И огнестрелно оръжие сме правили, от метална тръба, проблем беше барута.
Отначало стържехме от кибритени клечки, после опитах да направя черен барут.
Колкото и да смесвах селитра с въглен и сяра все не ставаше. Изгаряше бавно.
Докато от един научнофантастичен разказ не научих, че в миналото са използвали урина при правенето на барут.
Когато стрелбата с оръдията не вървяла добре се оправдавали, че виното не е било добро, оттам урината и барута.
Тогава схванах, че след смесването барута трябва да се намокри с вода и след това да се изсуши. Стреляхме по дивите патици край Бургаските солници.
Правехме пушкала. Тръба примерно 5-6 мм. вътрешен диаметър смачкана от едната страна и огъната на 90* и пирон съответния диаметър също огънат на 90*. Съединяват се с гумен ластик(най-доброто беше да се изреже от вътрешна гума на Балканче).
В тръбата се настъргва от кибритените клечки и се натъпква с дървена клечка. Пиронът се закрепя в тръбата под неголям ъгъл така че като хвъриш пушкалото на земята ластика да го бутне като ударник и Voila - артилерийски гръм. Имаше много засечки, но затова като гръмне какво щастие беше.
Консервени кутии с карбид си е класика.
Още правехме бомбички с бял бронз, миниум и май калиев перманганат, но ми се губи технологията.
Колко неполиткоректни шамари сме изяли за това е друг въпрос.