2649
« -: Юни 28, 2021, 13:12:07 »
Искам да съм негър, негър в Алабама.
Негър, негър, негър в щата Алабама.
Само че не мога - беше бяла мама,
татко гузно каза: "Във рода ни няма..."
Бяло, бяло семе в костите ми дреме -
в героично време, в братята по племе.
Щур късмет извадих - беличка държава,
беличка държава, звездочела врява.
Все за своя сметка пях и пих - улисан.
И по цели нощи питах: Чий съм? Чий съм?
Ваш съм, думи нямам - негърчето, дето
тъжно ви намига денем през пердето.
Черната овчица в ангелското стадо -
лани от небето паднах. Още падам.
Ще се разпилеят белите ми кости -
няма го злодеят. А народът пости.
От небето тъмно капеха звездите.
Взираха се в гладни, взираха се в сити.
И от черна завист пукаха сърцата -
Толкова сърцата, толкова позната.
Паметник не искам от Карарски мрамор.
Искам да съм негър в щата Алабама.
С белната усмивка щедро да ви лъжа:
Колко съм нещастен, колко съм ви длъжен.
1988 г.
Виж годината