Убеден съм, че ние имаме не само общо минало, но и общо бъдеще. В
програмата на "Възраждане" например е записано:
5.3.5 Взаимоотношения с Македония.
Пълна икономическа, културна и политическа интеграция с Македония, до пълното интегриране на двете български държави.
Сега, като националистическа партия, те едва ли биха се зарадвали, ако се обединим под друго име освен името България. Но се опасявам, че нищо няма да се получи, ако поне мъничко не отстъпим, съвсем мъничко, за да не мислят те, че караме само тях да отстъпват. По историята не можем да отстъпим, защото тя е такава, каквато е била наистина, а не каквато е съчинена. По името можем. Можем например да наречем общата ни държава "Българодония". Тогава и гърците няма да се сърдят, защото името "Македония" няма да го има в нашето име, но поне окончанието ще го има, за да се запази частица от миналото на македонската ни част. По отношение на правописа, можем да въведем например македонските (макар и със сръбски произход) букви "љ" (меко "л"), "њ" (меко "н"), "џ" ("дж") и може би дори рядко използваната "Ѕ" ("дз", макар че изглежда като латинското "s"). Столицата ни може да не бъде нито София, нито Скопие, а новосъздаден град по примера на гр. Бразилия.
А може би не трябва да отстъпваме ни на йота по нищо, защото всяка, дори най-малката отстъпка, би се възприела като слабост и от нас биха искали още и още, до степен общата ни държава да стане Североизточна Македония със столица Скопие? Но тогава как ще убедим братята да се възсъединим? В момента те живеят макар и малко, но по-добре от нас. Няма перспектива да станем по-добре от тях при този курс, който е поел нашият "елит". Тогава може би остава да го сменим?
Покажи участието
