За стипендиите. Много помага ходенето по молитвени закуски. Защото все се намира по някой възрастен момък, който като чуе, че колегата по маса има малко дете на възраст за университет, а парите са кът, ще рече, ами мистър Цветанов, Вие знаете ли, че имаме тук една стипендия за изучаване на зелените еуглени (
), която се дава на деца от Източния блок по решение на попечителския съвет. Трета година никой не е подавал документи, ето ви електронната поща на президента на попечителския съвет, да пише детето, кой знае.
И детето пише, и попечителският съвет на името на д-р Магелано Охридски, чиято първа любов били зелените еуглени, изпада в еуфория и дава стипендия за единственото кандидатствало дете. После се хваща за сърцето попечителският съвет, който е от синодални старци, и казва, ами то ний му дадохме стипендия, ама то трябва и да стигне дотук, че и да яде нещо, хайде да питаме другите синодални старци от фондация "Чехълче", те нямат ли някой останал грант от онези за Централна европа, че унгарци нещо не сме имали. И питат, и тичат, и намират, Бългерия, Хангерия, абе какво там беше страната. И детенцето заминава спокойно, може би небогато, но за бъргър и спане стига.