Цитат на: Engels в Октомври 08, 2019, 14:32:56

Ако за теб 2+2 = 4 и 2+2 = 7 е само едно твърдение, всичките ти останали разсъждения увисват във въздуха.

не се прави на по-тъп, отколкото си. твърдението, в което трябваше да намериш противоречие, за да бъде истина, е '1 - 1 = 0'. това, че после ти си измисли отнякъде някаква двойка твърдения, мен не ме интересува. питах те за това подчертаното и позеленено.

А ти не се прави на интересен.
И децата знаят, че за да имаш диалектическо противоречие са нужни поне две верни твърдения които са в противоречие помежду си.
  

Програмите си програмистът разполага в оперативната памет, където команди и данни се съхраняват съвместно и неразличимо едно от друго.
И именно поради тази неразличимост съдържанието на кой да е участък от паметта винаги може да бъде тълкувано по различни начини – абсолютно прост факт, на който Енгелсът се опитва да придаде вълнуваща мъглива загадъчност и „диалектичност“.

Неразличими друг път.

Ако бяха неразличими, как според теб от смесените байтове на данните и командите, дизасембирам машинните команди и данните обратно до асемблерни команди?
 

Цитат на: Engels в Октомври 06, 2019, 21:51:46

«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.»

Цитат на: Engels в Октомври 07, 2019, 20:08:30

Цитат на: onzi в Октомври 07, 2019, 07:29:58

енгелсе,

хайде отново:

Цитат

поясни какво разбираш под диалектическо и какво под формално противоречие.

Когато имаме две твърдения:
2+2 = 4
2+2 = 7
Между тях има формално противоречие, защото едното от тях не е истина.
За да имаш диалектическо противоречия и двете твърдения трябва да са истина, макар и в противоречие.

нали съм ти казвал, че като почнеш да разсъждаваш, става трагикомично

първо, ти нямаш две твърдения. имаш едно. от малоумието ти горе излиза, че в него няма противоречие. и като вземем предвид, че според онова червеното липсата на противоречие е критерий за лъжа, то излезе, че твърдението '1 - 1 = 0' е лъжа.

хайде сега да се поправиш. било относно червеното, било относно противоречията /формални или диалектически, в червеният цитат не е уточнено/.

давай, продължавай с веселбите

Ако за теб 2+2 = 4 и 2+2 = 7 е само едно твърдение, всичките ти останали разсъждения увисват във въздуха.

Брадчет, пиши на кой пара-таковото си.
Питат тука в районното. Притесняват се хората.

Ако питаш за мен, аз съм на моста.

 
"Истинския програмист не пише на паскал"
Тва беше една много свежа статия. Га бехме млади.
По памет имаше бисери от вида - Истинските програмисти с къси програми на асемблер в космоса и дълги програми на фортран на земята улучват дупките в пръстените на сатурн след три години полет ....

Ами да си припомним младостта, хубаво време беше.
Истинския програмист не пише на паскал
Оригинален текст: Real Programmers Don’t Use Pascal, Copyright (c) Ed Post, Tektronix, Wilsonville OR USA
Оригинален превод: Истинският програмист не пише на PASCAL, преводачът не е известен

Едно време, в златния век на компютрите беше лесно да се отделят истинските мъже от момченцата. По това време истинските мъже бяха тези, които разбираха от програмиране, а кърмачетата – които не разбираха. Истинският програмист казваше “DO 10 I= 1,10”, а останалият свят – “Компютрите са нещо прекалено сложно и загадъчно” или “Не мога да се обвързвам с тях,те са толкова безлични”. В своя труд “Истинските мъже не ядат попара” В.Фойерщайн е отбелязал ясно, че истинските програмисти не се страхуват да се “обвържат” с нещо сложно и не се страхуват да минат за безлични.

Но времената се менят. Днес живеем в свят, в който малките стари дами имат готварска печка с микропроцесор, а дванадесет годишни хлапаци могат да засрамят истинските мъже при игра на Invaders, Digger или SopWith. Истинските програмисти са в опасност да бъдат изместени от гимназисти с 8-битови домашни компютри или от недоучили студенти по математика със своите 16-битови персонални сметалки.

Все пак има съществена разлика между тези две категории натрапници и истинския МЪЖ-ПРОГРАМИСТ. Познаването на тези разликиби могло да даде на хлапаците образец, към който макар и безнадеждно да се стремят.

Най-лесният начин да се определи кой е Истински програмист,е по езика,който използва. Когато Истинският програмист програмира, той пише на FORTRAN (някои по-консервативни Истински програмисти държат на версията IV, но Големият програмист приема при нужда и версия 77), а кърмачетата пишат на PASCAL (съвсем непрогледналите даже на версиите TURBO). Истинските програмисти нямат нужда от абстрактни концепции за да си свършат работата – те са напълно щастливи с перфоратор, компилатор за FORTRAN и бира. Когато в последно време на Истинските програмисти се налага да програмират на персонални компютри те благосклонно се съгласяват, че след някои тайнствени доработки и предефинирания дори от BASIC(естествено става дума за компилатор) може да се получи един поносим език за програмиране.Накратко: ако не можете да направите нещо на FORTRAN или BASIC, направете го на ASSEMBLER. Ако не можете да го направите и на ASSEMBLER, не си струва да го правите изобщо. Ако все пак трябва да се направи а Вие можете да го напишете само на “нещо” от рода на PASCAL, най-добре възложете работата на Истински програмист, очевидно е, че Вие не сте за тази работа.

Когато завърших университета мислех, че съм най-добрият програмист. Можех да напиша непобедима програма за игра на кръстчета и нули, да използвам пет езика за програмиране и да пиша програми от по хиляда реда, които дори работеха и дори да изпия на един дъх две бири. След това попаднах в реалния свят. Първата ми задача беше да прочета и разбера програма на FORTRAN от двеста хиляди оператора, след което да я направя два пъти по-бърза.
Всеки Истински програмист ще Ви каже, че цялото структурно програмиране на света не може да Ви помогне да решите такъв проблем, нужни са талант и много бира.

Постепенно стигнах до някои заключения за Истинските програмисти и структурното програмиране:

* Истинският програмист не пише на PASCAL;
* Истинският програмист не се страхува да използва GOTO;
* Истинският програмист може да пише цикли заемащи цели страници без да се обърка;
* Истинският програмист харесва аритметичния IF, защото той прави програмата по-интересна;
* Истинският програмист пише самомодифициращи програми, особено ако това спестява 20 наносекунди на някой еднократен преход;
* Истинският програмист няма нужда от коментари, за него програмите са очевидни.

Каква операционна система използва Истинският програмист? CP/M? UNIX? Пази боже! Даже малките стари дами и гимназистите могат да ги разберат. При UNIX обикновеният човек, разбира се, не може да запомни какво прави командата PRINT тази седмица, но това не е достатъчно. Не! Истинският програмист работи с OS/370. OS/370 е
наистина забележителна операционна система. Тя позволява да се унищожи няколко-дневна работа само с една шпация на грешно място.
По този начин се стимулира бдителността на персонала.

Добрият програмист може да намери в ръководството и да разбере току що появилото се съобщение IIK305I. Големият програмист може да пише на JCL без справочник. Великият Истински Програмист може да открие грешка, погребана в шест-мегабайтов дъмп без шестнайсетичен калкулатор, а при липса на хартия за широкия печат дори и без целия дъмп.

Истинският програмист трябва да подбере и текстов редактор който да подхожда най-добре на душевната му нагласа, както и на вратовръзката подарена от тъщата за по-миналия професионален празник на програмистите. Проблемът е там, че Истинският програмист не харесва концепцията “Каквото виждате, това получавате”. Той иска редактор от типа “Искаш и получаваш”, а какво получавате е тема на съвсем отделно изследване. Редакторът трябва да е сложен, тайнствен, мощен, непрощаващ и опасен, с тънко и своеобразно чувство за хумор. Някоя грешка при работа с него да унищожи цялата програма или само най-важните и трудно-настройващи се сегменти. Друга грешка (или същата в зависимост от фазата на Луната) да запълва с двоични нули масивите, защитени от изтриване и неправомерен достъп, съдържащи
данните от измерванията и изчисленията на група от четиринадесет висококвалифицирани и нервни специалисти (двама от които едно време са се колебали между чистата наука и професионалния бокс).
Хубаво би било редакторът от време на време да вмъква тънка и загадъчна грешка в подпрограма, която сработва само веднъж.

Къде работи Истинският програмист? Какви програми заслужават вниманието Му? Можете да бъдете сигурни, че никой Истински програмист няма да бъде заварен да пише статистически програми на PASCAL, да сортира адреси за някое списание с помощта на Lotus или да прави табулограми за малките стари дами, минали на медицинска комисия за презаверка на шофьорските книжки. Истинският програмист иска задачи с разтърсваща света сложност.

Някои от Най-Страшните Истински Програмисти работят в космическата лаборатория на NASA в Калифорния. До голяма степен на тях се дължи отиването на хора на Луната. Компютрите на космическата совалка са програмирани от Истински програмисти.
Много от тамошните програмисти знаят наизуст целите операционни системи на Pioneer и Voyager и при нужда оправят нещата от Земята по радиото без да гледат source-текстовете. С комбинация от дълги програми на FORTRAN на Земята и къси на ASSEMBLER в Космоса те могат да извършат невероятни подвизи в навигацията и управлението – например след шестгодишен полет да улучат десеткилометровия процеп в пръстените на Сатурн; да сменят някой датчик или кондензатор 83 секунди преди да се е повредил и други подобни.
Казват, че един Истински програмист решил да напъха програма за разпознаване на образи в останалите няколкостотин байта от паметта на Voyager. В последствие тази програма откри нов спътник на Юпитер.

Истинският програмист може да направи и компромис с принципите си, работейки върху нещо малко по-тривиално, стига то да носи достатъчно пари. Например някои Истински програмисти правят видеоигри, без обаче сами да играят. Истинският програмист знае как да бие всеки път компютъра или поне да се впише в началото на таблицата с резултатите, затова не вижда предизвикателство в играта. Също така всички работещи за Лукас са Истински програмисти, защото би било глупаво да не се приберат парите на петдесет милиона почитатели на “Междузвездни войни”. Малко по малко Истинските програмисти започват да се занимават и с машинна графика, главно защото никой още не и е намерил разумно приложение и тя засега е едно малко странно хоби.

Изобщо Истинският програмист се забавлява така както работи – т.е. с компютри. Той постоянно се учудва защо неговият работодател му плаща за работа,която иначе би вършил само за удоволствие, но естествено не изразява гласно такива мисли пред началниците.
От време на време Истинският програмист все пак излиза от службата си за глътка чист въздух и една-две бири.

В каква среда работи най-добре Истинският програмист? Типичният Истински програмист живее пред терминала, заобиколен от листингите на всички програми, които някога е написал. Те са наредени в строго хронологичен ред,натрупани на места, чието разположение обаче е така организирано, че само по себе си представлява изключително интересен проблем в областта на случайните събития.
Ще видите и пет-шест чаши, наполовина пълни с дълго престояло кафе. Понякога в тях плуват кибритени клечки, угарки от пури и много други неща. В някои случаи някои чаши съдържат бледа течност с цвят на чай, силно миришеща на много ром с малко лимонов сок. Не са наблюдавани случаи на недоизпита бира. Освен ако програмистът не е изключително опитен, ще намерите ръководство за програмиране на JCL, и справочник по ASSEMBLER отворен на някоя особено интересна страница. На пода се въргалят опаковки от сухи бисквити, празни пакети от тютюн за лула и билети за Онзи Концерт На Който Трябваше Да Отида С Жена Си. Някъде наблизо вероятно имаи забутан шаблон за блок-схеми.

Подложен на силен натиск Истинският програмист може да работи петдесет часа без прекъсване. Всъщност той предпочита този стил.
Дългото време за отговор на системата не го безпокои, защото му дава възможност да подремне между две компилации. Ако не го стягат достатъчно, Истинският програмист работи, първите девет седмици, по една малка, но изключително интересна част от проблема. През последната седмица завършва работата си за два-три
петдесет-часови маратона. Това не само впечатлява ръководството, но и създава удобен претекст да не пише документация.

Ето и някои правила за разпознаване на Истинския програмист:

* Истинският програмист по принцип не носи вратовръзка, но когато се налага слага вратовръзка, без да изневерява на принципите си.
* Истинският програмист отива на работа по обяд. Ако отиде по-рано значи е объркал нещо.
* Истинският програмист може да знае или да не знае рождената дата на съпругата си, но знае наизуст ASCII – таблицата.
* Истинският програмист не знае да готви. Когато се налага да сготви, поради липса на алгоритъм, той готви по метода на пробите и грешките и не обича формален контрол. Понякога успява.
* Истинският програмист използва водата за миене (в комбинация със сапун или паста за зъби). Ако не трябва да се пие алкохол, той пие кафе или бира.
* На забава Истинските програмисти стоят в ъгъла и говорят за защити на операционните системи и начини за преодоляването им
* На футболен мач сравнява играта със своя листинг.
* На плажа чертае блок-схеми по пясъка.
* Отива на дискотека за да открие системата в работата на светлинните ефекти.
* На погребение Истинският програмист казва: “Бедният Джордж! Програмата му за сортиране почти тръгна преди инфаркта”.

Всъщност и бъдещето не е толкова лошо. Докато има лошо дефинирани задачи, изтънчени грешки , нереални графици и павилиони за бира, ще има ИСТИНСКИ ПРОГРАМИСТИ, жадуващи да се втурнат и да решат проблема, оставяйки документацията за после.

Долу PASCAL, да живее FORTRAN!

Цитат

Следователно ще те подведе.

Изяж си децата! Или доматите!

Отивай да оправиш периода на полуразпад на урана!
 
Докато алкохолът не ни е хванал съвсем.

Цитат на: Maximus II в Октомври 07, 2019, 21:10:27

Периодът на разпад на полиетилен ниска пътност, е с продължителност около 500 години.

Два пъти периода на урана?
Е, това обяснява липсата на найлони около египетските пирамиди.

И как стигнахте до този извод?
Излиза че уранът е по радиоактивен от Радия.

наиболее устойчив нуклид 226Ra (период полураспада около 1600 лет).

Цитат на: Engels в Октомври 07, 2019, 21:05:24

Ти какво виждаш на моята картинка?

Младо момиче, което търси своят Engels.

Значи още си мераклия, аз пък виждам дърта баба.
Я пак погледни!

Картинката ти е формална, за да е диалектична трябва да се чудиш самолет ли виждаш или ракета. Ти какво виждаш на моята картинка?
 

енгелсе,

хайде отново:

Цитат

поясни какво разбираш под диалектическо и какво под формално противоречие.

Когато имаме две твърдения:
2+2 = 4
2+2 = 7
Между тях има формално противоречие, защото едното от тях не е истина.
За да имаш диалектическо противоречия и двете твърдения трябва да са истина, макар и в противоречие.
Енгелс го написал достатъчно ясно:

Метафизикът мисли само чрез неопосредствувани противоположности; неговата реч се състои от: "Да-да, не-не, всичко друго е от Лукавия". За него нещото или съществува, или не съществува: нещото не може да бъде то самото и същевременно нещо друго.

Ето визуален пример:
Когато нещото може да бъде то самото и същевременно нещо друго.

Сега да се върнем към асемблера и машинните команди.
Имаме следната машинна подпрограма:
740275028D2D585B7500C3 
В зависимост от Z флага машинната инструкция:
 8D2D585B7500
Ще се изпълни като:
LEA EBP, DATA1  (DATA1=00755B58)
RET
Или като:
POP EAX
POP EBX 
RET
Същата история като с картинката.

От  гледна точка на бизнеса днес иновациите в IBM имат за цел да ни доближат до клиентите. Но истинската иновация означава да започнеш от нулата и никой да не е съгласен с вас. Това мнение изрази Томас Англеро, директор "Иновации" в IBM Норвегия, в предаването "UpDate" с водещ Елена Кирилова по Bloomberg TV Bulgaria. Според него от лична гледна точка иновациите представляват да бъдеш най-добрата версия на себе си през цялото време.

"Стартъпите ни учат да се проваляме бързо и да постигаме успех много бързо. Нужни са ни стартъпи", посочи гостът

"В Европа, когато някой стартъп се провали, всички около него коментират: „О, Боже, ти се провали!“ В САЩ, откъдето съм аз, има хора, които са готови да признаят: „Седем от моите стартъпа се провалиха“. И всички им казват: „Искаме да ви наемем“. Разликата е, че се оценява какво си научил по пътя до първия ти провал".

Според Томас Англеро най-голямата възможност е осъзнаването, че компанията ви не е в чак толкова лоша ситуация, колкото изглежда.

"Ще разберете, че за година, две или за няколко месеца ще имате нови източници на приходи и нов бизнес модел. Просто започнете. Изкуственият интелект не е страшен. Това е просто софтуер", отбеляза той.

"Днес много лидери говорят за изкуствения интелект, а дори не са започнали първия си малък проект с него. Най-голямото предизвикателство е просто да го направят. Просто да започнат. Да спрат да говорят за него, да спрат да гледат „Терминатор“ по телевизията в петък вечер", заяви Томас Англеро.

"Едно от фундаменталните неща за изкуствения интелект е, че може да събира информация от много различни източници. Благодарение на факта, че може да прави това, хората, управляващи компаниите, ще могат да взимат по-добри решения, базирани на повече данни, отколкото са имали преди".

"След 10-20 години няма да казваме, че има изкуствен интелект, защото той ще е във всичко", твърди Томас Англеро.
https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ibm-sled-20-g-izkustveniiat-intelekt-shte-e-vyv-vsichko-290692/

През последните години изменението на климата доминира политиката за опазване на околната среда и то основателно. Това обаче е предизвикателство, за което хората са психологически недобре подготвени. По същество няма полза от спирането на изменението на климата, предотвратяват се само бъдещите загуби. Освен това проблемът е напълно неподатлив на индивидуални действия. Нищо, което един човек прави, няма значение.
Справянето със замърсяването на въздуха, от друга страна, е от полза за всички и е податливо на действия от всякакъв мащаб. Нещо повече, изглежда, че ползите ще се усетят веднага. Хората могат да инсталират филтри за подобряване на качеството на въздуха в помещенията. Малки групи могат да наблюдават и оповестяват местното качество на въздуха. След като праховите частици започнат да влияят на цените на имотите, ще видите колко сериозно хората ще ги приемат. Градовете и държавите могат да регулират замърсяващи превозни средства и електрически генератори. Тъй като повечето емисии на прахови частици идват от същите източници на изкопаеми горива като парниковите газове, това ще е и политика за борба с изменението на климата, опакована по начин, който е по-вероятно да намери обществена подкрепа.

Ако имаше хапче, което подобрява резултатите от изпитите, намалява рисковете от деменция и ви прави по-продуктивни в работата, то щеше да се продава с милиарди. След като намаляването на замърсяването на въздуха е такова хапче, защо да не го вземем?
https://www.investor.bg/analizi/91/a/borbata-sys-zamyrseniia-vyzduh-moje-da-vdigne-proizvoditelnostta-289605

Хегел какво казва за соросоидните неолиберали и за х86-процесорите ?

Философската система на Хегел е построена около това, че реалността се поддава на рационално опознаване, защото самата Вселена е рационална. “Това, което е разумно е действително и това, което е действително, е разумно” (“Философия на правото”). Абсолютната реалност за Хегел се явява разумът, който се проявява в света. Всъщност ако битието и разумът (или понятието) са тъждествени, то ние можем да научаваме за строежа на реалността чрез изучаването на понятията и в този случай логиката или науката за понятията е тъждествена на метафизиката, или науката за реалността и нейната същност.

Диалектиката на Хегел се изразява в това, че всяко понятие, което е реализирано докрай, неизбежно води към своето антагонистично начало, тоест реалността “се превръща” в своя противоположност. Въпреки че това не е просто едно линейно противопоставяне, тъй като отрицанието на противоположностите довежда до съгласуване между понятията вече на едно друго ниво, което води до синтез, при който се разрешава противопоставянето между тезата и антитезата. Но тук възниква един нов етап, защото синтезата на свой ред също съдържа в себе си противопоставящо начало, което довежда до неговото отрицание. Така се ражда едно безкрайно редуване на теза с антитеза, а след това отново идва ред на синтеза.

Реалността на Хегел съществува в три стадия: битие в себе си, битие за себе си и битие в себе си и за себе си. По отношение на разума или духа тази теория предполага, че духът еволюира, преминавайки през три стадия. Отначало това е духът в себе си, след което разширявайки се в пространството и времето, се превръща в свое “друго битие”, т.е. в природа. Природата от своя страна развива съзнанието, образувайки по този начин свое собствено отрицание. Но тук вече произтича не просто отрицание, а примирение с предишните етапи на едно по-високо ниво. В съзнанието се възражда духът. В новия цикъл съзнанието преминава през три следващи стадия: стадият на субективния дух, стадият на обективния дух и накрая висшият стадий на абсолютния дух.
https://magnifisonz.com/2016/10/02/хегел-щастлив-е-този-който-е-уредил-би/

Долу-горе това казва, адаптирано като за по бавно загряващи реотани.

Освен че съм много умен  8), съм и с абсолютно ясно съзнание,
незамъглено от овче преклонение към авторитети 

А и не се опитвам да създавам нова религия с култ към
Великата Диалектика, Великото Противоречие, Великото Затопляне и пр..   :beer-405:

Пропуснал си Великата Математика.

Цитат на: аменеменема

Цитат

«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение»

Надпис на стената на психиатрично лечебно заведение. Отвътре.

Не. Обикновена неумна манипулация от сорта на
"Всичко, което пиша е лъжа. Лъжа ли е това твърдение?"

Ако това ще ти помогне да се почувстваш по умен от Хегел, мога само да се радвам за теб. Соросоидния идеолог се кефеше по същия начин, като твърдеше колко малоумен бил Хегел.
Можеш сам да се убедиш, ако прегледаш втория том на библията за неолиберасти:
 Том 2. Время лжепророков: Гегель, Маркс и другие оракулы
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=4632524
☭☭☭☭☭☭

Световната икономика се насочва към депресиращо познат цикъл от по-ниски лихви, подновено количествено облекчаване и повече фискални стимули. Връщането към постоянен полу-спад в развитите икономики вероятно ще увеличи интереса към универсалния базов доход (УБД) - идея, подкрепена от кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия Андрю Янг и бизнес фигури като основателя на Facebook Марк Зукърбърг и този на Tesla Илон Мъск. Ако бъде прието, това радикално предписание обаче е малко вероятно да се окаже вълшебна пръчка, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.
Привържениците на УБД твърдят, че гарантирането на фиксиран доход на всеки човек, независимо от обстоятелствата, ще помогне за справяне с капаните на бедността, присъщи на традиционните системи за социално подпомагане, с намаляващия дял на доходите, които се падат на труда, и с увеличаващите се заплахи за заетостта от автоматизацията. Янг, който е технологичен предприемач, предлага да се плащат по 1000 долара месечно на всеки американец, като превърна този план в ключов въпрос по време на кандидат-президентските дебати.
Концепцията не е нова. За първи път тя е предложена от сър Томас Мор в неговия труд от 16 век „Утопия“ и беше подкрепена от икономисти на свободния пазар като Фридрих Хайек и Милтън Фридман през 20 век. На национален референдум през 2016 г. Швейцария обаче отхвърли предложението за въвеждане на универсален базов доход.
Аргументът за УБД е, че той може да повиши ефективността на социалните системи чрез минимизиране на бюрокрацията и административните разходи и чрез елиминиране източването на ресурси посредством политическа експлоатация или измами. Експериментите във Финландия, Канада и Индия не бяха убедителни, като показаха психологически ползи за получателите, но ограничени успехи в постигането на икономически или социални цели.
Критиците посочват финансовите ограничения на финансирането на такива програми. В САЩ 1000 долара месечно на човек биха се равнявали на общ разход от около 4 трилиона долара годишно, приблизително размера на федералния бюджет за 2018 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) установи, че данъкът върху доходите ще трябва да се увеличи с почти 30%, за да се финансира скромен УБД.
Ключът за подновената политическа привлекателност на предложението е това как то може да неутрализира нарастващата критика към количественото облекчаване, което облагодетелства непропорционално богатите, като повиши цените на финансовите активи. УБД, финансиран от нови покупки на държавни облигации от централната банка - обозначени като „количествено облекчаване за хората“ - може да бъде по-приятен начин да се възобновят паричните стимули.
УБД би позволил въвеждането тихомълком на „хеликоптерните пари“ - противоречиво предложение централните банки да печатат пари, които да раздават на потребителите, за да се стимулират растежът и инфлацията. Идеята обхваща широк спектър от политики, включително постоянна монетизация на бюджетния дефицит и директни трансфери към домакинствата, финансирани с базови пари.
Фридман очертава концепцията в притчата си от 1969 г. за пускането на пари от хеликоптер. Ако всички са убедени, че това е уникално неповторимо събитие, тогава се предполага, че те ще похарчат парите, увеличавайки икономическата активност. Концепция предизвика съживен интерес през последните години като средство за предотвратяване на дефлацията.
Има ясна връзка между универсалния базов доход и модерната парична теория (МПТ), неконвенционален икономически подход, който набира популярност сред политиците. MПT общо взето твърди, че държавата не може да фалира, стига сама да печата валутата си - версия на аргумента, че дефицитите нямат значение. Според MПT правителствата трябва да заемат и харчат, когато търсенето е недостатъчно, за да придвижат икономиката към пълна заетост. МПТ предоставя теоретична обосновка за правителствата да емитират дълг към централните банки в по-големи размери, отколкото досега се допускаше. Така могат да се финансират разходни програми - като универсалния базов доход - за поддържане на икономическата активност.
Спорно е дали гарантираният минимален доход може да доведе до икономическо възстановяване. Това е преопаковане на съществуващите подходи, които имаха ограничена ефективност. Няма нищо ново в това централните банки да финансират правителствата чрез количествено облекчаване или фискални стимули, включително социални разходи. Така не се адресират ключови структурни проблеми като прекомерен дълг, дисбаланси, нива на заплати и демография. Възприемането на такъв подход би означавало и икономиката да стане зависима от намесата на правителството за поддържане на активността.
Универсалният базов доход, финансиран от хеликоптерни пари, може порочно да увеличи несигурността. Обикновените хора могат да реагират на неограниченото печатане на пари, като затворят портфейлите си и трупат спестявания. Неотдавнашната програма за „връщане на пари” в Австралия, която предостави до 1080 австралийски долара (740 щатски) на данъкоплатците, които печелят по-малко от 126 000 австралийски долара годишно, изглежда не компенсира песимизма по отношение на перспективите.
Това едва ли ще попречи на още държави да приемат подобни решения. Реалността е, че съществуващата политика е все по-ограничена. Значителното преструктуриране на дълга и отписванията, както и приемането на по-нисък растеж и стагниращ или намаляващ жизнен стандарт, са неприемливи. Политиците отчаяно ще се стремят да покажат, че има повече инструменти за предотвратяване загубата на доверие в техните правомощия.
Фридман смяташе, че политиките трябва да се оценяват по резултатите, а не по намеренията. За съжаление продължаващата примамливост на безболезнените и лесни решения на икономическите проблеми диктува, че универсалният базов доход ще остане част от политическия дневен ред.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/universalniiat-bazov-dohod-niama-da-reshi-problemite-ni-289766

Цитат

Прекалил си с четенето на соросоидна пропаганда

Ти май не си прекалявал с четенето на каквото и да е.

Цитат

«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение»

Надпис на стената на психиатрично лечебно заведение. Отвътре.

Цитат

Като чуят за диалектика, все едно им бъркаш в задния проход

Други пък, като си помислят за диалектика, еякулират от кеф – вероятно смятат, че тя за това служи.

☭☭☭☭☭☭

Новата книга на Тома Пикети „Капитал и идеология“ ще се появи в превод на английски следващия март. Но аз получих предварителна представа за нея, като влязох в моята местна парижка книжарница и платих 25 евро за френското издание. Заключението ми: Томът от 1200 страници може да се окаже дори по-влиятелен политически от прегледа на неравенството на френския икономист от 2013 г. - „Капиталът в двадесет и първи век“, пише Симон Кюпер за Financial Times.
Подпомогнато малко от тази книга, неравенството се изкачи нагоре в дневния ред на левицата, особено в много неравностойните общества на САЩ и Великобритания. Сега Елизабет Уорън има шанс да стане един от най-преразпределящите президенти на САЩ след Франклин Делано Рузвелт, а евентуален нов лидер на лейбъристите след Корбин може да постигне подобно нещо във Великобритания.
Пикети обяснява защо това може да е моментът за обръщане към равенството и кои политики могат да накарат това да се случи.
Неговата предпоставка е, че неравенството е политически избор. Това е нещо, което обществата избират, а не е неизбежен резултат от технологиите и глобализацията. Докато Маркс разглежда историята като класова борба, Пикети гледа на нея като битка на идеологии.
Според него всяко неравностойно общество създава идеология, за да оправдае неравенството. Това позволява на богатите да спят спокойно в градските си къщи, докато бездомните замръзват навън.
В своята великолепна история на неравенството от древна Индия до днешните САЩ, Пикети описва оправданията, които се повтарят във времето: „Богатите хора заслужават своето богатство“, „То ще изтече“, „Те го връщат чрез филантропия“, „Собствеността е свобода", "Бедните са недостойни", „След като започнете да преразпределяте богатството, няма да знаете къде да спрете и ще настъпи хаос" - любим аргумент след Френската революция, „Комунизмът се провали“, „Парите ще отидат при чернокожите“ - аргумент, който, казва Пикети, обяснява защо неравенството остава най-високо в страни с исторически расови разделения като Бразилия, Южна Африка и САЩ.
Друго често срещано оправдание, което той не споменава, е „Високите данъци са наказателни“ - сякаш основният въпрос е предполагаемата психология зад преразпределението, а не действителните му ефекти.
Всички тези оправдания съставляват това, което Пикети нарича „сакрализация на собствеността“. Но днес, пише той, „собственическият и меритократичен разказ“ става все по-крехък. Има нарастващо разбиране, че т.нар. меритокрация е превзета от богатите, които вкарват децата си в най-добрите университети, купуват политически партии и укриват парите си от данъчно облагане.
Всъщност подкрепата за преразпределението нараства дори по-бързо, отколкото Пикети признава, особено в САЩ. Два пъти повече американци сега изпитват по-голямо недоверие, отколкото възхищение към милиардерите, според проучване на HuffPost/YouGov. Милениалите са особено подозрителни към успеха.
Повече пълнолетни американци под 30 години казват, че вярват в „социализъм“, отколкото в „капитализъм“, показват проучванията на Gallup. Това поколение притежава твърде малко имущество, за да го сакрализира.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/neravenstvoto-e-izbor-a-ne-neizbejnost-290092/

Сега пък се опитваш да ни пробуташ весело хапче да ни светне  :beer-405:

Останалото е лесно, организираме преход вътре в самата машинна команда при което се изпълнява само една част от машинната команда, което на практика я превръща в съвсем друга машинна команда или дори няколко различни машинни команди.
Това е хапчето, но дали ще ти светне е съвсем друг въпрос.
 

Позицията ви силно напомня на онзи шоп, дето стои пред клетката на жирафа, чеше се по врата и мърмори: „Те такова животно нема!”.
☭☭☭☭☭☭

енгелсе,

тва дето си го описал, е занаятчийство. в реалния живот не можеш да пишеш програма, която е неразбираема за останалите. в реалният живот този код просто няма да бъде одобрен и моментално или при първата възникнала необходимост ще бъде пренаписан.

отделно, че даже и ако пишеш сам, пак трябва да си пишеш разбираемо, щото като се върнеш към същото нещо след половин или една година, няма да се маеш един ден, за да си припомниш какъв точно трик си ползвал. при това не е задължително кодът ти да е с грешки, може да иде реч за изменение на условията - примерно сменят нещо по декларациите по ддс и ти щеш - не щеш, си променяш счетоводния софтуер.

Напълно си прав, но това се отнася за програмистите които си вадят хляба с програмиране. А за пиратите са по важни именно триковете с които се организира защитата на програмите. А почти всичките ми руски познати и приятели са пирати.
А народната мъдрост твърди, че с каквито хора общуваш ................
 

Ами нали за това става дума – че на една команда от асемблерния език отговаря точно една от машинния, която асемблерът ще постави в програмата. Дали пишещият знае или не коя от няколкото възможни ще бъде не е важно – него не го интересува, съответствието 1:1 е налице, а ако все пак иска да научи – би могъл, стига да знае вложените в асемблера правила, с които той прави избора. Защото и той не е някаква програма с недетерминирано поведение.

Това е в идеалния случай, но ако беше толкова просто, безпроблемно ще може от машинната инструкция да се възстанови асемблерната. Ако приемем, че съответствието 1:1 е налице.
Да видим какво казва по този въпрос авторът на книгата "Ассемблер и дизассемблирование"
https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?topic=755.msg55055#msg55055
Същевременно изпълнявам молбата:

Айде вече пощадете нас уманитарите!

Тоест измествам асемблирането в друга тема, докато не е дошла Ной с кофата и парцала.
 :D

Асемблерът не изпълнява и не това решава. Той само образува машинната програма, не я изпълнява. Решенията му не се отнасят до изпълнението.

Ако повече те устройва нека бъде: която асемблерът предлага за изпълнение.
 :D

Цитат

Най простият пример е да събереш съдържанието на един регистър само със себе си и резултатът да остане в същия регистър.

Така става винаги когато не дойде комшийката. Налагат се оптимизации на процеса...
А инак е простичко - минаваш през регистрите и чакаш аутпута.

Долу горе е така, само с тази разлика, че ADD AX, AX за интелския 86 не е в състояние да генерира толкова много различни машинни инструкции, колкото  ADD R7, R7 за ARM Cortex. Въпреки че вършат една и съща работа.
 

Определено Джамбазки залага на популизъм който Мая и Фандъкова не могат да  си позволят. Особено що се отнася за циганите и хомосексуалните.

Благодаря за подкрепата на "София прайд", но техният парад е излишен и няма място в София. На първия им парад бях задържан за кратко и аз. Това събитие няма място по софийските улици. Не възразявам всеки да се определя както си иска, но да прави това под юргана. Нека да бъдат така добри и да не ни занимават с тяхната сексуалност, както ние не ги занимаваме с нашата. Не искам да се лъжем и ясно заявявам, че ако стана кмет на София, този парад ще бъде забранен.

"За мен всички кандидати за кмет трябва да минават тест на дрегер или да дават кръв. Не знам на какво се дължи обсесията на Волен Сидеров към моята личност. Не искам да гадая. Явно има някаква видима гей обсесия, която го е обзела. Ако не беше депутат, щеше да е смешно, но сега не е. Явно се опитва да ме уязви и да предизвика обяснение от моя страна, но това не е моя тема. Това е един позорен и жалък край на една политическа кариера. Поведението му е срамно и жалко", заяви Джамбазки.

"Ако бях роден във Варна, нямаше да се кандидатирам за кмет на София. Същото важи, ако бях роден в Кюстендил или Самоков. Няма да се чувствам на мястото си там. Аз съм роден в София и съм софиянец. Знам проблемите на града. Като гледам, никой от опонентите ми не е роден в София или може би само един. Кандидатирах се за кмет, защото София има нужда от по-твърда ръка. Основният проблем е ред и сигурност. Това минава през повече общинска полиция. Знам как да се справя и с мръсния въздух. Това минава през циганските гета да не се горят дрехи, гащи, чорапи и т.н. Решението е да бъдат бутнати незаконните постройки, в които се гори. Тези хора, които ще останат без жилища, ще имат правото да си намерят работа и квартири, а не да висят на врата на някого. Законът важи за всички и трябва да се спазва от всички", категоричен бе Ангел Джамбазки.
https://topnovini.bg/novini/842961-djambazki-kandidatirah-se-zashtoto-sofiya-ima-nujda-ot-po-tvarda-raka-red-i-sigurnost

Учудващо е Джамбазки да има толкова силна подкрепа.
 

Изследването на "Барометър България" е проведено по телефона в пет български града в периода 26 септември - 3 октомври. Интервюирани са 1900 български граждани с избирателни права, жители на общините София, Бургас, Русе, Велико Търново и Пещера.

Американският президент Доналд Тръмп заяви пред репортери, че официално е одобрил Полша да влезе в програмата за отмяна на визовия режим, предава Ройтерс.
Тръмп заяви миналия месец, че ще предостави на Полша достъп до програмата за отмяна на визовия режим на Държавния департамент, която позволява на граждани на участващите страни да пътуват до САЩ по работа или туризъм за период до 90 дни без виза.
Белият дом определя мярката като "важна стъпка за по-нататъшното укрепване на връзките в икономиката, сигурността, културата и човешките контакти между двете страни".
https://www.investor.bg/sasht/337/a/trymp-otmeni-vizite-za-polskite-grajdani-290660/

PIC16FХХ PIC Microchip Асемблер, Реасемблер и Емулатор
Система команд PIC-контроллеров серии PIC16FXXX
http://www.asterpic.narod.ru/PIC16FXXX.htm

Мнозина от Европейската комисия (ЕК) бяха изненадани, когато новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен обяви новите смели климатични цели за 2030 г. и 2050 г., изпращайки длъжностните лица, работещи по проекта за газовия пакет, обратно  в „работилницата“.
Наскоро Комисията реши да замълчи относно дългоочакваната реформа за правилата за европейския газов пазар. Новият генерален директор на дирекцията „Енергетика“ в ЕК Дите Юл Йоргенсен не го спомена на първата среща на високо равнище на държавите членки през септември. Нито бе посочено в писмото на Фон дер Лайен към своя бъдещ комисар по енергетиката Кадри Симсън.
Основната цел на пакета е да създаде първата в Европа регулаторна рамка за „зелен“ - тоест възобновяем или декарбонизиран, газ, според директора на Комисията за вътрешния енергиен пазар Клаус-Дитер Борхард.
Само преди няколко седмици обаче неговият подчинен Флориан Ермакора заяви, че пакетът ще съдържа в основата си потенциал за декарбонизация на газа - както природен газ (който ще играе ролята на мост между въглищата и енергийните ресурси с нулеви въглеродни емисии), така и „зелени“ газове, като биогаз и водород, произведен от възобновяема електроенергия.
https://www.investor.bg/evropa/334/a/es-preosmislia-svoiata-bydeshta-gazova-strategiia-v-svetlinata-na-zelenata-sdelka-290585/

Още повече че хм... теорията на тая девица е много лесна за проверка - тресваме Русия и мерим климата. Ако не се е оправил почваме бебетата.

Бомбенето с ядрени и термоядрени заряди е най ефективното средство срещу глобалното затопляне, но трябва да се използва с мярка, за да не отидем в другата крайност и да предизвикаме ледникова епоха.
 :D