По този казус "завръщане на блудният син" имам известни съмнения ... Колкото до това "защо следвало да се завърне той" има относителна яснота, не става ясно дали важи максимата "От трън, та на глог!" и този да не се завърне напълно. И в подкрепа на завръщането твърдя за глобално навлизане в един много опасен период с всякакви сътресения. И колкото стандарта по местопребивавания е (за сега все още) по-висок, толкоз по-болезнено ще е за одрусаните да паднат от дървото. А дървото тука е твърде ниско... Въздухът трепери!
Даването на бонуси за завръщане трябва на всяка цена да е обвързано с истински завръщащи се, с и от определени позиции обратното на към мамковината. Защото обитателите на западните сламове, отишли там само за да отпорят нещо на аванта, не представляват и минимална ценност, достойна за привличане назад.
Второто и най-трудното е, как да се изимитира растеж, развитие, та да се представят някакви перспективи за кариера, относително добро заплащане и бъдеще. Старата бащина къща не е тлъст червей на кукичката. Ако няма човек средства, то с какво ще я ремонтира, направи изменения и даже нужните изолации. Как ще я подобри и с какво ще направи подобренията, така, та тя да стане годна и приблизително равна на средното по качество жилище където Примерът ни е лял (предполагателно) сълзи по Родината...
В същност основният въпрос е и остава:
- Дали настъпилите изменения тук не са вече така фатално напреднали, че те да не подлежат на 180° обръщане. И дали, все още има достатъчна и качествена биологична маса българи за засилване възпроизводството. Както и, дали могат да се създадат такива условия, че желанието за възпроизводство по-нататък да не изчезне напълно. Тези рамкови условия ще определят дали окончателното стопяване на плебса би могло да се предотврати. Инак, да се спасяват паразитиращите му прослойки не е нито нужно, нито възможно. Без гостоприемника си, тези също са обречени на забрава.
