Прав си,
г-н Принце, за тежестта, която носиш на плещите си, но явно не си забелязал леко „кривата” усмивка, с която те гледа девойката отстрани. Което пък на мен ми напомни за следната случка.
Когато преди време бях изпратена като млад преподавател в СУ на едномесечна специализация в Лондон, бях очарована от това, което ми се случи още първата вечер, когато пристигнах с багажа си в дома на английското семейство, което щеше да ме приютява през следващите 30-ина дни:
Гледайки детско филмче пред телевизора,
две дечица-близначета – момче и момиче на около 5-6 годинки, ми наскочиха веднага с радостни викове:
Who are THE GOODDIES and who are THE BADDIES … За това се бях сетила и бях решила да го оставя тук и
по повод напускането на Здравка като ЕПИТАФ, но сега виждам, че тя се е върнала.
И понеже Здравка се върна,
а аз вече си казах всичко, вече спирам да се занимавам с таа тема …