:D
Друже,
обикновено съм съгласен с теб, но сега ме гложди ено червейче.
То бива, бива да сме най, най баш правоверните, ам секи поне веднъж си е викал, "еййх жена, мноо си ми убава, ама мъъъничко чужда да беше", не ли?
Тъй ми се струва ше да е и с марксизма!
Разбира се, като твой теоретичен почитател и уважател, признавам - с марксизма - най малко, а?
Ше си стиснем ли ръцете?
 

Обадете ми се да се фключа, кога Китай прекрати сътрудничеството си с AMD. Те тогава ще е феерично и ще си заслужава коментарите.

Не знам, нарочно не коментирах, направи ми впечатление мнението на професора, че дори Маркс не трябва да се разглежда догматично и може и да е прав, че интерпретациите му по време на соца може и да не са пълната истината и самата истина пристигнала като нишан от небето.
Отделно, вече за сетен път чувам трактовката, че дори Ленин не е бил съгласен с провежданата /началото и/ революция точно в този вид както се е случила. След това е работил с оглед на стеклите се обстоятелства. Троцки го е насадил на пачи яйца - айде оправяй се ако можеш по друг начин.
Мисълта ми бе, да не възприемаме всичко що е стигнало до нас през времето като "святата истина и само истината". На практика се оказва, че такава няма в която и да е област. Или поне тълкуването на фактите е толкова разтегливо нещо, поне в съвремието ни, че не трябва да оставаме в поза щраус с глава в пясъка и задник, вирнат на удобна за всякакви случаи  височина.

Дата 04.06.2019
Петко Ганчев

Проф. доктор на философските и доктор на политилогичните науки Петко Ганчев. Работил основно в БАН. Народен представител в 39-то НС. От май 2005 г. до 2010 г. Извънреден и Пълномощен посланик на България в Беларус. Почетен професор на няколко чуждестранни университета. Автор на 35 големи монографии и на повече от 500 научни и научно-популярни статии, студии и др.
/Поглед.инфо/

Ако от края на ХIХ в.до 60-те години на ХХ в., по думите на Карл Ясперс и други водещи умове на Европа, главната идея беше идеята за социализъм, то след краха на съветския, държавния социализъм тази идея беше обругана с примитивни антикомунистически клишета и не само загуби своята публична привлекателност, но необяснимо защо повлече надолу и социалдемократическите й версии.

Това естествено отслаби не само социалистическите партии от Изт. Европа, които издигаха за ръководители все по-посредствени хора, но и мощните социалдемократически партии на З. Европа, ръководени преди десетилетия от титани като Вили Брандт, Франсоа Митеран, Улоф Палме, а днес от посредствени лилипути.

Провалът на социалистическата идея, главно по вина на лидерите и теоретиците в 90-те и първото десетилетие на XXI, беше съпроводен от глобалния възход на неолиберализма, който се възползва от идейната немощ и неспособността на главния му политически враг да се реформира в съответствие с духа и технологическите възможности на епохата, а се върна назад да реанимира обърканите проекти от първите години на съветския държавен социализъм.

Всъщност, както не веднъж съм писал и в онази, и в тази епоха, и както е писано и от други автори, полагането на началото на реалния социализъм като обществен строй , беше една от големите ревизии на философско-политическата доктрина на К. Маркс и Ф. Енгелс високопарно обявена за “научен комунизъм” от съветските обществоведи.

В действителност , изначално философско-политическата доктрина на марксизма беше основана на фундаментални диалектически принципи, отчитащи исторически развиващите се общества. За съжаление обаче, въпреки непрекъснатото позоваване на някакъв диалектически материализъм, за който се изписаха тонове книги, приложението на духа на тази доктрина ставаше в съответствие с познанията по наивен материализъм от вождовете на този първи реален социализъм. И тъй като в съответствие с наложената догматика истината можеше да се даде само от генералните секретари на съответните комунистически партии, а те не бяха с някакво високо, още по-малко философско образование, (например, така обичания от руските либерали Н. С. Хрушчов е бил с два класа църковно-приходско училище) вместо да се обогатява и развива, доктрината непрекъснато се свеждаше до няколко банални истини.

Така не случайно, първата деградация на диалектическата философско-политическа доктрина удари в основата , където от общите фундаментални принципи на един изграден върху базата на колективната собственост, свободата и инициативата на работническите и други трудови маси, социалната справедливост в процеса на производството и разпределението на благата, принципите на реалната демокрация при избора на представители в държавните институции обществен строй, остана само налагането на държавната собственост като доминираща и задължителна, а всичко друго беше подменено от диктатурата на апарата, представян от съответните комунистически партии. Накратко, беше създадена репресивна тоталитарна система за осигуряване щастие на масите. И колкото и несъобразно да беше в началните десетилетия на прехода от национален капитализъм към държавен, по същество сталинистки социализмът постигна не малки резултати в различните области на материалната и духовната култура. Липсата на свобода, свободна инициатива, реална демокрация започна да се чувства , когато през 70-те г. на XX в. с разгръщането на научно-техническата и научно-производствената революция и налагането на новите информационно-комуникационни технологии, които изискваха промяна на системата на обществените отношения. Именно тогава се показа идейната нищета на теоретическия арсенал на държавния социализъм.

Колкото и парадоксално да звучи, почувствал духа на епохата и възможностите на новите технологии капитализмът също не тръгна напред в своите напъни за реформи, а се обърна назад в своята неоконсервативна революция , която заложи на агресивната, животинска природа на човека и възстанови духа на първия, манчестърския капитализъм. Бързо бяха орязани всякакви социални програми , които им миришеха на социализъм. Каква социална справедливост? Свободата и печалбата ставаха кредото на неолиберализма. Колкото по-бързо се превъртат парите и носят нови пари толкова по-добре. Но “простите рецепти”превърнаха обществата приели тази идеология в джунгла. Особено тежко бяха ударени бившите социалистически страни от Изт. Европа превърнати в новите колонии на старите империи на Запада и главно на отвъдокеанския им ментор.

По такъв начин, въпреки че продължава да се държи като кърлеж за тялото на поразените общества, в голяма степен и благодарение на продажните и контролирани медии неолиберализмът много бързо се дискедитира. Свободата, която той предлагаше се оказа произвол за акулите на капитала, за финансовия олигархат.

Опитът на някои лидери на социалистически и социалдемократически партии да вземат реванш и възродят социалистическата идея чрез лозунга и призива за социална справедливост може много бързо да бъде опразнен от заряд, ако не се опре на солидна теоретическа база, която да формира политиките на социалистическите партии днес.
Затова върху базата на казаното в най-общ тезисен вид в този текст и в предхождащите го по тази тема планини от книги и политически програми в една или друга степен осмислени от мен в контекста на историята , когато са писани и са заявявали своята решимост да утвърдят социалната справедливост като обществена реалност, а с това и да работят за социалистическото преустройство на своите общества, можем ли да изведем няколко най-общи ориентири, които ще възродят социалистическата идея, която ще води народите към един бъдещ социализъм, социализмът на XXI век?

При това тези “ориентири” съвсем нямат претенцията да очертаят някаква нова доктрина на социализма, по подобие на онези, които от времето на К. Маркс насам предлагаха различните комунистически, социалдемократически и социалистически партии и движения. Те просто са база за размисъл и конкретни решения от ръководството на всяка политическа партия и движения, които в условията на преминалия и второто си десетилетие XXI век искат да служат на трудовите слоеве и наемните работници , на своите народи в битката им за свобода, свободна инициатива и социална справедливост.

Също така, трябва да е ясно, че преобразуването на всяко общество в съответствие с принципите на свободата и социалната справедливост, които са основните, фундаменталните принципи на философско-политическата и философско-политикономическата доктрина на научния социализъм трябва да става в конкретните условия на конкретната страна в съответствие с нейните исторически традиции и национално-културна идентичност. В този смисъл принципите на научния социализъм не трябва да се трактуват като някакви догми от типа на религиозните или както показа горчивата практика на държавния социализъм – съветски или азиатски тип. В това отношение примерът на КНР след реформите от 80-те години на XX век насам е добър урок на диалектически цялостен системен подход при провеждане на политиката насочена към социалистическо преустройство и развитие на обществото.
Именно от духа на марксизма, а не от буквата на казаното в онази епоха и в онези условия ( средата и втората половина на XIX в. – Англия и въобще Западна Европа) , както и от категоричния опит на успешното развитие на социализма с китайска специфика, следва единството на принципите на свободата и социалната справедливост, а не тяхното противопоставяне в доктрините на неолиберализма ( Фр. Хайек, М. Фридман и др.) и отвореното общество ( К. Попър, Дж. Сорос) от една страна, и на държавния, изроден в тотолитаризъм, социализъм съветски тип. Защото, само когато са създадени условия, универсален законов ред, гарантиращ свободата на всички като равноправни членове на даденото общество е възможно всеки според своите възможности, своето място и роля, своите способности и своята дейност също да бъде свободен. Но свободата да правиш това, което можеш и искаш да правиш, вече означава, че обществото законово е осигурило социалната справедливост, която съвсем не е елементарно равенство както беше интепретирана при държавния социализъм, а е отдаване заслуженото и необходимото на всеки, според онова, което е правил и се готви да прави.

Но, за да бъде осигурено единството на свободата и социалната справедливост като фундаментални принципи на едно социалистическо общество , това общество трябва категорично да се освободи от доминацията, водещите принципи на индивидуалисткия либерализъм, където всеки постига свободата си в битка против другите, защото всеки е сам за себе си, и всеки всъщност е против всички. Това е дълбоката същност на обществото на капитализма, където напред са изведени животните, агресивните инстинкти на човека. Неговият завършен вид оформи неолиберализмът залял първо Англия и САЩ и останалия Запад, а след това и останалия свят след неоконсервативната революция от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век.Това е обществото, в което действат “простите рецепти”, че най-важна е печалбата от всяка обществено необходима дейност, с което държавата налага в обществото “правилата на джунглата” (Дж. Сорос ) в отношенията между хората. Действително социалистическо общество може да бъде само обществото, основано на колективисткия принцип, осигуряващ единството му и водещата роля на цялото, на обществото, на държавата. Но това съвсем не означава връщане към догмите на държавния социализъм, когато държавата е собственик, а основната маса население са наемни работници.

Държавата, както е известно, е един от ключовите фактори за раждането на първите човешки цивилизации. Тя е факторът, който в различните епохи е осигурявал единството на определен етнос, етноси, нации. Но държавата, както цялата система на човешкото общество се развива исторически. В този смисъл, в съвременната епоха на невероятни технологически възможности за разгръщане способностите на всеки човек тя не може да бъде държавата на Платон, на Ж. Ж. Русо, на К. Маркс, която притежава, определя и регулира всички действия на своите граждани. В съвременните високоразвити общества всяка подобна идея за такава тоталитарна държава е контрапродуктивна, антихуманна. Но в същото време държавата не следва да се изхвърля от обществото на бунището на историята, дамгосана като “абсолютно зло” и подменяна от някакъв нов феодализъм на господство на Транснационалните корпорации и финансовия олигархат, към който ни тласка неолибералния глобализъм.

В съвременните условия държавата трябва да бъде стратегическият национален субект, който задава универсалният законов конкурентен ред валиден за всички и е върховен арбитър по отношение на поведението на всички обществени субекти – естествени монополи, крупен бизнес, среден и дребен бизнес, отделни граждани. Тя поставя в един ред на равноправие множеството форми на собственост на различните обекти и мощности- колективни ( държавни, кооперативни, акционерни, общински и н. ) и частни с различен мащаб и индивидуални на дейци със свободни професии. Но цялата тази система ще работи ефективно, постигайки така необходимата хармония на динамично развиващото се общество в името на благоденствието на всички свои граждани, само ако управляващият държавата политически субект - партия, изповядваща идеалите на социализма за свобода на всички и социална справедлост за всички, успее да намери рационалния баланс между принципите и правилата на един стратегически индикативен национален план с механизмите и регулаторите на пазара. Ефективността на такъв стратегически индикативен план, конкретизиран йерархически в различните подсистеми на обществото се опира на обосновани стратегически прогнози, върху чиято основа да се определят желаните за определен период за обществото цели за развитие. Именно тези прогнози и тези приети цели ще бъдат ориентирите, към които ще насочват своите действия всички субекти на обществено значими дейности. Разбира се, някои могат да не се съобразяват с тези желани от обществото цели, изхождайки от своите интереси. В същото време държавата трябва да стимулира онези, които работят в интерес на цялото общество чрез данъчни облекчения, държавни поръчки и подкрепа в пространствата на глобалния пазар.

Ефективността на поставеното върху такива принципи на функциониране и развитие общество ще нараства, ако законовите политикономически форми на организация се съпровождат от законово регламентирани процеси на социализиране на формите на собственост и формите на управление на различните форми на собственост. Всъщност става въпрос за действително демократично включване на участниците в какъвто и да е производствен или въобще обществено необходим процес в каквито и мащаби и форми на собственост да е това в изработването на решенията за управлението на този вид дейност в системата на цялото общество.Така социалистическото преобразуване на обществото ще извежда напред действително работещите демократични форми на участващата демокрация вместо изхабената отдавна и служеща само като фасада на олигархичния капитал либерална демокрация.

Налагането на тези и на редица свързани с тях принципи, които ще очертаят новата социалистическа структура на обществата в следващите десетилетия на XXI век не би могла да става по някакъв “революционен път”, чрез преврати и бунтове. Никакви диктатури и насилствено налагане на щастие нямат място в този процес. Това може да става, само ако народите искат действително да бъдат свободни и да постигнат социална справедливост и благоденствие за всички, те трябва да излъчат своя авангарден фактор, който разумно, с висок дух, воля и труд ги поведе в този исторически поход. Тогава вече ще може да се говори, че социалистическата идея е възкръснала . Нещо повече, станала е историческо движение, което има хоризонт и го води към нов свят.

Ъхъ!
Очаква се главния стратеК, мъ той малко зле с ориентацията, та ше се позабави.

И не смятам, че данъкоплатците трябва да издържа ...един легион платени апаратчици и прочие.

Фирмин, пък тоя иска да си одиш!
За Гочиту, още не е казал.
 

Пак да припомня.

Остави малката радост  де, въпрос на дни да се изживее.

Много рядко вече влизам в този форум и така ще е поне докато фирмени и осафиресани сглобки не се издънят, / да се чете  / на предстоящият ИМ конгрес - нещо в което съм уверен. Пък ако се окаже, че аз съм заблудената уфсъ, то май няма вече защо и да се пише по форуми - е*ата и е мамката на мамковината.
Само да допълня за юридическите  иксперти и ниЗките топки, че дори Нюрнбергския процес не съди изпълнители, нищо че 50 000 000 души дават фира.
Виж при Сталин, при всичките ми триуменета към личността му, нещата са по простички. Ушли года, как люди в черном списке...
Е поздравявам ги с туйцък
https://www.youtube.com/watch?v=GBy5dI0emYI

Аз съм партиен човек повече от 40 г. и си оставам та

Xeeex, този води на нарциса с 25%!
Сега пресметнах, бил съм партиен член, когато са го приемали този юнак, т.е. и аз нося вина, ДСИБВГЛВТ!
Дано излезе успешна химиотерапията провеждана от Нинова.
Ама не знам дали този метод не е само удължаване на живота или има и излекувани.
За второто бурно включване на Сафирен в този форум - отделно.

Не мога да разбера що се кОсите?
Заглавието, цитирано /може би/ от тъпака на снимката казва - Иран и Мъдуро!
Кви СБ, кви пречиствания, кви 5 юана?
 

Фейк.
Донето са го преметнали пак.
Или привидение.
Руснаците го опровергаха.Пратили били стотина съветници толкова са и сега там.
Бе къф тоз страх от стотина руснаци бе!

"Just call me Sir".

Oh!
Дето викаха едни.
За мен пък вежливото отношение първо се печели, а след това и непрекъснато се утвърждава. А се започва с официално, в което "Вие" е съвсем различно от уважителното "Вие".
Така мисля.
Без да съм сигурен. Не съм бил около особи със синя кръв или самоназначили се такива и не знам.
Абе някой от последните като пръдне, дали мирише на зюмбюл, розов пипер и т.н. - Лилиън ги разбира тия работи?
Щото ако не, от дъ съ абим?

Отебаването на вота "не подкрепям никого" за пореден път доказва, че той се предлага като залъгалка за плебса - демек и той има значение.
Да, ама оказва се - не! Никой, дори и призваните за това органи, не го бръснат за слива.
Нула! Това е този вот, нула добавяна към няколко събираеми.
Още ли се гордеете гъбарите?

Да си тъп е нещастие.
За жалост, да си тъп и на висока позиция е споделено нещастие!
Всъщност, на тъпия едва ли му е ясно, че е тъп и на него си му е добре.
Да му мислят другите, споделящи нещастието му.

Ах, да!
На Раданча точно муунинга му приляга и като термин - също.
Глей кво значи да оПщуваш с широк спектър индивиди, винаги можеш да напипаш нещо ново за използване.
Муунинг, рзбийш ли!
 

И аз Анонимус четох, четох и и си помислих да не се цапам повече тук, но твоето споменаване за  нуждата от "кибиците" пак ме накара да дращя.
Щото съм го писал това преди време и то на точно този, тукашния "теоретик нерукотворний", което и се видя на тези избори - 450 000 гласа на всичко, що е твърдо ядро плюс най ангажираните фенове.
Познах тогава в прогнозата, че случайно или не обстоятелствата с натрисането на Станишев в листата се стекоха добре да Корни - щото предвидих, че ще настане яко бОрба на преференции и от двата лагера и всички до един ще се замъкнат до урните. Не предвидих друго - че ако бяха натирили Станишев, БСП щеше да загуби към 30 000-те негови артефакти, но вероятно щеше да спечели може и 200 000 "кибици", които да променят картинката. Не знам - въпрос на предположения.Може би Банши нямаше да си губи гласа за Иванчева тогава - тя да си каже.
Друг е поинта ми - никога, никога повече БСП няма да спечели избори, само с ядрото и гравитиращите около него.
И докато има философстващи бонзи в БСП, "стари" кучета лежащи на славата си и гордеещи се с дългогодишния си стаж /и какво друго???/, никога няма да привлече повече електорат. Вечно втори!
И понеже съм човек ориентиран не към търторене на високопарни простотии, а към намиране на решения /такова ми е образованието, това съм бил длъжен да правя цял живот, със стаж доста по дълъг от 30-те години на главния герой от последните постове, та съм си мислил, че на БСП сега и трябват няколко неща на първо време и няколко за по нататък.
В началото - да изхвърли от снагата си тези 30 000 дребни човечета на статуквото и до сега, да се освободи от този баласт, щото иначе той ще я смачка. Да се ориентира в лявото пространство на ЕС кои и що са и да се опита да поразхлаби! /засега само поразхлаби"!/ либералното хватка, в която е впримчена и я задушава.Основен лозунг на тъпака Горбачов бе - "повече социализъм..." Аз викам - по.малко ПЕС.
Повече вглеждане в това, което искат дребните хорица, гравитиращи или вярващи на БСП.
Тук ще опонирам малко и на Отврат - приятелю, сега, в този момент, връщане към изначалния марксизъм е твърде, твърде рано - каква работническа партия може да бъде БСП, като то и работници няма? Питал ли си кои и дали от т.н. работници се интересуват изобщо от партии - те са натикани в ъгъла и едва свързват двата края, дегенерирали са. Но и не толкова обеднели, както преди ВСВ, че да се съюзяват, напротив, една от най мръсните роли на сегашният капитализъм е, че успя да насади две неща - всеки сам за себе си и да раздаде по малко парички така, че да си на ръба на оцеляването, да се бориш като прасе с тиква и да не ти влизат в главата революционни идеи, но и да се страхуваш да не загубиш малкото което все пак имаш.
Много прецизно изчислено.
При тези обстоятелства приятелю Отврат, не искайте невъзможни в момента неща. Първо - да се пречисти отвътре БСП, второ - симпатизантите и, които не са работници мааму, а хора все пак понасмогнали си на масрафа и останало им време за мислене, та - те да се привлекат.Това малко противоречи на марксизма, щото тези хора са по сегашната терминология -дребна буржоазия. Така че колеги, моля, не залитайте по догми. Мина им времето, друго е сега, не работят клишетата, рамките са съвсем различни.
На всичко отгоре и международната обстановка е такава, а някой надигне глава - ще му се стовари бухалката веднага, не си заслужава да мре сега, след като до десетина петнайсе годин светът ще се е променил и то струва ми се драстично - ще има не само три световни центъра а и четвърти - самата Европа.Е, за тогава трябва да се готвят нещата, да се случат малко предварително и да се възродят левите сили вече в по автентичен вид.
Сега - в "мека" нелегалност.
Мда, стана дълго, то има и още, ама това е - прочистване, ориентиране към хора, не теории, отказ от робуване на "стари заслужили кучета" - няма вече такъв филм, писах го и тук - или се доказваш постоянно или заминаваш у киреча.
Накрая - ще съжалявам за Корни - все пак има топки да започне прочистване. Дано да има възможност да го продължи.
Да край обаче, този път - до край! Фирмин не го мислете, ще оцелее.
Мда, и щото всеки си призна, аз също съм си признавал. На 26 г. станах член на БКП и 1991 г. /или 1990 ли беше/ кога нашичките решиха да не подкрепят Петър Дертлиев за президент, престанах да членувам. Книжката си я пазя - там все още ги има членските вноски, като доказателство кога /на практика и защо/ съм си дигнал шапката.
И още нещо, независимо, че БСП е имала много спадове и е правила много глупости - винаги съм вярвал, че това е партия не на бонзите, а на обикновените хора и затова съм гласувал за нея.
В последно време, при наличието на Герговци и фирмени играчи, малко съм разколебан.
Да видим.

Александър Маринов ииизобщо не отговаря на предполагаемото изреждане на няколко служебни правителства на Радев, това ииизобщо не говори и никой - никой от политическите партии. Що? Щото е реално и се насират от страх да не се случи, че следва изриване на гюбрето от държавната копаня, а изгладнелите талибани бързо-бързо ще се ориентират вън от ОПГ-тата.
Ай стига вече с тази мантра - няма кой да дойде!Стига, че ставате досадни като конски мухи!
Който трябва - вече е дошъл. Само чака да му се предоставят възможностите.Законовите!

и две преференции за Станишев на тези избори, като минимум.

Боже, какво нещо трябва да си, че да се гордееш с това?
И още 30 000 такива неща имало в БСП.
Добре поне, че над 60 000 поизмиват малко срама, давайки преференции на хора които са им били симпатични и то изглежда заслужено.
Интересно - команда била подавала Нинова, а командата да се преференцира Станишев кой я подаде - Герговчето ли?
Още по ценни стават онези 62000, които не са се вслушали в ничия команда, явно!
Аналлизатор, рзбийш ли!
 :t0104:

Ей, ама отврат си верно!
Секваш жената да си изживее оргазъма като човек!
  

Верно, че го направи друже, но крясъците от всички страни бяха толкова оглушителни, че не се чуваше нищо друго.
Нали видя вчера, даже и отвътре изсъскаха.
Иначе за прочита ти на изборите  :way_to_go-1308:

Чета Асол този добър анализ, струва ми се и безпристрастен и се чудя, дали ще се намери някой от т.н. вътрешна опозиция в БСП да излезе и да направи подобен.
Айде - нека си припишат и накрая мантрата - "ние нали ви казвахме", Макар че нищо не са казвали, съскаха тогава и вчера съскаха и с всичката им претенциозност не се намери един с мааалко достойнство да направи обективен анализ подобен на цитирания.
Мнооого вода ще трябва за авгиевите обори. И Раундъп, всичкото плевел - от корен!
 :grrr-879:

(основни херои Ал и Талпето)

Фсе хубави хора!
Умрем да гледам такъф сеир!
Кое ли ще се окаже измаменото камильче?

Да не се опитваш нещо да разстройваш Джиджи?

Само тва - нье!
Тъкмо взе да става ...по разчупено така!
Че ми писна от устави!
 :cocktail:

че констатиране и приемане на нещо са синоними.

Това пък откъде го измисли?
Констативен протокол по некква причина не си ли правил?
А да си чувал, че в определени случаи някой трябва да го утвърди?
И че до тогава е просто лист хартия?
Ееее...

Онци и Калин, моля, стига сте се пънали с устава, че почнаха да ни досаждат.
Вижте това от къде е

Конгреса;7.констатира прекратяването на правомощията на председа-теля на БСП

До тогава - Нинова е председател на БСП.
Ай стига вече!
Условия за прекратяване е едно, приемане на прекратяването е друго.

бафмааму, чак днес разбрах, че имало поне три начина да стигнеш до "лични"!

Нинова тръгна да сваля ГЕРБ, а не да прави избори за Европарламент. Не знам кой я излъга, че има възможност за това.

Нинова тръгна да прави избори за Европарламент и спечелвайки ги да продължи с искане за сваляне на Герп.
Не знам кой Ви излъга, че двете твърдения са едно и също нещо.

Не, на метан мирише.

Абе аз  чакам кога ше замирише на газ "гризу".

Ще я свържа с правилните хора и ще остане доволна.

Жижи,
а ако ше размяташ цици, обади се да дода да снимам. Паре от твойто не искам, ше изкарам квот моа с умения и труТ!

На мен тогаз що не е платил?!

Битият- бит, ...