ВСИЧКО Е ОГЛЕДАЛНО ОБРАТНО!
Когато някой от провинцията дойде в София, първата му работа е да помисли за жилище - първоначално временно и в перспектива постоянно. Така наречените кореняк софиянци живеем с родителите си и се сещаме за самостоятелно жилище обикновено след като се оженим и дори след като ни се родят деца. Така и при мен и при почти всички мои приятели от детинство.
Та макар, че живеехме в немалък апартамент, останал от дядо ми, аз "глава на семейство" се оказах с жена и дете в една стая. Превърнах я, според познатите ми, в 4-стенен апартамент - вдигащи се легла, библиотека-писалище, тонколони по стените... Телевизора разположих над вдигнатите легла, а срещу тях огледалото от тоалетката, поставено хоризонтално, от едната страна на панти, а от другата на шарнир.
С размяната на две жички обънах картината на телевизора* на 180°. Резултат: Стената с огледалото се осветява леко от екрана на телевизора; огледалото е почти черно защото гледа към тъмната стена на стаята, а върху него екрана - ярък и на лице, субтитрите - екстра; разстоянието до екрана увеличено два пъти; след "Сънчо" чрез шарнира огледалото се прилепва плътно до стената и образът изчезва от към креватчето на детето. Хората не случайно са казали: "Сиромах човек - жив дявол!"
---------------
*За младите: Беше време когато всички електроуреди, включително радиоапарати и телевизори при покупка се придружаваха с подробна техническа, сервизна и експлоатационна документация.