Промишлеността е нещо съвсем друго. Там трябва държавна политика. Има някаква, но има и реалности. При сегашното образование, имаме промишленост която отговаря на него. Няма как да правим автомобили и самолети с наличния материал. С него - оплитане на жици и запояване на платки. Може и шиене на седалки, но там май се провали високотехнологичното начинание.
Та за промишленост и образование и държавна политика. Нито едно от двете не е налично. Впрочем образованието е най-ключовото нещо, по мое мнение. Едно-две добре образовани поколения ще намерят пътя. За съжаление, там нещата са пълно трагедия.
Благодарение на кого? И някой от сегашните политици да поставя тези въпроси на глас? Ако има такъв, как го наричат? Или как ще го нарекат? Или и за това не трябва да търсим сметка?
И дай да бъдем честни -- поколенията, които бяха кадърни за сериозна промишленост не са измрели, даже все още не са пенсионирани. Те имат едно поне още 10 години активен живот пред себе си. Това, което го няма е държавната политика. Със 70% услуги в структурата на БВП, една пандемия е достатъчна за да грохнат нещата.
По първите въпроси подозирам, че нямаме големи различия. Аз включвам и голямата маса народ като съучастник, макар и неволен и подлъган. Вероятно това е причината и сега да няма особено много политици, които да повдигат тези въпроси. Просто няма електорат, който да ги подкрепи. Естествено за тези, които автентично повдигат такива въпроси.
За поколенията вече не съм съвсем съгласен. Ако броиш още 10 години активен живот, вероятно става въпрос за поколението завършило висше образование около 1989. Ами не са толкова много. Доста от това поколение са в чужбина, доста са се деквалифицирали. Жив свидетел съм, как в момента, поне там където имам поглед, страшно много неща се крепят вече на поколението което в момента е на 60-70 години. Има и по нещо по-младо, но в никакъв случай не може да поеме нещо по-мащабно. Според мен и това които имаме като индустрия още в близките години жестоко ще реве за висококвалифицирани специалисти. Моята надежда е, ако можем, да образоваме добре сегашните поколения, ако трябва - с огън и меч. Нататък ще се оправят.
Държавата, ако може АЕЦа в Белене да довърши- пак ще е поклон до земята.И това е за нещо практически безалтернативно. За останалото възможността е теоретична и според мен минава през комитети по градчета и села. За толкова години, няма кой и да ги организира и да участва.