1141
Теми на форумците … / Re: А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
« -: Ноември 29, 2019, 16:50:19 »
Понеже стана ясен дефицитът на аргументи тук срещу Закона за социалните услуги, в контекста на изразеното от Светия синод становище, то добросъвестно, във ваша помощ, за самоподготовка по темата, насочвам вниманието ви към
https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?action=post;topic=1297.60;last_msg=62861
Не знам колко изложението на адв. Шейтанов ще ви помогне, но е по-добре без нищо и поне ще ви спести срама да оспорвате неща, които даже и не сте чели, в резултат на което можем единствено да предполагаме, че сте в състояние да разберете.
Аз, според обичая си, се опитвам да подходя рационално и да систематизирам тезите и аргументите, с които адв. Шейтанов ги подкрепя. Може и да пропусна нещо, но ще опитам. Пък и вие сте тук да бдите - да не би пък да манипулирам чрез избора и интерпретирането им.
По същество и накратко, адв. Шейтанов смята, че:
В тази част изложението му дава възможност да установя, че наистина - различията ни са принципни, дълбоки, а несъгласията - съвсем не пренебрежими. Факт.
https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?action=post;topic=1297.60;last_msg=62861
Не знам колко изложението на адв. Шейтанов ще ви помогне, но е по-добре без нищо и поне ще ви спести срама да оспорвате неща, които даже и не сте чели, в резултат на което можем единствено да предполагаме, че сте в състояние да разберете.
Аз, според обичая си, се опитвам да подходя рационално и да систематизирам тезите и аргументите, с които адв. Шейтанов ги подкрепя. Може и да пропусна нещо, но ще опитам. Пък и вие сте тук да бдите - да не би пък да манипулирам чрез избора и интерпретирането им.
По същество и накратко, адв. Шейтанов смята, че:
Цитат
Дефицитите в международно-правната закрила на правата на детето са очевидни
Първо – съществуващата регулация е неефективна. Достатъчно е да обърнем поглед към правата на детето в Ирак, Сирия, Украйна и др. Една от причините за това състояние е, че Конвенцията не се изпълнява и няма механизъм, който да гарантира нейното изпълнение.
Второ – практиката през тези 30 години задмина международните стандарти на опазване правата на детето, уредени в МКПД. Появиха се нови рискове и опасности, които не са защитени, например пристрастяването към компютри, обездвижването, нездравословно хранене, алкохолизъм, наркомания в невиждани по-рано размери, опасностите по време на миграция и др.
Трето – наблюдава се съвсем отчетливо подмяна на основни принципи на този договор. В редица държави започна прокарването на идеи и законодателни решения, които изкривяват първоначалния идеен замисъл на Конвенцията. Ако преди 30 години МКПД възлагаше отговорността за закрила правата на детето изцяло на родителите и държавата, то днес значителна част от тази отговорност се възлага на самите деца и на НПО. Промяната е изключително важна. Тя насочва отговорността в неправилна посока и ефектът ще бъде катастрофален.
Появи се институтът на индивидуална жалба на дете до Комитета за закрила на детето, което представлява всъщност признание на пълна правосубектност на децата в международното право, т.е., че децата са самостоятелни субекти на права и задължения по МП. Това се съдържа в нормата на чл.5, ал.1 на Третия факултативен протокол към Конвенцията. Започнал е процесът на ратифициране на този протокол и вече 51 държави са подписали Протокола, от които 45 са го ратифицирали. Това означава, че признават правото на деца да носят права и задължения в международното право.
Макар и изолиран случай, той е фрапантно нарушение на фундаменталния принцип на правото, че децата не притежават дееспособност във вътрешното право и правосубектност в международното право. Международната Конвенция за правата на детето не познава този институт. На няколко места в Конвенцията се подчертава ролята на родителите за осъществяване правата на децата (чл.5, чл.14, чл.18, ал.1 и ал.2). В Третия факултативен протокол за пръв път се кодифицира правото на деца да реализират самостоятелно права в МП, без съдействие на родителите.
Подкопаване на фундамента на семейните отношения
Друга съществена промяна е противопоставянето на правата на децата на правата на родителите. В старите страни-членки на ЕС, почти без изключение, в т.ч. в скандинавските страни, Великобритания, Германия, Холандия, Белгия, Швейцария, Италия, Австрия, са установени законодателни режими, в които детето има права да се противопоставя на правото на родителите да отглеждат и възпитават своите деца. В чист вид, тази правна концепция бе изразена от министъра на външните работи на България Екатерина Захариева, на съпътстващо събитие по време на 74 сесия на ОС/ООН през 2019 г. На форум „Преобразуване на грижите за деца: Изпълнение на ангажимента на Дневния ред на развитието 2030 никой да не бъде изоставян“, българският външен министър заяви ни повече, ни по-малко: “България залага на два принципа при реформата, свързана с децата в риск: всички действия на държавата трябва да са насочени единствено в интерес на детето, не на родителите и второ, самото дете трябва да участва в процеса на вземане на решения за неговото бъдеще”.
Подобна правна философия влиза в драстично противоречие с основната идея на МКПД, изразена в чл.5, чл.14, ал.2 и чл.18, ал.1, а именно:
- „Държавите-страни по Конвенцията зачитат, отговорностите, правата и задълженията на родителите, да осигуряват подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция“;
- „Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правата и задълженията на родителите да осигурят ръководството на детето при упражняване на това негово право“; и
- „Родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето“.
Самата постановка, че интересите на детето и на родителите са различни, и че правата на детето могат да се противопоставят на правата на родителите, е най-значимата промяна в системата на правна закрила на правата на детето. Тя е натоварена с изключително деструктивен заряд и подкопава фундамента на семейните отношения. Обърната е йерархията на правните норми в областта на семейните отношения между деца и родители. Прокаран е принципът, че правата на децата не само са равностойни на правата на родителити им, но дори в определени случаи се ползват с приоритет.
Извън родителския контрол са изведени редица действия на децата. Правата на детето се хипетрофират и в много отношения се изравняват с тези на родителите, въпреки тяхната физическа и психическа незрялост. Родителят се отстранява като фактор, носещ основната отговорност за отглеждането и възпитанието на децата. Той е лишен на практика от правото си да определя съдържанието на образование на своето дете, начина на неговото възпитание в духа на личните ценности на родителя, съобразно неговите културни традиции и духовни ценности. Запазени са единствено неговите права и задължения да осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. като избор на пол, ранна сексуализация.
В тази част изложението му дава възможност да установя, че наистина - различията ни са принципни, дълбоки, а несъгласията - съвсем не пренебрежими. Факт.