59
« -: Януари 09, 2022, 23:56:01 »
Некои съображения по некои положения.
I положение. Правилата на форума.
Администрацията преди няколко дена ни ги напомни. Събират се на една страница. Няколко на брой. А на някои тук им се видя непосилно да се напънат и да ги спазват.
Но как типаж, изживяващ се като лице от вселенска величина, ще вземе да се съобразява с тях. Ами той си има НЕГОВИ, считащ ги за свещени и за последна инстанция. Такива лица са всичко друго, но не и диалогични. Твърденията са им императивни и за тях, както се казваше в оня лаф – „По въпроса за демокрацията две мнения няма и не може да има!“
Естествено се стигна до конфликт с админите. И... без да се обижда никой, те (админите) се оказаха твърде човечни, считайки съвсем погрешно, че с такива хора може да се подхожда меко, да се опитват да им обяснят, а те (гореспоменатите титани) ще вземат да разберат...
Стомничката за вода – до втория път. Третият – вън завинаги!
Форумът е място за обмен на мнения. Не е за налагане на такива, както и е място, на което трябва да има дисциплина.
II положение. Междуличностите отношения между участниците.
Има тема. Изказваш си мнението. Добре ще бъде, то да е обмислено преди да го публикуваш.
И тук стигаме до енциклопедистите.
Има хора, които са „подготвени“ по всяка тема – от квантовата физика, до, примерно, качеството на дамските превръзки.
И, когато са от типажа споменат по-горе, резултатът е виден от всички ни. Започва се полемика. Това добре. Но след 2-3 реплики се стига до персонални квалификации. И в края на краищата, основният аргумент става класическото – „Ти, па си много убаф!“ И ... до тук с въпросът, поставен за обсъждане. Десетина мнения по темата и после 30-40 с квалификации.
Аз мисля, че в такъв случай веднага трябва да се отстрани (временно) ПЪРВИЯТ плеснал квалификация насочена към друг или всички участващи в темата.
III положение. Правописът на български език или О писменах.
Разбираемо е, когато в контекста на изложението си използваш някой диалектен израз, разговорен идиом, добил гражданственост – наскоро или отдавна, или колоквиален, вербален израз, който писмено изглежда граматически неправилен, но придава някаква закачливост на мнението. Примерно: „Нъл тъй“, или „Рийшли“. Има още много такива, но трябва да се използват разумно и ограничено по брой в един пост. Без да посочвам, има си хора тук, за които, хайде да не споменавам отново форумните правила, но и нормалното отношение към приетите във всяка държава правила за правопис, това изобщо не ги интересува. От началото до края в постовете им почти не може да се намери дума, която да е написана правилно. За пунктуацията да не говорим. И на реплика към тях да се изразяват разбираемо, следват няколко „стандартни“ за тях отговора, които всички ги знаем – това ли е най важното, запетайките нямат значение и т.н.
В повечето случаи, това са същите тези лица, които са се извисили (според тях) над плебса и по този начин изразяват и снизходителното си отношение към всички ни.
Аз съм българин и форумът е български. Т.е. изразяването трябва да се подчинява на общоприетите правила. Ако някой не иска или не може – няма работа тук. Вероятно има такива места, където всички се изразяват по този начин. Обаче там... няма как да се отличиш, някак! Не вземам отношение на какво ниво са по същността на темата...
IV положение. О емотиконах.
Много хубаво нещо са емотиконите. В епистоларната комуникация допълват текста с изражение, което там липсва, а в директната, вербална комуникация то е много важно. Обаче, когато видиш пост осеян с картинки, още преди да го прочета, то ми прилича на някаква сергия с шарени чорапи или на някаква дунда, с рокля доста над коляното и задължително многоцветна и на едри гюлове!
Хашек, обяснявайки ни походния олтар, завърши със следното велико, обобщаващо всичко това, изречение:
„Отдалече обаче всичко това се сливаше и правеше впечатление на влак, който пристига на някаква гара.“
Няма как да не се съгласим с класика!
Мисля, че засега стига.
И пак да цитираме Хашек:
„Какво направихте? Едно голямо лайно направихте.“
Не се присъединявам към тези, които го направиха. От известно време повече чета, отколкото пиша. Разбрал съм отдавна, че полемика с хора от горната категория е чиста загуба на време. Нервите са ми здрави и не се ядосвам. Отдавна съм свикнал с това. Ужким, хора грамотни, образовани, а се държат като в кръчма. Всеки има мнение по всички въпроси и той е най-умният.
Е! Затова са правилата. И имам следното предложение към управата тук: Който иска да спазва правилата – остава, който не – прав му път.
Всяка структура е добре от време на време да бъде прочиствана, хигиенизирана. Остават тези, които искат, на които им е интересно да могат да обменят мнения и които се държат прилично.
Това е. Dixit!
ПС
Пак да напомня. Това е моето мнение и то е изложено не да влизам в полемика. По гореизложените мои съображения. Няма да отговарям на никого и да пояснявам нищо.
Покажи участието
