Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Март 28, 2024, 18:01:49

Автор Тема: Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен (и не само за тях, даге)  (Прочетена 13256 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Във Враца бяха по-ценните школници.

Неактивен ddantgwyn

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7387
    • Профил
Във Враца бяха по-ценните школници.

докато не ги преместиха всички в Плевен :smokin:
the lamers club honourable member …

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10076
    • Профил
докато не ги преместиха всички в Плевен

В моя батальон имаше една рота вишисти - тиловаци. Май беха първите след закриването. Но пак си караха шест месеца. После Враца стана ШПЗО.

Неактивен Споко

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 633
    • Профил
Ние сме тиловак, обозачия и ГСМ-чик, 300+ наряда за охрана на некакви много цистерни, вкопани в котловани. Имаше и колеги, дето цистерните си бяха под хълмовете. :) Чистенето на есенната шума е .баси предизвикателството.

Неактивен fierce

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 842
    • Профил

Неактивен ddantgwyn

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7387
    • Профил
В моя батальон имаше една рота вишисти - тиловаци. Май беха първите след закриването. Но пак си караха шест месеца. После Враца стана ШПЗО.

така е, висшистите винаги (от кога е въведено не знам със сигурност) са карали шест месеца школа, като до към 1980 служеха само по 18 месеца, след това ги изравниха с останалите набори -- 24 месеца + 3 месеца задръжка.

тиловаците не ги помня в кой батальон бяха, но висшисти имаше и в мотострелковия и в танковия батальон. за други висшисти в плевен не се сещам да е имало.

във враца след това викаха за по три месеца завършили висшисти да ги направят и тях офицери от запаса.
the lamers club honourable member …

Неактивен peniko

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1215
    • Профил
По мое време се знаеше: щом е школник - връзкар е!  :lol:
Аз лично не съм имал никакви ядове с тях .... ама то в нашето поделение бяха само двама. Симпатяги. Спяха в отделна стая, фазанария и казвахме :crying_with_laughter-3302:
Ст. Школници бяха странни птици в армията - срочно служещи наши набори, ама се строяваха с офицерите и се хранеха в офицерската столова. Нещо като ни риба ни рак. Нямаше гонка за тях, непоряди и пр. Най се кефехме, когато на някой от двамата му дойдеше ред да бъде дежурен по поделение. Бяха окомуш - знаеха, че няма как да удържат под контрол "народните маси" и действаха превантивно. Организацията беше: събирахме пари, 2ма души проверени и надеждни с две празни мешки се спускаха по баира надолу до кръчмата в с Цръклевци. Съгласувано с дежурния по поделение, естествено. Пълнят се мешките и после по баира обратно нагоре. В караулното (беше най-близо до оградата) ставаше разпредение на "улова". След това тихо, по групи в тайните места - всяка команда си имаше такова. Школникът ще мине от време на време да проконтролира - ще пийне едно, ще замези и отива да нагледа другия "купон". Базиках ги, че са по-големи нарушители от нас. А те отговаряха: не можем да държим постоянно под око 200 души. Все някой ще се "изсули" през оградата. Диваци имахме доста, спор няма. Та ще слязат долу 2ма 3ма от тях, ще ударят по няколко набързо и ...ще направят някоя простотия - я ще ощипят някоя местна девойка (там не се прощаваха такива неща), я ще рипнат на някого, че ги гледал "лошо" и пр. Веднъж кварталният беше окаушил 3ма, та се наложи школникът да ходи да преговаря с него да ги пусне тихо и кротко. Та логиката на школниците беше - по-добре всичко да е на наша територия и "под око", без ексцесии.

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10076
    • Профил
тиловаците не ги помня в кой батальон бяха,

Направил съм една грешка, ама полугрешка. Тиловаците бяха в сапьорния батальон. А ние с къртиците бехме в едно помещение, та затова се обърках. Не в нашия, а в сапьорния.

Неактивен dabedabe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8138
    • Профил
Един път, бидейки алтруист, отмених едного и станах началник караул баш на 31.12. Съставът-сбирщина. Изкарах късмет, мина без проблеми, ако не броим че 60 патрона не излязоха. Един юнак, препил явно, се беше успал, та всичко мина. Има големи картинки, дето не могат се забрави. Един уважавал циганка и ни прочете едно нейно писмо, че всички мъже мислели само за  бане, ма тя не била от тях. Надявала се да се опознаят и да разберат що за частица са от живата маса. Туй не беше в школата естествено. Ще опазя военната тайна.
« Последна редакция: Декември 05, 2021, 14:58:42 от dabedabe »

Неактивен peniko

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1215
    • Профил
така е, висшистите винаги (от кога е въведено не знам със сигурност) са карали шест месеца школа, като до към 1980 служеха само по 18 месеца, след това ги изравниха с останалите набори -- 24 месеца + 3 месеца задръжка.
"Мойте" школници си служиха 2 г, също като нас. Нея година нямаше задръжка. Със сигурност е имало изключения от правилото "висшист = школник", аз знам за 1 със сигурност: Мой приятел, с когото заедно се дипломирахме не беше ходил войник (тръгнал по-рано на училище и завършил на 17 г) преди следването, та служи след това. Той беше един от 1вите, които се ориентираха към ИТ технологиите още като студент, макар че не ни беше специалност. Та го взеха в ЦСКА да им осигурява информационната поддръжка по състезания и т.н. Не е ходил в ШЗО. Аз вече работех и бях на 1вата си почивка "с карта". Лежа на плажа в Равда и гледам моя човек се щура по плажа. Изтърчах до него. Това, онова. Питам - ти не си ли войник, какво правиш тук? А той - да, войник съм и в момента съм на служба??? Оказа се, че имало някаква ветроходна регата и го пратили да се оправя с таблата, времеизмерване и пр. Е те това е служба ....

Неактивен Kerpeden

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 743
    • Профил
Каква приятна изненада!!! Знаех си аз ,че няма да минем без миролюбивото запасно воинство! Човъркаше мене и  и таз мисъл , ма понеже си имам полог си казвах ,че нема нужда от диверсификация! Поздравление за г-н Фелдкурата за прекрасната идея.Както се вижда не само аз съм доволен. Понеже не разгадавам всички позивни на участниците рапортувам: НШЗО"Христо Ботев"-Плевен,випуск Март-Октомври 1975г., ІVвзвод, СЗА-57,вишисти , ІІ район ,Зенитна Батарея , под. 260, командир по него време полкИванов( so genante "Мечи"),старшина - старшина Симеонов ,- Монката.  Разрешете да остана! :t0328:

Неактивен Firmin

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4371
    • Профил
Фазанииииии ... Имахме ги и ние. Свестни бяха. Но си ги кодошехме, кога можем. Бойно дежурство давахме на едно място, скътано, в гората, бивша фазанария. Фазани - бол. Вечер се прибираха да спят, след като цял ден са клоцали из полето, каквото намерят. Ловяхме ги брутално - примки с ВКШ. Трудно увираха, на печката в караулното.
Но пък главите им вършеха работа - набучвахме ги на пръчки и разводачът на караула ги "бодваше" току пред спалното на фазаните, докато развеждаше караула по постовете. За "добрутро!" сутрин, когато излязат на физзарядка отпред. PSYOP`s.  :cool-1084:

Неактивен Kerpeden

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 743
    • Профил
Quote (selected)
Но пък главите им вършеха работа - набучвахме ги на пръчки и разводачът на караула ги "бодваше" току пред спалното на фазаните, докато развеждаше караула по постовете. За "добрутро!" сутрин, когато излязат на физзарядка отпред. PSYOP`s.  :cool-1084
:
Какво канибалско отношение към основното командирско ядро в БНА (тогава) ,бъдещите офицери , цвета на нацията , патриотите , които ще върнат бойната слава на българските знамена , ще направят България на три морета !Хората ,които  се събуждат с думите "Бог ,Цар,Отечество" , пък забравяха , че са били добри комсомолци , еле па тея ,които влизаха в школата от училище.
Фирмин , не ми се чуди ! Ей такива дивотии пишат в единствената ми известна група за школници във ФБ. Не им иди на акъла ,че останахме реликти  с люспи и крила... и трябва  вече да се пазим от течение... :smokin:

Неактивен фелдкурат Ото Катц

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1693
    • Профил
така е, висшистите винаги (от кога е въведено не знам със сигурност) са карали шест месеца школа, като до към 1980 служеха само по 18 месеца, след това ги изравниха с останалите набори -- 24 месеца + 3 месеца задръжка.

тиловаците не ги помня в кой батальон бяха, но висшисти имаше и в мотострелковия и в танковия батальон. за други висшисти в плевен не се сещам да е имало.

във враца след това викаха за по три месеца завършили висшисти да ги направят и тях офицери от запаса.
До 1969-1970 вишистите служеха само 6 месеца, по мои спомени някъде към 70-72 ги направиха 18 месеца (6+12).
През 1972 промениха и правилата за отбиване на редовната служба - до тогава приетите във ВУЗ първо учеха и след това служеха - затова освен Плевен имаше офицерски школи и във Враца, Ботевград, Шумен, след това първо се служеше, след това се учеше (има изключенията от това правило).

Враца винаги е била ШПЗО - за преподготовка за запасни офицери - за по 6 месеца се преподготвяха или сержанти, изявили се в цивилния живот (или с гражданска специалност, необходима и на армията) или о.з. офицери. 
Имаше и 2 роти вишисти - 4 взвода мотодстрелковаци, и взвод тиловаци, сапьори, химици и прочие.
Аз съм ВОС 001, по времето на ротен командир старлей Венков и взводни командири близнаците Петьо и Петко Докови.
“Когато думите изгубят значението си, хората губят свободата си.” Конфуций

Неактивен Firmin

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4371
    • Профил
Фирмин , не ми се чуди ! Ей такива дивотии пишат в единствената ми известна група за школници във ФБ. Не им иди на акъла ,че останахме реликти  с люспи и крила... и трябва  вече да се пазим от течение...
Моите фазани ми бяха набори - 1966, излюпени къде 1985 от люпилата в Плевен и Шумен. Под. 26180. ЗРВ, ПВО на КСВ, 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада към КСВ (ЗРК Круг-М). И паметник си имаме.
https://pan.bg/view_article-4-25804-PolkprofStojkov-ZA-PAMETNIKA-NA-ZAKRITITE-PODELENIQ-I-ZA-RAKETITE-ShALAMANKI.html
Това, с чешмичката отпред, е нашият щаб. 26180 "Ж" - 3-ти зенитно-ракетен дивизион. каквото е останало от него, де ...
Всякакви имаше. Комсомолци. От сой. Служих с Димитър Бойков Димитров. Много готин пич и чешит голям. Заради него се оказа, че съм избягал от гарнизонния арест. Дълга история. В неговата част - трябваше да дойде и да ме прибере. Ама не - разходил се из Стара Загора, по кефове и мацки. Аз си тръгнах с едни наши от 2-ри дивизион, с техния старшина. Да, ама час-два по-късно явява се нашият школник Димитров, представя се, както си следва на началник ареста,  и иска да му бъда предаден. Само дето мен ме няма. С което настава див шаш. Само дето награда за главата ми не бяха обявили.

Неактивен lucho

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8584
    • Профил
    • Личен сайт
Темата в стария форум е с огромен брой страници, които нямам толкова търпение да изчета...

Аз бях в състава на Първи взвод на Втора рота (специалност: радист на радиостанции с малка мощност) на свързочния батальон в Първи район, който заемаше сегашната сграда на Плевенската музейна палата. Отдельонен командир ми беше Емануил Манолов, старши на взвод Георги Поролиев, помощник-командир на взвод Радослав Хитов, взводен командир Петър Петров, старшина на рота Рафаил Велков, ротен командир Васил Димитров, батальонен командир Гатю Иванов и началник на школата Иван Чавдаров. (Не съм много сигурен за малкото име на ПКВ-то, но за другите имена съм сигурен.)

От командирите най-много уважавах взводния и комбата. Взводният беше физически много силен и за него бяхме чували, че се бил катерил по пилона на знамето (да го сваля, че механизмът нещо бил заял) и прескачал поставени по дължина един до друг дължина "коза", "кон" и втора "коза" (гимнастически уреди, не животни!). Мозъкът му сечеше като бръснач, беше отличен шахматист, буен характер, за който го бяха разжалвали с 1 звание, имаше си свое мнение по всички въпроси и не се страхуваше да го каже. Много гонеше софиянците, особено двама братя-близнаци, които бяха синове на заместник-министър. А комбатът изглеждаше строг, но всъщност беше много човечен. Беше белокос.

От школниците от взвода ни общо взето се разбирах с всички, с изключение на един самбист от Мичурин - дребен, но много добре развит физически; умен, но с лош характер и се държеше, все едно беше стара служба. Чак след няколко месеца полека-лека започнах да се разбирам с него. Наскоро се опитах да си спомня имената на хората от нашия взвод, но успях само за 21 души от 24. Трима ми се губят, уви! :(
« Последна редакция: Декември 06, 2021, 18:36:01 от lucho »

Неактивен МХ1975

  • Newbie
  • *
  • Коментари: 3
    • Профил
Каква приятна изненада!!! Знаех си аз ,че няма да минем без миролюбивото запасно воинство! Човъркаше мене и  и таз мисъл , ма понеже си имам полог си казвах ,че нема нужда от диверсификация! Поздравление за г-н Фелдкурата за прекрасната идея.Както се вижда не само аз съм доволен. Понеже не разгадавам всички позивни на участниците рапортувам: НШЗО"Христо Ботев"-Плевен,випуск Март-Октомври 1975г., ІVвзвод, СЗА-57,вишисти , ІІ район ,Зенитна Батарея , под. 260, командир по него време полкИванов( so genante "Мечи"),старшина - старшина Симеонов ,- Монката.  Разрешете да остана! :t0328:
От години търся в Интернет по ключови думи "НШЗО" и "1975". Ясно защо. Като висшист и на крехката 27-годишна възраст се запознах с особеностите на казармения живот в НШЗО "Христо Ботев" - Плевен. Отблизо. От края на март до (според мен) края на септември 1975 година. И ето събитие - намирам колега, свързан не само с НШЗО и годината, а и с II район. Поздравявам го с мой уникален спомен за занитната батарея, която ние, мехейците, величаехме с прозвището "Камчатка".
В началото нещо от вида встъпление. Началник на школата беше полковник Чавдаров. Задържан на ниво полковник, а не генерал, защото предишната година били изчезнали десетина пистолета. И мои познати от тогавашния випуск разказваха как школничеството масово обикаляло околностите на Плевен (и по-специално Баала баир, струва ми се) и с шишове мушкало почвата, за да търси пропадналото оръжейно имущество. Полковникът Чавдаров обикаляше като градоносен облак и сипеше като един Зевс гръмотевици, светкавици и прочия мълнии. В един такъв процес моят взвод се готвеше да застъпи караул в района. Гръмовержецът се насочи към нас. Но имахме късмет, защото камионът за погребите в Гривица с другия караулен състав мина покрай нас и от него изпадна една сухарка (това, мисля, беше наименованието на брезентовото чанте), а от нея се изтъркаляха няколко калъпа тротил (или амонит, който май също съдържа тротил). Няма смисъл да описвам подробно какво настъпи. Да твърдя, че началникът на гривишкия караул беше направен на 5 стотинки е крайно неточно. Нумизматичният номинал клонеше вероятно към една десетохилядна от стотинката. Рев, гръмотевици, светкавици, едва ли не късане на пагони на старшото лейтенантче, което много се обиди. След този случай си обръсна главата в знак на протест. А може би това е било и неуставно наказание. Кой знае.
Така... преминавам към самото поздравление за представителя на зенитната батарея. В края на август или началото на септември среднистите напуснаха района - кой като старшина школник, кой като младши лейтенант. И настъпи спокойна, интелектуална, висшистка тишина. В тази обстановка - в зенитната батарея живописна картинка. Почти златен есенен следобед. Дневалният - гол до кръста се е излегнал на пейка и дреме под лъчите на слънчицето. До него едно от онези лунатични същества, които само като преувеличение може да се нарекат коне. Използваха ги за движеща сила на нещо като каручки за транспортиране на разни товари. Е, хайде, кон като кон. Но... на предния десен крак е превързана червената платнена лента, обозначаваща длъжността дневален, а на врата му вместо торба със зоб - противогаз. И в този момент обиденият старши лейтенант, който от описания по-горе потрес е станал хиперактивен, минава на проверка. Някои очевидци твърдяха, че хиперактивността тутакси се трансформирала във вяло безраличие...
Поздрави от второрайонния колега!
"Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор."
Тери Пратчет

Неактивен фелдкурат Ото Катц

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1693
    • Профил
Каква приятна изненада!!! Знаех си аз ,че няма да минем без миролюбивото запасно воинство! Човъркаше мене и  и таз мисъл , ма понеже си имам полог си казвах ,че нема нужда от диверсификация! Поздравление за г-н Фелдкурата за прекрасната идея.Както се вижда не само аз съм доволен. Понеже не разгадавам всички позивни на участниците рапортувам: НШЗО"Христо Ботев"-Плевен,випуск Март-Октомври 1975г., ІVвзвод, СЗА-57,вишисти , ІІ район ,Зенитна Батарея , под. 260, командир по него време полкИванов( so genante "Мечи"),старшина - старшина Симеонов ,- Монката.  Разрешете да остана! :t0328:
От години търся в Интернет по ключови думи "НШЗО" и "1975". Ясно защо. Като висшист и на крехката 27-годишна възраст се запознах с особеностите на казармения живот в НШЗО "Христо Ботев" - Плевен. Отблизо. От края на март до (според мен) края на септември 1975 година. И ето събитие - намирам колега, свързан не само с НШЗО и годината, а и с II район. Поздравявам го с мой уникален спомен за занитната батарея, която ние, мехейците, величаехме с прозвището "Камчатка".
В началото нещо от вида встъпление. Началник на школата беше полковник Чавдаров. Задържан на ниво полковник, а не генерал, защото предишната година били изчезнали десетина пистолета. И мои познати от тогавашния випуск разказваха как школничеството масово обикаляло околностите на Плевен (и по-специално Баала баир, струва ми се) и с шишове мушкало почвата, за да търси пропадналото оръжейно имущество. Полковникът Чавдаров обикаляше като градоносен облак и сипеше като един Зевс гръмотевици, светкавици и прочия мълнии. В един такъв процес моят взвод се готвеше да застъпи караул в района. Гръмовержецът се насочи към нас. Но имахме късмет, защото камионът за погребите в Гривица с другия караулен състав мина покрай нас и от него изпадна една сухарка (това, мисля, беше наименованието на брезентовото чанте), а от нея се изтъркаляха няколко калъпа тротил (или амонит, който май също съдържа тротил). Няма смисъл да описвам подробно какво настъпи. Да твърдя, че началникът на гривишкия караул беше направен на 5 стотинки е крайно неточно. Нумизматичният номинал клонеше вероятно към една десетохилядна от стотинката. Рев, гръмотевици, светкавици, едва ли не късане на пагони на старшото лейтенантче, което много се обиди. След този случай си обръсна главата в знак на протест. А може би това е било и неуставно наказание. Кой знае.
Така... преминавам към самото поздравление за представителя на зенитната батарея. В края на август или началото на септември среднистите напуснаха района - кой като старшина школник, кой като младши лейтенант. И настъпи спокойна, интелектуална, висшистка тишина. В тази обстановка - в зенитната батарея живописна картинка. Почти златен есенен следобед. Дневалният - гол до кръста се е излегнал на пейка и дреме под лъчите на слънчицето. До него едно от онези лунатични същества, които само като преувеличение може да се нарекат коне. Използваха ги за движеща сила на нещо като каручки за транспортиране на разни товари. Е, хайде, кон като кон. Но... на предния десен крак е превързана червената платнена лента, обозначаваща длъжността дневален, а на врата му вместо торба със зоб - противогаз. И в този момент обиденият старши лейтенант, който от описания по-горе потрес е станал хиперактивен, минава на проверка. Някои очевидци твърдяха, че хиперактивността тутакси се трансформирала във вяло безраличие...
Поздрави от второрайонния колега!
Звучи странно, ако сте се дипломирал през 1975, както пишете, би трябвало да Ви пратят в ШПЗО във Враца, където по онова време пращаха вишистите, по странно съвпадение и във Враца по онова време командващият също се казваше Чавдаров, полковник.

От друга страна, във Враца нямаше зенитчици!?!
“Когато думите изгубят значението си, хората губят свободата си.” Конфуций

Неактивен МХ1975

  • Newbie
  • *
  • Коментари: 3
    • Профил
Каква приятна изненада!!! Знаех си аз ,че няма да минем без миролюбивото запасно воинство! Човъркаше мене и  и таз мисъл , ма понеже си имам полог си казвах ,че нема нужда от диверсификация! Поздравление за г-н Фелдкурата за прекрасната идея.Както се вижда не само аз съм доволен. Понеже не разгадавам всички позивни на участниците рапортувам: НШЗО"Христо Ботев"-Плевен,випуск Март-Октомври 1975г., ІVвзвод, СЗА-57,вишисти , ІІ район ,Зенитна Батарея , под. 260, командир по него време полкИванов( so genante "Мечи"),старшина - старшина Симеонов ,- Монката.  Разрешете да остана! :t0328:
От години търся в Интернет по ключови думи "НШЗО" и "1975". Ясно защо. Като висшист и на крехката 27-годишна възраст се запознах с особеностите на казармения живот в НШЗО "Христо Ботев" - Плевен. Отблизо. От края на март до (според мен) края на септември 1975 година. И ето събитие - намирам колега, свързан не само с НШЗО и годината, а и с II район. Поздравявам го с мой уникален спомен за занитната батарея, която ние, мехейците, величаехме с прозвището "Камчатка".
В началото нещо от вида встъпление. Началник на школата беше полковник Чавдаров. Задържан на ниво полковник, а не генерал, защото предишната година били изчезнали десетина пистолета. И мои познати от тогавашния випуск разказваха как школничеството масово обикаляло околностите на Плевен (и по-специално Баала баир, струва ми се) и с шишове мушкало почвата, за да търси пропадналото оръжейно имущество. Полковникът Чавдаров обикаляше като градоносен облак и сипеше като един Зевс гръмотевици, светкавици и прочия мълнии. В един такъв процес моят взвод се готвеше да застъпи караул в района. Гръмовержецът се насочи към нас. Но имахме късмет, защото камионът за погребите в Гривица с другия караулен състав мина покрай нас и от него изпадна една сухарка (това, мисля, беше наименованието на брезентовото чанте), а от нея се изтъркаляха няколко калъпа тротил (или амонит, който май също съдържа тротил). Няма смисъл да описвам подробно какво настъпи. Да твърдя, че началникът на гривишкия караул беше направен на 5 стотинки е крайно неточно. Нумизматичният номинал клонеше вероятно към една десетохилядна от стотинката. Рев, гръмотевици, светкавици, едва ли не късане на пагони на старшото лейтенантче, което много се обиди. След този случай си обръсна главата в знак на протест. А може би това е било и неуставно наказание. Кой знае.
Така... преминавам към самото поздравление за представителя на зенитната батарея. В края на август или началото на септември среднистите напуснаха района - кой като старшина школник, кой като младши лейтенант. И настъпи спокойна, интелектуална, висшистка тишина. В тази обстановка - в зенитната батарея живописна картинка. Почти златен есенен следобед. Дневалният - гол до кръста се е излегнал на пейка и дреме под лъчите на слънчицето. До него едно от онези лунатични същества, които само като преувеличение може да се нарекат коне. Използваха ги за движеща сила на нещо като каручки за транспортиране на разни товари. Е, хайде, кон като кон. Но... на предния десен крак е превързана червената платнена лента, обозначаваща длъжността дневален, а на врата му вместо торба със зоб - противогаз. И в този момент обиденият старши лейтенант, който от описания по-горе потрес е станал хиперактивен, минава на проверка. Някои очевидци твърдяха, че хиперактивността тутакси се трансформирала във вяло безраличие...
Поздрави от второрайонния колега!
Звучи странно, ако сте се дипломирал през 1975, както пишете, би трябвало да Ви пратят в ШПЗО във Враца, където по онова време пращаха вишистите, по странно съвпадение и във Враца по онова време командващият също се казваше Чавдаров, полковник.

От друга страна, във Враца нямаше зенитчици!?!

Нищо странно. Дипломирах се през 1972 година. Започнах работа в Завод за изчислителна техника (ЗИТ) - София. Въпросната техника се явяваше нещо като стратегическо направление и нас, младите специалисти от ЗИТ, ЦИИТ, Завод "Електроника", ни изпращаха на партиди основно в НШЗО "Христо Ботев" - Плевен. Като че ли имаше едно изключение и във Враца. Моята партида беше през март 1975 година. След 6-те месеца останалата година си работехме кой откъдето е срещу старшинска заплата 14.50 лв. на месец, а се опитваха да ни задължат да спим в едно трудовашко поделение. Което им се удаваше с променлив успех. След моята партида останалите ги изпратиха целокупно в едно поделение в Бухово, където служеха (силно казано) 45 дни до клетвата, след което времето до година и половина работеха в съответните заводи/институт. Направиха ги сержанти, за да не ходят уставно остригани. Сега голите/бръснатите глави са едва ли не престижни, но тогава контрагентите от чужбина сигурно много биха се озадачили.
Така че си изкарах 6-те месеца в ковачницата на млади командни кадри НШЗО "Христо Ботев" - Плевен, II район, трета батарея (минохвъргачки), втори взвод. Насъбрах достатъчно жизнен опит от казармен тип. И когато големият син влезе в казармата и му ходех на свиждане, миризмата на смазката ГОИ ме караше инстинктивно да намеря място, от което мога да следя всичко, без да съм много видим, през лятото да ми е хладно и сенчесто, през зимата - на завет. А когато беше в Танковата бригада в Горна баня като новобранец, започна тормозът на старите войници. Например след отпуск да им занесе ракия. Тогава купих някаква гнусна пърцуца, транспортирах го до поделението. Синът се омърлуши, питайки как ще вкара алкохола през КПП-то. Пърцуцата беше в мен и му казах да влиза през въпросното КПП и да ме чака вътре в поделението. На опасенията му, че ще ме видят дежурните, му обясних, че е вечер, лампата в помещението свети, а навън е тъмно и не могат да ме видят. Той - през КПП-то, аз през предварително набройканата дупка в оградата с пърцуцата. Вътре му я дадох, като го посъветвах на въпроса дали носи ракия да отговори небрежно утвърдително. Излязох си през дупката и осъзнах, че съм пропуснал да му разкажа как когато строяхме обекта "Полигон Николаево", с едно приятелче от взвода изтопуркахме 10 километра (май че толкова бяха) до съседното село Беглеж и обратно още толкова, за да закупим всякакви провизии (и от алкохолен, и от безалкохолен вид, и нещо за замезване) - трябваше да отбележим рождения ден на приятелчето. Наистина, нямаше огради и дупки в тях, но се говореше, че имало постове, макар че не срещнахме такива премеждия. Е, по-късно не пропуснах да разкажа на синчето. А и той понаучи самостоятелно някои хватки.
« Последна редакция: Март 29, 2022, 21:57:07 от МХ1975 »
"Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор."
Тери Пратчет

Неактивен Kerpeden

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 743
    • Профил
Моите почитания ,г-н Фелдкурат!
 Бях се  се залисал по други работи и отдавна не бях посещавал нито гарнизона ,нито поделението ,маркирано за  фазанария. хубави времена бяха. В едната от групите ,които посещавах разделението е пълно : русофили и русофоби и сексуално заигравки като побърканите на военна тема са обезумели дотам ,че не личи границата между тях.Какво им става на тия хора, може ли от раз всички така да оглупеем ,че да не правим вече поне малка разлика между добро и зло. "Ох ,не знам , не знам..." дето все казва Иво Сиромахов . 

Неактивен fierce

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 842
    • Профил
я, темата е жива, бях я забравил! :m1924:

Неактивен Eisblock

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2576
    • Профил
Е, не мога да се стърпя, да не поздравя колегата МХ1975. Но не заради школничеството, а заради завод "Електроника" и най-вече, много колоритното, релефно описание на казармената специфика тогава. Мен ме вкараха със закъснение есента на 7Х г. И вместо във Враца, където бях вече очакван, се отзовах в китен град, от където се захранваха гарнизоните около Малко Търново... Така, че вместо школничество бях декориран редник. Но поради определени може-ности и професионална реализация, веднага след клетвата, се отзовах на работно място в полза на БНА, във ветровит подбалкански град. А последните 6 месеца (от баба Цоловите общо 18 м., променени от 6 късо преди 72 г.) бях стациониран в къщи и с работно място да сътворявам едни неща, в общовойскова Работилница до уволнението...

Всичко това не бе попречило да участвам във всякаквите легендарни по-сетне преживявания на не мамини синчета из поделенията в казармата. Още повече охарактеризирани като "случайни", ако си в извън казармена възраст (най-старият войник в ХХ армия). Разбира се и ареста за една седмица не ме подмина, заради предизвикан приятелски "огън" между дейци от двете единствени екзекутивни организации в Народната република. Известно бе, че те не хранят особени топли чувства помежду си, извън официалните колегиални и разминаването ми, като "без вина виновен", с далеч по-тежко наказание, бе поради вероятните ползи след бързото вкарване в ареста. Презумцията е, за едно деяние, само едно наказание.

Под черта съм убеден, че всеки един млад човек, не минал през казармата си остава (в повечето случай, без изключенията): - Мамино синче, едва ли не - лигльо. Така, че нека служилите в БНА да се поздравим и да не забравяме дадената Клетва на казарменият Плац. Други, при други обстоятелства, не сме давали.

Най-малкото, такива са повечето от мъжете в Мамковината! Но това е друга тема.

Неактивен МХ1975

  • Newbie
  • *
  • Коментари: 3
    • Профил
Е, не мога да се стърпя, да не поздравя колегата МХ1975. Но не заради школничеството, а заради завод "Електроника" и най-вече, много колоритното, релефно описание на казармената специфика тогава. Мен ме вкараха със закъснение есента на 7Х г. И вместо във Враца, където бях вече очакван, се отзовах в китен град, от където се захранваха гарнизоните около Малко Търново... Така, че вместо школничество бях декориран редник. Но поради определени може-ности и професионална реализация, веднага след клетвата, се отзовах на работно място в полза на БНА, във ветровит подбалкански град. А последните 6 месеца (от баба Цоловите общо 18 м., променени от 6 късо преди 72 г.) бях стациониран в къщи и с работно място да сътворявам едни неща, в общовойскова Работилница до уволнението...

Всичко това не бе попречило да участвам във всякаквите легендарни по-сетне преживявания на не мамини синчета из поделенията в казармата. Още повече охарактеризирани като "случайни", ако си в извън казармена възраст (най-старият войник в ХХ армия). Разбира се и ареста за една седмица не ме подмина, заради предизвикан приятелски "огън" между дейци от двете единствени екзекутивни организации в Народната република. Известно бе, че те не хранят особени топли чувства помежду си, извън официалните колегиални и разминаването ми, като "без вина виновен", с далеч по-тежко наказание, бе поради вероятните ползи след бързото вкарване в ареста. Презумцията е, за едно деяние, само едно наказание.

Под черта съм убеден, че всеки един млад човек, не минал през казармата си остава (в повечето случай, без изключенията): - Мамино синче, едва ли не - лигльо. Така, че нека служилите в БНА да се поздравим и да не забравяме дадената Клетва на казарменият Плац. Други, при други обстоятелства, не сме давали.

Най-малкото, такива са повечето от мъжете в Мамковината! Но това е друга тема.
Какво Ви свързва със Завод "Електроника", колега Eisblock? Работили сте там? Тогава е възможно да сме се засичали, защото през септември 1980 година шефът Шопов (иначе казано, Генералният директор на ДСО "ИЗОТ" инженер Атанас Шопов) ме "изтегли" от ЗИТ (Завод за изчислителнаа техника) в Централното управление на ДСО-то, което се разполагаше на горните етажи на високата сграда (или в цялата висока сграда?) - част от архитектурата на Завод "Електроника". Идеята на началството беше да се изгради изчислителен център с функции, свързани с автоматизиране (или полуавтоматизиране) и компютеризиране на управленски процеси. Първоначално бях аз, един миникомпютър СМ-4 и 4 или 5 видеотерминала Videoton. После започнах разработките. Това беше една епопея, но не е по темата.
Сега по подтемата "Казарма - мъже". Аз лично съм раздвоен. Едно. че за тези 6 месеца, които бях в НШЗО "Христо Ботев" - Плевен, бях по-малко полезен за Родината, отколкото ако си работех в ЗИТ. Второ, направих поне с 4 месеца по-малко разработки. Защо 4 месеца, а не 6? Ами защото последните най-малко два се ориентирах и си пишех програмите за бъдещите системи в ЗИТ, вместо да решавам задачите от, образно казано, висшата аритметика, с които боравеше артилерийската наука. В нашия взвод висшисти от инженерен тип имаше един огромен образ от Горна Оряховица - единствен завършил неинженерна специалност, а Селскостопанската академия. Той е приятелче, на което често ходя на гости в Горна. А сме се виждали и в едно великотърновско село, където бяхме с жена ми при нейна приятелка. Там той веднъж им обясняваше със сериозен вид, че се готвели да ме арестуват в Школата, защото съм изчислявал задачите по артилерийска стрелба едва ли не преди да ни ги дадат. И това навело казармените началства на мисълта, че тези отговори са ми предоставени или от ЦРУ, или от MI-6, или от някое подобно вражеско разузнаване.
Но от друга страна, там за възмъжаване не може да става дума - все пак бях на 27 години, женен, с двегодишна дъщеря. Бях работил вече три години, един вид бях си взел хляба в ръцете, имах някакво кариерно израстване. Обаче там се почувствах, как да се изразя, може би по-сигурен или по-самоуважаващ се, защото в тези, белетристично казано, сурови казармени условия бях в състава и имах признанието на една група (да се изразя казармено, група пичове), която си величаехме с прозвището "Великолепната седморка".
"Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор."
Тери Пратчет

Неактивен Eisblock

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2576
    • Профил
Бях по "разпределение" там, нали имаше нещо подобно. Конструктивен отдел бе на последният етаж в ниската сграда (отдолу имаше  някакъв институт - нещо като НИПКИП) и там бяха, както механичните конструктори, така и електрониката - това по повод на Високата сграда. Отговарях за въвеждането на някой от захранващите блокове от машините (компютри) - май се казваха "Ряд". Но аз преди Вас се прехвърлих към едно Развойно звено към едно от министерствата с по-висока длъжност и доста голяма самостоятелност. Така, че вероятно не сме се засичали... Но много по-късно "Електроника" не успя да пусне в производство един друг миникомпютър, където имах някакъв пръст в разработката. С него евентуално там сте имали някакъв досег...

За казармата: - Тя може да се разглежда и двустранно. Особено за вече надхвърлилите младежката възраст, за хора със семейство и дори деца. Пък и проблем бе издръжката. Специално за нас. Жена ми с дете на 1 година и без работа - трябваше да отиде при родителите си докато службата свърши с 6-те месеца когато бях пуснат извън казармата. При това не съм бил връзкар.

Но въпреки това, считам, че за изграждане на самостоятелност, на навици, твърдост и пр. организираности е добро средство. Дори за това, че можеш да намериш начин да се противопоставиш успешно на гонките от "старите вълци".

- При мен беше лесно, щото бях много по-възрастен и т.н. Още първата вечер в поделението дойде някакъв от старите и се опита да ми дава някакви нареждания - да ме литка. Казах му да се разкара, че можело и да съм му баща... Повече никога не съм имал конфликти. Да, имаше и други случай на не успели да се запазят - даже в полка имаше някакъв висшист, не издържал и се гръмна когато бил на пост при знамето... Даже там лейтенанта бе по-млад от мен. Не знам, може би е индивидуално кои-как успява. Ако човек е организиран, няма нужда да му се правят забележки - всичко бе много елементарно. Е, на марш на скок не бе весело, но пък при спортно минало и възможностите човек да не се заседява излишно - и натоварванията са поносими. Имаше възможност да играем волейбол, спортни уреди и пр.

Бях свидетел как се променяха хлапетиите. В ротата имах първо две момчета около мен, приятелчета. На другото място във ветровитият град след разпределението, имаше едно друго - турче от Силистра. Бях им и на тримата нещо като душеприказчик за момента. Но не запазихме връзка. За сметка на тях, на второто място се сприятелих с един старшина-школник и след казармата си останахме семейни приятели...

Като цяло, имам положително отношение към казармата.

Неактивен Kerpeden

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 743
    • Профил
Вие сте служили по шест месеца , а аз какъвто съм Марко Тотев... таман се ожених на 27.12.70г. и през 1971 обявиха ,че ще се служи 18 мес.Докато следвах забравих тоз карък , ма като ми дойде времето... мани-мани. Жената бременна с второто а-ха да роди, абе екшън си беше в тази посока.Инак понеже съм малце  непукист, не мога да се оплача от служба , освен ,че  по-рядко бивах у дома , особено  първите  6 мес. в НШЗО" Хр.Ботев" -Плевен,изписвам го така с всичкото уважение ,което заслужава според мен това учебно заведение.Научих се на всички полезни неща , които  трябва да притежава школникът , особено , ако е вишист. Съвсем искрено ви казвам ,че не съжалявам нито за една минута ,преживяна в Плевен. И изморен съм бил и ми е идело да си изям кепето или да набия някого,но бях баща , бях женен ,голям човек и тия неща въобще не ме тревожеха и безпокояха. Може да ви се струва много смешно ,но от камбанарията на сегашните си години в Школата се чувствах ,обгрижен ,сигурен и спокоен.Вероятно и рано бях навлязъл в други проблеми,освен хлапашките... това го мисля сега ,тогава  въобще не ми е минавало прз ум Казах обгрижен ,да в лицето на старшина Павел Симеонов - Монката от Зенитна батарея беше така , обгрижваше ни като баща , не като стопанин!!За ,което съм му вечно благодарен, дано са много дните му ,защото знам ,че доскоро бил жив и здрав.След това попадна   в Щаба на Бургаската  дивизия с командир полковник(тогава) Гано  Иванов. Същата работа...никакви грижи всяка събота и неделя , даже от петъка си пътувах до ВАРНА. Като чета някои от тези с шесте месеца са работили по модерните тогава предприятия ,почти цивилни,но пък са трупали друг опит ...не зная , това го немам видено!И като тегля чертата за ползите и вредите от живота ми в армията ,вервайте ми ползи имах, но вреди ,причинени от армията нямам.Продължавам да имам респект и уважение към армията от тогава.За сегашната...мъльча ,СТОЯНО , МЪЛЬЧА....