Societe Chez Kerpeden v2.0
Преглед на печата … => Култура … => Темата е започната от: dabedabe в Май 11, 2023, 10:51:16
-
Роден на село, като повечето българи, Пообразовах се, подкрепян от скромните си родители и в резултат на самообразование в някои сфери, прогледнах, може да се каже. Имам интерес към класическата музика, архитектурата, живописта, защо не и приложното изкуство. Сефте откривам тема. Без особени претенции. Не съм творец собствено, въпреки вероятно дълбоко скритите в мен заложби. Ще се радвам ако има какво да споделим по темата.
-
:thup: за темата.
Изкуството трябва да е красиво, жизнеутвърждаващо и вдъхновяващо. Грозното "изкуство" е плод на болни мозъци.
-
Най-общо казано съм поклонник на класицизма. Не одобрявам напъни на безидейни хора и разни инсталации.
-
:thup: И аз.
-
Такива работи. Една глинена делва дет' се вика, е произведение на изкуството в известен смисъл. И като се замисли човек, колко уникати са сътворени по целия свят, ще рече талантът не липсва никъде. Погледът е важен. Не че нещо старо е непременно ценно.
-
Една глинена делва дет' се вика, е произведение на изкуството в известен смисъл.
В буквалния, ако я анализираш математически, ще откриеш в пропорциите ѝ златното сечение.
-
:thup: за темата.
Изкуството трябва да е красиво, жизнеутвърждаващо и вдъхновяващо. Грозното "изкуство" е плод на болни мозъци.
https://old.segabg.com/replies.php?id=297022 (https://old.segabg.com/replies.php?id=297022)
~~~~~~~
...някога имаше специална тема, от 2017, автор - уважавания Миндербиндер, интересна беше.....
Още нещо по въпроса 'що е изкуство'
Minderbinder
12 Юли 2017 17:56
Мнения: 5,159
От: Bulgaria
Тези дни за пореден път срещам изказвания, че паметникът '1300 години България' не бил изкуство. Далеч съм от претенцията за някаква експертност по темата, но случайно попаднах на творбите на британската скулпторка Phyllida Barlow, която е определена тази година да представлява Обединеното Кралство на Венецианското биенале.
Ще приложа само 2 -3 снимки на нейните произведения, не точно от биеналето, пък вие си решавайте.
-
"Шестокрилен петохуйник" е най-ласкавото описание за тая грамадна грозотия.
-
Мисля, че става дума за Шуменския бетон. Той е впечатляващ, по мое мнение. А как нещата вървят едно по едно. Ще стигнем и до Бузлуджа. Гъбата беше показана в "Грандиозни провали в строителството", но мисля че има и заслужава бъдеще.
-
Като стана въпрос за класицизъм. Кое е класицизъм - четиримата царе в Търново или априлци в Панагюрище?
-
Стигаме до реализма. Грандоманията никой не я е избегнал, та и ние. Че държавата има нужда от паметници, никой не ще оспори. Някъде мярката се губи. Навсякъде е така. Но поне на Изток не са ми известни грамади в чест на някаква победа.
-
Когато един бездарник, който се мислел за гений, се провикнал веднъж: "Ако дойда втори път на света, по никакъв начин няма да стана човек на изкуството!, Бекман* реагирал със сериозно лице: "Аз мисля, че това е второто ви идване на света!"
----------------------
*Бекман - известен и многообичан някога берлински комик, уволнен от Кьонингщадския театър поради пиперливия си език.
-
Наскоро в 24+ се спомена Леонардо да Винчи като идеал. Аз мисля, че Микеланджело не пада никак по-долу. Леонардовите картинки ми изглеждат доста наивни. Благовещението например.
-
Наскоро в 24+ се спомена Леонардо да Винчи като идеал. Аз мисля, че Микеланджело не пада никак по-долу. Леонардовите картинки ми изглеждат доста наивни. Благовещението например.
само дето трябва да се помни, че леонардо се е изявявал не само в изобразителното изкуство, така че сравнението между двамата е малко странно, особено като се има предвид, че микеланджело надживява леонардо с около 45 години.
-
Никак не подценявам всестранния Леонардо. Той е бетер от Архимед. Такива личности е раждал светът преди. А сега се стиска.
..............
Благодаря за вниманието. Аз съм си аматьор, но имам позиция. Изкуството не може да се подмине, ако си придобил усет.
-
Никак не подценявам всестранния Леонардо. Той е бетер от Архимед.
По време на прочутото съдебно дело с изкуствоведа Джон Ръскин, председателят на съда запитал художника Джеймс Уислър: "Бихте ли могли да разясните на тук присъстващите господа съдебни заседатели, що е изкуство?" Уислър сложил монокъла на окото си, изгледал по ред съдебните заседатели, поклатил глава и рекъл: "Не."
-
Ау, е как може? Днес всеки знае. Имаше една приказка "Изкуството е вечно", но кое беше другото? Май "Животът е кратък".
-
Ау, е как може? Днес всеки знае. Имаше една приказка "Изкуството е вечно", но кое беше другото? Май "Животът е кратък".
Toва е клише, извадено от афоризъм от Хипократ "Ars longa, vita brevis, occasio praeceps, experimentum periculosum, judicium difficile." Разбираемо, Хипократ не е имал предвид само изкуството, а нещо повече.
-
Та да продължим темата. Че пустата политика много време ни отнема, и то се оказва пропиляно, че сме си и вдигнали нервите. Ако всички се интересуваха от изкуство, светът щеше да е съвсем друг. Нещата биха се осмисляли повече, по-малко би се рушило.
Аз, без да имам претенции, се интересувам от доста неща. Мисля, че книгите в библиотеката ни са добре подбрани. Не съм всеяд. Имаме доста албуми с репродукции, грамофонни плочи, книги покриващи разнообразна тематика, от археология и история до архитектура, живопис и музика.
-
Ау, е как може? Днес всеки знае. Имаше една приказка "Изкуството е вечно", но кое беше другото? Май "Животът е кратък".
Toва е клише, извадено от афоризъм от Хипократ "Ars longa, vita brevis, occasio praeceps, experimentum periculosum, judicium difficile." Разбираемо, Хипократ не е имал предвид само изкуството, а нещо повече.
Не само е досадно клише, ами пълно изопачаване на казаното, за да се самовеличаят представителите на „художествено-творческата интелигенция“ – че това, дето правели, било вечно.
Всъщност под „изкуство“ Хипократ има предвид лечителското. И съвсем не, че е „вечно“, ами че изисква твърде много време да го овладееш, има и какви ли не пречки, та ... животът не стига. Изказва съжаление човекът, че не успява да бъде още по-добър лекар.
Между осъзнаването на непостижимостта на съвършенството в професията и самоласкаенето на „заетите с изкуство“ има „две большие разницы“.
-
Между осъзнаването на непостижимостта на съвършенството в професията и самоласкаенето на „заетите с изкуство“ има „две большие разницы“.
Ъхъ, само дето представителите на тея, дето се "самоласкаят" от това, че са заети с изкуство, ака
"художествено-творческата интелигенция",
вече ги няма ... :t2334:
-
Ъхъ, само дето представителите на тея, дето се "самоласкаят" от това, че са заети с изкуство, ака "художествено-творческата интелигенция", вече ги няма
Тъй ли? И откога?
-
Много ценя книгата на Якоб Буркхарт за италианския ренесанс. Така пишат хората със знание. Чете се на един дъх. Съчетано с история донякъде. Фромантен, Винкелман си имат запазено място, разбира се. Коментарите към руските албуми с репродукции също са полезни.
-
Бих желал да съм чел Витрувий, но пък Антони Гауди е оставил толкова много.
-
Специално пък строителството на храмове е огромна тема. Все гиганти на духа са се подвизавали. Не е работа за дребни души.
-
но пък Антони Гауди е оставил толкова много.
Да, много. Включително енергични спорове дали една от английските думи за кич иде от името му. Не иде, но съвпадението е в десятката..
-
Ти и на Иерунимус Бош и на испанеца с мустаките ще намериш кусур.
-
Ти и на Иерунимус Бош и на испанеца с мустаките ще намериш кусур.
Kaто не ми харесва нещо, нормално е да му търся кусури. Ранните периоди на Пикасо биват, но последващите халюцинизми не са за мен. Кубизми, ташизми и тем подобни извращения на изобразителното изкуство не коментирам.
В комиксите на Бош харесвам само дяволите. Според мен са положителни герои.
-
Аз за Гоя по-скоро. Чешит е, но бива го. Бе всеки гледа с различни очила.
-
Аз за Гоя по-скоро.
Ми и за Гоя е същото. Рисува си човекът по поръчка и всичко е ОК. В един момент изплисква легеня (обаждат се братята, както викаме в махалата) и почва мазалото. Не мога да въздишам по халюцинациите на психично болни хора. Не си говоря с извънземни.
-
Голата маха ти харесва значи. Хваща окото, има материал.
..............
И аз не си падам по крайностите. Но ето че на пазара изчанчените работи вървят. Не пречи един по-различен поглед.
-
Kaто не ми харесва нещо, нормално е да му търся кусури. Ранните периоди на Пикасо биват, но последващите халюцинизми не са за мен. Кубизми, ташизми и тем подобни извращения на изобразителното изкуство не коментирам.
dabeda ти намеква за дали, не за пикасо (imho).
-
Голата маха ти харесва значи. Хваща окото, има материал.
Голата маха ми харесва. Доста повече от Облечената маха.
-
Дали имах предвид първоначално. После се отплеснах към Гоя.
-
Щерката ми подарява неща за рисуване. Аз бих могъл вероятно да скопосам не лоши пейзажи. Но критерият ми е висок. Като гледам как с петна се маркират прозорци и покриви. Не, не, трябва нещата да са ясни и да се вижда и кацналата муха. Лещевичка грациозна не мога докара. Виж едно лястовиче гнездо докарвам.
-
Но критерият ми е висок. Като гледам как с петна се маркират прозорци и покриви. Не, не, трябва нещата да са ясни и да се вижда и кацналата муха.
използвайте фотокамера тогава.
-
Радвам се, че понякога проявявате усет към моите вълнения. Туй е рядкост тука. А колко му трябва на човек. Една добра дума стига. И не, бих лепнал една истинска муха по-скоро.
-
Това е изкуство:
(https://bg.erch2014.com/images/iskusstvo-i-razvlecheniya/tomas-gejnsboro-vidayushijsya-portretist-i-pejzazhist_2.jpg)
и това:
(https://bg.erch2014.com/images/iskusstvo-i-razvlecheniya/tomas-gejnsboro-vidayushijsya-portretist-i-pejzazhist_4.jpg)
А това е анти изкуство, сатанизъм, плод на болен мозък:
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f4/The_Scream.jpg)
-
Какво ли не съм виждал по музеите. И омаломощени с виснали пишки даже. Пардон! В Лондоня баш.
-
Защо ли ми напомняш на Фона ? :think:
-
Театр пластики рук HAND MADE
https://www.youtube.com/watch?v=QDZE6oJbqlE
-
А това е анти изкуство, сатанизъм, плод на болен мозък:
Нищо подобно - това е "Вик" на Мунк, дал началото на експресионизма, чийто най-изтъкнат представител в България е поетът Гео Милев с поемата "Септември". Следвоенният авангард през 20-те и най-вече експресионизмът е реакция на всеобщата криза след ПСВ - социалната, икономическа, кризата на човешкото и прочее. Оттук бунтът, викът, фрагментът и т.н. Същото е и с българския диаболизъм, макар и с други похвати - отношението човек-машина, двойникът, т.е. другият в нас - несъзнаваното, отчуждението и пр. в ранните разкази на Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, в шедьоврите на Далчев - "Повест", "Дяволско".
Отражение и реакция срещу един деформиран античовешки свят, обезсмислил човешкото съществуване.
Вземи там, попрочети малко.
Чудя ви се как с лека ръка давате квалификации за неща, от които хабер нямате. Все едно аз да тръгна да обсъждам ДВГ или футболен мач.
-
Аз трудно намирам връзката между символизъм и експресинизъм. Сигурно я има, но е тънка и спорна. Възприемам експресионизма като инструментариум някакъв. Пък "картината" на Мунк си е грозновата всякак.
-
И на мен не ми харесва, не знам обаче кой е дал предписание изкустввото да е красиво и ефимерно.
То е изява на душата на твореца, като си знаем ние нашите с какво право налагаме неговата да е безмерно чиста?
-
По същата "логика" и "Гуерника" на Пикасо е
"анти изкуство, сатанизъм, плод на болен мозък"
Плод на болен мозък е светът, който "Вик" и "Гуерника" изобразяват, а не самите картини.
-
Аз трудно намирам връзката между символизъм и експресинизъм
Експресионизмът е отрицание на символизма - като поетика, внушение, отношение към действителността и изкуството. И много други неща, но нямам повече възможност да пиша.
-
не знам обаче кой е дал предписание изкустввото да е красиво и ефимерно.
Никой не го е дал, въпрос на вкус, а вкусът е въпрос на светоусещане, закодирано в нас по рождение. Нали знаеш, какво казало кучето, когато ...
Някога, когато са рисувани красиви картини, ваяни са красиви статуи, светът се управлявал от владетели, харесващи красивото, защото те са плащали красивото изкуство, сега се плащат милиони за грозота, защото светът го владеят ментални уроди.
-
се плащат милиони за грозота
Тва за Мунк ли?
Кой, бе Максимусе, е плащал и сега плаща милиони за "Септември", а? Знаеш как са му "платили" на Гео тогава (ако не знаеш, мога в подробности да те осведомя), а сега "милионите" са, че умнокрасивитетът през ден се заканва да го изхвърли от учебните програми, в което почти е успял, щото поемата е свалена от последния клас на гимназията в 10-ти.
Ето това е част от неговата естетическа концепция: изкуството е наднационално, немиметична поетика (ако ме разбираш), естетика на грозното, на фрагмента, на бунта, на оварваряването на езика и пр.
И къде са му милионите?
А на Леда къде бяха?
За останалите да не отварям дума.
Казах ти - седни и чети, ако нямаш откъде, ще ти пратя материали за авангарда - експресионизма, за диаболизма, имажинизма. Тук не е място за изнасяне на лекции.
Държиш се в случая като "дребната интелигенция" по Еманюел Тод, но с обратен знак.
-
Те ти тука още "грозотии"
(https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2019/09/gr01.jpg)
Предполагам, че и "Лос капричос" на Гоя не са ти угодни.
Те ти още, хем миметични отвсякъде за разлика от "Вик":
(https://puntomarinero.com/images/diego-vel-zquez-biography-artworks_6.jpg)
(https://avatars.dzeninfra.ru/get-zen_doc/1533996/pub_603b15886cd9133fa69a55ae_603b15ab2d4e6e79712cc117/scale_1200)
Веласкес поне пасва ли ти на концепцията за "красивичкото" в изкуството?
-
А на това тук кое му е красивичкото и къде са му милионите. Хем то поне миметично:
"Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът – тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче."
"ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито."
-
В кризисни времена изкуството търси съответните жанрове, похвати, изразни средства, езици, метафорично речено, за да изрази деформациите на човешкия свят. Навлизат мотивите за лудостта, за болестното - кризата на ренесасовия идеал ражда "Дон Кихот", "Крал Лир", "Макбет". Разочарованието от буржоазното общество актуализира темата за болестното, романтическата ирония, гротеската. С разколебаването на позитивизма на 19 век се появява ранният модернизъм - символизмът, импресионизмът и пр.
Първата световна война, това след Бел епок, разтърсва из основи представата за мястото на човека в света, за стойността на човешкото, за устоите на социалния ред, това е поколението, хвърлено от гимназиалната скамейка и студентските аудитории в невиждана, нечувана и безсмислена касапница. Нали не смяташ, че преживелите я ще рисуват, пишат като Вато примерно. Към това се прибавя и още по-стряскащата гражданска война, започнала още с Войнишкото въстание у нас, 23-та, 25-га... - в Русия, Германия, Финландия - друго. Ете на такъв свят - такъв авангард.
-
Права си. Но човек може да оценява правдивото, без да го харесва. В поезията и нагледните изкуства нещата се възприемат доста различно. В музиката доста по-трудно се усеща идеята. Но между търсачите на истината се набутват и случайни хора със стръв към известност.
-
В кризисни времена изкуството търси съответните жанрове, похвати, изразни средства, езици, метафорично речено, за да изрази деформациите на човешкия свят.
Няма да видиш реалността, през идеологически очила.
-
Няма да видиш реалността, през идеологически очила.
Изкуството пресътворява действителността през естетически "очила" и създава условни, измислени демек, художествени светове.
Ако искаш да видиш реалната реалност - погледни се в огледалото.
-
Математиката описва с уравнения и съотношения, красивото в изобразителното изкуство, в музиката, грозотата не може да се опише, тя е хаоса, разбирам за какво говориш, но това е твоя заблуда, не всяко майсторско изобразяване и описване на реалност е изкуство, а това с "естетическите очила" е абсурден либерализъм.
Какви са "естетическите очила" на един идеологически обременен човек, а на психопата, на психотика, на девианта!?
-
разбирам за какво говориш, но това е твоя заблуда,
Абсолютно нищо не разбираш. Мотай си се там в собствените си заблуди, които определено никъде не се срещат с разбирането за изкуството per se от Аристотел през Хегел до Лотман. Нито пък с естетиката като наука ("красиво" и "грозно" не са естетически категории, съвсем други - неслучайно - са термините), с халтури не ми се губи времето.
Нито пък със странни птици всезнайки: оня, дето го нема, понеже пропуснал в прогимназията да научи пунктуацията на сложно съставно изречение с подчинени дали-или, тръгнал да критикува пунктуацията ми; ти - видимо - хабер нямаш от изкуствознание - ми говориш за някакви си мои заблуди... Аз не си спомням на някой инженер, физик, химик в тоя форум да съм им раздавала акъл за строежа на веществата, теорията на относителността, фазовите преходи или ДВГ. Щото съм висококвалифициран специалист по това, по което съм, и уважавам чуждия професионализъм.
Ади успокой се и се разположи до обувките по въпросите на прекрасното и безобразното и подобните им.
-
Бе има и неща, дето се пробутват като изкуство. Мисля, че е за това спорът.
-
красивото в изобразителното изкуство, в музиката, грозотата не може да се опише,
Не може, защото са интимни естетически категории. Всеки ги възприема различно. Тълкуването на всяко произведение на изкуството е лично. Всеки може да каже защо му харесва, или не му харесва, една картина. Но ако го каже по телевизора - става "изкуствовед". Демек разбирач.
Но никога не бива да забравяме, че твърде често зад "гениалността" на даден автор се крие елементарна липса на талант.
-
Бе много хора залюбиха четката и мацат чевръсто. Стил било. Аз имам поглед и познания донякъде, но все пак трябва да имаме уважение към гениите. Не е за всеки тая нива. Тука даже виждам една тенденция да се таксуват плакати за изкуство.
...............
На времето излезе една тухла за технологията на да кажем старите живописци. Как се приготвяли трайни бои, как се влагало злато и много други тънкости. Интересна книга, в много ограничен тираж и не биваше да жаля пари, ама пуста беднотия. Да бих могъл да прочета нещо от нея сега! Не си спомням даже заглавието и, а и уникати в "Читанка" няма. Била е превод, разбира се.
-
Гле'йте само кво отхвърлят "критиците" - шедьоври на световната литература, обачеее крайно неполиткоректни до един.
А всъщност "Разградско дело" спуска на разградско-ямболската елитна интелигенция списък за оплюване. Щото на всички им омръзна да се плюят само Вазов, Смирненски, Гео, Вапцаров и Антон Дончев, както и цялата литература на Народната република.
Така де, некви си клетници, стогодишни самоти, стайнбеци с гроздове на гняв и зими на недоволства, че и хемингуеи ще ми четете (к'во ли е разбирал Хемингуей от изгрева на слънцето, ако да е изкарал ПСВ по европейските фронтове и да е станал писател благодарение на Париж през 20-те). И к'ви са тия Гаврошовци, Козети и ЖанВалжановци, ми т'ва си е булевардна литература отвсякъде - във всеки случай така учат студентите преподавателки по западноевропейска литература, оформили научните си възгледи през 90-те.
Я марш при времеубежищата на ямболския гений и окървавените от сатрапа Путин украйни на разградско-НБУшката поетическа книжовна школа и на оная Теодора, при която природата си почива.
https://m.dnevnik.bg/knigi/2023/07/14/4507803_pet_klasicheski_proizvedeniia_obichani_ot_chitatelite/
-
И к'ви са тия Гаврошовци, Козети и ЖанВалжановци, ми т'ва си е булевардна литература отвсякъде - във всеки случай така учат студентите преподавателки по западноевропейска литература, оформили научните си възгледи през 90-те.
Подсети ме за да прехвърля отново Клетниците от Виктора Хюго (така пише). Изданието ми е от 1897 г., а илюстрациите* са прикрепени към отделните страници литографии. Колкото и да се мъчат престъпниците няма да успеят да заличат вечното защото веднъж създадено, то е вечно. Надявам се скоро да го разберат.
------------------------
* Илюстрациите са на Емил Баяр, както и на първото френско издание от 1862 г.
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Ebcosette.jpg/285px-Ebcosette.jpg)
-
(https://scontent.fsof10-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/364192596_213612168347909_4230160948889610445_n.jpg?_nc_cat=100&ccb=1-7&_nc_sid=0f5592&_nc_ohc=tUsXf2ekrUwAX_XWAL8&_nc_ht=scontent.fsof10-1.fna&oh=00_AfAFCBs_17wFGYAdqgSx_pXpnepOz0PBzzRe-2GQTtXdIg&oe=64DA8C1D)
-
Чапкъновската статуя в София, поставена през 2001 г., нощем:
(https://scontent.fsof10-1.fna.fbcdn.net/v/t1.6435-9/180233059_950822972336869_837230835042726681_n.jpg?_nc_cat=109&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=ULZLpAFc3f0AX8KpHht&_nc_ht=scontent.fsof10-1.fna&oh=00_AfBpYEZF4h1N9kvy9qNKNkZBZ72M9xk29DCS2j1h_gdjOg&oe=65410C27)