Ще получи ли Тръмп нобеловката за мир?
Залагам, че няма да стане тази година.
А дали някога ще я получи, не знам.

по молба на читателите


2 лева 1962, гроздобер


50 лева 1951, розобер

....хубави картинки ... сега пусни снимки на сегашните - има ли го още оня текст там, за активите?
Пък ако имаш образец на бъдещите евролевчета - как изглеждат, какво пише на тях, гарантирани ли са?

...

я да споделя тука днескашния експеримент:

.....добавих малко и от мен и ето какво се получи:
един пакет бутеркекс. това е най-близкия аналог на нашите обикновени бисквити. 200 гр.
....
приготвяне:
....това е.

....и?
...опита ли го след това?
Става ли за ядене? ...а за посрещане на гости?
Какво се туткаш, споделяй!

716 000 ученици са прекрачили прага на училищата днес. Хубав празник, с малко тъжна констатация - вече сме най много 6 милиона. Искате ли сметки? 

Да, моля.

Наздраве!
Баси къф алкохолик съм станал - налял съм си ено филджанче без да зная, че има толкоз  празници! Нали не съм много грешен? От еното незнание je!

...

Срам, срам, срам - в нито един вестник, уважаващ себе си демократичен сайт не намирам нито дума за  варварското и нечувано посегателство над цитаделата на демокрацията - САЩ - извършено преди почти четвърт век на днешната дата.
Мигар толкова кратка ни е паметта?
Поднасям съболезнованията си на иракския и афганистански народи, нападнати и избивани в резултат на това.

...приятно четене ... и после да не се чудите ... кстати, по време на обиколката на Испания вече трети етап протестиращи създават проблеми на властите, подкрепяйки палестинците...


АРАБСКИТЕ държави няма да се притекат на помощ на Газа. Нито една от тях не направи дори най-малка стъпка към сериозна дипломатическа инициатива, за да предотврати повторното окупиране на анклава и да сложи край на огнения потоп, който Израел изсипва върху палестинците от почти две години.
Макар че броят на човешките жертви е ужасяващ (данните сочат 70 000 загинали, 70% от тях – жени и деца) и гладът, на който са подложени жителите на Ивицата Газа, може да се сравни с лишенията по време на най-тежките селищни обсади през Средновековието, нито една столица на Магреб или Машрек не изиска налагане на санкции срещу Тел Авив, нито заплаши западните си партньори с ответни наказателни мерки заради тяхната неизменна подкрепа за правителството на Бенямин Нетаняху (1).
За разлика от случилото се по време на Октомврийската война през 1973 г. (2), сега Организацията на арабските държави износителки на петрол (ОПЕК) не се опитва да убеди останалите производителки да ограничат доставките на черното злато за Израел и така да принудят Вашингтон да осъществи натиск върху своето протеже. Днес историческият контекст е различен и някои събития перфектно символизират тази промяна: докато доставките на американски оръжия за Израел продължават и Конгресът гласува кредит след кредит за Тел Авив, американският есминец USS Forrest Sherman тихо и кротко акостира в столицата Алжир през май (3).

Освободеният наскоро (след прекарани 41 г. във френски затвор) комунистически активист Жорж Ибрахим Абдалла упреква арабските народи толкова – ако не и повече, – колкото и ръководителите на техните държави. „Децата на Палестина умират от глад, заяви той при пристигането си в Бейрут. – Това е позор за историята. Това е позор за арабските маси, дори по-голям, отколкото за техните режими. Режимите ги познаваме. Колко мъченици паднаха по време на демонстрации в арабските страни? Колко загинаха при опит да пробият и отворят границата на Газа? Нито един. Никой не е паднал. А всичко зависи от египетския народ, повече от който и да е друг“.

Египетските управляващи обаче другояче виждат тази ситуация.
Те безсрамно увеличават икономическото си сътрудничество с Тел Авив. Кайро не си и помисля да къса дипломатическите отношения с Израел, ако и десетки жители на Газа да измират от глад всеки ден. Е, да, 40 000 египетски войници са разположени в северната част на Синай. Тяхната мисия обаче не е да отварят коридори за хуманитарната помощ, а по-скоро да възпират наплива на бежанци от анклава. Тази пасивност, ако не беше неутрална на вид, може да се каже, че мирише на метан.

В началото на август израелската компания Newmed обяви, че е подписала „исторически“ договор на стойност 35 милиарда евро за доставка на природен газ за Египет. Суровината ще бъде извличана от офшорното находище „Левиатан“ и ще потече към арабската държава от 2026 г. Сделката е за 135 млрд. куб. метра за период от 15 г. и ще осигури 20% от годишното потребление в Египет. Още с подписването през 2019 г. на първия подобен договор за покупка на 60 млрд. куб. метра газ управляващите в Кайро са приели, че енергийната сигурност на държавата им зависи от еврейския съсед. А това от своя страна обяснява и яростния отпор, който египетската полиция оказа на участниците в глобалния поход към Газа, за да спре опита им да стигнат до Синай през юни т.г. (4)

Друг пример – Обединените арабски емирства нормализираха отношенията си с Израел чрез т.нар. Авраамови споразумения. През януари т.г. Edge Group – една от водещите фирми на отбранителната индустрия на ОАЕ, съобщи, че желае да инвестира 10 млн. долара в израелската компания Thirdeye Systems (специализирана в засичането на дронове чрез устройства, управлявани от изкуствен интелект) и така да придобие 30% от нейните активи. В Египет, в ОАЕ или пък в Мароко – друга арабска държава, подписала Авраамовите споразумения, под нормализиране на отношенията с Израел се подразбира изгоден бизнес. За Сирия и Саудитска Арабия това е заразяващ пример, който ги подтиква да засилват контактите си с врага на палестинците.

Акрам Белкаид
Журналист

https://bg.mondediplo.com/2025/09/article2248.html

Цитат на: Eisblock в Септември 05, 2025, 10:50:09

Тав. Фют, не се оправям с това MSN, да не е нещо като на разните тик-ток?

Кликвам и няма никаква субстанция.
 

MSN това е "Микрософт Нетверк". Aз работя мързелашки с Bing . Не вярвам в България да е блокиран. При мен линкът ( през твоят  пост) се отваря. Някой друг да се  опитал да го отвори ? 

На една от старите ми машини с Прозорец 7.0 също не иска да се отваря, на нова машина с по-новата версия се чете - просто Шраус е предложил да донася на Бжежински през 1980 за попълзновенията на европейците, толкоз - просто едно любопитно четиво с 45 годишна давност, вероятно не е случайно сега да вадят тази публикация (първоначално на Шпигел).

Днес в "Гласове" пак яко триене, дори виждам нараснала активност на много-никовия супер простак, а и някакъв друг от няколко дена на руски.

Може би ще влизам в "Гласове" и по-нататък, но след днескашните триения и гадни просташки лозунги, та и на руски биля, ми стига вече.

Даже темата за "Полският президент иска репарации..." бе "почиствана" няколко пъти. А там се появи един много качествен коментатор и него го резнаха. Явно "коректора на "линията" Доста жалка работа. Но от друга страна и подборът в "Гласове" също взе да ми се струва малко запотен от правоверно усърдие.

Често слушам "Матрицата отвътре с Боян Чуков", освен няколко други. От вчера нещо, бе добро.

Карбовски слушам много нередовно, по ред причини.

Имам достатъчно много набелязани източници с повече или по-малко изворна, чиста и прясна вода, за да коленича на рекичка със стмпада от няколко говеда в нея.

Там е весело, много весело.
Предлагам и ти да им пускаш пътечка към сии изискан клуб с препоръка да не си драпат мадурките, 'ми да идват тук.
Да видим!

Журналист: Несколько дней назад я брал интервью у Эммануэля Макрона. Он сказал: «Путин — людоед, который всегда хочет есть»
Вы можете использовать это слово по отношению к нему?

Мерц:
Да, именно так я и вижу Путина. Он дестабилизирует обширные регионы нашей страны. Он вмешивается везде, во все, в частности, в социальные сети.

По данным наших разведывательных служб, мы прекрасно знаем, что он каждый день атакует нашу инфраструктуру. И каждый день пытается влиять на общественное мнение.

Так что мы уже находимся в конфликте с Россией. Речь идёт не о территориальных претензиях. Речь идёт о дестабилизации нашей демократии. И мы должны с этим бороться. Это не просто территориальная война против Украины.

Моме, цитираш Макрон и Мерц на руски език, дай барем пътечка към източника на тази информация, иначе не е сериозно!
А?

Моля форумната стража да разкара многониковия досадник, заралийското просто спайче, фон боклук стоенчу!
Всеки нормален форум не допуска подобно досадно участие.

Когато, както и да влезе, с кой да е от безкрайните си никове винаги може само да сере глупости!

Господа,

август е, искам да отбележа, че се навършват три години откакто св.мца. Транспения беше натирена от този клуб!
Ако не ви харесва думата "натирена", приемете (по избор) изгонена, изритана, бит й беше камщика, оте*ана или политкоректното - остракирана, даге!

Предлагам членовете на клуба да обмислят оставането на Спайки-фон Нюман-Мюлер и прочие в клуба - необходим е шут, круша, козьол за разтоварване.
Нима сте забравили забележителните Му репортажи от Албиона с ония спионски очила, или споделената история за композицията комунистическа литература, проводена от лицето и родата му от Ески Заара до Вашингтон, библиотеката на Конгреса?
Незабравими!
Бепе - макар и по-вехт от мен, няма как да не помниш, а?

Ако си забравил, просто да ти е, обаче няма как капитанът да забравя такива работи - все пак със Спайки Фон Нюмън са пели трети глас в хора на ЕСПУ, поврага!

Когато се приеме предложението, предлагам фон Госинджър да зачисли служебно ежеседмичен наставник на лицето с цел хигиена, не друго - почетен наряд един вид, никой няма да възрази.

Та така - кафа сериозни тинтири-минтири, Аляска, Райнметал, Мелания и прочие - да се повеселим!

Госинджър, къде се покри кръстникът на сий уважаван клуб?

Дочакаха го, посети им военна база.
Съмнявам се, че няма сделка, както и че основният въпрос е бил Украйна.
Ще проличи от инструкциите на Тръмп към васалите му от НАТО и към Украйна както и от скорошното посешение на Витков в Москва.

Очаквам Путин и Тръмп да се видят отново в Пекин, вече с подготвени споразумения, може и тристранни, дето вика обичаният от всички Капитан - lassen wir uns uberraschen, ja, ja.

За протокола - 6 август 1945 г. - 80 години от тази срамна дата.

Червено??? Амми... влизам тукънка - старите форумци от СЕГА знаят за професионалният ми - научен - така да се каже - интерес към остатъчното реликтово болшевишко излъчване... което си е своеобразен психологически феномен...

...дете на природата, Бармалейчо, старите кокали от газетата също знаят, че копнееш за внимание, майчини ласки и психиатрична помощ, мога да ти ходатайствам за последното - нали знаеш - дискретно, срещу скромно възнаграждение в звонк, много сигурно, за цял живот, а?

Тъй като фон Госингер е  блокирал жизненоважни теми, настоявам незабавно да бъдат отблокирани първите 7-8 теми от този раздел, в частност "питанките", "предложенията" и някои други. Надявам се да съм бил ясен - не е нужно този изискан клуб да прилича на Дачковите "Гласове".

Абе, някой има ли представа, какво става с личността Круела де Вил? Залипсвала ми е нещо както и Банши - да хвърли съчки в огъня.
 

...коя Круела? Нашата сънародничка от Ирландия? Отдавна не се е мяркала - барем от 10-на години, иначе е една изискана и финна българка, маратонка = участничка в местния маратон, да не се объркаш, старо....

Мда.
.....Кога според теб форумът е бил форум(размяна на различни мнения)?
Тогава или сега?

...тогава.

...с извинение към всички - и особено към Бепе - прекалено дълго е, но не се наемам да го преразказвам, нито да пиша анотации (съгласно великденското послание на Бепе);
...съдържа обилни, вече известни цитати, публикувани и тук, оставил съм ги ради цялостта и вътрешната логика на писаницата, прескачайте ги;
... вероятно е партенка, пусната неизвестно защо ... лично аз имам съмнения, че описаното ще се случи;
... може и да не го четете, позовава се основно на "източници, пожелали да останат анонимни, но заслужаващи доверие", както се вика...

Оригиналният коментар с посочване на източниците на отделните цитата е тук - https://johnhelmer.net/the-summit-in-the-sand-putin-agrees-to-meet-trump-in-abu-dhabi-on-may-15-16/

John Helmer has been a Moscow-based journalist for over three decades.

After the Victory Day celebration later this week, President Vladimir Putin has agreed to hold a summit meeting with President Donald Trump. “The Americans have repeatedly asked for a summit and the Kremlin has finally decided,” according to a reliable Moscow source, “that there is no need to spurn the extended hand.”

The source believes Abu Dhabi, in the United Arab Emirates (UAE), is the likely location. Preparatory discussions were held last week in Moscow when Putin telephoned the UAE President, Sheikh Mohammed bin Zayed Al Nahyan. The Kremlin communiqué claimed “the current state of Russia-UAE relations…constitute a strategic partnership and…enables ongoing dialogue even on the most sensitive international issues.”
That was on May 1. The next day Putin met with Saif bin Zayed Al Nahyan, one of the President’s sons and his personal security chief, titled deputy prime minister.

The Moscow source says “the messages have been sent that it will not be a conclusive deal, only a meeting. This is a climb-down from the previous, public Russian position that a lot of work needs to be done first, before a presidential summit, by specialists. The Russians have understood there are no specialists on the US side yet, and the opportunity is right to shake hands first, then work out the details later.”

The White House press spokesman has announced Trump “will travel to Saudi Arabia, Qatar and the United Arab Emirates [in this order] from May 13th, until May 16th.”
......
The source says the Kremlin is “neither surprised nor disappointed” at Trump’s May 1 tweet  declaring that “many of our allies and friends are celebrating May 8th as Victory Day, but we did more than any other Country, by far, in producing a victorious result on World War II.” 
 “It shows you how foolish the Kremlin faction was which has advocated inviting Trump to Red Square for May 9. Putin will give Trump his PR opportunity – but in the sand, not in Red Square.”

The shift in the Moscow consensus – from resistance on the part of the General Staff, the intelligence agencies, and the Foreign Ministry – has followed remarks by Vice President JD Vance. “It’s going to be up to them [Russia and Ukraine] to come to agreement and stop this brutal, brutal conflict,” he said on Friday (May 2). “It’s not going anywhere right [now]. It’s not going to end any time soon…Look, I am optimistic, but it’s hard to say…confident because the Russians and the Ukrainians – they’re the ones who have to take the final step. We got ‘em talkin’. We got ‘em offering peace proposals. We got the minerals deal done. I think we’re in a place where they’ve got to say we’re done with the fighting…but only Russia and Ukraine can make that decision. That’s not something even President Trump can do for ‘em.” 

In Moscow this is interpreted as acceptance by Washington that the war will continue on Russia’s terms – slow advance westward, no massed offensive – and that it’s now up to “direct” negotiations between Russia and Ukraine to reach an agreement. “This is a double signal prompting Putin”, another Moscow source says, “to agree to a summit meeting with Trump now without preconditions and without pressure to agree on the Kellogg or Witkoff term sheets. In all likelihood, this will be a feel-good summit. No negotiations at all.”

The source adds a caution. “The planned meeting may be derailed at the last minute if the Ukrainians violate the Victory Day ceasefire [between May 8 and 11], and if Trump is either shown to be incapable of controlling the Kiev regime, or duplicitous in aiding the violations. If the Ukrainians do not observe it, the Russians will hit back hard, very hard, and then ask Trump if he still wants to meet. It might go to the wire.”

What Vance said about the Ukrainian minerals deal is interpreted in Moscow to mean that Trump and his officials will back down and retreat from deal terms they start with, in order to accept instead the appearance of a deal Trump and Vance can announce. If Zelensky can do that to Trump, the Russian assessment is that Putin can do as much, or better.

Reports from Kiev and European capitals, where the secret provisions of the minerals deal have been disclosed, indicate a plan for nothing more than a national offshore zone free of taxes, tariffs and other charges by either the Ukrainian or the US governments .
In this outcome, the Americans have abandoned Trump’s demand for the reparations clause – payback for past military and economic aid.
They have also given up the US demand for first-refusal priority over British, French, German or Polish companies in the bidding for resource projects. Rare earth minerals, oil, and gas have also been abandoned as Trump targets. The only target of the proposed projects identified in the agreement text is “critical sectors of Ukraine’s economy.”

In return — although not yet publicly acknowledged — the Trump Administration has agreed to Zelensky’s request for release of a $500 million instalment of new military deliveries, with promises of more to come payable either in cash or in assignment to the US capital contribution of the new “US-Ukraine Reconstruction Investment Fund.”

“From here on every faction has its own view”, says a Moscow source privy to current intelligence assessments. “In his conclusion Putin has decided there is nothing to be lost by meeting so long as Trump does not insist on a full ceasefire. The understanding now is that Americans — Vance – are stating the war will continue for a time. This gives the Russians an opening they want for a meeting. They have decided they will take it. It’s an unconditional meeting – a Teheran-type summit for the top dogs to sort things out”.

“Some consider it a trap but others consider that Trump is not playing the European tune and is set on different terms he’s calling peace with Russia. In the talks so far, Russians laid out their demands; Americans kept on saying let’s have ‘peace’ and then we will sort things out. Russians kept insisting there are too many issues and sticking points. Americans also understand that Russians cannot make significant military gains in the short to medium term – no big offensive across the Dnieper. But what they have gained has been costly and they are not giving it up. Nor do Ukrainians — they have tried to convince the Americans that this is a stalemate and this is where the lines should freeze. That leaves Trump in something of a stalemate. So, his people have expressed willingness to discuss ‘everything’ in Ukraine, in bilateral and in European issues. They have proposed to sort out the bigger issues and details ‘in time.’ This has forced on Russians a decision now on whether to end the conversations or extend them.”

“What they also see is the opportunity of a lifetime to deal with a president who represents a stubborn, loyal constituency of 25% to 35%, who is not charged up racially as Russophobes, and does not harbour hatred, at least not for Russians. So, the consensus now around Putin, with no illusions about the deep state, is that this is an opportunity Putin must not let pass. A breakdown in friendly communications is not desirable.”

“They are not giving away anything but they will talk and continue talking all through [Trump’s] presidency in good faith, with respect. The conclusion is there is nothing to be gained by not talking, not much to be gained by sticking to positions which cannot be significantly expanded on the battlefield right now. Moreover, even the smallest US withdrawal of support from Kiev will give Russians an edge. This is something Trump is not going to give unless Putin comes to meet him face to face.”

Undiscussed by the Russian military bloggers who know, or by the American podcasters who pretend to know but don’t, is the battlefield problem. Without discussing operational details, several Moscow sources in a position to know say the indicators are “obvious that things are not as they should be on the front and all the way back, up and down the ranks. One is the slowness of the advance of each of army groups westward. Another is the nine months it took to reverse the surprise success of the Ukrainian invasion of Kursk. Yet another is problems of command and control up and down, and coordination sideways.”

An unusual analysis confirming what the Russian sources are saying has just been published by retired Hungarian Army major, Mark Takacs. He identifies himself as pro-Ukrainian in sympathy; his analysis does not reflect this.

Basing himself on open Ukrainian and Russian sources, as well as on Hungarian army staff studies and his own field experience, Takacs has just issued this report on months-long military operations of the Russian West army group around Kupyansk, east of Kharkov (December-April 28), and the Centre army group around Toretsk. North of Donetsk. (April [13]).   Although the outcomes of the Russian operations have been tactical success and territorial gains, Takacs identifies battlefield problems slowing down the Russian advance because of Ukrainian reinforcement of men and arms, counterattacking drone and electronic suppression operations, and inflicting serious Russian losses of men, armour and electronic (jamming) stations.

“Until reliable anti-drone air defence artillery will have been developed, the classic onward penetration is impossible to achieve if the defender has adequate drone capabilities,” Takacs says.   The Ukrainians have these capabilities — with US and NATO intelligence-sharing and coordination with battlefield combat command and control.

Takacs also claims the Russian battlefield operations are hampered by excessive rigidity of their command and control lines. This makes for predictability of movement, which, in his analysis, has been exploited by the reconnaissance and counterfire resources of the combined Ukrainian, US and NATO drone operations.

According to independent military and Moscow sources, Takacs’s conclusions come far closer to the battlefield situation than the retired US majors, lieutenant colonels and colonels currently publishing on podcasts and substacks. A NATO veteran comments: “Yes, it’s hard to pull off a surprise attack in the transparent battlefield situation in which the Russians are fighting. This being said, how were the Russians caught by surprise in Kursk last August, and by the Ukrainian counter-attacks around Pokrovsk which Takacs has just described?”

“We can also be forgiven for asking why Ukrainian command and control, as well as the logistics which allow the movement of mechanized Ukrainian fire-brigade units, like the 33rd Assault shown in this Takacs report, continue to have the benefit of electricity? My hunch is there’s a correlation between Russian advances on the front and electric war strikes. So the question here is why the Russian electric war campaign has been restricted or suspended, allowing the Ukrainians to deploy resources to the front, blocking the Russians, when that would be impossible if the power was out in areas of production, distribution, command and control, and assembly/support.”

The selection of the UAE as the site for the Putin-Trump summit meeting has special significance in the financial calculations of both the Russian and US sides. An investment fund source in Dubai explains: “Abu Dhabi and Dubai have positioned themselves as major crypto currency hubs while most other countries, including the US, adopted a ‘wait and see’ approach for over a decade. Trump has now done a 180-degree change in policy on crypto. According to CNBC, ‘at the Office of the United States Comptroller of the Currency, Jonathan Gould

"Мы освободили Европу от фашизма, но они нам этого никогда не простят."
Жуков Георгий Константинович
Не зная истина ли е, но прилича.

...преди време писах по повода - твърди се, че Жуков го е казал на Рокосовски през април 1945, написано е само в първото издание на "Спомени и..." от 1971, съвременните изследвачи отричат да има такъв цитат - и те не знаят защо отричат ... (поради това и бачо Кольо изрази съмнение).
На съмняващите се бих препоръчал да препрочетат Иля Эренбург, по темата ... или пък "Нюрнбертските дневници", ама .... нихната.

22 април 1870 роден Владимир Улянов - Ленин, човекът, променил света.

И още едно любопитно четиво - авторът е руски американец (или обратното), пише от Москва, завършил е някога МГИМО, има балансирани и интересни становища, мнения и коментари;
Не смея да съкращавам каквото и да е, пускам го цялото, дъбго е - ще прощавате (а темата сме я предъвквали многократно, особено в началото) -

   
The denazification of Ukraine is one of the explicitly stated goals of Russia’s special operation, but it’s probably the vaguest of them all, perhaps even intentionally so in order to give the Kremlin flexibility. Foreign Minister Sergey Lavrov just elaborated on it in detail though over the weekend during a Q&A session at this year’s Antalya Diplomacy Forum. The present piece will review what he said before analyzing it in the context of the ongoing Russian-US talks for ending their proxy war in Ukraine.

Lavrov never once said the word “denazification”, but he spent a significant amount of time talking about things that are connected with this goal.

The relevant part begins around halfway through his answer to a question about the Kremlin’s working relations with the Trump Administration. At some point he brought up how Trump’s unofficial Envoy to Russia Steve Witkoff recognized the importance of resolving the territorial dimension of this conflict, which prompted Lavrov to issue an interesting clarification.

In his words, “We are not about territories. We are about people who live on these lands, whose ancestors lived there for centuries, who founded cities like Odessa”, which preceded him touching upon how Ukraine has deprived them of their human, linguistic, and religious rights from 2014 onward. He also brought up how Zelensky dehumanized ethnic Russians and recently said how much he hates them. A few words about Ukraine’s glorification of Nazi-era collaborators rounded out the rest of his answer.

His interlocutor then told him how Ukraine won’t accept anything less than a return to its prewar borders, which Lavrov responded to by saying that “It's not about them accepting. It's about making 100% certain that the people who have been living there for centuries are not deprived of their inherent rights”. He then accused the EU of covering up for a Nazi regime and ignoring the human rights situation in Ukraine. Lavrov also said that Russia is restoring these same rights in the regions that voted to join it.

Observers should remember that Russia legally regards the entirety of the four disputed regions as having unified with their historical homeland after September 2022’s referenda and that one of the constitutional amendments that were passed in 2020 prohibits ceding any of the country’s territory. As can be intuited from Lavrov’s de facto elaboration of denazification over the weekend, a large part of this goal has to do with restoring the rights of indigenous Russians that were taken from them by Kiev.

From Russia’s legal perspective, it now has direct responsibility for implementing this across all of Donbass (Donetsk and Lugansk), Kherson, and Zaporozhye, but it doesn’t yet control the entirety of their territories. That which has already come under its control was achieved via military means while the remainder is being pursued via hybrid military-diplomatic ones of continuing to advance on the ground while holding talks with the US partially centered on ensuring Ukraine’s voluntary withdrawal from here.

Denazification in the rest of rump Ukraine, which is understood in this context mostly as restoring the rights of its indigenous Russian minority, will only be pursued via diplomatic means per what Lavrov clarified with regard to how “We are not about territories” in the sense of Russia’s goals in this conflict. Its only associated one came over half a year into the conflict after September 2022’s referenda led to the constitutional imperative of obtaining control over the entirety of these new regions as explained.

The locals overwhelmingly voted to join Russia in order for it to restore their rights that were taken from them by Kiev, or in other words, to directly implement denazification as it’s now better understood to mean after Lavrov’s latest clarification. The newly interconnected constitutional and humanitarian imperatives of achieving this across all of those regions explains why Russia continues to employ hybrid military-diplomatic means to this end.

It's in connection with this that Witkoff reportedly advised Trump that the fastest way to broker a ceasefire in Ukraine is to recognize the legitimacy of Russia’s claims over those disputed territories, but Trump’s Envoy to Ukraine Keith Kellogg allegedly pushed back against his proposal. Kellogg is back in the news after his suggestion to divide Ukraine into spheres of influence between Russia and the West upon freezing the Line of Contact and imposing a 15-mile demilitarized zone (DMZ) along both sides.

Lavrov hinted during his Q&A session that these Western peacekeepers would really be deployed to fight Russia, which his colleague Rodion Miroshnik separately lent credence to by warning about how this could lead to “a new level of escalation”. Another argument against Kellogg’s suggestion is that it wouldn’t ensure that the rights of indigenous Russians on Kiev’s side of his proposed DMZ, both within Russian-claimed lands and beyond, are restored. Denazification would therefore remain incomplete.

Lavrov addressed these implications by wondering aloud that “you want to have peacekeepers to keep the same regime which is now headed by Zelensky? You don't want to ask this regime whether it would be interested in implementing the international commitments including the UN Charter regarding the rights of minorities for national minorities language and religious rights?”, before declaring that “they want to use this force not to keep peace, but to keep and protect the Nazi regime, and this is the key.”

His last point aligns with what Miroshnik said last week about how Western peacekeepers’ additional goal in Ukraine would be “to take control over [Ukraine’s] political regime militarily while retaining external governance of this land regardless of how negotiations may end.” With his and Lavrov’s words in mind, observers can intuit that denazification also implies regime change in Ukraine due to Russia’s belief that Zelensky won’t ever restore the rights that Kiev took away from indigenous Russians.

In full contravention of their publicly stated values, the Europeans want to indefinitely perpetuate this sordid state of affairs through the plans that some of them have to dispatch troops there under the cover of peacekeepers like Lavrov and Miroshnik explained, which is unacceptable for Russia. Credible fears of being targeted by Russia if they send their forces to Ukraine, the US’ refusal to extend Article 5 defense guarantees to their troops there, and internal divisions within this coalition could hamstring this plan.

So long as Western peacekeepers don’t occupy Ukraine, then Russia’s implied long-term hopes for regime change will remain possible since Zelensky could be democratically replaced during the next elections, but only if they’re truly free and fair, which of course can’t be taken for granted. The formal deployment of foreign forces could help him defraud the election or lead to his patrons replacing him with another like-minded figure whose policies towards indigenous Russians would remain the same.

Either scenario, Zelensky’s (likely) fraudulent re-election or his replacement with a like-minded figure, would greatly impede the maximum implementation of Russia’s denazification goal in this conflict. In that case, Russia would probably double down on military means over diplomatic ones for denazifying the rest of the four disputed regions that remain under Ukrainian control, which would force the US to choose between escalating against Russia or coercing Ukraine into withdrawing from there.

If Trump is serious about reducing the risks of World War III with Russia by miscalculation and speedily “Pivoting (back) to Asia” in order to more muscularly contain China, which first requires resolving the Ukrainian Conflict, then he’ll go with the second option despite the pushback that he’ll receive. His opponents will predictably criticize him for forcing people who didn’t participate in September 2022’s referenda to either accept coming under Russian control or flee into rump Ukraine.

The optics could easily be manipulated to accuse Trump of betraying democratic values and even supporting “ethnic cleansing” if this leads to a mass exodus, but he could compellingly counter by arguing that the greater good of averting World War III and ending the killing justifies this. He might also add that letting the conflict continue could turn populated areas within the Russian-claimed but Ukrainian-controlled lands, like Zaporozhye city with its almost one million residents, into wastelands.

If Trump coerces Ukraine into withdrawing from the disputed territories, then it’s possible that Russia could reciprocate this compromise by limiting its denazification goal to the entirety of its new regions instead of extending it to the rest of rump Ukraine. The odds of this mutual compromise would rise by a lot if Trump also coerces Ukraine into agreeing to a demilitarized “Trans-Dnieper” region controlled by non-Western peacekeepers and Russia gives the US privileged resource investments in return.

What’s most important to know is that the Kremlin’s flexibility on denazification only realistically relates to whether or not it’ll insist on this being implemented in rump Ukraine. Up until now and judging by all public statements on this issue, Russia’s minimum demand in this respect is that the entirety of its new regions be denazified, which can only happen upon obtaining full control of them. If this can’t be achieved by diplomatic means, then military ones will continue being employed, with all that entails.

Trump should therefore take Witkoff’s reported advice seriously by recognizing the legitimacy of Russia’s claims over those disputed regions in order to avoid being placed in the dilemma of having to choose between escalating against Russia or coercing Ukraine into withdrawing from there. Truth be told, the US is already in such a dilemma, it just hasn’t realized it yet. It’s therefore better to peacefully resolve this now than to wait for the media to figure it out and put more pressure on him to escalate against Russia.

In pursuit of this, Russia could limit its denazification goal if the US assists it in achieving this in its new regions, which could set the basis for expanding the range of their mutual compromises in Ukraine by opening the door to discuss the “Trans-Dnieper” and resource dimensions that were proposed. Through these means, Russia and the US could overcome the impasse in their negotiations, thus preventing hardliners on both sides from exploiting this to undermine their talks in furtherance of maximalist goals.

   Шляхтата, по примера на Тръмп, започна да хитрее и да точи зъби - обяви мераци за плячка в Украйна, следва целия текст и коментар по предложението (вероятно е поредната партенка подобно на оная карта в Нюзуик):
   
   
Its most likely associated goals are ambitious but unrealistic to advance at least for now.

Polish Deputy Minister of Agriculture Michal Kolodziejczak shared his personal opinion on Polsat News in early April that Poland should lease land and ports from Ukraine for agricultural purposes. The leased land could total half a million hectares (roughly equivalent to the size of Delaware) and be used by Polish livestock companies while at least one wharf could be leased in Odessa for facilitating Polish grain exports to the Global South. Kolodziejczak’s informal proposal is driven by the pursuit of three goals.

The first is to rebalance Poland’s relations with Ukraine after Ukraine became Poland’s senior partner. This provocative description most accurately describes their ties after Poland donated more tanks, IFVs, and aircraft to Ukraine than anyone else with no strings attached and then allowed Ukraine for some time to dump its low-quality grain into the Polish market per the EU’s demands. Securing long-term leases for such strategic sites, ideally on privileged terms, would ensure that this wasn’t all for nothing.

Kolodziejczak’s second unstated goal is for Poland to obtain influence over Ukraine’s agricultural industry, but most of it is already owned by Western companies according to outgoing President Andrzej Duda. Ukraine is unlikely to break its contracts with them out of fear that the governments to which they pay taxes might then punish it by withholding aid. Poland’s only leverage is that it’s the EU’s gateway to Ukraine, but this can’t realistically be weaponized to coerce the aforesaid concessions scot-free.

And finally, he might envisage Poland deploying PMCs to guard some of this leased farmland and regularly dispatching its navy to dock at the port that it wants, which would expand Polish influence and craft the optics of restoring its lost regional power status. Russia recently warned about foreign intervention in Lvov and Odessa in particular, the two Ukrainian regions where these strategic sites could be leased, though that doesn’t mean that this might soon happen for the abovementioned reason.

All in all, Kolodziejczak’s informal proposal and its most likely associated goals are ambitious, but they’re all unrealistic at least for now. The revived Volhynia Genocide dispute and Poland’s refusal to participate in any peacekeeping mission in Ukraine, both of which might have begun as electioneering rhetoric by the ruling liberal-globalist coalition ahead of next month’s presidential election but have since taken on lives of their own, made Ukraine distrust Poland. It thus has no reason to agree to any of this.

From Ukraine’s perspective as informed by its interpretation of their shared history, Poland is a predatory state whose threat potential can only be managed by closer strategic ties with others, which adds context to the privileged position that it already gave Western companies in its agricultural industry. This strategic imperative greatly reduces the likelihood that Ukraine would go along with any Polish proposal like Kolodziejczak’s that could lead to Poland once again becoming the senior partner between them.

The best that Poland can therefore hope for is to equalize their ties, but even that’ll be a struggle since the West’s dominant position in Ukraine’s agricultural industry, the enthusiasm that some of them have for dispatching peacekeepers, and their lack of bilateral disputes place Poland at a disadvantage. That said, it’s possible that Poland might be allowed to lease a commercial wharf in Odessa after the conflict ends, but this wouldn’t be anywhere near as significant as leasing farmland the size of Delaware.

Цитат на: Maximus II в Април 14, 2025, 21:21:35

Newsweek: Карта показывает как Трамп, Путин и Си могут поделить мир:


Кошмарът на нашите евро-без-атлантици! 

Имам много забележки по въпросната карта, пък и няма да стане без бой. В смисъл, че САЩ ще искат много повече, пък ... после ще им се наложи да се задоволят с горния си дял.

И аз -> не виждам как руснаците ще сложат ръка (или с други думи - как американците ще се откажат) от притежаване на Великобритания, второ, кому оставят ислямския свяг, трето - Монголия остава ничия, но Индия става китайска, нататък - Латинска Америка и тя остава ничия.
Цялата тая работа прилича на поредната хамериканска полюция, за разсейване - в покойния форум едно другарче викаше "хапче нумбър 5".

Очевидно някой не знае значението на глагола

 suspend  ПРЕКРАТЯВАМ!

---
обявено
 temporarily

но в действителност останало до днес!

Не е въпрос за лични обиди, а за ИСТИНАТА, която се потвърждава от вашия линк!
Трябва да се учи английски и да се владее text comprehension!

...виждам, че си се сетил да прочетеш И ДА ПОМИСЛИШ относно цялото изказване на Никсън - ДА ПРЕКРАТИ ВРЕМЕННО..., нищо, че малко преди това твърдеше с апломб, като истина от последна инстанция, че  - Съединените щати официално прекратиха конвертируемостта на долара в злато на 15 август 1971 г. ... както и да е, то четенето сляпото окато прави...

"Преди 52 години янките отмениха конвертируемостта на долара."

Това не е точно така.
Преди 54 години на 15 август 1971 година вечерта след затваряне на финансовите пазари, в прайм тайм на новините в САЩ, Президент Никсън обяви своето шокиращо решение (Nixon shock) за едностранно отменяне на пряката международна конвертируемост на щатския долар в злато, тримесечно замразяване на заплати и цени и 10% поголовно допълнително облагане на вноса, за борба с нарастващата инфлация.

някои редакционни и фактически допълнения:
1) през август 1971 Никсън отменя за 90 дни т.н. директна конвертируемост на долара, остава възможността за операции на свободния пазар, доларът остава "вързан"  в съотношение 35 долара/тройунция;
2) същата година след поредица от преговори се подписва т.н. Smithsonian agreement, основният резултат от което е фиксирането на цена от 38 долара за тройунция и допустими колебания във валутните курсове от +_ 2.5 % , тази договореност е неуспешна, няма съществен ефект и от т.н. Бернско споразумение за "змията в тунела" = колективно "плаване" на европейските валути +_ 1.5 %
3) през 1976 г. с т.н. Jamaica accords на МВФ се поставя край на конвертируемостта на долара и се въвеждат плаващите курсове

Цитат на: 66 в Април 12, 2025, 17:44:40

Цитат на: Дърт Вейдър в Април 11, 2025, 23:07:13

Цитат на: Captain Buddy в Април 11, 2025, 22:31:21

неизбежно води до загуба на статута на долара като световна резервна валута

Ако това се случи означава "бай, бай десетки трилиони дълг и велкоме ню диджитал доларес" ... за УСА такава ситуация ще е неприятна (но сравнително кратка), докато някой други държави ще извият на умряло.

----
Това не е точно така, защото голяма част от дългът е ВЪТРЕШЕН ДЪЛГ.
Освен това доларите ползвани в чужбина за разплащане ще се върнат САЩ и рязко ще повишат паричната маса като едно инфлационно цунами - много пари срещу малко стоки!

Как ще се върнат тези долари, които са в чужбина, обратно в САЩ? Преди 52 години янките отмениха конвертируемостта на долара.
Моля бъдете малко по-прецизни в иначе интересната и културна дискусия. 

Изследване на центъра за контрол и профилактика на заболяванията в Одеса показа, че в региона 99% от децата на възраст от 10 до 14 години употребяват алкохол. Всяко десето дете пие по чаша водка или бутилка вино ежедневно.

...мисля, че това е по-скоро партенка - от 100 деца 99 да пият всеки ден по бутилка вино? ...или поне чаша водка (~ 100 гр)? Можеш ли да провериш, струва ми се невероятно, даже за Украйна.

Цитат

Британските депутати Абтисам Мохамед и Юан Янг

https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/izrael-zadurzha-britanski-deputati
Породисти британки.

....не мрънкай, не може всички да се казват Иможен, Абигейл, Шобанензнамсикакво или Милдред, нихната... ами ако се казваха Ксения, Варвара, Оксана, Катюша .... свиквай...

...долното намерено в мрежата - само за  протокола ще отбележа, че изминаха повече от 10 години от идеята на бай Сократ за паметник на цивилните жертви, реализация неизвестна:
~~~~~~
Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война.

Те започват от пролетта на 1941 година и продължават до есента на 1944 година. Те са реални бойни действия срещу гражданско население.

При всички тези нападения София е отбранявана само от противовъздушната артилерия, защото, както бе споменато по-горе, българската авиация не разполага е нощни изтребители.

На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 "Митчел" и Хендли Пейдж „Халифакс", които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг".

В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири - капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.

1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6.

От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.

На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея.
Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг" - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров.
Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг". Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт" и П-51 „Мустанг". Ударът е нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток.

Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.

От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин"-а, които провеждат първата си атака понятно над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.

От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.

От 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатeн"-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.

При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски.

Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.

В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг". По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.

Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).

Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).

В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като „черния" Великден.

След тази дата София не е повече бомбардирана.

Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната.

Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ. При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния.

До 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя.

Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя.

На територията на България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души.

Пленени са 329 съюзнически летци.

От българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения.

Това е сухият език на статистиката, но зад него се крият огромната смелост и воля на българските летци при борбата им с противниковата авиация.