна да натиска малките квадратчета с пиктограми на касата. (Грамотността вече не беше задължително изискване в тези ресторанти. Усмивката беше.) После се обърна към трътлестия мъж зад тезгяха.
— ДеБеТе, КД, горчица не — заръча му тя. — Шокшейк.
(....)
Здравейте-казвам-се-Мари му подаде неговото ХАПНИ(tm) и го всичкодоброса.
Намери малка пластмасова масичка, седна на пластмасовия стол и разгледа храната.
Изкуствено хлебче. Изкуствено кюфте. Пържени картофки, картоф нивга невидели. Сосове, които бяха всичко друго, но не и храна. Дори (Сейбъл беше особено доволен от това) изкуствен резен туршия с копър. Изобщо не си направи труда да разгледа млечния шейк. Той нямаше никакво хранително съдържание, но пък и онези, продавани от съперниците му, също нямаха.
Навсякъде около него хората ядяха не-храната си ако и да не беше точно с очевидна наслада, то поне с не по-голямо от обичайното отвращение, характерно за всички вериги за хамбургери по цялата планета.
Той се изправи, отнесе подноса си до контейнера с надпис „МОЛЯ, ИЗХВЪРЛЯЙТЕ ОТПАДЪЦИТЕ ВНИМАТЕЛНО“ и изхвърли всичко.
Добри поличби
Пратчет.Тери Пратчет

Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #15 -: Февруари 07, 2020, 23:47:17 »
... Из "Избрани мисли на Муад'Диб" от принцеса Ирулан

Една принцеса с тъжна съдба.
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #16 -: Февруари 07, 2020, 23:56:19 »
едни книги, дето мога ги препрочитам безкрай.
наред с поредицата за валънтайн на силвърбърг.


Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #17 -: Февруари 08, 2020, 00:15:14 »
едни книги, дето мога ги препрочитам безкрай

За мен такива са "Господарят на светлината" от Зелазни, и "Белият зъб" и "Зовът на Дивото" от Джек Лондон  :aplause:
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #18 -: Февруари 08, 2020, 00:20:43 »
едни книги, дето мога ги препрочитам безкрай

За мен такива са "Господарят на светлината" от Зелазни и "Белият зъб" и "Зовът на Дивото" от Джек Лондон  :aplause:

едно време се пишеха добри неща, особено фантастика, но от доста години има криза в жанра. може би щото все по-малце се чете, а все повече се гледа.




Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #19 -: Февруари 08, 2020, 00:30:00 »
Видя ли, че някоя книга има повече от едно продължение -> далеч.
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен onzi

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7722
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #20 -: Февруари 08, 2020, 00:47:27 »
едно време се пишеха добри неща, особено фантастика, но от доста години има криза в жанра. може би щото все по-малце се чете, а все повече се гледа.

едно време имаше оптимизъм, вървеше научният прогрес, затова и има толко много качествена фантастика за космоса и светлото бъдеще.

от поне 30 години корпорациите взеха да мачкат и оптимизмът си замина, затова сега имаме бъдеще, наподобяващо средновековието, с някоя и друга магия за цвят. няма високи цели, няма добри герои, сичко е сиво, има всесилни банки, които подчиняват всички. парите са възвеличани, всички други качества се равняват по тях. капитализъм.

светицата е компетентна, ама като цяло imho художествената литература следва духа на епохата, в която се намира. имаш световни войни - имаш ремарк и кестнер. пак по това време имаш глад и зор - имаш екзистенциалисти. след това имаш подем - имаш азимов, кларк, шекли, стругацки.

имаш капитализъм - добре дошъл при огъня и леда и аберкромби, където хепиенд няма, доброто не побеждава, обаче побеждава желязната банка и парите като цяло.

Неактивен onzi

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7722
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #21 -: Февруари 08, 2020, 01:03:37 »
а, забравих малазанската книга на мъртвите. ако искаш да разбереш докъде може да изпадне въображението на човешко същество - осведоми се.

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #22 -: Февруари 08, 2020, 01:13:31 »
а, забравих малазанската книга на мъртвите. ако искаш да разбереш докъде може да изпадне въображението на човешко същество - осведоми се.

спрях да чета нови неща отдавна, може би от средата на 90-те.
квото е написано до към края на 80-те става, след тва не.
дали заради неолибералния свят, дали заради промяната на нагласите от четене към гледане - се тая.

по-добре да се препрочитат стари неща - винаги има нещо интересно, на което може и да не съм обърнал внимание навремето.


Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #23 -: Февруари 08, 2020, 03:14:37 »
Цитат на: SgtTroy
спрях да чета нови неща отдавна, може би от средата на 90-те.
квото е написано до към края на 80-те става, след тва не.

по-добре да се препрочитат стари неща - винаги има нещо интересно, на което може и да не съм обърнал внимание навремето.
:yes-1289:
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #24 -: Февруари 08, 2020, 06:46:38 »
Quote (selected)
спрях да чета нови неща
Quote (selected)
имаш капитализъм
И за двамата  :bravo-1290:
Имаме не просто капитализъм - в епохата на индустриалния капитализъм все пак  неслучайно има разцвет на художествената литература във всички жанрове (19 и 20 век до последните му десетилетия) и високообразована, активно четяща публика - само един пример за съпоставка: през 70-те “Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет” е бестселър. Би ли бил бестселър днес? Категорично не, всъщност едва ли щеше да бъде издаден, рекламиран и попадащ в класации, като следя чудовищната специфична цензура на издателствата в САЩ.

Днес имаме “късен”, “неолиберален” (това са евфемизми) капитализъм, който си върви под ръка с т.нар. постмодернизъм. (Постмодернизмът не е направление в изкуството, за каквото ни го пробутват в БГто, а идеологическата база на въпросния капитализъм). Това нещо не може да роди нито велики идеи, нито голяма литература, а дори и някъде да се родят, нито ще получат грант, нито някой ще чуе за тях.

По тази причина, да се върна към литературата, в БГто изпълзяха още през 90-те академични философи и литературоведи, по съвместителство повечето пишещи постмодерна поезия и проза, които - не без външна И финансова помощ - наложиха постмодерното писане като единствено на практика чрез малкото оцеляла литературна периодика и най-вече чрез академичното преподаване. Всичко, доколкото го има, което не се вписва в този вездесъщ и единствено правилен КАПРЕАЛИЗЪМ, не се рекламира и информация/критика не достига до вас много-много.
Отсреща пък седи доста немощният, като всичко социалдемократско, хеле пък  по български, поток на официалния съюз на българските писатели.

Отделно седи изобщо войната, водена в момента по западния свят, срещу четенето, хеле пък на литературна класика сред юношите. Но това е отделна тема. Просто четенето, освен всичко, което то е, е самотна дейност, подривен спрямо властващите идеологически доктрини и контрасистемен процес. Провокира размисъл. Създава условия за критично и аналитично мислене, развива въображението. Винаги е било такова. Пречи.
« Последна редакция: Февруари 08, 2020, 06:56:56 от SvSophia »

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #25 -: Февруари 08, 2020, 06:54:27 »
Който не е влизал да преподава в академична аудитория през последните години на иначе симпатични, мили и съвсем неглупави деца, идея си няма какви вреди и щети постмодерният диктат, пробутван чрез преобръщането на ценностите и приоритетите,  “реформи” в образованието и учебните програми, медии и прочее слугинаж е нанесъл и все повече нанася на хубавите ни иначе деца.
« Последна редакция: Февруари 08, 2020, 06:57:35 от SvSophia »

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #26 -: Февруари 08, 2020, 08:27:59 »
цитати в съботна сутрин с кафе, сняг и слънце :smokin:

Quote (selected)
„Значи все пак не съм сънувала — си каза тя. — Освен… ако всички ние сме части от един и същи сън. Само че, надявам се, този сън го сънувам аз, а не Черния Цар. Не ми се ще да бъда част от съня на друг човек — продължи тя тъжно. — Много ми се иска да ида да го събудя, за да видя какво ще се случи.“
Луис Карол, Алиса в огледалния свят

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #27 -: Февруари 08, 2020, 08:35:17 »
Quote (selected)
Внезапно лицето на Томи помръкна.
— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.
— И аз — каза Аника.
— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
Астрид Линдрен , Пипи дългото чорапче

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10076
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #28 -: Февруари 08, 2020, 08:36:21 »
Уди Алън :

"Когато слушам музиката на Вагнер, ми идва да нападна Полша."

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #29 -: Февруари 08, 2020, 08:38:06 »
Quote (selected)
спрях да чета нови неща отдавна, може би от средата на 90-те.
квото е написано до към края на 80-те става, след тва не.

За художествената литература си прав.
Специализираната няма как да се игнорира
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #30 -: Февруари 08, 2020, 08:40:47 »
и няма друга хубост като тази
Quote (selected)
"Стените на замъка бяха от навят сняг, а прозорците и вратите бяха направени от бръснещи ветрове. Имаше над стотици зали, в които вилнееше снегът. Най-голямата зала се простираше няколко мили, а всички те бяха осветени от северното сияние. Бяха толкова големи, толкова празни, толкова ледено студени и толкова блестящи. Тук никога не е имало веселие, даже не е имало бал на мечките, където вятърът да свири, а мечките да ходят изправени и да се държат изискано. Нито пък е имало игри с подсвирквания и закачки. Нито пък госпожиците лисици са се срещали на следобедно кафе. Пусто, голямо и студено бе в двореца на Снежната кралица. Северното сияние пламваше с такава точност, че човек можеше да изчисли кога ще е в разгара си и кога ще свърши.
Ханс Кристиян Андерсен, Снежната кралица

Неактивен пешo

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2946
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #31 -: Февруари 08, 2020, 09:31:16 »
Quote (selected)
спрях да чета нови неща отдавна, може би от средата на 90-те.
квото е написано до към края на 80-те става, след тва не.
Е, тук-там има по нещо свястно, но в общи линии си прав. Много жаля за онази SciFi.
Against stupidity the very gods themselves contend in vain.

Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #32 -: Февруари 08, 2020, 15:02:11 »
и няма друга хубост като тази

Ханс Кристиян Андерсен, Снежната кралица

Има, даже по-хубава - "Когато скрежът се топи" - Е. Станев
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен Eisblock

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2576
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #33 -: Февруари 08, 2020, 19:47:59 »
Е. Станев ми е един от любимите български автори!
 
Quote (selected)
едно време имаше оптимизъм, вървеше научният прогрес
- А някой спомня ли си и дали сте чели "Люди как боги" - от Снегов? Бяха три части, три свързани романа. Нещо интересно около тях. Тук бях намерил само първите два. Третият - го нямаше. И случайно го виждам веднъж издаден на немски в лошата Германия?! https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B4%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BA_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B8_(%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0)...

Инак, все още чета основно SF и Фентъзита.

Неактивен Юмжагийн Целденбал

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 577
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #34 -: Февруари 09, 2020, 00:23:14 »
Life is what happens when you're busy making other plans.
(John Lennon)


Time is the Nature's way for keeping things from happening all at once.
(Ray Cummings)


Life can only be understood backwards; but it must be lived forwards.
(Søren Kierkegaard)


 :smokin:

Неактивен Асол

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 3698
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #35 -: Февруари 10, 2020, 11:08:41 »
Quote (selected)
Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.

Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?

— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.

— Носят дърва за зимата.

— А не им ли тежи?

— Не, маминото, те са свикнали.

Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...

На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:

— Два свята, единият е излишен!

 

 :smokin:

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #36 -: Февруари 11, 2020, 16:32:41 »
Quote (selected)
Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джързи небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватна твърд, протегнала се чак до западния бряг, и си представям пътя, който се разгъва, и всички мечтаещи хора в безкрайната шир, и чувам как в Айова децата плачат, защото в тая земя оставят децата да плачат на воля, и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ — а знаете ли, че бог е плюшено мече? — че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама никой не ще знае какво друго те очаква освен безнадеждните дрипи на старостта; тогава си мисля за Дийн Мориарти...
Джак Керуак, По пътя

Неактивен Ной

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4942
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #37 -: Февруари 20, 2020, 00:23:34 »
ЛЕВСКИ

Винаги съм се страхувал да пиша за него. Не защото е сложен, а защото е съвършен.
У всеки друг може да се намери нещо неясно, неточно, нещо объркано. У него е чисто просто, здраво. Аз не знам дали има втора българска фигура, създадена така естествено и така монолитно. В образа му няма нищо излишно. Онова, което при някои създава една по-свободна атмосфера, при него би звучало вулгарно. Неговите светли очи и лаконичната му реч не търпят нищо допълнително. Тук един по-аристократичен косъм е в състояние да разруши съвършенството. Надали има друга наша личност по-чужда на театралното пресъздаване. Подобно на Паисий той е анонимен. В биографията му няма нито едно увлечение, нито една жена, нито един романтичен скандал. А е бил млад, хубав, весел. В биографията му всичко е извисено над страстите, над малките слабости. И въпреки това той не прилича на икона, не е парче исторически лед. Всичките му действия са пропити от една човещина, която смайва. От една сдържана мъжка ласка, която кара България да лудее от обич...
Едно приближаване до него винаги трогва и смущава. Не защото е безсмъртен, а защото е във висша степен морален.
Целият му живот е низ от примери, които извисяват нацията. Неговата храброст и неговата скромност са пословични. В името на делото той е бил едновременно и добър, и безпощаден, невидим и ярък, колкото строг, толкова и справедлив. Всички, които са имали работа с него, са го обожавали. И Раковски, и Ботев, и Вазов, и шопите от софийско. Единствен предателят не е разбрал светлината. В летописа на вечността му няма нищо слабо, грозно, неприлично. Нищо, което би ни наскърбило. Суетата на вождовете му е органически чужда. Суетата на дребните герои - още повече. Той никога не е смесвал делото със себе си, макар че целият е бил потопен в огъня му. Никога не е търсел шума, славата, евтините радости. Онова красиво, но непотребно себепоказване, което вълнува изкуството, но обижда революцията. Ето защо на неговия паметник никога не бива да има знамена и мечове, героични пози, орлови погледи. Там горе един ямурлук и едни цървули и страшните, но скъпи думи: ”Ако загубя, губя само мене си...”
При чуването на тези думи винаги настръхвам. Не защото са необикновени, а защото са верни.
Те изразяват не само неговия революционен морал, но и съдбата му. Чрез тях той се издига на една височина, сред която стърчи сам в нашата история. И не само в нашата.
Едно изключение, което няма равно на себе си. Разбира се, тук думата „сам” не означава самотен. Тук тя значи единствен. И наистина, кой друг би могъл да оспори неговото дело или нравствената ми виста. Кой друг може да изрече това просто, и безподобно: „Аз съм Левски”. Да го изрече, без да се смути или без да се надцени. Сигурен съм, че никой. В неговия случай има нещо недостигаемо, неповторимо. Той беше неук, но гениален. Едно дърво без голяма корона, но с огромни корени. Словото му не беше красиво, но беше силно. То не радваше, а будеше, възпитаваше и дори плашеше. Не беше слово на поет, а на нелегален. Затова от него историята не наследи нито една реч и нито един статия. Но това не му попречи да й остави примера на една организация, която обедини нацията и създаде България. Преди гения народът имаше честите - хайдушките кости и стръкчето здравец. След него той получи революционните окръзи – уставът на БРЦК и знамето на една „княгиня”. Днес това може да ни изглежда малко или наивно, но по онова време то беше прескачането на няколко века, възлизането от самотата на личното отмъщение, раждането на колективна ангажираност. В този смисъл той хвърли мост между народа и епохата. Той, който пръв разбра революцията, без която не можеше и която идеше...
Убеден съм, че най-красивите слова, казани за него, са винаги недостатъчно красиви. Не защото е претенциозен, а защото е свят...
Много имена могат да се откраднат от народа, но неговото име – никога. То е млякото и въздухът за всичко българско. От кошарите до класните стаи. Клетвата, без която сме немислими. Не вярвам друга нация да е свързана с такава фатална любов към един образ. Ние не само се гордеем, че го имаме, ние ликуваме. Той е нашето вечно изригване, нашето нравствено оплождане, безкрайността ни. Невидимата емблема, която ни свързва. Когато мислим за него, ние мислим за всичко онова, което ни спасява и мъчи: за Свободата, за Републиката, за шпионите, за устата, която изфъфли: ”Фанете тогоз!” Така той ни даде в едно и също време най-чистото усещане за подвига и най-страшното усещане на цената на предателството. Неговата бесилка стана нашият кръст. Той увисна на нея не само за да спаси България, но и за да я разтърси. Да й покаже слънцето и вълците. Тук е скрит един трагизъм, който няма равен на себе си. Ето защо за народа той е нещо повече от Героя. Той е Светецът. Онзи най-скъп син, пред когото майка България винаги е стояла на колене, задавена от гордост и сълзи...
Стояла е и ще стои, докато я има.

Стефан Продев

Неактивен Ной

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4942
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #38 -: Февруари 29, 2020, 01:51:38 »
Не можах да намеря къде е граматичната тема, ама и тук става, макар да е безименен цитат.
"Малко практическа граматика - пълен и непълен член.
Граматиката, за разлика от мъжа, има два члена - пълен и непълен или както би се изразил Титанът на родната мисъл - Божинката:"ПълниЯТ член е като непълниЯ член, само че е пълен."
Пълен член имаме тогава, когато субектът, за когото въпросният член е прикрепен, извършва действието, за което се говори в изречението.
Пример:
ГолемиЯТ му член ѝ видя сметката.
Тук членът се е проявил като виждач на сметки, следователно е пълен. (Или поне е бил до момента на виждането на въпросната сметка.)
Непълен член имаме тогава, когато субектът се мота из изречението, ама не извършва действието, за което се говори.
Пример:
Тя видя сметката на големиЯ му член.
Тук членът, àко че участва у далаверата, е пасивен и не той извършва действието, което тутакси го прави непълен.
Значи, ако и от това обяснение с членове за пълниЯ и непълниЯ член не сте разбрали нищо, очевидно за никакъв член не ставате."

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #39 -: Февруари 29, 2020, 17:12:17 »
“Намирах се в една огромна чакалня и тя се наричаше Европа. След осем дни влакът заминава. Това знаех. Но накъде отиваше той и какво щеше да стане с мен, това никой не знаеше. И сега пак седим в една чакалня и тя пак се казва Европа! И пак не знаем какво ще стане! Живеем ден за ден, краят на кризата не се вижда!”
Ерих Кестнер, “Фабиан”

Неактивен Banshee

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1570
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #40 -: Февруари 29, 2020, 18:35:13 »
Quote (selected)
След осем дни влакът заминава.

Интересно съвпадение с "Το τρένο φεύγει στις οχτώ".

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #41 -: Март 01, 2020, 06:36:40 »
"Фабиан" излиза през 1931. В цитирания откъс става дума за влака, отнесъл героя на фронтовете на Първата световна война и за "чакалнята Европа" за Втората. Песента е доста по-късна. Възможно е да е случайно съвпадение с гръцката песен, възможно е изобщо да не е случайно.

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #42 -: Март 02, 2020, 08:04:05 »
Вопреки этой непривычной картине наши сограждане лишь с трудом отдавали себе отчет в том, что с ними приключилось. Конечно, существовали общие для всех чувства, скажем, разлуки или страха, но для многих напервый план властно выступали свои личные заботы. Фактически никто еще не принимал эпидемии. Большинство страдало, в сущности, от нарушения своих привычек или от ущемления своих деловых интересов. Это раздражало или злило, а раздражение и злость не те чувства, которые можно противопоставить чуме.

Албер Камю, “Чумата”*

*Съжалявам, но не мога да намеря романа в електронен формат на български език.
« Последна редакция: Март 02, 2020, 08:12:54 от SvSophia »

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #43 -: Март 02, 2020, 08:08:03 »
доктор Риэ решил написать эту историю, которая оканчивается здесь, написать для того, чтобы не уподобиться молчальникам, свидетельствовать в пользу зачумленных, чтобы хоть память оставить о несправедливости и насилии, совершенных над ними, да просто для того, чтобы сказать о том, чему учит тебя година бедствий: есть больше оснований восхищаться людьми, чем презирать их.

Но вместе с тем он понимал, что эта хроника не может стать историей окончательной победы. А может она быть лишь свидетельством того, что следовало совершить и что, без сомнения, обязаны совершать все люди вопреки страху с его не знающим устали оружием, вопреки их личным терзаниям, обязаны совершать все люди, которые за невозможностью стать святыми и отказываясь принять бедствие пытаются быть целителями.

И в самом деле, вслушиваясь в радостные клики, идущие из центра города, Риэ вспомнил, что любая радость находится под угрозой. Ибо он знал то, чего не ведала эта ликующая толпа и о чем можно прочесть в книжках, – что микроб чумы никогда не умирает, никогда не исчезает, что он может десятилетиями спать где-нибудь в завитушках мебели или в стопке белья, что он терпеливо ждет своего часа в спальне, в подвале, в чемодане, в носовых платках и в бумагах и что, возможно, придет на горе и в поучение людям такой день, когда чума пробудит крыс и пошлет их околевать на улицы счастливого города.

Ibid

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #44 -: Март 02, 2020, 08:15:48 »
Например така

Неактивен SvSophia

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 514
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #45 -: Март 02, 2020, 08:21:13 »
А след 80-тина години така:

Засега.

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #46 -: Март 24, 2020, 19:59:17 »
Quote (selected)
С една ръка кон вдигаше, можеше по цял ден да тича без умора и да се промъкне толкоз близо до някое животно, както кротко-кротко си пасе, че въпросното животно понякога се гътваше от шока, още дори преди нашия човек да си е вдигнал копието. Е, трябва да признаем и това, че докато мислеше, устните му все мърдаха и се виждаше как мислите се блъскат една в друга като залци в яхния, ама да беше тъп — не беше. Не бихте го нарекли точно „тъп“. В края на краищата, мисълта му като тръгнеше, стигаше където трябва. Само дето минаваше по възможно най-заобиколния път.

Тери Пратчет
Килимените хора
https://chitanka.info/text/1602/3#textstart
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #47 -: Март 28, 2020, 12:26:04 »
 
Quote (selected)
Притча за двата ангела

Два странстващи ангела замръкнали зимата край дома на богато семейство и останали да пренощуват. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и попитал защо го е направил...

- Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат... - отвърнал старият.

На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предното, това било много гостоприемно. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си - за да си отпочинат по-добре. На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва в плявата.

Младият ангел попитал стария:

- Как можа това да се случи? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от желаното, но кравата им умря. Защо?

- Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие съкровище със злато. Заради грубостта и свидливостта на домакина - замазах пукнатината - за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Дадох му кравата...
https://www.obekti.bg/chovek/pritcha-za-dvata-angela
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #48 -: Август 16, 2022, 09:43:11 »
Ной, евалла за пълния и непълния член. Що ли не му викаме празен, или изпразнен? Така трябва да се обясняват нешата на децата.

Неактивен Алиса

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5571
  • Алиса в страната на кривите огледала
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #49 -: Август 16, 2022, 15:30:03 »
Интелектуалецът обяснява на народа какво да прави,
а интелигентът  обяснява на народа, че властта винаги е права

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #50 -: Август 16, 2022, 17:57:08 »
Тука сме все интелектуалци. Би трябвало да сме прокопсали отдавна.

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #51 -: Август 16, 2022, 18:00:09 »
Тука сме все интелектуалци. Би трябвало да сме прокопсали отдавна.
Вие, да!
Ама ние с гегите току олупаме властниците че и интелектуалците в тарапаната.
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #52 -: Август 16, 2022, 18:11:23 »
Ти на камунис мязаш.

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #53 -: Август 16, 2022, 18:13:52 »
Ти на камунис мязаш.
Кому нисък, кому висок аз съм си тамам.
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #54 -: Август 16, 2022, 18:28:11 »
Те бидейки на изчезване, всеки взе да се кичи. Аз кай съм девето коляно барец.

Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #55 -: Август 17, 2022, 03:21:02 »
Правиш вече 6000 поста, и всичките с безсмислено и тъпо бръщолевене.
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #56 -: Август 17, 2022, 10:30:18 »
Не съм те стигнал още. Твоите не съм ги слагал на кантар и не знам колко тежат. Понякога човек изпуска и някоя глупост, или не се изразява по най-добрия начин. Не е трагедия. Не си трия нищо аз. Чак такава глупост, че да ме е срам, не си спомням поне. Пък нещата могат да се гледат под различен ъгъл. Малко хумор в забързаното време никак не вреди.

Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #57 -: Август 17, 2022, 23:19:51 »
Не говориш като човек. Говориш (пишеш) като бот, опитващ се да се престори на човек. Нищо ясно, нищо конкретно, нищо твърдо, нищо като позиция, като идея, като емоция. Само дрънканици от сорта:
"Хммм, дааа, може би е възможно, кой знае, едва ли е толкова просто, дали пък не може и така, всъщност може би трябва да се помисли, това не е за нас - по-добре да пийнем нещо в тая жега"
И други такива замазани и нищо незначещи увъртания и плява.
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #58 -: Август 18, 2022, 11:43:47 »
Преценихме се взаимно.

Неактивен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 23463
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Едно малко място за големи цитати
« Отговор #59 -: Януари 23, 2023, 07:53:18 »
Quote (selected)
Христо Смирненски на 21 януари 1922 г., точно преди 101-а години: "Тези, които никога не отиват на война, защитени от златната броня на своето привилегировано положение, заплашват със силата на своя меч; тези, които не са посели нито едно житно зърно, плачат за разорените поля; тези, които слизат в черните подземия на рудниците и минните само когато кинематографическият апарат има да снеме „великия държавник сред народа“ — те чертаят картата и не позволяват да се отнемат техните мини.

Но покрай чисто търговските сделки на конференциите те разглеждат и морални, благородни договори. В Хага се събират, за да определят кои средства за убиване са хуманни и съгласно кой параграф може да бъде отрязана една човешка ръка, без да се наруши моралът. На зелените маси във Версайл се слага великодушно въпросът: колко кубически метра въздух може да се даде на победените, за да не се задушат изведнаж. А във Вашингтон — във Вашингтон дипломатическите свекърви решиха, че нищо не могат да решат..."
https://glasove.com/izgubenata-bylgariya/hristo-smirnenski-tezi-koito-nikoga-ne-otivat-na-voyna-zaplashvat-sas-silata-na-svoya-mech
ЕС е вреден за вашето здраве!