10030
« -: Февруари 09, 2019, 22:48:39 »
Ами добре, но как неговият марксизъм се връзва с участието в плана Маршал, с дребната буржоазия, която си съществува, че и се толерира, със свободното излизане след '62 за гастарбайтерстване, с работническото самоуправление...
Това го казвам по повод на това, че нещата рядко са еднопосочни.
Идеологически Тито си е комунист. Икономически е социалдемократ. Кое му се брои повече на финала и кое е по-важното и по-определящото?
Ами, точно това е неговият "марксизъм". И тако, и вако. Значи, планът "Маршал" е водоразделът между съюзниците във 2СВ. Защото едно от изискванията към западноевропейските държави е да се освободят от социалисти и комунисти в управлението. Чехия и Югославия са в съветската сфера на влияние, закрепена на конференциите и е ясно, че на тях такива условия не могат да бъдат поставени. Въпреки това, чехите и Тито решават да се включат в плана "Маршал". Сталин привиква чехите и те се отказват, ама Тито лапа 150 милиона. И почва да флиртува със Запада. Относно икономическата му политика, аз много съм говорил със сърби за нея. Ние имаме погрешна представа за "частниците" в Титова Югославия. Те изобщо не са били това, което си представяме. Дребни заначтчии, бръснарници, сервизи, семейни хотели. Сърбите разказват, че държавата ги е скъсвала от въртели и проверки. Определено не са толерирани, но, да, това е дребна буржоазия. Работническото самоуправление също е сериозно отстъпление от Сталиновите постановки за социализма. Там вече имаме печалба и разпределение. С две думи, Титовият социализъм си е е Титов социализъм. Не може да се определи еднозначно.