Асол и в Александровска е същото. Оперирах катаракта, като по начало отидох в Александровска. Правят се няколко прегледа предварително и не можа да се стърпи особата при която се бях записал да не опита нъмбъра да ме насочи към друга, частна болница. Всъщност, излезе ми с мотива, че трябва да отида там, щото имали по добра апаратура. Естествено, тя работеше там и тя, същата ме прегледа в другата, частна болница, като пак дебело ми намекваше, че е по добре там да ме оперира.
Процедурата е платена от пациента като консуматив който е скъпичък - къде 1000 лв., но самата операция се поема от здравната каса.
Какво да говорим повече.
Така е завързана системата, че няма как да не угробят държавното здравеопазване и тогава жална им майка на пациентите.

Щото много обичам нещата да се казват на разбираем език, кратко и изчерпателно.
Не ти правя комплимент, но ти и още една дама - симпли, сте ми пример, който ако ме попитат кое е противоположното на цвък - ще кажа един от двата ника!

Полковник,
в случая не ми прави впечатление простотията на Веждю и арогантността му да обявява че бил потърпевш.Потърпевш, ама от ония превилигированите, дето с цесии им разрешиха да си извадят парите от банката, която вожда им и още няколко авери успешно успяха да дофалират, за да я оберат.
Това е гнус.
Още по голям гнус е друго - прочети коментарите под статията и то забележи - във в. Гласове!!!
Вестника, дето сме се гъбаркали с него до преди някоя година.
Какво стана, а?
Виж какви коментари се леят под жалките пасквилчета пускани от СЕГА и ги сравни с коментарите под този гьон.
Жалка история!
Къде е Ганий, да го опише?
Аз не мога.

Наздраве!
И дай Боже!

Ех! Знаех си! Остарявам!
 :sad-3295:

Амиии, който го е страх от мечкиии...а има и друго - в крайна сметка нали трябва и да се живее. Нормален живот, ако вземе човек да се пази постоянно и от всички посоки, бързо ще се превърне в параноичен инвалид.

Карнеги, очевидно, не е изследвал всички области на общуването и не е имал работа с истинско предизвикателство

Вероятно е работил с непредставителна извадка /да се направя и аз на сложен/
Като оставим настрана онзи материал който имах предвид в предния си пост, много бих дал да видя резултатите от работата на светилата връз обекти като цвъц примерно.
Айде, да облекчим малко мъките им - връз Мутрю. Все пак не им мисля лошото на светилата.

За да има баланс, ще изкажа почти противоположно мнение.
Почти, защото то е насочено само към една част от хората, тази, които от дума не разбират. А те, поне в последно време са съществена част от цялото.
Тогава си е необходим друг, адекватен подход.
 
 

Абе долу-горе толкова са.
Към 2 500.
Колкото и при първия Народен Съд.
Има една малка подробност сега, че при наличието на цвъ, малко ще е нелепо сетне да дуднат, че си заминал интелектуалния елит на нацията, ама знае ли човек.
Може пък до тогава нивата да са се сближили, в смисъл онова, горното, да се е доближило до това, цвъковото и да не направи впечатление.

И няма как да не се замисля, дали Чичо Сам няма да реши, че е време за смяна на изчерпания сламен човек, който вече загуби харизмата си и стана символ на некадърното и корумпирано управление? Боку беше удобен, когато изглеждаше и се държеше като мачо, като силен бабаит, който може да пребори престъпността. Сега е просто жалък, обезверен човечец, който го е страх да излезе без охрана на улицата и дори не смее да отива на откривания и събития, за да не го освиркат. И народът вече не го иска.
Изчерпан, изхабен и излишен.

https://svobodnoslovo.eu/%d1%86%d0%b5%d1%86%d0%ba%d1%83-%d0%bb%d0%b8-%d1%89%d0%b5-%d0%b5-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d0%b8-%d1%82%d1%83%d1%82%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8/
Моят коментар към темата е с едно изречение - жална ни майка, ако и това и се случи на мамковината!

Липсваше ми широката усмивка през тези години, когато кротко си папкаше париците спечелени на наш гръб.
Дано му е достатъчно широк и задника, ако Господ някога влезе в ролята си на строг, но справедлив създател.

Чудна работа, какво делят ...

Ти какво делиш с ренегата Баце?

Не мога добре да публикувам теми, но това ми хареса.

ПРИСЪДАТА „ТРУДЕН“

Публикувано на 09.01.2019

В “Театър, любов моя!„ – Валери Петров пише една, много важна реплика, може би от най – генералните като значение, диагноза, присъда в Българският театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: “Колеги ми докладваха, че ви се носи име на “трудна„ актриса!„ …

„Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху изключително рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, “опак„ характер…Характер – необясним, плашещо – отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия…

“Трудният„ артист не се подава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации…Не участва в интрижките по коридорите и гримьорните…Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги…да не кажа никак… Групи, групички, комплоти са му чужди…Привлича се само от такива “зверове„ като него самият…

В началото на пътя си е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага…Щото нали…възпитан е, бачка на 200…/ малко по – късно тая скорост почва да пречи на всички /…

Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер…Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: “Защо имам право да Бъда на Сцената“ …

Нашият професор Коко Азарян казваше следното: “За да стъпиш на сцената, трябва да имаш много основателна причина, мотив…на живот и смърт! Иначе смисъл няма!„ …Та младите години на “Трудният„ артист са още опознавателни за другите, докато дойде първото събрание в което, насред настъпилото мълчание когато например уволняват друг “труден„ и във въздуха жужи като конска муха рефрена : “Ох облекчение! Отървахме се!„ – нашият човек ще стане и ще защити събрата или съсестрата си по “трудност„…

Няма къде да избяга и моментът, когато този бъдещ “трън„ в очите на всички, ще противостои на някой тъп режисьор от сцената заради евтините трикове, които продава като диаманти на съсипаните актьори горе – на сцената…И същите тези актьори ще намразят дразнителя – губи време, идва премиера…пък след нея…някак ще издържим докато сценичното недоносче “падне„ от репертоара…Хаха доста ей такива недоносчета обаче се влачат години, артистите остаряват потънали в блатото им…и лека полека забравят, дори си се харесват там…

В този период “Трудният артист„ вече е изгонен от трупата, или е напуснал сам след година излизащи разпределения, в които името му липсва, но не липсват случайно доловени реплики: “ Страхотен е, обожавам го…ама с него е невъзможно да се работи, бърка се, предлага, всичко поставя под съмнение…“…

Между другото за най – любимият ми актьор / все още жив слава богу / съм чувала от адски близък човек режисьор същите думи! И си седи без работа този гений на превъплащението… Прошка няма! А и той ще си избърше задника с тая ми ти „прошка“!

И така нашият “антигерой„ започва да създава собствени проекти, подлага на Риск всичко, което има…Онзи Риск, който е толкова непознат в институцията наречена Държавен Театър… започва и да пие…първо в компания, след това и сам…Щото скъпи читатели – трябва и да се яде, да се гледат деца…а с частните проекти и рискуването – някак е невъзможно – събуждаш се гладен. От друга страна „Трудният„ не става за никаква друга работа / продавач, чистач, разносвач на пици, офис мениджър и тра ла ла /…

След време идва и умората…Не му се става от кревата отново и отново да търси кинти за свой спектакъл, въпреки наградите за предишния…Нали знаете – наградите в България не означават нищо, не носят нито пари, нито повече уважение, не носят и най – важното: хубава качествена работа…Взимаш си наградата / ако си на щат / и потъваш отново в морето от поносими, малко по – поносими и непоносими разпределения…Никога няма да чуеш “трудният артист„ да се оплаква за положението за което сам си е “виновен„.

Но сутрин все по често се гледа в огледалото и не може нито да се трае, нито да се познае…Започва да пълнее, чувства се като плондер лишен от каквито и да е качества и обаяние…или пък обратното: съсухря се, очите му се превръщат в дупки без блясък, устата се свлича надолу в трагична маска…

Пренася “трудността„ и в семейството си, ако има оцеляло такова…Въздухът не достига за никого там! И пиене ей така за олекотяване на кислорода, въпреки че не е останал вече такъв…На негово място идват мислите за нищожност, негодност, некадърност, излишие…Те будят “трудният„ артист неочаквано трезвен и с прецизността на скалпел му вменяват един единствен изход: Край! Бърз, безболезнен, неотложен Край. Щом сутринта настъпи, или утре, или в други ден…

За Краят обаче нашият човек няма нито сили, нито смелост…щото нали отново децата…как ще го преживеят…как ще живеят…Пък и вероятно някъде в дъното на мозъчно – сърдечната му кутия тлее надеждица… Ще се опита да приеме някоя глупащина…ей така заради самото неиздържимо усилие Налиии…заблуждава се: “Абе таланта ще ме спаси!“…и ще драйфа от гадост, щото не може и да иска…не може да се вклини сред останалите…Някак устните му не са създадени да произнасят неуки словоблудствия…Говори, а чува мъчително беззвучие…Нищо не може да те спаси от бездарието – става му ясно ама на мига!

И така пуска и последната “спасителна„ сламка съвсем доброволно… Обикновенно на тръгване, зад гърба си чува и репликата: “ Всички врати на театри ще са затворени за теб! “ Пропуска я великодушно покрай ушите си…Заплахи! Ама я си ебете майката…Сам не знае, че вече е в Началото на Края…

А навън младите му колеги се възхищават на свободата, която излъчва, невидимия лавров венец, която свети като ореол над главата му докато се движи в мръсната киша по улиците на битието ни… Кълнат се в него…Цитират го / като пукне пък го цитират с преклонение, постват снимки със свещи на черен фон, разплакани емотикони /…

И не! Трудният Артист никога няма да каже дума в своя защита! Ще се държи до финала все едно светът е в краката му…И той Е!… Особено на границата между долната / нашата / и Горната земя!

Като епилог ще кажа, че прочетох коментари на умни мои приятели – тук в ФБ: Ама що е пиел Иван Ласкин, пък и Чочо преди това, пък и Андрей, пък и Кирчо Варийски, пък и Катя Паскалева – те са си виновни…хора като всички други! Какво означавало: Не можел да понесе реалността??? Понасяла се била реалността! И е така…и не е.

Коя реалност питам? На мишите душици, на безропотното мълчание, на удобната пръдня носеща се от посредственото, на пълната арогантна инквизиция към качественото изкуство и таланта?

Та коя е вашата реалност, как живеете в нея?

Знам, че хората които не са набъркали душите и космоса си в нещото наречено Актьорска професия, трудно ще схванат. Те са си тези, които са си…Не им трябва да са Други хора…Не са обсебени от други лица, страсти, престъпления, любови…щото това животно Актьорът си няма свои…

Как се живее, когато всъщност НЕ СЪЩЕСТВУВАШ без своята работа, а Само и Единствено ако бъдеш Друг?!

Няма да отида утре на погребение. Защото знам, че онези средните, четворките, малките екзекуторчета ще реват като платени оплаквачки пред ковчега!

Едно ДС леке от тях, преди страшно много години зачеркна един от най – големите ни режисьори изобщо: Стоян Камбарев / който не пиеше, но отключи болестта си именно заради такива пигмей / Та въпросният “директор“ беше така откровен да етикира Стоян в мемоарите си като “капризно, високомерно, трудно общително в отношенията със директорството режисьорче с жълто около устата“…

Цитата не е точен, но много ясен относно обвинителното определение: “ТРУДЕН„ в нашата професия…НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО АРТИСТА! Приживе! Когато отлети от тоя свят той вече няма нужда нито от сълзите, нито от обясненията, нито от разочарованията ви…

Отървал се е от вас и лети към място в което ще бъде разбран без условности, обичан без срам, аплодиран като смъртонносна лавина!
Кирил Варийски / починал на 42 г. /
Стоян Камбарев / починал на 45 г. /
Катя Паскалева / починала на 57г. /
Андрей Баташов / починал на 45 г. /
Петър Попйорданов / починал на 48 г. /
Иван Ласкин / починал на 48г. /

Ваша: Касиел Ноа Ашер / жива на 47г. /

Чоки,
 ето ти цитат от една дама, чието мнение започвам все повече да уважавам и съм поствал тук нейно мнение.
Това, като аплауз за темата ти.

ЦЕНЗУРАТА Е СИМВОЛ НА РОБСТВОТО
Публикувано на 10.01.2019 / 18:16
Медиите в България и отчасти в света отдавна са поставени в зависимост от силните на деня. От тези, които решават пътя, по който трябва да върви нашето бъдеще. Които са решили вместо нас какво трябва да мислим, какво трябва да говорим и как трябва да живеем.

Доскоро свободните социални мрежи бяха притиснати да упражняват жестока цензура върху всеки инакомислещ, като се толерират само първични и елементарни постове, свързани с липсата на каквато и да било умствена дейност. Всеки, който се опитва да каже личното си мнение или да критикува общоприетата доктрина, бива блокиран и устата му бива затворена.

Днес заради публикацията ми за генерал Чочоолу – човек, за когото тези дни си спомняме и коментираме постъпката му, бях блокирана за 30 дни. Защото съм си позволила да напомня за този БЪЛГАРИН. Защото си позволявам да задавам въпроси, на които на някого не е удобно да отговаря.

Нашите данъци и пари отиват не за разбитите ни улици и за пенсии, а за издръжка на армията тролове и на службите, за които следенето на политическите противници и инакомислещите в Интернет стана основна задача и задължение. Идват избори и цензурата ще стане още по-страшна.

Опитват се всички да ни вкарат в клишета и калъпи, като се изрязва всичко, което не съответства на шаблона. С цел да се превърнем в сива мултикултуралистична маса, която е лесна за управление. Защото тогава ще бъдем удобни. Дори ще забравим да мислим.

От десетилетия ни втълпяват картинки на прегръдки, гълъби, мир, любов и обединена Европа. Е, аз искам картинки на разкъсани окови, гилотини и свобода. Искам от медиите да идва усещането за свобода, за мислене и за собствено мнение. Искам да бъдем свободни, защото за да спреш свободата, е необходимо само да затвориш устата на мислещите.

Елена Гунчева

https://svobodnoslovo.eu/%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b7%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be/

А иначе Чоки, Чочоолу е един много смел, всеотдаен и глупав човек.
От онези, за които Айнщайн бил казал "...но в никакъв случай глупав и работлив."

Колкото и да не им харесва на някои които си покриват носа с кърпички минавайки покрай обреден дом да речем, реалностите са такива. Когато няма държава, законност и ред, на циганският терор отговорът може да е само един - също терор.
Грубо, неприемливо според най-най- правилните и съвременни разбирания, но то едно са разбиранията, съвсем друго реалиите.
Терор, НАТОвски терор имаше в Либия. Може би в отговор на терор от кадифето, но отговорът бе също терор!
Такъв имаше и в Ирак. Само че англо-американски. Може би също в отговор на терора на Саддам.

Кой знае, но фактите са такива - терор над населението на цяла страна и избити десетократно повече.
Избити, не бити, драги ми нежни душици.
Това му се вика "адекватен" отговор.Официално.
Вие какво искате?
Как и какъв да бъде адекватния отговор тук?
Съд?!?
Какъв съд драги ми защитници на "малцинствата"?
Къде е той и въобще какво е това понятие "съд" в туземните условия?
Вие откъде падате?
Ред, опазване на реда?!?
От кого драги защитници? От полиция? Че тя себе си не може да опази!
От закони? Произведени от онези в парламента?
Вие живеете ли в БГ драги?
Страшно ми приличате на един мой съсед.
Връща се 1992 г. след 5 годишен престой в легацията ни във Виена и отива до мазето си.
Връща се след малко и ми се жалва --" ооох, не мога да повярвам, оххх, не съм очаквал, ах, какво ниско, о, не направо ниЗко ниво......"някой срал пред вратата на мазето ми"!
Предавам дословно, а дано почувствате за какво иде реч!
Я слезте на земята уважаеми аристократи!
На българската, сегашната.
 

в общия случай лесно поддаващо се на манипулации, очевидно.

Дори средноразвит шебек, ако го залъжеш по някакъв начин 4-5 пъти, шебека схваща финтовете и престава да им реагира.
Опитайте с фъстъци в зоологическата.

Ами в срока на годност е, така си е.
С целофан тези "продукти" имат повишен срок.
Особено ако се съхраняват в климатизирано помещение. Напр. министерски кабинет.

Притеснения няма 67, от навлеците предпочитам светлозелените. Единствената полза за мамковината от тях е, че няма да пустеят  още няколко села в БГ.
Все е нещо.

Няколко поредни материала от дамата четох, като си мислех първо, че са фейк компилация от форуми, сетне че е анонимна блогърка скрита зад разни проксита. Но не е!

ЗОМБИ АКЪЛОЛИПСИС
 Отскоро поради недостиг на качествени забавления освен Вавилонската кула в Пловдив, следя страницата на Премиера-Слънце, като отбелязвам със съжаление, че досега съм пропускала истински шедьоври на речта и клиничната психиатрия. Най-вече от феновете му, които с оцъклен поглед и пяна на уста защитават като Матросов Главната Мутра на Републиката от здравия разум на народа.
Много пъти съм се замисляла за една група хора, които винаги присъстват в българското общество, аз си ги наричам келепир-номади или партийни зомбита. Характерни с фанатизъм, скудоумие и злоба към всеки инакомислещ, та дори и към всеки мислещ.
Не е характерно само за феновете на гербавите, макар и в последните години само те да се забелязват от горната категория. В началото на прехода фанатизмът и партийната вярност взеха в жертва ум и разум на много хора. И изстъпленията на промитите мозъци бяха от вид, който би накарал всеки психиатър да се замисли за необходимостта от спешна намеса. Тук визирам не само скачането като маймуни по площадите, но и самото извращаване на мисленето. Като най-голям куриоз си спомням една иначе обикновена женица, член на СДС, която беше омъжена за партиен секретар от БСП . По принцип кротка женица. Която в един момент изтрещя тотално, при което на партийни събрания изказваше вярност към СДС, съответно агресивно нападение на всеки от БСП и най-вече – публично заяви, че понеже й е партиен враг, е изгонила мъжа си да спи на дивана и повече не му разрешавала да се доближава до нея. Защото бил комунист. Явно това, че бяха от 30 години заедно и имаха две деца, не минаваше дори през остатъците от мозък на женицата. Дори искаше да ходим да проверяваме дали спи с мъжа си.
В последствие се нагледах на много подобни примери. Хора, уж разумни, в момента, в който станат фенове или членове на някоя партия, мозъчните им клетки окончателно загиват, а поведението им започва да наподобява това на зомбитата . Никаква мисъл извън поръчаното от Вожда /който и да е той/, никакво допускане, че може да не е прав, никакво виждане на действителността.
По какъв начин нормален човек става партийно зомби, винаги е било загадка за мен, защото колкото и да съм била привързана към някоя идея, винаги и за всичко съм подлагала решенията и действията на съмнения, за да се убедя в правилността им. Но за партийните зомбита е характерно, че фанатизирано вярват само и единствено на ушите си, но никога на очите си.
Част от тях са на хранилката, заобиколени от себеподобни зомбита – най-често в администрацията. Още по-голяма част са хора, които са оскъдни откъм качества и ум и приемат достъпът си до държавната хранилка като личен подвиг, който трябва да се защитава с нокти и зъби и най-вече – с липса на здрав разум.
А най-лошото е, че това е тази част от народа, която не е особено интелектуално надарена, изникнала от калта и самоповярвала си. Присъединяването към силните на деня, дава на нещастните им души усещането, че не са пълен и тотален личен провал, че представляват нещо, че някой им обръща внимание. Дори не е само ГЕРБ, подобни имаше и в СДС, и в НДСВ, БСП, Атака и прочие партии, които са имали шанса да са във властта. Интересното е, че със загубата на властта, обикновено партийните зомбита рЕзко изтрезняват и започват отново да се оглеждат за подходящ донор на самочувствие.
Характерно за партийните зомбита е злобата, която пръскат навсякъде. Те са част от стадото, но се опитват да се изкарат овчарски кучета, без да разбират, че съдбата на стадото е и тяхна съдба. И никой няма да ги пожали, тъй като трапезата вече е разпределена. Те са само инструмент, с който управляващата партия да манипулира и да пази властта си. Но в интелектуалната си нищета, те това не го разбират.
Мисленето е луксозно качество, не всеки може да си позволи да го има. А фанатизмът се намества там, където липсва разума.
Винаги съм се питала какво кара хора, уж нормални, да изтрещяват дотолкова, че да загубят всякакъв срам и липса на уважение към другите. Загледайте се в коментарите на гербавите фенове например. Елементарно, агресивно и най-вече – лишено от аргументи и разум. На принципа: „Щото така!”. Идеална почва за популисткото и лишено от логика говорене на Боку-Слънцето. Той има нужда от зомбираната тълпа, която да крещи : „Осанна”, защото и той като тях търси самоутърждаването само във възхищението от другите и това да си част от управляващата тълпа.
Това, че лидерът е мутра и прилича на деградирал мафиот, неизкласил дори осми клас, не ги спира. Не ги спира и мисленето и говоренето му, които предизвикват душевни гърчове в мислещите хора. Напротив, те се опияняват от това, защото считат агресията и самохвалството за признак на сила, а не на скудоумие.
Не мисля, че това има лечение. Дори ГЕРБ да паднат от власт, тези, зомбираните, ще си потърсят друга управляваща партия, която да защитават със същия хъс и злоба, за да се чувстват като част от победителите. А са овце, просто овце и то – по-големи от всички останали. Защото дори не мислят, докато реалността се стоварва в живота им.
Няма смисъл да се хаби енергия да се говори с тях или да се убеждават. Може да убедиш мислещ човек, но не и фанатик. Който намира основание на самочувствието си само в принадлежността към победителите. Затова и подминавайте. Нелечимо е…..

Елена Гунчева

https://svobodnoslovo.eu/tag/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%83%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0/
Започва все повече да ми харесва.
Всякак!

 

Т.к. опря и до моя милост проблема, поинтересувах се от мнението на специалисти.
Общо преобладава мнението, че малките деца, от годинка нагоре, които започват да проговарят, лесно възприемат двата езика на които им говорят родителите. Единственият им проблем е, че отговарят на всеки от родителите на езика на който им говорят те. И се пообъркват, когато двамата родители говорят помежду си, като чак по късно, към 5-7 г. възраст започват да разбират причини и т.н. както и да общуват свободно и с други хора извън семейството си, на съответните езици.
И още нещо ми споделяха, че проговарянето на децата в такива семейства се забавя с няколко месеца, но то се наваксвало бързо и след година-две не се забелязвали говорни проблеми.
Също така се изказваше и мнение, че за такива деца изучаването на друг език е нещо като "втори" език, двата първи са им като матерни.

А!
Завалиите!

Мехлем за мазоли.

Значи все още вярваш в еволюцията, като възможност за решаване на екстремни проблеми.
То и аз така. Докато не прозрях, че определени субекти не се поддават на еволюция. Въпреки, че изглеждат като одушевени.
Досущ!

И този го гледах.
По кратко не мога да се изразя.
Боже, пази България!

E не може патерицата да е скъпа, беше времето, когато канадските социалдемократи демонстрираха на света как трябва да се прави!Сега пак идва време разделно. За съжаление, разделението е по съвсем друга линия. Преди беше - КАК да се направи. Сега е ЗА КОГО да се направи.Общото е - и преди и сега са ясни начините. Преди -преразпределяй социално, сега - преразпределяй пазарно /ака - либерално/.
За кого - също ясно. От начините на разпределение.

Стига де!
Пластмасовите Ф печката придават толкова екзотичен вкус, че само японец от ония дето ги вадят от джунглата и още неразбрали, че е свършила ВСВ ще го оцени.

Начи, технологията на соковете не ви е известна.
Голямата тайна е, че няма такава. Всичко се правело с етикета.

Мисля, че надценяваш контингента от гетата, а той е къде 30 % поне. То и за нашия такъв важи същото, де. За гербавия елит, тоже

Това всичкото е едно и също като образователно ниво, дето го пишеш.
Малко за разсейване.
Изказване на гербав министър.
"Търговският регистър не работи, винетната система не работи, електронната система за гласуване не я пускаме - това всичкото е борба с руските  хакерски атаки към нас"!

Свободното владеене предполага над 50 хиляди думи . Но за ползване 20 хиляди мисля , че стигат .

За англичаните не знам, но съм готов да се обзаложа, че американците не боравят с повече от 5-6 000 думи през целия си живот.
На университетско ниво може и да стигат до 20 000 и то някои от тях, но за повече - е, ако са преподаватели по английски.
За над 50 000, ти отхвърча на Шекспирови нива. Но то там е работата, че само думите не правят езика. Даже не и граматиката, макар че нашата може да затрудни и експерти.
Така и не можах да схвана колко са изразите дето "I miss you" се отнася до мен, а не до "нея".
 :blackeye-431: