Покажи участието
1
Теми на форумците … / Re: Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен (и не само за тях, даге)
« -: Март 31, 2022, 16:26:54 »Е, не мога да се стърпя, да не поздравя колегата МХ1975. Но не заради школничеството, а заради завод "Електроника" и най-вече, много колоритното, релефно описание на казармената специфика тогава. Мен ме вкараха със закъснение есента на 7Х г. И вместо във Враца, където бях вече очакван, се отзовах в китен град, от където се захранваха гарнизоните около Малко Търново... Така, че вместо школничество бях декориран редник. Но поради определени може-ности и професионална реализация, веднага след клетвата, се отзовах на работно място в полза на БНА, във ветровит подбалкански град. А последните 6 месеца (от баба Цоловите общо 18 м., променени от 6 късо преди 72 г.) бях стациониран в къщи и с работно място да сътворявам едни неща, в общовойскова Работилница до уволнението...Какво Ви свързва със Завод "Електроника", колега Eisblock? Работили сте там? Тогава е възможно да сме се засичали, защото през септември 1980 година шефът Шопов (иначе казано, Генералният директор на ДСО "ИЗОТ" инженер Атанас Шопов) ме "изтегли" от ЗИТ (Завод за изчислителнаа техника) в Централното управление на ДСО-то, което се разполагаше на горните етажи на високата сграда (или в цялата висока сграда?) - част от архитектурата на Завод "Електроника". Идеята на началството беше да се изгради изчислителен център с функции, свързани с автоматизиране (или полуавтоматизиране) и компютеризиране на управленски процеси. Първоначално бях аз, един миникомпютър СМ-4 и 4 или 5 видеотерминала Videoton. После започнах разработките. Това беше една епопея, но не е по темата.
Всичко това не бе попречило да участвам във всякаквите легендарни по-сетне преживявания на не мамини синчета из поделенията в казармата. Още повече охарактеризирани като "случайни", ако си в извън казармена възраст (най-старият войник в ХХ армия). Разбира се и ареста за една седмица не ме подмина, заради предизвикан приятелски "огън" между дейци от двете единствени екзекутивни организации в Народната република. Известно бе, че те не хранят особени топли чувства помежду си, извън официалните колегиални и разминаването ми, като "без вина виновен", с далеч по-тежко наказание, бе поради вероятните ползи след бързото вкарване в ареста. Презумцията е, за едно деяние, само едно наказание.
Под черта съм убеден, че всеки един млад човек, не минал през казармата си остава (в повечето случай, без изключенията): - Мамино синче, едва ли не - лигльо. Така, че нека служилите в БНА да се поздравим и да не забравяме дадената Клетва на казарменият Плац. Други, при други обстоятелства, не сме давали.
Най-малкото, такива са повечето от мъжете в Мамковината! Но това е друга тема.
Сега по подтемата "Казарма - мъже". Аз лично съм раздвоен. Едно. че за тези 6 месеца, които бях в НШЗО "Христо Ботев" - Плевен, бях по-малко полезен за Родината, отколкото ако си работех в ЗИТ. Второ, направих поне с 4 месеца по-малко разработки. Защо 4 месеца, а не 6? Ами защото последните най-малко два се ориентирах и си пишех програмите за бъдещите системи в ЗИТ, вместо да решавам задачите от, образно казано, висшата аритметика, с които боравеше артилерийската наука. В нашия взвод висшисти от инженерен тип имаше един огромен образ от Горна Оряховица - единствен завършил неинженерна специалност, а Селскостопанската академия. Той е приятелче, на което често ходя на гости в Горна. А сме се виждали и в едно великотърновско село, където бяхме с жена ми при нейна приятелка. Там той веднъж им обясняваше със сериозен вид, че се готвели да ме арестуват в Школата, защото съм изчислявал задачите по артилерийска стрелба едва ли не преди да ни ги дадат. И това навело казармените началства на мисълта, че тези отговори са ми предоставени или от ЦРУ, или от MI-6, или от някое подобно вражеско разузнаване.
Но от друга страна, там за възмъжаване не може да става дума - все пак бях на 27 години, женен, с двегодишна дъщеря. Бях работил вече три години, един вид бях си взел хляба в ръцете, имах някакво кариерно израстване. Обаче там се почувствах, как да се изразя, може би по-сигурен или по-самоуважаващ се, защото в тези, белетристично казано, сурови казармени условия бях в състава и имах признанието на една група (да се изразя казармено, група пичове), която си величаехме с прозвището "Великолепната седморка".
