Когато се свечери, Нектанеб поведе Александър. И той, пророкът, който беше сторил такива неща благодарение на магическата си способност и беше толкова силен в астрологията, щото можеше да предвиди бъдещето, как попадна тогава в ръцете на Александър и не успя да узнае предварително каква участ му предстои? Отведе го вън от града Нектанеб, вдигна очи към небето и започна да показва звездите на Александър и да го учи на своя занаят. А Александър го вдигна на рамене и го пусна по едно стръмно скалисто място. Падайки, Нектанеб се удари страшно в главата и каза: „Чедо Александре, защо направи това?“ Той рече: „На себе си да се сърдиш, астроложе.“ Нектанеб каза: „Защо на себе си?“ Той рече: „Защото не знаеш земните неща, а си тръгнал небесните да изучаваш.“[17] Нектанеб рече: „Умирам, Александре. Страшно се ударих. Не е възможно смъртен да надмогне това, което му е писано. Защото се допитах за съдбата си и открих, че трябва да погина от ръката на собственото си дете. И не убягнах ориста, и погинах от твоята ръка.“ Рече Александър: „Та аз твой син ли съм?“ Рече му: „Да, чедо.“
https://chitanka.info/text/30981-zhivotyt-na-aleksandyr-makedonskiСред многото неща, произтекли от похода на Александър, са и гръко-индийските царства. Който се е занимавал с джйотиша, знае за гръцките ѝ основи. За разлика от западните, книгите в Индия са оцелели и заглавията им гордо сочат към гърците за повече авторитет: Яванаджатака, Ромакасидханта, Паулисасидханта и прочие. Явана е "гръцки" на санскрит, Юнан - на арабски. И понеже наскоро го казах наполовина (по повод Бакхус и Либер-алите) - към Индия Александър се насочва, вървейки по стъпките на Дионис, легенда, известна в целия древен свят. А се връща към края си във Вавилон, качил свитата на талиги, украсени в чест на Дионис, със съответното нескончаемо пиянство.