Societe Chez Kerpeden v2.0
За живота, вселената и всичко останало … => Историческо бъдеще … => Темата е започната от: фелдкурат Ото Катц в Юни 05, 2024, 09:10:37
-
Една спорна статия на Тома Биков, свързана с една от оспорвана личност от нашата история.
За мен Фердинанд, заедно с Ж. Желев, са най-вредните личности в историята ни през последните 150 тодини.
Източник - https://filternews.bg/ferdinand-mezhdu-priznanieto-i-sataniziraneto-ot-toma-bikov/
Тома БИКОВ
„Искам да бъда погребан в любимата ми България.“ Тези думи стоят близо 80 години върху непогребания ковчег на цар Фердинанд в германския град Кобург. През тази година българската държава и царското семейство най-после се осмелиха да изпълнят желанието на монарха, който е управлявал страната повече от 30 години, и то в един от най-динамичните периоди от историята ни.
Образът на цар Фердинанд в българската историография е пропит с митове и е грижливо сатанизиран най-вече през периода на социализма. Може би връщането на тленните му останки на родна земя ще бъде възможност за преразглеждане на цялостната му роля за българското движение. Едва ли краткият етикет „виновник за две национални катастрофи“ би могъл да обобщи трите десетилетия, в които цар Фердинанд не само управлява, но и модернизира, европеизира и развива изключително много България. Самите „национални катастрофи“ биха придобили доста по-сериозна историческа плътност, ако бъдат разгледани в цялостния си контекст. В него участват фактори като армията (най-силната обществена структура по това време и изцяло подкрепяща влизането на България в Балканските войни и в Първата световна война), ВМРО (организация, която оказва не само политически, но и криминален натиск върху политическия елит да влезе в Междусъюзническата и Първата световна война), общественото мнение, което е в огромната си част за война в името на присъединяването на Македония в нейната цялост към пределите на България. Към това трябва да се прибави и една значима част от политическия елит, която иска всичко или нищо от историческата ситуация, валидна в началото на ХХ век. Впрочем, ако все пак даваме оценка на цар Фердинанд от гледна точка на териториалните придобивки, то трябва да отбележим, че при управлението му и въпреки националните катастрофи в неговия край България придобива Пиринска Македония, с което увеличава територията и населението си. След края на Първата световна война е загубена Южна Добруджа, но тя е върната по мирен път от сина му цар Борис III през 1940 година.
Ако позицията на нашата историография, която търпи известни плахи промени след 1989 година, е да хвърли вината за двете национални катастрофи само на цар Фердинанд, то справедливостта изисква да сме благодарни единствено на него за постиженията преди тях. Сред тези постижения например е обявяването на независимостта през 1908 година. Годините между 1902 и 1912, които са наречени „тлъстото десетилетие“, пък са един от най-значимите периоди на модернизация и укрепване на българското влияние в региона. Именно те са предпоставката към 1912 година българската армия да се съизмерва с османската, а по време на Балканската война Гърция и Сърбия да са в положение на младши партньори спрямо България. Разбира се, тези постижения са колективни, така както са колективни загубите в Междусъюзническата и Първата световна война.
Цар Фердинанд обаче има и редица индивидуални постижения, които не са оценени по достойнство, а за част от тях изобщо не си спомняме, че са негови. Морските градини в Бургас и Варна, речните паркове по Дунав и Борисовата градина в София са изградени по лично негова инициатива. За целта са поканени ландшафтни архитекти от чужбина, които да нанесат своя европейски стил върху османския пейзаж, който е актуален по българските земи в края на XIX и началото на XX век. Отново архитекти от чужбина изграждат едни от най-красивите сгради в българските градове. Сред тях например е и сградата на Народния театър. Създадено е Рисувателното училище в София, което днес е Художествена академия. Впрочем, когато предложението на цар Фердинанд за неговото създаване е направено в края на XIX век, един от най-ерудираните политици по онова време, какъвто е Петко Каравелов, пита от парламентарната трибуна: „Всичко ли оправихме, та започнахме да строим и рисувателно училище?“. Споделям последното, за да подчертая, колко е важна индивидуалната роля на цар Фердинанд за изграждането на културната инфраструктура, която функционира и до днес. В това отношение в своето настояще на български монарх той не се е ползвал нито с подкрепа, нито с разбиране дори и от страна на най-просветените политици.
Благодарение на сатанизирането на цар Фердинад, чиито политически действия по същество не се различават от действията на политиците от неговото време, в българската история има огромна празнина, която тепърва предстои да запълваме. Впрочем оставянето на исторически празнини се е превърнало в част от нашия стил и характер. Може би полагаме повече усилия, за да трием историята, отколкото да я свързваме и допълваме. Това ни лишава от възможността за устойчива и адекватна памет. Именно паметта е онази способност, която ни дава възможност да се ориентираме във времето и пространството. Често в националната памет и радостните, и трагичните исторически събития се възприемат като мигове, които са дошли изведнъж и без предизвестие и са си отишли по същия начин. Процесът, същинските мотивации на участниците и тенденциите, които пораждат и от които са част, сякаш са изключени от историческите ни разсъждения. Затова и в учебниците ни по история има много повече дати, отколкото разсъждения, много повече ритуалност, отколкото преживяване, много повече излишни, отколкото важни изводи.
Добрата новина от последните седмици е, че настоящият български политически елит възприе идеята за пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд и погребването им на българска земя без възражения. По време на последния председателски съвет на Народното събрание въпреки различията на партиите по редица теми техните представители се съгласиха, че е редно най-малкото да бъде изпълнено желанието на монарха да бъде погребан в любимата му България. Дали това погребение, което неочаквано оформи политически консенсус, ще се превърне в начало на разумен разговор за историята, предстои да видим. А разумен разговор означава не да делим историческите фигури на добри и лоши и да им лепим етикети, а да изследваме техните инстинкти, разсъдък и мотивации. Последното е важно, защото може да се окаже, че тези инстинкти, разсъдък и мотивации са валидни и в настоящето и са част от самите нас, а по този начин техните грешки може да се окажат и наши.
-
Какъвто и да е бил Фердинанд, бил е наш монарх и мястото му на вече покой е на наша земя. Та кои монархии не са имали противоречиви монарси? Франция и Англия още спорят за едни крал и кралица, погребани във Франция, но британците си ги искат.
Трябва да имаме самоуважение, към историята и традициите си, и тогава и другите ще ни уважават, и да приемаме спокойно, каквото не ни допада.
-
Абе собственият му син и престолонаследник му забранява да стъпва в България.
-
Цар Фердинанд обаче има и редица индивидуални постижения, които не са оценени по достойнство, а за част от тях изобщо не си спомняме, че са негови. Морските градини в Бургас и Варна, речните паркове по Дунав и Борисовата градина в София са изградени по лично негова инициатива.
За Борисовата градина - евала! Отдавна мястото щеше да бъде квартал на София!
Но защо пък "Борисова", а не например Парк на свободата, нещо като Хайд парк. Дори Хенри VIII не си е позволил да го кръсти на наследник или поне на някоя от жените си. :0005:
Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III.
-
Трябва да имаме самоуважение, към историята и традициите си, и тогава и другите ще ни уважават, и да приемаме спокойно, каквото не ни допада.
:well_done-1299:
-
Какъвто и да е бил Фердинанд, бил е наш монарх и мястото му на вече покой е на наша земя.
Трябва да имаме самоуважение, към историята и традициите си.
Ако имахме самоуважение и смелост, щеше да е свален от бълг. офицери преди да ни набута в Междусъюзническата, съден от бърз военен съд, обесен (не разстрелян), изгорен, и прахът му занесен в Австрия и изсипан там в някоя кочина.
-
щеше да е свален от бълг. офицери преди да ни набута в Междусъюзническата
Вярно той лично ни набута. По цял ден крещеше по улиците и във вестниците "Всичко или нищо!". И той убеждаваше колебливите и "гениални" български генерали, че нашата армия е най-великата във Вселената и може да победи едновременно армиите на цяла Европа.
-
Миналата година се бях залежал и изчетох третия том на "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев, описва основно "избора" и възкачването на Фердинанд и попълзновенията му да бъде признат от батюшката-император.
Тъжна работа, срам за нас - той Стамболов преди да умре, признава тоя свой грях да ни натресе Кобурга.
За мен са срамни и почти всенародните тържества около връщането на останките на Фердинанд - признавам правото на внука му и останалите да го погребат в страната, но защо тази "щумиха"?
-
Тъжна работа, срам за нас - той Стамболов преди да умре, признава тоя свой грях да ни натресе Кобурга.
Той Стамболов за малко да направи корнет Савин зет и ни го натресе за княз. Потърсете в Гугъл "корнет Савин" и ще зарежете завинаги "12-те стола", "Златният телец" и Остап Бендер... защото не е измислица, а истина. Страхотен сюжет за филм!
-
Вярно той лично ни набута. По цял ден крещеше ... и убеждаваше
Браво! Дълголетник. Слушал си го, гледал си го и вероятно си присъствал на "убеждаванията".