Лъчо, интетересна дилема.
Моето мнение - на филолог*, е, че няма добра и/или лоша цензура** - или има цензура, или няма.
*Филолог, защото като филолог зная, че никой не може да се скрие в текста си - човекът Е своят текст и по този именно текст можем да съдим за автора му
Безпогрешно работи. Не пипаш текста и зад него - за добро и/или за зло, лъсва говорещият/пишещият в цялата си хубост.
** Ясно, че във фронтовите писма (да пази Господ!) единствено не може да се назовават определени обекти и пр.
Но цензурата не е само вербална.
Ето примерче за сегашно-тукашно-академичната цензура:
За тази вечер, в 18:00, беше официално насрочено представянето на книгата "Тайните армии на НАТО. Операция „Гладио“ и тероризмът в Западна Европа" от Даниеле Ганзер, издадена от издателството на Сирма и Александър Сивилови в Аулата на Софийския университет. (Към представянето на предишната книга, пак там имаше голям интерес, аулата се препълни. Към тази книга - обяснимо! - изключителен интерес.) Читатели от провинцията са се канели да отидат в София специално за премиерата. И... снощи, снощи!, не по-рано, се обаждат от СУ на доц. Сивилов с отказ да разрешат събитието. Без обяснения. Това за мен е вид цензура.
Не ми се пише на какво обърнаха СУ - то не бяха всякакви евроатлантически, натовски и ционистки сборища (едно им се наложи все пак да отменят), то не бяха заклеймяващи декларации на АС срещу проф. Дарина Григорова, то... Абе само дето все още това празно място/зев/хиатос, което в момента имат вместо ректор, не са го официално назначили за фюрер-ректор по подобие на един в Мюнхенския университет през 1934. Но оня поне е бил голям учен, а тоя е станал професор и с монография за никому неизвестно туристическо дружество в Казанлъшко***.
*** Виж му само "издателството", а за другите се признават само научни/университетски издателства за хабилитация, обаче НАЦИ-Дчетата са го признали:
Сто години туристическо дружество "Сърнена гора". Историческо развитие. - / Предг. [и рец.] Алексей Стоев. . – Ст. Загора : Турист. д-во Сърнена гора, 2003. – 136 с. ISBN 954-305-080-5 - 2003 - Георги Вълчев
Дългичък ми стана постът, та само вметна, че следвах в СУ (тогава СДУ) през първата половина на 80-те и тогава това беше наистина уютно място на свободата на духа, мисълта и словото.
Заб.: За автоцензурата, следенето между членовете, остракирането на "съгрешилите" в тая академична неолиберастка секта - не е само в СУ - голям докторат мога да напиша, но ме е гнус (затова например има 100-200 дежурни подписчици под всяко "писмо на интелектуалски трудови колективи", щото, ха си стъпил встрани, ха си останал без престижни представяния и рецензии в пресата за книгите си, без грантове, без...). Това - в хуманитаристиката. Дано в точните и природните науки не е така, макар че затоплизъм, ковидизъм... знам ли.