Такъв е матряла, ще работим/гласуваме с него.

Е, усещам страха на някои

Със сигурност ще иска,

Който е без грях, нека пръв хвърли камък
11244Йоан, глава 8. 1 – 11. Жената грешница, простена от Христос. 12 – 59. Думите на Господ за Себе Си като истински Месия и упрек към неверието на юдеите.
Относно автентичността на текста за жената-грешница: Разказът за опрощаването на жената грешница се счита от мнозина екзегети и съвременни издатели на Евангелието от Йоан (Лахман, Тишендорф и др.) за допълнение в Евангелието, направено в по-късно време. В подкрепа на това твърдение те изтъкват, първо, че този разказ отсъства в много древни ръкописи на евангелския текст. Второ, намират, че е невъзможно този разказ да бъде изпуснат по какъвто и да е начин, ако действително някога се е съдържал в Евангелието от Йоан. И трето, те казват, че самият стил на този разказ не съответства на стила на цялото Евангелие.
По повод на това твърдение е нужно да се каже следното. Действително, древните тълкуватели на Евангелието на Йоан не са имали в подръчните при тях кодекси този разказ (например, Ориген, Йоан Златоуст, Теодорит). На Изток този разказ се появява в сирийския превод на Евангелието едва в VI век. Също така в VI век този разказ се появява в гръцките кодекси на Евангелието, а тълкуванията върху него започват едва от VII век. Но пък затова пък на Запад блажени Йероним още в началото на V век пише, че този разказ се съдържа в много кодекси, както латински, така и гръцки („Против Пелагий“, II, 17). Блажени Августин също защитава неговата автентичност, обяснявайки липсата му в много кодекси с факта, че маловерни хора поради страх от злоупотреби, към които е можело да подтикне този разказ техните жени, са го изключили от ръкописите на Новия Завет („Срещу прелюбодейците“, II, 7). Освен това споменаването за тази история се среща в Апостолските постановления – писмен паметник от III век („Апостолски постановления“, II, 24, 4). А по съдържание разказът е бил известен още на Папий, епископ Йераполски, ученик на Йоан Богослов („Църковна история“ на Евсевий Кесарийски, III, 39,16). Следователно приетият от нас текст също има определени основания. А останалите представяни от критиците на новозаветния текст основания са твърде субективни. Онова, което изглежда на тези критици несъвместимо със стила на Йоановото Евангелие, в действителност не представлява някакво рязко несъответствие с този стил, и има немалко солидни учени, които признават този разказ като автентично принадлежащ на Йоан Богослов (например, Бегел, Шолц, Клее, Щир, Ебрард и др.)

Йоан 8:1. А Иисус отиде на Елеонската планина.

Йоан 8:2. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
След като народът се разотишъл по домовете (Йоан 7:53), Христос се оттеглил според обичая си (срв. Лука 21:37) на Елеонската планина, в дома на един от Своите приятели, за да пренощува там (срв. Мат. 21:1). А сутринта на другия ден Той отново отишл в храма и като седнал, започнал да учи събралия се там народ.

Йоан 8:3. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,

Йоан 8:4. рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;

Йоан 8:5. а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

Хората, които довели при Христос грешната жена, съвсем не искали Той да отсъди каквато и да било присъда за постъпката ѝ. В противен случай трябвало да доведат заедно с нея и мъжа, който е съгрешил с нея, тъй като законът изисквал наказание не само на прелюбодейката, но и на прелюбодееца (Лев. 20:10). Макар в закона да не е споменато, че за прелюбодейство, т. е. за съгрешаване с омъжена жена или на омъжена жена, тя трябва да се убива с камъни, както твърдят юдеите тук, все пак такова наказание, възникнало при юдеите в отминали времена, е било съзвучно с духа на Мойсеевия закон, според който даже девойка, съгрешила и след това омъжила се не за онзи, с когото е извършила греха, е трябвало да се екзекутира чрез убиването с камъни.

Йоан 8:6. Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.

Йоан 8:7. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

Йоан 8:8. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

Защо враговете на Христос са довели при Него разпътната жена? Познавайки Го като приятел на митарите и грешниците, те разчитали и тук на Неговото милосърдие към престъпницата на закона, за да намерят нов повод да Го обвинят в нарушаването на закона. Но Христос не казал нищо директно – нито за, нито против закона. Като не отговорил на враговете Си, Той искал да им даде да разберат, че да отговори на техния въпрос – би значило да се намеси в делата на гражданското съдопроизводство, а това не е влизало в Неговата задача като Учител на народа.

Излишно е да разсъждаваме какво е писал Иисус на земята поради липса на каквато и да е фактическа опора за такива разсъждения.

„Който от вас е без грях?“ (ἀναμάρτητος), т. е. изобщо не чувства в себе си грехове. Христос не гледа на довелите жената като на съдии, които официално са разследвали нейната постъпка. От официалните съдии, разбира се, не се изисква сами да бъдат съвършено чисти от грехове, което в действителност е невъзможно. Не, довелите жената доброволно са поели върху себе си ролята на обвинители, това е противоречало на заповедта на Христос, според която самите хора не трябва да осъждат ближните си (Мат. 7:1). А с думите: „нека пръв хвърли камък върху нея” (това се е изисквало от свидетеля на престъплението, вж. Втор. 17:7) Господ признава обаче силата на горепосоченото предписание на Мойсеевия закон.

Йоан 8:9. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.

Йоан 8:10. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?

Йоан 8:11. Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.

Съвестта започнала да изобличава тези, които довели жената, в несправедливо отношение към нея, тази престъпница, и те се разотишли – по-старите като по-съобразителни си тръгнали по-рано, а по-младите – по-късно. Те разбрали, че техният опит да поставят Христос в затруднено положение е завършил с неуспех, и се засрамили пред народа. А Господ  пуснал грешницата, но не я простил, не казал, че не е виновна, а я предупредил занапред да не съгрешава. Бенгел отбелязва: „не казал: иди си с мир, или:опрощават ти се греховете, но казал: недей вече греши”.

„Аз те не осъждам“. Тук Христос проявява Своето милосърдие, като дошъл не да съди, а да спасява (Йоан 3:17).

Йоан 8:12. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

От стих 12 до стих 59 стих е изложен разговорът на Господа с юдеите, в който Той разкрива значението на Своето дело. Този разговор е разделен на три части.

В първата част Господ възвестява, че Той е светлината на света, и когато фарисеите започват да оспорват Неговото свидетелство за Себе Си, Христос доказва истинността на Своето свидетелство с това, че Той знае откъде идва и къде отива и че Той съди не по плът. След това Христос се позовава на свидетелството на Отец, тъй че се получава съвсем достатъчен, от гледна точка на закона, брой свидетели – двама: Той Самияг и Отец (стихове 12 – 20).

Във втората част Христос обявява Своето заминаване от юдеите, като посочва тяхната неспособност да разберат Неговото учение (21 – 29).

И накрая, в третата част Той се обръща към вярващите в Него с увещанието да пребъдват в истината, която ще ги направи свободни. А на невярващите юдеи Христос показва, че те не са Авраамови, а още по-малко Божии чеда, но са чеда на дявола. След това Христос възвестява, че спазващият словото Му няма да види смърт вовеки и че Той е бил преди Авраам, което твърдение предизвиква изблик на ярост у юдеите, след което Господ напуска храма (стихове 30 – 59).

Продължавайки да стои в храма, Христос отново започнал да им говори, т. е. на Своите слушатели, сред които имало и привърженици, и врагове на Христос (добавката в руския превод „на народа” – е излишна).

„Аз съм светлината на света“. Думата „светлина” като термин, обозначаващ духовно просвещаване, често се употребява при пророците (Ис. 9:2; 49:6). Но Христос, наричайки Себе Си светлина, иска да каже не само, че е носител на Божествената спасителна истина, но и че Той, по силата на Своето най-тясно единение с Отца, е първоизточник на всяка светлина в света, че от Него идва не само истинското Богопознание, но и целият духовен живот на човека, който иначе, без Христос, би ходил в мрак (срв. Йоан 1:5). За да излезе от този мрак, трябва да вярва в Христос, да Го следва.

Няма нищо невероятно и в предположението, че повод да нарече Себе Си светлина на света е един обряд на празника Шатри. И по-конкретно, в нощта на първия срещу втория ден на този празник в храма, във вътрешния преден двор, се запалвали два големи свещника с четири златни чашки с елей, които постоянно се допълвали. Светлината на тия светилници се е разливала през нощта из целия Йерусалим. Прилагайки словото Си към този обичай, Господ е могъл да говори за Себе Си като за светлина, която свети не само в Йерусалим, а в целия свят.

Йоан 8:13. Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.

Фарисеите разбрали какво им казал Христос и Му възразили, но възражението им имало чисто формален характер. Те Му припомнили думите, които Той казал по-рано (Йоан 5:31) и че не може да бъде свидетел на собственото Си дело и затова онова, което казва, не може да бъде за тях задължителна истина.

Йоан 8:14. Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.

На възражението на фарисеите Христос отговаря, първо, че Той може да свидетелства за Себе Си като надежден свидетел: Той добре знае „откъде“ е дошъл, тоест, че има Божествен произход, и „накъде“ отива тоест, че Му предстои да се върне при Своя Отец на небесата. Оттук по необходимост следва, че Той добре познава Своята цел, за която сега свидетелства. Христос говори не като простосмъртен, на когото не е ясно неговото бъдеще, а като Син Божи, на Когото е известно всичко.

Йоан 8:15. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

„съдите по плът“. Ако фарисеите не са в състояние да разпознаят в Христос Сина Божи, то е само защото „съдят по плът“, т. е. по външния вид на Христос (срв. Йоан 7:24). Външно Христос е обикновен равви.

„Аз не съдя никого“. Господ като че казва с тези думи: „вие се опитвате да Ме съдите, но го правите много несполучливо. От Моя страна и Аз бих могъл да действам като ваш съдия, и то съдия, който води съвсем правилно своето дело, тъй като Бог Ме е поставил за Съдия на всички човеци (Йоан 5:22, 27, 30). Но Аз не желая сега да упражнявам тази власт на Съдия”.

Йоан 8:16. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.

Ако след време Христос ще съди, то Неговият съд ще бъде съвсем правилен и правдив, тъй като това няма да бъде по плът. Съдът на фарисеите не заслужава и названието „съд”, а Христовият съд е съвсем истински, защото Христос постоянно пребъдва в тясно общение с Отца.

Йоан 8:17. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.

Мисълта за общение с Отец дава на Христос повод да представи Отец като втори свидетел за Себе Си, с което може да бъде задоволено и изискването на закона, според който във всяко важно дело трябва да има двама свидетели (Втор. 19:15). Но ако Христос има двама свидетели – Отец и Той Самият, то Неговото свидетелство трябва да бъде признато като правилно.

„в Закона ви“. С този добавка „ви” Христос не показва пренебрежение към закона, а само казва, че фарисеите използват закона като оръжие в ръцете си против Христос.

Йоан 8:18. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

„и свидетелствува ... Отец“ Вж. тълкуванието към Йоан 5:32 – 47.

Йоан 8:19. Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.

„де е Твоят Отец“. Въпросът на фарисеите показва, че те помнят Кого Христос преди това е нарекъл Свой Отец (срв. Йоан 5:17 и сл.). Сега те изискват Христос единствено да им докаже, че Бог, Когото Христос нарича Свой Отец, наистина стои на Негова страна. Нека Христос с каквото и да било докаже, че Бог действително може да бъде смятан като свидетел за Него. На това Христос отговаря, че те могат да видят или да познаят Отец могат само чрез Него: Отец се открива в Сина (Йоан 1:18; срв. Мат. 11:27) – няма друг начин да се познае истинския Бог (Йоан 5:37 и сл. Йоан 6:46).

Йоан 8:20. Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

„при съкровищницата“. Евангелистът обръща вниманието на своите читатели към мястото, където толкова ясно Христос е засвидетелствал Своето месианско достойнство. Това се случило около храмовата съкровищница, недалеч от мястото на събранията на Синедриона, в двора на жените (Мат. 21:12). Тук враговете Му лесно биха могли да заловят Христос, но часът Му още не е бил дошъл и затова никой не Го заловил.

Йоан 8:21. И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. то Аз отивам, вие не можете да дойдете.

Още веднъж Христос се обърнал към същите слушатели, повечето от които били враждебно настроени към Него, заявявайки, че скоро, сякаш изпълнявайки тяхното заветно желание, Той ще си отиде от тях. Но след това те сами ще съжаляват за Неговото заминаване, дори ще Го търсят, но няма да Го намерят и ще умрат в греха си. Тези думи напомнят страшното пророчество, което някога изрекъл на своите сънародници пророк Захария (Зах. 12:10).

Йоан 8:22. Тогава юдеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?

Заплахата на Христос обаче не произвела никакво впечатление на неговите слушатели. Единствено последната Негова дума, че не могат да Го последват там, където отива, ангажира за момент тяхното внимание и те със злобна насмешка казали: „Дали пък не иска да се самоубие?”. Самоубийството при юдеите се считало за страшен грях и слушателите на Христос не биха искали да бъдат подложени на еднаква участ със самоубиец.

Йоан 8:23. Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.

„от долните… от горните“. Христос не отговорил директно на подигравките на враговете Си, но изтъкнал рязката противоположност между Себе Си и тях: Той е „от горните“, а те „от долните“. С това Христос изяснява най-дълбоката основа на тяхното насмешливо отношение към Него – „долното“ е земята, земният свят, както проличава от паралелния израз „от тоя свят” (срв. Деян. 2:19), „горното“ е небето. Частицата „от“ (ἐκ) означава произход, а на произхода съответства както расположението, така и дейността на човека.

„тоя свят“, тоест светът, който лежи в злото (1 Йоан. 5:19) или грешното човечество.

Йоан 8:24. Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

Христос обяснява и защо заплашва Своите врагове, че ще умрат в греховете си и ги застрашава вечна погибел: това е така, защото само вярата в Иисус може да спаси човека.

„че съм Аз“ – изразът съответства на еврейския израз ani hou във Второзаконие (Втор. 32:39) – „вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и няма Бог освен Мене“. Такъв израз е използван в книгата на пророк Исайя (Ис. 43:10), с който Яхве определя Себе Си като Този, при Когото не може да бъде допускано съществуването на друг Бог.

Като повтаря този израз за Себе Си, Христос иска да каже, че Той единствен е живот, светлина, път, истина и т. н. В Него е цялата същност на новозаветната вяра.

Йоан 8:25. Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.

„кой си Ти?“ Фарисеите вече няколко пъти били чували заявлението на Христос за Неговото достойнство и, показвайки, че всичко това им е омръзнало, с пренебрежение попитали: „Кой си Ти?” или по-точно от гръцки „Ти пък кой си?”(σὺ τίς εἶ). Те сякаш искали да подбудят Христос да говори по-ясно. Но Христос не отговорил на тяхното питане, а гневно ги предизвиква: „преди всичко, какво да разговарям с вас!” (τὴν ἀρχὴν ὅτι καὶ λαλῶ ὑμῖν). (На български език този стих е преведен по различен начин от руския превод, бел. ред.) Христос казва на юдеите, че те не са достойни дори да слушат Неговите думи, дотолкова са упорити (тълкувание на свети Йоан Златоуст, Евтимий Зигабен и др. отци.)

Йоан 8:26. Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.

Христос току-що бил отбелязал безплодността на Своите призиви: каквото и да им говорил, те оставали невъзприемчиви към думите Му. Затова Той трябва не да отговаря на техните искания, а да ги съди за тяхната упоритост – те сами Го предизвикват да постъпи така. Но въпреки това Той не желае да съди: Неговото назначение е съвсем различно (Йоан 3:17; Йоан 8:15) – Той е дошъл да спаси света, следователно, и Своите врагове (Йоан 5:34,40). И това Той прави, като провъзгласява волята Божия за спасението на хората, с което Той и бил зает във всички ония дни (Йоан 7:14, 33 и сл.; Йоан 8:12,31). Да, Той би могъл да съди фарисеите, но пратилият Го е истинен, верен на Своите обещания и ги изпълнява. Затова и пратеният от Него Христос не Се оставя да бъде увлечен в празни спорове с фарисеите, тъй като това би Го отклонило от Неговата велика задача. Той ще възвестява на света само онова, което е чул и продължава да чува от Онзи, Който Го е пратил. А това, което чува е, че Бог желае да спаси хората.

Йоан 8:27. Не разбраха, че им говореше за Отца.

Тъй като Христос този път е назовал Бога само „Този, Който го е пратил”, а не директно „Отец”, то не е удивително, че фарисеите не желаели да разберат, че Христос им говори за Своя Отец – Бога.

Йоан 8:28. А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.

Христос не обръща внимание на това неразбиране. Започнал отново да говори (срв. стих 21) за Своето заминаване от народа, но този път представя заминаването Свое не като доброволно, а като дело на насилие от страна на юдеите, към чиито представители сега се обръща.

„Кога издигнете Сина Човечески“. Ходът на мислите налага да видим тук указание за възнесението на Христос от земния свят към небесния, както и в стих 14 на трета глава. Господ иска да каже, че враговете Му, домогващи се до Неговото смъртно наказание, по този начин само ще Го „възнесат” към Отец. Той няма да остане в гроба или да отиде в ада като самоубиец, а ще отиде на небето, откъдето и е дошъл.

„Тогава ще узнаете...“ Времето на това признаване на Господа от юдеите не може точно да се определи. Също толкова трудно е да се каже и докъде ще доведе юдеите това признание – към разкаяние и вяра или до отчаяние.

Йоан 8:29. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.

Въпреки че враговете Му ще успеят да убият Христос, Той изразява Своята твърда увереност, че Отец постоянно пребъдва с Него като могъщ защитник.

„Отец не Ме е оставил“. Спасителят тук казва, че досега враговете на Христос, въпреки всичките си старания, не са успели да Му причинят съществена вреда. От това е естествено да се заключи, че в бъдеще, когато враговете на Христос Го умъртвят, Бог все още няма да Го изостави.

„защото Аз върша винаги“. Тук се посочва нравствената основа на единението на Христос с Бога, а не метафизическата (произхода на Логоса от Бога). Но и последното тук не се изключва.

Йоан 8:30. Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

Йоан 8:31. Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,

Йоан 8:32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

Христос говорил с особено убедителна сила и Неговите думи били толкова действени, че мнозина от Неговите слушатели юдеи повярвали в Него и, разбира се, направили нещо, за да заявят настъпилата в техните сърца промяна. Към тази група юдеи Господ се обръща с увещание да станат действително Негови ученици. Не е достатъчно само да изразят съгласие с Неговото учение, а да насочат целия си живот и мислене към посочения от Христос път. Трябва да познаят истината, възвестявана от Христос, в цялата ѝ пълнота, – тогава те действително ще бъдат свободни.

„истината ще ви направи свободни“. Тук Христос говори за свободата от разрушителното влияние, което оказвали на юдеите равините-фарисеи. Такава свобода може да бъде придобита само с твърдо и самостоятелно усвояване и опитно изследване на истината, възвестената от Христос (срв. Йоан 6:68 и сл.; Йоан 3:33; Йоан 7:17).

Що тъй?

Те такава свободна интерпретация няма никъде по света.
Ами ако искат "лешник", могат ли да си го купят от РФ?

Цитат

Костадинов: Подкрепяме Тръмп за Гренландия, защото отслабва основния ни враг - ЕС!

https://glasove.com/novini/kostadinov-podkrepyame-tramp-za-grenlandiya-zashtoto-otslabva-osnovniya-ni-vrag-es
Е, те сега, Костадинов спечели още един глас.
Джузепе?

 

Ай,ай,ай...то от миротворци не мой си намери място човек около инсталацията на МИРА. "САЩ няма да се поколебаят в действията си за защита на американците от наркотероризма и искат мир, свобода и справедливост за народа на Венецуела", каза още Уолц. https://epicenter.bg/article/Mayk-Uolts-pred-Saveta-za-sigurnost--Vashington-ne-vodi-voyna-sreshtu-Venetsuela/409875/7/0

https://epicenter.bg/article/Az-sam-pochten-chovek--Nikolas-Maduro-i-saprugata-mu-Siliya-Frores-plediraha--quot-nevinni-quot-/409869/7/0 А, тя раутта се затегна още от сега! Не съм съвсем сигурен, че всички краварски съдилища подгъзуват на ТРЪМПИЧА.

Председателят на парламента на Чехия Томио Окамура отправи остра критика към „хунтата“ в Украйна, която си прави „златни тоалетни“ с парите на европейците и към Еврокомисията в новогодишното си обръщение, и призова за „слизане от влака на Брюксел“, който води населението на Европа във война.

Папата Лъв XIV заяви, че е много натъжен от отказа на Русия да сключи коледно примирие във войната с Украйна, съобщи Би Би Си.