Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 16, 2024, 01:06:39

Автор Тема: Съвременната астрофизика  (Прочетена 69804 пъти)

0 Потребители и 4 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен AR-15

  • Administrator
  • *****
  • Коментари: 20
    • Профил
Не, НАСА не е променяла зодиакалните знаци или не е добавяла нов

Отново някои  медии отново съобщават , че НАСА е променила знаците на зодиака. 
   Това не е новина и изобщо не е работа на космическата агенция. 
 
 "Оказва се, че от НАСА са решили да направят точните изчисления и научни сметки, за да дадат на хората най-точния зодиак", гласи съобщението на една от ефирните ни телевизии. "От НАСА не само разместват датите на зодиите, но и добавят 13-ти знак в зодиака, защото Слънцето преминава по пътя си през 13, а не през 12 съзвездия."
 
 Първо, НАСА не се занимава с актуализиране на астрологичните знаци. Има си по-смислени занимания. Второ, съзвездията не са се променили. И трето, Змиеносец е древно съзвездие, идентифицирано още от гърците преди хиляди години.
   Кредит: NASA 
 
 "И не на последно място съзвездия, а следователно и зодии не съществуват. Съзвездията са измислени от нас хората и звездите в тях в повечето случаи дори не са свързани помежду си. Поради това, ние можехме да съставим съвсем различни фигури и да им дадем съвсем други имена. А да се говори за влияние на звездите върху съдбите на хората е меко казано несериозно",  обяснява  астрофизикът Никола Каравасилев.
 
 Така Нека го кажем още веднъж: Астрологията не е наука. Астрологията не работи. Въпреки това, много хора вярват в нея. 
   
 Зодиакална бъркотия
 
 „Планетите, включително Земята, обикалят около Слънцето почти на една и съща равнина (отстрани орбитите на планетите на Слънчевата система изглеждат плоски). От Земята изглежда, че Слънцето обикаля около нас за една година. Пътят, който изминава през небето, е един и същ година след година и се нарича еклиптика. Всички планети се движат по небето по същия този път.
 „И така, като часовник, Слънцето преминава през едно и също съзвездие в определено време всяка година. Знаете имената на тези съзвездия: Стрелец, Везни, Скорпион, Овен, Близнаци ... съзвездието на зодиака или, ако предпочитате, зодиакалните съзвездия",  обяснява астрономът Фил Плейт  (Phil Plait).
 
 Тези 12 зодиакални съзвездия са били разпознати по един или друг начин по целия свят, въпреки че всяка страна има своя версия на тях (и  Международният астрономически съюз ), известна на древните вавилонци и гърци.
 Работата е там, че има повече от 12 съзвездия, през които преминава Слънцето. Някои са по-малки или имат по-бледи звезди, така че се игнорират. Най-голямото е Змиеносец, което е огромно съзвездие, заемащо доста небесно пространство и всъщност Слънцето прекарва повече време в Змиеносец, отколкото в Скорпион. Скорпион има по-ярки звезди и очевидна форма, наподобяваща скорпион, така че става по-добра картинка.
 Така че НАСА не добавя Змиеносец или променя зодиака или нещо подобно. Змиеносец си е там през цялото време, но е игнориран от астролозите.
 Те са тези, които трябва да поемат вината за всичко това, а не истинските учени, които дори не смятат, че астрологията си струва да се занимават с нея.
  По-лошото е, че всъщност няма 13 зодиакални съзвездия. Според някои преброявания  има цели 21 . Не само това, но Земята се клати като пумпал, много бавно и в продължение на векове,  което променя датите, в които Слънцето е в дадено съзвездие . Ако сте родени в края на март в древна Гърция, щяхте да сте Овен. Днес бихте били Риби.
 Като се има предвид, че астрологията се основава на всичко това, не трябва ли астролозите да си изясняват поне основните си факти, преди да се опитват да повлияят на живота ви?
 Какво каза НАСА
 В публикация в блог, споделена от официалния акаунт на НАСА в четвъртък, пише: „Виждаме вашите коментари за една зодиакална история, която се появява отново на всеки няколко години. Не, не сме променяли зодията.
 
 „Когато вавилонците измислят съзвездията преди 3000 години, те решават да оставят 13-ия знак.“
 
 В публикацията, която първоначално е написана през 2016 г., космическата агенция заявява, че не е променила зодията и изтъкна, че тя се занимава с астрономия (която е базирана на науката), а не астрология.
 Космическата агенция разказва, че вавилонците са разделили зодиака на 12 части въз основа на 12-те месеца от календара си преди 3000 години.
 За да опростят нещата, вавилонците решават да изоставят 13-ото съзвездие Змиеносец.
   
 
 „Линията, прекарана от Земята през Слънцето, сочи към Дева в продължение на 45 дни, но сочи към Скорпион само за 7 дни. За да въведе ред и съгласува с 12-месечния си календар, вавилонците пренебрегват факта, че Слънцето всъщност се движи през 13 съзвездия, а не 12. Така определят на всяко от тези 12 съзвездия еднакви количества време", обяснява МАСА. 
 "Така че ние не сме променяли никакви зодиакални знаци ... просто пресметнахме", завършва космическата агенция.
 
   Кредит: NASA 
 Псевдонауката е като зомби
 И накрая, защо се появи внезапно тази новина? Това е последната ирония. Претоплената сензация стартира заради тази същата статия в сайта на НАСА за деца, наречена SpacePlace. Обясненията са прости, написани на ниво, което децата могат да разберат.
 Статията на SpacePlace,  Constellations and Calendar , не е отскоро, но е актуализирана през януари 2016 г., което може би е привлякло вниманието на някой вярващ в астрологията. Статията говори за това как са дефинирани зодиакалните съзвездия и как с течение на времето те са се променили. И така някой е решил, без да вникне особено, и е написал, че НАСА е променила зодиака. 
 Но дори това не е първият път, когато се случва подобно нещо.  Почти точно същата история се разпространява през 2011  г., както  през 2016 г .
 Псевдонауката е като зомби, винаги се издига отново, пише Фил Плейт.
 
 "В един смисъл астрологията е правилна. Има група хора, чийто живот зависи от звездите и планетите - астрономите. И ако мога да помогна за разпространението на тази конкретна любов, тогава ще бъда повече от щастлив", споделя авторът.
 
  Източник: 
  No, NASA hasn't changed the zodiac signs or added a new one , Slate
  Did you recently hear that NASA changed the zodiac signs? Nope, we definitely didn’t… , Constellations and the Calendar, NASA
Source: Не, НАСА не е променяла зодиакалните знаци или не е добавяла нов

Неактивен Banana Joe Maldonado

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 3083
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #241 -: Февруари 10, 2022, 14:12:38 »
Добре, че е Фил Плейт да ни светне за 13тото съзвездие и прецесията.
Всеки начинаещ астролог ще рече, че "съзвездие" не е буквален термин, а конвенционален израз, подразбиращ 30 градуса от еклиптиката.

Нима гордите адепти на псевдорелигията, нарекла се "наука" не им стигат подаянията?
Да се научат да правят хороскопи като Кеплер:
https://www.nytimes.com/1999/03/09/science/400-year-old-horoscope-shows-kepler-s-sideline.html
*********   ✹    *********

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #242 -: Февруари 10, 2022, 14:22:26 »
ъхъ, тая пуста псевдонаука, де от хилядолетия и допреди стотина години всеки уважаващ себе си учен е практикувал, ма нема как, наште учени са най-учени
Същата работа и с ваксините.

Тоя матрял трябва да е писан в ретрограден Меркурий от човек, с ретрограден Уран квадратура с Венера в падение в наталната карта.
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

Неактивен AR-15

  • Administrator
  • *****
  • Коментари: 20
    • Профил
Kолко километра изминахте днес? 25 532 242 560 км
« Отговор #243 -: Февруари 10, 2022, 18:48:51 »
Kолко километра изминахте днес?  25 532 242 560 км

Въпрос: колко километра изминахте днес?
 В зависимост от ежедневната ви работа, отговорът ще бъде няколко километра или десетки километри. А професионалните шофьор или пилоти, ще натрупат няколкостотин или няколко хиляди километра. Но нищо повече.
 Това, което повечето хора забравят, е, че изминават не само тези километри, но и още много, возейки се с Майката Земя. Защото тя не стои неподвижно във Вселената. Има цял списък с движения, с които Земята извършва и които ни гарантират, че всеки път пътуваме много повече километри, отколкото подозираме на пръв поглед:
 На първо място Земята се върти. Ако сте на Северния или Южния полюс, това не води до допълнителни километри, но ако живеете на екватора, ще покриете повече от 40 000 км допълнително на ден. Това не е нищо.
 Земята се върти около Слънцето, една обиколка годишно. Скоростта й е около 29 км в секунда, или 2505 600 км на ден. Пак не е кой знае какво.
 Цялата Слънчева система обикаля около центъра на Млечния път. Изглежда, че това става доста бързо: не по-малко от 322 км в секунда или около 27 820 800 км на ден. Отново разстояние, може да не впечатли всеки.
 Но това не е всичко. В рамките на локалния куп галактики, в който участват Млечният път и галактиката Андромеда, също се извършват някои движения, предизвикани от гравитацията. Със скорост от около 130 км в секунда споменатите галактики се насочват една към друга и това произвежда ежедневно движение от около 11 322 000 км. 
 Това ли всичко? Не разбира се, че не. Защото цялата тази локална група галактики не стои неподвижно във Вселената. Не, някъде във Вселената мега-голям суперклъстер на галактики, наречен Големият Атрактор, е скрит в съзвездието Хидра. И той също ни привлича, защото със скорост 600 км в секунда вече сме на път към този суперклъстер, заедно с местната група. С други думи, 51 840 000 км за 24 часа. Невероятно.
 И накрая, съществува движение, причинено от разширяването на Вселената. Скоростта, с която се отдалечаваме от всяка точка на Вселената, е около 300 км в секунда, така че стават 25 920 000 км на ден.
 Освен въртенето около оста на Земята, което зависи от нашето положение на Земята, всички други скорости са еднакви за всички на нашата планета.
Source: Kолко километра изминахте днес?  25 532 242 560 км

Активен Звездоброец

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 855
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #244 -: Февруари 10, 2022, 18:56:08 »
Source: Не, НАСА не е променяла зодиакалните знаци или не е добавяла нов

Ей, каква е тази снимка с южните съзвездия! Като ще ровят по мрежата за снимки, поне да сложат нещо на нашето небе.

Неактивен AR-15

  • Administrator
  • *****
  • Коментари: 20
    • Профил
Наистина ли фосфинът означава живот на Венера и защо Роскомос "скъса" с НАСА

Неотдавнашното откритие на биомаркера фосфин в атмосферата на Венера предизвика много противоречия - има ли живот там? Това още не е ясно.
 Но определено е ясно, че Роскосмос реши да използва това за PR цели - държавната корпорация вече е предложила да вземе проба от веществото на тази планета. За да направи това, тя се отказва от съвместния проект с НАСА "Венера-Д" (Д означава Дълголетна) и ще го замени със "свой".
 Но има ли причина за подобно бързане? За какво всъщност говори фосфинът в облаците на втората планета от Слънцето? И най-важното, ще се справи ли Русия с вземането на проби оттам?
 Руското издание  Naked Science  предлага някои отговори.
 Какво бе открито
 Според научна работа,  публикувана  в Nature Astronomy, фосфинът, газ с формулата PH 3 , е открит на Венера на височина 50-60 км. Концентрацията му е ниска, само 20 части на милиард, малко по-висока от метана на Марс, но е много трудно да се оспори самият факт на регистрацията.
 Медиите - този път с основание - написаха, че това е много вероятен признак на живот.
 Защо?
 Първо, фосфинът е силно реактивен. В резултат на това той се разлага при повишени температури до чист фосфор и водород, от които е съставен.
 Второ, фосфорът в условията на венерианските облаци трябва просто да падне надолу, където няма водород - тоест там, където е забелязан от земните телескопи фосфинът трябва непрекъснато да изчезва, просто да го няма.
 И трето и най-важното, на Земята този газ преди появата на хората се е образувал само по един начин - в резултат на дейността на анаеробни бактерии.
   
  Изображения на повърхността на Венера, направени от съветски спускаем апарат. Кредит: Роскосмос 
  За съжаление този газ даже на Земята е толкова рядък , че е трудно да се разбере кои точно бактерии го произвеждат, но това са анаеробни бактерии и в по-малка степен археи, които се размножават бързо на места като депа за отпадъци и тор. И там не протичат неорганични процеси, способни да генерират това съединение.
 Възможно ли е по принцип да се произвежда фосфин по небиогенен начин?
 Да, разбира се, например има следи от него в атмосферата на Юпитер. Но изчисленията показват, че за получаването му без участието на живи същества, с техните сложни каталитични процеси, е необходимо огромно количество енергия. В случая с Юпитер е ясно откъде може да дойде - фосфинът се издига там от недрата на планетата, където температурите се измерват в хиляди градуса, което позволява на фосфора да реагира с водорода, което е много често при газовите гиганти. В резултат на това неизбежно се образува фосфин.
 Но Венера е много по-хладна, отколкото във вътрешността на Юпитер, и най-важното е, че в нейната атмосфера почти няма свободен водород.
   
  Панорамни снимки на повърхността на Венера, направени от едит от съветските спускаеми апарати. Кредит: Роскосмос. 
 Чисто теоретично фосфин на Венера може да се отделя от вулкани (въпреки че това не се случва на Земята в забележим мащаб). Авторите на изследването в Nature Astronomy обаче  отбелязват, че необходимият мащаб на изригванията трябва да е стотици пъти по-висок от този на Земята. И това се основава на най-оптимистичните оценки за оцеляването на фосфина в атмосферата на Венера. Но там няма следи от действаща вулканична активност стотици пъти по-висока от тази на Земята. Освен това в долните слоеве на атмосферата си фосфинът, поради високата температура, трябва да се разпадне в рамките на един час, тоест почти веднага след изригванията.
 Заради всичко това още през 2019 г. изследователи от Масачузетския технологичен институт в свое  изследване, публикувано в списание Astrobiology , предлагат да се търси фосфин на екзопланети от земен тип като признак за живот. По този повод бе организиран анализът на спектрите на венерианската атмосфера - и там бе открит този газ.
 Но нали в „адските условия на Венера не може да съществува нищо живо“?
 От училище знаем, че на Венера е +462 ° C по Целзий, тоест по-горещо от точката на топене на оловото. А налягането е 93 пъти по-високо, отколкото на повърхността на Земята, на нашата планета същото налягане е 930 метра под водата.
 Какъв живот може да съществува при такива условия?
 Тук обаче няма парадокс. Работата е там, че на височина 50-60 километра Венера, както съветските сонди установиха преди половин век, има приблизително земни температурни условия. Например на 55 километра температурата е постоянно 21 градуса по Целзий. Ден и нощ, зима и лято поради плътността на венерианската атмосфера, там няма сезонни и дневни температурни колебания. Налягането на 55 километра е равно на половината от земното налягане на морското равнище - или същото като нашето на 5,5 километра. Това е напълно приемливо за земните микроби и дори някои алпинисти, след продължителна адаптация, са напълно способни да работят под това налягане.
 Именно поради приблизително земните температури и налягане облаците на Венера  отдавна са предложени  като възможна зона на колонизация. От гледна точка на здравето на колонистите, наличието на подходяща гравитация се счита за основен ресурс на други планети. В противен случай ще са нужни или центрофуги за повишаване на гравитацията по време на сън, или разграждане на костната и мускулната тъкан на хората, живеещи там. Венерианското ниво на гравитация е 90,4% от земното и в това отношение не можем да намерим най-добър обект за колонизация в тази система.
 В същото време, за разлика от Марс, на височина 55 километра колонистите няма да се нуждаят нито от отопление, нито от охлаждане - ще бъде достатъчно да се поддържат балони с техните „летящи“ градове на една и съща височина. Нивото на слънчева осветеност на 55 километра е дори малко по-високо от това на Земята, тоест в прозрачни галерии на "гърба" на гигантски дирижабли ще бъде напълно възможно да се отглеждат сухоземни растения. На височина от 100 километра има озонов слой, макар и много по-тънък от земния.
 Разбира се, на 55 километра нивото на ултравиолетовото лъчение е по-високо, но обикновеното стъкло лесно ще го блокира до стойности под тези на Земята. Въпреки че Венера няма сериозно магнитно поле, нивото на космическа радиация там е доста ниско: в края на краищата атмосферата, подобно на земната, ефективно поглъща космическите лъчи.
 Като цяло,  както отбелязва Джефри Ландис  от НАСА: "Атмосферата на Венера е най-земеподобна в Слънчевата система (след Земята)."
 Между другото, когато казваме "балон", това изобщо не означава, че такава колонизация ще изисква специални леки газове, които се използват за запълване на балони на Земята. Всъщност това дори може да не изисква балон в обичайния смисъл на думата.
 Работата е там, че обикновеният земен въздух е много по-лек от този на Венера, който е почти чист въглероден диоксид. Следователно, ще се носи в атмосферата на Венера просто обвивка, изпълнена с обикновен въздух. И при наличието на компактен атомен реактор и/или растения в прозрачни галерии, колонистите винаги ще могат да получават кислород от заобикалящия колонията-балон въглероден диоксид във венерианската атмосфера.
 От НАСА  констатират , че еднокилометров сферичен балон на Венера ще има подемна сила от 0,7 милиона тона - напълно достатъчно, за да поддържа голямо населено място. Двукилометров балон вече ще може да издигне около шест милиона тона.
 Остава последното възражение: венерианските облаци съдържат капчици сярна киселина. Ще разяде ли конструкциите на такава колония? На този въпрос отдавна са отговорили още съветските инженери. През далечната 1985 г. създадените от тях балони доста успешно изследват облачния слой на Венера и в същото време обвивката им е направена от тънък слой от обикновен тефлон.
   
  Макет на съветския балон, който през 1985 г. стана първият чисто атмосферен летателен апарат в историята, използваше за изучаване на други планети. Кредит: Wikimedia Commons 
 Тогава за първи път в историятадва балона в продължение на няколко поредни дни успяват да изследват друго небесно тяло, изминавайки единадесет хиляди километра над него, преди да се спуснат според плана на повърхността на планетата. Така те значително надграждат нашите представи за облачния слой на планетата, а също така откриват силни гръмотевични бури на Венера.
 Между другото, днес, 45 години по-късно, човечеството не е успяло да повтори съветското постижение. Нито веднъж от 80-те години на миналия век не е било възможно да се изследва друга планета с балон, самолет или хеликоптер. Едва през следващите години миниатюрен дрон на американския марсоход ще може да започне експериментални триминутни полети на Марс. 
 Откъде е дошъл там живот?
 По принцип фосфинът на втората планета от нашата система наистина може да е продукт на жизнената активност на анаеробни бактерии - поне науката днес не познава небиогенни процеси, които биха могли да го образуват там. Но възниква друг въпрос: откъде са дошли такива микроорганизми на Венера?
 Разбира се, може да се предположи, че са ги донесли самите хора. Редица съветски спускаеми апарати и същите тези балони са били дезинфекцирани, което, както е известно днес, е недостатъчно, за да убие най-упоритите земни бактерии и археи. Но това е доста съмнително - много анаеробни микроби зле понасят наситения с кислород въздух, поради което присъствието им в монтажните цехове за космически апарати в съветската епоха изглежда малко вероятно.
 Има много по-просто обяснение.  През 2016 г. стана ясно , че на ранен етап от историята на Слънчевата система Венера може да е била значително по-подходяща за появата на живот от Земята. В крайна сметка, денят там е бил  243 пъти по-дълъг от сегашните земни - и това е изключително мощен фактор за охлаждане на планетарния климат.
   Според изчисленията на американски и шведски изследователи преди 2-3 милиарда години Венера би могла да изглежда така, тоест да има глобален океан, покриващ по-голямата част от повърхността й. Кредит: Wikimedia Commons 
 Дългата нощ означава, че много повече, отколкото Земята, част от топлината, получена от слънчевите лъчи, ще бъде излъчена в космоса под формата на инфрачервено лъчение. Тоест, въпреки че Венера получава почти един и половина пъти повече слънчева енергия от нашата планета, но би имала средна температура, равна на нашата.
 Нещо повече, преди 0,7-2,9 милиарда години тази температура е трябвало да бъде дори малко по-ниска, отколкото на днешната Земя - приблизително същата като нашата преди 15 хиляди години, тоест около плюс 11 по Целзий.
 Според изчисленията на американски и шведски изследователи по това време до 60% от повърхността на Венера е била покрита от океани и морета, а атмосферата е била предимно азотна - както на ранната Земя.  Според някои изследователи  не може да се изключи, че именно на Венера животът е възникнал за първи път в Слънчевата система.
 Но как е могъл оцелее животът там?
 През последните стотици милиони години на Венера започват грандиози изригвания, изхвърлящи огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Той повишава температурата до над плюс 450 по Целзий, в резултат на което океаните и моретата на планетата отдавна са унищожени и повърхността й вече не е подходяща за земен живот. Оказва се, че дори тази планета да е била прародината на живота в нашата система, сега тя ще остане мъртва. Дори относително благоприятните условия в облачния слой няма да помогнат: в края на краищата животът не може да витае в облаците в продължение на стотици милиони години. Или все пак може?
 Екип, ръководен от Сара Сийгър (Sara Seager), един от авторите на неотдавнашното проучване за фосфина на Венера,  се опита да отговори на този въпрос в друга публикация . Изследователите анализират резултатите от проучване на тропо- и стратосферата на Земята и установяват, че там има микроби и те запазват метаболитната си активност на височина от десетки километри, при това чак до горната част на тропосферата - където температурата и налягането са много по-ниски от тези във венерианските облаци. Там не са открити следи от делене (размножаване), но  е изключително трудно да се изследват едноклетъчни организми при такива условия, затова способността на микроорганизмите да се делят там не може да бъде изключена по никакъв начин.
   
  Повърхността на Венера е твърде гореща за какъвто и да е живот, който може да си представим, но условията  високо в атмосферата не са толкова екстремни и възходящите потоци са напълно способни да задържат местните микроби и да не им позволят да паднат. Кредит: ESA 
 
 Проблемът е, че облаците на Венера са съставени предимно от сярна киселина (не по-малко от 85%). Там също има водна пара, но при концентрация 40-200 ppm (части на милион), което е изключително малко. Да кажем, на Земята най-сухият въздух е в Атакама - но и там относителната влажност е 2%, а в облаците на Венера - 0,07%. При такива условия водата по принцип все пак може да се концентрира в количества, формално достатъчни за оцеляване - в капки сярна киселина, образувайки примес, който не надвишава 15%. В тези капки молекулите на водата като че ли са „прикрепени“ към молекулите на сярната киселина и следователно използването им от някакъв потенциален местен живот е силно затруднено.
 И въпреки това е невъзможно да се отрече възможността за съществуване на живот дори при такива условия. Първо, в облаците на Венера отдавна са открити сероводород и серен диоксид, които реагират помежду си. И следователно, строго погледнато, те не могат да съществуват без външно попълване поради някои необичайни химични реакции. Там е  открит  и карбонилсулфид (O=C=S).
 На Земята това съединение е ясен биомаркер, по чийто промени в атмосферата, изследователите на полярните ледени ядра могат да определят как биомасата на нашата планета се изменяла с течение на времето. Освен това не е много трудно да се получи карбонилсулфид по биогенен път и преди появата на индустрията той се произвежда на планетата изключително от живи организми, поради наличието на изключително ефективни катализатори.
 И накрая, Сийгър и екипът й отбелязват, че UV изображенията показват, че в облаците на Венера има някакви странни образувания, които абсорбират ултравиолетовата светлина - основната им част, която достига до този слой на атмосферата. Размерите на тези частици варират в диапазона от микрометри (на нашата планета бактериалните спори често имат такива размери) до дори по-големи. Това, заедно с присъствието на Земята на фотосинтезиращи анаеробни микроорганизми, които  използващи  сяра вместо въглерод, по принцип ни позволява да очакваме, че има някои възможности за фотосинтеза във венерианските облаци.
   Зелена сярна бактерия в земната лаборатория. За разлика от фотосинтетичните организми, с които сме свикнали, те не дишат кислород и се нуждаят само от сероводород, водород и сяра. Кредит: Wikimedia Commons 
 Животът не може да бъде ограничен от относително висока ултравиолетова светлина - напротив, на Земята има живи организми (гъбичките  Cryptococcus neoformans ), които използват йонизиращо късовълново лъчение като енергиен източник. Освен това, отбелязва Сийгър, на нашата планета такива любители на радиацията се срещат както в природата (антарктическите планини), така и в създадена от човека среда (компоненти на охладителните системи за ядрени реактори, МКС). Тоест за много живи организми ултравиолетовата светлина не е проблем, а източник на полезна енергия.
 От всичко това нейната група заключава, че съществуването на живот в облаците на Венера е възможно, но животът ще е необичаен, напомнящ повече на земните фотосинтезиращи сяра микроорганизми без достъп до кислород или нещо още по-странно. Жизненият цикъл на такива фотосинтезиращи микроби е прост: в облачния слой, заради хидрофилната обвивка, те стават център на образуването на капчици сярна киселина и вода. След това започват да фотосинтезират с помощта на серния диоксид (SO 3 ) и водата около тях. От техните молекули те произвеждат H 2 SO 4  същата сярна киселина, от която всъщност се състоят местните облаци.
 Фосфорът, подобно на желязото, например, е неизбежен участник в жизнения цикъл на голямо разнообразие от организми, поради което в хода на редица реакции той може в малки количества да се освободи под формата на фосфин, който изследователите са открили с помощта на телескопи.
 Между другото съветските апарати, включително балони, откриват следи от хлор в долния край на облачния слой. Междувременно, както отбелязва Сийгър, железният хлорид се издига от повърхността на планетата с възходящи потоци. Ако местните микроби използват това желязо, те неизбежно трябва да отделят известно количество свободен хлор в околната среда.
   Жизненият цикъл на хипотетичните венериански микроби, според хипотезата на екипа на Сийгер. Тези, които падат под облачния слой, умират от студа, но техните спори благодарение на конвекцията в някои случаи ще се върнат на същата височина. Кредит: Wikimedia Commons  
 Сийгър и екипът й дава пример за същество, близко до възможния венериански живот - фотосинтезиращият прокариот  Prochlorococcus . Това е много малък организъм, с диаметър 0,5-0,7 микрометра, при който поради бедната на фосфор среда външната стена се състои от сяра и захарни съединения. 99% от липидите в клетъчната мембрана на този организъм включват сулфатни групи вместо фосфатни групи - и подобна адаптация би имала смисъл и при Венера с нейния дефицит на фосфор и излишък на сяра.
 Капките, съдържащи такива фотосинтезиращи организми, които произвеждат сярна киселина, нарастват с течение на времето (поради околните пари на сярна киселина и вода) и започват да се спускат надолу. В този случай местните организми трябва да влязат във фазата на производство на спори и след това да умрат. Възходящите течения неизбежно ще издигнат част от капките на височина, където някои от спорите могат да доведат до нов жизнен цикъл във венерианските облаци.
 Разбира се, в такава среда е много трудно да се оцелее. Няма места на Земята, където бактериите или археите да живеят в сярна киселина, леко разредена с вода. Следователно не знаем със сигурност дали са способни да се предпазят от въздействието на киселините при такива условия.
 Но също така е невъзможно предварително да се изключи такъв сценарий.
 Адекватна ли е реакцията  на Роскосмос? Струва ли си заради венерианският мираж да се скъса с НАСА?
 И така, установихме, че животът на Венера по принцип е възможен. Но с някои аспекти от дейността на интелигентния живот на Земята въпроси все още остават. На 15 септември 2020 г. на сайта на Роскосмос се появи  съобщение  за откритието фосфина, в което се казва:
 
 „... взето бе решение за изпълнението на планираната преди това мисия "Венера-Д", която включва кацащи и орбитални модули, като независим национален проект без широко участие на международното сътрудничество. В рамките на комплексни изследвания на планетата, наред с други неща, ще бъдат изучени проби от нейната почва и атмосфера, както и естеството на еволюционните процеси на Венера, за която се твърди, че е претърпяла по-рано климатична катастрофа, свързана с парниковия ефект, за която днес се говори толкова много по отношение на Земята. "
 
 Какво се случва? Добре известно е, че бюджетът на Роскосмос е поне 6 пъти по-малък от този на НАСА. И така, какъв е смисълът да се откаже сътрудничество с агенцията, предвидено по-рано като част от програмата Венера-Д? Обаче при по-внимателен поглед върху въпроса за причините за отказа от сътрудничество става много по-ясно.
   Изображения на Венера, направени през 1975 г. от съветския спускаем апарат Венера-9. Оригиналното изображение е горе, долу са две коригирани в нашата епоха с помощта на алгоритми за попълване с подобно съдържание. Кредит: Роскосмос 
 Както  отбелязва руският научно-популярен сайт N+1, чийто редактор разговаря  с членовете на Съвета по космоса към Руската академия на науките още през юли 2020 г. Роскосмос предлага радикално да преразгледа мисията "Венера-Д". Според ревизирания вариант, още в края на 2020-те към Венера ще полети сонда със спускаем апарат с множество балони и тази сонда трябва да вземе проба от почвата от повърхността на планетата - и след това да я достави на Земята.
 Лесно е да се види, че такъв проект така или иначе не би могъл да бъде приложен в международно сътрудничество: НАСА никога не би го направила. Като начало вземането на почва изисква нейното доставяне на Земята, което е трудно да се направи от повърхността на Венера. Затова предложението на Роскосмос предвижда издигането на почвената проба в балон в горните слоеве на атмосферата. Оттам ракета, издигната от балон, е трябвало да отнесе пробата в космоса, където тя да се насочи към Земята.
 Това са задачи с изключително висока сложност и, честно казано, изискващи огромна маса на спускаемия апарат. Става въпрос за много тонове - както вече споменахме, гравитацията на Венера е 90% от земната, а връщането на почвата оттам, поради тази причина, дори с балон ще бъде изключително енергоемко. Естествено, НАСА не би предприела толкова рисков проект - това не е стилът на агенцията.
   Сценарий за изстрелване на ракета от аеростат. Кредит: НПО Лавочкин 
 Възниква въпросът: защо Роскосмос има нужда от това? След тези съветски мисии до Венера Русия не е имала успешни междупланетни мисии, дори с умерено трудни задачи. Последният опит за такава мисия потъна в Тихия океан („Фобос-грунт“). Опитът да се премине от нула мисии директно към мисия с такъв огромен мащаб и сложност изглежда като авантюра с неотработени средства за изпълнение. Не е изненадващо, че членовете на космическия съвет на РАН  се обявяват срещу нея .
 Трудно е да се разберат ясно мотивите на ръководството на Роскосмос в този случай. Има две най-вероятни версии: или то не очаква да остане на позицията си до края на 2020-те и да отговаря за рисковете от такъв проект; или то иска толкова впечатляващи и успешни картинки за обществеността, че е готово дори за такива, според Руската академия на науките,  „полуфантастични“  проекти, само и само да създаде благоприятно впечатление за своята дейност.
 За всички наблюдатели на космическата индустрия е доста очевидно, че през 2020 г. SpaceX ще отстрани грешките в своята свръхтежка и най-голяма в историята на човечеството космическа ракета носител, Starship. След това САЩ неизбежно ще отидат на Луната, а след няколко години - на Марс. Години на упорито пренебрегване от страна на Роскосмос на проектите на Мъск (под формата на нежелание да се създават конкурентни носители за полет до Марс) изключват изпращането от Русия на експедиции там в обозримо бъдеще.
 На този фон е необходимо спешно да се обяви някакъв грандиозен проект и степента на неговата осъществимост в обозримо бъдеще може да не е особено важна. В края на краищата е ясно, че след началото на полетите на Starship, цялата руска космическа програма така или иначе ще трябва да бъде ревизирана, ракетата "Ангара" мигновено ще се окаже остаряла и Русия ще трябва да преработи всички забележими космически проекти като цяло. На фона на всичко това, едва ли някой ще се сети за неизпълнения проект за доставяне на почва от Венера.
  Справка:  
 
 Jane S. Greaves, Anita M. S. Richards, William Bains, Paul B. Rimmer, Hideo Sagawa, David L. Clements, Sara Seager, Janusz J. Petkowski, Clara Sousa-Silva, Sukrit Ranjan, Emily Drabek-Maunder, Helen J. Fraser, Annabel Cartwright, Ingo Mueller-Wodarg, Zhuchang Zhan, Per Friberg, Iain Coulson, E’lisa Lee, Jim Hoge.  Phosphine gas in the cloud decks of Venus .  Nature Astronomy , Sept. 14, 2020; DOI:  10.1038/s41550-020-1174-4 
 Sara Seager, Janusz J. Petkowski, Peter Gao, William Bains, Noelle C. Bryan, Sukrit Ranjan, Jane Greaves.  The Venusian Lower Atmosphere Haze as a Depot for Desiccated Microbial Life: A Proposed Life Cycle for Persistence of the Venusian Aerial Biosphere .  Astrobiology , 2020; DOI:  10.1089/ast.2020.2244 
 Clara Sousa-Silva, Sara Seager, Sukrit Ranjan, Janusz Jurand Petkowski, Zhuchang Zhan, Renyu Hu, William Bains.  Phosphine as a Biosignature Gas in Exoplanet Atmospheres .  Astrobiology , 2020; 20 (2): 235 DOI:  10.1089/ast.2018.1954 
 
  Източник: 
  Space scientists are pouring much time and effort into colonising Mars. But could we also live in the atmosphere of Venus?  BBC Future investigates
  Жизнь на Венере и разворот Роскомоса: действительно ли фосфин говорит о населенности ближайшей планеты, и почему Россия решила резко активизировать свои венерианские планы? , Naked Science
  «Полуфантастическая идея»: «Роскосмос» предлагает доставить грунт с Венеры в первую миссию , N+1
Source: Наистина ли фосфинът означава живот на Венера и защо Роскомос "скъса" с НАСА

Неактивен AR-15

  • Administrator
  • *****
  • Коментари: 20
    • Профил
Черните дупки и най-тъмната тайна на Млечния път
« Отговор #246 -: Февруари 11, 2022, 06:52:00 »
Черните дупки и най-тъмната тайна на Млечния път

Тримата лауреати споделят тазгодишната Нобелова награда за физика за своите открития за едно от най-екзотичните явления във Вселената, черните дупки. 
 Роджър Пенроуз показа, че черните дупки са пряко следствие от Общата теория на относителността. Райнхард Генцел и Андреа Гез откриха, че невидим и изключително масивен обект управлява орбитите на звездите в центъра на нашата галактика, Млечния път. Свръхмасивната черна дупка е единственото известно в момента обяснение.
 Пробив отвъд Айнщайн
 Дори Алберт Айнщайн, бащата на Общата теория на относителността, не е мислил, че всъщност могат да съществуват черни дупки. Десет години след смъртта на Айнщайн, британският теоретик Роджър Пенроуз демонстрира с помощта на нови математически методи и топологията, че могат да се образуват черни дупки, и описва техните свойства. В сърцето си черните дупки крие сингулярност, граница, отвъд която всички известни природни закони се нарушават.
 За да докаже, че образуването на черни дупки е стабилен процес, Пенроуз разшири методите, използвани за изучаване на теорията на относителността - справяйки се с проблемите на теорията с нови математически концепции. Новаторската статия на Пенроуз е публикувана през януари 1965 г. и все още се счита за най-важния принос към общата теория на относителността след Айнщайн.
 Гравитацията държи Вселената в хватката си
 Черните дупки са може би най-странното следствие от Общата теория на относителността. Когато Алберт Айнщайн представя своята теория през ноември 1915 г., тя преобръща всички предишни концепции за пространство и време. Теорията предостави изцяло нова основа за разбиране на гравитацията, която оформя мащабните сртуктури на Вселената. Оттогава тази теория предоставя основата за всички изследвания на Вселената, а също така има практическа употреба в един от най-често срещаните ни навигационни инструменти, GPS.
 Теорията на Айнщайн описва как всичко във Вселената е в плен на гравитацията. Гравитацията ни държи на Земята, тя управлява орбитите на планетите около Слънцето и орбитата на Слънцето около центъра на Млечния път. Тя води до раждането на звезди от междузвездните облаци прах и газ и в крайна сметка до тяхната смърт от гравитационен колапс. Гравитацията придава форма на пространството и влияе върху течението на времето. Масивните обекти огъват пространството и забавят времето, а изключително масивните могат дори да разкъсат и капсулират парче от пространство образувайки черна дупка.
 Първото теоретично описание на това, което сега наричаме черна дупка, се появява само няколко седмици след публикуването на Общата теория на относителността. Въпреки изключително сложните математически уравнения на теорията, германският астрофизик Карл Шварцшилд успява да представи на Айнщайн решение, което описва как големите маси могат да огъват пространството и времето.
 По-късните проучвания показват, че образуваната черна дупка е заобиколена от хоризонт на събитията, който обхваща масата в центъра си като воал. Черната дупка остава завинаги скрита в своя хоризонт на събитията. Колкото по-голяма е масата, толкова по-голяма е черната дупка и нейният хоризонт. За маса, еквивалентна на Слънцето, хоризонтът на събитията има диаметър почти три километра, а за маса като тази на Земята диаметърът му е само девет милиметра.
 Нищо във Вселената не е перфектно
 Концепцията за „черната дупка“ е намерила ново значение в много форми на културно изразяване, но за физиците черните дупки са естествената крайна точка на еволюцията на гигантските звезди. Първото изчисление на драматичния колапс на масивна звезда е направено в края на 30-те години от физика Робърт Опенхаймер, който по-късно ръководи проекта Манхатън, конструирал първата атомна бомба. Когато гигантските звезди, много пъти по-масивни от Слънцето, останат без гориво, те първо експлодират като свръхнови, а след това колапсират в изключително плътни останки, толкова тежки, че гравитацията им привлича всичко, дори и светлината.
 Идеята за „тъмните звезди“ е била разглеждана още в края на 18 век в трудовете на британския философ и математик Джон Мишел и известния френски учен Пиер Симон де Лаплас. И двамата са смятали, че небесните тела могат да станат толкова плътни, че да станат невидими - дори светлината не би била достатъчно бърза, за да избегне тяхната гравитация.
 Малко повече от век по-късно, когато Алберт Айнщайн публикува Общата си теория на относителността, някои от решенията на прословутите уравнения на теорията описват точно такива тъмни звезди. До 60-те години тези решения се разглеждат като чисто теоретични спекулации, описващи идеални ситуации, в които звездите и техните черни дупки са идеално кръгли и симетрични. Но нищо във Вселената не е перфектно и Роджър Пенроуз е първият, който успешно намира реалистично решение за цялата колапсираща материя, с нейните тънки, трапчинки и естествени несъвършенства.
 Мистерията на квазарите
 Въпросът за съществуването на черни дупки се появява отново през 1963 г. с откриването на квазарите, най-ярките обекти във Вселената. В продължение на почти десетилетие астрономите са озадачени от радиовълните от загадъчни източници, като 3C273 в съзвездието Дева. Радиацията във видимата светлина най-накрая разкрива истинското си местоположение - 3C273 е толкова далеч, че лъчите пътуват към Земята повече от милиард години.
 Ако източникът на светлина е толкова далеч, той трябва да има интензитет, равен на светлината от няколкостотин галактики. Той получава името „квазар“. Астрономите скоро откриват квазари, които са толкова далечни, че лъчите им са тръгнали в ранното детство на Вселената. Откъде идва тази невероятна радиация? Има само един начин да се получи толкова много енергия в рамките на ограничения обем на квазара - от материя, попадаща в масивна черна дупка.
 Затворените повърхности решават загадката
 Роджър Пенроуз мисли върху въпроса дали черните дупки могат да се образуват при реални условия. Отговорът, както той си спомня по-късно, се появява през есента на 1964 г. по време на разходка с колега в Лондон, където Пенроуз е професор по математика в колежа Биркбек. Когато за миг спират да говорят, за да пресекат странична улица, в съзнанието му проблясна идея. По-късно същия следобед той разбира, че тази идея, която нарича "затворени повърхности" ( trapped surfaces ), е ключът, който несъзнателно търси, ключов математически инструмент, необходим за описание на черните дупки.
 Затворената повърхност принуждава всички лъчи да сочат към центъра, независимо дали повърхността се извива навън или навътре. Използвайки затворени повърхности, Пенроуз успя да докаже, че черната дупка винаги крие сингулярност, граница, където свършват времето и пространството. Плътността й е безкрайна и все още няма теория за това как да се подходи към това най-странно явление във физиката.
 Затворените повърхности се превръщат в централна концепция във финала на доказателството на Пенроуз на теоремата за сингулярността. Топологичните методи, които той въвежда, сега са безценни при изучаването на нашата изкривена Вселена.
 Еднопосочна улица до края на времето
 След като материята започне да се руши и се образува затворена повърхност, нищо не може да спре колапса да продължи. Няма път назад, както в историята, разказана от физика и нобелов лауреат Субрахманян Чандрасекар от детството му в Индия. Историята е за водни кончета и техните ларви, които живеят под водата. Когато ларвата е готова да разгърне крилата си, тя обещава, че ще каже на приятелите си какъв е животът от другата страна на водната повърхност. Но след като ларвата премине през повърхността и отлети като водно конче, връщане няма. Ларвите във водата никога няма да чуят историята на живота от другата страна.
   
  Черна дупка. Кредит: Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences 
 По същия начин материята може да премине хоризонта на събитията на черната дупка само в една посока. След това всички възможни пътища сочат навътре, а потокът на времето носи всичко към неизбежния край на сингулярността. Няма да почувствате нищо, ако паднете през хоризонта на събитията на свръхмасивна черна дупка. Отвън никой не може да види как падате и пътуването ви към хоризонта продължава вечно. Невъзможно е в рамките на законите на физиката да се надникне в черната дупка - черните дупки крият всичките си тайни зад хоризонта на събитията.
 Черните дупки управляват пътищата на звездите
 Въпреки че не можем да видим черната дупка, възможно е да установим нейните свойства, като наблюдаваме как колосалната й гравитация насочва движенията на околните звезди.
 Райнхард Генцел и Андреа Гез ръководят отделни изследователски групи, които изследват центъра на нашата галактика, Млечния път. Оформен като плосък диск с размери около 100 000 светлинни години, той се състои от газ и прах и няколкостотин милиарда звезди. Една от тези звезди е нашето Слънце. От нашата гледна точка на Земята огромни облаци междузвезден газ и прах закриват по-голямата част от видимата светлина, идваща от центъра на галактиката. Инфрачервените телескопи и радиотехнологиите първи позволяват на астрономите да надникнат през галактическия диск и да изобразят звездите в центъра му.
 Използвайки орбитите на звездите като водачи, Генцел и Гез представят най-убедителното доказателство, че там се крие невидим свръхмасивен обект. Черната дупка е единственото възможно обяснение.
 Повече от петдесет години физиците подозират, че в центъра на Млечния път може да има черна дупка. Откакто са открити квазарите в началото на 60-те години, физиците предполагат, че в повечето големи галактики, включително Млечния път, трябва да има свръхмасивни черни дупки. Понастоящем обаче никой не може да обясни как са се образували галактиките и техните черни дупки между няколко милиона и милиарди слънчеви маси.
 Преди сто години американският астроном Харлоу Шапли е първият, който идентифицира центъра на Млечния път, по посока на съзвездието Стрелец. По-късните наблюдения на астрономите, насочени в тази област, разкриват силен източник на радиовълни, който получава името Стрелец A*. Към края на 60-те години става ясно, че Стрелец А* заема центъра на Млечния път, около който обикалят всички звезди в галактиката.
 Едва през 90-те години по-големите телескопи и по-доброто оборудване позволяват по-систематични изследвания на Стрелец A*. Райнхард Генцел и Андреа Гез започват свои проекти, за да се опитат да проникнат през облаците прах до сърцето на Млечния път. Заедно със своите изследователски групи, те разработват и усъвършенстват своите техники, изграждайки уникални инструменти и се ангажираха с дългосрочни изследвания.
   
  Млечният път, нашата галактика, гледана отгоре. Тя е оформена като плосък диск с размери около 100 000 светлинни години. Спиралните й ръкави са направени от газ и прах и няколкостотин милиарда звезди. Една от тези звезди е нашето Слънце. Кредит: Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences 
 Германският астроном Райнхард Генцел и неговата група първоначално са използвали телескопа NTT (New Technology Telescope) на планината Ла Сила в Чили. По-късно преместват наблюденията си в съоръжението Very Large Telescope, VLT, в планината Паранал (също в Чили). С четири гигантски телескопа, два пъти по-големи от NTT, VLT разполага с най-големите монолитни огледала в света, всеки с диаметър над 8 метра.
 В САЩ Андреа Гез и нейният изследователски екип използват обсерваторията Кек, разположена на хавайската планина Мауна Кеа. Неговите огледала са с диаметър почти 10 метра и в момента са сред най-големите в света. Всяко огледало е като пчелна пита, състояща се от 36 шестоъгълни сегмента, които могат да се контролират отделно, за да се фокусира по-добре звездната светлина.
 Звездите показват пътя
 Колкото и големи да са телескопите, винаги има ограничение за детайлите, които могат да хванат, защото живеем на дъното на почти 100-километрова дълбочина на атмосферното море, което изкривява светлинните вълни. Ето защо звездите примигват, а също така и образите им са размити.
 Телескопите вече са оборудвани с тънко допълнително огледало, което компенсира турбуленцията на въздуха и коригира изкривеното изображение.
 В продължение на почти тридесет години Райнхард Генцел и Андреа Гез следват своите звезди в далечния хаос в центъра на нашата галактика. Те продължават да разработват и усъвършенстват технологията с по-чувствителни цифрови сензори за светлина и по-добра адаптивна оптика, така че разделителната способност на изображението се подобрява повече от хиляда пъти. Сега те могат да определят по-точно позициите на звездите, като ги следват  нощ след нощ.
 Изследователите проследяват около тридесет от най-ярките звезди в множеството. Звездите се движат най-бързо в радиус от един светлинен месец от центъра, вътре в който изпълняват танц, подобен на рояк пчели. От друга страна, звездите, които са извън тази област, следват своите елипсовидни орбити по по-подреден начин.
   Орбитите на звездите разкриха, че нещо невидимо и тежко управлява техните пътища в сърцето на Млечния път. Кредит: Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences 
 Една звезда, наречена S2 или S-O2, завършва орбита на центъра на галактиката за по-малко от 16 години. Това е изключително кратко време, така че астрономите успяха да картографират цялата й орбита. Можем да сравним това със Слънцето, на което са нужни повече от 200 милиона години, за да завърши една обиколка около центъра на Млечния път - динозаврите са се разхождали по Земята, когато сме започнали сегашната ни обиколка.
   Центърът на Млечния път. Илюстрация: NASA/M. Weiss 
 Теорията и наблюденията
 Съгласуването между измерванията на двата екипа е отлично, което довежда до заключението, че черната дупка в центъра на нашата галактика трябва да е еквивалентна на около 4 милиона слънчеви маси в регион с размерите на нашата слънчева система.
 Може скоро да получим директен поглед към Стрелец A*. Това е следващото в списъка, защото преди малко повече от година астрономическата мрежа на Event Horizon Telescope успя да изобрази най-близкото обкръжение на свръхмасивна черна дупка в галактика, известна като Messier 87 (M87), на 55 милиона светлинни години от нас.
 Черното ядро ​​на M87 е гигантско, над хиляда пъти по-масивно от Стрелец A*. Сблъскващите се черни дупки, които предизвикаха наскоро откритите гравитационни вълни, са значително по-леки. Подобно на черните дупки, гравитационните вълни съществуваха само като изчисления от Общата теория на относителността на Айнщайн, преди да бъдат уловени за първи път през есента на 2015 г. от детектора LIGO в САЩ (Нобелова награда за физика, 2017).
 Какво не знаем
 Роджър Пенроуз показа, че черните дупки са пряко следствие от Общата теория на относителността, но при безкрайно силната гравитация на сингулярността тази теория престава да действа. Провежда се интензивна работа в областта на теоретичната физика за създаване на нова теория на квантовата гравитация. Това трябва да обедини двата стълба на физиката, теорията на относителността и квантовата механика, които се срещат в екстремната вътрешност на черните дупки.
 В същото време наблюденията се приближават до черните дупки. Пионерската работа на Райнхард Генцел и Андреа Гез даде път за нови поколения прецизни тестове на Общата теория на относителността и нейните най-странни прогнози. Най-вероятно тези измервания също ще могат да дадат улики за нови теоретични прозрения. Вселената има много тайни и изненади, които трябва да бъдат открити.
  Източник:   Black holes and the Milky Way’s darkest secret , The Royal Swedish Academy of Sciences
Source: Черните дупки и най-тъмната тайна на Млечния път

Неактивен AR-15

  • Administrator
  • *****
  • Коментари: 20
    • Профил
Синя луна на Хелоуин. Какво й е уникалното. История на този мем

В края на октомври 2020 г. ще имаме възможност да наблюдаваме последната "Синя Луна". 
 Ако в нощта на Хелоуин, обитавана от палави дечица с тиквени фенери, пияни вещици или просто от хора с грозни дрехи (неспазващи социална дистанция), погледнете към небето няма да видите зловеща синкава Луна.
 Това е просто второто пълнолуние на октомври, което се пада в последния ден от месеца.
 Защо Синя Луна
 Разбира се, Луната, всъщност няма как да стане изведнъж "синя" вечерта на Хелоуин на 31 октомври. Този феномен е получил името си от английския израз "Веднъж на Синя Луна" (Once in a Blue Moon), т.е. - рядко или почти никога.
 Последният път, когато светът е видял Луната в синьо-зелено е било преди около 130 години, когато е изригнал вулканът Кракатау, изхвърлил тонове частици във въздуха, които да придадат този специфичен оттенък. За да се получи този ефект е необходимо частиците в атмосферата да са с размер около един микрометър, което може да се случи и при големи пожари.
 Във всеки случай, сините луни не се наричат така заради техния цвят и изглеждат като всяко друго пълнолуние.
 Това е "допълнително" пълнолуние, което се наблюдава веднъж на две години и половина (средно 2,7154 години), когато в една година има вместо 12, 13 пълни луни. По принцип през всеки сезон има три пълнолуния. Терминът "синя луна" се прилага на третата луна в сезон с четири луни, по този начин се коригира времето за последния месец на един сезон. Тези сини луни са винаги около 21 февруари, май, август или ноември. Това се случва на всеки две до три години (седем пъти в цикъл от 19 години).
 Този любопитен астрономически мем идва при нас чрез поредица от астрономически грешки през годините, които са проникнали в лексикона на съвременния наблюдател.
 Грешката може да се проследи до статия от март 1946 г. в изданието от  списание Sky & Telescope , която описва „Синята луна“ като второто пълнолуние за един месец.
 Старото, още от 16-ти век, определение за Синя Луна е много по-сложно: „третото пълнолуние в астрономически сезон (от равноденствие до слънцестоене и обратно), който съдържа четири пълнолуния“. Тези сезони са равни по дължина, за разлика от астрономическите, които варират по дължина в зависимост от скоростта на Земята по своята елиптична орбита около слънцето.
 Това наистина е странно правило. Легендата разказва, че това правило е възникнало от вече несъществуващия "Maine Farmers' Almanac" (Фермерски Алманах на Мейн), който обозначава тази трета Луна със синьо вместо с черно мастило. Това твърдение обаче остава непроверено.
 Sky & Telescope пишат задълбочена статия за историята за Синята Луна през 2006 г., но по това време щетите вече са нанесени. Подобно на толкова много съвременни мемове с малко или никакво реално основание, интернет вдъхва нов живот на идеята, че Синята Луна е второто пълнолуние за един месец. Разбира се, това е свързано с ужаса на професионалните астрономи, които всъщност не седят в обсерваториите си по цели нощи, обсъждайки Синята Луна.
   Пълна Луна със синкав отенък от 25 декември 2012 г. Кредит: Wikimedia Commons / Public Domian / crefollet 
 Колко рядко е „веднъж на Синя Луна?“ не много ... синодичният период (периодът от една подобна фаза до следващата) е 29,5 дни, по-кратък от един месец, с изключение на февруари. Средно получаваме Синя Луна веднъж на 2-3 години. Синята Хелоуинска луна е малко по-рядка - последната се е случила през 1974 г., а следващата се случи през 2039 г.
 Ако този 19-годишен период (2039-2020) звучи познато, това е така, защото е известен и като  Метоничен цикъл . Метониченият цикъл се използва за съгласуването на лунния и слънчевия календар. Ако съберем 12-те лунни месеца, ще получим 11 дни по-малко от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години, което означава, че ако пълнолунието е паднало на определена календарна дата, то почти винаги ще се падне на същата дата след 19 години. Казваме "почти винаги", тъй като един Метоничен период всъщност е по-дълъг с 1 часа 27 минути и 33 секунди от 19 тропически години. Затова през 2001 година пълнолунието се размина за малко с Хелоуин и падна на 1 ноември.
 Друг свързващ термин, който придобива все по-голяма популярност в мрежата, е Черната Луна или 2-ро новолуние в месеца, което понякога се използва и за февруари без новолуние или пълнолуние.
 Това е и последната Синя Луна за десетилетието ... Ето списъка с Луни (Черни и Сини) за следващото десетилетие:
   Черни и сини луни стар и нов стил за следващото десетилетие, 2021 до 2030. Кредит: Dave Dickinson. 
 Нарастващата Луна също преминава 2,7 градуса на юг от Марс с величина -2,3 магнитуд вечерта на 29 октомври, като все още блести ярко след прекрасната си опозиция по-рано този месец. Можете да видите Марс през деня преди залез слънце, използвайки Луната като ориентир.
   Поглед към изток при залез слънце вечерта на 29 октомври. Кредит: Stellarium. 
 Луната също достига апогея си на 30 октомври, само 20 часа преди пълнолунието. Това е и най-отдалеченото пълнолуние за 2020 г., което е противоположното на Суперлуна - Минилуна. 
 Това, което наистина е рядко е пълното лунно затъмнение на Хелоуин. Последното е било през 1175 г., А следващият няма да се случи преди 2897 г. Може би изразът трябва да се промени „веднъж на Синя Кървава Луна“.
   Ето как може да видим Синя Луна. Кредит: Dave Dickinson. 
 Има ли наистина значение? Разбира се, Черните и Сините Луни са просто абстрактни понятия, аномалии, създадени от два календарни цикъла, водещи до математическо любопитство с малко наблюдателно или научно значение, но е една любопитна история за това, как е възникнал мемът.
  Източник:   Boo! A Halloween Blue Moon , Universe Today
Source: Синя луна на Хелоуин. Какво й е уникалното. История на този мем

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #248 -: Февруари 11, 2022, 16:07:57 »
Разбира се, Луната, всъщност няма как да стане изведнъж "синя" вечерта на Хелоуин на 31 октомври.
Този феномен е получил името си от английския израз "Веднъж на Синя Луна[/b]" (), т.е. - рядко или почти никога.

Веднъж ми се случи да превеждам за българската телевизия детска пиеска със заглавие "Once in a Blue Moon" ...

И съвсем естествено, това заглавие в оригинал беше изписано с огромни букви на телевизионния екран!

Чудех се, чудех какво да правя, като накрая ми пѝсна и набързо "родих" следното:
"От дъжд на вятър и на синя луна" :bounce-3294:

« Последна редакция: Февруари 11, 2022, 16:13:18 от Джиджи »

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #249 -: Февруари 11, 2022, 16:12:03 »
п.п. А в момента моля езиковЪДИТЕ във форума дан'съ заиграват с тая английска фраза, щото от излъчването на тая пиеска по ТВ са минали не по-малко от 30-тина години, поради което вашият евентОално Осъвършенстван превод на туй заглавие няма да може никога да бъде излъчен по ТВ ...  :lol:


Активен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 25204
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #250 -: Февруари 11, 2022, 16:14:37 »
Да беше се сетила за изразите:
- На върба в сряда
- На куково лято
- Кога цъфнат налъмите

Твоето ми мяза  на гугленско транслейтване.
« Последна редакция: Февруари 11, 2022, 16:26:44 от buratinob »
ЕС е вреден за вашето здраве!

Неактивен Delius

  • Full Member
  • ***
  • Коментари: 207
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #251 -: Февруари 11, 2022, 16:25:43 »
Джиджидж ду гуд ворк  :thup:

 :nuts:
Палосич! Палосич!

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #252 -: Февруари 11, 2022, 16:36:37 »
Мислех да снеса тука една хубава мисла, а вий ме смутихте. Дорде не съм забравим да кажа, че материалите за Венера и черните дупки ми харесаха, някои неща знаех, та ще си сторя труда да прегледам темата основно и ще я след занапред.

AnonimusBG

  • Гост
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #253 -: Февруари 11, 2022, 17:24:25 »
Мислех да снеса тука една хубава мисла, а вий ме смутихте. Дорде не съм забравим да кажа, че материалите за Венера и черните дупки ми харесаха, някои неща знаех, та ще си сторя труда да прегледам темата основно и ще я след занапред.

Напомниха ми за училищните години когато чакахме новия брой на "Космос" и "Спектър" и спорехме за изкуствените спътници на Марс(Фобос и Деймос според Шкловски) и за НЛО и за какво ли не.
Интересно беше,
А сега!?!?
Защо остаряваме толкова бързо?

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #254 -: Февруари 11, 2022, 18:28:22 »
аз примерно не споря вече, знам, че има и извънземни, и вещици, и магове, и еднорози
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

AnonimusBG

  • Гост
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #255 -: Февруари 11, 2022, 19:07:43 »
аз примерно не споря вече, знам, че има и извънземни, и вещици, и магове, и еднорози

Хубаво е да ни поканиш на някакво тяхно сборище.
Ако може?

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #256 -: Февруари 11, 2022, 19:14:01 »
Ми няма как, те се появяват само пред хора на техния акъл.
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

AnonimusBG

  • Гост
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #257 -: Февруари 11, 2022, 19:34:43 »
Ми няма как, те се появяват само пред хора на техния акъл.

Лошо.
А аз много вярвах в тях навремето.

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #258 -: Февруари 11, 2022, 19:48:49 »
и що спря?
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

Активен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 25204
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #259 -: Февруари 11, 2022, 19:52:40 »
и що спря?
Лично аз като разбрах че еднорозите вървят комплект само с девственици и прецених, че нямам шанс. :)))
ЕС е вреден за вашето здраве!

AnonimusBG

  • Гост
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #260 -: Февруари 11, 2022, 19:58:59 »
и що спря?
Направо ме постави в безизходна ситуация.
Не зная.
Сигурно защото пораснах.

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #261 -: Февруари 11, 2022, 20:16:03 »
ми и аз порастнах, пък не спрях... явно не е от това
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

AnonimusBG

  • Гост
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #262 -: Февруари 11, 2022, 20:18:55 »
ми и аз порастнах, пък не спрях... явно не е от това

Кому как?

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #263 -: Февруари 11, 2022, 20:29:12 »
Щото си се оставил да ти внушат, че феите, драконите, еднорозите и леприкорните не са истински, а инфлацията, виртуалните пари, брутният вътрешен продукт и валутните курсове са реални.
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

AnonimusBG

  • Гост
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #264 -: Февруари 11, 2022, 21:21:36 »
Може би.
Но предпочитам да пипна нещо и да го кеширам.
А не да чакам нещо си не зная какво, не зная кога?

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #265 -: Февруари 11, 2022, 21:35:49 »
ми ето що, не щото си порастнал, а щото не можеш да кешираш феите, затова и не ги виждаш
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

AnonimusBG

  • Гост
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #266 -: Февруари 11, 2022, 21:41:44 »
ми ето що, не щото си порастнал, а щото не можеш да кешираш феите, затова и не ги виждаш

Така е за съжаление.
Не ги скивам.

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #267 -: Февруари 11, 2022, 21:54:48 »
Интрига подозирам тука. Много ги усещам работите.

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #268 -: Февруари 12, 2022, 00:08:15 »
Не е интрига. Отварям очи. Ако иска да види феи, да спира да кешира чат пат.
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

Неактивен AR-15

  • Administrator
  • *****
  • Коментари: 20
    • Профил
По Коледа ще има съвпад между Юпитер и Сатурн, невиждан от стотици години

Малко преди да завърши 2020-та година ще станем свидетели на свръхрядко събитие - Юпитер и Сатурн ще се доближат един до друг в нощното небе на Земята толкова близко, колкото не са били почти четири столетия. 
 Процесът на видимото сближаване на Юпитер и Сатурн започна от лятото и вече са все по-близо до своето  съединение  на 21 декември 2020 г. В най-голямата си близост те ще бъдат разделени само на 0,1 градуса. Това е само 1/5 от диаметъра на пълнолуние. наблюдавайте ги отсега и ще ги видите да се приближават един към друг.
 Астрономите използват думата съединение (конюнкция), за да опишат сближаванията на планети и други обекти на земния небесен свод. Те използват термина  велико съединение , за да опишат срещите на двете най-големи планети в нашата Слънчева система, могъщия Юпитер и опръстенената планета Сатурн.
 Следващото велико съединение между Юпитер и Сатурн ще бъде 21 декември 2020 г. Тази дата по съвпадение е датата на декемврийското слънцестоене. Това ще бъде първото съединение Юпитер-Сатурн от 2000 г. насам, а най-близкият съвпад Юпитер-Сатурн от 1623 г., само 14 години след като Галилей конструира първия си телескоп.
 В най-близкия си момент Юпитер и Сатурн ще бъдат на разстояние само 0,1 градуса. Това е само 1/5 от диаметъра на пълнолуние.
 Юпитер и Сатурн се сближават всеки 20 години, но изключително близкото им съединение през 2020 г. ще бъде без конкуренция до съединението Юпитер-Сатурн на 15 март 2080 г.
 Но да не чакаме декември, за да наблюдаваме Юпитер и Сатурн. Те са видими тази вечер и всяка вечер - близо един до друг през останалата част на 2020 г. - една привлекателна и интересна гледка.
   
  Как ще изглежда великото съединение Юпитер-Сатурн през телескоп във вечерното небе на 21 декември 2020 г. Тогава те ще изглеждат като двойна планета, разделена само на 1/5 от диаметъра на пълнолуние. За повечето наблюдатели, които имат телескопи всяка планета и няколко от най-големите им луни ще бъдат видими в едно и също зрително поле тази вечер. Кредит: Rice University. 
 Как можем да видим великото съединение на Юпитер и Сатурн
 За да видите това грандиозно шоу, ще трябва да сте някъде близо до екватора - но ако небето е чисто, съединението все пак трябва да се вижда от почти всички кътчета на Земята.
 Двойката планети ще се показва на нощното небе за около час след залез всяка вечер, според астрономите. Ако се надявате да ги зърнете насочете поглед (телескоп) на запад.
   През декември, точно когато Юпитер и Сатурн са почти най-близо, младата луна ще премине покрай тях. От 16 до 25 декември 2020 г. двете планети ще бъдат разделени от разстояние, по-малко от пълнолуние, точно когато преминава близо Луната. Не пропускайте тази гледка в западното небе след залез слънце! Юпитер е по-ярък, засенчвайки Сатурн 12 пъти. Сатурн е респектиращо ярък, блести като звезда от 1-ва величина. Кредит: Earth&Sky  
 
 "Колкото по-на север е зрителят, толкова по-малко време ще има да види съединението, преди планетите да потънат под хоризонта",  обяснява астрономът Патрик Хартиган  (Patrick Hartigan) от Университета Райс.
 
 Уебсайтове като  Stellarium  трябва да ви помогнат да разберете къде трябва да гледате от вашата гледна точка.
  Източници: 
  Before 2020 ends, a great conjunction of Jupiter and Saturn , Earth&Sky
  We're About to Witness a Super-Rare Planetary Alignment Not Seen in 800 Years , ScienceAlert
Source: По Коледа ще има съвпад между Юпитер и Сатурн, невиждан от стотици години

Активен Звездоброец

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 855
    • Профил

AR-15, защо ни пускате отдавна отминали истории? Дела давно минувших дней, преданья старины глубокой...

Пуснете нещо предстоящо, например:

- в момента Венера е много ярка и много високо (западна елонгация) на източния хоризонт, много красив изглед ако станете преди изгрев слънце
- в края на март и началото на април Венера, Марс, Сатурн и много старата луна ще бъдат съвсем близо на източния хоризонт преди изгрев слънце
- на 30-ти април и 1-ви май Венера и Юпитер ще бъдат в съединение (conjunction) пак на източния хоризонт преди изгрев слънце. Гледката трябва да съперничи на миналогодишното съединение на Юпитер и Сатурн (което беше страхотно, наистина, особено с малък телескоп)
- пак по това време (1-6 май) и Марс и Сатурн ще бъдат в същата област (четири планети във Водолей и Риби!), и ще бъде и максимума на Акваридите - един от най-ярките метеорни потоци
- във втората половина на юни (пак рано сутринта преди изгрев слънце) пък ще се наредят в една редица всички планети видими с просто око! Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн! Уран също ще бъде там, но ви трябва бинокъл

и т.н.

Активен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 25204
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #271 -: Април 05, 2024, 21:03:48 »
Quote (selected)
Разширяването на Вселената продължава с бързи темпове, показват първите резултати на Спектроскопичния инструмент за тъмна енергия (Dark Energy Spectroscopic Instrument - DESI),  който предоставя най-прецизното измерване до момента. Това увеличаване обаче е не е толкова бързо сега, колкото е било преди няколко милиарда години, установиха учени, цитирани от АФП и БТА.
https://manager.bg/nauka-i-zdrave/vselenata-prodalzava-da-raste
И аз така си спомням, преди милиард години като мерехме скоростта беше по-така, пък преди няколко милиарда години....
ЕС е вреден за вашето здраве!

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #272 -: Април 05, 2024, 23:39:18 »
То ускорението е от глобалното затопляне, а то пък от човешката дейност.
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

Неактивен lucho

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10780
    • Профил
    • Личен сайт
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #273 -: Април 11, 2024, 10:16:15 »
Quote (selected)
Разширяването на Вселената продължава с бързи темпове, показват първите резултати на Спектроскопичния инструмент за тъмна енергия (Dark Energy Spectroscopic Instrument - DESI),  който предоставя най-прецизното измерване до момента. Това увеличаване обаче е не е толкова бързо сега, колкото е било преди няколко милиарда години, установиха учени, цитирани от АФП и БТА.
https://manager.bg/nauka-i-zdrave/vselenata-prodalzava-da-raste
Това просто означава, че разширяването се забавя, което пък потвърждава хипотезата за пулсираща вселена, която уж беше отхвърлена "завинаги". Затова, никога не казвай "никога" и "завинаги"!

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10427
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #274 -: Април 11, 2024, 12:34:40 »
От звездите ми го говорят казват, че не е баш така, разширяването не е баш това и тъмната материя е фикция, измислена от "учените" да си защитят незащитимата иначе теза.

There’s a difference between the galaxy and the solar system - a big difference. Newton, listen up. At the middle of a solar system is ordinary mass. No matter how big or how small the sun is in any solar system, it represents ordinary, consistent mass. When you get into the giant systems such as galaxies, that’s where the magic is, and that’s where the discoveries are. Years ago, we told you what was in the middle of each galaxy that would cause the rotation, even before it was notated in science. We said there is something in the middle that is interdimensional - a black hole. Some years ago, we then gave you the rest of the story; we said there are twins in the middle of each galaxy. There are two quantum attributes. One that you call a black hole, and one you cannot see that is its twin. They are a push/pull system of interdimensional energy. They represent the missing piece of the named forces of the Universe and the energy that surges back and forth.

Now, stay with me [mainly said for Lee]. I’m going to give you some pictures in your mind for this. Let me tell you what happens when you have this kind of interdimensional energy in the center of anything. Newton’s law no longer applies, since the center is not ordinary mass. This interdimensional energy has a cohesion to it. It creates a flat, rotating galaxy because of this cohesion. There’s a whole set of laws that must be developed for a strong and a weak interdimensional force. These are the last two, and now you have the six. You have gravity, you have electromagnetics, you have strong and weak nuclear, and now you have number five and number six, which are strong and weak interdimensional force.

New Information about the center of the galaxies

Every galaxy has a push/pull system at its center. This is a twin energy system, but you only are aware of one. You’re convinced it’s invisible, and it’s a black hole. No light escapes, but you think it’s singular - one thing. How 3D of you! [Laughter] It is not one thing. Instead, it’s a beautiful, double eye of a needle. Now listen. When you start mapping the Universe and you see how the galaxies are really laid out, you already know they’re not random. Isn’t that interesting? Wasn’t what you called The Big Bang supposed to be something that randomly distributed everything from almost nothing? So why is there a pattern? This is the beautiful part, dear Human Being. There is a pattern in the seeming chaos of the interdimensional event that the Big Bang was. As we have told you before, your Big Bang was really a big, interdimensional collision with another interdimensional force. Interdimensionality seems to be chaos with a hidden pattern.... e.t.c.
https://www.kryon.com/k_chanelshasta_2_07.html
Ако изборите не променят нищо, що ги отмениха в Украина и Израел?

Активен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7973
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #275 -: Април 12, 2024, 05:08:22 »
Хм, става интересно. Като силовите линии на магнита. От единия полюс излизат частиците на света, отиват някъде, и после невидими за нас се връщат в другия полюс. После пътуват вътре в магнита, може би там се ремонтират или рециклират, и наново излизат през първия полюс. Може да е непрекъснат процес (като турбина), а може и да е цикличен - като ДВГ. Дългият ден на Бога.
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Активен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 25204
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #276 -: Април 12, 2024, 18:45:19 »
Quote (selected)
Разгадана е най-ярката космическа експлозия в историята, но възникват нови загадки
Изследователите са открили причината за най-яркия изблик на светлина, регистриран някога. Но това стана причина да се сблъскат с две по-големи загадки, едната от които поставя под съмнение произхода на тежките елементи,  като златото, съобщи BBC.

Изследователите твърдят, че в основата на светлинния взрив, забелязан през 2022 г. е експлозия на звезда. Но сама по себе си тази експлозия не би била достатъчна, за да произведе толкова ярка светлинао. Според настоящата, общоприета теория, такива експлодиращи звезди, известни като свръхнови, произвеждат и всички тежки елементи във Вселената като злато и платина. Eкипът от учени обаче не открива нито един от тези елементи, което повдига нови въпроси за начина, по който се произвеждат благородните метали.

https://manager.bg/nauka-i-zdrave/razgadana-e-nai-arkata-kosmicheska-eksplozia-v-istoriata-no-vaznikvat-novi-zagadki
Тъй де!
Златото и платината си бяха там, не се наложи да ги синтезираме.
Не че нещо, ама "официалната наука" за да си натамъни сметките вкара в уравнението "променлив параметър" като тъмната енергия и тъмната материя, ползва си ги в диапазона (70%- 95%)  в зависимост какво иска да ни каже .
И пак не се получава.
 :smokin:
ЕС е вреден за вашето здраве!

Активен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7973
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #277 -: Април 13, 2024, 01:22:55 »
Кoeфициент на правилност  :0005:
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.


Активен buratinob

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 25204
  • ЕС е вреден за вашето здраве!
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #279 -: Септември 25, 2024, 21:38:49 »
При движението на Земята комплект с Млечния път наистина може да се отдалечаваме от някой звезди в други галактики.
Това е половината от истината, другата е че трябва да се приближаваме към звезди от различни галактики - нещо което не се забелязва. :)))
ЕС е вреден за вашето здраве!

Активен Звездоброец

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 855
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #280 -: Септември 26, 2024, 06:44:53 »
Newton’s law no longer applies, since the center is not ordinary mass. This interdimensional energy has a cohesion to it. It creates a flat, rotating galaxy because of this cohesion

Законите на Нютон си важат без проблеми -- първите свидетелства за свръхмасивна черна дупка в центъра на нашата галактика бяха от орбитите на звезди близо до центъра -- съвсем Нютоновско поведение.

Ще е добре авторът да обясни също за свръхмасивните черни дупки в центъра на елиптичните галактики -- те защо не са плоски въртящи се галактики?

И да, тъмната (по-скоро невидима) материя е измислена за да обясни кривите на въртене на галактиките. Тя е, така да се каже, изкуствена, ad hoc измислица. Възможно ли е да е нещо друго? Разбира се. Например нарушаване на Нютоновата механика при свръхмалки ускорения.

Ако трябва да съм откровен, това са смешни приказки, без никакъв смисъл. Авторът като че ли използвал някой от генераторите на умно звучащи, но безсмислени фрази, като например този.

“The promethium antigravity is offline. We should install the aft polar node lubricator.”

“You should resynchronize the positronic flow core.”

“There's a quantum breakdown in the mercury caesium repeller.”


« Последна редакция: Септември 26, 2024, 07:20:04 от Звездоброец »

Активен Звездоброец

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 855
    • Профил
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #281 -: Септември 26, 2024, 07:17:43 »
Знаех си аз!

lucho, хвърлих един поглед на статията.

(1) Значи един инженер по компютърни науки праща статия в doi.org (една измислена организация), а не в едно от десетките научни списания по астрономия, или стотици по физика. Просто несериозно.

(2) Скоростите на въртене на (много) далечните галактики не могат да се измерят ако не са разделени обекти в тях (а те не са).  Т.е. основата на разсъжденията на автора просто изчезва. За обект, който не е разделен на съставните си части, Доплеровият ефект се усреднява по синьото и червеното преместване и за нас е на практика нула. С извинение, аз съм първи автор на може би най-цитираната статия (отдавна не съм гледал) от български (работещи в България), която се занимава точно с измерването на дисперсията на скоростите.

(3) Всеки, който се занимава с измерването на скорости на далечни обекти, знае как да отчете всички скорости, които влияят на измерването -- скоростта на въртене на Земята около оста ѝ, на Земята около Слънцето (хелиоцентрична поправка), и разбира се на Слънчевата система около центъра на Галактиката. Отново -- авторът като че ли не е чувал за такова нещо.

И последно — аз страшно уважавам Цвики (мой и твой съгражданин!) Един от много редките учени с изключително нестандартно мислене. Изобщо няма да се учудя, ако теорията му за "изморената светлина" се окаже правилна. Преди две години се запознах с две от дъщерите му, много сладкодумни и интересни дами.

Неактивен lucho

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10780
    • Профил
    • Личен сайт
Re: Съвременната астрофизика
« Отговор #282 -: Септември 26, 2024, 08:50:28 »
Благодаря за компетентния коментар! Не знаех, че Фриц Цвики е роден във Варна! И аз намерих статията на Шамир: https://www.mdpi.com/2571-712X/7/3/41