Да, бе, да ...

Паргов ще е кандидатът. Майчето я чипкат в ладка вода.

особено в частта дето не подкрепя "дорогой Володя",щото нашето фюрерче  го харесва

Всъщност, Вагенщайн пише, че това, че подкрепя драгия Володя, не значи, че ще захаресва Волен Сидеров, дето, напоследък, е заподкрепял драгия Володя.

Щом това, по-лесното, не си разбрал, прочитайки, как да се надявам, че ще разбереш пък това, което на мен ми е важно:

Сетих се за този епизод от филма, защото напоследък все по-често се озъртам със съмнението дали в политическата мъгла, която ни обгръща, не крачим в погрешна посока и в бойните редици на погрешния полк. И крачим например рамо до рамо с идейните родственици на онези, за които социализъм и капитализъм, експлоатация и хора на наемния труд, държавна и кооперативна собственост, социални права и класово правосъдие, или други подобни дреболии, са смехотворни и архаизирани понятия - овехтели категории от марксическите брошурки на миналото, отдавна изхвърлени на бунището на историята. Изтри ли се от националната ни памет какво се бе случило още в първата четвъртина на печалния ни двайсети век на безсмислени загубени войни и удавени в кръв въстания, което очертава и до днес фронтовите граници на националното ни разединение? Сигурно е тъй, защото нашата съвременност е като банков влог от миналото, с нарастваща негативна лихва, който според политическите потребности деформира реалните характеристики и причините за някога случилото се, или разчита на пълната ни национална амнезия. "ЗАЩОТО ВСЕКИ МОШЕНИК - казваше същият разстрелян Юлиус - РАЗЧИТА ПРЕДИМНО НА ЛОШАТА НИ ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ".
    И ако той има право, другарят Юлиус, и ако четем историята в прав текст - такава, каквато е била, а не каквато ни я натрапват сега от учебници или псевдонаучни коментари, колко много са титулуваните мошеници у нас, Боже Господи, колко много!
    И тъй, залутани в мъглата, усещаме ли, как в битката за бъдещето на Родината народът  ни често се оказва в атакуващите бойни редици на вървящите в обратна посока националисти, обединени и разединени патриотари и популисти, фашизоиди или партийни поплювковци, за които членуването в Социалистическата партия, за което някога хората са разстрелвани или гнили по зандани, вече е само въпрос на служебна кариера - като да бъдеш стажант в адвокатска кантора с прилична заплата и периодични бонуси.

 :t1252:

Век живи, век учись!

На Чок觧 - извинения. На Mr. Blonde - благодарности! 

Аз де да знам за тез "модерности" и "удобства" тук.

Какво е това съобщение на лични и лично съобщение? Пощата ми я знаете всички, още от "другото място": nezlobie@gmail.com . Там съобщение от Чок觧 няма.

Партийците по указ 56 са безидейниците, сребролюбците.

Понеже за мен се знае къде членувам, а за теб не, ще трябва да предположа, че членуваш при светите безсребреници - тез, де са си раздали акциите и дяловете и пари не приемат.

Подозирам, службогонците са там, дето членуваш да помагаш. То такива как да разединиш в гонката. Че не му се мешате на капото ви в работата, то е ясно.

Аз капо си нямам. Там, дето аз членувам, се членува, или поне се членуваше, заради идеи. Даже се е умирало за тях. Със сигурност не се членуваше за дялове и акции от приватизация или за обществени поръчки, нито се раздаваха свинарници и панаири. Поне по времето, когато мен ме приемаха, беше така.

... като ме информира с кои лидери на кои партии се среща във Вишеград Нинова и кого и с какъв мандат представлява там?

Има ли решение на Националния съвет на БСП, което да стои зад тази нейна инициатива? Предполагам, има. Но ми е убегнало някак. Я някой тук, от "правоверните" и да ме светне.

Навсякъде, включително и на сайта на партията си, чета "лидерите на партии от Централна и Източна Европа". Но никъде и ред кои, аджеба, са тез партии, дето нашта се конущисва с тях. Родина героев знает, ама не и тоз път, комай.

Следва да започна с едно извинение и едно необходимо уточнение. Извинението е към Чок觧, защото по този проблем той вече откри тема и там дискусията върви. Но оттук и необходимото уточнение - темата, която откривам, е за изразената от държавния глава и главнокомандващ президентът Румен Радев позиция по инцидента и конфликта в тази му фаза, но и за коментарите по нея.

Два източника ме провокираха за това. Първият ...

http://epicenter.bg/article/Replikata-na-Radev/169340/11/0

... а след него и вторият

http://epicenter.bg/article/Dots--Darina-Grigorova--Istinata-mi-e-skapa--no-po-skapa-mi-e-natovskata-solidarnost-/169595/11/33

публикувани все на едно място, та и в едно "каренце".

Тук, на първо четене, мисля да разгранича нещата.

Първо, нямам причини да се съмнявам в авторите и техните намерения. И Хаджийски, и Григорова са с ясни позиции, заявени по-рано.

Но има и второ. Мисля, че събирането на тези два текста си има цел и контекст. Целта е да се укори и уязви Радев в не тъй правоверна русофилия и с това да се ерозира подкрепата му. Което вече си е цел. Доколкото мадам В. е глашатай и платен пиар на субект от нежен пол, когото няма да назова от приличие и за да не предизвикам масови форумни протести, то лимитирането на общественото доверие към Радев в управляеми по интерес граници ми се струва част от дългосрочна стратегия.

Е, разбира се, можете да запишете недоверието и съмненията ми за нечисти основания и цели в епикризата на тежката ми параноя. Но пък времената са такива, че параноиците се преквалифицират на прогностици. Масово.

И что же мы увидали в городе Майкопе? Мы  увидали,  что  тыл  никак  не
сочувствует фронту и в ем повсюду измена и полно  жидов,  как  при  старом
режиме. И Семен Тимофеич в  городе  Майкопе  с  жидами  здорово  спорился,
которые не выпущали от себя папашу и засадили  его  в  тюрьму  под  замок,
говоря - пришел приказ не рубать пленных, мы сами  его  будем  судить,  не
серчайте, он свое получит. Но только Семен Тимофеич свое взял  и  доказал,
что он есть командир полка  и  имеет  от  товарища  Буденного  все  ордена
Красного Знамени, и грозился всех порубать, которые спорятся  за  папашину
личность и не выдают ее, а также грозились ребята со  станицы.  Но  только
Семен Тимофеич папашу получили, и они стали папашу плетить и выстроили  во
дворе всех бойцов, как принадлежит к  военному  порядку.  И  тогда  Сенька
плеснул папаше Тимофей Родионычу  воды  на  бороду,  и  с  бороды  потекла
краска. И Сенька спросил Тимофей Родионыча:
   - Хорошо вам, папаша, в моих руках?
   - Нет, - сказал папаша, - худо мне.
   Тогда Сенька спросил:
   - А Феде, когда вы его резали, хорошо было в ваших руках?
   - Нет, - сказал папаша, - худо было Феде.
   Тогда Сенька спросил:
   - А думали вы, папаша, что и вам худо будет?
   - Нет, - сказал папаша, - не думал я, что мне худо будет.
   Тогда Сенька поворотился к народу и сказал:
   - А я так думаю, что если попадусь я к вашим, то не будет мне пощады. А
теперь, папаша, мы будем вас кончать...
   И Тимофей  Родионыч  зачал  нахально  ругать  Сеньку  по  матушке  и  в
богородицу и бить Сеньку по морде, и Семен Тимофеич услали меня со  двора,
так что я не могу, любезная мама Евдокия Федоровна, описать вам за то, как
кончали папашу, потому я был усланный со двора.
   Опосля этого мы получили стоянку в городе  в  Новороссийском.  За  этот
город можно рассказать, что за ним никакой суши больше нет, а  одна  вода.
Черное море, и мы  там  оставались  до  самого  мая,  когда  выступили  на
польский фронт и треплем шляхту почем зря...
   Остаюсь ваш любезный сын Василий Тимофеич Курдюков.  Мамка,  доглядайте
до Степки, и бог вас не оставит".

   Вот письмо Курдюкова, ни в одном слове не измененное. Когда  я  кончил,
он взял исписанный листок и спрятал его за пазуху, на голое тело.
   - Курдюков, - спросил я мальчика, - злой у тебя был отец?
   - Отец у меня был кобель, - ответил он угрюмо.
   - А мать лучше?
   - Мать подходящая. Если желаешь - вот наша фамилия...
   Он протянул мне сломанную фотографию.  На  ней  был  изображен  Тимофей
Курдюков, плечистый стражник в форменном картузе и с расчесанной  бородой,
недвижный, скуластый, со сверкающим взглядом  бесцветных  и  бессмысленных
глаз. Рядом с ним, в бамбуковом креслице, сидела  крохотная  крестьянка  в
выпущенной кофте, с чахлыми светлыми и  застенчивыми  чертами  лица.  А  у
стены, у этого жалкого провинциального фотографического фона, с цветами  и
голубями, высились два парня -  чудовищно  огромные,  тупые,  широколицые,
лупоглазые, застывшие, как на ученье,  два  брата  Курдюковых  -  Федор  и
Семен.

С мъдра дума и МПЛ е по-добре, отколкото само с МПЛ, както не е казвал Ал Капоне. 

бонго-бонго, Корнелия като ...

https://static.bagira.bg/thumbs/5/12-13374-2998.jpg

Хм ... Не бях се замислял. 

 :rolly-1063:

Ааа, Глайвиц, значи.

А слезте на земята където хората имат проблеми.

Бъркаш ме с някого. Господ е по тази част. Да слиза, да ви решава проблемите. Аз не съм тъй милостив и всеблаг.

отново ще кажа , похабяваш интелекта си в тази мрачна страст
но, изглежда друго не ти е възможно

И как би могло! Нинова на Позитано 20 е срещу всичко това, което ме е накарало да вляза в тази партия и ме е задържало в нея в продължение на близо три десетилетия от петте и отгоре, които посочваш. А това си имаше цена. И за мен. И за хората, които обичам и които ме обичат. От много бяха лишени и са лишавани и днес покрай това. И нищо не им бе спестено.

Интелектът си го прилагам в други занимания, ти не се притеснявай за това. Светът ми далеч не се изчерпва, слава богу, с партийното ми битие.

Е, то, за да виждаш, добре е да знаеш и къде да гледаш. 

https://4.bp.blogspot.com/-MOyKXUu-DlY/V3ygyinVItI/AAAAAAAAED8/NpzDle6OjCMD8zAE_uzNNtRu4ztFk8LWgCLcB/s1600/Lateralni%2Bochni%2Bdvijenia.jpg

Слушаи, значи, пухкавия украинчовец и внимаваш накъде му сочат очетата. 8)

От къф зор точно в този случай си тръгнал да говориш за руска арогантност и за неприемане на друго мнение?!? Май нещо истината не ти е съвсем мила.

Напротив. Нищо не налага да карат нещастните украинчовци да декламират показанията си. Това е рудимент от сталинската епоха на "органите". Можеха да ги оставят да си кажат каквото и както знаят. Достатъчно щеше да е. Но не. "Органите" и "ръководството" искат така - дума по дума до дума. Глупаво.

напротив, не си направил, каквото трябва. не си алармирал за наличието на такава фундаментална дата. сиреч или датата не е фундаментална, или ти не си действал като партиец, а като плъх - скатал си се, за да плюеш впоследствие. избери си сам.

Младеж, там ви е проблемът на вас - че ако не ви "алармира" някой, гащите не можете си вдигна.

Бил съм, вече писах, точно там, където следва да бъда като "партиец" и съм направил точно това, което трябваше да се направи, включително и да отбележа деня и проблема с насилието върху жени. Ама си много малък да ти се отчитам. Отчитам се в партийната си организация. Пък тя беше там, де бях, половината.

фирмин, неадекватен си. тази патологична омраза няма рационално обяснение. и си го търсиш.

като искаш да знаеш, я кажи ти къде беше?

Ти за мен не се притеснявай аз къде съм бил. Бях, където трябваше да бъда. Направих, каквото трябваше да се направи.

Омраза, пък и патологична, към Нинова аз нямам. Но и любов никаква не питая към таз другарка. Нямам и причини да я щадя.

Аз дали си го търся, ти си още малък да знаеш. Аз пък съм достатъчно голям и стар, че да знам, че от такива като теб няма опасност да си намеря търсеното.

Представи си чета, в която воеводата казва, днес ще колим изедници. Половината чета казва, ама ти също си бил изедник едно време, ние ти нямаме доверие, затова няма да дойдем да колим. Виж там, събери още половин чета, пък колете, ние тук ще изчакаме да видим как колите, пък после ще ти гласуваме доверие. Какво следва да направи воеводата с тези четници? 

Зависи каква е четата. Ако е македонска чета, например, ще да рече е, кам щеш, войводо, ти по-добре знаеш, и ... ще му клъцнат главето изедническо.

В някои други чети, казват, нямало даже да изберат такава за войвода. Ама те не са по наши места тез чети. Туй са чети на хайдути, не на айдуци.

Бъркаш нещо. Това ще да е Красимир Янков. Нито го познавам, нито някога съм го срещал. Ако съм писал Краси Янков, а това те е подвело, че съм фамилиарен с него, то е щото е доста по-млад от мен, не за друго.

Кой мой авер? Кое оргсекретарче? Аз отшибани авери нямам. 

Не, в тези игрички мое участие няма и никога не е имало. Но пък, както рече Костов, България е малка държава и всички ако и да не сме братовчеди, то шестте стъпки на Милграм тук стават четири или пък даже две. Някои участници в събитията дори познавам лично. Така стъпката е само една. Обаче малко от описаното е ставало на тъмно. Съществуват достъпни документи. Протоколи, решения, писма, договори, оценки. Стига да му се занимава на някой да рови. На мен не ми се занимава. Който трупа знание, трупа печал.

Пък гърците на Санторини забранили на сто кила лелки да яхат магаретата по баира. 

Да, бе, така е. Къде Гергов ще се сравнява с калената в битки Корнелка. Младенец е той ... Тя, макар и млада, го води с десетилетие в приватизационните битки. Ветеран. Даже, можем да речем, тя го е посветила в рицарско звание.

"С решение №773 от 10 ноември 2006 г. правителството на Сергей Станишев приема Стратегия за преструктуриране на панаира и дава ход на процедурата чрез увеличаване на капитала. На 4 декември 2006 г. Гергов внася искане към Пловдивски окръжен съд с председател Сотир Цацаров за назначаване на три вещи лица по негов избор (Гиздаков, Хаджиев, Ранделов) за оценяване на неговите имоти (хотел "Санкт Петербург“, ресторант "Пълдин“ и други) като апорт в капитала на "Пълдин туринвест“ за участие в "Международен панаир – Пловдив“.

На 7 декември 2006 г. Пловдивският окръжен съд (ПОС) възлага на точно тези три вещи лица оценка на това имущество и им определя за това срок от 1 работен ден. Те, разбира се, се справят с уникално късия срок и в рамките на деня оценяват имотите на стойност 67 765 100 лева. Само преди няколко години тези имоти са закупени от държавата за няколко милиона лева.

Гергов е толкова сигурен в тяхната експедитивност, че още същия ден – петък, внася дължимите такси за извършената експертиза, които се плащат след свършена работа, приета от съда. Занижената оценка на активите на панаира (около 3 - 4 пъти) и завишената оценка на апорта (поне 10 пъти) довежда до придобиване на половината панаир без да се даде и един лев. С тази схема тази сделка се нарежда в топ 5 на най-скандалните приватизационни сделки на прехода.

На 11 декември 2006 г. ПОС приема оценката на вещите лица без забележки. Уникалното тук е, че протоколите на вещите лица са внесени на същата дата, в която съдът е свикал заседание. Това означава, че съдът е знаел, че вещите лица ще си свършат работата за един работен ден предварително.

В същия ден заседава и Съвета на директорите на хотел "Санкт Петербург“АД, в който участват съпругата на Гергов – Величка Гергова и сестрата на Гергов – Христина Колева. Без да знаят решението на ПОС, който заседава по-късно, те приемат неговото решение и дават съгласие за апортиране на хотела в дружеството "Пълдин туринвест“АД. На следващия ден (12.12.2006 г. – 50-ия рожден ден на Гергов), заседава и Съвета на директорите на "Пълдин туринвест“АД, който също потвърждава апорта.

Същата седмица заседава и съвета на директорите на "Международен панаир Пловдив“ с председател Корнелия Нинова (зам.-министър), в който се взимат три важни решения: Изменя се уставът на дружеството, като всички решения, изискващи квалифицирано мнозинство от 2/3 се заменят с обикновено мнозинство от 1/2; увеличава се капитала на дружеството на 126 150 000 лв., въпреки че има три оценки на активите на панаира, от които най-голямата е над 400 000 000 лв.; приема се апорт от 64 810 400 лв., които са точно 49% от новия капитал.

На 18 декември 2006 г. министър Румен Овчаров светкавично разглежда всички обстоятелства и взема Решение РД-21-325/18.12.2006 г. като принципал и собственик на капитала и приема увеличението на капитала с апорта на частната фирма. На следващия ден изпълнителният директор на панаира Йордан Радев (по същото време съпругата му Нина Радева е зам.-министър на Овчаров) внася искане в ПОС за пререгистрация при новите обстоятелства. ПОС реагира светкавично и на 21.12.2006 г. узаконява сделката с Решение 8263/21.12.2006 г.

На 8 януари 2007 г. Съветът на директорите на Панаира избира за изпълнителен директор "ЦУМ“АД-София с представител Георги Тодоров Гергов. Чудесен подарък на на фамилията Гергови, сътворен от държавата и съда в рамките на две седмици!

Оценката на Международния панаир, преди сделката с него, е наистина 126 150 000 лева, а непаричната вноска на Пълдин туринвест е изчислена на 64 810 400 лева. Те обаче не са в съотношение 51 към 49%, а 66.03% за държавата и 33.94% за Пълдин туринвест. Прави се преизчисление, според което държавата притежава 28 463 162 акции, а общинско-частното дружество държи 14 623 671 акции.

Решението на правителството, начело със Сергей Станишев, взето на 10 ноември 2006 г., обаче дава възможност на Пълдин туринвест в срок до 30 юни 2007 г. да придобие до 48% от панаира като направи апорти или внесе необходимите пари. Любопитното в това решение на МС е, че в него се казва, че делът на държавата в Международен панаир - Пловдив не може да бъде намаляван под 51%. А това не беше спазено, тъй като към този момент "Пълдин туринвест“, притежава над 50% и е мажоритарен собственик.

Трите вещи лица, които толкова бързо правят оценките на имотите, с които Пълдин туринвест става съдружник в панаира, са били ангажирани с тази задача още през май от кмета Иван Чомаков. По това време се е създавало общинско-частното дружество и е трябвало да се знае общината с колко имота и на каква стойност участват в него. Същото се отнася и за участието на имотите на Георги Гергов, които са апортирани в "Пълдин туринвест“.

А, викам аз, все пак на тези, дето помним и знаем, първо да ни счупите главите, пък после да си пишете героическата история за подвизи незнайни с Корни во главе.

Корни умува. Показаха и жълт картон като изхвърлиха протежето и като мръсна котка.

Сега тя разсъждава. Предстои конгрес. До него политическото време е твърде оскъдно - идат Рождественските и после януарските празници. За конгреса отделно.

След конгреса отново се отваря политически "прозорец", в който ще се реши дали изборите за Европарламента ще се съвместят с предсрочни парламентарни. Въпрос на температура и "температура". Технически грамотен си, ясна ти е метафората.

Та, сега Корни разсъждава дали да не сключи примирие с опозицията в партията, приемайки условията и. Или да я игнорира ва банк. Вариантът с примирието я изкушава, защото не е сигурна дали БСП ще спечели дори предсрочния вот. Ако го загуби, под условието на примирието в партията, тя може да стовари вината върху партийната опозиция за загубата, а нейните ще развият теза, че загубата е резултат от отказа и да се разправи с недоволните в БСП предизборно. И да има някакъв шанс да оцелее на Позитано 20.

Ако изборите за Европарламент бъдат загубени без съпътстваща загуба на предсрочен парламентарен вот, то Корни като лисаната на Лафонтен ще ни заразправя как кисело е туй еврогрозде, с което ще засили евроскептичната и еврофобната националистическа вълна в БСП, за да може да намери чрез нея път към "патриотите" за последваща колаборация.

След победа на ГЕРБ на евроизборите Борисов може да рискува с нов свой кабинет в стил "нова надежда". Но, всъщност, едва ли. Преди местни избори резки движения са противопоказни. Ако все пак се надигне протестна вълна, която да заплаши властта му, то пред него е по-добрият вариант на съвместяване на местни с извънредни. С един масраф - два избора. Мобилизацията при местен избор е най-висока, а това работи за ГЕРБ, защото ще задържи, а може дори и да обърне тренда на спад в доверието.

БСП, уви, не е в кондиция да печели местни избори. Те са високоресурсно политическо упражнение и без достъп до държавния ресурс, във всяко негово измерение, са мъчни за печелене. Тук ГЕРБ води с много. Следователно, предвидима загуба за БСП. И стабилизиране на ГЕРБ във властта.

Прочее, през политическата 2019 БСП има само един шанс да спечели предсрочен вот. В по-малко неизгодната комбинация с евровота. Твърде тесен прозорец.

Шанс имаше, но той направи едно пуф! и изчезна. То вече бе. Тази есен. Но Корни, с непомерната си амбиция да властва, не си свърши работата. Не подготви партията за предсрочен вот след загубата на парламентарните избори. И сега, когато протестът се надигна, БСП се оказа неготова за избори, които да спечели. Факт.

Корни се надцени. БСП е странна организация. Тя хвърля повече жар във вътрешните си борби, отколкото в политическите си битки. Ако си израснал в нея, то по трудния начин си разбрал, че можеш да получиш властта в БСП, можеш и да получиш властта в държавата, но не можеш да получиш властта в БСП и властта в държавата. Не и в този вид, който парвенюшката ти амбиция диво желае. То е като в сагата с Индиана Джоунс - "каещият се ще премине".

Излишъкът, в света на Дянков и на неговия добър ученик, Дянков в целофан, Горанов, е резултат на хронично недофинансирани публични сектори и политики. Излишъкът, в света на Борисов и Горанов, е основен корупционен инструмент, доколкото търговията с влияние е присъщ и дефинитивен елемент на корупцията. Излишъкът е, който позволява на Падишаха, по Кеворкян, да "дава" на тези, де целуват щедрата му десница и гостоприемния му скут.

Именно недофинансираните публични сектори и политики са тези, които създават усещането за развала, разпад и разруха на общото и общественото. А се недофинансира там, където обективните условия или пък регулациите не позволяват мащабно да се краде и разпределя на свои и по-свои.

Излишъкът - това са пари, които биват похарчени при условия и по ред, изключващи прозрачност, отговорност, ефикасност, ефективност и икономичност. Сал едната целесъобразност остая, при цели твърде далеч от общото благо.

Те така с излишъка.

Като напуснем ЕС, ще викнем ние "Яшасън падишах!", туй се знай. До "Здравствуйте, братушки!".

Или до Втората тръба.

Кое дойде първо, кое дойде първо ...

Отличничките по бойната и политическата подготовка, отбор Йес, сър! юначки.   

А, както виждам, добре се справяте и без мен и моята МПЛ. Почти сте се изпотрепали.

Не мисля, че модерацията на форума може да реши проблема с определени тежки дефицити. Предимно ментални, но не само. Сколько бы гуз не обмывал, глазом не сделаеш. Е, някой с по-добро възпитание от моето би рекъл, че колкото и да търкаш керемидата, рубин няма да стане. Не е въпрос на постоянство и добра воля, думам. Някои неща са си просто такива.

Напуснах форума на СЕГА, защото Дорис, към която винаги съм имал най-добри чувства, уважение и съчувствие, намери за необходимо да ме обиди съвършено незаслужено и непровокирано. Да, както рекла мечката в една приказка, с която баба ми, светла и памет, ме възпитаваше, люта рана зараства, лоша дума се не забравя. Но не това ме накара да напусна онова място. Това бе решимо. Можех просто да "погреба" Дорис, както бях "погребал" там двама-трима. Просто ги считам за мъртви, а с мъртви не говоря, пък и мъртъвците не разказват истории.

Непредолимият проблем бе, че не мога да "обитавам" място на несвобода и неравенство. А несвобода и неравенство е някой да има пожизнения имунитет да обижда без да носи последствията от това, никога неспестени на останалите. Имах обичая чинно да си стоя във фризера при наложен бан. Когато съм считал, че е неправилно наложен, се ограничавах да пиша на sybil мейли, в които в присъщия си жлъчен стил споделях презрението си към жалките и опити да ме превъзпита. Тя ми отвръщаше с укори, че съм арогантен, конфликтен, провокативен и не изпитвам уважение към опонентите си. Вай! То ми било личало, пък аз да не знам.

Тук ми предложи да надзърна Сержанта. И понеже ценя мнението му, последвах съвета му. Преди това го попитах защо е създадено това място. Той ми отговори.

Е, дойдох. Даже се регистрирах. И?

И приех и тук да понасям обиди от разни жалки янлъш ченгета с афинитет към болда, главните букви и червения цвят. Търпи се. Винаги можеш да си премълчиш, докато галиш с брусчето ръба на емпеелката. По-трудно се търпи невежеството, но даже и на това се свиква. Със скуката е още по-трудно - да няма нищо интересно, което да си струва да прочетеш и научиш. Е, казваш си, като искаш да научиш нещо, ходи в библиотеката, не на форума. Яденето е там, тук си на диета. Та, и на това му се намира колая.

Лошо става, обаче, когато въпросното янлъш ченге вземе да се изживява като местния полицмейстер. И раздава оценки, характеристики и разпореждания, според преддставата му за устройство и ред на това място. Това вече може да ме накара да прибера мекия брус.

Ей, ченгенце, що не вземеш да си ... в болд, в червено, и с голяма буква!

Разликата между фашизма и комунизма е, че комунизмът е приобщаваща, а фашизмът разединяваща идеология. Затова и комунистическото движение се разпространи, а фашисткото завърши с крах. Разединяващата идеология на фашизма достига до непознати дотогава бездни на човеконенавистничество. Приобщаващата идеология на комунизма даде някакъв шанс за хуманизма, въпреки присъщите и нему човеконенавистни практики.

Националсоциализмът няма своето "пролетарии от всички страни, съединявайте се". В неговия расизъм, антисемитизъм, хомофобия и култ към свръхчовека няма място за хора с различен цвят, форма на черепа, религия, сексуална ориентация или пък несъвършенства и увреждане. Докато комунизмът поставя само една разделителна линия и рубеж на ненавист - класовата.

Колкото до практиките на екстремно човеконенавистничество, трудно мога да се сетя за исторически период, властваща идеология или място на този свят, което да не може да се похвали с място в списъка. Следователно, и с този критерий не следва да се прекалява при една трезва оценка.

Съвременните "национализми" ли? Ами те са стъпили на същата добре позната пътека. И тя няма как да не ги отведе на познатите до болка места. Ако, докато се справят с местния враг, не се докарат до гражданска война, то съвсем скоро те ще си намерят враг в съседа. Бил той зад дувара, границата или през реки, планини и морета. Такава и е логиката на тази идеология.

Колкото до цитираната статия и подобни на нея. Винаги в подобен тип писания можеш да съзреш мухата, удавена в мирото. От там и вонята. Но пък кой ли е без грях, та първи да хвърли камък.