Дрън... дръннн... да беше прочел материала - в него има линк ...
 А що се отнася до "закъснял" - чети руските газети - нали Божем се бараш за русофил?!?
След така наречения "крестопад" чак днес Думата - принудена от щенията на мюсюлманите в Русия - които са 12% от населението на Русия... и около 28% от жителите на Москва - прие закон за кръстовете на руския герб...
Госдума приняла закон о крестах на гербе России
Описание герба дополняется указанием на то, что малые короны, большая корона и держава увенчаны прямыми равноконечными четырехконечными крестами с расширяющимися концами
https://tass.ru/obschestvo/25952881

Сестричке, чета всичките ти простотии, даже отварям линковете, които пускаш.

Попитах къде на картинката, която си пуснал има руския герб, да проверя за изтритите кръстове, трайкаш си като ....

Не ме интересува мнението на мюслюманите в РФ досежно герба им - само ще отбележа, че по извратената ти логика (12 % били в РФ) това важи и за българските м сломани - те са повече?
За това ли агитираш, пледираш, намекваш, сънуваш? И те ли ще искат кръстовете от българския герб (половин дузина) да бъдат премахнати, а, цепеняче?

И накрая, дали австрийците, като истински евроатлантици, следва да прмахнат сърпа и чука които техният орел държи в ноктите си, или да?

На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания.
Тя продължава до 28 октомври 1944 г. и довежда до преврата от 9 септември 1944 година. Това се налага от нашите съюзнически задължения към Третия райх.

 България няма задължение да обяви война на атлантическите съюзници според клаузите на Тристранния пакт, понеже номинално САЩ се оказват в ролята на жертва след нападението над Пърл Харбър.

На 11 декември 1941 г. Германия обявява война на САЩ, използвайки като повод няколко нападения срещу германски подводници и търговски кораби, осъществени от Американския атлантически флот. Те са извършени по заповед на американският президент Рузвелт. На 12 декември Германия е последвана от Италия, която също обявява война на САЩ. Към тях през следващите дни се присъединяват Румъния, Унгария и България.

На 5 юни 1942 г. от своя страна САЩ също обявяват война на Царство България. На 12 юни 1942 г. 13 тежки бомбардировача за далечно действие Б-24 Либърейтър, базирани на летище Файд на Суецкия Канал, прелитат над Средиземно море, Турция и Черно море, минават над сушата в района на Констанца и бомбардират нефтения район на Плоещ. Повредите по рафинериите са незначителни. ПВО и изтребителната авиация на Луфтвафе и румънските ВВС не реагират. Това е първият удар на американската стратегическа авиация в дълбочина на континента.

През есента на 1943 г., в резултат от успешния съюзнически десант в Сицилия, територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата авиация. Започват бомбардировките на България, продължили от 20 октомври 1943 г. до 17 септември 1944 г.

Бомбардирани са и градове в анексираните части на Югославия, след предварително съгласуване с Тито.

И едно крайно мнение на Богомил Бонев по темата -   12.12.2025

Богомил Бонев: Хитър ход на Борисов! Zетки, употребиха ви!

Да не си мислят сополанковците от протестите, че те ще редят служебен кабинет. Ще го наредят пак Борисов и Пеевски

Хитър ход на Борисов. Подаде им оставката.

Да не си мислят сополанковците от протестите, че те ще редят служебен кабинет. Ще го наредят пак Борисов и Пеевски.

Защото по желание на ПП-ДБ правомощията на Радев за назначаване на служебен кабинет бяха сведени до кратка „домова книга“.
 Всички проблеми след Нова година ще бъдат приписани все пак на Радев. И на протестиращите. Които пак ще емигрират.

И ще кажат: „употребиха ни“.

Да, Zетки, употребиха ви шарлатаните, които имат голяма вина за този вид на съдебната система.

Само защото сте неграмотни, допуснахте виновниците за промените на Конституцията, които затлачиха още повече съдебната система, да ви яхнат. Не знаехте срещу кого да протестирате. Тези, които подписаха промените заедно с Борисов и Пеевски, точно те ви употребиха на протестите.

Нищо.

И вашата глупост ще преживеем.

...поредния таен запис на разговори между силните мъже (и една дама) на Европа, тия вече на подбив ги взеха - всеки ги следи, записва и публикува - странно е, че Калас не е поканена.....


European heads of state and government are apparently deeply distrustful of the U.S. when it comes to peace negotiations with Russia and Ukraine. According to notes from a conference call obtained by DER SPIEGEL, German Chancellor Friedrich Merz and French President Emmanuel Macron used drastic words in a conversation with Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy and several other top European politicians to warn that the U.S. could betray Ukraine and Europe.

"There is a chance that the US will betray Ukraine on territory without clarity on security guarantees," Macron said according to the English language notes of the call that DER SPIEGEL has obtained. There is, he said, "a big danger" for Zelenskyy. Russia's demands for territorial concessions are one of the most delicate points in the negotiations.

According to the notes, Merz said Zelenskyy must be "very careful" in the coming days. "They are playing games with both you and us," Merz apparently said, likely in reference to the two U.S. negotiators Steve Witkoff, a real estate mogul, and Jared Kushner, U.S. President Donald Trump's son-in-law.

These and other statements reproduced in the notes of the conversation illustrate the Europeans' deep distrust of the two Trump confidants. While the Europeans have consistently praised Washington's new peace initiative, the document shows that in addition to Merz and Macron, other participants in the call also do not trust the two U.S. emissaries.

Finnish President Alexander Stubb, who is one of the few Europeans with a good relationship with Trump, also apparently warned against the negotiator duo. "We must not leave Ukraine and Volodymyr alone with these guys," he said at one point in the conversation. NATO Secretary General Mark Rutte, who is also well-regarded by Trump, joined the Finn according to the written record. "I agree with Alexander that we need to protect Volodymyr," Rutte said.

The conference call between the heads of state and government took place on Monday. The Europeans' consultations with Zelenskyy were preceded by talks over the weekend between top Ukrainian security official Rustem Umerov and Trump’s negotiators – Witkoff and Kushner, joined by Secretary of State Marco Rubio – in Florida.
.....
Different Messages in the Press Conferences

Rubio has a reputation for being significantly more critical of Russia and more willing to consider European interests than the other two. However, it remains unclear how Trump will ultimately position himself.

In addition to Macron, Merz, Rutte and Stubb, participants in the confidential European conference call on Monday included Polish Prime Minister Donald Tusk, Italian Prime Minister Giorgia Meloni, Danish Prime Minister Mette Frederiksen, Norwegian Prime Minister Jonas Gahr Støre, European Commission President Ursula von der Leyen and European Council President António Costa.

When reached for comment, several participants confirmed to DER SPIEGEL that the call took place.
Two participants in the conversation said the content of the call was accurately reproduced, but did not want to confirm individual quotes since it was a confidential meeting. A spokesperson for Zelenskyy said he did not wish to comment on any of the content.

Paris, however, denied that Macron had spoken of an impending American betrayal. "The president did not express himself in these words," the Élysée Palace said in a statement. The office of the president, however, declined to provide information on how Macron had expressed himself at the meeting according to the French interpretation, citing the confidentiality of the conversations.

Instead, reference was made to a press conference that Macron held jointly with Zelenskyy in Paris on Monday. There, the French president expressed himself rather differently regarding the U.S. officials than he apparently did during the confidential conference call. In his comments to the press, Macron repeatedly emphasized the positive role being played by the U.S. The American mediation, he said, is a "very good thing,” adding that it would exert pressure on Russia.
"No decision about Ukraine and Europe without Ukrainians and without Europeans, no dictated peace over the heads of Ukraine, no weakening or division of the European Union and NATO."

German Chancellor Friedrich Merz - At the Federal Chancellery on Wednesday, officials said they would not comment on "purported scraps of conversation.” Merz, officials said, had commented "extensively and publicly" on the phone call.
In doing so, he had emphasized how important the mobilization of frozen Russian assets and trans-Atlantic cooperation were.

Regarding the U.S., Merz said at a joint press conference with Polish Prime Minister Tusk after the call on Monday in Berlin that they were holding "the trans-Atlantic community together as well as we possibly can." At the talks in Geneva between Europeans, the U.S. delegation under the leadership of Secretary of State Rubio and representatives from Ukraine, "initial progress toward a developed peace plan" had been achieved, the officials said, adding that this work would continue. The Europeans' security advisors, they said, are "in constant contact with Ukraine and the United States of America."

In those talks, German officials emphasized, Europe was presenting a clear message: "No decision about Ukraine and Europe without Ukrainians and without Europeans, no dictated peace over the heads of Ukraine, no weakening or division of the European Union and NATO."

Officials also noted that Merz had announced that the EU would use the strongest lever it had at its disposal to finally bring Moscow to the negotiating table. "Together we want to push through in Brussels that we will use the frozen Russian assets," Merz said.

This was also discussed in the confidential conference call. Participants repeatedly emphasized that it must be made clear to the U.S. side that the issue of frozen assets is exclusively reserved for the EU.
In a guest article for the influential daily Frankfurter Allgemeine Zeitung, published on Wednesday, Merz reiterated that Europe cannot "leave the decision to other, non-European states about what happens to the financial assets of an aggressor that have been lawfully frozen within the jurisdiction of our rule of law and in our own currency."
.....
In their call on Monday, Merz, Macron and the other heads of government apparently still had hopes of organizing a meeting with Witkoff and Kushner on Wednesday.
Merz offered to ask Trump to send Witkoff to Brussels. They also discussed whether heads of state and government ("leaders") should be present at such a meeting and whether it could take place at NATO headquarters or EU premises.
Italian Prime Minister Meloni apparently argued against it. Finnish President Stubb, however, spoke in favor. "But now we are out," he reportedly said. "We need to be in."

Witkoff traveled directly back to the U.S. from Moscow on Wednesday; ....
.....
.....

Цитат

Младостта приключва на 32 г.

Не разбираш, А?
А как разбираше...
До 32 години на ръцете на мама и тате, после работа до 132  години и ако остане нещоси още жив може да си песнсинерстваш.
 

...а аз говорех за времето, когато малките момченца си правят...на кокалче, излиза, че след 32.та година вече било съмнително/въпросително/недоказано ...

А това последното изречение просто е политически некоректно - трябват политически и организационни мерки да се вземат -  другарите Си и Путин ни обещаха живот барем до 150 години, сиреч 18 години лентяйство като пенционери ... не като Бепе сега ... покри се този добър човек, също като патронът на Клуба, патрицият от Варненция....

На 27 ноември се отбелязва Денят на националната памет.

Датата е включена като значима в календара през 1996 г. по предложение на националното сдружение "Мати Болгария".
На този ден през 1919 година България подписва Ньойския мирен договор, по силата на който губи около 10 процента от територията си и са ѝ наложени непосилни за онези времена репарации и ограничения.

На 27 ноември през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттам носи наименованието си, символ на една от националните катастрофи за България.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война (1914-1918).

Според Ньойския договор България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години, след влизането му в сила, с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това, България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция), определено число добитък, както и 250 000 т. въглища.

Наред с това, тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.

Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939 г. - 1945 г.). През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

Приятно четене ... и умната - да се пазите:
-------
Ново проучване установи, че високо-протеиновата диета е свързана с по-висок риск от сериозни сърдечносъдови събития.
Рискът е най-изразен при хора над 55 години, които имат 36% по-висок риск от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност или сърдечносъдова смърт. При възрастни под 55 години не е открита значима връзка между високия прием на протеин и сърдечносъдовия риск.

Протеинът напоследък се превърна в истинска „звезда“ в света на храненето. В социалните мрежи инфлуенсъри възхваляват високо-протеиновите диети като средство за всичко – от изграждане на мускули и отслабване до повишаване на енергията. Много хора вярват, че повече протеин означава по-добро здраве.

Истината е, че протеинът има ключови функции в тялото – подпомага изграждането и възстановяването на тъкани, подкрепя имунната система и осигурява по-дълго чувство за ситост.
За спортисти често се препоръчва прием от 1,6–1,8 г/кг телесно тегло дневно.
Но когато става дума за дългосрочно здраве, картината е по-сложна — а досега липсваше яснота как възрастта влияе върху тази връзка.

Ново проучване, публикувано в The Journal of Nutrition, Health and Aging, се стреми да запълни тази празнина.
Изследователите анализираха данни от близо 20 000 участници, за да проучат как високо-протеиновите диети се свързват със сърдечносъдови събития и дали възрастта променя тази зависимост.
Откритията може да ви накарат да се замислите два пъти, особено ако сте над 55 години.

Как е проведено проучването?

Това проспективно кохортно проучване използва данни от UK Biobank – голяма база данни с информация за здравето на над 500 000 души. Бяха включени 19 420 участници, попълнили поне един подробен хранителен въпросник между 2009 и 2012 година.

Участниците нямаха история на инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност или хронично бъбречно заболяване. Средната възраст е 54 години, като почти 73% са жени; половината са под 55 години, а другата половина – над 55.

„Висок прием на протеин“ е определен като 1,8 г или повече на килограм телесно тегло дневно – около 123 г протеин на ден за човек с тегло 68 килограма. Стандартните препоръки за повечето възрастни са 0,8–1,0 г/кг.

Основната цел беше да се проследят големи неблагоприятни сърдечносъдови събития: инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност и смърт от сърдечносъдови причини.
Проследяването продължи средно 13,2 години.
За да се намалят разликите между групите, изследователите използваха статистически метод за уравновесяване на фактори като възраст, пол, ИТМ, физическа активност и други.


За периода на проследяване са настъпили 967 големи сърдечносъдови събития.

След корекция за различни фактори:

    Хората с висок прием на протеин имат 21% по-висок риск от сериозно сърдечносъдово събитие.
    Високо-протеиновите диети са свързани с:
    • 43% по-висок риск от сърдечна недостатъчност
    • 50% по-висок риск от инфаркт
    • 73% по-висок риск от сърдечносъдова смърт
    • 39% по-висок риск от смърт по всякаква причина

Ключов извод:
Възрастта прави огромна разлика.

    При участниците 55+ високият прием на протеин е свързан с 36% по-висок риск от големи сърдечносъдови събития.
    При хората под 55 няма значима връзка между високия прием на протеин и риска.

Разбира се, проучването има ограничения: населението е предимно бяло, информацията за храненето е самоотчитана, а 36% от участниците са попълнили само един въпросник. А като наблюдателно изследване, то не доказва причинно-следствена връзка — само асоциация.


Ако смятате, че „повече протеин винаги е по-добре“, е време да преразгледате тази идея.

Учени предполагат няколко възможни механизма:

    Високо-протеиновите диети увеличават нивата на аминокиселини с разклонена верига, свързани с възпаление и оксидативен стрес.
    При разграждането на протеините се образува TMAO — вещество, свързано с атеросклероза, което се натрупва с възрастта.

Това не означава, че трябва да се страхувате от протеина – той остава жизненоважен за поддържане на мускулната маса и силата, особено с напредването на възрастта.

Но изглежда, че има горна граница, над която ползите намаляват – особено след 55 години.
[/b]

    Ако сте над 55 и приемате повече от 1,8 г/кг дневно, обсъдете с лекар или диетолог дали този прием е подходящ за вас.
    За повечето хора са достатъчни 0,8–1,0 г/кг, а за по-възрастните понякога се препоръчват 1,0–1,2 г/кг.
    Залагайте повече на растителни източници на протеин – бобови, ядки, семена – в комбинация с умерено количество животински протеин.

И помнете: протеинът е само един елемент от сърдечносъдовото здраве — физическа активност, здравословно тегло и контрол на кръвното налягане са също толкова важни.

Мнение на експерт

Ново проучване установява, че прием на 1,8 г или повече протеин на килограм телесно тегло дневно е свързан с по-висок сърдечносъдови риск – особено при хора над 55 години (36% по-висок риск от големи събития като инфаркт и инсулт). Откритията подсказват, че препоръките за протеин трябва да бъдат персонализирани според възрастта.

Ако сте над 55 и консумирате големи количества протеин, помислете да се консултирате с диетолог.

...попадна ми долното съчинение, приписвано на Арсений Яценюк - доскорошен жител на Санта Барбара, в момента, според "Гардиан" кукловод и сив кардинал на правителството в Киев.

По същество това е коментар на "мирния план" на Тръмп, представлява отрицание на всички предложения и повтаря тезите, развивани вече 24 месеца от екипа на Зеленски. Цитиран е целият материал, без съкращения.

Вероятно същите аргументи ще прочетем и чуем през следващите дни от Швейцария и нашите информационни средства.
Скучно и досадно четиво е, предупредени сте.
Авторът се е самозабравил, наглеее и си търси белята, да видим - ще следим.
~~~~~~
Петък, 21 ноември 2025 г., 16:14 ч. —

Текстът на така наречения „мирен план“, насочен към прекратяване на войната на Русия срещу Украйна, се появи в медиите.Говорители на американската администрация съобщиха за достоверността на усилията за създаването му.

Твърди се, че може да има допълнителни версии на подобен списък в различни коридори на властта. Може да се предположи обаче, че 28-точковата версия, разпространена от медиите, все още отразява всички основни елементи на т. нар. „мирен план“, който всъщност е план за пълзяща капитулация.

И затова стигам до това заключение. Нека разгледаме този план точка по точка.

1. „Потвърждаване на суверенитета на Украйна“ е празна декларация.
Украинският суверенитет е провъзгласен с Акта за независимост (1991 г.), потвърден с референдум (1991 г.), залегнал в Конституцията, признат от целия свят, потвърден с международни договори и членство в ООН.

Ние сме суверенна държава. Не се нуждаем от „потвърждение“ от държавата агресор. Така че този момент няма правно или политическо значение.

2. „Пакт за ненападение“ с Русия. Вече имахме Будапещенския меморандум, Великия договор за приятелство с Русия, Минските споразумения, десетки уверения за „зачитане на границите“. Резултатът е пълномащабно нахлуване.
Липсата на сделка с Кремъл не проработва. Москва ще развали „новото парче хартия“, когато ѝ е удобно.

3–4. Декларации за „ненападение“ и диалог между НАТО и Русия. Русия няма да атакува само при едно условие: ако страната е член на НАТО или разполага с достатъчна военна мощ.
Така че разширяването на НАТО е въпрос на съюзниците, а не на Кремъл.

5. „Гаранции за безопасност“, които не гарантират нищо. Това е ключов момент, но е и най-неясният.
В „нашия“ свят има само два модела на гаранции: членство в НАТО или ясни, правно обвързващи договори за колективна отбрана със съвместни военни структури, разполагане на чуждестранни континген-ти и пълна военна оперативна съвместимост. Но всичко това е за-черкнато по-нататък в плана.

Плюс това, абсурдна логика: ако Русия атакува, Украйна ще „получи помощ“, ако Украйна отвърне на удара, гаранциите изчезват.

6. Ограничаването на въоръжените сили на Украйна до 600 000 души е път към поражение.
Украйна е във война със страна с население от 140 милиона души и армия, която Кремъл е готов да разширява безкрайно. Фиксирането на размера на нашите сили е стратегическа демилитаризация на Украйна.

Истински баланс е възможен само когато Руската федерация намали групировките си в европейската част, изтегли войските си на изток и се ограничи до ракети с малък и среден обсег. Това обаче не е така в предложения план.

7. Забраната за членство на Украйна в НАТО е стратегическа капитулация. Русия знае, че това е невъзможно. Няма да има консенсус сред членовете на Алианса за отмяна на решението за членство на Украйна в НАТО. Такова решение не може да бъде взето в украинския парламент без пълна политическа дестабилизация.
Освен това Русия знае отлично, че Алиансът никога не я е заплашвал. Целта на тази точка не е сигурност, а контрол над Запада.

Ако настоящата администрация на САЩ не е готова да приеме Украйна, както многократно е заявявала, тогава това е тяхно политическо решение. Но то не е решението на целия Алианс, което беше одобрено през 2008 г. и потвърдено през следващите две десетилетия, включително десетилетие война.

8–9. Забраната за западно военно присъствие означава разоръжаване на Украйна. На Украйна е ефективно забранено да разполага чуждестранни военни контингенти или западни самолети.

Това обезсилва всякакви „гаранции за сигурност“. Вместо това, Кремъл ще тълкува всяко разполагане на оборудване като „нарушение на споразумението“.

10. Гаранции на САЩ без гаранции за Украйна. Отговорността е изцяло прехвърлена на Украйна. Това е перфектната база за руски провокации. Плюс мистериозните „репарации за САЩ“ - кой ще ги плати и как?

11. Членството в ЕС е привлекателна формула без реално съдържание. Докато Русия има право на вето върху украинската геополитика, то не е компонент на мира, а лост за натиск.

Добре помним, че Русия „не беше против“ европейската ни интеграция, но едновременно с това, заедно с Янукович, стреля по украинци на Майдана – именно заради нашия европейски избор.

12. Планът „Маршал“ е добра идея, но само след справедлив мир. Възстановяването е наистина съвместно и дългосрочно усилие на Украйна, САЩ, ЕС и Г-7. Но то е възможно след, а не вместо справедлив мир.

13. На Русия се предлага постепенно премахване на санкциите, завръщане в Г-8 и пълен достъп до технологии и капитал.
Това е просто реабилитация на агресора без никакво наказание.

Хитлер не е знаел, че е възможно. Русия си връща позициите на „велика сила“ само защото е убивала украинци повече от десет години без прекъсване.

14. Украйна е загубила над 500 милиарда долара от руската агресия, не само сто или двеста. И тази сума все още не е напълно установена и ще бъде много по-висока.

Вместо това се предлага да се позволи на Русия да печели от агресията. Мълча за моралната страна на този въпрос. Руските активи трябва да станат част от „плана Маршал“.

15. Работни групи. Американците решават дали да формират или не съвместни групи с агресора. От моя опит ще кажа: ако искате да протакате въпроса, формирайте работни групи с руснаците.

16. Русия ще заложи в законодателството си „политика на ненападение“. Това е чудесна забележка. След неочаквано освобождаване, маниакът ще запише в полицейския дневник обещание да не убива отново. Руснаците наистина вземат всички за глупаци.

17. Правилната гледна точка относно неразпространението на ядрени оръжия. Желателно е не само да се разширят съответните договори, но и те да се допълнят законово с клауза за неизползване на ядрени оръжия срещу неядрена държава и да се включат в това споразумение и други ядрени държави.

Тази тема е отделна тема за преговори относно гаранциите за сигурност за Украйна. Но Русия злонамерено използва тази тема като стръв за Съединените щати.

18. Украйна отдавна е безядрена държава и спазва ДНЯО. Създадената от Договора архитектура се разрушава само от една държава – Русия.

19. Прехвърляне на Запорожката АЕЦ под съвместно управление – легализиране на окупацията.

20. Романи за образование, права на малцинствата и „свобода“ на медиите в Украйна и Русия. Няма за какво особено да се говори. Руската федерация унищожава култури и езици. Украйна гарантира правата на всички малцинства. Подмяната на понятия е очевидна.

Москва не се интересува от хармонията на другите народи. Тя се интересува от русификация. Иска да наложи нови Валуевски правила, за да унищожи украинската идентичност.

Но по отношение на денацификацията, всичко е правилно. В Кремъл и в цяла Русия трябва да се извършва само денацификация.

Подобно на Германия след Втората световна война, Русия днес трябва да носи отговорност за агресията, геноцида и престъпленията срещу човечеството.

21. Най-опасното е легализирането на руската окупация. Планът предвижда признаването на Крим, Донбас и Луганск за „руски“ и прехвърлянето на част от териториите, контролирани в момента от Украйна, на Руската федерация.

Прекратяването на огъня по линията на контакт е „да“. Но легализирането на руската окупация не е възможно при никакви обстоятелства.

Ако САЩ бяха действали по този начин спрямо балтийските държави и Германия, Кремъл сега щеше да контролира цяла Европа.

22–23. Още една порция декларации за добри намерения. Русия не възпрепятства корабоплаването ни, защото Черноморският флот е на дъното. Това е отговорът на този въпрос.

24. Хуманитарният блок е важен, но не е нов. Украйна работи по връщането на затворниците от много години.

Всичко, което е необходимо, е Русия да се съгласи да предаде хората. Всичко останало са просто декларации.

25. Украйна ще проведе избори, когато е безопасно, когато отговаря на стандартите на ОССЕ и когато няма заплаха от руска намеса.

26. „Амнистия за всички“ е правно и морално престъпление. Да простим геноцида? Да простим Буча, Изюм, Мариупол, депортациите на деца, филтрационните лагери?

Ако Хитлер беше знаел, че това е възможно, никога нямаше да се самоубие, а Чърчил и Рузвелт щяха да бъдат съдени в Нюрнберг.

Тази точка е пълна реабилитация на всички руски военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Нещо повече, тя е насърчаване на нови престъпления. Можете да затворите ООН и да изгорите цялото международно право като ненужно.

Това е подигравка с мъртвите и техните семейства, с тези, които са били в плен, с ранените и осакатените, с паметта и човешкото достойнство. И със закона като такъв. А също така е пълно освобождаване на Русия от финансова отговорност пред нашите граждани и бизнес.

27. Съгласни сме със Съвет за мир, воден от президента Доналд Тръмп. Но никога няма да приемем „съвет за капитулация“ по условията на Путин.

28. Пълно и безусловно прекратяване на огъня по фронтовата линия. Оттам трябва да започнем.

Няма да приемем „нов Мюнхен“. Истинският мир е мощно спиране на агресора.
„Новият Мюнхен“ води до нова голяма световна война. Истинският мир в Украйна води до глобална сигурност.

Борим се за тази сигурност. Призовавам световните лидери да ни помогнат да победим и да се защитим с нея.

Автор - Арсений Яценюк - Министър-председател на Украйна (2014-2016), председател на Киевския форум за сигурност

Ндааа... а бе, тов. Трамп ще ходи ли скоро в Далас?
За един приател питам?

Източник, заслужаващ довериеq но пожелал да остане анонимен донася, че POTUS е бил днес на поклонение в Далас.
Поради часовата разлика, бармалейчо, още не е късно, действай.

На 22 ноември 1963 г. в 12:30 ч. местно време в „Дийли Плаза“, град Далас, щата Тексас, САЩ снайперист стреля по 35-ия президент Джон Кенеди, докато пътува с жена си Жаклин, губернатора на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли, придружени от президентския конвой.

Бепе, ей ти нещо по темата - вярно, от руски източник е, по същество поруофициален руски коментар, но си струва:
...........
 Руският президент Владимир Путин разочарова мечтателите за „мирния план“.
Полковник Андрей Пинчук обясни какво не е наред с 28-те точки от мирния план на Тръмп.

В украинския и като цяло прозападния сегмент на информационното пространство популярна е теорията, че предложените от Тръмп инициативи са по същество копия на руските предложения. И че по този начин Тръмп отправя искания за капитулация на Украйна.- заяви Пинчук.

Предполага се, че всичките 28 точки от документа са били разкрити.
Според политическия анализатор Андрей Пинчук публикуването на подобно споразумение е доста вероятно, но подписването му не би ознаменовало края на противопоставянето.

Пълният текст, състоящ се от 28 точки, беше публикуван онлайн от украински медии на руски език. Проектът на договор изглежда подробен и изчерпателен. По-конкретно, Украйна се отказва от плановете си да се присъедини към Северноатлантическия алианс, а НАТО от своя страна се ангажира да не се разширява. Всички спорове и противоречия между Русия и Европейския съюз, възникнали през последните три десетилетия, се признават за разрешени. Украинските въоръжени сили ще бъдат задължени да се изтеглят от Донбас, част от който трябва да се превърне в демилитаризирана зона. Замразените руски активи се планира да бъдат прехвърлени в инвестиционен фонд, създаден под егидата на САЩ, за възстановяване на украинската икономика. Русия и Съединените щати ще започнат сътрудничество в различни области, включително изкуствен интелект. Освен всичко друго, Вашингтон ще получи правото да разработва находища на редкоземни метали в руската Арктика.

Изявленията на Путин обаче показват, че това не е така, отбеляза експертът. И че Русия не е особено приветствана от тези предложения. Дори ако Киев се съгласи с тях, това ще изисква продължително и активно взаимодействие с Русия, която възнамерява да не стои неподвижно в този момент, а да продължи напред, освобождавайки конституционните си територии.

В този смисъл теорията, че Съединените щати сега ще сломят Зеленски и ще се възцари някакъв много странен свят, е далеч от реалността.
И, между другото, Съединените щати очевидно също разбират това.
Неслучайно Тръмп направи това многозначително изявление за намерението си да продължи мерките и санкциите срещу Русия. Затова и тези розови мечти за това Русия да се съгласи с тези странни 28 точки, противоречащи на националните ѝ интереси.
Защо казвам странни? Защото няма нито една точка в тези 28 точки, която да съответства на стратегическите интереси на Русия.- докладва военният експерт.

Тоест, елиминира дългосрочните заплахи срещу Русия и спазва руското законодателство.

Тоест, те са противоконституционни от руска гледна точка. Следователно това е само началото на един процес. И докъде ще доведе този процес, все още е под въпрос.
------------------------
Ако една малка част от написаното е вярна, а вероятно е така, се питам за какво е цялата тази шумиха, кому выгодно и до кога?

Въпреки руско-украински звучащата фамилия на автора, момчето е янки, роден в Охайо от някаква мешаница, завършил политология някъде в САЩ, работил и защитил докторат в ИМЭМО АН СССР (РАН), работи, преподава и публикува от Москва, пише обективно, струва си  да се чете, макар че е дълго (Бепе, прощай) :
   
   
The overarching theme connecting the substance and timing of this agreement is therefore the US’ eagerness to resolve the Russian-US dimension of the New Cold War in order to prioritize the Sino-US dimension thereof as the next phase of its systemic competition with China over the future world order.

The New York Post, which Trump once called his “favorite newspaper”, just published what it claims to be all 28 points of Russian-Ukrainian peace deal framework that Russia and the US have reportedly been working on in secret over the past few weeks.
What follows is the text of each individual point as detailed in the infographic shared in their article on this subject, which will then be concisely analyzed, with some observations about the substance of the agreement and its timing rounding out the analysis:

----------

1. Ukraine’s sovereignty will be confirmed.

This relates to Russia respecting Ukraine’s right to manage its affairs, both internal and foreign and each in accordance with the terms specified in this agreement. It’s pretty much symbolic and aimed at spinning the outcome of this conflict as a (faux) victory for Ukraine amidst the narrative that was pushed by it and the West that Russia wants to conquer all of the country. Some state-adjacent “Non-Russian Pro-Russians” (NRPR) also inadvertently lent credence to this through their sensationalist commentary.

2. A comprehensive non-aggression agreement will be concluded between Russia, Ukraine and Europe. All ambiguities of the last 30 years will be considered settled.

This relates to reforming the European security architecture and could thus likely be a protracted process due to the issues involved. Some of them include Russia’s access to Kaliningrad, navigation across the Baltic Sea, and its opposition to nukes in Poland, while Poland, whose lost Great Power status is being revived with US support, wants Russian tactical nukes and Oreshniks out of Belarus. The “EU Defense Line” that’s being built between NATO and Russia-Belarus will likely also become a “new Iron Curtain”.

3. It is expected that Russia will not invade neighboring countries and NATO will not expand further.

This quid pro quo, which might include verification and enforcement mechanisms regarding the status of forces along the “new Iron Curtain”, is meant to alleviate their security dilemma and thus facilitate some of the aforesaid compromises. The US would also have a pretext for redeploying of some of its EU-based forces to the Asia-Pacific for more robustly containing China while Russia would have the same for refocusing its strategic attention southward in response to the expansion of Turkish influence there.

4. A dialogue will be held between Russia and NATO, mediated by the United States, to resolve all security issues and create conditions for de-escalation in order to ensure global security and increase opportunities for cooperation and future economic development.

This reinforces what was written with respect to reaching a series of mutual compromises for alleviating their security dilemma with the intent of freeing up US and Russian forces to refocus on the Asia-Pacific and the South Caucasus-Central Asia respectively for balancing China and Turkiye. There’s also the speculative chance that the US could limit the expansion of NATO member Turkiye’s influence there in exchange for Russia limiting its military-technical and possibly energy cooperation with China.

5. Ukraine will receive reliable security guarantees.

It was assessed last March that “Ukraine Already Kinda Has Article 5 Guarantees From Some NATO Countries” due to the raft of “security guarantees” that it agreed to with the bloc’s members over the prior year, all of which are hyperlinked to in the preceding analysis. This point is therefore redundant but might also suggest an openness among those states – the US, Poland, the UK, Germany, France, and Italy – to renegotiate some of the terms to make them even more favorable for Ukraine.

6. The size of the Ukrainian Armed Forces will be limited to 600,000 personnel.

The special operation’s demilitarization goal would be achieved in spirit through these means, though the loophole might be that Ukraine could still employ mercenaries to get around this limit. Nevertheless, with credible verification and enforcement mechanisms in place, the spirit of this point would be respected. Russia should therefore consider proposing this without delay in order to avert the scenario of Ukraine slyly undermining the peace (perhaps in collusion with the subversive and warmongering UK).

7. Ukraine agrees to enshrine in its constitution that it will not join NATO, and NATO agrees to include in its statutes a provision that Ukraine will not be admitted in the future.

Russia’s goal of restoring Ukraine’s constitutional neutrality would be achieved in spirit through these means too, though the “security guarantees” that Ukraine would receive (or rather be grandfathered into a peace deal and possibly expanded upon before it’s signed) make it a shadow member of the bloc. In any case, by not becoming a full member, Russia’s long-running concerns about Ukraine provoking World War III would be alleviated and this could then lay the basis for repairing Russian-NATO relations.

8. NATO agrees not to station troops in Ukraine.

The “career military personnel from France and the United Kingdom” that Russia’s Foreign Intelligence Service reported in late September had “already arrived in Odessa” would be quietly withdrawn, but the bloc might greatly build up its capabilities in regional leader Poland as a contingency measure. The purpose would be to deter Russia, albeit within the terms of the new European security architecture that they’ll negotiate, by having NATO forces at the ready to intervene if “Round 2” ever kicks off.

9. European fighter jets will be stationed in Poland.

This point confirms that Poland will lead Russia’s regional containment after the Ukrainian Conflict ends, the role of which arguably evaded Russia’s attention due to it hitherto underestimating Poland as “just another US puppet”. That said, awareness of its role appears to have finally dawned on some influential folks in recent weeks as suggested by the surge in anti-Polish content by state-adjacent NRPRs, which could be meant to precondition the public for expecting a revival of the historical Russian-Polish rivalry.

10. US guarantee:

* The US will receive compensation for the guarantee;

* If Ukraine invades Russia, it will lose the guarantee;

* If Russia invades Ukraine, in addition to a decisive coordinated military response, all global sanctions will be reinstated, recognition of the new territory and all other benefits of this deal will be revoked;

* If Ukraine launches a missile at Moscow or St. Petersburg without cause, the security guarantee will be deemed invalid.

The US will profit from its “security guarantees” to Ukraine just like it now profits from selling weapons to it via NATO; any cross-border movement of troops will provoke the US’ wrath on the side that does so; the US will presumably coerce those with whom it negotiates new trade deals (China, India) to comply with its sanctions against others per the Cambodian and Malaysian precedents as a deterrent to Russia; and Ukraine will presumably be allowed to obtain long-range missile capabilities as another deterrent.

11. Ukraine is eligible for EU membership and will receive short-term preferential access to the European market while this issue is being considered.

The problem is that “Poland Might Impede The EU’s Push To Speedily Grant Ukraine Membership” as was assessed in early November and explained in the preceding hyperlinked analysis. In short, Poland still unilaterally refuses to allow cheap (and low-quality) Ukrainian grain into its domestic market, which would ruin its farmers’ livelihoods and subsequently crash its agricultural industry. An exception for Poland will therefore likely have to be included in this arrangement in order for it to be approved.

12. A powerful global package of measures to rebuild Ukraine, including but not limited to:

a. The creation of a Ukraine Development Fund to invest in fast-growing industries, including technology, data centers, and artificial intelligence;

b. The United States will cooperate with Ukraine to jointly rebuild, develop, modernize, and operate Ukraine’s gas infrastructure, including pipelines and storage facilities;

c. Joint efforts to rehabilitate war-affected areas for the restoration, reconstruction and modernization of cities and residential areas;

d. Infrastructure development;

e. Extraction of minerals and natural resources.

f. The World Bank will develop a special financing package to accelerate these efforts.

The gist is to create global stakes in Ukrainian infrastructure as a deterrent against Russia targeting them in “Round 2” on pain of most stakeholders (likely including China and India) imposing sanctions against it. NATO stakeholders would also at the very least resume their ongoing military-strategic cooperation with Ukraine and at most intervene in the conflict from their Polish bases even if only to race to the Dnieper to de facto partition Ukraine by bringing the west under their umbrella to stop Russia’s advance.

13. Russia will be reintegrated into the global economy:

a. The lifting of sanctions will be discussed and agreed upon in stages on a case-by-case basis;

b. The United States will enter into a long-term economic cooperation agreement in the areas of energy, natural resources, infrastructure, artificial intelligence, data centers, rare earth metal extraction projects in the Arctic, and other mutually beneficial corporate opportunities;

c. Russia will be invited to rejoin the G8.

This point complements the preceding one by giving Russia concrete economic reasons to restrain its hardliners/hawks and aligns with the spirit of the “creative energy diplomacy” proposals that were shared here in January. The tech cooperation aspects will lead to complex interdependence between Russia and the US within the “Fourth Industrial Revolution”/“Great Reset” (4IR/GR) at the possible expense of Putin’s sovereignty plans in this sphere and Russia’s potential cooperation with China therein.

14. Frozen funds will be used as follows:

* $100 billion in frozen Russian assets will be invested in US-led efforts to rebuild and invest in Ukraine. The US will receive 50% of the profits from this venture;

* Europe will add $100 billion to increase the amount of investment available for Ukraine’s reconstruction. Frozen European funds will be unfrozen;

* The remainder of the frozen Russian funds will be invested in a separate US-Russian investment vehicle that will implement joint projects in specific areas. The fund will be aimed at strengthening relations and increasing common interests to create a strong incentive not to return to conflict.

The first part continues the trend of the US profiting from this conflict, first from selling arms to Ukraine via NATO and then receiving compensation for its security guarantees to that country, while the second aligns with the multidimensional deterrence policies suggested in the preceding two points. It’ll also further strengthen complex interdependence between Russia and the US in the spirit of what was suggested here in April with regard to how Russia’s frozen assets could fund big-ticket US deals.

15. A joint American-Russian working group on security issues will be established to promote and ensure compliance with all provisions of this agreement.

This point partially satisfies what was earlier proposed in this analysis regarding the creation of credible verification and enforcement mechanisms but still needs to be fleshed out to be effective. Russia could also importantly employ this channel for preemptively averting joint British-Ukrainian false flag provocations of the sort that its spies have occasionally warned about by getting the US to stop them first. This working group could also help manage the status of forces along the “new Iron Curtain”.

16. Russia will enshrine in law its policy of non-aggression towards Europe and Ukraine.

This will be just as symbolic as confirming Ukraine’s sovereignty and also aimed at spinning the outcome of this conflict as a (faux) victory for Ukraine as was explained in point 1. It remains to be seen whether this will influence the public statements of Russian officials and/or the content produced by publicly financed Russian media (both domestic and international) and state-adjacent NRPRs. Another question is what consequences could follow if Europe and/or Ukraine object to any of their statements or content.

17. The United States and Russia will agree to extend the validity of the treaties on the non-proliferation and control of nuclear weapons, including the START Treaty.

This aligns with Putin’s proposal for extending the New START for another year following its expiry next February, which would give Russia and the US enough time to negotiate its modernization in line with the newest security challenges. Some of the most significant include Trump’s “Golden Dome” megaproject, Russia’s latest missile advancements that were developed in response to the US’ withdrawal from other arms control pacts, drone proliferation, and the militarization of space.

18. Ukraine agrees to be a non-nuclear state in accordance with the Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons.

Ukraine’s flirtation with developing nuclear weapons in the immediate run-up to the special operation was one of the reasons why Putin ultimately authorized it in order to prevent this from happening. It would therefore be a victory for Russia if Ukraine agreed with this provision, but as with many of the other points in this agreement, credible verification and enforcement mechanisms must be implemented too. These could be negotiated through the joint security working groups stipulated in point 15.

19. The Zaporizhzhya Nuclear Power Plant will be launched under the supervision of the IAEA and the electricity produced will be distributed equally between Russia and Ukraine – 50:50.

Russia had hitherto opposed conceding any element of its sovereignty over this power plant so this point represents an indisputable compromise on its part, though it’s a reasonable one when considering the compromises that Ukraine, the EU, NATO, and the US are making as proposed in this agreement. It’ll also importantly help lay the basis for restoring Russian-Ukrainian economic ties after the conflict ends, which could serve as another mutual deterrent against the “Round 2” scenario.

20. Both countries undertake to implement educational programmes in schools and society aimed at promoting understanding and tolerance of different cultures and eliminating racism and prejudice:

a. Ukraine will adopt EU rules on religious tolerance and the protection of linguistic minorities;

b. Both countries will agree to abolish all discriminatory measures and guarantee the rights of Ukrainian and Russian media and education;

c. All Nazi ideology and activities must be rejected and prohibited;

This point would satisfy the special operation’s denazification goal and lay the legal basis for restoring Russian-Ukrainian socio-cultural ties after the conflict ends. It’s also implied that Russian officials, its publicly financed media, and state-adjacent NRPRs can no longer deny the present separateness of the Ukrainian people despite their historical unity with Russians that Putin elaborated on in his magnum opus in July 2021. He himself also importantly wrote therein that this must be treated “with respect!”

21. Territories:

a. Crimea, Luhansk and Donetsk will be recognized as de facto Russian, including by the United States;

b. Kherson and Zaporizhzhia will be frozen along the line of contact, which will mean de facto recognition along the line of contact;

c. Russia will relinquish other agreed territories it controls outside the five regions;

d. Ukrainian forces will withdraw from the part of Donetsk Oblast that they currently control, and this withdrawal zone will be considered a neutral demilitarized buffer zone, internationally recognized as territory belonging to the Russian Federation. Russian forces will not enter this demilitarized zone.

This represents a significant compromise since Russia considers the entirety of the disputed regions to be its own. Point 2 also mandates resolving “all ambiguities of the last 30 years” so Russia couldn’t retain these claims after freezing the front, yet the constitution prohibits the cession of territory. Nevertheless, the legal workaround proposed here in August could be employed, by which the Constitutional Court could rule that there’s no “cession” since the abandoned claims wouldn’t concern land under its control.

22. After agreeing on future territorial arrangements, both the Russian Federation and Ukraine undertake not to change these arrangements by force. Any security guarantees will not apply in the event of a breach of this commitment.

This point reinforces the deterrence policies that were already proposed thus far in the agreement by encouraging political-diplomatic means for settling any future territorial disputes. Explicitly withdrawing the “security guarantees” extended to whichever side uses force against the other, which suggests even drone attacks and shelling (thus including sub-“invasion” hostilities after “invasions” are already prohibited by point 10), is meant to get them to maximally restraint their hardliners/hawks/revisionists.

23. Russia will not prevent Ukraine from using the Dnieper River for commercial activities, and agreements will be reached on the free transport of grain across the Black Sea.

State-adjacent and many casual NRPRs insisted that Russia will liberate Odessa before the conflict ends, yet that most definitely won’t happen if this agreement’s terms are agreed to, which essentially ensure that the lower Dnieper becomes the new border between Russia and Ukraine. Russia never set its sights on this goal, however, as explained here in December 2023. Formalizing Ukraine’s use of the Dnieper River and continued use of the Black Sea after the conflict ends therefore further discredits those figures.

24. A humanitarian committee will be established to resolve outstanding issues:

a. All remaining prisoners and bodies will be exchanged on an ‘all for all’ basis;

b. All civilian detainees and hostages will be returned, including children;

c. A family reunification programme will be implemented;

d. Measures will be taken to alleviate the suffering of the victims of the conflict.

This point complements point 20 in the sense of establishing the basis for restoring Russian-Ukrainian socio-cultural ties after the conflict ends by helping each side overcome the trauma of the last nearly four years as much as is realistically possible. No festering wounds would remain in the humanitarian sense since each would have done everything that they could to make amends in this way. This series of grand gestures would importantly help repair each society’s perceptions of the other with time.

25. Ukraine will hold elections in 100 days.

Russia’s unstated goal of regime change in Ukraine would likely be fulfilled through these means since Zelensky’s popularity was already plummeting even before the latest corruption scandal dealt a deathblow to it. Given the knowledge of this point in the Russian-Ukrainian peace deal that Russia and the US have reportedly been working on in secret, the timing of this latest scandal initiated by the US-backed “National Anti-Corruption Bureau” can be seen in retrospect as a de facto coup against Zelensky.

26. All parties involved in this conflict will receive full amnesty for their actions during the war and agree not to make any claims or consider any complaints in the future.

Full amnesty incentivizes Zelensky, his corrupt clique, and Ukraine’s Neo-Nazi war criminals to go along with this deal and for the first two to agree to the “phased leadership transition” from the prior point. Russia would abandon its plans for a Nuremburg 2.0, but Putin would be free to travel wherever he wants in exchange since the ICC’s warrant would be rescinded. Some among their societies might be enraged that justice won’t be served as they perceive it to be but it’s arguably a pragmatic compromise.

27. This agreement will be legally binding. Its implementation will be monitored by and guaranteed by the Peace Council, headed by President Donald J. Trump. Sanctions will be imposed for violations.

It’s unclear who’ll all comprise the Peace Council and what its responsibilities will be, such as exactly how it’ll guarantee implementation of the agreement’s stipulated terms, but it’ll assumedly have a symbiotic relationship with the joint American-Russian working groups. Another uncertainty is who’ll head the Peace Council after Trump leaves the White House. These details are very important for ensuring lasting peace and will thus certainly be the subject of very intense future negotiations.

28. Once all parties agree to this memorandum, the ceasefire will take effect immediately after both sides retreat to agreed points to begin implementation of the agreement.

In other words, Russia, Ukraine, the US, NATO, the EU, and Poland (where European fighter jets are proposed to be hosted) must agree with these terms (which might be amended) as the prerequisite for a ceasefire (but Russian-Ukrainian agreement is the most important), while the “retreat” relates to Russia withdrawing from Sumy, Kharkov, and Dnipropetrovsk (possibly also the sliver of Nikoalev that it controls in the Kinburn Spit) and Ukraine from the rest of Donbass (leaving that ceded part a demilitarized zone).

----------

Some observations about the substance of this agreement and its timing are that:

* Russia achieves almost all of its goals in the special operation through Ukraine’s partial demilitarization, its denazification, the restoration of its constitutional neutrality, its abandonment of any nuclear weapons plans, reforming the European security architecture, and Zelensky’s removal (an unstated goal).

* “Round 2” is meant to be averted through “security guarantees” for Ukraine, the build-up of NATO forces in Poland for a direct intervention in that event, global investments in Ukrainian infrastructure as a tripwire for sanctions if Russia strikes them, and the US dumping Ukraine if it violates the agreement.

* Russia’s phased reintegration into the global (Western) economy and the partial use of its frozen funds for financing joint projects with the US, including those pertaining to strategic resources and the 4IR/GR, could complicate its ambitious (but far from fulfilled) plans with BRICS and economic ties with China.

* The preceding observation suggests that the US wants to prevent Russia from becoming China’s raw materials appendage for turbocharging its superpower trajectory and thenceforth more robustly competing with the US in shaping the contours of the emerging Multipolar World Order.

* Likewise, Russia’s agreement with the spirit of those associated proposals (even if their substance is amended through negotiations) would suggest that it fears becoming disproportionately dependent on China, ergo why it would radically recalibrate its geo-economic and tech ties through these means.

* The timing coincides with the US’ significant energy sanctions on Russia, which could backfire by making it more dependent on China to the US’ concern and possibly Russia’s too, and the US-facilitated expansion of NATO member Turkiye’s influence along Russia’s southern periphery via the TRIPP corridor.

* Accordingly, the US is incentivizing Russia to accept this deal by satisfying most of its goals in the conflict while also helping to avert “Round 2” through the previously mentioned means, while Russia must urgently refocus its strategic attention on the South Caucasus-Central Asia in response to Turkiye.

* Ukraine’s latest corruption scandal has also dealt a deathblow to Zelensky’s popularity and could lead to his loss of control over parliament if members of the ruling party defect in protest, thus pressuring him to accept the deal and the “phased leadership transition” therein in exchange for amnesty.

* Objectively speaking, the mutual compromises and deterrents against “Round 2” contained in the agreement are impressively pragmatic, so much so that each side could convincingly claim “victory” and thus make their respective leaders less worried about “losing face” if they were to agree to these terms.

* The successful implementation of the agreement would free up the US and Russia to each “Pivot to Asia”, the first in the sense of more robustly containing China in the Asia-Pacific and the second with regard to creatively counteracting the expansion of Turkiye’s influence along its southern periphery.

* Given that Turkiye is a NATO member under the US’ influence, a quid pro quo might be reached whereby the US limits the expansion of its ally’s influence there in exchange for Russia limiting its military-technical and possibly energy cooperation with China, thus giving the US an edge in their rivalry.

* The overarching theme connecting the substance and timing of this agreement is therefore the US’ eagerness to resolve the Russian-US dimension of the New Cold War in order to prioritize the Sino-US dimension thereof as the next phase of its systemic competition with China over the future world order.

Опубликован полный текст мирного плана Трампа по Украине 
https://rusvesna.su/news/1763703023

И газетата публикува пълния текст.

Според мен договорености няма да има, тези публикации са  в най-добрия случай разузнаване с бой (от двете страни - руска и американска), а вероятно просто е една партенка.

Следва мнение на американски анализатор, недолюбващ украинците, никак. Макар и сбито, мнението е аргументирано.

Отделно остават въпросите за целите на СВО и тяхното постигане - в началото на седмицата отново бяха потвърдени от руска страна - нищо не се е променило, но и нищо не се казва в проекта въпреки твърденията на Дмитриев, че имало чуваемост от американска страна за руските искания.

Следва продължение.

   
 
Ok. The plan to end the war in Ukraine is not Trump’s...
It reportedly was crafted by Trump’s man, Steve Witkoff.
The key territorial provisions in Witkoff’s proposed Ukrainian peace plan primarily involve significant concessions by Ukraine to Russia. The plan reportedly includes Ukraine relinquishing control over the entire eastern Donbas region, which means including areas currently occupied by Russia as well as parts not under Russian occupation.
However, the plan also calls for Russia to freeze its forces in place in Kherson and Zaporhyzhia and to withdraw Russian forces from Kharkiv and Sumy. That is a non-starter for Russia.

According to Oliver Carroll -- a reporter for The Economist -- the Ukrainians also are not thrilled with Witkoff’s plan:

    The plan, they say, is a 28-point document aimed largely at curbing Ukraine’s military power once the war ends.
It envisages a reduction in the number of Ukrainian troops to just 40% of the current level, with no corresponding cut on the Russian side. Ukraine would be required to cede yet more territory, beyond the large parts of its east and south already occupied by Russia.
It would be barred from possessing several classes of weapons, including long-range systems capable of reaching Moscow and St Petersburg. No foreign troops would be allowed on Ukrainian soil.
Planes used by foreign diplomats would be prohibited from flying to Ukraine, raising questions as to Russia’s intentions for Ukrainian airspace. Ukraine would also be required to designate Russian as a second state language, and the local branch of the Russian Orthodox Church, disbanded over Ukrainian charges that it is a tool of Kremlin propaganda and espionage, would be restored.

    The demands are far-fetched. Ukrainians see most of them as non-starters. The country’s forces have been battered on the battlefield lately, but Russia has not achieved a serious operational breakthrough since 2022. Military analysts do not see Ukraine’s position as being so desperate that Mr Zelensky would need to agree to such punishing terms.

Zelensky will not have a choice... The Russian ground forces are advancing rapidly all along the 1000-mile line of contact.
This is one other reason that makes it unlikely that Russia will agree to a Witkoff proposal that requires them to give up captured territory.

Абе, дойде ли дерогацията, баце се закле че ще дойде днеска? Чичо от Америка му бил казал.

...не мрънкай, при чичо Му е още икиндия, чакай дерогацията да пристигне след около 7 часа, сиреч утре тукашно време ... така обаче Той ще е бил излъгал, но Той никога не лъже ... изобщо шибана рабата...
-------
Бепе, културиста не е ли от сестричките на Асен Василев? Не го ли тури той на този пост? Обади, благодаря.

В Германия принудителната проституция нараства.
Политици и експерти търсят решение.
В страната са регистрирани официално над 32 000 секс работници, 3400 от тях са от България. Но неофициалният брой е много по-висок.

В Германия дебатът за проституцията се разгоря с нова сила. Той бе разпален от председателката на Бундестага Юлия Кльокнер (ХДС), която по време на обществена проява нарече Германия "публичният дом на Европа". Тя настоява за забрана на проституцията и платения секс.
Според Кльокнер жените, упражняващи тази професия в страната, не са достатъчно защитени.

Министърката на здравеопазването Нина Варкен (ХДС) се обяви за забрана за купуването на секс в Германия и наказания за клиентите. Според нея наказания за проститутките не трябва да има.
Те имат нужда от друго – от всеобхватна помощ за излизането от тази професия.

Според настоящото законодателство проституцията в Германия е разрешена. С влизането в сила на Закона за проституцията през 2002 година сексът вече не се счита за "неморален", а за легална услуга, за която проституиращите имат законно право на договореното заплащане.

През 2017 беше приет и Законът за защита на проституцията с цел да се подобри още повече правната и социалната ситуация на секс работниците. Лицата, които се занимават с проституция, трябва да регистрират дейността си пред властите, а публичните домове трябва да получат съответното разрешение. А то може да бъде издадено само ако те отговарят на определени минимални изисквания за безопасност, хигиена и оборудване.

 Легализирането на проституцията не е довело до намаляване на престъпността, а напротив: според годишния доклад на Федералната криминална служба трафикът на хора и принудителната проституция са се увеличили.

Федералната статистическа служба в Германия отчита 32 300 регистрирани секс работници, от които само 5600 са германски граждани (към края на 2024). Всяка трета проститутка е от Румъния (11 500), а общо 3400 са от България. Експертите обаче предполагат, че броят на нерегистрираните жени, продаващи телата си, е между 200 000 и 400 000, някои източници дори говорят за до един милион проституиращи в Германия.

Чужденките с недостатъчни познания по немски език съставляват най-голямата част от тях. Тъй като те не знаят почти нищо за правата си, практически нямат и достъп до съществуващите здравни и социални услуги. По-голямата част от тези жени се занимават с проституция не по своя воля – принудила ги е бедността или сводници.

Критиците на настоящото законодателство твърдят, че легализирането на проституцията в Германия е довело до експлозия на секс пазара в страната: конкуренцията е нараснала значително, а цените са спаднали. Това привлича все повече клиенти, които прибягват дори и към сексуално насилие.

 
На този фон Юлия Кльокнер и Нина Варкен се обявиха за въвеждането на така наречения "скандинавски модел". Всъщност дебатът за това дали такава регулация е разумна или не в Германия се води от години.

"Скандинавският модел" се нарича така, защото е въведен за първи път през 1999 в Швеция, а през 2009 и в Норвегия. По-късно той беше възприет и от редица други страни - Исландия, Канада, Франция, Ирландия и Израел.
Там е забранен платеният секс – купуването на сексуални услуги и тяхното организирано посредничество – но не и прякото им предлагане.
На проституиращите се предлага подкрепа и възможност да напуснат този бранш. Казано по друг начин: законът преследва клиентите и сводниците, но не и проституиращите. Обикновено клиентите се наказват с глоби, а в Швеция в най-тежките случаи наказанието може да е и лишаване от свобода до една година. Норвегия преследва своите граждани и за купуването на сексуални услуги в чужбина.

 Критиците на модела смятат проституцията (доброволната) за "нормална" работа: те искат да укрепят правата на проститутките, за да могат да упражняват своята професия по свой избор. Това е и начин да се борим с принудителната проституция и със стигматизацията на тази професия, убедени са те. Според критиците криминализирането на проституцията само ще подсили нелегалното предлагане на секс услуги.

Привържениците на "скандинавския модел" обаче казват, че и днес по-голямата част от проституцията вече се извършва тайно. Според тях, ако купувачите на секс услуги бъдат наказвани, това би довело до спад на проституцията като цяло.

Неслучайно в страните, които са въвели "скандинавския модел", броят на проститутките и на техните клиенти е намалял значително. Неотдавна публикувано проучване на Университета в Тюбинген стига до заключението, че въвеждането на модела "допринася за обективно, видимо намаляване на броя на жертвите на трафик на хора в дългосрочен план". 

Самото въвеждане на такъв закон обаче не е достатъчно, за да се подобри положението на жените, които приституират по принуда, предупреждават от Федералния съюз "Скандинавски модел".

Необходимо е финансиране на всеобхватни помощи за излизане от бранша и значително укрепване на правата на жертвите. Според организацията засегнатите лица трябва да могат да разчитат на всеобхватна социална подкрепа, за да си позволят например собствено жилище, образование и психологическа помощ. Важни са и средствата за превенция, както и последователното преследване на сводничеството и трафика на хора, за да се намали пазарът на проституция като цяло.
--------------------------------------
Така е при партньорите, някои ще сподели ли как е решен въпросът при нас?

Не залитайте по парламентарната/политическата проституция, това не са проститутки - това са курви, 'ма това е друг въпрос.
Не говорим и за данъчното третиране - по едно време беше въведена категорията "компаньонка", дейността се облагаше с патентен данък (да живее СимеонД.)

Баце никога не лъже!
Неблагодарниците го коладят щото не могат да разберат N-те пласта на неговите словоизлияния.
Такива дълбоки мисли се разбират след няколко "катарзиса".

...месечния катарзис?
Или пак Му закъснява?
Лошо!

....
Така наречените "хора" отдавна са пасив, не актив.

...цък, хората=рабсила са необходимо условие за да има производство, засега...
...опитай само със суровини или само с роботи да произвеждаш, няма да стане (пак засега)... като носталгици, ако се върнем към онова C+V+m = P стигаме до извода, че без V=рабсилата, няма да има Р, което е целта на цялото упражнение, или...

   Date:     04.11.2025

Броят на безработните в Германия през октомври се е увеличил с 120 000 души спрямо същия месец на предходната година, съобщи Федералната агенция по труда в Нюрнберг. Така равнището на безработица достига 6,2 процента, което е с 0,2 процентни пункта повече спрямо октомври 2024 г., предават световните агенции.

В сравнение със септември обаче броят на безработните е намалял с 44 000 до 2,911 милиона души, а коефициентът е спаднал с 0,1 пункта.

"Като цяло есенното възстановяване засега е вяло", коментира председателят на агенцията Андреа Налес.

"Безработицата и непълната заетост намаляват, но търсенето на нови служители остава ограничено", допълва още тя.

През октомври във Федералната агенция по труда са били регистрирани 623 000 свободни работни места – с 66 000 по-малко спрямо година по-рано.

Броят на хората, получаващи обезщетения за безработица, е достигнал 984 000 души, което е с 104 000 повече на годишна база.

Същевременно 3,828 милиона трудоспособни лица са получавали граждански обезщетения (Bürgergeld) – с 134 000 по-малко от октомври 2024 г. Част от тези лица обаче са работещи с ниски заплати, които допълват доходите си със социална помощ.

Общо 7 процента от хората в трудоспособна възраст в Германия се нуждаят от социална подкрепа.

Началото на новата учебна година показва и проблеми на пазара на професионално обучение. Според Налес, делът на кандидатите, намерили място за чиракуване, е най-нисък от последните 25 години.

В агенциите по заетостта са били регистрирани 494 000 свободни места за обучение – с 25 000 по-малко от предходната година. В същото време 444 000 младежи са потърсили помощ за намиране на място – с 13 000 повече.

Към 30 септември остават 54 000 незаети позиции за чиракуване (минус 15 000 спрямо 2024 г.), докато 40 000 кандидати все още не са били настанени – с 9 000 повече в сравнение с миналата година.

...пак ще прощавате дългия текст, няма как да се редактира.

Дебели, грозни, апатични - амириканските военни си остават сериозна сила, посветила се да пази страната си, няма как да се отрече, нито да се забрави (и не бива).
Просто такива са задачите на всяка една армия (може би с изключение на нашата сегашна).

Ще се радвам ако някои от сънародниците ни е бил на парада или поне го е изгледал и иска да сподели ... имам чувството, че по някакви причини през последните месеци (години) състоянието на американската армия и възможностите им се подценява, незаслужено.

В реч пред няколкостотин висши офицери, произнесена на 30 септември, американският министър на отбраната (всъщност вече на войната) подчерта неотложната нужда от „културна революция“ в армията.
От промяна, която следва да бъде насочена срещу ширещата се разпуснатост в редиците – затлъстяване, липса на тренировки, либерално схващане за разнообразието. Дали това, което предизвика гнева му, не е един провален парад във Вашингтон, преминал няколко седмици по-рано?
от Сет Харп

ВДЪХНОВЕН от видяното на миналогодишния 14 юли в Париж, или може би обзет от завист към впечатляващите военни паради в Москва и Пекин, президентът Доналд Тръмп нареди въоръжените сили на САЩ също да демонстрират мощта си пред своя върховен главнокомандващ, т.е. пред самия него. На 14 юни във Вашингтон се състоя грандиозен парад, с който бе отбелязана 250-годишнината от създаването на американската армия, а заедно с това и рожденият ден на Тръмп. Само че зрелището не оправдава неговите очаквания.

Още от сутринта чуждестранните туристи изглеждат доста по-многобройни от привържениците на MAGA („Да направим Америка отново велика“), което подсказва, че Тръмп не се радва на особена популярност.
На Националната алея във Вашингтон през целия ден вървят празненства в очакване на парада. На една от тревните площи 18 отбора военнослужещи мерят сили в състезание за физическа подготовка. Церемонията по награждаването води сержант-майор Майкъл Уаймър, ветеран от силите „Делта“, самият той участник в състезанието, заедно с четирима други високопоставени 50-годишни офицери. „Завършихме девети – не е нормално! Хайде, размърдайте се, момчета!“, иронизира Уаймър по адрес на по-младите участници. Леко закръглени, насядали сред публиката, те са потънали в пот и едва поемат дъх. Лошата физическа форма на американската младеж от години затруднява набирането на нови военнослужещи.

Малко по-нататък войници от 3-и пехотен полк, известен и като „Старата гвардия“, церемониално въртят пушки и щикове под вялите аплодисменти на групичка азиатски туристи, ветерани и почитатели на президента. Далеч от някакъв вид авторитарен спектакъл, какъвто левицата очакваше, събитието по-скоро предлага картина на политическа умора и апатия. Вместо да възвеличава огневата мощ на въоръжените сили, то неволно разкрива техния упадък, униние и остаряла техника.

Деспотичните амбиции на Тръмп и решимостта му да използва армията, за да постигне целите си, несъмнено будят тревога. След като известно време обмисляше идеята да намали военния бюджет наполовина, той внезапно направи обратен завой и предложи увеличение до над 1000 милиарда долара (866 милиарда евро) за финансовата 2026 година (от 1 октомври 2025 до 30 септември 2026) – значителен скок спрямо гласуваната година по-рано и без друго колосална сумата от 895 милиарда долара.

От близо 7-те хиляди войници, пристигнали за парада, мнозина са от най-голямата военна база в страната – „Форт Браг“ в Северна Каролина, сърцето на американските специални операции. Именно там са създадени „зелените барети“, там се намира и 82-ра въздушнодесантна дивизия – ключов участник в десанта в Нормандия, както и няколко подразделения, специализирани в тайни операции, като силите „Делта“. Тези елитни войници, разгръщани от десетилетия по периферията на войните, водени под американска егида (в Ирак, Сомалия, Сирия и Йемен), никога не са изглеждали толкова изцедени.


ЧЕТИРИ дни преди парада във Вашингтон Тръмп произнася реч във „Форт Браг“ пред публика от подбрани здравеняци. Не са допуснати войници с наднормено тегло или със съмнителни политически симпатии. При управлението на Джо Байдън базата за кратко е преименувана на „Форт Либърти“, но Тръмп отменя промяната веднага след завръщането си в Белия дом. „Името е „Форт Браг“! И винаги ще бъде „Форт Браг!“, вика той към ликуващата тълпа. И продължава:

„От два и половина века насам нашите войници се хвърлят в пламъците на битките и унищожават враговете на Америка. Нашата армия е сривала империи, разтърсвала е царе, сваляла е тирани и е преследвала дивашки терористи чак до портите на Ада. (…) Целият свят се страхува от нея и тя няма равна на себе си на планетата“.

Модерната американска армия обаче е много по-слаба, отколкото си мислим, когато слушаме хвалбите и гледаме разточителните разходи на Пентагона. Във всички големи войни, които САЩ са водили след 1945 г., с изключение на тази в Залива (1990–1991), те или са губили, или са се проваляли в постигането на обявените цели. И тази безпомощност сякаш расте пропорционално на увеличаващия се военен бюджет. Няма нужда човек да се връща чак до провала във Виетнам, или до провалите в Ирак и Афганистан, за да се убеди в това: само месец преди юбилейния парад американските сили претърпяха унизително поражение в Йемен – една от най-бедните страни в света (вж. статията „САЩ срещу хутите – 0:1).

Празненствата на 14 юни дават поне едно обяснение за това: остарелите оръжия, с произтичащите от този факт последици за бойната ефективност и човешките загуби. На откритите площи военни и производители показват на публиката подбрани оръжия, боеприпаси и екипировка. Например карабината M4 – вече остарял модел, който постепенно ще бъде заменен от M7, разработван в армията от 2019 г. Само че, както почти всички нови продукти, и този е по-голям, по-тежък, по-сложен, по-малко надежден и по-скъп от предшествениците си.

В съседство компанията „Бел“ представя своя MV-75 – летателен апарат с накланящи се ротори, предвиден да замени хеликоптерите Black Hawk, въведени още през 1979 г. „Бел“ е и производител на друг подобен летателен апарат – Osprey, толкова опасен, че името му постоянно е на подбив сред военните. Планирано е производството му да бъде прекратено през 2027 г., но около 400 самолета все още са в експлоатация, главно във военноморските сили, където ужасната му репутация бе допълнително опетнена от серия катастрофи: в Норвегия през март 2022 г. (четирима загинали), в Калифорния през юни същата година (петима), в Австралия през август 2023 г. (трима) и край Япония през ноември същата година (с осем жертви). Ден след поредната трагедия Пентагонът и японското правителство взеха решение временно да приземят изцяло флотите си. На щанда на компанията обаче директорът по връзки с правителството уверява, че Osprey, чиято цена е около 90 милиона долара, е по-безопасен от останалите американски военни самолети.

Сухопътните войски също губят традиционни хеликоптери (Black Hawk, Apache и Chinook) с безпрецедентна честота. Само за две години 19 военнослужещи са загинали в най-малко 24 инцидента, сред които и най-смъртоносният авиационен случай в САЩ след 2001 г. – сблъсъкът над Вашингтон между хеликоптер Black Hawk и регионален пътнически самолет на 29 януари 2025 г.

Следват сухопътните бойни машини. От другата страна на еспланадата се вижда бронетранспортьор Bradley – бойна машина на пехотата, въведена на въоръжение през 1981 г. Въпреки безбройните ѝ слабости – тежка, масивна, шумна и лесно забележима, трудна за управление и чудовищно скъпа – милиардите долари, изразходвани до днес, за да се намери неин заместник, се оказват похарчени напразно. От стотиците Bradley, които САЩ предоставиха на украинските въоръжени сили, много бяха унищожени още в катастрофалната контраофанзива при Запорожие през 2023 г., а част от останалите впоследствие бяха пленени или унищожени от руснаците.

Накрая идва моментът хората да се отправят към Constitution Avenue, за да наблюдават парада – своеобразна хронология на американската военна история, с униформи и бойни машини от различни епохи. След революцията и нейните триъгълни шапки, след Гражданската война и нейните покрити фургони, напред излиза рота парашутисти с метални каски и ботуши тип „Пършинг“, за да напомни за Първата световна война. Войната във Виетнам е представена от войници на 101-ва въздушнодесантна дивизия от „Форт Кембъл“, Кентъки – друга американска база, както и „Форт Браг“, където рискът да умреш от свръхдоза е по-висок от средния за страната.

Какофония от електрически китари известява един от „кулминационните моменти“ на спектакъла – онази сцена, в която след терористичните атаки от 11 септември въоръжените сили се впускат в глобална война. Само че по булеварда се точи скучна колона от остарели машини. Това само показва доколко изчерпан откъм идеи е военно-промишленият комплекс, натъпкан с пари и галеник на Конгреса, в какъвто и състав да е той. Танковете Abrams, въведени още през 1980 г., се движат тежко, с тракащи вериги, оглушителен шум и изпарения от керосин; от люковете се подават войници, които поздравяват публиката. Още един пример за изключително скъпа и трудна за поддържане машина. Дъждът и мъглата не ѝ понасят, дори любителски дрон с експлозиви може да я повреди. Украинците предпочитат да я използват неподвижно, като стационарна огнева точка. След Abrams се появяват Stryker – осемколесни бронетранспортьори, чиито първи изяви във войната в Ирак не са оставили добро впечатление: „Отлична бойна машина, шегуват се войниците, стига да се движи по асфалтов път, в сухо време – и без да воюва“.


ОТПУСНАТ на стола си и с мрачен поглед, Тръмп не изглежда много по-запленен от публиката на това тъжно шествие. Що се отнася до държавния секретар Марко Рубио, той се прозява демонстративно, небрежно подпрял лакът на облегалката на стола. Появата на взвод „зелени барети“ леко съживява тълпата. За разлика от предишни формации, които представят лице, толкова разнообразно, колкото това на самата Америка, тук почти всички „зелени барети“ са високи бели мъже с квадратни челюсти.

След час и половина парадът угасва, човек не може да каже кога точно е приключил. Избирателите на Тръмп, видени по-рано през деня, изглеждат умерено въодушевени от неговия милитаризъм и външната му политика. Те не са наивни. Знаят – както и останалата част от обществото, – че войните срещу тероризма са грешка, основана на лъжи и завършила със скъпи, дори катастрофални поражения. Това обаче няма да попречи на САЩ да започнат нови – и да ги изгубят. Както казва Байдън през 2024 г. за въздушните удари срещу Йемен, които е наредил: „Спират ли те хутите? Не.

Ще продължат ли? Да“.

Цитат

понеже е била заета да се хапе с Каята, кой е е по,по най

Лесно разрешим кОнкурс.
Да скочат до белия вигвам и която "уважи" рижавия бик ще Е!

...цък, не става ... тоя дърт мераклия ще вземе да ги познае и двете, тогава какво?
...по старшинство?
...по възраст?
...по титли?
Или?

https://glasove.com/novini/atanasov-rusiya-mozhe-da-ni-napadne-prez-imota-si-do-stenata-na-yaz-iskar
Абе измъчва ме един въпрос -  има ли регистър на завършените идиоти, или такъв се води само на хоспитализираните?

Стига си мрънкал, няма такъв списък, защото:
1) "идиот" (завършен или незавърщен) според МКБ 10 е диагноза, не е попържня или друга нерегламентирана лексика (според фон Госинджър);
2) след като е диагноза, има лекарска тайна, няма как да съставят, хеле пък да огласят такъв списък
3) същото важи и за хоспитализираните идиоти, и те са елемент от националната сигурност и не се огласяват
4) продължавам (вече втори месец) да те чакам.....

Пак ще прощавате, дълго е, не искам да го съкращавам, ако сте запознати с материята, забравете. Ако са ви накацали мухите - също.

Помня, преди години в покойния форум се спрягаше темата за хахо-групите, какви сме - арийци, славяни, протобългари, прости синти, от къде идваме и прочие.
Някои да знае за подобни изследвания в съюзническите ни държави - Австрия, Германия, братска Франция, Великобритания - интересно ще е да сравним къде сме спрямо тях, а?
Кайле?
Бармалей, как е при вас в страната на Путин?


Това става ясно от обобщените данни от клиничните въпросници на общо 1574 доброволци, които са се включили изследването „Геномът на България“, пише Телеграф.

Те бяха представени от ръководителя на проекта и на Центъра по молекулна медицина на МУ- София, проф. Радка Кънева. Нейният екип вече е обработил анкетните карти на 1574 доброволци.

Изискванията към тях са да са пълнолетни, да подпишат информирано съгласие, че може данните им анонимно да се използват за научни цели за в бъдеще и да бъдат споделяни в рамките на „Геномът на Европа“ и да дадат кръвна проба, от която е изолирана ДНК.

Общо 343 (21,7%) от всички доброволци са отговорили, че са потомци на бежанци. Най-много признават, че техните предци са дошли в днешна България от Македония (26%) и Гърция (25%).

След това се нареждат тези от Румъния (14%), Сърбия (7%) и Турция (5%). Реалната картина обаче може да се промени при по-задълбочен анализ, който обаче не е предмет на въпросника. Причината е, че в някои от отговорите не фигурират имената на страна, а на географски области – Беломорска Тракия (11%), Одринска Тракия (3%) и Тракия (3%).

Логично най-много от участниците са родени в София – 565 души. 540 са посочени като родно  населено място в Южна България, а 450 – Северна България. Има и няколко души, които не са родени на територията на страната, но са с български родители.

Интересно е и какво показват отговорите във въпросниците по отношение на ръста и теглото.
От данните за общо 642 мъже и 932 жени може да обобщи, че средният българин е с 15 см по-висок и 20 кг по-тежък от българката. Ръстът на силния пол е изчислен на средно 180 см (161-199), а теглото на 85 кг (50-140). Картината при дамите е съответно 166 см (147-187) и 65 кг (39-147).

Рекордьорът по възраст сред доброволците, включили се изследването на българския геном, е мъж на 86 години, а има още двама на 81 или повече навършени години.

Още 18 са пенсионерите от 71 до 80 години. Най-много обаче са хората между 41 и 50 години – 408. Пълнолетните до 20 години (121) са повече от групата на участниците в проучването между 61 и 70 години (102).

Почти по равно са доброволците от 21 до 30 години (336) и от 31 до 40 (331). Според данните, които проф. Кънева изложи в своята презентация по време на организираната от фондация МОСТ национална среща на лекарите с различни, експерти и медии в Албена, жените категорично доминират сред доброволците във всички възрастови групи до 70 години.

Мъжете са повече само при най-старите – 14 на 4 в групата от 71 до 80 г. и 3 срещу нула в тези над 81 г.

 
„Интересно е, че явно не всички добре осъзнават какво се крие зад понятието етнос и в клиничните въпросници някои в тази категория записват „бял“ или „християнин“. Такива отговори сме включили към дела на българите, които напълно доминират, и за общо 98% или 1540 от всички доброволци“, каза проф. Радка Кънева.

В проучването на националния ни геном са се включили 18 души, които се определят като български турци, и един, който е декларирал, че е българомохамеданин. Ромската общност до момента също е излъчила само един представител, колкото са и каракачаните. Десет души, или общо 1%, са от смесен произход, а трима са арменци.

Призивът на изследователския екип, който работи съвместно и с МУ-Пловдив, е повече хора да се включат в изследването. Основно изискване към тях е да са клинично здрави. Вече се работи по създаването на национални хъбове за съхранение на чувствителните лични данни, които се предоставят за целта на проекта.

Лекарите настояват за промяна в уредбата при предоставянето на лични данни, когато става въпрос за изследователски цели. С развитието на технологиите и навлизането на изкуствения интелект на база на информацията ще може да се направи съществен скок по пътя към персонализираната медицина на бъдещето.

„Ако успеем да направим представителната извадка от 6500 човека, ще можем да направим оценка на честотата на сигурни патогенни варианти в гени, които знаем, че са отговорни за много заболявания.

Вече знаем от предишни проучвания за някои болести, че има разлика във вариантите и честотата в основните етнически групи в България - турска, ромска или българска“, категорична е проф. Радка Кънева.

Според нея процесът по събирането на още 5000 доброволци, които да се изследват, ще продължи поне 5 години. „В момента тече вторият етап с набиране на още 2000 души след първите 1000.

За следващите етапи нямаме осигурено финансиране. Проектът „Геномът на Европа“ ще приключи след 3 години, т.е. към 2028 г. ние трябва да имаме всички данни за тези 3000 души. Надявам се да получим подкрепа и за набирането на останалите доброволци, за да довършим представителния български геном“, добави ученият.

Данните помагат при тежки наследствени заболявания
Смисълът на проучването е не просто да се изчислят честотите на вариациите в генома и да се види кои са характерните за българската популация, а да може да се отсее и прецени колко чести са патогенните варианти, които със сигурност се свързват с тежки наследствени заболявания. „Такива обикновено са редките болести, които са над 7000, а от тях 70% са генетични.

За част от тези генетични болести все още няма открита причина при пациентите с рядко заболяване. Така че нашият проект ще помогне за диагностиката на редки генетични заболявания, като служи като база за сравнение, тъй като изследваме здрави хора“, отбеляза проф. Кънева.

„Освен при тежки наследствени заболявания ползата от нашия проект е свързана с изясняването на специфичните варианти в много гени, които могат да допринесат за повишаване на риска от развитие на чести социално-значими заболявания като сърдечносъдови, диабет, онкологични и невродегенеративни.

Последните са особено характерни за по-напредналата възраст – става въпрос за деменции, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и др.“, отбеляза проф. Радка Кънева.

„Много важно е, когато правим оценка на генетичния риск за заболяването, да не разчитаме на един или два генетични маркера, а да имаме информация за всички, да можем да ги идентифицираме и да можем да кажем на човека дали е в групата на високорисковите или в тази на нискорисковите индивиди“, добавя специалистъ

Браво!
А нашите културтрегери, телевизори, пулитици, деятели, подлизурковци и клатикуровци се осраха да се напинят...
Развалиха на момчетата радостта от победата... разкарват ги като панаирджийски мечки... та чак и дупедатите не се посвениха да се присламчат и отъркат в тая слава за която не са допринесли и с един пукнат грош...

Ба!

Виках ви, че младенецът Бармалей е актив за нас, даже много ценен и ето на - имало нещо човешко  в него, емпатия проявява, властимащите критикува (и с тукашната администрация не се задява).

Браво, дете на природата, продължавай така - ти можеш (когато поискаш) - може скоро инфлуенсър да станеш!

Цитат на: ohubohu в Септември 24, 2025, 23:58:14

А какво ще е полово неутралното на теляк/телячка?

'КИР'? ... 'КИРТАК' също е полово неутрално

...а КАПУТ? ...не върви да речеш - ПРЕЗЕРВАТКА, хеле пък ПРЕЗЕ3РВАТИВКА, за КАПУТКА още по-малко! Колко им е беден езика, нихната!

Отново питанка към von und zu Gossinger - какъв е статусът на кръстника на сий клуб? И не питам дали е замразен, само наказан или самоотлъчил се, сещайте се...поврага!

Наздраве!
Баси къф алкохолик съм станал - налял съм си ено филджанче без да зная, че има толкоз  празници! Нали не съм много грешен? От еното незнание je!

Бепе, с тия приказки ме върна към един перестроечен виц, та:

В началото на перестройката, първи кооперативи, млада московчанка спечелила пари и решава да се поглези - поръчала си мъж.
Речено, сторено - идва сакралният ден, дамата се соанира, сухо къдрене, туй-онуй, в уречения час се звъни, на вратата молодой человек с дипломат в ръка, сяда, вади два хрустальныи бокала, бутилка арменски коняк и започват лакърдии за иконите на Андрей Рубльов, сонатите за обои на Бахи  прочие глезотии.
... дамата се притеснила, пита какво става, младежът поискал накладная, пернал се по челото и рекъл - малей, вие сте поръчала ебач-надомник, те ви претили алкохолик-събеседник.

Само се питам, щото търся поантата - в тукашната ни история Бармалей ли е алкохоликът, няма кой друг да е?

И аз метнах едно око - не ми харесва, прилича по-скоро на късния SKYFORUM с уморени от псуване участници.

Живеем в свободна и демократична държава - всеки избира къде и какво да пише.

Заявил съм симпатиите си към нашия анонимен другар, мисля, че греши, като прехвърля временните си разногласията с модератор към всички и към целия форум, но нейсе, негова работа.

Както викат Винету и параграфа - ХАУ, казах - няма да влизам в ненужни дискусии, толкова от мен.

PS - анонимни друже, там ще ти харесва, докато сте на еднакви или близки мнения, след това, боя се, че ще ти се завие свят.
Ако искаш - експериментирай още в началото - открий тема, напиши нещо добро или пусни хвалебствие за Пеевски и се покрий.   

...от същия източник, още нещо по темата, по-пикантно, с китайски привкус...отново френски автори, отново недобре претоплена гозба, очевидно поредната поръчкова статия, като че ли няма с какво друго да се занимават, нихата... https://bg.mondediplo.com/2025/09/article2245.html

[/u]

от Мерием Лариби & Рено Ламбер
 
ПАРАШУТИТЕ се спускат бавно надолу. Тълпата се втурва към местата, където контейнерите с хуманитарна помощ най-сетне докосват земята. С радостни възгласи човекът, който снима, също хуква към това изобилие, паднало от небето… През май т.г. видеозаписът се разпространяваше като горски пожар в интернет. „Докато Европейският съюз продължава да изпраща оръжие на ционисткото правителство, Китай пуска с парашути храна и лекарства над Газа“, коментира потребител на платформата Х (10 май 2025). Най-сетне Пекин идва на помощ на палестинците! Уви, новината се оказа невярна. След което мнозина отново си задават въпроса: „А защо Китай не прави нищо?“.

Основателна ли е критиката за бездействие? След кланетата от 7 октомври 2023 г. Тел Авив настоя нападението на „Хамас“ да се квалифицира като „терористично“.
Пекин отказа.
На 22 февруари 2024 г. юридическият съветник на китайското министерство на външните работи Ма Синмин говори пред Международния съд в Хага (1). „Израелско-палестинският конфликт е роден от продължителната окупация на палестинските територии“, заяви той, преди да оправдае въоръжената борба: „В своя стремеж към самоопределение палестинският народ има неотменимото право, твърдо закрепено и в международното право, да използва сила срещу чуждестранното потисничество и за постигане на независима държава“.

От началото на масовите убийства, извършвани от израелската армия в палестинския анклав, Китай подкрепя всички резолюции на ООН, изискващи прекратяване на огъня.
През юли 2024 г. дори посредничи за споразумение между 14 палестински фракции, сред тях „Фатах“ и „Хамас“, за създаване на „правителство на единството“ в Газа след края на конфликта. Година по-късно Пекин участва в международната среща, организирана в Богота от т.нар. Хагска група (Южна Африка, Боливия, Колумбия, Куба, Хондурас, Малайзия, Намибия и Сенегал), чиято цел беше „да се премине от думи към дела по въпроса за Газа и да се сложи край на безнаказаността, от която се ползва Израел на международната сцена“ (2).

Мао признава ООП още през 1965 г.

ДА, но… В края на тази среща Пекин не подписа заключителното комюнике, което предвижда конкретни мерки, включително ангажимент „да се предотврати доставката или трансферът на оръжия, муниции, военно гориво, съпътстващо военно оборудване и стоки с двойна употреба за Израел“ (3).
Зад гръмките декларации Китай продължава да търгува с Тел Авив. Той е вторият икономически партньор на Израел след САЩ и главният доставчик в израелския внос.
От 2021 г. насам китайският оператор Shanghai International Port управлява автоматизиран контейнерен терминал в Хайфа. Подобна тежест би могла да даде на азиатския гигант значително влияние върху конфликта. Според Ели Фридман, професор в университета „Корнел“, това поведение показва, че „освобождението на Палестина не е предмет на искрен и солидарен интерес от страна на Китай“ (4). Тази критика обаче не е достатъчна, за да обясни промяната в позицията на Пекин – от антиколониалния интернационализъм в първите години на Народната република (1949) до бездействието, което днес му се приписва.

„Израел и Формоза [Тайван] са бази на империализма в Азия. Те създадоха Израел за вас и Формоза за нас“ – заявява Мао Дзедун през март 1965 г. пред делегация на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), като Китай е първата неарабска държава, която я признава (5). Пет години по-рано САЩ са разположили ядрени ракети на азиатския остров. По онова време Китай активно насърчава антиколониалните въоръжени борби, а Палестина се ползва от тази подкрепа.

Постепенно обаче позицията на Пекин започва да се променя, както показва срещата през 1973 г. между съветника по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър и китайския премиер Джоу Енлай. Това tête-à-tête, немислимо едно десетилетие по-рано, бележи повратен момент: бившите врагове се сближават, обединени от общата си неприязън към Москва. Две години по-рано Общото събрание на ООН е позволило на Китайската народна република да заеме мястото на Република Китай (Тайван) в организацията. А през 1972 г. Ричард Никсън става първият американски президент, който посещава Пекин. За да улесни това затопляне на транстихоокеанските отношения, Китай започва да смекчава антиимпериалистическата си реторика. Въпреки това по отношение на Израел линията остава непроменена: Пекин отказва да установи дипломатически отношения с Тел Авив, докато държавата „не върне териториите, които е заграбила със сила“, подчертава Джоу пред Кисинджър 6 (6).

Периодът, започнал с идването на власт на Дън Сяопин през 1978 г., често се представя като радикален завой, но той всъщност не е толкова рязък, колкото понякога се твърди. „Ние допуснахме левичарски грешки“, признава Дън през 1988 г. по повод Културната революция (1966–1976). Китайският лидер тогава определя новите приоритети на властта: „Да преминем от борба на класите към производителност, от затвореност към отваряне“. Отсега нататък всичко трябва да служи на растежа – включително и международните отношения.

В Близкия изток обаче се запазва приемственост: през 1988 г. в град Алжир е провъзгласена Държавата Палестина, която Пекин признава незабавно.

С годините Китай съчетава постепенното си реинтегриране в международните институции с педантична защита на Хартата на Обединените нации, особено на принципа за ненамеса. Този принцип трудно се съвместява с подкрепа за въоръжени борби по света, и така китайският интернационализъм пресъхва. По щастливо съвпадение обаче тази позиция на принципност улеснява сближаването със света на капитализма като цяло и с Израел в частност.

Такива са корените на китайската позиция на прага на 7 октомври 2023 г.: една пропалестинска традиция, безспорно, но която трябва да се съобразява с изискванията за „отваряне“. С разрастването на конфликта до мащаба на геноцид възниква натрапчивият въпрос: защо Китай не се противопоставя по-решително на западния лагер, сплотен около Израел, за да подкрепи жителите на Газа, при положение че вече не се колебае да заклеймява американския империализъм в рамките на БРИКС+?

„На първо място, Китай без съмнение съзнава, че ако упрекне Вашингтон в инструментализиране на търговията в името на собствените му интереси и в същото време наложи санкции срещу Израел, за да го принуди да промени поведението си, това би изглеждало като трудно защитима непоследователност“, обяснява Бруно Гиг, гост-професор в Южнокитайския педагогически университет. В тази област Китай ограничава действията си до държави и лица, които се намесват в онова, което той смята за свои вътрешни работи: Тайван, Синдзян, Тибет и др. „Официално“ – уточнява Гиг, намеквайки, че не бива да се изключва по-дискретна намеса на Пекин. Той се позовава на статия в електронното издание Tribune juive, където „високопоставена фигура“ в Тел Авив твърди: „Китайците ни налагат своеобразна санкция. Те не го обявяват официално, но забавят доставките за Израел. Изтъкват различни извинения и предлози, като това например да изискват от доставчиците в Китай да получат експортни лицензи за Израел, каквито досега не са съществували“ (7). Непряк натиск на Пекин върху Тел Авив или параноя на поддръжниците на един „обсаден“ Израел? Не може да се каже.

След това, „не е ясно каква би могла да бъде китайската инициатива, след като самите арабски страни не правят нищо“ – отбелязва китайски изследовател, пожелал анонимност. „Ние смятаме, че правото да управляват Близкия изток принадлежи на народите от Близкия изток (…) Те нямат никаква нужда от външна опека“, заявява министърът на външните работи Ван И през януари 2022 г. (8). По онова време САЩ проявяват намаляващ интерес към региона и някои, включително сред прогресивните среди, приканват Пекин да засили влиянието си там. „Вашингтон не мечтае за нищо друго!“ – отбелязва Ин Ган, изследовател в Института за изучаване на Западна Азия и Африка към Китайската академия на социалните науки. „Сред американските елити (…) съществува течение, което би искало Китай да заеме мястото, оставено от САЩ в Близкия изток (…) Те се надяват, че той ще повтори техните грешки и ще затъне в неразрешими проблеми (…) което би го отслабило (…) Китай няма да падне в този капан“. Пекин „не вярва във военната чуждестранна интервенция като инструмент за властта“ – оплаква се от своя страна Ориана Скайлар Мастро. Дълго време тя отговаря за стратегическото планиране в Пентагона и признава, че се е опитвала да „въвлече“ Китай в подобно тресавище – например в Иран, но без успех (9).

„Една намеса би противоречала на принципите, които [Китай] отдавна защитава – подчертава Лин Дзин, изследовател в Сингапурския университет. – С това би рискувал да накърни образа, който внимателно си е изграждал: на стабилна и необвързана сила, отдаваща приоритет на икономическото сътрудничество и развитието, а не на геополитическото съперничество“. Критичен към неефективността на многостранните институции, Пекин продължава да смята, че „конфликтите трябва да се разрешават от ООН, а не едностранно от хегемонистки сили“ (10). Разбира се, възражението тук би било: какво да се прави, когато един хегемон, в случая САЩ, блокира пътя пред ООН? И може ли геноцидът да се разглежда като обикновен „конфликт“? Не следва ли държавите, нарушаващи международното право, да очакват, че под въпрос може да бъде поставена неприкосновеността на техния собствен суверенитет? Може би. От гледна точка на Пекин обаче подобна логика рискува да се обърне срещу самия Китай, при положение че някои го обвиняват в геноцид в Синдзян.
Стабилността преди всичко

В КРАЙНА сметка убийствената лудост на Израел не е достатъчна, за да пренареди китайските приоритети, най-важният от които е вътрешната стабилност. Нейното запазване изисква да не се подхранва никакъв вътрешен дебат в момент, когато поддръжници на Палестина и на Израел ожесточено спорят в социалните мрежи.
Китай трябва също така да гарантира икономическия си растеж – залог за социален мир (11).
Затова страната се стреми да поддържа възможно най-добри търговски отношения както с Тел Авив, така и с Вашингтон, в контекста на решаващи за международната търговия преговори. Вероятно именно това обяснява защо нито властите, нито официалните китайски медии използват термина „геноцид“.

Мерием Лариби
* Журналистка, авторка на Ci-gоt l’humanité. Gaza, le génocide et les médias (Ето това е човечеството. Газа, геноцидът и медиите), Éditions Critiques, 2025.

Рено Ламбер
*Журналист.

Питанки към фон Госинджър, неговия екип и всички останали:

1. какво знаете за уважавания и обичан от нас Параграф?
Последната информация от/за него бе, че се бори със здравословни проблеми. Пожелавам всичко да е наред.
2. аналогично и за уважаваната София.
В това безвремие нейните коментари и разум биха били от голяма полза.

Надявам се двамата да са добре.

Честит празник.

Рюте не само идиот, а идиот на някаква голяма степен. Даже у тях си го наритаха по едно време, че се наложи да спасяват сериозен член на ЛГБТ перверзията (и пр. още букви, "обединение").

Пълна гнъс.

Рюте изобщо не е идиот, напротив - той е най-хитрия от върхушката. Прочетете изказванията му през последните 4-5 месеца и ги съпоставете с тези на Макрон, Фриц Мерц, Калас, останалите прибалти или скандинавците. (от списъка са извадени Орбан, Фицо, частично и Навроцки както и натовския миманс).

 Рюте играе доброто ченге, прицелил се е по-високо, съответно ще падне от по-високо, ще боли.

Малко статистики/без разпределението  / за интересуващи се.

Възраст на пенсионииране
+: 64,7 години (2023: 64,4 години)

Средна пенсия: 1,154 евро (2023: 1,102 евро)

За мъже: 1,405 евро (2023: 1,348 евро)

За жени: 955 евро (2023: 908 евро)

Общ доход от пенсионно осигуряване: 402.0 милиарда евро (+5.6%)

Приход от премии: 305,9 милиарда евро (2023 г.: 289,7 милиарда евро)

Общо разходи за пенсионно осигуряване: 402,8 милиарда евро (+6,1%)

Брой пенсионирани работници: 21,4 милиона

Брой нови пенсионери през 2024 г.: 1,8 милиона

Общ брой осигурени лица: 58,5 милиона
* без пенсия: 33 милиона

....дайба таз' крива нива - туй горното къде - в Северна Корея, Еритрея, Харманли?
Къде, по дяволите!?!
Мислех, че след като св.мца Транспения си би камшика, нещата ще се оправят, курец!
Толкова ли е трудно, даге?