Ямболската гроздова е един от най-долнопробните алкохоли, които се продават в бакалниците.

Чак сега виждам темата, съжалявам Ото!
Хм, колко много въпроси!
Отзад напред - ямболската гроздова не е най лошото което се продава по бакалиите, дори е сравнително един от най добрите етилови алкохоли който се продава.
И да не забравя - да не наричаме "ракия" онова нещо, дето го произвеждат винпромите. Те произвеждат етилов алкохол, щото друг ректификационните им колони не могат.
Да, чист, доста по чист отколкото 95% от казанджиите из БГ правят. Макар че БГ изискванията са до 5 пъти по строги, отколкото за производителите на коняк напр. /или калвадос - ябълкова ракия/ и нашите винпроми се гордеят и спекулират с това - я колко сме чисти! И подозирам, че нарочно, с търговска цел са одобрени тези изисквания.
А всъщност, това не е ракия.
Ракия е високоалкохолно питие с вкус и аромат на плода от който е произведено питието.
Пак повтарям - вкус и аромат от ректификационна колона - забрави!
А вкусът и особено аромата идват най вече от високите алкохоли / след етиловия екстракт/ и тяхното присъствие в напитката наречена ракия е задължително.
Всичко е въпрос на допустими дози /проценти/ и т.н. Змийската отрова също се прилага за лечение в съответната доза.
Та в ракията на винпромите аромата и вкуса се създават с ароматизатори и овкусители /изкуствени/.
Признавам, че и в 95% от случаите на домашно производство, също се правят недопустими глупости, често и опасни експерименти. Оттам иде и недоверието в домашната ракия. Въпрос на акъл.Отново.
Сега - дали алкохолът е вреден или полезен - пак опираме до дозата. По принцип алкохолът трябва да е вреден, но е ясно, че в малки количества е съдоразширяващ, има влияние върху нервната система като "разпускащо средства" и т.н.
Та въпросът е - кое е за предпочитане - след стресовото ежедневие с лексотан ли да заспиваме /респективно други преспивателни/ или примерно с 50гр. добра ракия? И кое е по добре - пак след стресов ден, да гледаме в една точка докато ни мине /ако ни мине/ или да разхлабим пак онези 50гр.?
Кое е по добро - лекарството или 50-те грама ракия?
Ако питате фармацевтите - отговорът е ясен, а вие как мислите?
Е, същото е и с "гордостта" на винпромите, че произвеждат чиста "ракия"!?!
Само да вметна, че по признание на сватята /професор кардиолог БТВ/, кръвоносните съдове на алкохолиците са изчистени от секкви плаки като нови!
Друг въпрос е състоянието на самите вени, вредата върху мозъка, черният дроб и т.н.
Значи пак въпрос на преценка кое по колко и докъде.
Предпоследно - никой не може да каже колко е допустимата граница на приемания алкохол - имах позната, 50 кила напикана, която можеше да изпорка толкова коняк, който би гътнал мъжага в цветущо здраве над 120 кила.
И да е все още адекватна!
Същото и за опиянението - един носи на вино и даже и на водка, но на ракия - сдава багажа. Пример - всеки един средностатистически руснак.
Което поне на мен ми показва, че в нашенската си ракия /коя е истинска вече споменах/, има нещо още, което не е само до алкохола.
Ми не знам ено време да са лекували настинки, че и по сериозни болести с нещо друго в домашни условия.
Разтриване на децата с истинска ракия сме прилагали и ние с по добрата половинка в дълбините на соца.
Греяна ракия с пипер и лимон се оказа че прилагат и народи доста далеч от нас.
Само да вметна, че тук не разглеждам виното като алкохол /там е друга работа и дълга тема/. Току веднага след избухването на т.н. "демокрация", доста японски фирми шареха из БГ и изкупуваха на безценица за тях вино каберне. Но не всякакво, а нещо си изследваха и купуваха или не. Накратко - нещо си знаят за въздействието му против болести предизвикани от някакъв вид радиация и това е.
Темата е безкрайна и ще завърша с още едно - не трябва да се гледа на ракията като напитка от грозде.
Добрата здрава сливова напр. направена от добри сортове сливи /троянска, тетевенска, стенлей, нансийска мирабела или микс от тях/ с нищо не отстъпва по вкусови и ароматни качества на гроздовата.
.........
А който не е пил дрянова ракия - ...отказвам да говоря с него!
 :beer-405:

Майчето, при очиларката /пояснявам/ - /
ем ми ареса, ем нье, демек 50/50!
Не ми ареса щот нервна и прибързваше - тва не jе поведение на уверен ф себе си човек!
Ареса ми, щот направи два плика - ноо силно, независимо дали ше познае и навре ф кучи...таквоз фъндъчка. Убедително!
пъсъ. Да ви разправям ли вица за трите плика?

На днешния ден - 7-ми октомври си получих пенцията.
Пак!
Докога ли?
пъсъ. ни съ питам за прекъсване по "обективни" причини.

Не вярвам много на тези изследвания, но поне едно е видно от тях - доста фурнаджийски лопати има да се обърнат, че и по няколко пъти.
За ветропоказатели и вентилатори не говорим.

А, съжалявам!
Цитирах източника и спрях до тук.
Домързя ме бре.
 

Анонимус, има и верно е точна - мое впечатление, използвам го този сайт от доста време.
https://weather.com/bg-BG/weather/today/l/BUXX0005:1:BU
Ей ти горе за София сегичка!
BTW другите ти констатации из последния ти пост също са точни.
Или поне повечето.
Особено пък за въртогъзието.
Да не би пък да си честен частен социолог?
Мноо противоречия на ено място ама де да знайш!
 

Дано не повтарям някой.

Грета няма да спаси света, вслушайте се в науката и разберете защо греши
16-годишното момиче по-скоро вреди
25 сеп 2019 15:56,
“Вслушайте се в науката“, декламира Грета Тунберг при почти всяко свое изявление относно промените в климата. Но слуша ли самата Грета истинските учени? Откакто се превърна в лице на борбата с глобалното затопляне, 16-годишното момиче проповядва едно – краят е близо и не правим достатъчно, за да се спасим от него. Грета обаче греши и много малко хора смеят да й го признаят. Все пак всеки, който се опълчи срещу шведката е заклеймяван като неверник, който не се интересува от бъдещето на планетата и не вярва в глобалното затопляне.
Никой не отрича, че мерки трябва да се вземат. Никой не казва, че бъдещето поколение не трябва да се научи да е по-отговорно. Отчасти, Грета помага за това. Прекрасно е, че има деца, които се вдъхновяват от нея и рециклират училищните си тетрадки и ограничават използването на пластмаса, че се научават да са отговорни, тъй като наистина нямаме резервна планета, а проблемът със замърсяването е огромен.
Но Грета всява и паника. Паника, продиктувана й от хора, които ще се облажат от нея.
Грета се превърна в оръжие на едни по-големи риби. И не, тук дори няма да обърнем внимание на Синдрома на Аспергер, който тя има. Микеланджело, Стенли Кубрик, Анди Уорхол, Стийв Джобс, Марк Зукърбърг, Моцарт... списъкът е безкраен. Всички те имат Аспергер и всички те са променили света. И Грета може, стига безотговорните възрастни да спрат да пълнят главата й с глупости. Едва ли ще можете да отречете, че децата рядко стигат до изводи сами и всъщност повтарят това, което възрастните им казват.
Истинската наука винаги се е разграничавала от думите на малката Тунберг. Глобално затопляне има. Мерки трябва да се вземат, но масовата истерия е ненужна. Всъщност, паниката никога не е довела до нищо хубаво.
Ето къде науката и Грета Тунберг с нейната армия от повтарящи деца се разграничават.
Ричард Линдзен е атмосферен физик в Масачузетския технологичен институт. Публикувал е над 200 научни изследвания относно климата. Той достига до следното заключение: "Вече 30 години съм преподавател в Масачузетския технологичен институт. През това време климатът се е променил изключително малко, но виковете срещу глобалното затопляне са станали много по-силни. Оказва се, че колкото по-малко се променя климатът, толкова по силно се чуват гласовете на еко активистите.“
Според Линдзен три групи от хора се занимават с темата за глобалното затопляне. Група 1 и 2 са учени. Група три са политиците, медиите и еколозите. Група едно включва експертите на ООН, които стигат до заключението, че глобалното затопляне настъпва заради използването на твърди горива. Те вярват, че някога отделяният въглероден диоксид може да „затопли опасно планетата“. Група 2 твърдят, че това не представлява такъв голям проблем. Според тях климатът се влияе от много неща – въртенето на Земята, слънцето, вятърът, морските течения. Нито едно от тези явление не е напълно разбрано и никой не може да докаже, че въглеродният диоксид е доминантният фактор.
Двете групи от учени обаче имат много допирни точки. И те са:
Климатът винаги се променя. Било е адски горещо, имало динозаври, после те са измрели, всички животни са пуснали козина, настъпила е ледникова епоха. Пред около 500 години са настъпили и последните големи промени в Европа – Гренландия от "Зелена земя“ постепенно става ледена и колониите там окончателно загиват.
Тогава е нямало заводи. Нямало е и дизелови автомобили.
Въглеродният диоксид е зелен газ. Без него животът на Земята е невъзможен. Добавянето му към атмосферата наистина води до затопляне, но не толкова голямо.
Нивата на CO2 се увеличават от края на малката ледена епоха през 19 век. През това време, приблизително от 1800 до 2000 година, температурата на Земята се е покачила едва с 1 градус. Едва през 60-те парниковите газове са заподозрени в това, че имат участие в глобалното затопляне.
Най-важната допирна точка между двете групи учени е, че "точно предсказание за бъдещата глобална температура и нейното отражение върху Земята не може да бъде направено.“
Учените на ООН дори пишат в своя доклад от 2007 година, че "дългосрочно предвиждане на бъдещите климатични промени е невъзможно“.
Нито една от групите учени не потвърждава, че твърдите горива са в основата на промените в климата. Тук се намесват медиите, политиците и еколозите. И се появява паниката. А тя носи на политиците пари и власт, на журналистите – заглавия, а на еколозите – пари за организациите им, които следват почти религиозни виждания относно бъдещето на Земята.
"Ние сме в началото на масово изтребление“, каза Грета пред ООН. Твърдение, което също не е вярно. Повечето деца, благодарение на нея, вярват, че имаме едва 12 години или дори по-малко за да оцелеем. Учените, на които шведката се уповава твърдят друго. Учените на панела на ООН заявиха, че „цифрите, за които Грета говори всъщност няма да бъдат усетени като Армагендон от тийнейджърите, протестиращи сега.“
Ето още малко научни факти:
Арктичният лед се топи по-бързо от предвиденото, но също така ледът на Антарктика се увеличава по-бързо от очакваното. Да, нивото на световният океан се покачва, но скоростта на това действие не се повишава. Всъщност, две научни изследвания през последните години показват, че процесът дори се е забавил. Казват ни, че никога не е имало толкова голяма суша. Според Nature се наблюдава намаляване на сушите по света от 1982 година насам.
Грета твърди, че възрастните са предали децата, но според HumanProgress, бедността е намаляла от 28% през 1999 г. до 11% през 2013 г.  Продължителността на живота от 1981 до 2015 година е скочила от 63,2 години на 71,9 години. Все повече деца завършват основно училище, а подобрение се вижда при борбата с глада, детския труд и грамотността.
Казват ни, че нещата се влошават. Но фактите не подкрепят това твърдение.
Разбира се, това не значи, че глобалното затопляне не е истинско и не представлява проблем. Но представянето на историята само от една гледна точка ни кара да губим фокус. Според данните на университета Оксфорд за смърт, причинена от наводнения, бедствия, суши и екстремни температури – 130 на 1 милион души са умирали всяка година в началото на 1900 г. От тогава, смъртността, причинена от тези фактори е паднала с 97%, като от 2010 година, 4 на 1 милион души загиват всяка година.
Всичко това се дължи на икономическият растеж на държавите. А това е още едно нещо, за което Грета не е права. Тя обвинява държавите, че мислят само за печалбата си и вечния икономически растеж, вместо да се фокусират върху борбата за климата. Тумберг не осъзнава, че за да се справим с проблема, всъщност са ни нужни много пари.
Както Джеръми Уарнър от The Telegrаph пише, "икономическият растеж е приятел на борбата с климатичните промени.“
"Не можеш да очакваш хората да се върнат в каменната ера, но с икономически растеж и пари имаме всякаква перспектива да започнем необходимия преход към свят с нулеви въглеродни емисии“, пише Уарнър.
Без наличието на средства едва ли ще можем да построим огромните заводи, извличащи CO2 от атмосферата и преработващи го в кислород. Без икономическия растеж цените на електрическите коли и екосъобразни технологии няма да спаднат, а ще останат недостижими за обикновения човек.
Това, което Грета Тунберг прави е да всява масова истерия, за да освободи място за по-големи бизнес интереси на хора, които я използват като пионка. Навярно, дълбоко в сърцето си тя не осъзнава, че вместо да помага на човечеството в дългосрочен план, тя му вреди. Глобално затопляне има. То е проблем, който трябва да бъде решен, но паниката ни държи далеч от умните и практични решения, които ще ни извадят от кашата.
През последните 20 години всички панически се опитват да въведат зелената енергия. И все пак световно, само 0,4% от нея идва от соларни панели и вятърни генератори. В следващите 2 десетилетия тя ще продължи да е безобразно скъпа и ще достигне едва 2,2%. За това, вместо еколозите да се опитват да я въведат, първо трябва да вкараме парите си в изследвания и подобрения, които ще я направят по-евтина. Толкова евтина, че дори най-големите замърсители като Индия и Китай да я поискат.
И не, животът на Земята няма да си отиде след 12 или след 50 години. В следващите няколко милиона години хората ще продължат да се разхождат по нея. Не е лошо да слушаме Грета, за да подобрим качеството си на живот все пак. Но не очаквайте момиче, което не ходи на училище да знае, че литият в електрическата ви кола е по-опасен от дизел, че добивът на алуминий е катастрофален за природата, че отглеждането на соя, която да замества месото, унищожава почвата, както и рапицата, използвана за гориво.
Не гледайте само едната, катастрофална страна, на промените в климата. Иначе никога, нищо няма да постигнем. Гневът не ни помага.

[/size]
https://www.dnes.bg/index/2019/09/25/greta-niama-da-spasi-sveta-vslushaite-se-v-naukata-i-razberete-zashto-greshi.424037

Лейди Хейл с ... паяка си.  ;D

Тва си е чис кърлеж бе, тая са подвели и нея галиба!

Малко стилизиран, за да си струва торбата с $!
Те ква му je разликата?
https://www.youtube.com/watch?v=rCxJhj7tMkc

Мда!
Ся да поразсъждаваме, кое фсе пак е за предпочитане - уфсъ с мнение или обикновена стадна уфсъ?

Боже, Боже, колко резби са се обърнали само за една кметска кампания време!
 :sad-3295:

12-те му обитателки на този Кокошотадж-Махал не могат да се нахвалят от придобивката, снасят от ден първи!

Ммм...дай да видим и петела, че да решим снасянето от Тадж Махала ли еее...фсъщност, как се казва пернатото от м.р.?
Да не сте го кръстилиии...?
А?
 

/Хатерас, намираме се в условията на аритметика от 8-ми клас и за имагинерни числа не става дума/

Тфа пък как ти хрумна? И, ако си искал да се ограничиш в R, ние, четящите, как да разберем?
---
По основната тема - соца фалира, експеримента завър.ши

По т. 1.
В математиката естествено число е цяло положително число (1,2,3,...,n,...).
Естествените числа се използват при броенето („На масата има 3 ябълки“) и при номерацията („Той завърши на 3-то място“).
 /Сега предполагам разбра, нали?/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE
По т. 2.
Разбрал си, колкото и по т. 1, но все още няма Уики, за да ти се изясни.
Съжалявам за което.
А, и да не забравя - тва ми хрумна от там, дето съм писал условията на задачката - закачката.

Я кат си толкова отворен ф математиката-да приемем a ≠ b  и са естествени положителни числа.

А вие, нечетящите...ами просто четете де!
За разбиране - не гарантирам. Там требе още.

Но защо не се върнем на основната тема - поста на проф. Проданов.
Нека икономистите отделят 5-те килограма фекалии /според Калинчо/ или спекулациите според гринго  и тогава да се види колко са наистина килограмите отляво и отдясно.
За мен икономиката не е наука а религия или по точно шаманство, щото все пак трябва да имаме уважение към сериозните религии - те помагат на хората да си имат своя вътрешен мир.
А при икономиката - можело така, ама всъщност после се оказва, че можело и иначе, ама иначето било при други условия, ама...и т.н.
За мен икономика /особено т.н. пазарна/ в чист вид е имало само в първобитния строй - когато един примат заменя парче месо срещу 10 моркова от друг примат. Пазарна икономика.
Дори и тогава, пазарната икономика е престанала да съществува, когато единият примат /да речем този с морковите/, се е сетил да вземе със себе си тояга в момента на размяната /може би случайно първия път/.
Но бързо е схванал, че е по добре да получи парчето месо срещу 9 моркова.
После 8, 7...и т.н.
След което са измислили парите.
Щото тоягата е неудобна за носене всеки път.
Вече по наше време, им е проблеснало, че с пари и тояга в ръка пазарната икономика върви по добре отколкото само с пари.
И т.н.
Та има ли мераклии да се жертват да отделят зърното от сламата в поста на проф. Проданов?

Грешка в ред 5.

Точно!

Почти!
Всъщност основното е, че не се коренуват с четни корени отрицателни подкоренни величини.
Ей тук накрая
http://math.atspace.eu/7_3_korenuvane.html

AAaa, става дума за степенуване тук, ама ме мързи да го напиша по ясно.
\ - степенуване на ...
a²  -2ab +b²=b²-2ab+a²
демек ще изглежда така
(a-b)²=(b-a)²
Ето, коригирах го и по горе.

Оти бре?

a\2 -2ab+b\2=b\2 -2ba+a\2

Това е един от бъговете в математиката... Демек - абе има нещо!

Не е бъг, има си правило на 0 не се дели.
Н'съ ибавъй с неправилен човек.
 

Класификейшъна само за островитянки ли е, че се сетих за леля Кица?

Класификейшъна е по повод избирането на новата плеймейтка на ЕЦБ.

От капитализма преди 9.IX.1944 г. през социализма до 10.Х.1989 г. до неолибералния капитализъм днес

Дата 10.09.2019   
Васил Проданов
Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.
/Поглед.инфо/

Родените преди 1944 г. у нас са живели в три епохи – на първия български капитализъм, на държавния социализъм и на втория български неолиберализиран и глобализиран капитализъм под американска хегемония. През всяка от тези епохи сме се сравнявали с развитите капиталистически страни и сме се опитвали да ги догоним. Още преди Освобождението българите иската да се освободят и да станат «като европейците». След 1944 г. идеята е за няколко десетилетия да се измине път, който развитите капиталистически страни са изминали за няколко столетия. След 1989 г. ни обясняваха как като станем «нормална държава» ще се превърнем в «Швейцария на Балканите». Кои от тях са били успешни и кои – не? Нека да направим съответните сравнения на всяка от епохите и на резлтатите от догонваща модернизация.
Първата епоха. Времето на първия български капитализъм
По времето на първия български капитализъм България е изостанала аграрна страна в периферията на Европа, а буржоазията не притежава инвестиционни възможности за ускорено развитие, с което България да излезе от своята изостаналост. България е вкарана в няколко национални катастрофи, които допълнително водят до унищожение на национално богатство. След 76 години първи български капитализъм, около 80 % от населението живее все още селата, земята е разпарчетосана на над 10 милиона парчета и трудно може да бъде обработвана с модерни методи и техника. По данни на МНП, до 9 септември 1944 г. 31.6 % от населението е неграмотно, а през учебната 1943/1944 г. 105 906 деца не ходят на училище.i По показателите на вноса и износа България остава типична страна от периферията на световната система. От целия й износ през 1939 г. само 4.3 % представлява обработена в някаква степен продукция, другото са необработени селскостопански стоки и суровини. В същото време от страните от капиталистическия център в Западна Европа 72 % от това, което се внася, са някакви индустриални стоки – инструменти, машини, апарати, транспортна техника и пр.ii
Ако вземем сравнителните данни на България и другите балкански държави през първата половина на ХХ век, ще открием, че тя е сред най-бедните страни в Европа през целия този период, като изостава в сравнение с Гърция, но има малки предимства пред Югославия, Румъния и Турция. Според изследванията на промените в БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението в света през периода 1913 г. - 1950 г. в долари по международни цени от 1990 г. съотношението между нас, Гърция и Югославия е следното: iii
Страна   1913 г.   1929 г.   1939 г.   1950 г.   Индекс 1913-1950
България   1498   1180   1603   1651   110.2
Гърция   1621   2386   2638   1951   120.4
Югославия   1029   1054   1412   1546   150.2
 Вижда се, че през този период най-неуспешно е българското развитие и за 43 години БВП на човек от населението в страната е нарастнал едва с 10.2 %. България е изоставала в класацията на развитие на страните в света по БВП на човек от населението. Нейното развитие не е било догонващо, а нарастващо изоставащо. Това се вижда и чрез изработения от Ангус Медисън индекс на степента, в която отиват напред или изостават държавите в световната класация на икономиките според БВП на човек от населението, съотнесено с икономиката на САЩ. За периода 1913-1950 г. индексът на България е минус 1.32, т.е. България е изоставала в своето развитие.iv
В своята студия, посветена на индустриализацията на България между 1878 и 1939 г., харвардският професор Александър Гершенкрон прави следното заключение: „основната ценност на българския опит се намира във факта, че той в най-висока степен предполага понятието за пропусната възможност”.v Първият български капитализъм се оказва неспособен да реализира модернизационните задачи. Той възниква в резултат на геополитическите размествания и интереси на великите сили през 70-те години на ХIХ век и остава зависима икономическа и политическа периферия на европейския капитализъм.
Втората епоха. Времето на държавния социализъм
Промените, началото на които е 9 септември 1944 г. са свързани с опита за догонваща модернизация на страната, която се опитва да преодолее историческата изостаналост през предходния период с помощта на нов модел на развитие при силен държавен контрол, колективизаци на собствеността и планово развитие, характерни за съветския държавен социализъм. Какви са резултатите от тази стратегия, възприета чрез петгодишните планове на установилия се държавен социализъм в страната?
Според сравнителните изследвания на приноса на отделните страни в световната икономика от 1820 г. до наши дни, направени от Ангус Медисон от Центъра за растеж и развитие към Университета в Грьонинген, изчислено чрез брутния вътрешен продукт (по стойност на долара от 1990 г.) във върховата предвоенна 1939 г. България е имала БВП на човек от населението 1 603 долара, Германия - 5 403 долара, Великобритания – 6 266, САЩ - 6 561, т.е. към края на първата буржоазна епоха в нашата страна дистанцията между България и Германия е около 3.4 пъти, между България и Великобритания - 3.7 пъти, България и САЩ – близо 4.1 пъти и тази дистанция е по-голяма отколкото в началото на века. В същата тази година БВП на Гърция е бил 2 638 долара, т.е. дистанцията между Гърция е била около 1.58 към 1 в полза на Гърция.
През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече.vi
Едно общество, в което около 80 % от населението е селско се урбанизира и индустриализира в стремежа за няколко десетилетия да постигне това, което развитите западни страни са постигнали за столетия, но без да има експлоатираните от тях през тези столетия милиони роби и гигантски колониални владения. Милиони хора се преместват от селата към градовете и претърпяват вертикален растеж в образование, в материално отношение, в социален статус. Във върховата за държавния социализъм 1987 г. България е имала БВП на човек от населението 6382 долара, Германия - 15 701, Великобритания - 15 393, САЩ - 21 788, Гърция – 9 375 т.е. дистанцията между България и Германия е намаляла в сравнение с 1939 г. от 3.4 пъти на около 2.3 пъти, между България и Великобритания - от 3.7 на по-малко от 2.3 пъти, между България и САЩ от 4.1 на около 3.2 пъти, между Гърция и България – от 1.58 на около 1.37 т.е. "държавният социализъм" наистина се е оказал фактор за скъсяване на историческата дистанция.vii Индексът на догонване на Медисън, който включва периода между 1950 и 1992 г., когато вече българската икономика е тръгнала назад, въпреки това е положителен и се равнява на 0.21.viii Може да се предположи, че ако данните бяха до 1989 г. щяха да бъдат и по-високи.
Трета епоха. 30 годишният преход към втория български капитализъм
в екстремна версия на американизиран неолиберален капитализъм.
През 1989 г. геополитическият разпад, до който доведе СССР горбачовската перестройка помете и България, вкарвайки я в системата на глобализиран неолиберален капитализъм. Какви са резултатите от тази промяна? Ето какво ни казват данните на Световната банка за това какво е нашето съотношение с три водещи държави и една наша съседка в БВП след близо 30 годишен преход към неолиберален, периферен (ресурси от него вървят към капиталистическия център и дистанцията между център и периферия нараства), клептократски (изграден с помощта на гигантско разграбване, наречено „приватизация“) и компрадорски (управляващите политически елити служат на чужди интереси, а не на интересите на страната си) капитализъм.
През 2018 г. БВП на човек от населениетов САЩ е 62 241 долара, във Великобритания е 42 491.4 долара, в Германия – 48 195.6, в Гърция – 20 324.3, в България – 9 272.6.ix
Обърнете внимание: през 1939 г. разликата между най-развитата държава САЩ и България е близо 4.1 пъти, след това намалява до 1987 г. е намаляла на 3.2 пъти и през 2018 г. е нарастнала на около 6.6 пъти. Реставрацията на капитализма, гигантският грабеж на вътрешни и външни сили на национално богатство са увеличили дистанцията ни от САЩ повече от два пъти в сравнение с времето на социализма. Не само, че намалената дистанция по времето на социализма е изчезна, а имаме рязкото й увеличаване. Социализмът е намалил дистанцията помежду ни, реставрираният капитализъм е довел до нейния огромен скок, т.е. отпратил ни е много по-дален от САЩ отколкото сме били 1939 г.
Дистанцията в БВП на човек от населението между Великобритания и България е била в 1939 г. 3.7 пъти, намаляла е по време на социализма до 1987 г. на 2.3 пъти и е нараснала три десетилетия по-късно наближава 4.6 пъти, т.е. громителите на социализма и строителите на капитализма са я увеличили 2 пъти и днес сме много по далеч от британците отколкото дори във върховата за първия български капитализъм 1939 г.
Разликата между Германия и България е била в 1939 г. е била 3.4 пъти в полза на Германия, след това разликата в БВП на човек от населението помежду им е намалял до 1987 г. на 2.3 пъти и с прехода към втория български капитализъм следващите 30 е скочила на близо 5 пъти. По времето на социализма сме намалили дистанцията, след това с с байганьвско тупане по гърдите «Аз съм демократ» сме я увеличили повече от 2 пъти отколкото е била в последните години на лошия социализъм, и за да се скрие това се пренаписва и фалшифицира написаното в учебниците по история за този период.
Дистанцията с нашата съседка Гърция през 1939 г. е била 1.58 към в нейна полза, след това тази разлика между БВП на човек от населението в двете старни е паднала на 1.37 и близо две десетилетия по-късно с прехода към капитализъм след ужасяващата дълго криза и фалит на Гърция очевидно при нас нещата са били много по-страшни с башибозушкото разрушаване и разграбване на създаденото от социализма, че по време на неолибералния български капитализъм дистанцията се е увеличала и сега е повече от 2 пъти в полза на гърците.
В резултат на на един по същество катастрофален преход към периферен, клептократски, компрадорски капитализъм страната е върната насилствено назад от гледна точка на дистанцията си не само със страните от капиталистическия център, но и със съседна Гърция. Така по същество около половин век от нашето развитие е бил унищожен, а България се е превърнала в периферия на капитализма от развитите западни страни, към които са изтекли десетки милиарди във формата на човешки, финансов и всякакъв друг капитал.

i Маринова-Христиди, Р. Образован ли е социалистическия човек? (Развитие на образованието и науката в България в периода на държавния социализъм. 1944-1989 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2. С.: Фондация „Фридрих Еберт”-ЦИПИ, 2010, с. 438–439
ii Вж. България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на Царство България и Република България. Съставител Иван Цветков. С.: ИК „Христо Ботев”, 1994, с. 19
iii Вж. Рангелова, Росица. България в Европа. Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. издат. „Проф. Марин Дринов”, 2006, с. 61.
iv Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.
v Gerschenkron, A. Economic Backwardness in Historical Perspective. Cambridge, Massacusetts, The Belknap Press of Harvard University Press, 1962, p. 362.
vi Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 60, 61, 109.
vii Вж. Maddison, Angus. Historical Statistics of the World Economy: 1-2006 AD, In: http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_03-2009.xls, 30 April 2012
viii Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.
ix GDP per capita (current US$), The World Bank, https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD?locations=US, September 8, 2019
Клуб 24 май

Миии...не мога да кажа нещо повече, тва е!

, а не самият той.

И що пък да не го рече самият той?
То май идват такива времена, че и самият Той може да го рече.
Още десетина годинки.
Има няма.

и да определеля срокове за неща. Примерно за брекзит.

Много са ми интересни тези от островчето.
След продължителни преговори с някакво АД, след много промени отстъпки, контрапредложения и отлагане, най накрая едното АД ф преговорите казва - аман! Тва което договорихме е последно и повече промени или отлагания няма да има. Просто няма да има сделка.
Отива си преговарящата страна в своя си офис, представя как стоят финално нещата и там надзорния съвет на АД -то, им нарежда - ще преговаряте още, ще искате и отлагане и това е!
С кого бе джанъм ще преговарят? Ако отсрещната страна е поне малко от малко уважаваща себе си, въоПще няма да приеме повече преговарящи!Казано им е. Друм и толкоз!
Губим си времето. И ставаме за смях на кокошките. То не, че ЕС не е за смях в този си вид, но поне щяха да изглеждат малко по сериозни.
Бе що парламента не прасне  направо един закон за намаляване земното притегляне и триенето и го вмени за изпълнение на БоДжо?
Тъкмо ще решат мноо въпроси наведнъж и ще излязат на кяр, ако го въведат /намаляването/ само за територията на UK!
Колко му je?

При краварите, идването на отговорна позиция на още по гоуем ненормалник е вече традиция.
За пръф път забелязвам логика в аналлиза на нашия пенкилер.

Това е елементарно мероприятие. Един пътник вика, че началото било пасквилът на Външно за изложбата. Сега шпиони. Щяло да има и други циркове. Целта била да се издразни Русия дотолкова, че да шунтира всякакви потоци, централи и туристи.

Преди два-три дни и на мен ми мина това и даже тук го постнах некъде из темите.
И продължава да ми се струва най вероятна версия, като внимание!!! - не мога да позная себе си, но този път подозирам не башбаканинът, а разни отрепки като Фльор и други подобни, задействани от съответния офицер на Козяк като за последно, за да се предотвратят тези проекти. Щото мутрю вече не им се вижда достатъчно сигурен - държат го за макарите, но не са сигурни, че тъпака не си мисли, че може да се изплъзне или изкупи и затова задействат сигурните отрепки.

Имам един грях пред форума - обещах, но не изпълних обещанието си, да постна редактирано проучването и събирането на инфо в оня форум, под заглавие "Какво бе построено през соца".
А не го изпълних, защото там има доста остаряла информация /сравнения/ които с времето са си изгубили смисъла, дори по чисто технологични причини. Как да сравняваш "Москвич 403" със съвременна кола, но и как да обясняваш на някои партнери, че тогава и западните бяха амен същите. Това - само като пример. Това ме отказа да пускам направеното форумно проучване, направено  с помощта на доста форумци от оня форум.
Днес прочетох материала на Искра Баева - професор е все пак, не може да се отрече моженето на професионалиста.
Още повече, че моето тогавашно проучване започваше с цитат, оказва се включен в експозето на проф. Баева, за дереджето на мамковината ни през далечната 1940 г.
Там, където иска да ни върне, един съвременен дебил, с аргумента, че ще ни "извиси" до това положение "икономически"!!!
Това е и повода, да поднеса извинението си на тукашните форумци, поствайки труда на проф. Баева, с който съм 90% съгласен.
Проф. Искра Баева: Защо дойде промяната на 9 септември 1944 г. и какво донесе тя на българите
8 септ. 2019 |

Катализатор на неизбежните промени не само в България и в Европа, а и в цял свят стават събитията от Втората световна война
Навършват се 75 години от началото на дълбокия поврат, настъпил в историята на България на 9 септември 1944 г. Преди три десетилетия в българското общество се разразиха остри спорове около събитията на тази дата, бяха приети резолюции и дори закони, с които определени политически сили се опитаха да осъдят миналото. Предполагам обаче, че това няма да попречи на хилядите български антифашисти, социалисти, леви земеделци и граждани да отбележат подобаващо годишнината от тази важна за тях, техните предшественици и наследници, а и за развитието на България историческа дата.
Девети септември 1944 г. разделя суровия български ХХ в. на две много различни половини. Това е причината, поради която никой в България не може да отрече повратния характер на събитията отпреди 75 години. Споровете се водят по-скоро за причините за промените, тяхното съдържание и последици. Затова ще започна своите размишления именно с характеристика на времето, което ражда предпоставките за 9 септември 1944 г.
Първата половина на българския ХХ в. носи на българите много събития. Някои са плод на дипломацията, осигурила обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г., след което обаче дипломацията отстъпва на военните усилия за национално обединение, довели до двете Балкански и Първата световна война. Резултатът им е трагичен, тъй като те ни донасят не обединения, а две национални катастрофи, последвани от социални и политически сътресения.
Следват трудни години, през които българите се вдигат на две въстания – Войнишкото от 1918 г. и Септемврийското от 1923 г., военните осъществяват два преврата – Деветоюнския от 1923 г. и Деветнайсетомайския от 1934 г., извършен е ужасяващият Атентат в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г., който служи за оправдание на подготвеното още преди това жестоко избиване на леви интелектуалци и комунисти.
Тези обществено-политически сътресения, често определяни като „студена гражданска война”, предопределят дълбокото разделение в българското общество в годините на Втората световна война. През тази първа половина на българския ХХ в. страната изживява политически сблъсъци, дадени са хиляди жертви, обхваната е от протяжна икономическа криза, обрекла огромна част от българите, особено в селата, на дълбока бедност, а няколкото предвоенни години на икономически ръст не успяват да променят аграрния характер на стопанството със слаба и зависима от държавно финансиране преработвателна и добивна индустрия (1). Това е изходната ситуация, която предпоставя желанието за българите за кардинална промяна.
Катализатор на неизбежните промени не само в България и в Европа, а и в цял свят стават събитията от Втората световна война. Тази война не само обхваща държави от много континенти, а и придобива идеологически характер. Конфликтът се оформя като борба между крайния национализъм, от една страна, и интернационализма и демокрацията, от друга. Това противопоставяне няма как да не се отрази и в България.
Как в годините на войната и в борбата между тези идеологии
се раждат предпоставките за 9 септември 1944 г.?
В началото България запазва неутралитет, но вътрешното разделение съвсем не е преодоляно, както личи от т.нар. Соболева акция, когато нелегалната комунистическа партия (БРП – Българска работническа партия) организира кампания в подкрепа на съветското предложение от ноември 1940 г. за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ – знаменателни за обществените нагласи са десетките хиляди подписи под петицията.
От какво са мотивирани подписите ни разказва неповторимият поет авангардист Никола Вапцаров:
И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.

Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
(„Селска хроника”) (2).
Правителството на Богдан Филов отхвърля съветското предложение, но само няколко месеца по-късно предпочита да приеме германското предложение за включване в Тристранния пакт. И на 1 март 1941 г. именно премиерът Богдан Филов с подписа си във Виена прави България съюзник на Третия райх във войната. Тези събития показват ясно колко различни виждания имат управляващите и управляваните за мястото и ролята на страната във Втората световна война.
Истинското начало на гражданското противопоставяне в България настъпва едва след внезапното нападение на Третия райх срещу Съветският съюз на 22 юни 1941 г. Само два дни по-късно – на 24 юни 1941 г., ръководството на нелегалната компартия решава, че трябва да започне въоръжена съпротива срещу собственото правителство и военните му съюзници. Започва Антифашистката (3) съпротива в България – както срещу правителството на Богдан Филов и срещу германските войски, така и срещу пронацистките и профашистките организации в страната.
Пръв партизанин става Иван Козарев от с. Добринище. На 26 юли 1941 г. двамата с Никола Парапунов създават в околностите на Разлог първата партизанска чета. След нея се появяват партизански групи край Батак, Дупница, Ловеч и в Средногорието. Централната военна комисия към БРП координира дейността както на партизанските отряди, така и на създадените в градовете бойни групи, които осъществяват саботажна дейност срещу обекти, обслужващи германската армия (подпалват се складове, взривяват се цистерни).
На 23 юли 1941 г. българските антифашисти получават и пропаганден център със започналата да излъчва от Москва радиостанция „Христо Ботев”, от която към съпротива призовават Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и много други. В разобличаването на официалната пропаганда се включва и радиостанцията „Народен глас”, по която Станке Димитров умело спори с държавните тези за положението в страната и хода на военните действия на Източния фронт.
Пак от Москва в помощ на съпротивата са изпратени на три групи 55 парашутисти и подводничари, водени от Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков. Липсата на специална подготовка за българските условия ги обрича на унищожение, като само няколко души остават живи: Цвятко Радойнов, оглавил Централната военна комисия, Георги Ликин-Дед, по-късно командир на родопския отряд „Антон Иванов”, Стою Неделчев-Чочоолу, партизанин и бъдещ генерал от БНА, Асен Лагадинов, загинал като партизанин на 5 август 1944 г., Кирил Видински, оглавил Търговищкия партизански отряд.
В средата на 1942 г. е създадена и политическа основа на въоръжената съпротива в България в лицето на Отечествения фронт (ОФ). Оповестяването на коалицията на политическите сили в България, които са готови да се противопоставят на пронацистката политика на българското правителство, става на 17 юли 1942 г. по радиостанция „Христо Ботев” с прочитането на Програмата на ОФ. В нейните 12 точки са формулирани най-важните ѝ цели:
•излизане на България от Тристранния пакт (т. 3),
•изтегляне на българските войски от Сърбия (т. 2),
•сътрудничество със Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати (т. 5),
•възстановяване на свободата на печата и сдруженията (т. 7),
•амнистия на политическите затворници (т. 6),
•забрана на прогерманските организации (т. 9) и т.н.
За участие в ОФ инициаторите-комунисти канят всички противници на обвързването на България с Третия райх, но съгласие получават само от левите земеделци, патриотичните военни от „Звено”, леви социалдемократи и отделни демократично мислещи политици. Останалите опозиционни политици предпочитат да изразяват несъгласието си с декларации, без да рискуват живота си.
Създаването на ОФ на практика реализира идеята на Георги Димитров от VII конгрес на Коминтерна през 1935 г. за народни антифашистки фронтове и така създава толкова необходимата на България в годините на войната политическа алтернатива. От появата си в средата на 1942 г. влиянието в политическото пространство на антифашистката алтернатива непрекъснато се разширява. На 10 август 1943 г. коалицията ОФ оповестява своето ръководство – Национален комитет, в който влизат Кирил Драмалиев, Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев, Димо Казасов.

Въоръжената съпротива в България продължава през целия период до 9 септември 1944 г. Като имам предвид обругаването на тази съпротива през последните три десетилетия, ще си позволя да я поставя в по-широкия европейски контекст. Първото, което трябва да се каже на отрицателите, е, че за разлика от толкова възхваляваните напоследък тогавашни официални български власти, съюзници на Третия райх,
партизаните са част от един от големите феномени в тази война –
Европейската антифашистка съпротива.
Тя е скритият, но изключително важен съюзник на Антихитлеристката коалиция с несъмнен принос за Победата. Именно съпротивата прави войната срещу Тристранния пакт общоевропейска и всеобхватна – нейните операции карат нацистите и техните съюзници да усещат огън под краката си, да се чувстват несигурни не само на фронта, а и в тила.
Съпротивата прави войната общонародна, защото в нея се включват всички социални слоеве, класи и етнически групи, тя поставя начело на целите си възстановяването на свободата и независимостта, придава идеологически характер на европейското противопоставяне: фашизъм/нацизъм срещу демокрация/интернационализъм. А на дежурните твърдения на българските антикомунисти, че Съветският съюз и комунистите са „тоталитаристи”, а не демократи, ще отговоря, че преди да говорят, е добре да прочетат документите на съпротивата – във всички тях, включително и в комунистическите и съветските, целта е ясно заявена и тя е демокрацията, но демокрация за всички, по-късно ще бъде наречена „народна демокрация”.
Вторият спор за българската въоръжена съпротива е за нейната численост и обхват. В отговор на подигравки срещу партизаните, че били „мандраджии”, „шумкари”, „разбойници”, „предатели на държавния интерес”, „жертви на заблуда”, „измислени герои”, срещу които никой не се е борил, ще припомня как изглеждат нещата в други европейски страни. Вярно е, че българските партизани са значително по-малобройни от гръцките, югославските или полските. Но докато при тях става дума за окупирани страни и унищожителен окупационен режим, нашите партизани се борят в името на своите идеали за бъдещето.
Няма как да се скрие и омаловажи смелостта на над девет хиляди българи (4), напуснали спокойния си живот, за да се противопоставят на собственото си правителство. За разлика от борещите се срещу нацистките окупатори в случая с българските партизани е нужен много повече кураж, за да се противопоставят на собственото си правителство, обявило при това обединението на българските земи. И не само кураж, а и силна вяра в идеалите за нов строй, който може да осигури възстановяване на демокрацията в съчетание със социалната справедливост.
Когато говорим за предателство или защита на националните интереси, е редно да си зададем и въпроса: кой е по-голям патриот – този, който от ръцете на нацистите получава територии, които обаче ще поставят страната на подсъдимата скамейка след войната, или онзи, който е готов да тръгне срещу течението на националистическите нагласи и с оръжие в ръка да се бори за откъсването на родината си от пагубния Тристранен пакт и за присъединяването ѝ към Антихитлеристката коалиция?
За мен отговорът е само един – именно благодарение на тези няколко хиляди души и на още хилядите им помагачи България запазва предвоенната си територия с добавката на Южна Добруджа. Такова е историческото значение на феномена въоръжена съпротива в България като страна-съюзник на Третия райх. А ако се сравним с другите германски сателити, ще видим, че там също има комунисти и демократи, които се опитват да организират съпротивително движение, но не успяват да го направят преди да настъпят последните месеци на войната. Така например най-известната италианска съпротива възниква в окупираната от Вермахта северна част на страната едва след като Бенито Мусолини е свален от власт на 25 юли 1943 г. Затова българската съпротива е уникална за Европа в годините на Втората световна война.
Благодарение на съветската победа при Сталинград от началото на февруари 1943 г. Червената армия започва бавно, но неотстъпно да напредва на Запад, което стимулира българската въоръжена съпротива. През 1943 г. в България е създадена Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА), която координира действията на партизанските отряди и бойните групи в различните краища на страната. За целта България е разделена на 13 въстанически оперативни зони, командването на които е поверено на Главен щаб. НОВА е съставена от 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети и няколко бойни групи.
Всички опити да се отрече значението на въоръжената антихитлеристка съпротива в България са несъстоятелни в светлината и на документите от епохата. Те показват, че правителството на Богдан Филов полага неимоверни усилия, за да се справи с партизаните, но не успява. През октомври 1943 г. са приети допълнения към Закона за защита на държавата, които не само разширяват обхвата на наказуемите деяния, а и позволяват смъртни присъди и за непълнолетни. В усилията за унищожаване на партизаните е включена и редовната армия, където се създават специалните отряди за бързо реагиране „Асен”. В началото на 1944 г. е учредена жандармерията – специални части за борба с партизаните, подпомагани и въоръжени цивилни групи на т.нар. Обществена сила.
Антипартизанската война в България е съпроводена с изключителна жестокост не само срещу партизаните, чиито тела и глави се излагани по мегдани и площади, а на убийците им са давани щедри парични награди, а и срещу техните ятаците и семействата им – стига се до убийства на деца, масово изгаряне на къщи и стопански помещения. Но и репресиите не съумяват да сломят волята за съпротива. Идеите се оказват по-силни от страха и материалния интерес. Съпротивата е българският принос за промените на 9 септември 1944 г.
Днес, 75 години след края на партизанската война в България, заслужава да си припомним имената на партизанските отряди и съединения:
бригада „Георги Бенковски“, бригада „Георги Димитров“, бригада „Чавдар“, бригада „Чепинец“, Първа родопска бригада „Георги Димитров“, Втора родопска бригада „Васил Коларов“, Първа софийска народоосвободителна бригада, Втора софийска народоосвободителна бригада, Първа средногорска бригада „Христо Ботев“, Втора средногорска бригада „Васил Левски“, Отряд № 4, Отряд „Август Попов“, Отряд „Ангел Кънчев“, Отряд „Анещи Узунов“, Отряд „Антон Попов“, Отряд „Асен Златаров“, Отряд „Васил Левски“ (Варна), Отряд „Васил Левски“ (Плевен), Отряд „Васил Левски” (Хасково), Отряд „Васил Левски“ (Пловдив), Отряд „Гаврил Генов“, Отряд „Георги Бенковски“, Отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг), Отряд „Дунав“, Отряд „Дядо Вълко“, Отряд „Народен юмрук“, Отряд „Никола Калъпчиев“, Отряд „Никола Парапунов“, Отряд „Панайот Волов“, Отряд „Петър Момчилов“, Отряд „Смърт на фашизма“, Отряд „Стефан Караджа“, Отряд „Хаджи Димитър“, Отряд „Христо Ботев“, Отряд „Христо Кърпачев“, Отряд „Христо Михайлов“, Отряд „Яне Сандански“, Брезнишки отряд, Габровско-Севлиевски отряд, Горнооряховски отряд, Дупнишки отряд, Ихтимански отряд, Кюстендилски отряд „Драговищица“, Омуртагски отряд, Поповски отряд, Радомирски отряд, Рило-Пирински отряд, Родопски отряд „Антон Иванов“, Средоречки отряд, Трънски отряд, Търговищки отряд, Царибродски отряд, Шопски отряд, Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“, Войнишки партизански батальон „Димитър Благоев“, Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“, Босилеградски отряд „Георги Раковски“, Войнишки партизански батальон „Васил Коларов“, Интернационален войнишки батальон, Баташка чета.
Българската съпротива не се изчерпва само с партизанските отряди и бойните групи. Българи се включват и в голямото противопоставяне на
„тихия фронт” между разузнаванията
на нацистка Германия и Съветския съюз
Българските разузнавачи жертват живота си в името на откъсването на България от Третия райх. Това правят членовете от групата на д-р Александър Пеев „Боевой”, предупредил в своите 400 шифрограми за германското нашествие в Съветския съюз, че Япония няма да нападне Съветския съюз и че България няма да изпрати войски на Източния фронт, както и тези на ген. Владимир Заимов.
Всички те го правят в името не на личния си интерес, а на България. Декларира го в предсмъртното си писмо д-р Пеев: „Поставял съм се в услуга на Съветския съюз съзнателно, поемайки всички рискове, защото бях и съм убеден в правотата на каузата, за която се боря в момента. В конфликта между Германия и Съветския съюз мястото на всеки българин и на всеки славянин е на страната на Русия” (5).
От всичко казано до тук личи, че датата 9 септември 1944 г. не е случайна в българската история, че тя е резултат не само от победоносния ход на Червената армия срещу германския Вермахт, а е плод и на усилията, волята и самопожертвователността на хилядите българи, включили се в антифашистката съпротива с различни средства и по различен начин.
Другият важен въпрос, на който много политици и историци са давали различни отговори, е  за характера на събитията на самия 9 септември 1944 г.
В социалистическа България 9 септември беше изцяло положително оценяван, но с различно съдържание. През 1947 г. денят е отбелязван като Ден на народната армия, през 1949 г. се говори за Деветосептемврийско въстание, а през 1952 г. вече е Ден на свободата и празник на народната армия, докато от 1963 г. започва да се говори за „победа на социалистическата революция в България”, започнала с народно въоръжено въстание.
Тези оценки и празничният статут на 9 септември бяха отречени почти веднага след промените. Още през 1990 г. започна да се говори за 9 септември само като за военен преврат, извършен от военните, осъществили и превратите от 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. През 2004 г., във връзка с 60-та годишнина от 9 септември 1944 г., Народното събрание по инициатива на десницата и с мнозинството на НДСВ дори приема осъдителна декларация. В нея се твърди, че на 9 септември 1944 г. бил „прекъснат европейският ни път”, че е започнал „утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие”, че „Българската модернизация” се била провалила, че не били постигнати „справедливост и благоденствие”(6).
Къде е истината между тези коренно противоположни оценки?

 Какво наистина е станало на 9 септември 1944 г.?
Още през лятото на 1944 г. властите започват да търсят спасителни промени, докато Червената армия застрашително се приближава към българските граници. Правителството на Иван Багрянов не може да направи толкова остър завой, колкото става наложително след промените в Румъния на 23 август. Едва в началото на септември се стига до отчаян опит властта да бъде предадена по мирен път на антифашистката опозиция – разбира се, не на въоръжената, а на легалната.
На 2 септември е съставено правителството на Константин Муравиев, министерски постове в което са предложени и на ОФ. ОФ обаче ги отказва, защото в началото на септември 1944 г. истинската алтернатива на управлявалите до момента не е легалната опозиция, а обединените в ОФ последователни антифашисти. Правителството на Муравиев е демократично, но без широка подкрепа в българското общество и на практика без никаква сред водещите сили в Антихитлеристката коалиция.
Още в края на август въоръжената съпротива се активизира, в Пловдив и Габрово се стига до сблъсъци, организирани са стачки на пернишките миньори и на софийските трамвайни работници, атакувани са затворите в Плевен, Варна, Сливен, от които са освободени политическите затворници, между 6 и 8 септември партизански части и комитети на ОФ превземат около 170 населени места в страната и обявяват властта на ОФ, докато армейските части и местните власти почти не оказват съпротива. Тези събития могат да се определят като въстанически действия за установяване на нова политическа власт в лицето на ОФ.
По същото време ръководството на ОФ подготвя завладяването на властта в София по класическите рецепти за военен преврат. През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части с танковата бригада заемат ключови пунктове в столицата: Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата. Акцията е подпомогната от Шопския отряд и софийски бойни групи, които са съсредоточени като охрана в градинката срещу военното министерство. Превратът се осъществява бързо и безкръвно, защото има подкрепата на важни военни части. Така на 9 септември с различни средства в столицата и в страната се налага новата власт.
Всичко това става във време, когато съветската армия навлиза в България, без да срещне каквато и да било сериозна военна съпротива. Съветският фактор играе важна катализираща роля за събитията на 9 септември, но за разлика от другите сателити на Третия райх в България има антифашистки сили, които самостоятелно, без пряка съветска намеса, извършват голямата промяна в дните около 9 септември 1944 г.
Затова моят отговор на въпроса дали на 9 септември е извършен поредният военен преврат или властта е извоювана с антифашистко въстание, е, че става дума за съчетание на двете – в София правителството на ОФ идва с преврат, разчитайки на военните от „Звено”, докато в страната властта е поета благодарение на действията на партизаните и на местните ОФ-комитети.
И още една разлика от превратите през 1923 и 1934 г. В София много граждани не наблюдават пасивно ставащото, а се включват в събитията. Дневниковият запис на един от очевидците – литераторът Борис Делчев, показва празничната атмосферата в столицата:
„Пред съветската легация непрекъсната манифестация. Появяват се първите части от партизанската армия. Зданието на легацията окичено с цветя. Към десет часа пристига с кола министърът на вътрешните работи Антон Югов. Министър – бивш тютюноработник. Засмяно, приятно изражение. Дали на младини (той и сега е много млад) този човек не е писал стихове? Има вид повече на поет, отколкото на политик. „Тази власт е ваша” – заявява той в своята импровизирана реч от колата. Всяка негова дума се заглушава от спонтанни викове. Глас от тълпата: „Въоръжавайте ни!” – „Правителството прави всичко възможно, за да въоръжи народа” – отвръща Югов. Навред лозунги за Отечествения фронт – спасител на България, за Червената армия, за нова Югославия. Тях повтаря и ораторът. Нестихващи одобрения. Гора от юмруци. Народът акламира армията. Побратимяване на дело” (7).
Този автентичен текст на времето дава отговор и на съвременните писания за ужаса, обхванал българския народ, когато „червеният ботуш” стъпил на българска земя. Със сигурност е имало немалко хора, обхванати от ужас, но, както личи от документа, достатъчно много са онези, които спонтанно и изпълнени с радост излизат на улиците, за да празнуват и приветстват младата нова власт, която възприемат като своя (8).
На 9 септември 1944 г. е сложен край на едно управление, плод на два преврата. Управление, превърнало България в съюзник на Третия райх, преследвало жестоко политическите си противници, което заради краткотрайното присъединяване на Македония и Тракия е изправило страната пред трета национална катастрофа. То е заменено от коалиционното правителство на ОФ, което възстановява политическия плурализъм и Търновската конституция, включва българската армия в заключителния етап на войната и започва нов етап в социално-икономическото развитие на България. Така изглеждат нещата на 9 септември 1944 г., когато е оповестена новата „народнодемократична” власт.
Втората половина на българския ХХ в. започва от 9 септември 1944 г., защото на тази дата е поставено
началото на пътя към новата социално-политическа система,
наречена по-късно социализъм
Този път, също както и изминатият до 9 септември 1944 г., не е никак лесен и безпроблемен. Той минава през вътрешнополитически борби и противопоставяния, отражение на външнополитическата еволюция в отношенията между Запада и Изтока в Антихитлеристката коалиция – от военно сътрудничество към следвоенна Студена война, през политически репресии първо срещу противници, по-късно срещу съюзници и дори съпартийци, през законодателна смяна на собствеността и насилствено коопериране. Но в края на краищата с цената на всичко това България тръгва по пътя на ускорената модернизация, която я трансформира от изостанала аграрна страна в индустриална държава. Социалните трансформации изграждат социалистическата социална държава, в която социалните различия са силно намалени, а милиони хора получават възможност за индивидуално развитие. Това е изворът на толкова атакуваната днес носталгия по социалистическото минало.
Днешните отрицатели на социализма няма как да избягат от оценката на зрителите на БНТ в национална анкета от 2010 г., че 9 септември 1944 г. е най-значимото събитие на ХХ в. Тази обществена оценка се дължи не на илюзии, а на фактите, които говорят, че след тази дата
•България става икономически развита държава с тежко машиностроене, химическа промишленост и металургия, със заводи за полупроводници и изчислителна техника;
•българи участват в международни космически програми;
•развива се консервна, текстилна, дървопреработваща промишленост;
•създадено е едро машинизирано земеделско стопанство с високи добиви и екологично чиста продукция;
•многобройните предприятия на местната индустрия дават поминък на населението в по-слабо развитите райони, за да не се налага да напускат в търсене на работа;
•осигурена е работа за всеки;
•училищната мрежа обхваща всички населени места, а образованието е безплатно от първи клас до университета;
•културата е достъпна, благодарение на широката мрежа от кина, галерии, музикални оркестри и състави, театри във всеки окръжен център, оперите и да не забравяме – националната мрежа на самодейността;
•с разнообразна национална и местна преса;
•създадени са условия за масов спорт, върху който стъпват високите спортни постижения;
•с безплатна медицинска помощ;
•да не говорим за почивните домове в планината и на морето, които осигуряват на мнозинството българи възможност за пълноценен годишен отдих.
Всичко това, независимо от множеството проблеми и недостатъци, с които бяха съпроводени тези постижения (липсата на политически и граждански свободи, проблеми с ефективността и качеството на продукцията и т.н.), стана възможно едва след 9 септември 1944 г. Осигурената социална грижа и защита за всички български граждани създаде предпоставките онова общество да бъде наречено социалистическо, макар и без политическа демокрация (9).
Затова хиляди българи имат пълното право тази есен тържествено да отбележат 75-годишнината от 9 септември 1944 г. Тази дата е празнична за онези, които оценяват историческото значение на преобразованията, донесли на тях и техните семейства много добри неща, а на България големи успехи.
Нека оценим по достойнство значението на 9 септември 1944 г. като водораздел в българския ХХ в. и дадем на всеки български гражданин правото сам да преценява дали да празнува или не, да помисли какво е било постигнато в социалистическа България и на каква цена, какво от доброто бихме искали да запазим и днес, и в бъдеще. Това, поне според мен, ще бъде истинската оценка за 9 септември 1944 г. седем и половина десетилетия по-късно.
Бележки:
(1) За ставащите все по-многобройни любители на историческата фантастика, които настояват, че България е била развита държава преди 1944 г. ще цитирам думите на депутата Серафим Георгиев, казани на 12 март 1940 г. в Народното събрание: „Картината на българската мизерия е страшна… Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57 % от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф… Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот”.
(2) Заради това стихотворение и участието си в Соболевата акция Вапцаров е арестуван и интерниран, а през 1942 г. заради участието му в комунистическа конспирация е осъден на смърт по Закона за защита на държавата и екзекутиран на 23 юли 1942 г.
(3) Наричам я антифашистка, а не само антинацистка, защото фашизмът е родовото понятие, а националсоциалъзмът само едно от проявленията му, а и защото като интернационалисти комунистите се противопоставят на крайния национализъм, който е ядрото на фашизма.
(4) Данните за броя на партизаните в България са много различни – от 2-3 хиляди до 20-30 хиляди. Използвам данните, които привеждат последните изследователи на партизанското движение: Донко Дочев „Партизаните – мит и реалност” (Изд. Макрос, 2004), според когото партизаните за 9660, Александър Везенков „9 септември 1944 г.” (Сиела, 2014). Добре е също да се знае, че според германското и американското военно разузнаване през май 1944 г. броят на партизаните е между 14 и 16 хил., според британското около 12 хил.
(5) Цит. по: Стоянов-Бигор, Г. С голямата мярка на историята. – Нова зора, № 23, 10 юни 2008 г.
(6) Декларация на Народното събрание по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България, 9/09/2004, Единадесета сесия. – https://www.parliament.bg/bg/ns_acts/ID/5186.
(7) Делчев, Борис. Дневник. Изд. Народна култура, С., 1995, с. 22–23.
(8) Този извод се потвърждава и от спомените на един от противниците на комунистите – писателят Константин Константинов: „ То беше някаква злокобна картина, видение на ново бедствие (…) почти всеки човек имаше на петлицата си или в ръка червено цвете, по колите се вееха червени парцалчета – знаменца, втурваше се отнякъде нестройна колона от мъже, жени и младежи с червено знаме все с тия вдигнати юмруци, с викове „Смърт на фашизма!” и с фалшиви песни (…) това бе една разюздана тълпа, повече настръхнала от злоба, отколкото щастлива…” – Константинов, К. Път през годините. Спомени. Изд. Захарий Стоянов, С., 2015.
(9) Днес ние, историците, които изследват епохата на социализма, го наричаме държавен социализъм от съветски тип. Основанията ни са, че промените се осъществяват не от самоорганизиращото се общество (по Маркс), а изцяло чрез държавата (затова е държавен), а моделът е пренесен в Източна Европа от Съветския съюз (затова е от съветски тип).
Източник "Клуб 24 май"

Аз поткрепям граматически вярното писане с целото си същество.  :way_to_go-1308:

И ас!
 

Светице - жива и здрава, ти и близките ти същества!
Не знаех за празника ти и както обикновено ми се случва - закъснявам!
 :sad-3295:

Да, прав си!
Съжалявам, направих несполучлив опит за гъбаркане.
 :sad-3295:

Откъде си толкова сигурен за физическия смисъл?!?

Фсеки уважаващ се бългериън "разбира" най малко от три неща.
Политика, футбол и жени.
Фирмин - поне от четири. Мъ то щото изглежда се самоуважава с ена трета повичи.
Поне.

"Чевермето" в Пампорово е /беше/ класика.
Казвам го не само като посетител там от преди 40 г., а и като спомени от пръва ръка на братовчедка на по добрата половинка от семейството, която работеше тогава в Пампорово като гид - дет му се вика ся, или културно-масовик по онова време.
За по младите - имаше такива на щат към почивните станции - абе нещо като хотели, ама за почти без паре тогава...тааа...та така!
И кръчмата нямаше нищо оПщо със сегашният ерзац,
Мммда!