Нали знаете там какво разбират под „парад“: https://youtube.com/watch?v=YraeqH0VCqQ

Така и така обсъждате дали берачите на памук са ефективни – ми споменете сахибите де!  Четвърти юли е неска, а нема кой да им честити празника 

Снимката, както твърди източника, е на семейства на созополски рибари, около 1900 година. По това време демографията там е такава, че практически няма българи, само гърци.

Затова пък очевидно е имало прекрасно развита цветна фотография    А тоя аполониец най-отгоре доста бие на негър.

Книгата, която споменах, е „Старогръцки легенди и митове“ от руския историк Николай Кун. Написана е през 1922г. и с времето в изданията на руски е изменяла и съдържанието си, и заглавието.
    На български е позната в различни преводи, като само в „Наука и изкуство“ излиза цели шест пъти – през 1960, 1962, 1967, 1969, 1979 и 1985 години.  През „демокрацията“ излиза още много пъти в различни издателства, но някои от изданията са посъкратени. Дори през настоящата година излиза вече нови два пъти – от „Пан“ и „Хермес“.
    Като ученик изгълтах едно от старите издания и си остана едно от най-увлекателните четива за мен. Като сборник чудесни приказки е, и в същото време дава познания, които е редно да има всеки човек, защото културата ни е немислима без тази на древна Гърция и в частност митологията.
    Кун, разбира се, преразказва Омир, Овидий и други древни автори, но го прави с такава ерудиция и същевременно на толкова прост и лек език, така сладкодумно, че остава в главата ви завинаги. А боговете и героите не са мумифицирани абстракции, а точно като хората, с всичките им недостатъци, особено при боговете – тщеславие, завист, отмъстителност, похот, понякога и подлост.
    Може би заради всичко това тази книга, без никога да е била някое от гръмките заглавия на деня, ще продължи да съществува още много години. Ще продължи да радва, замисля, натъжава и облагородява хората, да ги кара да мечтаят, да ги учи и възпитава по своя си неповторим, простичък, непретенциозен и ненатрапчив начин.

Хм, мисля си че зависи от периода - преди соца, по соца, след соца...

Коя е книгата с най-много издания, както казах, не знам, а и трудно ще проверим, затова въпросът ми се отнася за тази, за която споменах броя издания и от кога почва броенето.

Приказвате за „онова време“ и за кино, но отбележете, че двете бяха унищожени едновременно, и това не е точно случайно. Имаше италианско, френско, испанско, английско кино, помните ли? Големи имена! Нарочно споменавам само тези от Запада, но гледахме филми отвсякъде. И ние имахме велико кино. Къде са сега тези кинематографии? Мъртви, заедно със соца и, колкото и парадоксално да е, по същата причина.
Същото стана и с музиката, и с литературата. Колко неамерикански филма сте гледали за последната година? Колко песни на неамерикански език сте чули? Поне нещо румънско или гръцко, нали са ни съседи?

Старуха Извергиль:

Насмешка и отвращение, честно казано, будиш ти

Доставя ми изключително удоволствие, когато някой опонент, в интелектуална немощ да възрази по същество, минава към лични нападки – единственото, с което е в състояние да реагира на ситуацията. Без да си дава сметка, че така затъва съвсем. Лъжата и опитите да се изражда спор в лични нападки са двете форми на най-изпаднало, най-низко форумно поведение.

На др. Фирмин, както винаги зает да се упражнява в протяжни словоизлияния по някаква своя тема, му убягва, че голяма част от митутките се оплакват от „насилие“, което не е съществувало и не съществува. Те просто лъжат. Затова историите са предимно отпреди двайстрийс години – иди че доказвай така ли е било. Кубрат Пулев го накиснаха без никакви доказателства дори за онзиденшна история, какво остава за някогашните. Митутството няма нищичко общо с правата на жените, то е просто тлъст бизнес. В ОАД са много изобретателни в правенето на пари от нищо.

Скивам, че и в тази облас, наред със санирането, химията, физиката, пулитологията, сундзълогията и всичко останало на света, си несравнимо дълбоко посветен и си писал бесценен и строго засекретен аналис.

Нека да си представим, че в определена страна за един продължителен период от време се запази управление на социалистите

Аз пиша за обществена система, ти – как се била самонарекла някаква партия. Двете неща нямат нищичко общо помежду си.

Най-новият хит на Пешо Тъпото:
„Порошенко призвал жителей своей страны отказаться от отпуска в Крыму и на заграничных курортах в пользу отдыха в Грузии, чтобы помочь Тбилиси в борьбе с российской агрессией“

Има някои смислени неща в цитираното излияние, но е комично „десните“ да чакат БСП да върши работата, която би трябвало да е и тяхна работа: изгонването на ГЕРБ. И не само да чакат, ами и точно това да обявяват – че чакат и нищо не правят.

ГЕРБ ще остане на власт, докато всички онези, които се смятат за поне малко нормални, не се проникнат от разбирането, че всички заедно трябва да действат срещу ГЕРБ и ДПС. Тези двете трябва да бъдат унищожени.
Обаче за 30 години единственото определено, което артикулират „десните“ е, че на всичко са готови, освен на общи действия с БСП. Така стигаме до шизофреничното положение: хем БСП „създаде ГЕРБ като дериват на БКП“ и ГЕРБ е „най-чудовищната трансформация на БКП“, хем с готовност се накоалирваме с ГЕРБ, стига те да ни земат. Да не говорим, че „знакови“ фигури от „десните“ направо си станаха членове на ОПГ-то.

Безкрайната и досадна цигания около брекзита ми напомня следното добре известно определение.

„Bargaining is a repulsive habit; compromise is one of the highest human virtues — the difference between the two being that the first is practiced on the Continent, the latter in Great Britain.“
               George Mikes (Дьордь Микеш), How to be an Alien

Спорет мен фсяка двойка, законно занимаваща се с одглеждането на ено или повече деца ф потходящи за тва условия, е приемлива

Неопределеността на смисъла на няколко съществени думички в това изречение го прави не особено съдържателно. Думата „законно“ тук пък е доста интересна, защото чрез нея приемливостта на нещо се определя от законността му. Узакониш ли го – приемливо е. (Затова например имаме мутра минпред и какво ли не.)

Възползвам се от предложението да цитирам по-подробно 67.  Ето:

С какво хомодвойката НЕ МОЖЕ да отглежда дете? Ах, удвоената ненормалност! А баща-пияница и майка-наркоманка са по-нормално семейство за отглеждане на деца? "Нормалното" семейство е идея, светъл пример, мечта. Всички останали семейства са реални, с техните си кривици и успехи. Слезте, ако обичате, от пиедестала на идеалното семейство, че създавате илюзии.

Какво имаме тук? Чиста проба манипулацийка.
Първо, твърдението ми, че хомодвойката не е нормална среда за отглеждане на дете, 67 заменя с „не може да отглежда“. Е, аз казвам, че очевидно може (щом вече го правят), но не е нормално. Казах и защо не е.
После, какво противопоставя 67 като аргумент? Номерът с пияницата и наркоманката, който тя вече изтърка. Защо изобщо ги споменава? Какво общо имат с темата? Внушава, че сред хетеродвойките има купища пияници, наркомани и други пропаднали типове. И че всяко семейство има такива отклонения: ако не е пияница, непременно нещо друго ще е. Това са за нея реалните семейства, а нормалните, които госпожата дори слага в кавички, просто не съществуват. И това оправдава „правото“ на гей-двойките да отглеждат деца.
Аз пък наричам това връх на лицемерието.

67 допуска, че има фсякакви двойки и също допуска, че повечето двойки не одговарят на стандарта, тоест стандартните се явяват малцинство.  Аз съм съгласен с нея.

Не. 67 говори конкретно за пияници и наркомани, опитвайки се да изкара, че те са огромно мнозинство сред хетеродвойките.
Ако „стандартните“ двойки са от мъж и жена, нито един от които не е пияница и наркоман, то мисля, че такива преобладават в огромна степен.

Нейната майка не се омъжи втори път ... и т.н., и т.н., и т.н, и т.н.

Освен, че няма защо да ни занимаваш с лични истории, описаните от теб конкретни житейски ситуации нямат никакво отношение нито към това, какво нормално се разбира под думата семейство, нито – още по-малко – към разисквания тук въпрос за удвоената (най-малко) ненормалност на отглеждането на дете от хомодвойка.

А как стои въпросът с едиповия комплекс при децата на хомодвойките? Има ли го и дали синчето си избира на кого от парентите да смаже главата с брадвата, а кого да ... нали.

Всеки път, когато тати отива или се връща от работа, той взема в шепи брадатото лице на тати и го целува. Докато прави това, той хвърля закачлив поглед към свидната им, дадена от държавата назаем, рожба: „хайде пораствай, малък палавнико, че да се включиш и ти!“.

пот предлог

Тц, пот предлок.

в кино"Дружба" на Попа

Където филмите бяха течни (а киното – филмотечно).

Не искаме да сме като Съветския съюз, който налагаше начина си на живот и политическата си система на съседите си, включително на страни от Източна Европа

Аз си го превеждам като: „Не ни дреме какви има наоколо, стига да не са ни врагове. Нито ще ги вардим, нищо ще бъдем ортаци с тях – да се оправят сами, ние гледаме себе си.“

В следващите 2 г. очаквам бг-уикито да се напълни с антикомун. и антируски редакции на историята по подобие на горния "обективен" филм

Не бих се учудил. Аз и не споря, че там и сега сигурно има много такива.
Възразявах срещу обобщенията – че в Wpd не можело да се променя и че тя самата поначало е глобалистка изгъзица. Това няма как да е вярно по ред причини.

Но ако говорим конкретно за политически значимите теми (вкл., разбира се, историята) в българската част, и ако там са успели да се намърдат подобни мекерета, то може би трябва много сериозно да се помисли как може да се противодейства на това. „Контрольорите“ там все пак не са назначени, поне не официално, и не са такива пожизнено.
Никой не казва, че е лесно. Но трябва например да се пише с добра подготовка и солидни позовавания на източници, чиято меродавност да не може да се отхвърля току-така. Ако и това не води до положителен резултат, може би има механизми за арбитраж, а може да се потърси и начин за публично изобличаване на тенденциозното цензорство и самоуправство.

Точно така, otvrat, всичко това е вярно, и това са само част от широкоизвестните факти, врътливо заобикаляни от мошениците, автори на филма. Дори част от това вече беше изтъкнато, и неведнъж, именно в тази тема.

Да уточня едно нещо: няма никакво съмнение, че участието в македонизацията в първите години след 1944 е срамно петно върху БКП, а и върху България.

Но понеже става дума за филма – той е чиста пропаганда от най-долно естество. Направен е не да разкаже някаква истина, а да внушава и да манипулира, и главната му задача е да възпитава омраза към комунизма изобщо и в частност у нас. Дали темата ще е Македония или друга не е важно за целта. Това не е историзъм.
Манипулацията започва още със заглавието – дори само него да вземеш, скалъпено е така, че да прави наведнъж няколко внушения. И целият език на филма е такъв. В него няма никакъв опит да се разбере как се е стигнало до това, което се е вършело, и което ние днес не можем да проумеем. Липсват адски съществени факти и обстоятелства от историческата обстановка тогава. Всяко изречение във филма е внушение и манипулация. Това може да се разчепква подробно, но би отнело часове.
Между другото, стига се и до парадоксални нелепости. Например авторите, при всичкото им желание да разказват само за тормоза върху Талев, са си дали сметка, че би било много глупаво, защото все пак почти всеки от нас има четирилогията му у дома си. Тя е издавана няколко пъти по време на соца (питам – а колко пъти след това?!) и се изучаваше в училище. И какво правят: съобщават, че „по ирония на съдбата“ Талев получил най-висшия държавен орден. Като че не властта му го е присъдила – тя само го е тормозила – а награждаването е станало от само себе си! Случило се е, както биха казали днешните идиоти.
Много, много далеч сме от честно и незлонамерено разказване на историята си.

Естествено е новата типеса да прокарва интересите на държавата си, да упражнява влияние, да шпионира и т.н.

Всичко това обаче не в обичайните за плебеите количества, а умножено по концепцията за изключителността на ОАД и повдигнато на степен наглосакс.

„Знаех си аз, че има какво да се каже по темата.“
Естествено, че има. А и аз не съм свършила още с епизодите от филма

Като казах „знаех си аз, че има какво …“ иронизирах инфантилното вирене на маймунски средни пръсти – в изобилно количество и на голяма площ. Въпросният „филм“ е епохална творба със същия интелектуален размах като горното.

Ощи по-уригинално, бравос.

става фсе по-объркано ...
... изграждането на бъдещото историческо четиво

Объркано е някой да смята, че става дума за историческо четиво, когато всъщност въпросът е как ще изглежда фасонът ти оттук нататък. За сравнение: ние радушно сме посрещали и германци, и руси, и американци. Колко му е – земеш една китка и с озарено лице на Орлов мост. Специалисти сме по посрещането. Отчасти затова сега и едните, и другите, и третите посрещани ни имат за нужник.

Показването на клъсти мърсни средни пърсти – наше дело, наша радость, наше всё!
Знаех си аз, че има какво да се каже по темата.

Преводът от 1993

Уф, аман! Не става дума за пресен превод, а за от някога си, за първия или първите, на старобългарски. Ако и там присъства думата „отпущение“, значи си е българска. А не, както твърди 67, специфично руска.