Преглед на печата … > Теми на форумците …

Европа, в която можем да вярваме...

(1/8) > >>

Old_BG:
Я виж ти, какви времена доживяхме!
Декларация, като тази в линка едно време се поместваше първа в онази газета, където и аз започнах да дращя! Сега - на съвсем друго място се появява.
И още нещо, ако това, което са представили консервативните интелектуалци, то май трябва да излезе, че и аз съм консерватор, макар да считам себе си като твърдо лявоориентиран...е, не, не интелектуалец чак, но поне ...човек!
 :lightbulb_idea-1364:
Горещо препоръчвам!
"Европа, в която можем да вярваме": манифест на консервативни интелектуалци
http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/parizhkata-deklaraciya-za-evropa-v-koyato-mozhem-da-vyarvame

п.с. Бих го постнал цялото, но ограниченията не позволяват.

Асол:

--- Quote (selected) ---По време на предишното поколение все по-голям брой членове на нашата управляваща класа решиха, че ускоряване на глобализацията е благоприятно за техните интереси. Те се надяват да изградят наднационални институции, които ще могат да контролират, без да са подложени на неудобствата на народния суверенитет. Става все по-ясно, че “демократичният дефицит” в европейските институции е не просто технически проблем, който трябва да бъде решен с технически средства. Този демократичен дефицит съответства по-скоро на един ревностно защитаван основен ангажимент. Независимо дали е защитаван с аргументите на предполагаемата “икономическа необходимост” или с изискванията на международното право, произтичащо от човешките права, което се изплъзва на всякакъв контрол, наднационалните мандарини на Европейския съюз конфискуват политическия живот на Европа, отговаряйки на всички въпроси с технократски отговор: Няма алтернатива!
Арогантността на тази фалшива Европа става все по-очевидна, въпреки големите усилия, положени от привържениците й да поддържат удобните илюзии. Преди всичко, тази фалшива Европа е много по-слаба, отколкото се надявахме. Популярното развлечение и материалното потребление не могат да поддържат гражданския живот. Лишени от висши идеали и обезкуражени от мултикултуралистката идеология да изразят патриотичната си гордост, нашите общества трудно пораждат желанието да се защитават. Освен това приобщаващата реторика и безличната икономическа система, доминирана от големите международни фирми, няма да успеят да съживят гражданското доверие и социалната сплотеност. Трябва да го кажем откровено: европейските общества се съпротивляват зле. Достатъчно е да си отворим очите, за да видим необичайното използване на държавната власт, на социално инженерство и на индоктриниране в образователната система. Не само ислямският терор хвърля тежко въоръжени войници на нашите улици. Полицията за борба с безредиците вече е необходима, за да потиска протестиращите групи и дори да се справи с пияните тълпи от футболни фенове. Фанатизмът на феновете на нашите футболни отбори е отчаян знак за по-дълбоката човешка нужда от солидарност, нужда, която иначе остава неудовлетворена в тази фалшива Европа.

--- Край на цитат ---
Ей това е най-важното и най-опасното!

Пешо:
Смесени чувства. Както гласи известния лаф - 'и ти си прав, ама и така не е'. На моменти имах чувството, че е писано от Фирмин.

Това ми хареса:

--- Quote (selected) ---  Несъмнено университетите са едно от най-славните неща на европейската цивилизация. Там, където някога се стремяха да предадат на всяко ново поколение мъдростта на миналите векове, днес твърде често интелектуалците свързват критичната мисъл с опростенческо отхвърляне на миналото. Важен ориентировъчен знак на европейската мисъл беше строгата дисциплина на интелектуалната честност и търсенето на обективност. Въпреки това, през последните две десетилетия, този благороден идеал бе преобразен. Аскетизмът, който някога се стремеше да освободи духа от тиранията на господстващото мнение, се превърна в безразсъден конформизъм, предизвикващ ненавист към всичко, което е наше. Тази позиция на културно отхвърляне позволява без голям риск и трудност да бъдеш “критичен”. През последното поколение тя бе повтаряна в амфитеатрите, до такава степен, че се превърна в доктрина, в догма. Изповядването на това ново верую представлява знак за духовно издигане и позволява да бъдеш приет сред “просветените” умове. Нашите университети станаха движещи сили на културното разрушение.
--- Край на цитат ---

При всяко положение - струва си внимателния прочит.

аменеменема:
Единственото, което се разбира от този дълъг, объркан текст без цел и посока е, че някаква тайфа франсета – интелектуалстващи еснафи – един слънчев ден внезапно е почувствала смътно безпокойство, че рамките на уютния, охолен, ленив и никому ненужен животец, който водят от поколения, може би някак се нарушават. Те нямат и не биха могли да имат представа защо става така, понеже и аналитичното мислене, и интелектуалната почтеност, да не говорим за социална чувствителност или поне способност за ориентация, са чужди на лоясалите им сърца и мозъци. Те просто казват: добре си вървеше досега и искаме все така да бъде, ама нещо се размърда, мамка му.

Промените в света през 20 век, да не говорим за преди това, за тях са далеко в маранята на миналото и дори не са ги забелязали, камо ли пък осъзнали. Всъщност в мисленето на тези полусъбудени от дрямката им еснафи липсва каквато и да е историчност, напълно липсват обусловеност, систематичност – те просто долавят, че нещо – едва в най-последно време! – е взело да излиза от представите им. Защо е така, как се е стигнало дотук – такива въпроси не си и задават. Затова са толкова смешни и опитите им да формулират какво искат. Дори за това услие са неспособни да се съсредоточат и то остава напълно безплодно.

Между другото, обърнете внимание, има достатъчно индикации за това: когато те говорят за Европа, имат предвид само западната – е, хайде от тях да мине и централната, за малко колорит, а и защото в писанието участват един-двама оттам. И за християнство като говорят, а говорят неестествено, ненормално много, пак е само тяхното си, западното. За другото те нямат и бегла представа. Тази взряност в собствения пъп е още един, но дори сам по себе си взет – достатъчно показателен признак за това, колко повърхностно и ограничено е „посланието“ на тези хорица. А че някой го е забелязал и превел, то е защото дори такива бледи изблици са рядкост в мисловното еднообразие, което ни залива.

Чок觧:
  аменеменема   :thumbs_up-3334:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница