Ако не се лъжа, кадровата комисия предхождаше и даваше разрешение за допускане до конкурс. Може вече да съм забравил някои подробности, но си спомням много добре, че я имаше и че трябваше да събирам един куп документи, най-трудно се сдобих с характеристика от кварталната партийна организация - първо да издиря секретаря ѝ - доста склерозирал дядка - който държеше на процедурата - няколко партийци от блока ни да ми напишат характеристика, после да се чака партийното събрание, на което да я обсъдят и гласуват - за малко да изпусна срока.
За старшите първа и втора си казах - имаше и безпартийни - повече втора, единици - първа. Но пак бяха одобрени от съответния комитет на БКП.
събирал си документи за да те допуснат до конкурс за аспирант по съответната специалност, които публично се обявяваха. каква кадрова комисия те бърка в този момент.
а аз помня, че за да стана научен сътрудник, след спечеления конкурс, имаше гласуване в специализирания научен съвет на института.
старшите научни сътрудници минаваха пред съответния научен след това през ВАК, който им издаваше дипломата за съответното звание (кандидат или доктор).
и ако някой е пропадал, това е било по-скоро в съответният научен съвет или във ВАК.
ама спирам до тук, че това не е сценарий за филм.