не приемам който и да е да ми обяснява какво съм имал да кажа, какво съм казал и защо не е правилно.
Особено разни спорни откъм морала им псевдоавторитети.
Проблемът ти е, че не осъзнаваш, че този принцип работи и в двете посоки. Няма да генерализирам, ще посоча единствено себе си. Приел съм, че правилата и фактът, че някой се е нагърбил със задачата да ги налага, са достатъчни като основание да изтърпя всяко едно наказание. От всеки. Но не приемам, при това, да ми се дават морални оценки и да ми се чете морал - това е компромис с превеса на субективното над обективното, какъвто не съм готов да приема. Напълно субективно, при това. От всички овластени и овластявани тук да налагат правилата, наказвайки, само Сержанта и Ной, по стечение на обстоятелства знаят за мен повече от обичайното тук. Това ги поставя в позиция да се ползват спрямо мен с правото да ме съветват, поучават и порицават в личен план, доста над това, което бих признал или предоставил на друг. Считам го за нормално, това градиране.
За да ти обясня какво имам предвид, ще ти дам пример с Цветан Цветанов. Той се отърва от осъдителна присъда само заради това, че в мотивите към решението си съдията си позволи да изрази негодуванието и омерзението си от деянията му. Горната инстанция възприе това като липса на обективност и пристрастие у съда. С това основание отмени решението. Така и в твоя случай. Ти съвсем не си единственият тук, който не ме харесва. Това е твое право и аз не го оспорвам, както и за всеки друг тук или другаде. Но когато прилагаш правилата и наказваш с властта, която сме приели да упражниш в полза на реда и правилата, следва да се въздържаш от оценки. Дори и когато ти се струва, че това каква гад съм аз всъщност е утежняващо вината ми обстоятелство. Наказание получавам и приемам за нарушаване на установени правила - писани или не. Оценка за това какъв човек съм очаквам да получа на друго място, окончателна. Чест и почитания, прочее!