Вие избирате от кои да бъдете
Въпросът е съдия Панов от кои избра да е. И кога направи този избор.
Преди или
след като бе поставен на поста си. Не, не отричам правото му на еволюция, на катарзис, дори. Само че този еволюционен факт следва да е част от истината, която разкрива. Иначе си имаме работа с истината, но не с цялата истина, а и с нещо друго, покрай нея, което не е истина. Щеше да е силна неговата позиция спрямо истината, ако се беше изправил и беше разкрил параметрите на сделката, в резултат на която той е Председател на ВКС, и си беше подал оставката.
Но, да речем, искаме много или пък това не е тактически уместно, щото, видите ли, той, след катарзиса си, вече е воин на правдата и там, където е, ще и е много по-полезен и пр. и пр. и пр.
О.К. Нека тъй да е. Обаче остава, все пак, под условието за пълнота и системност, въпросът - избирането на съдия Панов "бъг" на корумпираната до основи съдебна система ли бе? Или здравият разум надигра здравите сили в собствената им игра? Съдия Панов "под прикритие", невям? Е, добре е да знаем, все пак.
Добре е да знаем, казвам, щото да определим отношението си към съдия Панов - той жив ли е или пък възкръснал на третия ден изпод плесенния покров на българското правосъдие? Да не би пък да е някое вампирясало се зомби или пък някой Франкенщайн се упражнява с леша му на правник, галванизирайки го за последваща употреба? Защо да му вярваме? Защо да го поставим пред скобата на всеобщото недоверие? Защо? С кое го е заслужил, освен с гладката реч на отличник по съдебна реторика?
Апропо, една от добрите книги по съдебна реторика е писана не от друг, а от Бранислав Нушич. Което, покрай присъщия ми здравословен скептицизъм, винаги ми припомня за тънката граница между патетичното и гротескното. Така си запазвам правото първо да се изсмея, а после да помисля. И преди да ме укорите за това, вижте алтернативата - първо да помисля, а после да се смея. Дълго.
Покажи участието
