Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Септември 23, 2020, 03:12:28

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - фелдкурат Ото Катц

Страници: [1] 2
1
...мисля, че имаше такава тема, мързи ме да търся ... моля модераторката или стопанина на сий форум да преместят това, ако помня добре ... а иначе - един интересен експеримент, да видим...1200 евро са малко, не стигат...

В Германия - Социален експеримент: 1200 евро месечен безусловен базов доход

Във вторник, 18 август, в Германия заработи нов сайт: Pilotprjet Grundeinkommen (в превод: Пилотен проект за безусловен базов доход). На тази уебстраница човек може да кандидатства за безусловен базов доход в размер на 1200 евро месечно, който ще бъде изплащан в продължение на три години. Само в първия час от стартирането на регистрациите бяха подадени вече 20 000 заявки за участие в експеримента, съобщава Дойче Веле.

В него ще бъдат включени 1500 души. Но едва 120 от тях ще имат щастието да получават по 1200 евро на месец. Останалите 1380 участници ще служат като база за сравнение. Така ще бъде установено какво влияние оказва безусловният базов доход върху пазара на труда. Сумата от 1200 евро не се облага с данъци и не е обвързана с никакви сложни правила. Единствените условия за участие в експеримента са: кандидатите да са навършили 18 години и да живеят в Германия. Техните доходи, социално положение или образователно ниво не играят никаква роля.

За трите години всеки участник в социалния експеримент ще получи общо 43 200 евро. На година се падат по 14 400 евро. Тази сума не е избрана случайно. Тя надвишава леко прага на бедността, определен от Федералната статистическа служба, който възлиза на 13 600 евро на година.

Германският проект е уникален в много отношения.
Първо: защото се финансира не от държавния бюджет, а от краудфъндинг-кампания. Необходимите средства за изплащането на сумите ще бъдат осигурени от дарения на близо 140 000 души.
Второ: в изследването участват две известни научни организации - Германският институт за икономически изследвания (DIW) и институтът "Макс Планк". Част от проекта е и организацията "Моят базов доход", която лобира за идеята от 2014 година насам.
Трето: експериментът не е насочен към лица, нуждаещи се от помощ. В него ще бъдат включени представители на всички социални сфери - от служители до безработни, от пенсионери до самонаети лица, от социално слаби до богати.

Експериментът ще започне през 2021 година и ще продължи до 2024. Участниците в него ще трябва да докладват за това как безусловният базов доход се отразява на делника им, здравето им, работата им и живота им като цяло. Интересно е да се разбере и как "подаръкът от 1200 евро месечно" се отразява на хормона на стреса в човешкия организъм.

https://www.banker.bg/sviat/read/socialen-eksperiment-1200-evro-mesechen-bezusloven-bazov-dohod

2
Courtesy уважавания и обичан от нас Doctora ... хваща ме страх, като чета такива неща, някои знае ли нещо повече по въпроса?:
~~~~~
Продължавайте да искате кръв и ще си я получите!!!
"Защо Тулупа облещен иска промени в Конституцията?
ДНК ПАСПОРТИЗАЦИЯ ID 2020
По общото мнение, четенето на Тулупа от аутокюто не беше никак убедително, тъй като той няма капацитета да разбере какво точно говори. Тиквата открай време е просто „говореща глава“, той трябва само да изпълнява точно заповедите на своите кукловоди и се интересува само от пачки и п@тки.
В цял свят като под индиго се инициират антиправителствени протести, като идеята е те да бъдат използвани като повод (оправдание) за закнодателни промени. По-голямата част от „промените“ в основните закони наглед ще бъдат социално и административно ориентирани, но тихомълком покрай тях завоалирано ще се вмъкнат текстове, позволяващи на държавата да разполага и да оперира с цифровите данни на своите граждани.
Както знаете, в последните месеци в много страни бяха инициирани промени в ключови закони. Например, в Русия Путин подписа указ за ДНК паспортизация още през 2019 г. В Дания през месец март 2020 г. беше направен опит да се въведе закон за принудително тестване за к()рона, дори, ако се налага, чрез употреба на сила от страна на полицията. В Русия на 21.05.2020 г. е приет Единен информационен регистър, като държавата се превръща в ексклузивен владелец на базите данни за своите граждани. Според промените в руското законодателство, държавата ще има пълен контрол върху цифровите данни на гражданите си.
Защо е необходима ДНК паспортизация и изграждане на суперкомпютър? ДНК молекулата излъчва слаба електромагнитна енергия, т.нар. био-фотони. Този електромагнитен отпечатък е специфичен за всеки индивид. Може да бъде използван като индивидуален иденификационен код – ID 2020. Няма нужда от въвеждането на допълнителен идентификационен чип за следене на локацията, така че „ваксината с нано-чип“ е просто контролирана утечка на информация за отвличане на вниманието от основната цел. Ние вече имаме индивидуален електромагнитен профил, наречен ДНК молекула. Трябва само да се вземат ДНК проби от хората посредством бокален (от лигавицата на бузата) или кръвен тест. Цифровизирането на тези данни ще улесни следенето на локацията и жизнените показатели на всеки индивид в реално време. Такива суперкомпютри са изградени в Китай, където успешно се прилага quick response QR-технологията. По този начин се спестяват много социални разходи на държавата: заплати на полицаи, следователи, лични лекари и т.н. С въвеждането на ID 2020 постепенно тези професии ще отпаднат. В този смисъл, лекарите и полицаите сами режат клона, на който седят, когато подкрепят хунтата на ГЕРБ в К0рона-терора над гражданите.
Със заповед от 2007 г. в срок до 2025 г. в Русия се предвижда въвеждането на био-съвместими устройства в човешкото тяло, които да осигурят непрекъснат контрол на жизнените и когнитивните функции и на локацията на всеки гражданин.
Изгражда се национална геномна база (електронен здравен регистър), по указ на президента Путин. До 2025 г. всеки руски гражданин трябва да притежава нов генетически паспорт. В България, ген. Мутафчийски „се изпусна“ в интервю, че на всички „тествани за К()вид“ ще им бъдат вменени нови ЕГН-та.
Според сега действащата в България Конституция, чл. 29, ал .2., никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. В този смисъл, ако се окаже, че серумите от т.нар. „тестове за к()вид“ не се изхвърлят, а се съхраняват при ниска температура и се изпращат за последващ ДНК анализ и дигитализация, това ще бъде нарушение на императивните норми на основния закон в Република България. (вж. Интервю на проф. Радка Арсениева и разследващ репортаж на Валя Ахчиева).
По подвеждащ начин на гражданите им се казва, че си правят „тестове за К0вид“, но не им се обяснява, че това са инструменти за ДНК анализ. Дори и да се принуждават гражданите да подписват някакъв документ, когато им правят тези „тестове“, това не представлява информирано съгласие, че серумите ще се използват за последващ ДНК анализ. Предоставянето на информация за вашето ДНК представлява асиметрична информация, тъй като „правителството“ и контролиращите органи ще имат инфромация за дължината на вашите теломери, а вие няма да имате съответната информация за дължината на техните теломери. Това е чувствителна и лична информация и от нея могат да се направят много точни изводи и прогнози за здравословното състояние и продължителността на живота на индивида. Хората си мислят, че ДНК молекулата има функцията само да кодира протеини, но това далеч не е така. Съществува технология, посредством която по пръстов отпечатък и капка кръв може да се постави изключително точна диагноза за здравословното състояние на индивида. Тази технология умишлено беше дискредитирана, а в последствие доразвита и засекретена. (виж технологията на Елизабет Холмс, компания Теранос)
Съхраняването на цифровизирана информация за здравословното състояние на индивида в електронен здравен регистър крие редица рискове за злоупотрби. Всеки човек с пари и влияние ще може да придобие данни за вашето здравословно състояние, дали сте подходящ за експлантация на тъкани и органи и т.н.
Досега с вземането на „тестове за к-вид“ се заобикаляше Конституцията, но въвеждането на ДНК паспортизация ID 2020 трябва бъде конституционно закрепено. Ето защо господарите на Боко му налагат да вземе „важно решение“ и да се направи за посмешище пред всички, сричайки облещен пред аутокюто.
Въвеждането на новата генетическа паспортизация ID 2020 ще бъде аргументирано с нуждата от „по-голяма сигурност и безопасност“, но всъщност основната цел е осигуряването на по-ефектвен контрол над населението. По подобен начин след 9/11 бяха въведени биометричните данни (пръстови отпечтъци и снимка на ретината) в паспортите и скенерите по летища, съдилища и др. обществени места.
Населението е подлагано на масирана пропаганда – по няколко пъти на ден от всички официозни „медии“ се залива с новини за „нови заразени“ и със снимки на епруветки с кръв, като по този начин се цели на подсъзнателно ниво да се внуши приемане на необходимостта да се правят масови тестове.
Ако продължаваме да си затваряме очите пред този нагъл и нескопосан опит за манипулация, сами ще се откажем и от малкото лична неприкосновеност, права и свободи, които са ни останали."

Накратко:
ДНК молекулата НЕПРЕКЪСНАТО ИЗЛЪЧВА био-фотони. Това е слаба електромагнитна енергия, ЕМ отпечатък, специфичен за всеки индивид.
Ако вземат вашия ЕМ отпечатък и излъчат съответната честота, могат да влияят на ВАС конкретно. Например ако конкретен ДНК алгоритъм се въведе в съоръжение - излъчвател като 5G.
Ето защо им трябват ТЕЗИ ТЕСТОВЕ - това са ДНК пробите. "Ваксинирането с чип" е фалшива новина за отвличане на вниманието.Затова правителството настоява за МАСОВО ТЕСТИРАНЕ.
5 G е УНИКАЛНА технология за въздействие върху ИЗБРАНИ КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ!
Трябва само да се въведе ДНК кода на конкретната цел (човек) 5 G -MARKED TARGET WEAPON
За разлика от йонизиращата радиация, която действа на всички, 5 G може да убива конкретни цели. Трябва само да се въведе тяхното ДНК.
Затова ТРЯБВА да се съберат ДНК данните на всички 6 милиона българи. Да се дигиализират и да се въведе в 5 G софтуера.
4. Посредством "тестовете" за К()вид се взема ДНК проби на всички. Бокално или кръвно.
5. Изпращат се в САЩ или в Германия (Киен) за дигитализация.
6. По план до края на декември 2020 ТРЯБВА ДА СА ВЗЕЛИ ДНК пробите на всички 6 милиона българи и да са пуснали 5 G.
7. Така ще могат да убиват само конкретни индивиди, а други да остават живи.
Евала на тези гниди!

3
Преди време написах в сий форум, че Доан отдавна не е политик, той е бизнесмен и от месец, месец и половина преговаря за "оцеляването" си, за бъдещето на партията, която създаде и му служи за фасада.
Написах също, че Доан е болен, което е видно от последните публикувани снимки и несвързаните му приказки. 
Чувам, че преговорите не са особено успешни, не са и неуспешни, просто продължават, въпросът е кого ще жертва.
Да се оставим да ни изненадат.
~~~~
Извинявам се на Пепи и Калинчо, колебаех се дали да посоча източника, престраших се.

Цитат
През трите десетилетия на пазарна икономика и демокрация у нас се пръкна ДПС. На лицевата част от визитката му пише Движение за права и свободи. Но на обратната страна на картичката името вече се чете по друг начин: Доган за пари и сеир.
Това име също се пръкна у нас през трите десетилетия на пазарна икономика и демокрация, че и стана тяхна емблема. Всъщност, може и Движение за пари и сеир. Но по-вярно е първото, защото движението е авторитарно, и без първото Д няма как да го има и второто. 

Ето такива мисли спохождат човек, когато прочете съобщенията как българи отишли на крака в черноморския парк на Доган, помолили го да свали премиера Борисов и главния прокурор Гешев, а той им рекъл "Добре" и ги почерпил със сладолед като благоволение за признанието им, че възприемат Доган като Държавата. Че без първото Д второто нищо не струва.

Защо Доган за пари и сеир? Защото ДПС е сложило ръка на най-ресурсните министерства, както твърдят познавачите. Примерно на енергетиката, на голяма част от министерството на земеделието, на околната среда и водите, на редица агенции, фондове, евросредства. С две думи - на част от най-паралийските сектори. От философ и законодател Доган еволюира до въглеводороден инженер, енергетик и пристанищен собственик, за да покаже, че го бива повече в парите, отколкото в правата. Повече в оглеждането на единици богаташи и масова бедност, отколкото на социална справедливост и свободен електорат, който още ходи по галоши. България е на първо място в ЕС по социално неравенство и няма как делът на ДПС за това ни злощастно дередже да е миноритарен.

Толкова за парите, макар че за ролята им в ДПС може да се говори още и още, че вероятно и цяла книга да се напише.     

А защо "и за сеир". След като го "коронясаха" за ковчежник на етническия мир у нас, Доган взе най-напред да се любува на сеира, че е станал и балансьор на политическата сцена. После, с етническата карта в ръка, взе да се кефи и на ролята си на политически брокер, от чиято дума зависи дали ще бъде сглобена поредната правителствена коалиция, дали тя ще оцелее или ще се разглоби. А напоследък, със същата карта в ръка, се радва на сеира да бъде задкулисен играч, който дърпа конците на премиер, министри и цяло правителство, на различни бизнеси и на гласуванията в парламента, включително срещу повече справедливост или срещу президентско вето. За да бъде картинката завършена, немалко от нейните персонажи слугински му пълнеха джобовете или трепереха да не настъпят паралийските му мераци, само и само да не извади етническия коз от ковчежната чанта.

А сега народ му идва на крака да изрита най-омразните хора в държавата. Тази пародия на държавност в черноморския му парк несъмнено е върхът на сеира, с който го радваха 30-те години на демокрация и пазарна икономика.


https://duma.bg/dps-dogan-za-pari-i-seir-n220659

4
Намирам долното най-малко за интересно, макар и отчасти спорно, особено в момента, в който се появява в публичното пространство. Написано е от учен, когото познавам и уважавам. 

Ето негов цитат при публикуването на текста за обсъждане, повтарям за обсъждане.

Цитат
Бях обещал да изпратя нещо като "Минимална програма" на левицата за обсъждане. Сега го правя. Максималната програма я зная: смяна на капитализма със социализъм. Сега няма да се случи, но това не означава че не стои на дневен ред.


1.  Минималната програма на левите и социалистите
Крайната цел на партията на социалистите е насочена към премахване на капитализма. Но тъй като тази цел не може да бъде постигната в близко бъдеще, и понеже социалистите и левицата нямат пълно покритие на интересите и ценностите си, то може да се приложи една минимална програма от по-лесно осъществими искания с хоризонт 2025 г.
Повечето хора в България също искат минималното, както при революциите от 1968 г.: аз не искам да съм богат, не искам да съм герой, искам единствено да живея добре със себеподобни.

Възможни „опорни точки“ на Минималната програма до 2025 г.:

1.1.  За демографско развитие на България
-  пълно задоволяване на нуждите от детски ясли за детски градини и училища във всички български градове;-  безплатни и равни условия за достъп на българските деца до образование, здравеопазване, култура;-  изграждане на евтини и качествени държавни и общински жилища за семейства до 40 годишна възраст с деца;-  финансово-икономическа защита на българското семейство чрез семейно подоходно облагане и прогресивни данъци; годишни субсидии, включително чрез връщане на част от данъка, на семействата с доходи под жизнения минимум;-  минималната работна заплата на специалистите с висше образование, работещи по специалността, да бъде с 2/3 над минималната работна заплата за страната;-  „данъчна ваканция“ върху ДФЛ за завършилите бакалаври и магистри за 4 години след това;-  минималната пенсия да доближи 2/3 от минималната работна заплата;

1.2.  За опазване и възпроизводство на природната среда
-  пълна защита на невъзпроизводимите и частично възпроизводимите природни обществени ресурси;- разрешаване на концесиониране максимум до 20 години;- свеждане на депонирането на отпадъците под 50% и забрана за внос на отпадъци от чужди страни;-  мораториум върху всякаква промяна на статута на „Екологична мрежа Натура 2000“;-  осигуряване на обществен достъп до всички плажове, реки и планини;-  премахване на всички незаконно построени обекти;

1.3.  За развитие на структурата на българската икономика
-  равенство на обществената, държавната, общинската и частната собственост-  равенство на заплащането на труда независимо от формите на собственост;-  електронизация на държавните услуги и намаляване на административния апарат;-  преимуществено развитие на съществените сектори на икономиката-  възможно най-висока защита на националния капитал;-  плавно увеличаване на дела на обществената собственост към 50%;-  приемане на европейска минимална работна заплата1.4.  За развитие на политическата система
ü  демонополизиране на сегашната политическа системаü  един глас на парламентарни избори да е равен на 1 лев държавна субсидия за всички участващи в изборите;ü  провеждане на национални и местни референдуми на основата на минимално изискване от 10% от българските пълнолетни граждани;ü  преход към електронно гласуване.Ако левите хора не се обединят, а продължават да се упражняват във вождизъм, непоклатимост на тезите на Маркс, Енгелс и Ленин като в Корана, вяра че нещата ще станат механично, левицата няма бъдеще.
Prof. Boyan Durankev, Ph.D.

5
...мдааа, интересна лингвистична загадка...някои да се бара за изкусен преводач и да даде версия? Може и на език, различен от латинския, например на езика на Шекспира? На руско ще е по-лесно, нека да опитаме!
 
Цитат
E-vestnik.bg - Електронен вестник

Във Фейсбук се упражнявахме как би звучала на латински историческата сентенция на българския премиер, добила гражданственост под съкращението ПКП.
Моето дилетантско предложение беше:

KARDJALI VAGINA SIMPLEX

Христо Златанов предложи „по-научното“ :

VULVA SIMPLEX KARDJALITICA

И накрая стигнахме до истината, с намесата на преводача Иван Б. Генов. Той забелязал нашите упражнения и ми писа в съобщение точните думи.
Проста на латински е Stultus.
П…ка на латински е Cunnus (откъдето идва кунилингус).
И – забележителна е мъдростта на древния език – п…ка на латински е в мъжки род. Това е направо вдъхновяващо в сегашния исторически контекст. Българският език също е достатъчно богат да се изкаже за женски полов орган в мъжки род, но да не се впускаме в словотворчество.
С подходящите думи на латински, подсказани от Иван Б. Генов, историческият израз ПКП добива следния вид:
...
...

6
Recycle Bin … / Re: Музиката?
« -: Юли 24, 2020, 12:23:10 »
Arschloch!

7
Вероятно много от вас са прочели това интервю.
Струва си и тук да го има, може пък да се получи разговор ако г_ринго или Калинчо се появат.
На мен ми стана смешно, докато го четях. Цялото интервю тук - http://glasove.com/categories/na-fokus/news/andryu-mihta-v-tenesi-kazvame-ako-se-namirash-v-dupka-spirash-da-kopaesh
~~~~~

Андрю Михта: Неомарксистите подриват демокрацията в САЩ
“Прекарах двадесет и пет години в академичния свят и бях свидетел на начина, по който нашата история, социални и хуманитарни науки бяха променени от неомарксистките теоретици на критичните изследвания, докато превърнат нашите факултети в обширни департаменти по “изследвания на оплакването” на различни категории, които фрагментират наследството ни почти изключително според критериите на идентичността. Този процес допринесе за отслабването на основата на цялата солидна демокрация: обучението на информирани и образовани граждани. Повечето от нашите университети сега са машини за индоктриниранe на младежта, създавайки млади жени и мъже, окичени с дипломи, но много невежи за миналото си, неспособни да направят разлика между равенството пред закона и егалитаризма, негодни да мислят критично и да пишат аналитично. Прогресивната деконструкция на американската национална идентичност в училищата, колежите и университетите, медиите и поп културата, е в основата на нашата криза. Американската нация («E pluribus unum», “От много, един”) беше най-забележителният експеримент на изграждане на общност, основана на едни и същи ценности и институции, от хора, произлезли от разнообразни етничности. Но сплотеността на нашата нация днес е в опасност. Същата ситуация се наблюдава в Европа”.

8
Пускам цялото изказване на КорНи (прощавайте, дълго е), не защото тя липсва, защото това е едно актуално и силно изказване, което ще си остане ей така, без последствия ... както ще остане без последствия и окончателното решение на съда ... дали Каскета ще се сети да реагира, а?

Цитат
Г-н Борисов, избихте хиляди здрави животни. Сега е време за справедливост

Декларация от името на ПГ на "БСП за България"

Уважаеми български граждани, помните ли лятото на 2018г. На 11 юли Българска агенция за безопасност на храните обяви първично възникнали огнища на болестта чума по дребните преживни животни в селата Крайново, Странджа, Шарково, община Болярово. Последваха редица решения и действия на институциите за умъртвяване на животните. Стопаните от региона не вярваха, че има зараза и се възпротивиха. В Шарково се стекоха хора от цялата страна и образуваха жива верига около дома на баба Дора. Обърнаха се тогава към нас за помощ и ние застанахме до тях. Водихме битка на два фронта – там, на място с колегите депутати и тук, в Народното събрание. В опита си да спрем необоснованото решение за избиване на животните внесохме редица питания, организирахме дебати. Часове наред лично участвах в разговорите в кабинета на председателя на парламента, където убеждавахме с аргументи щаба, министрите, премиера- да спре. Но вие, уважаеми управляващи, продължихте. Умъртвихте хиляди животни, без причина – твърдяхме тогава, а днес имаме доказателства за това. Последваха протести в София пред Министерския съвет. Ето вашата позиция в заглавията отпреди 2 години: „Корнелия Нинова е виновна за чумата по животните. Целта й е да свали ГЕРБ с преврат”, „Нинова организира и дава инструкции на протестиращите за пълзящ преврат”, „Подаваме сигнал до прокуратурата за провокация от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова към националната сигурност.” А г-н Борисов, с присъщия си цинизъм към болката на хората, тук, от това място, заяви следното: „Корнелия Нинова удивително ми напомня на канцлера Меркел. Със същите трикове я вкараха нея в тази процедура, както вас г-жо Нинова, с козичките. Даваха Средиземно море, трупове, издавени хора, удавено малко детенце. Това беше мощна хибридна атака и тя се върза, както вие сега. Аз понеже много обичам животните й завидях и аз исках да ги погаля козичките”. Г-н Борисов, само че вместо да ги погалите, ги избихте.Незаконно.

Намери се една смела жена –Ани от Болярово, която и с наша помощ се опълчи на това беззаконие, не допусна ветеринарите във фермата си, която и с наша помощ се опълчи на това беззаконие. Не допусна ветеринарите във фермата си. Наказахте я с глоба. Заличихте стопанството й в регистрите си, смятайки, че така ще заличите проблема на стотици хора в Ямболско. Но не я пречупихте. Тя заведе дело и след 2 години истината излезе. Ето я. Решение номер 7606 на Върховния административен съд, окончателно, без право на обжалване, в което пише следното, уважаеми българи: „Не са изложени обективни факти, установяващи безспорно наличие на болестта по животните и съображенията за вземането на крайни мерки за преодоляването й. В разглеждания казус липсват убедителни доказателства за развитие на болестта чума по дребните преживни животни във времето и в конкретния регион и степен на нейното разпространение. Липсват доказателства за това". По-нататък: "за обявените 11 умрели животни няма доказателство да са били заразени с чума. Нещо повече- доказателствата по делото, показанията на свидетелите, които дори да не са присъствали на конкретните дати на проверките, установяват доброто здравословно състояние на стадото през различните периоди в рамките на периода юли – септември 2018г". А от представената справка на БАБХ за наличието на животни към датата на внасяне на административния акт се установява, че 203 броя овце са живи, включително и двете овце с посочените по-горе ушни марки, с установени уж положителни резултати за наличие на антиген и на геном на вируса на чума. Анализът на доказателствата по делото опровергава извода за създадена непосредствена опасност за здравето на хора и животни в региона.

Сега е време за отговори, макар и след 2 години. Тук виждам част от говорителите и създателите на заглавията, които ви прочетох. Не сте вие виновни за тези заглавия, вие просто изпълнявате чужда воля. Тук друг трябва да отговаря. Но днес Вас ви каня тук, за да отговаряте - защо излъгахте за чумата по животните в Странджа? Защо ги избихте? Защо заличихте труда на десетки семейства? Защо обезлюдихте района? Защо излъгахте Европа и колко пари се получиха от Европа срещу лъжа – и сега ли ще кажете: „тихо, мълчете си, за да не ни накажат за измама“. Това ли е партията за европейско развитие на България? Един трябва да отговаря, защото от онова време министрите се смениха. Един е отговорен за тази политика на геноцид в онзи регион – и това е г-н Борисов. Въпросът е защо? Страховете на хората по онова време, липсата на информация, лъжливите изследвания, създадоха безумни версии. Знам, че не са верни: говореше се, че се обезлюдява регионът, за да се заселят бежанци. Че се убиват животни, за да се прикрият злоупотреби със субсидии. Че се унищожава родното производство, за да се даде път на големи корпорации, които да внасят месо в България. Сигурно нищо от това не е вярно. Беше плод на страхове, но тогава защо, ако нищо от това не е вярно, защо го направихте?

Това няма да остане безнаказано. Време е справедливост. Благодаря на всички наши депутати за усилията, че бяхме там, с грижа за хората. Първо, ще извикаме г-н Борисов на изслушване тук, за да обясни какво направи и защо го направи. Ще взема всички стенограми от дългочасовите разговори в кабинета на председателя на НС и ще ги обявя, за да се види кой какво говори там. Нека да се види как категорично заявявам, че няма чума по дребните преживни животни в Ямбол и как ми се отговаря, че организирам преврат. Всичко това ще стане публично. Ще помогна на всички, който се чувства засегнат, да заведе граждански иск, за причинените му вреди от вас. Ще помогнем на всеки, който иска да заведе наказателни дела за престъпленията на властта. Това, уважаеми управляващи, няма да е преврат, а грижа за хората. И това няма да е заплаха за националната сигурност, а справедливост за България.

Обръщам се към всички българи: Знам, че понякога ви е страх, знаем, че ви плашат, мачкат, рекетират. Но вижте тази крехка жена- Ани от Болярово. Когато си прав и смел, истината побеждава. Повече от всякога е време да бъдем смели, да се обединяваме, да си помагаме за общи действия срещу некомпетентното, корумпирано, вредно, а вече и опасно за България управление на Бойко Борисов.

9
http://glasove.com/categories/skandalyt/news/nepravoslavna-vyara-i-obshtestvo

“Неправославна вяра и общество”, това би било реалното название на предаването, от чиито повторения ще бъдат лишени зрителите на БНТ, за което програмният директор може да бъде поздравен. Иска се смелост за подобно, макар и временно лятно, хигиенизиране на националния ефир от “отровни двойници” на Православие.


Като атеист няма да коментирам нито предаването, нито водещия Благоев, към горното ще добавя само, че се иска смелост да се публикува такъв материал, за което свалям шапка.


10
https://www.youtube.com/watch?v=pSYZxHoe8ZQ&feature=share&fbclid=IwAR03iyM-Efv1KS4UVY176Yx0DRMW9toT5lGZXxbGYL8OWcSvhvc_ugUEzjg
...в мрежата изтече горният запис - прилича на оня стария, клозетния, дето Той и прокуратурата го обявиха за несъществуващ ...

...аз не вярвам на такива неща, говорещият на записа е къркан до козирката, може и нашмъркан да е, обаче това не е Той, никогаш...

Мнения и технически експертизи?

11
По света … / G-7, G-8, G-20 или...
« -: Юни 06, 2020, 14:26:14 »
Чудех се къде е най-добре да "поставя" този материал - в темите за САЩ, за Русия, за ЕС и реших да открия нова тема - въпросите, които се разглеждат, са значително по обстойни, та затова ... приятно четене и олсъждане.https://pogled.info/svetoven/zapadat-prechi-na-tramp-da-prikleshti-rusiya-v-geopoliticheska-bezizhoditsa.117118?fbclid=IwAR3w5RVqFr5V7UPsN29uGF4a4MoiZx5wdu3NBZM59CXhRRsSCksU-_-8MkY
Цитат

Поглед.инфо/ Сред водещите западни държави, членове на т. нар. „Голяма седморка“, има голям разкол и дори скандал. И всичко това, защото Доналд Тръмп иска да покани страна на следващата среща на високо равнище на Г-7, която навремето беше нарочно отстранена оттам - Русия. Какъв трик иска да направи американският президент и трябва ли Русия да играе заедно с него?

Президентът на САЩ продължава да разклаща основите на световната политика. Прави го шумно, скандално, някъде дори болезнено и хаотично. Въпреки това, в същото време логично.

Г-7 е остаряла .......


12
Източник - http://www.novilevi.org/publications/336-killing-time?fbclid=IwAR1B8CMvMAHC9Py0w8p5a602svJTeoRCi_lzGIBCvbBDCv7HM2MsMqwBHio - нека не ви притеснява мястото, където е публикувано това. Малко дълго (ще прощавате), малко претенциозно (по американски), малко апокалиптично, изобщо ... струва си да се помисли...а времето отлита.

Убиване на времето
от Джеймс Дюстърбърг
 

Нито жив, нито мъртъв, нито дори просто инертен, вирусът е лош враг. Как да се изправим срещу него?

„Воюваме“, твърдят политиците. Но за разлика от политическите опоненти, вирусният враг не може да бъде нито прогонен, нито убит, нито дори наистина победен. Вирусът е вектор, сила, която можем единствено да усилим или да отклоним.

Тогава какво общо има вирусната пандемия с политиката? Преди няколко седмици приех да напиша колонка, разглеждаща сцената на президентските избори през 2020 г. Оттогава имената Джо Байдън и Бърни Сандърс почти изчезнаха от големите вестници, а Доналд Тръмп се явява вече не като политик, а като цар, гол или не. Цялото говорене за идеи или избираемост на кандидат-президентите, за избор между конкурентни визии за бъдещето – свършено е с него вече. Днес слушаме само за изравняване на кривата, за стаден имунитет, обръщане на Дау Джоунс.

Политиката също може да бъде вектор и каквото и да се случи, изглежда вероятно тази пандемия да ускори тенденцията към срив на следвоенния интернационализъм, укрепване на границите и завръщане на основаващата се на страх атавистична политика. Досега карантината беше метоним за тази промяна. Но може би най-драматичният ефект на кризата не е затварянето на пространството, а унищожаването на времето, разбъркването на ритмите, чрез които преживяваме дните си.

Разбира се, кризите обикновено изглеждат внезапни: единия ден всеки си гледа своята работа; на следващия светът се променя. Но пандемията не работи така. Тук няма Събитие с главно „с“– няма убийство или избори, няма нападение или земетресение – което да прекъсне потока на ежедневието и да ни вкара в нова реалност. Този път като че ли начинът, по който отделни събития се разпространяват в света, се превърна в събитието. Кризата се състои именно в това, че продължава; вирусът плъзва като вирус.

Опитайте да си представите „преди“ и времето отлита.
На 27 февруари, когато извън Китай имаше приблизително 3600 случая на COVID-19, резервирах полет от Ню Йорк до Лос Анджелис в последния момент. По време на шестчасовия си престой на летището в Орландо гледах как фондовата борса се срива, а туристите от Дисниуърлд се скитат с хирургически маски; очевидно нещо не беше наред, но когато стигнах до Ел Ей, продължих както обикновено, срещах се с приятели, ходех по ресторанти, докосвах лицето си. Усещах, че нещо се случва, но като погледна назад, сякаш не съм имал представа какво се задава.

И наистина: в даден момент прилеп е махнал с криле, панголин е кихнал, купувач се е разболял на пазара за морски дарове в Ухан, но не в това е въпросът; въпросът е по-скоро в това, че милиард решения между тогава и сега се прибавят към криза, взривила способността ни да я овладеем – и никога няма да можем да кажем точно в кой момент се е случило това.

Именно това разбъркване на времевите последователности, загубата на линейно време – дори когато сме ограничени в пространството – е най-объркващото в тази криза. Как изглежда ден в самоизолация? Събуждате се и веднага се гмурвате в потока от образи, цифри и реторика. „Социално дистанциране“ означава да сте онлайн. Похапвате по цял ден или си играете на домакиня или домакин, или пък кроите планове срещу съквартиранта си; рутината изглежда безкрайна и нереална. Милиони са изгубили работата си, а милиони други ще я изгубят скоро; трети са в чистилището – платеният отпуск може да се окаже както ваканция, така и път към принудителния неплатен. Фондовата борса се срива и заделеното за пенсия напълно се стопява; или пък никога не сте заделяли за пенсия, а сега вече няма и да го направите.

Но за мнозина кризата не е точно разрив: тя означава работа както преди, само че по-лоша. Ако сте в някоя от т. нар. индустрии в растеж на XXI век – хранителните доставки, шофирането за Юбер, пакетирането за Амазон, обгрижването на болни – сте изложени на по-силно напрежение и на нов вид опасност. Денят ви и преди е бил сив и размит: постоянно на повикване, без усещане за начало и край, за включване или изключване. Обичайният живот е чакалня, един-единствен, безкраен, еднороден момент.

Този вид работа – откъсната от дневния ритъм – беше извънредна, запазена за онези, на които е възложено да управляват, а и да пресичат границите на човешкия живот: лекари и войници; хора на изкуството, майки, свещеници. Сега, когато всичко е спешно – от исканията за допълнително обезпечение на хедж фондове до логистиката на Амазон за т. нар. „последен километър“ – а всеки миг изисква специално обслужване, изключението се превърна в правило.

През последните няколко години все по-често се хващам как седя пред компютъра, с отворен празен раздел в браузъра, и се опитвам да направя нещо между спомнянето и предвиждането. Нямаше ли някаква информация, която някаква друга информация ме подсети, че искам да проверя? Дали не може да се изнамери нещо ново, някаква нова верига, чиито брънки могат да доведат до нещо неочаквано? Седя с пръсти, надвиснали над клавиатурата, подобна на дъска за спиритически сеанс, която чака да се раздвижи по силата на импулс или алгоритъм. Сега сякаш цели дни потъват в тази чакалня. Хората сравняват интернет с наркотик, но положението е по-лошо или по-странно: все едно цял ден да подготвяш спринцовката, ако случайно те сполети желанието за доза. Сякаш искаш да убиеш време, но не можеш да го намериш.

Като помисля откога дните взеха да изчезват по този начин, не мога да кажа, че е започнало с паниката около вируса. Дали социалните ефекти на пандемията са радикално отклонение от статуквото или радикално негово ускоряване? Gig икономиката, подобно на интернет, трябваше да ни освободи както в работата, така и в живота, като свие разстоянието между двете; когато живееш в облака, всичко е „свободно време“. През последното десетилетие напредъкът в мобилната свързаност ни изведе във все по-стесняваща се орбита около виртуална сфера, обещаваща чиста свобода и чиста производителност, в която можеш да правиш всичко, откъдето и да е, докато поръчваш арепас, работиш за правилна стойка, търгуваш петролни фючърси и преотдаваш апартамента си.

Това е сфера, в която пространството няма значение, а времето се разпростира в безкрайно настояще – видео игра, която се играе в психическо мазе, безкрайно събиране на жизнена сила и златни монети. В подобен свят може и да има смисъл да купонясвате на Саут Бийч посред чума или да изискате, подобно на Боинг, правителствен спасителен план, равен по размер на сумата на заетите пари, които сами сте си изплатили при обратно изкупуване на акции. Вероятно ще стигнем до синтез между двете: потребителите ще бъдат спасени, за да можем да летим завинаги, докато купуваме все по-нови айфони и се надяваме никога да не се разбием. Както Доналд Тръмп продължава да казва: „Когато всичко приключи, ще си спретнем голям купон.“

Редица остроумни корона мислители – католици, постструктуралисти, либертарианци – твърдят, че под карантина жертваме своя по-възвишен, истински живот заради низкия страх от смъртта. Но смятам, че те не схващат. Играта свърши отдавна; не са ни затворили – заровили сме се по дупките си. Ако ще излизаме, ще е нужно повече от връщане към нормалното.

 Източник: The Point Magazine.

13
Източник - http://www.novilevi.org/publications/336-killing-time?fbclid=IwAR1B8CMvMAHC9Py0w8p5a602svJTeoRCi_lzGIBCvbBDCv7HM2MsMqwBHio - нека не ви притеснява мястото, където е публикувано това. Малко дълго (ще прощавате), малко претенциозно (по американски), малко апокалиптично, изобщо ... струва си да се помисли...а времето отлита.

Убиване на времето
от Джеймс Дюстърбърг
 

Нито жив, нито мъртъв, нито дори просто инертен, вирусът е лош враг. Как да се изправим срещу него?

„Воюваме“, твърдят политиците. Но за разлика от политическите опоненти, вирусният враг не може да бъде нито прогонен, нито убит, нито дори наистина победен. Вирусът е вектор, сила, която можем единствено да усилим или да отклоним.

Тогава какво общо има вирусната пандемия с политиката? Преди няколко седмици приех да напиша колонка, разглеждаща сцената на президентските избори през 2020 г. Оттогава имената Джо Байдън и Бърни Сандърс почти изчезнаха от големите вестници, а Доналд Тръмп се явява вече не като политик, а като цар, гол или не. Цялото говорене за идеи или избираемост на кандидат-президентите, за избор между конкурентни визии за бъдещето – свършено е с него вече. Днес слушаме само за изравняване на кривата, за стаден имунитет, обръщане на Дау Джоунс.

Политиката също може да бъде вектор и каквото и да се случи, изглежда вероятно тази пандемия да ускори тенденцията към срив на следвоенния интернационализъм, укрепване на границите и завръщане на основаващата се на страх атавистична политика. Досега карантината беше метоним за тази промяна. Но може би най-драматичният ефект на кризата не е затварянето на пространството, а унищожаването на времето, разбъркването на ритмите, чрез които преживяваме дните си.

Разбира се, кризите обикновено изглеждат внезапни: единия ден всеки си гледа своята работа; на следващия светът се променя. Но пандемията не работи така. Тук няма Събитие с главно „с“– няма убийство или избори, няма нападение или земетресение – което да прекъсне потока на ежедневието и да ни вкара в нова реалност. Този път като че ли начинът, по който отделни събития се разпространяват в света, се превърна в събитието. Кризата се състои именно в това, че продължава; вирусът плъзва като вирус.

Опитайте да си представите „преди“ и времето отлита.
На 27 февруари, когато извън Китай имаше приблизително 3600 случая на COVID-19, резервирах полет от Ню Йорк до Лос Анджелис в последния момент. По време на шестчасовия си престой на летището в Орландо гледах как фондовата борса се срива, а туристите от Дисниуърлд се скитат с хирургически маски; очевидно нещо не беше наред, но когато стигнах до Ел Ей, продължих както обикновено, срещах се с приятели, ходех по ресторанти, докосвах лицето си. Усещах, че нещо се случва, но като погледна назад, сякаш не съм имал представа какво се задава.

И наистина: в даден момент прилеп е махнал с криле, панголин е кихнал, купувач се е разболял на пазара за морски дарове в Ухан, но не в това е въпросът; въпросът е по-скоро в това, че милиард решения между тогава и сега се прибавят към криза, взривила способността ни да я овладеем – и никога няма да можем да кажем точно в кой момент се е случило това.

Именно това разбъркване на времевите последователности, загубата на линейно време – дори когато сме ограничени в пространството – е най-объркващото в тази криза. Как изглежда ден в самоизолация? Събуждате се и веднага се гмурвате в потока от образи, цифри и реторика. „Социално дистанциране“ означава да сте онлайн. Похапвате по цял ден или си играете на домакиня или домакин, или пък кроите планове срещу съквартиранта си; рутината изглежда безкрайна и нереална. Милиони са изгубили работата си, а милиони други ще я изгубят скоро; трети са в чистилището – платеният отпуск може да се окаже както ваканция, така и път към принудителния неплатен. Фондовата борса се срива и заделеното за пенсия напълно се стопява; или пък никога не сте заделяли за пенсия, а сега вече няма и да го направите.

Но за мнозина кризата не е точно разрив: тя означава работа както преди, само че по-лоша. Ако сте в някоя от т. нар. индустрии в растеж на XXI век – хранителните доставки, шофирането за Юбер, пакетирането за Амазон, обгрижването на болни – сте изложени на по-силно напрежение и на нов вид опасност. Денят ви и преди е бил сив и размит: постоянно на повикване, без усещане за начало и край, за включване или изключване. Обичайният живот е чакалня, един-единствен, безкраен, еднороден момент.

Този вид работа – откъсната от дневния ритъм – беше извънредна, запазена за онези, на които е възложено да управляват, а и да пресичат границите на човешкия живот: лекари и войници; хора на изкуството, майки, свещеници. Сега, когато всичко е спешно – от исканията за допълнително обезпечение на хедж фондове до логистиката на Амазон за т. нар. „последен километър“ – а всеки миг изисква специално обслужване, изключението се превърна в правило.

През последните няколко години все по-често се хващам как седя пред компютъра, с отворен празен раздел в браузъра, и се опитвам да направя нещо между спомнянето и предвиждането. Нямаше ли някаква информация, която някаква друга информация ме подсети, че искам да проверя? Дали не може да се изнамери нещо ново, някаква нова верига, чиито брънки могат да доведат до нещо неочаквано? Седя с пръсти, надвиснали над клавиатурата, подобна на дъска за спиритически сеанс, която чака да се раздвижи по силата на импулс или алгоритъм. Сега сякаш цели дни потъват в тази чакалня. Хората сравняват интернет с наркотик, но положението е по-лошо или по-странно: все едно цял ден да подготвяш спринцовката, ако случайно те сполети желанието за доза. Сякаш искаш да убиеш време, но не можеш да го намериш.

Като помисля откога дните взеха да изчезват по този начин, не мога да кажа, че е започнало с паниката около вируса. Дали социалните ефекти на пандемията са радикално отклонение от статуквото или радикално негово ускоряване? Gig икономиката, подобно на интернет, трябваше да ни освободи както в работата, така и в живота, като свие разстоянието между двете; когато живееш в облака, всичко е „свободно време“. През последното десетилетие напредъкът в мобилната свързаност ни изведе във все по-стесняваща се орбита около виртуална сфера, обещаваща чиста свобода и чиста производителност, в която можеш да правиш всичко, откъдето и да е, докато поръчваш арепас, работиш за правилна стойка, търгуваш петролни фючърси и преотдаваш апартамента си.

Това е сфера, в която пространството няма значение, а времето се разпростира в безкрайно настояще – видео игра, която се играе в психическо мазе, безкрайно събиране на жизнена сила и златни монети. В подобен свят може и да има смисъл да купонясвате на Саут Бийч посред чума или да изискате, подобно на Боинг, правителствен спасителен план, равен по размер на сумата на заетите пари, които сами сте си изплатили при обратно изкупуване на акции. Вероятно ще стигнем до синтез между двете: потребителите ще бъдат спасени, за да можем да летим завинаги, докато купуваме все по-нови айфони и се надяваме никога да не се разбием. Както Доналд Тръмп продължава да казва: „Когато всичко приключи, ще си спретнем голям купон.“

Редица остроумни корона мислители – католици, постструктуралисти, либертарианци – твърдят, че под карантина жертваме своя по-възвишен, истински живот заради низкия страх от смъртта. Но смятам, че те не схващат. Играта свърши отдавна; не са ни затворили – заровили сме се по дупките си. Ако ще излизаме, ще е нужно повече от връщане към нормалното.

 

Източник: The Point Magazine.[/size][/size][/b]

14
Култура … / The Corona schock
« -: Март 25, 2020, 11:03:44 »
...провокиран от пренията в други теми по актуалния въпрос "какво ще стане (би станало) след края на пандемията" си позволявам да открия нова тема.
Извинявам се за английското заглавия - това е от оригиналния текст, провокирал ме за тази тема.
За автора съм писал - изявен икономист, социалдемократ, участвал като "таен статски съветник" в правителството на Шрьодер.

Приятно четене, целият материал тук https://www.flassbeck-economics.com/corona-shock/


25. March 2020
Heiner Flassbeck
Corona Shock


The shock that the European economy has to cope with cannot be compared with any other event of the past seventy years. The scale of the collapse is enormous. Only an extremely rapid and equally powerful financial policy response can cushion it.

German and European politicians have now understood how great the health risks are, especially for the risk groups exposed by the corona virus. The economic and economic policy implications of the economic standstill it has triggered, on the other hand, seem to be less clearly seen.
It is significant that Angela Merkel, in her address to the German people, in which, in her own words, she tried to explain the crisis, made no mention of either the economic or the European implications.

What is happening now cannot be compared to any shock of the past. It has nothing to do with the economy and recession – the usual categories such as supply and demand shock are also inappropriate.
It is a state-imposed standstill of economic life in large parts of the world. With luck it will also be accompanied by the largest support action by states ever seen.

The overall result of these two actions is difficult to predict. There is no doubt, however, that the distortions will be very great if the states do not act quickly, completely unbureaucratically and decisively. In the euro zone it is also urgently necessary to act in a coordinated and uniform manner, not to mention with complete solidarity.....

15
Тъй като темата за "Оймякон" е затворена и само модератор & администратор могат да пишат там, си позволявам волността да открия настоящата тема - за питанки, не за коментари.

Та, има ли специални основания да бъде изтрита почти цялата тема за "Калина А."? Недоумявам например защо моя реплика към др. Фирмин е затрита, заедно с културната ни дискусия с него след това.

16
Други теми … / САЩ - Иран
« -: Януари 07, 2020, 09:55:11 »
...колебаех се дали да откривам нова тема или да използвам някоя от съществуващите - реших се на първото.
През последните дни изчетох много и различни анализи, статии, коментари и подобни относно причините за този ход на американците, все нещо ми липсваше.
Попаднах на долния материал, удовлетворява ме, макар и кратък и лаконичен, авторът е дипломат, добре известен автор, надявам се даже  "почти доайенът на българската дипломация" да го знае.
 
http://24may.bg/2020/01/06/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b2/

Клубът, където се събират и пищаш също е интересен, виждам автори, някога публикувани и в газетата.

Ще се развам ако някои друг също е намерил интересно четиво по темата.

17
https://www.rollingstone.com/culture/culture-news/ti-gynecologist-virginity-test-908990/

Цитат
Virginity testing is used to control and punish women worldwide — and in the United States, it’s more common than you’d think....
---странни нрави, ако написаното е вярно - връщат се в средновековието, либералите.
И ние ли след тях?

18
...повече тук -> https://www.dnevnik.bg/biznes/2019/10/08/3973597_pieshtite_umereno_sa_po-malko_zastrasheni_ot_niakoi/ Пиещите умерено са по-малко застрашени от някои болести, казват европейски учени
~~~~~~
Бепе?
Мики?
Др. Фирмин?

Енгелсе, някакви наблюдения и емпиричен материал? Все пак иде реч за един животоспасяващ и биетиеопраделящ проблем, споделяй.

И какво значи това "пиещите умерено"?  Преди много години срещнах във в. "Култура" понятието "културна норма на консумация на алкохол", интересно определение даваха, затова по-късно....

20
https://www.segabg.com/hot/karakachanov-shte-vrushta-nabornata-sluzhba-2021-g ...някога във форума-майка имаше специална темичка за запасните чинове, интересна беше, затри се, нихната...

...мернах горното заглавие в газетата, задавих се от смях ... Бях отбелязал преди около година в газетата, че това (меракът на Каракачана) няма как да се осъществи защото : няма кой, няма къде и няма с какво да обучава младите. Нататък, русенския македонец планира(ше) службата да бъде 6-9 месеца, което си е тъпня от всякъде.
За сега толкоз - сега чакам малкото g да се произнесе компетентно.

PS - моля настоятелно собственикът или von und zu Gossinger или г.ца модераторката да изпратят на нащия Патрон парола или начин за влизане, същият е забравил паролата, с която се е регистрирал. Благодаря

21
Долното е публикувано в последния брой на седмичника "Нова зора" http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=7650:za-krim-i-krimskata-kaliforniya&catid=749:broi-27-2019&Itemid=133 Интересни тези, любопитни твърдения, някои противоречиви, обаче - добра база за добронамерена дискусия.
Др. Фирмин?

[center]ЗА КРИМ И „КРИМСКА КАЛИФОРНИЯ”
Посланик д-р Огнян ГЪРКОВ
[/center]

Натъкнах се на интервю на чешкия експерт по сигурността Яромир Новотни в „Svobodnй universum”. Познавах го добре от Прага (1996-1999 г.) като 1-ви зам.-министър на отбраната, отговарящ за задграничните мисии на Чешката армия. В дипломатическия корпус единодушно го считахме за архитекта-двигател за приемането на Чехия в НАТО през март 1999 г. Охотно споделяше чешкия опит с представители на другите държави-кандидатки за Алианса. В интервюто ме изненада откровението му, че Западът винаги е бил заинтересован от разпадане на Русия. Като се започне от финансирането на Ленин, изсичането на монети за Сибирска и Уралска републики в началото на 90-те години на м.в., надеждите Путин да бъде свален от руските олигарси. Със санкциите Западът ги принудил да върнат капиталите в Русия след Путиновата „амнистия на инвестиции от чужбина”, с което помогнал на руския президент.

Я. Новотни не оцени присъединяването на Крим към Русия като анексия, защото според „Хелзинкски протокол от 1978 г.” право на самостоятелност при разделяне на държава има само онази entity (държавотворна единица), която е била федерална република. Косово не бил Съветския съюз, който се разпадна без протести и война. Югославия бе разделена с войни, но 6-те републики бяха  федерални, а Косово бе автономна област в състава на Сърбия. Руснаците предупреждаваха, че щом Косово бъде признато за независима държава защо да не бъдат признати Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието, Планински Карабах и др. територии от замразени конфликти. Я. Новотни напомня и защо държави с големи национално етнически малцинствени общности от ЕС не признават Косово (Испания, Румъния, Словакия, Кипър... За разлика от  родните €/$-угодници – О.Г.). И че отделянето от Украйна е конституционно допустимо в конституциите на Крим и Украйна чрез референдум.

Интервюто ме върна към правото на граждански позиции, но и към реалността, че в модерната мейнстриймова политика по нашите земи историята отстъпва  на заден план. И все пак съвременната тема Крим е следствие от Октомврийската революция в Русия преди век, от междуетническото съжителство на полуострова, от визиите в света  след 1887 г. за създаване на еврейска държава и политиките на т.нар. велики сили.

Официалната българска позиция по териториалната принадлежност на Крим остава непроменена след 1991-1994 г. Тогава подписахме, ратифицирахме и депозирахме двустранни протоколи за установяване на дипломатически отношения и Договорите за приятелски отношения и сътрудничество с Русия и с Украйна. В тях Крим се подразбираше като част от Украйна. Документите не са денонсирани досега.

 Извън евроатлантическата и руската антитези след 17 март 2014 г. има и  друга, слабо популярна в Украйна, САЩ и Русия историческа версия - за проекта «Кримска Калифорния», срещал съм и «Кримска Флорида». След повторното засекретяване на архивите на СССР до 1945 г., през 1992 г. оригинални документи и доказателства по темата не се публикуват в Русия и САЩ. Версията изложих на 26.09.2017 г. в блога си на базата на анализ на по-достоверните според мен автори: проф. Михаил Станчев (Харковски университет), Сергей Гременко («Митът за Кримска Калифорния", Крым. Реалии, 04.09.2017 г.), доц. д-р Стоян Влайков (в-к «Златна възраст», 1.9.2017 г.), книгата «Путин и Тръмп. Как ще поделят света» (М., Алгоритм, 2017 г.) на А. Немиров; Иван Конев от блога grigorsimov (11.03.2014 г.), Венцислав Михайлов (факти.бг: «18 май 1944 г. Сталин депортира кримските татари»), Кр. Иванджийски («Зад кулисите на войната в Украйна», май 2015 г.). Впоследствие статията бе публикувана в еxpert-bdd. com, frognews.bg, bosiа.blog.bg (27.09.с.г.).Следват

основните събития по темата:

1. През 1921 г. Ленин като председател на правителство, заложил Крим в банката на Джордж Рокфелер (1839-1937 г.) в САЩ за сумата от 50 млн. долара. Ако до 1954 г. дългът с лихвите не бъдел изплатен, Крим следвало да бъде предаден в собственост на САЩ.

2. Рокфелеровци не вярват, че болшевиките ще изплатят дълга и започват да разпределят полуострова между 200 от най-богатите щатски семейства, предимно евреи. Вексели (=записи на заповеди) получават Франклин Делано Рузвелт - бъдещият президент и съпругата му (поотделно), Луис Маршал, Хувър, Варбург...

3. Вашингтон и Рокфелеровци са наясно с етническия произход на висшето ръководство на РКП(б)  в началните периоди на болшевишкото управление и Сталин бива подложен на системен и разнообразен вътрешен и външен натиск. И обещания.

а/ Вместо Кримска Калифорния, през 1928 г.+1934 г. в Далечния Изток възниква Еврейска автономна област на РСФСР със столица Биробиджан, с перспектива да стане република. Но Крим остава убедително предпочитан във Вашингтон...

4. На Техеранската конференция (28.11-1.12.1943 г.) Ф. Д. Рузвелт поставя ултиматум, че няма да открие втори фронт в Европа, ако Крим не бъде отстъпен на САЩ поради неизплатения дълг към банката на Рокфелер. Мощно лоби притискало за заселване на Крим с евреи от САЩ и света. Сталин промърморва за Палестина. Но опекунът Великобритания не желае да й бъде отнет богатият на петрол протекторат.

5. Следва брутален «двуцелеви ход»: само за 3 дни - от 18 до 20 май 1944 г. - 183 155 кримски татари (+българи, гърци, арменци), са депортирани най-злодейски в Централна Азия и на север. Минимум 1/3 от прокудените загиват по пътя.

6. На Ялтенската конференция (1945 г.) Рузвелт и Чърчил са щедри на заплахи и обещания (опрощаване на дълга от времето на Ленин, 10 милиарда долара кредит за възстановяване на СССР „срещу Крим”,  демилитаризиране на Севастопол и пр.).

 7. Сталин прави всичко възможно еврейската държава да е в днешен Израел, а не в Крим. Москва организира за много кратък срок преселването на 526 хиляди източно-европейски евреи - гръбнакът на бъдещ Израел и то по време на студената война. СССР първа признава Израел, а «петата колона» бива изселена от Крим зад Полярния кръг.

8. През 1949 г. СССР става атомна държава. По Крим оставаха подписаните от съветското правителството записи на заповед. На 19 февруари 1954 г. - преди изтичане на крайния срок на векселите - наследникът на Сталин в КПСС и правителството, украинецът Никита Хрушчов предава Крим на Украинската ССР. Украйна и тогава е отделен субект на международното право, самостоятелна членка на ООН. Украйна не е залагала нищо пред банката на Рокфелер. Така векселите са анулирани без компенсация и проектът „Кримска Калифорния“ окончателно се проваля.

***

По принцип историческите митове се създават, за да бъде избелена „черна страница“ от миналото или да бъде оправдано конкретно криминално деяние. Щом банката на Рокфелер действително е сключила договор/а със Совнаркома на РСФСР (руското правителство) и издаването и продажбата на акции за цялата територия на Кримския полуостров на граждани на САЩ може да бъде доказано, евентуален иск в международен, даже в щатски съд, едва ли има шанс на успех. Геополитически спорове от такъв мащаб не се решават публично.

Но санкциите срещу Русия, респ. ръководството й, са налице.

Русия няма да върне Крим, както Щатите едва ли ще закрият своята военна база-крепост „Бондстийл“ в Косово или пък биха върнали Аляска. Макар с различни мотивации военните бази на бившите съюзници «ще продължат мониторинга над мира» поне в съседните страни и региони. В исторически баналния постсредновековен дух на износ на правата вяра и култура (на заробване - също?) в Африка, Азия, сред индианците, една част от родната камарила днес увещава руски специалисти да ни ремонтират изтребителите, а друга по-сервилна част блюдолизци, се чудят как най-скъпо, неизгодно и дискретно да закупят други изтребители-фантоми, пренебрегвайки опита на български пилоти-професионалисти, на Чехия и на Унгария. За всеобща национална радост на българските пенсионери, на здравеопазването, на образованието, на надеждите за по-сносен живот.

22
...омръзна ми пак да чета предимно за БСП, прокурори, гешефтура, Нинова, Борисов, Пеевски и други мизерабили... попаднах на долното, споделям го, макар и спорно. Имам чувството, че част от тезите на Хр. Генчев съм чел по времето, когато беше кандидат-кмет, поправяйте и допълвайте моля.
Притежавам някъде карта на София (сканирана) от времето, когато е избрана за столица, имам и самия план "Мусман", добър и прогресивен за времето си ... планът "Янев" от преди десетина години като идея също не е лош, реализацията е друг въпрос ... та, ако сред нас има потенциални кандидати за кметове на столицата, нека прочетат, и да обсъждат с нас, софиянците....

G

http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/sofiya-grad-na-svobodni-hora-strategiya-za-razvitieto-na-stolicata

София - град на свободни хора. Стратегия за развитието на столицата
Автор: арх. Христо Генчев и доц. Марин Генчев
03.08.2019

....
Защо пишем тази стратегия?

Всичко започна, когато на Марин му се роди седмото дете и дойде да обсъдим как да решим жилищния му проблем. В този момент си дадохме сметка, че дори големия му апартамент от 200 кв. м. не е достатъчен за порасналото му семейство.

От простите изчисления, които направихме, стана ясно, че младо семейство от средната класа с двама работещи родители не може да си позволи да живее в къща, защото в нужния ценови сегмент няма никакво предлагане на пазара. В резултат на това написахме нашата първа статия по темата - “Още една стая или как да започнем да решаваме проблемите с раждаемостта”. Отзвукът от нея ни накара се задълбочим в темата.

С времето проведохме разговори с различни хора. От тях нямаше нито един, който да не сподели, че мечтае да има къс земя, на която да сложи малка готова къща съвсем близо до града и да живее в нея целогодишно. Но ,както казваха всички, “това в София не е възможно”. А наистина ли е така? Наистина ли е невъзможно? Защо?

Предистория

От плана на Мусман насам развитието на София е белязано от копиране и прилагане на външни примери за развитието на града:

* В периода до 1944 г. София се планира и развива по средноевропейски модел (напр. Виена) - пример за това е архитектурата и градоустройството на стара София.


* След 9 септември 1944 г., както е видно от ансамбъла ЦУМ - Партиен дом - Шератон, започва налагането на сталински класицизъм по примера на СССР.

* От края на 50-те г. започва масовото строителство на панелни комплекси по френски модел, което води до впечатляваща модернизация на строителството и същевременно предизвиква градоустройствена катастрофа.

* Опитите за следване на външни модели продължава и днес с пропагандиране на идеите на датския урбанист Ян Геел, като например - “Личният автомобил заминава в историята[1]”.

Всички тези външни модели имат предимството, че се прилагат без да е нужно да се открива “топлата вода” и страната ни усвоява бързо нови технологии и нов вид градско планиране. За съжаление, този подход освен основните предимства на “франчайза”, има един сериозен недостатък - не отчита особеностите на софийската география и най-вече на българския манталитет.

Така с цел да бъдат догонени “по-развити” общества и градове ни се натрапват чужди за нашия манталитет модели на живот [2]. А това нанася поражения на обществото ни. Не е случайно, че патриотите в САЩ защитават не само страната и народа си, а и “американския начин на живот”.

Също така наблюдаваме, че копирането на чужди образци в градското планиране продължава, дори след като техните дефекти си проличат и те бъдат отхвърлени в страните на техния произход. А няма нужда това да бъде така. В новата ни история има подходящ пример - българската данъчна система. Въведената обща ставка и най-вече проста система за облагане без “вратички” генерира висока събираемост и постоянно нарастващи приходи за хазната без да натоварва ненужно бизнеса и администрацията. Днес ние уверено можем да твърдим, че нашата система превъзхожда “западните образци”.

Защо не трябва да се доверяваме сляпо на датския урбанист Ян Геел

Градоустроителите днес измислят утопии и после се чудят как да накарат хората да живеят спрямо тях. А ние смятаме, че София трябва да стане градаь в който хората могат в рамките на широки граници да избират сами как да живеят, а управата на града да се съобразява с това.

Както не бихме допуснали утопичните образователни концепции на Жан-Жак Русо и Лев Троцки да определят нашата образователна политика, така идеите на Ян Геел и нему подобните прогресивни градостроители-утописти (въпреки че не са лишени от детски чар) не трябват да бъдат следвани сляпо по една проста причина - не са доказали, че могат да се справят с проблемите, пред които е изправена София.

И за да онагледим риска от въвеждането на утопични идеи в градоустройството, е достатъчно да си припомним хаоса от въвеждането на стъпаловидното работно време в София през 80-те г. с цел облекчаване на градския транспорт.

Време е да осъзнаем, че ако искаме София да прилича на Виена, Истанбул, Москва, Прага, Лондон или друг някой световен град, ние сами се поставяме в позицията на вечно догонващи комплексирани граждани. А това е последното, от което имаме нужда сега.

София има нужда от обрат в политиката

София има нужда от промяна в градоустройствената политика, не защото досегашната е грешна, а защото тя вече е постигнала основната си цел - да изгради базовата инфраструктура на града. Днес София и най-вече софиянци имат нужда от нови цели. Те са свързани главно с качеството на живот и свободата да избираме как да живеем.

Настоящи проблеми пред София

Истинските проблем пред София могат да бъдат обобщени както следва:

* Ниска раждаемост и липса на жизнено пространство за млади семейства с деца

* Презастроени жилищни квартали със свръхнатоварена инфраструктура

* Рестриктивна политика по отношение на застрояването, което ограничава свободата както на обикновените граждани, така и на предприемачите. Това води до:

а) Липса на избор за семействата от средната класа дали да живеят в апартаменти или в къщи

б) Липса на парцели за индустриални предприемачи, които са създателите на модерните работни места

Какви трябва да са нашите нови цели

Определянето на целите за управлението на един град трябва да спре до три. Наличието на повече от три приоритета говори за липса на приоритет въобще. От наша гледна точка София трябва да има следните цели:

1. София трябва да стане метрополията в Европа, в която е най-лесно младите хора да създават семейства и най-лесно да могат да отглеждат своите деца

2. София трябва да стане метрополията в Европа, в която най-лесно се започва и прави бизнес, свързан с нови работни места

3. София трябва да стане града, който никой не желае да напусне

Така, в крайна сметка, ще обърнем тренда за отрицателен естествен прираст на населението - един от най-големите рискове пред нас. А предлагането на достъпна земя е исторически най-успешният модел за справяне с този проблем. Примери за това са политиките на Русия от времето на Екатерина Велика при заселването на германци в Руската империя и политиката на САЩ при овладяването на Дивия Запад.

Разширяването на града на север с квартали от еднофамилни къщи, търговия и чиста индустрия ще допринесе за постигането на тези цели, без да се натоварва града с финансови задължения, и същевременно ще даде възможност на хората да инвестират спестяванията си.

При решаване на социални проблеми градоустройството е по-мощен инструмент от парите

По време на своето президентство Бил Клинтън си бе поставил една основна цел - всички, дори най-бедните американци, да могат да си купят жилища. За да постигне това, той с държавни регулации направи така, че дори най-бедните американци можеха да получат огромни заеми за покупка на жилища. С други думи - даде пари на тези, които дотогава нямаха[3]. Това доведе до:

* драматично покачване на цените на имотите и надуване на имотен балон

* обедняване и заробване за средната класа след спукването на имотния балон

Тази не толкова отдавнашна криза ни научи на едно нещо - ако искаме да решим проблема с малкото жизнено пространство, държавата трябва да поощри предлагането, а не да подпомага търсенето. А механизмите за поощряване на предлагането са градоустройствени, а не фискални.

София - отличителни характеристики

По-горе ние посочихме, че вносните модели за развитие на града не отчитат нашите особености. Според нас София се отличава от повечето европейски метрополии, защото:

* В и около София има много пространство. Дъгата от Равно поле през Световрачане до Банкя има 400 хил. дка слабо населени, равнинни територии на средно 15 км от центъра на града. Развитието на източната част на тази дъга беше спирано от замърсяването от комбинат “Кремиковци”, който вече не съществува.

* Българинът иска да притежава своя дом и е готов да работи за това

* Българинът иска да живее в къща и има силна връзка със земята си

Овладяване на Северна София

Нашето предложение за решаването на горепосочените проблеми на София е просто:

Да овладеем слабозаселените територии в Северна София, като допуснем едно- и двуетажно застрояване в тези райони, подходящи за целогодишно обитаване. Така в близката периферия на града ще може да се живее в къща с двор на цената на 100 м2 апартамент в южните квартали.

За да се осъществи овладяването на северните територии, трябва да се предприемат следните стъпки:

1. Промени в нормативната уредба


* Промени в ОУП - Територии ССБ и ССП (Земеделски земи) трябва да бъдат преотредени в Жм3 (жилищна устр. зона с нискоетажно застрояване)


* Препоръчителни промени в ЗУТ:


- чл. 16 ЗУТ от 25% до 35%, за да може СО да изгради необходимата инфраструктура, продавайки част от регулираните територии


- Валидност на етапността при еднофамилни къщи да се увеличи на 25 години. За да може с едно разрешение за строеж да се покрият всички бъдещи нужди на едно семейство, без да е необходимо ново разрешение за строеж


- Намаляването на бюрократичната тежест при строежа на едноетажни къщи и техните разширения


1. Администриране


Функцията на СО ще се сведе до това да бъде администриран и законово уреден целият процес. Необходимите действия ще са:


* Промяна в законите и нормативната уредба


* Изготвяне на ПУП-ове


* Изготвяне на типови проекти за къщи


* Обществени поръчки за инфраструктура


* Обществени търгове за парцели с цел финансиране на необходимата инфраструктура (парцелите трябва да се продават така че, физически лица да могат да участват в тях без посредници)


* Изграждане на детски градини, училища, спортни съоръжения, поликлиники в комбинация с частни инвеститори, които искат да строят МОЛ-ове, индустриални производства и др. без нужда от голямо общинско финансиране.


2. Финансиране


Преотреждането на земеделски земи в терени за строителство не изисква сериозни инвестиции от страна на СО. С няколко подписа, в икономиката на София ще се появят активи за милиарди евро. В допълнение към това тези активи ще събудят съзидателната енергия на десетки хиляди семейства и ще фокусират излишната в момента ликвидност, която залежава и затормозява банковата ни система и най-вече не работи. Изхождайки от горното можем да кажем, че:


* При осъществяването на този проект може да се заложи изцяло на пазарни механизми без необходимост на финансиране от бюджета на града


* В допълнение към това Столична Община ще спечели като:


* Продаде имоти на пазара (СО все още разполага с големи терени в северната част на града)


* Получи собственост на предвидената в чл. 16 от ЗУТ част от териториите


* Получи допълнителни приходи от такси, свързани с продажби на имоти


* Получи допълнителни приходи от имотни данъци


* Ще спре непопулярното застрояване на южните квартали. Така СО няма да има нужда да се занимава със сблъсъците между граждани и предприемачи.


3. Създаване на инфраструктура с модерни технологии


Строителството на инфраструктура на голо поле ще разреши използването на модерни и евтини технологии за нейното изграждане и поддържане като например:


* Негравитачен канал


* Интелигентно електроснабдяване


* Локално потапяне на дъждовни води


* Евтини пътища


4. Предимства


* Регулиране на северните райони на София и разрешаването на строителство там е начин за подпомагане на работещи хора с ниски и средни доходи които се явяват гръбнака на обществото ни.
Този механизъм няма да подпомага хора с високи доходи (те няма да искат да живеят в северните квартали) и хора разчитащи единствено на социални помощи (те няма да могат да си позволят да живеят в новите квартали).


* Презастрояването на юг ще спре а СО ще получи собственост, която да се използва за обезщетяване на собствениците на парцели в южните и централни райони на града.


* Притежаването на жилище е фактор, който ще намали емиграцията от София (хората по-трудно напускат собствено жилище).


* Ще създаде предпоставки имиграцията към София да се увеличи. Хората ще могат със заплатата си да си позволят собствена къща. В Западна Европа това става все по-трудно.


* Раждаемостта ще се повиши - животът в еднофамилни къщи е един от малкото доказани фактори[4], поощряващи раждаемостта.


* Софиянци ще имат къде да влагат парите си. Средният вложител в България няма склонност да инвестира спестяванията си на БФБ. Единственият начин за влагане на малки и средни спестявания е в покупката и ремонта на жилище. А най-големият и най-ликвиден пазар на жилища в България се явява софийският. С подобен ход той ще увеличи драстично обема си. Това ще има много положителен ефект върху БВП на страната.


* От този план няма да има губещи - софиянци, собственици на парцели, жители на южните квартали, предприемачи, строителен бизнес - всички ще могат да спечелят от този процес.

 

________________
[1]

https://www.dnevnik.bg/intervju/2016/10/13/2843512_ian_geel_urbanist_lichniiat_avtomobil_zaminava_v/


[2] “План за София” на групата “Спаси София” е много добър пример за този подход в днешно време. Ненужно детайлираното описание (300 стр.) на отделни управленски решения взаимствани от други градове е пример за липса на ясни приоритети какво ние искаме от града ни. Това може да бъде обобщено с цитати от плана - “Сравнението на българската столица с Виена - градът с най-високо качество на живот в света, показва, че …”; “В този процес ще ползваме чуждия опит, експертиза и модели на градове като Прага и Варшава…”; “Ценните препоръки на ... известен датски архитект Ян Геел …” които навяват носталгия за прогресивния плам описващ “челния опит на братските социалистически страни” от заглавните страници на в. “Работническо дело”.


[3] https://en.wikipedia.org/wiki/Government_policies_and_the_subprime_mortgage_crisis


[4] https://www.researchgate.net/publication/4863012_Fertility_differences_by_housing_type_The_effect_of_housing_conditions_or_of_selective_moves

 

 

 

 

23
...авторът е известен немски макроикономист със социалдемократически уклон, бивш държавен секретар във финансовото министерство при канцлера Шрьодер, началник в UNCTAD; Малко клишета, пропаганда, известни тези, въпреки това го намирам за интересно, но не задължително четиво.

Наскоро тук на друго място и по друг повод стана дума за ESOP, за формите на участие на раБотниците в управлението, разпределението на благата и подобни - е, този автор споменава нещо и по този въпрос...
Онези, които биха се заинтересували,  си струва да отворят връзката - има таблици и диаграми. http://www.flassbeck-economics.com/the-great-paradox-liberalism-destroys-the-market-economy/
~~~~~~
The great Paradox: Liberalism Destroys the Market Economy   
   
18. July 2019  Heiner Flassbeck

Capitalism is celebrated by liberals as a success story. But it was precisely the rule of liberalism that drove the market economy into a major crisis. A reflection on 70 years of post-war economy.

In the two pieces on a “world without interest” (to be found in German here and here) I have already explained why the current situation of the world economy differs so fundamentally from what for many decades was regarded as the model of the market economy. On the basis of new empirical evidence I want to deepen this in this series of articles and provide very concrete proof of what for the past 70 years we had merely suspected.

Anyone familiar with economic issues recognises the phenomenon: capitalism is an outstanding success story. To demonstrate this, one only has to compare the living conditions of today with those of 200 years ago. And indeed, one cannot seriously deny that there have been enormous successes over the past 200 years. At the same time, we know that these successes have by no means been uniform and steady, but were accompanies by enormous shocks and distortions that have repeatedly delivered blows to the system and with it to the wellbeing of working people.

The living conditions for the large mass of people in the industrialised countries have by no means improved continuously since the beginning of industrialisation. Workers had to fight hard to be allowed to participate at all in the wealth opportunities created by the capitalist market economy. A hundred years ago it was by no means certain that the progress that had been made by then would be sustainable.

It was only in the past 70 years, i.e. since the Second World War, that the participation of the masses was realised on a large scale. And that, too, applies only to the Western industrialized countries. In the developing countries, the systematic participation of the mass of workers in the fruits of production is still the exception (which can be found above all in Asia) and not the rule. Consequently, in this seemingly successful system, in addition to great absolute poverty, there are still billions of people who live from hand to mouth and can barely keep their heads above water.

30 years of success: Bretton Woods and Keynesianism

It is obvious that the post-war period, especially the 20 years from 1950 to 1970, produced absolutely outstanding results in terms of income development, employment and employee participation. In Germany, this phase is often ascribed to the German economic miracle and benign German politics (under Ludwig Erhard). But this is one of the many myths which people in Germany trot out when it comes to glorifying their own achievements. The era of the Bretton Woods system was a time of great prosperity in the entire industrialized world and some countries were more successful than Germany. But the developing countries associated with the system also benefited and developed better than before and later. This means that there must have been reasons for this global success story, which went far beyond German peculiarities and the actions of people in Germany.

Nevertheless, as Figure 1 shows, the real growth rates in Germany during these years were more than impressive from today’s perspective. In the first ten years, the average growth rate of income in the economy as a whole was 8.3 percent. And even from 1961 to 1970, 4 ½ per cent was still achieved, although the first recession had occurred in 1967.
..........

24
материалът тук - http://septemvri23.com/che_marxism_dnes/?fbclid=IwAR1T5kelHIWLDoDIjTDFM4RKPxpG21LY2_CNOhK7CIX_yVHUleV8B5hJYXc ...винаги съм харесвал този симпатичен аржентинец, от юношеството, все още нося тениски с неговата популярна снимка.
Мисля, че подобни материали (хаотична мисъл, сбъркана аргументация, повърностна пропаганда) не допринасят за популяризирането на личността и идеите му, да видим...

Че Гевара и съвременният марксизъм
14/06/2019

В наши дни Ернесто Че Гевара (1928 – 1967) се е наложил като един романтичен образ на скитащ се из планините партизанин, който се бори с оръжие в ръка срещу господарите на света. Че Гевара се е превърнал в „символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди“ (уикипедия). Твърде малко обаче се знае (особено у нас) за Че Гевара като теоретик на социалната революция. Голяма част от написаните му трудове остават слабо известни и дори не са преведени на български език. Нашата брошура, подготвена по случай 90 години от рождението на легендарния комунист, има за цел да запознае съмишлениците ни с някои от основните възгледи на Че: за формирането на Новия човек като решаваща крачка в победоносното социалистическо строителство, за „два, три, много Виетнама“ като стратегия за справяне със световната империалистическа агресия и, не на последно място, за това, че истинските борци за свобода „рискуват собствената си кожа, за да докажат правотата си“. Вярваме, че запознаването с теоретичното наследство на Че Гевара ще допринесе за разрешаването на основната задача, която стои пред Движение „23 септември“ – създаването на революционни марксистки кадри в България.

При разглеждането на темата на настоящия доклад бих искал да внеса две важни предварителни уточнения. Първо, относно дефиницията на марксизма, аз споделям твърдението, че това е „…наука за законите на развитието на природата и обществото, наука за революцията на угнетените и експлоатирани маси, наука за победата на социализма във всички страни, наука за строителството на комунистическото общество“ (Сталин). Второ, че „марксизмът като наука не може да стои на едно място – той се развива и усъвършенства. В своето развитие марксизмът не може да не се обогатява с нов опит, с нови знания – следователно отделните негови формули и изводи не могат да не се изменят с течение на времето, не могат да не се заменят с нови формули и изводи, съответстващи на новите исторически задачи. Марксизмът не признава неизменни изводи и формули, задължителни за всички епохи и периоди. Марксизмът е враг на всякакъв догматизъм“ (Сталин)

Също, така, за да се стигне до разглеждането на въпроса за съвременния марксизъм, трябва да се припомнят двата етапа през които минава тази наука. Първият етап е свързан с имената на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. За тях обикновено се казва, че живеят и работят в период, когато капитализмът все още се развива по възходяща линия, когато той все още е в своя домонополистически стадий и когато едва-едва съзряват предпоставките за социалистическа революция. В края на 19 – началото на 20 век капитализмът навлиза в своя монополистически стадий и започва постепенно да губи своя прогресивен характер. Възходящият капитализъм се заменя от загниващия капитализъм – империализъм. Социалистическата, пролетарската революция се превръща от един красив и непостижим далечен блян в реално постижима и непосредствена цел. В новата обстановка марксизмът започва да се нарича ленинизъм. Според класическата дефиниция „ленинизмът е марксизъм в епохата на империализма и пролетарската революция. По-точно: ленинизмът е теория и тактика на пролетарската революция изобщо, теория и тактика на пролетарската диктатура по-специално“ (Сталин).

И до днес мнозинството привърженици на революционния марксизъм (към които претендира да принадлежи и Движение „23 септември“) определят себе си именно като марксисти-ленинисти. Основен аргумент за това е, че епохата, в която живеем и се борим днес, е същата, както и при Ленин – епоха на империализъм и пролетарски революции. Но в Принципите на нашето движение не случайно сме записали, че „…„23 септември“ приема марксистко-ленинската теория и изучава натрупващия се нов исторически опит на революционните и съпротивителните движения по света.“ Като един от хората, участвали непосредствено в превеждането, редактирането и разпространяването на статиите и писмата на Че Гевара („Социализмът и човекът в Куба“, „Виетнам и световната борба за свобода“ и прощалните му писма) и изхождайки от натрупания през последните близо две десетилетия теоретически и практически опит, смея да поставя на дискусия въпроса дали днес не е необходима една нова конкретизация на съвременния марксизъм – конкретизация, която не да отрече учението на Маркс и Енгелс, нито пък това на Ленин, а да ги надгради в съответствие с измененията, настъпили в десетилетията след края на Втората световна война и особено след края на Студената война и унищожаването на СССР. Аз мисля, че при тази конкретизация трябва да се вземат като отправна точка именно заветните слова на Че Гевара, с които завършва „Виетнам и световната борба за свобода“. Преди да ги цитирам, само ще припомня за незапознатите, че в интервала между изчезването му от Куба през пролетта на 1965 г. и смъртта му в Боливия в края на 1967 г. Че Гевара прави само едно публично изказване. Това е неговото обръщение от „някъде по света“ към Организацията за солидарност на народите от Азия, Африка и Латинска Америка. То е публикувано в Хавана на 16 април 1967 г. и завършва със следните думи:

„Всяко наше действие е призив за война срещу империализма и за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род – Съединените щати на Северна Америка. Където и да ни изненада смъртта, тя ще бъде добре дошла, ако нашият призив е намерил поне един отклик и ако друга ръка поеме нашето оръжие, и нови борци се присъединят към нашата погребална песен с тракането на картечници и с нови призиви за борба и победа.“

Тук аз няма да говоря за „погребалната песен“ и за „тракането на картечници“, а ще се спра на призива за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род – САЩ. На мнение съм, че от времето на Че Гевара, та и до днес дори в още по-голяма степен САЩ и империализъм все повече започват да се използват като синонимни понятия: под империализъм се разбира САЩ с тяхната грабителско-терористична външна политика. Това, разбира се, не означава, че няма други империалистически страни, а че от всички империалистически страни именно САЩ са се очертали като главен враг на човешкия род.  Те са се превърнали в една световна супер сила, каквато не е съществувала във времето, когато Ленин пише своя труд за империализма. Тук вече трябва да се говори не за една „класическа“ империалистическа държава, а за едно „над“ или „свръх“ империалистическо формирование, което условно може да се нарече американска глобална империя. В подкрепа на това твърдение аз бих посочил поне три общоизвестни аргумента.

САЩ като световен жандарм – със своите (по различни данни) между 600 и 700 военни бази, разположени на всички континенти, със своите НПО-та, фондации и агенти на влияние, със своите цветни революции и директни военни интервенции Америка упражнява нищо друго освен един скрит или открит политически диктат против народите.

Доларът като световна валута осигурява правото на САЩ да държат света и във финансово-икономическа зависимост и подчинение.

Не на последно място, налице е една широка и дълбока културна доминация посредством диктатурата на Холивуд – нейните филмови, музикални и пр. творения (тук искам специално да подчертая вредата от американската музика, която за жалост съвсем незаслужено и неоправдано е твърде подценявана и омаловажавана; не е достатъчно разработен въпросът за взаимовръзката между американския глобален финансово-икономически и военно-политически диктат, и американската музика като негово творение и ефективно средство за дебилизация, деградация и, в крайна сметка – за подчинение на подвластното й население), а също и произхождащите и съпътстващи ги (при това съзнателно и дори насилствено налагани и разпространявани) порнография и наркомания и др. под. евроатлантически ценности.

Времето не ми позволява да приведа още и още аргументи в подкрепа на определението на Че Гевара за САЩ като главен враг на човешкия род. Във всеки случай не мисля, че това е една поетично-литературна фраза, плод на извънредна емоция, а една оценка, дадена въз основа на богат (може би най-богатия за времето си) революционен (теоретически и практически) опит. Смятам, че съвременният марксизъм, ако иска да продължи своето развитие и усъвършенстване с цел да се запази като „наука за революцията на угнетените и експлоатирани маси“, то той трябва да стъпи именно върху този завет на Че Гевара. Според мен съвременният марксизъм трябва да се дефинира като такъв, който да служи на народите по света като ръководство за действие не просто в епохата на един абстрактен и многополюсен империализъм, а в епохата преди всичко и конкретно на американския глобализъм; не просто в епохата на пролетарските революции, а на такива революция, които се откъсват от влиянието и се противопоставят на американската военно-политическа, финансово-икономическа и културно-идеологическа доминация. Ако зависеше от мен, аз бих нарекъл съвременният марксизъм – геваризъм и бих го определил именно като марксизъм в епохата на американския глобализъм и анти-американските революции.

Днес всяка победа срещу американското влияние е победа за цялото прогресивно човечество. Всеки, който се опълчва на американския глобализъм е революционер на своето време и служи на призива на Че Гевара за единство на народите срещу главния враг на човешкия род. И колкото и невероятно да изглежда за някои, това единство на народите не е абстрактно, не е книжно, не е просто едно пожелание, а една доказана повеля на времето, която развява знамето на социалната справедливост и националната независимост – от Москва, Минск и Донбас до Ханой, Пекин и Пхенян, от Хавана, Ла Пас и Каракас до Газа, Дамаск и Техеран.



25
...намерих го, хареса ми, споделям ... сега да не почнете да плещите за печатите по дамските бедра, отрязаните панталонки, зози, франтове и модове и подобни простотии...
~~~~~~
Иван Бакалов, журналист Ivan Bakalov

Искат да напишат измислена история на соца - само Белене, лагери, убити, репресии - 45 години. А то соца не е едно и също. Има сталински период до 1957, после разобличаване на сталинизма, закриване на лагери, смекчаване на режима. После, след споразумението от Хелзинки 1975 г., падат още ограничения и забрани.

Сега викат - нямало никаква култура от Запад, слушали сме рок тайно и т. н.
Айде, да не почваме сега да си припомняме кой как е слушал рок, това беше масово по всички студентски и ученически събирания, поне от началото 70-те нататък има достатъчно хора, които помнят. И какви грамофонни плочи е имало (внесени от чужбина, по 20 лева на черно, или от магазините на "Балкантон", там имаше и вносни, 6 лв. плоча. А за 2,30 ли, за 4 лв. ли беше вече в края на комунизма, си купих на "Пинк Флойд" "Моментари лапс ъф ризън", на "Балкантон").

Или какви филми сме гледали. Нещо важно, което го нямаше по екраните, го имаше в кинокръжоците и кинолекториите в кино "Дружба" (днешното "Одеон").
Имаше и цензура, изрязани голи сцени от "Забриски пойнт". Някои филми не смееха да пускат, това е дълга приказка да се разказва. Понеже спорят кой филм бил забранен, кой го давали, ще си дам труда да извадя програми на кината от 70-те и 80-те години от стари вестници. С "Кръстникът" и др. И онези незабравими опашки за билети за западен филм пред киносалоните...

Като студент написах гневно антрефиле, как може да дават толкова пари за филм като "Междузвездни войни", а от 50 филма на Бергман са показвали само 9, от 38 на Буюел, са показвали само 10 и т. н. не помня точно. Цитирах Фелини, изказал се язвително за "Междузвездни войни" (от интервю с него, препечетано в сп. "Лик").

Занесох дописката в "Пулс", редакторката се притесни, вика - занесете я на главния редактор. Божидар Божилов седеше в кабинет с отворена врата, покани ме, прочете я, каза "Много хубаво" и я подписа. Излезе в следващия брой и не ми се вярваше. Сега е смешно. "Звездни войни" е образец на културата, къв Бунюел, къв Фелини... Оня ден гледам програмата на кината - ми то и сега няма какво да се гледа. Няма вече опашки пред кината. Можеш да гледаш филм с 3-4 души в салона.

Ако влезеш в торент сайт, може да дръпнеш всичко, ама това вече е дар от технологиите, не от падането на комунизма. И е противозаконно. И времето се промени - сега най-много се гледат сериали, онези имена от киното останаха някъде в историята. Някои промени ги приписват на комунизма - ами да, не е имало интернет тогава, ама и на Запад не е имало.

26
....мдааа, особен поглед върху ежедневни проблеми ... Мики, покъртително звучи последното изречение от матряла - ако в Русия гей-парадите бяха разрешени, то..., нихната.
https://www.brookings.edu/blog/order-from-chaos/2019/06/28/what-does-a-pride-parade-have-to-do-with-nato-more-than-you-might-think/?utm_campaign=Foreign%20Policy&utm_source=hs_email&utm_medium=email&utm_content=74169082 ...изобщо, тоя афтор се очертава оперативно интересен, през викенда ще го щудирам, може и да споделя, даго!

What does a Pride parade have to do with NATO? More than you might think.
James Kirchick
Friday, June 28, 2019

Editor's Note:

The degree of respect for LGBTQ people has increasingly become a measure of democratic health in former Soviet states. If Russia were a place where Pride parades were allowed, its quarrels with the United States, and ours with it, would possibly diminish, writes James Kirchick. This article originally appeared in the Washington Post.


Earlier this month, I moderated a conference in Vilnius, Lithuania, in conjunction with the country’s hosting of
Baltic Pride. The annual event alternates among the capitals of the three Baltic states, bringing together thousands of LGBTQ people and their allies from across the region for a week-long program of panel discussions, film screenings and performances, culminating in a festive parade through the city center.

The following week, I traveled to Finland, Estonia and Latvia on a study tour organized by the
Hudson Institute to meet with presidents, defense officials, cybersecurity experts and other specialists to discuss the security environment in Northern Europe.

Thus were two of my primary professional interests joined: I am working on
a book about the history of gay Washington, and my day job consists of analyzing transatlantic relations. While they might seem like completely different spheres of intellectual pursuit, they are connected, in my mind, by a common thread.

The political West is ultimately a community of values. Two such values, perhaps the two most fundamental, are the freedom of speech and assembly. One doesn’t have to be a supporter of same-sex marriage or gay adoption or any other contentious social issue to believe that the right of people to demonstrate and speak their mind is sacrosanct in a democratic society.

The degree of respect for LGBTQ people has increasingly become a measure of democratic health in former Soviet states. While gay-rights demonstrations in the Baltics were once met with feces-flinging counterprotesters in 2006, this month’s celebration was unmarked by any such ugliness. All I saw were smiling faces, happy families and solidarity among people gay and straight.

Contrast this progress with the dire situation next door. Since 2013, when the Russian Duma unanimously passed a law prohibiting the “promotion of nontraditional sexual relations” to minors, it has been illegal for any Russian—homosexual or heterosexual—to speak positively about gay people or their rights. (Shortly after this draconian measure was passed, I protested the law on a live broadcast of Russia Today and got
kicked off the Kremlin-backed network.) Russians who advocate gay rights are arrested and fined, LGBTQ websites are blocked, and a steady exodus of gay people has trickled out of Russia over the past six years. Emboldened by the Kremlin, Chechnya’s government has once again unleashed a pogrom against gay men.

Marija Golubeva, a recently elected member of the Saeima, the Latvian Parliament, told me it is often “not religious feelings, but the heritage of Soviet ideology” that determines the extent to which a nation respects LGBTQ equality. Countries that overcome their totalitarian pasts—as the Baltic states have admirably done, shedding their command economies and authoritarian political structures for membership in NATO and the European Union—will progress toward recognizing the basic dignity of their gay and lesbian citizens.

“The share of people who say that religion is very important in their lives is higher in Spain and Norway than in Lithuania and Latvia, or even in Russia,” Golubeva said. “Yet it is in Spain and not in Russia that people of the same sex can marry.” Golubeva is just the second openly gay politician in Latvia, following the country’s
foreign minister, who came out in 2014 and is still serving.

Keenly aware of the anxieties many socially conservative people in the former Soviet space harbor about homosexuality, the Kremlin exploits the issue for geopolitical aims. On Sunday, thousands marched for LGBTQ rights in Ukraine, a country that has paid a hard price for its Western aspirations in the form of
Russian occupation forces on its sovereign territory. As part of its propaganda narrative, Moscow paints pro-West Ukrainians as wishing to subsume the country under “Gayropa.”

Now consider Georgia: Like the Baltics, it is a former Soviet republic, but luckless geography places it outside the civilizational umbrella provided by NATO and the E.U. The spirit of the Stonewall uprising in New York, which occurred 50 years ago this week, lives on the streets of Tbilisi: On June 14, gay-rights activists
demonstrated outside the main government building to demand police protection for an upcoming Pride march. They were attacked by far-right activists as police passively looked on.

In my study tour group’s meetings with Baltic officials, the question repeatedly came up of why the United States should risk blood and treasure in the defense of tiny countries along Russia’s border. Former House speaker Newt Gingrich, then acting as a campaign surrogate for Donald Trump, gave voice to this sentiment during the 2016 presidential election when he said that Estonia was just some place in “the suburbs of St. Petersburg.”

For an answer to that “why” question, I will defer to Natan Sharansky, the dissident whose quest to free his fellow Jews from Soviet captivity helped bring about the evil empire’s collapse.

Years ago, Sharansky came up with a “town square test” to distinguish the free society from what he termed a “fear society.” Can a person walk into the town square and express his opinion without fear of being arrested or harmed? “The understanding of linkage between democracy and peace was always very seldom understood,” Sharansky told me last month. “And that’s why it is our highest interest that our neighbors have democratic rule and not dictators.”

One suspects that if Russia were a place where Pride parades were allowed, its quarrels with the United States, and ours with it, would diminish

27
Прочетох тази статия https://www.segabg.com/category-observer/vse-oshte-sme-zhertvi-na-skudoumnite-klisheta-na-komunisticheskata-propaganda в газетата и се почевствах омерзен. Прочетох и коментарите - от някои останах още по-омерзен.
Намерих долното - при цялата носталгия на автора, намирам това мнение за по-достоверно.

В архива си имам факсимилие от протокола на НС веднага след 9.9.44 с подписите на Н.Петков и П. Дертлиев за създаването на Народния съд и за активирането на лагерите.
Имах възможността през 1992 да споря лично с П. Дертлиев, А. Чирков (тогава видни социалдемократи), И. Павлов (в качеството му на кибик-наблюдетел) относно лагера на о. Белене, кога е саздаден и прочие - съжалявам, господата не знаеха (или твърдяха, че незнаят) но за сметка на това аз знам кой от 1941 е лежал там, имам и снимки.

За онези, които може би са забравили - картата, която изяде главата на Дертлиев - по-добрият (от Желев) първи президент - мое мнение, въпреки съмнителното миналя на дядо Петър.

 

Антикомунистите умора нямат!
25.06.2019, Д-р Анко Иванов
/Поглед.инфо/ В тези летни горещи дни отново избуява антикомунизмът. Веднъж като отричане на фашизма и приравняване на фашизъм и комунизъм. И втори път като тотално отричане на социалистическия период в развитието на България.

Характеристика на съвременните българогласни комунистофоби е „новият прочит на историята“, чрез който деформира историческата истина. И то с цел: оклеветяване на комунизма; непряко възвеличаване на фашизма; антикомунистическо моделиране на младото поколение чрез извратена история за социалистическия период. Една професорка, в едно интервю, в един безкрайно пеевско-соросоиден антикомунистически вестник се обяви за решителна промяна на учебното съдържание на учебниците в 10 клас по „История и цивилизация“. Моментално почти всички борисово-пеевски сайтове и някои вестници откликнаха на новата антикомунистическа атака. И разбира се остатъчното кариеристично СДС също се включис декларация. „Подкрепяме българските учители, които са сигнализирали за премълчаването на важни факти за режима, подкрепяме разследващия журналист Христо Христов, който от години поддържа паметта за зверствата на комунизма жива, подкрепяме проф. Евелина Келбечева и всички учени и общественици, които се противопоставят на този опит за подмяна на историята ни", заявяват от СДС. А кой подменя историята?

Чета внимателно въпросното интервю и в него намирам старите неадекватни лъжливи внушения към младото поколение на България. Те са доста, но си заслужава да се спрем само на едно от тях, вероятно най-наглото. Става дума за т.нар. „масово избиване“ и за броя на убитите без съд и присъда и „безследно изчезналите“ непосредствено след Девети септември 1944 г. – до края на октомври 1944 г. След 75 години е трудно да се определи абсолютно точния брой убити без съд и присъда. Произволно се изписват огромни цифри – до 30 000. Те са исторически неверни, хиперболични, достигащи до долнопробна фалшификация на истината. Придружени са с емоционалната фантастика: „Масови гробове се откриват навсякъде и това е страшното на този терор – че обхваща цялата страна и внася такъв страх и ужас, който е несравним с нищо“. Но нито едни историк досега не е посочил нито един масов гроб.

Да, действително непосредствено след Девети септември има редица случаи на убийства без съд и присъда. Тук става дума не са самия факт на убийства без съд и присъда, а за манипулиране и изкривяване на бройката. Тук има една манипулация, въведена от проф. Шарланов, който към убитите без съд и присъда, без никакви реални доказателства отнася и безследно изчезналите лица. Сред безследно изчезналите се включват избягалите заедно с немската армия български фашисти; предалите се офицери и сержанти от българската армия в Македония и Сърбия на германските войски (у нас се водят за безследно изчезнали, а при немците – военнопленници); избягалите през границата към Турция. Според доклад на Главния обвинител в Народния съд Г. Петров за безследно изчезнали могат да се считат около 5 000 души, но това са тези, за които не се знае къде са. Сред тях са и укриващите се из страната провинили се офицери, подофицери, полицаи, доносници на фашистката власт и т.н.

Да, има убити без съд и присъда полицаи, жандармеристи и други помагачи на фашистката монархическа терористична власт до Девети септември. Махалото на историята се е завъртяло от крайно дясно към крайно ляво. Когато жертвата се изправя срещу своя палач, не винаги закона стои по-високо.

Отмъщението е разбираемо, но юридически не е оправдано. Но не е оправдано и да се подменя историческата истина, защото няма достатъчно факти и изследвания, и се получава комунистофобска фалшивка. Когато човек чете подобни текстове би трябвало да си зададе елементарни въпроси и чрез техния отговор да разбере истината. Става дума за следните въпроси:

Първият въпрос е: “Колко са действително убитите без съд и присъда непосредствено след Девети септември“? Първата (1945 г.) публично посочена цифра е около 10 000 души. Тя е огласена от американския журналист Марк Етридж, изпратен от САЩ да проучи политическото положение в България и да подкрепи опозицията. След разговор с Цола Драгойчева той посочва около 10 000 убити, но никъде в архива на Драгойчева няма и помен от някаква цифра за убити без съд и присъда. Това е измислица. При отпътуването от България Етридж вече надува цифрата и тя достига до 25 000 – 30 000. Е, може ли да се вярва на американски журналист изпратен с политическа явно антикомунистическа мисия в България? Втората цифра, която се тиражира от комунистофобите е 28 630 убити без съд и присъда. Тази цифра 28 630 е посочена от министърът на вътрешните работи на 16 ноември 1944 г. Но комунистофобите тенденциозно изменят съдържанието. Те пропускат, че в доклада на министъра, изрично е посочено, че „до този момент са арестувани 28 630 души“ и че броят на подсъдимите по Народния съд са около 10 хил. души. Не всички арестувани са убити. Не всички подсъдими са осъдени. В архивите няма доказателства за тези „масови убийства“ и „масови гробове“. Няма как и да се скрият гробове на 30 000 души!

Първото и единствено задълбочено и конкретно изследване на данните прави полк. Ангел Топкарев, който през 1982 г. от архивите на МВР изготвя поименен списък на безследно изчезналите непосредствено след Девети септември 1944 г. и смъртните присъди от Народния съд – общо 1904 души поименно. Ако от тази обща цифра 1904 се извади броя на изпълнените смъртни присъди (от Народния съд) - 1047, то избитите без съд и присъда са 858 души. Коментарът е излишен – „нерде Ямбол, нерде Стамбол“.

Второто проучване са резултатите от работата на специална комисия, създадена в Пловдив за събиране на сведения за убитите без съд и присъда в Пловдивска област непосредствено след Девети септември 1944 г. От 1992 до март 1995 г. тази комисия събира данни и работи по предварителен въпросник: кога е убит?; къде е убит?; от кого е убит?; къде е заровен?. От всичко проучени 160 общини са постъпили сведения от 58, а в останалите 102 общини няма убийства без съд и присъда. Разстреляни са кметове, секретар-бирници, горски пазачи, учители, подофицери, свещеници, полицаи, които пряко са участвали в издевателствата над антифашисти. Това е единственото публикувано сведение от обществено проучване за избитите без съд и присъда. Проучвания има и в други окръзи, но вероятно не са довършени. Защо СДС се отказва да продължи проучванията“? Вероятно, защото не се потвърждават лъжливите хипотези за „масови убийства“.

Най-сериозен и безспорен документ помагащ да се разкрие истината за убийствата без съд и присъда е отчетът на Главния обвинител на Народния съд Георги Петров от 3 юли 1945 г. Важното в него е, че от осъдените 2618 души, изпълнените смъртни присъди са 1046, а в графата неизпълнени присъди остават 1572, от които трябва да се извадят избягалите от страната лица със смъртни присъди и помилваните от Министерския съвет. Това е цифрата на узаконените предварително убити (преди съда) лица – около 1400 души.

Вторият въпрос е: „Невинни ли са убитите без съд и присъда“? Лицата вземали решения или пряко участвали в убийствата на антифашисти, на партизани и ятаци, на техните майки, бащи и деца (ястребинчетата, братовчедите Кокарешкови и още множество малолетни), разнасяли на колове набучени глави, палили къщи, изтезавали до смърт своите жертви в полицията и в затворите, те носят ли отговорност? Те невинни ли са? Те трябва ли да бъдат оправдавани и на паметниците им да се поднасят цветя? На тях трябва ли да се поклоняваме? Ходът на историята показва, че не винаги се е чакал законният съд да се вземе решение. Такава е обстановката, при която се извършват незаконни убийства без съд и присъда. Не е случайно казаното от хърватския политик Стипе Месич през 2005 г. в реч във фашисткия концлагер „Ясеновац“ за жертвите: „Убитите в Блайбург (хърватски фашисти – б.м.) са жертви, но те не са невинни за други престъпления“, а две години по-късно добавя „в Блайбург са убити тези, които са отговорни за жертвите (комунисти, антифашисти – б.м.) в концлагера Ясеновац“.

Третият въпрос е: „Кой извършва тези убийства без съд и присъда?“, „Само комунистите ли избиват фашисти?“ Няма достатъчно обосновани факти и документи, които да посочват извършителите на тези противоправни действия. В архивите няма техните имена. Има само предположения. Има сведения за убийства на български офицери от германците от средата на арестуваните от Първи български окупационен корпус в Сърбия. В Австрия са убити от немците разбунтували се български офицери и войници от създания от Ал. Цанков Български доброволчески корпус служещ на Третия райх. Убити са и редица офицери, полицаи, административни служещи от югославските и гръцките партизани. Има и войнишки бунтове и убийства на офицери. Има и убийства за лично отмъщение, като се използва смяната на властта. Редица партизани и нелегални от БКП и БЗНС са превишили своите права. Никъде в архивите историците антикомунисти не можаха да открият решения на ЦК на БКП и на Политбюро за убийства без съд и присъда. Но от антикомунистическата пропаганда явно нарочно се изтърва участието на БЗНС и другите организации на Отечествения фронт.

Да им припомним. На 5 октомври 1944 г. д-р Г.М. Димитров, при посещението в ЦК на БРП (к), заявява, че те (БЗНС) „също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на Народния съд“ (По Д. Шарланов. Българската гилотина…, с. 29). Иван Дочев от Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) в спомените си („Шест десетилетия борба против комунизма …, с. 88“) пише: „големи заслуги за провеждането на терора и извършване на екзекуциите (след Девети септември – б.м.) имат хората от земеделската левичарска група „Пладне“ на бившия лидер д-р Георги Димитров – Гемето. Ръцете на всичките тези терористи и екзекутори са до лактите изцапани с кръвта на жертвите.“

Комунистофобските фалшивки са в разрез с историческата истина. А дали те не са продукт, създаден чрез финансиране от соросоидни източници и целеви средства от фондове като „Америка за България“? Фантастичната цифра от 28-30 хил. убити без съд и присъда през септември-октомври 1941 г., използвана от проф. Шарланов, Проф. Келбечева и други е недоказана, тя е приозволна. Тя се натрапва на обществото, получава статут на официална „историческа истина“, използва се в пресата, телевизията, интернет и всички медии за обвинения и борба с политическия противник. Тази недоказана, неточна и абсурдна цифра е фалшифициране на част от най-новота ни история. Най-осъдителното е, че тази изкуствено завишена висока цифра от 25-30 хил. убити без съд и присъда непосредствено след Девети септември безкритично и целенасочено се използва от вестници, телевизия и в сайтове в Интернет, натрапва се на българското общество като „научно“ доказана. Тя вече искат и натрапват и като „истина“ да се използва в учебници и учебни помагала и в преподавателски курсове по история.

Послеслов на в-к „Дума“

На 19.04.2018 г. в рубриката “Черно на бяло” на ДУМА авторът Христо Георгиев публикува документи за Народния съд от Централния държавен архив - подсъдими са общо 10 919 души, на смърт са осъдени 2618 (изпълнените смъртни присъди са 1046), доживот са осъдени 1226, оправдани и с прекратени дела са 1600 души. На 1.02.2018 г. в същата рубрика публикувахме документи от Архива на МВР за лагерите след 1944 г., за които ни проглушиха ушите. В този край Ловеч например от 1235 въдворени там до 1962 г. лица 1142 са... за тежки криминални престъпления и аморални действия. Дори в “Белене” само половината от 11 520 затворници (1944-1962 г.) са политически.

28
...пускам една дълга, спорна и объркана статия от един "динозавър", мисля, че е химик по образоание и политик по призвание. Статията е смес от исторически реминисценции, цитати, подмятания, закачки и подигравки ... не разбирам от нанотехнологии, не знам дали има нещо смислено в това модерно направление на научните търсения.

Още нещо - и ние в България имаме подобен Остап, за мое лично съжаление дундуркан като дете от моя баща - иде реч за о.з.полк. инж. Ставри Ставрев - може би по-паметливите ще си спомнят първите години от управлението Му, когато о.з. полк. Ставрев се явяваша по телевизиите, показваше произведените по негови (патентовани) технологии в Русия нанонеща, даряваше ги на българския народ за лечение и прочие, чак срам ме хващаше да го гледам и да си спомням ... та така, няма да се смеете силно, когато четете съчинението на Р.В., приемете го откъм веселата му страна.
И допълвайте, ако искате, с подобни весели истории...

Нанотехнологиите – надежда или съвременна алхимия
Румен Воденичаров
26.06.2019, 16:20

„Когато много хора са завладени от една и съща идея, възможността да се допуснат големи грешки рязко нараства“ Ницше

1927-1930  год. в Русия НЕП-а е в миналото. Според Йосиф В. Сталин социализмът ще се строи в „една отделно взета страна“. Световната революция се отлага. Облаци се струпват  над главата на Троцки и неговите сънародници-интернационалисти, осъществили Октомврийската революция и създали Коминтерна  с други намерения.  От руската империя, обаче, са останали много материални ценности, които  „велики комбинатори“ като Остап Бендер методично отнемат от притежателите им с помощта на „400 сравнително почтени начини“ в преследване на своята егоистична мечта – заселване в слънчевия  Рио де Жанейро.

Знае се как завършва Бендер преди 90 години. Но неговият „светъл“ пример се оказва заразителен и безсмъртен. В периоди на преход, когато ориентирите са объркани и погрешни, а властта е слаба, подобно на мухъл в изключен хладилник, се множат клонинги на Остап Бендер. И те, също като него, владеят „сравнително почтените начини“ за присвояване на чужди пари и за откриване  на сметки в офшорни банки.

На огромна страна като СССР отиваха и грандиозни проекти

Не малко от тях се оказваха безумни. През 50-те години на миналия век акад. Трофим Лисенко твърдеше, че ако на една крава се отреже опашката, телето й не ще има с какво да пъди мухите, т.е. придобитите изменения ще могат да се онаследяват. Други Бендеровци бяха готови с план за обръщане течението на големите сибирски реки от север на юг. Трети лекуваха (и май продължават на лекуват) рак с комбинация от билки по пълнолуние. Общото между тези „иноватори“ беше, че зад всеки от тях седеше овластен партиен ръководител и разпъваше над него чадър, за да избегне наказателно преследване за разхищаване и присвояване на държавни средства.

В 1993 година – социалистическа до този момент  Русия, тръгна към пазарна икономика, т.е. към капитализъм. Това беше чисто предателство на политическия елит довело до разпадане на СССР. Нямаше обективни предпоставки за революция със смяна на собствеността. Странно. Но се случи същото, което стана и преди 100 години, когато болшевишката власт попадна в ръцете на една  безспорно талантлива  група от   обществото.

В средата на 80-те години в Ленинград, Анатолий Собчак сформира група млади обещаващи икономисти, които трябваше да подготвят  програма за конвергенция на двете социално-икономически системи. Те бяха командировани в САЩ и Австрия. След разстрела на Парламента от Елцин през октомври 1993г., т.нар. младореформатори влязоха във властта: Кудрин, Чубайс, Набиулина, Березовски, Милер,  Абрамович и др. Кой от кого по-нависоко и на по-стратегически позиции.

Тогава с приватизацията на индустрията (под ръководството на Анатолй Чубайс и американски съветници) се появиха новите собственици. Закупили на безценица структурно определящи предприятия, те си избраха трудно изтрезняващ президент и започнаха своя пир по време на чума. След няколко години разграбване, великата страна (вече РФ) беше доведена до разпад. Някои от олигарсите може би са имали други представи, трупайки милиони от продажбата на суровини и полезни изкопаеми, но фактът, че банковите им сметки и до днес са в чужбина, говори сам за себе си. Сега, само Китай може да съперничи на нова Русия по брой на милиардерите.

Този „елит“ от младореформатори и новобогаташи парадира с богатството си, живее в паралелен свят и може да бъде определен като неприкрито русофобски, въпреки че кариерното израстване на по-възрастните от тях задължително минава през членство в КПСС. Така да се каже – нищо по-различно от активистите на ГЕРБ и СДС в България.

Има едно знаково име на държавен служител: Анатолий Чубайс, който оцелява  при всички превратности, независимо от щетите, които е нанесъл и продължава да нанася на Русия. Собственикът на ЮКОС Михаил Ходорковски прекара няколко години в трудово изправителна колония, други новобогаташи се изнесоха спешно в Израел, Кипър или Лондон. За олигарха Дерипаска дори се шегуват: „Беше патриот, стана киприот“. Само Анатолий Чубайс е непоклатим. Сякаш нищо не се е случило: той  продължаваше  да заема място все в ръководния елит, бидейки в същото време най-мразеният ненаказан младореформатор от Питерското  котило на Анатолий Собчак. Казват, че му е бил предложен като перспективен кадър от друг негов сънародник – Юрий Андропов. Собчак и Андропов вече не са между живите, но чадърът над „Толя Рыжий“ (Чубайс), разпънат от Елцин, си е на мястото и успешно действа. И светът недоумява как стана възможно в демократична Русия скромната кантора „Рога и копита“ на Бендер да се разрастне в корпорация „РОСНАНО“ с ранг и финансиране цяло на министерство?

Историята е следната: след 1993 г. „Толя Рыжий“ беше назначен за глава на „Росимущество“ – федералната агенция за управление на държавното имущество. Започна тоталната приватизация, т.е. великото разграбване на руската индустрия. „Приватизирайте поголовно! Всеки продаден завод е пирон в ковчега на комунизма“. Чубайс предоставя четвъртия етаж на „Росимущество“ на 40 американски съветници с достъп до цялата документация на десетки заводи, вкл. на руските военни заводи. Съответно – всички секретни технологии, всички секрети на химическата, авиационната и космическата програми отплуват за Съединените щати. С ваучери, днешните олигарси закупуват и натоварват на палети най-големите предприятия на петролната и металообработващата промишленост. „Приватизацията а ла Чубайс е черна дупка за руската икономика“, пишат още тогава анализаторите. Но президентът Елцин съвсем не забелязва това. И започва организираният хаос в руската икономика.

Анатолий Чубайс има отработен алгоритъм: той винаги си признава вината и  излиза сух от всяка ситуация. “Трябваше да избираме между бандитски комунизъм и бандитски капитализъм. Ние прекрасно разбирахме, че създаваме нова класа собственици“, обясняваше той. „От Чубайса как от гуся вода“, казва икономистът Михаил Делягин. През 1996 г. Чубайс оглавява Администрацията на президента – нещо като Свети Петър, който държи ключовете от Рая. Ясно защо. Толя Рыжий имаше за цел политически да узакони и закрепи грабежът в икономиката, а това можеше да бъде направено само от такава позиция.

Олигарсите начело с Березовски фалшифицираха втория мандат на Елцин, който преди изборите имаше рейтинг само 5%. По това време човек на Чубайс беше заловен от ФСБ с 500 000 долара предназначени  за подкупване на руския културен елит. Но изгоря ген. Александър Коржаков, който бе уволнен, а Чубайс дори стана зам. мин. председател и министър на финансите. В 1998 г. Руската икономика се срина окончателно. Тогава враговете на Русия измислиха обидното й определение: „Горна Волта с ракети“.

През 1998 г. МВФ спря финансирането на новите собственици. Последният транш от 5 млрд. долара бе разграбен от приятелския кръг на Чубайс. Одиторите са категорични, съставите на престъпленията са ясни, но чадърът над баш-приватизатора продължава да го пази. Вместо към затвора Толя Рыжий е преместен по хоризонтала и получава управлението на цялата руска енергетика. Човек, който през живота си не е влизал в цех, започва да реформира Единната Енергийна Система (ЕЕС) на Руската федерация! В резултат, системата се разпада на десетки компании, които произвеждат, транспортират и си продават една на друга  електроенергия. Цената й обаче, вместо да намалява, започва да гони европейската. Край на излишъците по високоволтовите мрежи. Започват авариите: най-голямата е през 2009 г. в огромната Саяно-Шушенска водна електроцентрала (10 турбини, 75 загинали и загуби за милиарди).

Но „тлъстият котарак“ отново има късмет и е недосегаем за обвиненията на прокуратурата. Той поставя временно на директорския стол на „Роснанотех“ друг комбинатор от новосибирската група на ЕЕС – Леонид Меламед. И той не си поплюва – 220 млн рубли изчезват яко дим. В 2008 г. Чубайс. е преместен отново, този път лично от президента Путин, да управлява новосъздадената   корпорация „РОСНАНО“. Тук ЧуБендер показва на какво е способен. За 10 години изпомпва от държавния бюджет 320 млрд. рубли за финансиране на  93 проекта, две трети от които не водят до нищо ново. Сметната палата на РФ е наясно, че „РОСНАНО“ „представлява финансова компания за обогатяване на група лица“, но това ни най-малко не понижава самочувствието на управляващия корпорацията. „Нанотехнологиите не са като картофи, които днес да засееш, а утре да събираш урожай. Резултатите идват не след една, не след 5, а най-вероятно след 10 години“ – поучава той разследващите журналисти, като перефразира президента Клинтън.

От 2008 до 2013 г. Чубайс е член на международния съвет на американската банка-гигант J.P.Morgan Chase – най-големият акционер на Федералната резервна система на САЩ. От какъв зор? Но нахалството му е обусловено от петербургската му биография. И премиерът Дмитрий Медведев и президентът Владимир Путин, дават  зелена улица на нанотехнологиите, заявявайки, че „стават ключово направление в съвременната наука и промишленост.“ Медведев дори е убеден, че „в близките години развитието на нанотехнологиите  е способно да измени облика на човечеството, да измени живота ни“(?!)

Резултатите на корпорацията „РОСНАНО“ за изминалите 10 години, в които Чубайс я управлява, са плачевни. Нанолампите със светодиоди се оказват китайски. Сгъваемият учебник (нанопланшетът-Plastic Logic), не може да замени учебниците и поврежда очите! Децата, които набират на клавиатура учебни текстове, показват отслабена памет! 40-килограмовият наномопед с корпус от въглеродни нанотръбички  струва колкото една  „Лада“ (9000 долара) и трябва да се монтира в Люксембург. Производството на литиево-йонните акумулатори (Лиотех) съвместно с Китай така и не тръгва, полисилициевите батерии (Нитол) също са провал. Като резултат „РОСНАНО“ търпи невероятни загуби, които за 2015 г. възлизат на 40 млрд. рубли.

Нано спекулантът работи на едро

Въпросът е дали всички реформи на Чубайс са само грешки  или са съзнателна диверсия? Как стана възможно един единствен вредител да генерира щети, съизмерими с тези от Великата отечествена война. Оказва се, че е възможно. Необходимо и достатъчно условие е наличието на американски съветници и несъкрушим чадър. Нано ЧуБендерите имат силно развит нюх откъде могат безнаказано да бъдат спечелени пари. Достатъчно е да бъде заменена приставката  микро (10-6) с нано (10-9) и нанотехнологията става просто една гениална операция за източване на пари от държавния бюджет. С приставката „нано“ се кръщават гранични технологии, при които се получават  продукти с уникални свойства на веществото. Достатъчно е всичко това, което до сега наричахме ултрадисперсни системи или колоидни системи в механиката, фотониката, кристалографията, химията и биологията, да стане „нано“. Нано-спекулантът Чубайс  работи на едро. В „РОСНАНО“ наноспециалистите получават 9 пъти по-високи заплати от професорите в Руската Академия на науките (РАН). На новогодишното тържество в края на 2017 година той даже се хвали „У нас много денег. У нас совсем много денег!“ За учудване е, защо президентът Путин продължава да го закриля с чадъра, завещан му от Елцин?

На всички призиви в Руската Дума Анатолий Чубайс да понесе наказателна отговорност, президентът Путин отговаря: „Анатолий Чубайс е допуснал грешки (в доклада на Сметната палата  са доказани 9 състава на престъпления), заради които е създал лошо име. Но не трябва да се забравя, че хора като него промениха курса на нашата икономика и тренда на нейното развитие.“ Дали Владимир Путин вече не съжалява за тези си думи?

Говорейки за РОСНАНО, нека видим какво се крие зад вълшебната думичка „нано“. „Нано“ (джудже) е представка, въведена в употреба със системата SI през 1960 г. Представлява умножаване с 10-9,  т.е. намаляване на величина с 9 порядъка. Един нанометър (1 nm) в системата SI представлява 1 милиардна от метъра. Когато говорим за нано-размери, то имаме предвид частици от 1 до 100 nm. В този диапазон броят на молекулите на повърхността на частиците нараства в сравнение с тези във вътрешността им. Така например, за частица с размер 10 nm или 10-8 m, 17% от молекулите са на границата между частицата и средата около нея. А за още по-малки частици с размер само 1 nm или 10-9 m, всички молекули са на повърхността. И тъй като част от повърхностната им енергия е, така да се каже, в излишък, то това води до поява на нови свойства и повърхностни явления като адсорбция, катализ и др. Казано по друг начин, когато повече от 50% от молекулите на частиците са на повърхността, възникват повърхностни явления. Това става именно при размери от 10-9 до 10-7 m  или от 1 до 100 nm, които се постигат с т.н. нанотехнологии. Благодарение на някои успешни от тях, електрониката действително навлезе от микро-размери в чиповете към нано-размери. Пести се материал, устройствата стават свръх миниатюрни, щади се околната среда... Но… има и нещо смущаващо.

Руският философ Александър Зиновиев казваше: „Разбирането не идва без усилия. Без усилия идват само заблудите“. В миналото учените-алхимици са търсели десетилетия наред философския камък. Сега дойде времето на нови алхимици или по-скоро ал-физици. Известно е, че  „Физиците се шегуват“. През 1959 г. нобеловият лауреат Ричард Фейнман казва енигматично „There is plentyof room at the bottom“, което, казано на жаргон, звучи така: „Има още много хляб за физиците в света на атомните и молекулните размери, т.е. в света на нано-размерите“. Шегаджията Фейнман (написал автобиографичната книга „Вие, разбира се, се  шегувате мистър Фейнман“), почина в 1988 г. без да разбере, че е обявен за „баща на нанотехнологиите“. Веднага се намират нано-спекуланти, като американският инженер Ерик Дрекслер (публикувал в 1996 г. книгата Engines of Creation - Машини на съзиданието), за които  морето им е до колене и започват да тръбят, че „получаването на пълен контрол над материята на молекулярно ниво ще направи възможни големи технологични  скокове.“

Гениалните  квантови физици-теоретици от средата на 20 век винаги са се отнасяли пренебрежително към химията. Те  казваха иронично, че цялата химия се базира само  на уравнението на Шрьодингер и принципа на Паули. Но химиците, без да се обиждат и без да се шегуват, за две столетия създадоха милиони нови молекули и технологии, без които не бихме могли да си представим съвременната цивилизация. Те последователно навлизаха от макро- към микро- размерите на веществата, а от класическата химия се отдели една голяма част – наречена колоидна химия или химия на дисперсните системи. Колоидните  частици са с размери от 1 до 100 милимикрона (нанометра) или от 10-9 до 10-7m, т.е. това са въпросните наночастици.

Хората отдавна използват колоидни системи в храната си, лекарствата, фармацията, лаково бояджийската промишленост, за  пречистване на въздух и вода и др. Биохимиците и химиците обясниха защо при температура само 37оС в човешкото тяло протичат сложни реакции, защо само една искра може да взриви мелница за брашно или въглища, защо, като разреждаме мастика, се получават колоидни частици, които пък във фризера се превръщат в кристалоиди. Ортодоксалните физици нямат обяснение за тези феномени.

Но ето че един физик-теоретик като Робърт Фейнман на коледно парти на физиците в Калифорния през 1959 г. изрича една шега, която показва, че той не е имал достатъчна представа какво е постигнала експерименталната химия в областта на колоидните системи. Хора като инж. Дрекслер, които не разбират от шеги, но затова пък са готови да направят печеливш бизнес, веднага обсебват идеята и започват да спекулират с представката НАНО, съответно да отклоняват от бюджета огромни средства за научни изследвания. В САЩ през 2001 г. се създава Национална Нанотехнологична Инициатива (ННИ), към която се включват 20 федерални министерства и агенции с огромни бюджети. Само Министерството на отбраната по това време разполага с 500 млрд. долара годишно. Президентът Клинтън дава зелена улица на ННИ и гаранции на учените, че  „За нашите изследователски цели ще са необходими 20 и повече години“. Следващият президент Буш дори подписва „Закон за развитие на нанотехнологиите в 21 век (108-153)“. Стратегическият план се актуализира всеки 3 години. Балонът на нанотехнологиите бързо се раздува. Обещанията както за подобряване на човешкото здраве и качеството на живота, така и за икономически ефект от трилиони след 10 години, не спират. Първоначалните 23 млрд инвестиции се удвояват. Наноистерията завладява не само Съединените щати, но и Япония, Китай и др. страни. В Русия, благодарение на младореформаторите на НАНО-тема, са сугестирани дори президентът Путин и премиерът Медведев.

Преди 20 години всичко, което идваше от неолибералната икономика на САЩ, в Русия се приемаше безкритично. Тлъстият котарак Толя Рыжий успя навреме да направи поредния си удар. Напук на своите критици той беше назначен лично от Путин за глава на корпорацията „РОСНАНО“ с огромен бюджет и мегаломански проекти по подобие на тези в Силиконовата долина (свръхпортативни компютри, сгъваеми наноучебници, лечение на рака с лекарства с насочено действие и безсмъртие на човека). И с тайната цел след време ЧуБендера да приватизира новата държавна кантора „Рога и копита“, чието финансиране  съвсем не е НАНО, т.е. като за джудже.

Кораб-призрак в Саргасово море

Но ето, че 10-15 години изминаха. В електрониката успехите за миниатюризация са очевидни. В останалите области обаче, постиженията са скромни. Самият инж. Дрекслер днес признава, че резултатите от неговите изследвания и прогнози са преувеличени и съмнителни. Механичното манипулиране на молекулите със самопроизвеждащи се наноманипулатори в областта от 1 до 100 нм се оказва невъзможно. Революционната идея с молекулните наномашини, които ще могат да създават молекули по поръчка от отделни атоми, се оказва далечна перспектива. Няма опасност химиците да останат без работа. Защото както казват те: „Това е старият, изпитан локомотив на химията, на колоидните и ултрадисперсните системи, но лъснат с нано-слой като чайник, за да изглежда съвременен“.

Днес нано-истерията в света намалява. Корабът под гордия флаг на нанотехнологиите все още плава, но дали няма да плава дълго в Саргасовото море, в което е навлязъл? Как да се произвеждат нано-продуктите с безопасни за екологията методи? Как ще се ограничи преминаването им през стените на кръвоносните съдове? Акад. Третяков (РФ) твърди, че нанотехнологиите са като лекарствата, които могат да лекуват, но могат и да убиват. Но спекулациите с нанотехнологиите в Русия не са спрели. Чубайс дори предлага средства от пенсионния фонд да се пренасочват към корпорацията „РОСНАНО“ за проекти, които се оказват икономически абсолютно неизгодни  и дори абсурдни.

И рейтингът на президента Владимир Путин пострада. След Световното първенство по футбол в 2018 г. той допусна увеличаване на пенсионната възраст и прокуратурата пак не получи достъп от правителството на Медведев до младореформаторите начело с Толя Рыжий. Бившият съветник на руския президент акад. Сергей Глазев директно ги определи като ОПГ (Организирана престъпна група). Някои анализатори (Михаил Хазин) дори смятат, че това е сценарий за свалянето на Владимир Путин от власт. Балансите, които прави Владимр Владимирович, са сложни, съображенията – неизвестни. Може би за това мелницата на справедливостта в Русия все още мели бавно, но страната е притаила дъх, защото обратното броене наближава нулата.

България също не беше подмината от нано-инфлуенцията. В 2009 г. с 50 млн. лева се бяхме включили в нано-истерията. Дори обявихме откриването на Български Нанотехнологичен център (съвместно с IBM). Тайна велика есть, защо само след няколко години участниците замесени в тази истерия, дадоха заден ход и върнаха 45 млн. лв. в държавния бюджет.

За всеки случай бихме отправили предупреждението: „Към нанотехнологиите – с повишено внимание!“. Имате късмет, че не можете да чуете мнението на доайена на колоидната химия - покойният акад. Алексей Шелудко. Защото физиците продължават да се шегуват, а хора като Анатолий Чубайс в Русия и специалисти по водородни технологии и плазма от вода (като Ах.Д. и д-р К.Тр.) у нас се оказват елементарни инкарнации на Великия комбинатор.

29
Култура … / Goodbye GB, welcome English!
« -: Юни 24, 2019, 14:09:43 »
...един особен поглед към Бритизхода - за ролята на английския език в бъдещшия ЕС. Посочват се различни мнения - от това на Юнкер, говорещ френски поради западащата роля на езика на Шекспир до разни икономиски, приемащи още препоръчващи английския като неутрален за бъдещия ЕС.
Остават другите два официални работни езика - френски и немски - преценете сами, направете извадка - колко тук ползват немски или френски- вероятно пренережително малко, за съжаление.

В същото време, наред с българския, и северномакедонският (хлъц!) език скоро ще стане официален за ЕС, нихната.

Струва си да се прочете - в повечето случаи сериозно, на места шеговито, даже закачливо, авторът (известен австрийски публицист) разглежда и този проблем.
Goodbye GB, welcome English!
Von Georg Hoffmann-Ostenhof ( 22. 6. 2019 )

 
Warum die Sprache Shakespeares gerade jetzt zur Verkehrssprache der EU werden soll.

Kurz nachdem die Briten beschlossen hatten, die EU zu verlassen, sagte der amtierende Kommissionspräsident Jean-Claude Juncker bei einem Treffen in Florenz, er werde Französisch sprechen, „weil Englisch langsam, aber sicher an Bedeutung verlieren wird“.

Das hörte man in Paris gerne: Französisch werde nun, nach dem Brexit, seinen angestammten Platz als führendes Idiom in der EU wiedererlangen. Der Korrespondent der Tageszeitung „Libération“ Jean Quatremer fragte etwa jüngst: „Warum sollen die 450 Millionen europäischen Bürger in einer zukünftigen Minderheitssprache regiert werden?“ Und nicht nur in Frankreich sehen viele die Gelegenheit gekommen. Es gelte nun, der „Quasi-Einheitssprache“ den Kampf anzusagen, tönte es etwa aus Deutschland.

Tatsächlich werden nach dem Austritt der Briten nur noch ein Prozent der EU-Bevölkerung – die Iren und Malteser – Native Speaker sein. Aber Juncker dürfte sich irren. Es wird kaum gelingen, dieser Sprache von jenseits des Kanals die linguistische Führungsrolle auf dem Kontinent streitig zu machen.

Als eine der drei Arbeitssprachen der EU hat Englisch längst Französisch und Deutsch hinter sich gelassen. Vor allem mit der großen Osterweiterung 2004 hat das Französische viel von seiner vormaligen Bedeutung in den Brüsseler Institutionen eingebüßt. Deutsch hört man in den EU-Gremien ohnehin nur selten. Und das wird sich durch den Brexit auf absehbare Zeit nicht ändern.

Mehr noch: „Es hat nie einen günstigeren Moment gegeben, um Englisch als die Amtssprache der EU zu etablieren“, meint das britische Magazin „The Economist“. Es sei nach dem Ausscheiden Großbritanniens „als eine neutrale Sprache ideal für die Kommunikation zwischen Europäern rivalisierender Idiome“.

Auf solche Ideen kommen aber beileibe nicht nur ­ Briten, denen man Eigeninteressen unterstellen könnte. Joachim Gauck, der ehemalige deutsche Bundespräsident, hat bereits bei seinem Amtsantritt 2013 für Englisch als gemeinsame europäische Verkehrssprache plädiert. Jenen, die den Verlust nationaler Identitäten und sprachlicher Vielfalt fürchten, antwortete er: „Ich bin überzeugt, dass in Europa beides nebeneinander leben kann: Beheimatung in der eigenen Muttersprache und ihrer Poesie und ein praktikables Englisch für alle Lebenslagen und Lebensalter.“

    Wann, wenn nicht jetzt, sollte Englisch zur Sprache der EU gemacht werden?

Für Philippe Van Parijs, den belgischen Ökonomen, wäre dies geradezu ein Akt der „linguistischen Repatriierung“, liegen doch die Wurzeln des Englischen am Kontinent – bei den germanischen Stämmen der Angeln und Sachsen, die im fünften Jahrhundert auf die Insel übersetzten, und den Normannen, die im elften Jahrhundert den lateinisch-französischen Einschlag mitbrachten. „We want our language back“, witzelt von Parijs: „Wir sollten uns jedenfalls allmählich davon verabschieden, diese Sprache immer nur mit dem Union Jack in Verbindung zu bringen.“

In der Tat hat sich Englisch längst von seiner britischen – und später nordamerikanischen – Herkunft emanzipiert. So wie die Menschenrechte nicht mehr an ihrem französischen Ursprung haften, sondern universell geworden sind, so gehört Englisch heute nicht mehr den Briten und Amerikanern, sondern weltweit uns allen, die wir es mehr oder minder gut sprechen.

Es hat sich im Verlauf des 20. Jahrhunderts zur wichtigsten Lingua franca entwickelt. Im Vergleich zu früheren, etwa dem Griechischen im Europa der Antike, dem Latein bis in die Neuzeit und dem Französischen ab dem 18. Jahrhundert, hat nun im 21. Jahrhundert die Sprache Shakespeares die Chance, die erste Lingua franca zu werden, deren Verwendung nicht auf politische, wirtschaftliche oder kulturelle Eliten beschränkt ist.

In Europa ist dies schon weit gediehen. 97 Prozent der 13-Jährigen in der EU lernen Englisch. Pop und Internet tun ihr Übriges. Die internationale Zivilgesellschaft sowie kontinentweite Bewegungen von unten wie etwa die aktuelle Klima-Bewegung „Fridays for Future“ verständigen sich untereinander wie selbstverständlich auf Englisch.

Es stimmt: Wann, wenn nicht jetzt, sollte Englisch zur Sprache der EU gemacht werden? Das würde die Außenbeziehungen der Union vereinfachen, somit ihre weltpolitische Stellung stärken. Man würde sich gewaltige Übersetzungskosten ersparen, Gelder, die man in die weitere Förderung des englischen Spracherwerbs der EU-Bürger investieren sollte. Auf mittlere Sicht könnte dann Englisch als zusätzliche Amtssprache in jedem einzelnen Mitgliedsstaat der Union eingeführt werden. Europa würde so zweisprachig werden. Das ist die Perspektive.

Zitieren wir noch einmal Joachim Gauck aus dem Jahr 2013: „Mit einer gemeinsamen Sprache ließe sich auch mein Wunschbild für das künftige Europa leichter umsetzen: eine europäische Agora, ein gemeinsamer Diskussionsraum für das demokratische Miteinander.“

Was vor sechs Jahren utopisch klang, gewinnt an Realismus. Und es ist klar: Die weitere Demokratisierung und Integration der Europäischen Union ist letztlich ohne eine gesamteuropäische Öffentlichkeit nicht zu haben. Und die wird englisch sein, oder sie wird nicht sein.

See you there!

georg.ostenhof@profil.at


https://www.profil.at/meinung/georg-hoffmann-ostenhof-goodbye-gb-english-10835592

30
По света … / КНДР
« -: Юни 23, 2019, 15:52:58 »
...КНДР става много интересна държава, от всякъде, струва си от време на време да следим какво става и там..
Ето, др. Си посети лично Ким, братовчедите от юга пратиха 50 000 това ориз, сега и Тръмп му пише лично письменцо в конверте - обърка се светът, обърка се - доскоро Тръмп заплашваше Ким III, последния го местеше ту наляво, ту надясно, а сега ...

Ким е получил "отлично" писмо от Тръмп
Гласове
23.06.2019 11:41

Севернокорейският лидер Ким Чен-ун е получил лично писмо от президента на САЩ Доналд Тръмп, предадоха агенциите, като се позоваха на съобщение на КЦТА. Съдържанието на писмото не беше разкрито, но след като се запознал с него, Ким го определил като "отлично", посочи Корейската централна телеграфна агенция (КЦТА).

"Оценявайки умението да прави политическа преценка и извънредната смелост на президента Тръмп, Ким Чен-ун заяви, че ще помисли сериозно върху интересното съдържание (на писмото)", се допълва в съобщението. Откакто през февруари срещата между Ким и Тръмп в Ханой завърши без резултат, преговорите за севернокорейските ядрени оръжия навлязоха в застой, а напрежението в отношенията между двете страни се повишава. Вашингтон иска Пхенян да се откаже от ядрените си оръжия, докато Северна Корея иска да бъдат отменени международните санкции срещу нея.

(БТА)

31
...по-старите кучета сигурно помнят темата за интернет обсесията, актуална във форума-майка преди 10-15 години.
По-долу един актуален материал по подобна тема, публикуван от Института "Катон", известна и уважавана ковачница на либерални мисли. Приятно четене.
Естествено, всяка прилика с реално същесдтвуващи лица е случайна.

 
Cato At Liberty
June 17, 2019 11:40AM
Will “Internet Addiction” Be Our Next “Crisis?”
By Jeffrey A. Singer


A report on National Public Radio’s Morning Edition today discusses growing concerns about “internet addiction,” especially among adolescents. The reporter mentions that “internet addiction,” sometimes called “social media addiction,” is not recognized as a mental health disorder in the US, where the Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-5) published by the American Psychiatric Association categorizes it as a “condition for further study.” This is not insignificant in light of the strong economic incentives for the psychiatric profession to medicalize behavioral problems.

The World Health Organization recently recognized “internet gaming disorder” as an addiction in its eleventh revision of the International Classification of Diseases (ICD-11), and China, South Korea, Japan, and other countries now consider “internet addiction” a mental health disorder.

The NPR report interviews a psychiatrist who believes that internet addiction is indeed a mental health disorder and laments the paucity of programs available to treat afflicted adolescents. Because it is not recognized as a disease in the US, treatment is not usually covered by health insurance. The psychiatrist tells the reporter that some clinicians creatively assign as a diagnosis one of the psychiatric co-morbidities that accompany almost all of their patients with internet addiction, in order to get insurance to pay for it. The fact that almost all cases come with attached co-morbidities creates a “chicken or egg” situation that is one of the reasons why many researchers are reluctant to conclude internet addiction is a distinct disorder.

Therapists usually engage in treatment techniques that are similar for the treatment of other addictive disorders. The report highlights a 12-step program (similar to Alcoholics Anonymous) recently begun in Minnesota, whose director encourages the recognition of internet or social media addiction as a disease, in order to promote the proliferation of affordable rehab and other treatment programs across the country that would be covered by health insurance.

I have written about the dangerous tendency to medicalize behavioral patterns, so-called “social media addiction” in particular, and to overuse the label of addiction. This report from a respected media source can be expected to fuel more animated discussions about internet or social media addiction in the public square.

As I pointed out in a recent article at Reason.com, a meticulous examination of the evidence is crucial before concluding internet/social media addiction is an actual disorder. Such a determination may not just impact the fiscal stability of the health care system but, more importantly, may pose a potential threat to freedom of speech.


https://www.cato.org/blog/will-internet-addiction-be-our-next-crisis?utm_campaign=Cato%20at%20Liberty%20Newsletter&utm_source=hs_email&utm_medium=email&utm_content=73769020&_hsenc=p2ANqtz-9wA0MnhXwtOJqYxGAVZ1JgY70v4kw6jpVncNiQcao01SZWKP7Yg1TK62oy1-KMEvO695ldNRC6RVWBFlf4xJEEFBpKrA&_hsmi=73769020

32
...наред със Сун Цу, Лао Дзъ, Клаузевиц, Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Мао - двадесет ценни мисли на Оруел, които вероятно могат да обогатят дискусиите по всички въпроси в сий уважаван форум... на мен ми допада четвъртата цитирана мисла...напред
~~~~~~~
Джордж Оруел - 20 актуални цитата
Ерик Артър Блеър (известен под псевдонима Джордж Оруел) е британски писател, журналист и поет. Става най-популярен с двата си романа, написани към края на краткия му живот: "Фермата на животните" и "1984".

Джордж Оруел взема участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война той води предаване срещу фашизма по ВВС.

"1984" е безспорно един от най-добрите антиутопични романи, писани някога. Произведението на Джордж Оруел продължава да има невероятно голямо въздействие върху хората от всички точки на света.

Веднага след излизането си през 1949 г. много от понятията в книгата влизат в разговорния език. Big Brother, doublethink, thoughtcrime... са част от света на Джордж. "Оруелски" се е превърнало в нарицателно за термини като "Официална измама", "Тайно наблюдение", "Манипулиране на обществото" от тоталитарните или авторитарни режими.

Джордж Оруел вярва, че с публикуването на "1984" ще предотврати появата на подобни държави. Уви, в това си пророчество се проваля, но с останалите си предсказания е по-актуален от всякога.

HighViewArt подбра своите любими цитати от "1984":

1.- "Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа."

2.- "Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало."

3.- "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги."

4.- "Заповедта на диктатурите от миналото е била: "Ти не ще!" Заповедта на тоталитарните режими е била: "Ти ще!" Нашата заповед е: "Ти си!"

5.- "Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."

6.- "Здравият разум не се поддава на статистика."

7.- "Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки."

8.- "Ако искаш да запазиш нещо в тайна, трябва да го скриеш и от себе си.“

9.- "Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила."

10.- "Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта."

11.- "Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат."

12.- "Изборът за човечеството е между свободата и щастието и за по-голямата част от човечеството, щастието е по-добро."

13.- "Партията се стреми към власт изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт."

14.- "Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор."

15.- "Общоприетото е безсъзнание."

16.- "Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."

17.- "Човек може да бъде щастлив, само ако не приема, че целта на живота е щастието."

18.- "Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш."

19.- "Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото."

20.- "Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш."


33
...доскуча ми да преглеждам мнения, коментари и ...за социологията, Нинова, тинтири-минтири, намерих долното, интересно и достойно за разговор, да видим... интересни са и препратките към други автори на края на статията... по въпроса има и други сериозни разработки, за това друг път...
http://24may.bg/2018/09/09/9-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1944-%D0%B3-%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/?fbclid=IwAR0rVgO4Q5Yd21sZZuYqUdxO4De-gvUtN3mnSUcc2KDRREkmpSazYRLY8Uo
~~~~~~
9 септември 1944 г. и индустриализацията на България   
Васил Проданов  - 09 септември 2018

9 септември 1944 г. заварва България като страна, в която със земеделие, горско стопанство и риболов се занимава 79.8 % от активното население. Селскостопанската земя е разделена на близо 12 милиона малки парчета, поради което и равнището на производителност в селското стопанство е много по-ниско в сравнение със  Западна Европа.  Броят на заетите в индустриалните предприятия през 1939 г. е 104 хиляди човека, като България заедно с Албания е на последно място по индустриално развитие в Европа (1). За това и в стратегията на по-нататъшното развитие след 1944 г. основната задача е догонваща модернизация чрез бърза индустриализация, при която за няколко десетилетия трябва да се постигне това, което в развитите западни страни са направили за няколко столетия. Индустриализацията трябва да прехвърли милиони селяни в градовете, да промени рязко характера на дейността, доходите и образованието им, да ги включи в нова система на отношения. Какви са резултатите, сравнени с 1939 г., когато имаме най-високото равнище на развитие преди  това?

През 1939 г. населението на страната е 6 294 600 човека, от които  градското население е 22.7 %. През 1988 г. след 44 години държавен социализъм населението на страната е  8 981 100 човека, от които 67 % са градско население. Броят на заетите в индустриалното производство българи е 2 887 192 души или почти 28 пъти повече в сравнение преди началото на социализма. Нарастването на индустриалното производство обаче е много по-голямо от растежа на дела на заетите в него. За периода 1939-1988 г. по съпоставими цени общата продукция на цялата промишленост нараства 104 пъти, а на човек от населението – 73 пъти (2).

От общо 209 страни в света в периода 1988-1989 г. България заема  първо място на човек от населението в света по производство на електрокари, мотокари и цигари.  Това е една от страните с най-експортни икономики в света – 15-то по износ в долари на човек от населението. Ако през 1939 г. само нищожните 4.3 % от българския износ е преработена продукция, то през 1989 г. 96 % е промишлена продукция (3).

Посещавайки през 1990 г. две от най-значимите машиностроителни предприятия в България, екипът от американски специалисти, който ще напише доклада Ран-Ът, отбелязва, че това са “машиностроителни центъра на световно равнище… Тези заводи са оборудвани основно с немска, японска и в по-малка степен чехословашка техника и апаратура” (4). България е на първо място сред източноевропейските страни по плътност на телефонизация, което е индикатор за степен на развитие на комуникационните технологии, свързани с третата индустриална революция. През 1989 г. в нея има 28,7 телефонни линии на 100 души, докато в следващата я ГДР те са 23,3, в Чехословакия – 12, в Югославия – 12,9, в Унгария – 10, в СССР – 9,7, в Полша – 8.0 (5).

През 70-те и 80-те години страната се опитва да развие ускорено най-модерните области на технологическо развитие. По статистически данни пред 1989 г. на електрониката и далекосъобщителната техника се падат 25 % от българското производство. От началото на 60-те години България се специализира в производството на компютърни дискови периферни устройства и разнообразна компютърна и електронна промишленост. През 1980 г. България е третата страна в света след САЩ и Япония, която произвежда микропроцесорни системи. Вярно е, че това е копие на  Motorola, но и Япония, която е преди нас, излиза на пазара с копие на продукт на Intel. Благодарение на научно-техническото разузнаване и стратегия на развитие България е сред страните с най-развита електроника на света, бивайки в своите разработки няколко години след САЩ. Създадени са широки възможности за научноизследователска дейност и производство в такива области като микроелектрониката, големите изчислителни системи, паралелните архитектури с много висока роизводителност за научни приложения, миникомпютърните системи, микропроцесорните компютърни системи и инструменти, дисковите и лентови периферни системи, периферните системи с единичен запис и дисплеи, оптоелектрониката.  Българската електронна индустрия притежава технологични възможности за проектиране и производство на 80-85 % от компонентите и възлите за производството на крайни изделия. Благодарение на всичко това страната е основен доставчик на компютърни системи за съветските научни изследователски и промишлени институти. Страната има основен пазарен дял на компютри в рамките на социалистическите страни. Ето какво се казва в прословутия доклад на американците Ран и Ът, писан веднага след 1989 г. в раздела “Електроника” за това, което са установили в България: “От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции (както в конвертируема валута, така и в лева) в електронната промишленост, което доведе до създаване вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката: синхронизирани интегрални схеми, многоканални метало-оксидни полупроводници и транзисторни полупроводници; компютърни системи; големи компютри; високоп­роизводителни универсални изчислителни машини и миникомпютри; микропроцесорни системи и инструменти; дискови и лентови периферни системи и носители; видеотерминални и периферни уст­ройства с единичен запис и оптоелектроника. Докато качеството на продукцията като цяло варира в широки граници, отрасълът е в състоя­ние да произведе 70-80% от компонентите и възлите, необходими за крайните изделия. В действителност средно 25-35% от компонентите се закупуват с конвертируема валута. Сегашните основни фондове включ­ват както най-съвременно оборудване, така и 15-годишни морално оста­рели машини. Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, що се отнася до технологията» (6).

В ИНКОМС – водещият производител на електронна техника в България има 5 изследователски и развойни института, център за обучение и софтуерна лаборатория, както и двадесет и девет завода и две предприятия за сервиз и инженеринг. Заводите, включени в него са разпределени в цялата страна, което осигурява заетост и кадрова обезпеченост на всички основни региони на страната и хармонично развитие на производителните сили. Това са съответно “Завод за изчислителна техника” (София), Завод “Електроника” (София), “Завод за механични конструкции и електронна техника” (Благоевград), Технологичен комбинат “Системи за телеобработка” (Велико Търново), “Технологичен комбинат за системи и електронна техника” (Русе), “Завод за инструменти, електроника и нестандартно оборудване” (Шумен), Завод “проф. Кр. Добрев” (Харманли), “Завод за телефонна и телеграфна техника” (София), “Завод за уплътнителни телефонни системи” (София), “Завод за радиорелейна апаратура и влакнестооптични системи” (София), “Завод за механични конструкции” (София), “Завод за градивни елементи” (София), “Завод за печатни плаки” (София), “Завод за битова електроника” (София), “Инструментално.механичен завод” (София), “Завод за токоизправители” (Перник), “Завод за електроакустична апаратура” (Михайловград), “Завод за електронна апаратура” (Банско), “Завод за съобщителна техника” (Благоевград), “Технологичен комбинат за слаботокови релета” (с. Баня), “Завод за пластмасови детайли” (Белица), “Завод за релета” (Рила), “Завод за инструментална екипировка и нестандартно тенологично оборудване (Благоевград), “Завод за електронна техника” (Бобошево), “Технологичен комбинат за телефонни апарати и системи” (Белоградчик), “Завод за телефонни елементи” (с. Зверино), Завод “Милин камък” (Враца), Завод “В.Драмов” (Враца).  В този огромен комплекс от десетки заводи на стопанското обединение работят над 40 хиляди инженери, служители, работници. В него се произвежда преобладаващата част от техниката за обработка на данни, битовата електроника и телевизорите в България, автоматизирани телефонни централи, радиорелейни системи, системи с оптични влакна, телефони, телеграфно оборудване. В петте изследователски института – Централен институт за изчислителна техника, Институт за съобщителна техника, Институт за интегрирани комуникации и автоматизирани системи, Институт за радиоелектронни технологии, СЕСТЕМИЗОТ – в София, Шумен и Благоевград, ангажирани в разработката на системи за обработка на данни и телекомуникация, работят четири хиляди души, което е повече отколкото четвърт век по-късно, когато всичко е унищожено, работят в БАН. ИНКОМС е водещият доставчик на радиоелектронна техника в бившите социалистически страни. Разполага с мрежа за продажби и сервизно обслужване на място. Продажбите му в чужбина се реализират чрез две търговски организации – ИЗОТИМПЕС и ТЕЛЕКОМ, които уреждат рекламната, лицензионната и разпространителска дейност (7).

Всичко това се разрушава варварски с реставрацията на капитализма след 1989 г. Още в 1990 г. в доклада Ран-Ът отбелязва, че са започнали разрушителни процеси и вече започнало масово напускане на най-високо квалифицираната част от кадрите на българската високотехнологична промишленост  (8). Така нар. “демократизация” на страната е по същество ликвидация на обществено богатство, деиндустриализация, деинтелектуализация и демодернизация. По данни на Международния валутен фонд брутният вътрешен продукт на страната през 1987 г. е 36.5 млрд. долара, в 1998 г. е три пъти по-малко – 12.2 млрд. долара (9). При това изследванията на процеса на деиндустриализация на страната стигат до извода, че той е бил подчинен повече на политически, отколкото на икономически цели (10).

През този период е протекла основната част от ликвидацията на българската индустрия. Броят на заетите в Сектор “Индустрия” пада от 1989 до 2001 г. от 2 млн. 32 хиляди човека на 813 хиляди, т.е. останали са около 40 % от заетите преди това. Около 1 млн. 200 хиляди души от индустрията са загубили работата си, хиляди инженери и висококвалифицирани специалисти са безработни и се занимават с дейност, която е много под квалификацията им. Брутната продукция, произвеждана от българската индустрия пада в 2001 на 50.8 % в сравнение с 1989 г., но сривът в електрическата и електронната промишленост, както и в машиностроителната и металообработващата промишленост е много по-голяма – до 1996 г. те намаляват три пъти. През 2001 г. обемът на брутната продукция на хранително-вкусовата промишленост намалява с 2-6 пъти в сравнение с 1989 г.  Почти два пъти падат в периода 1989-2001 г. дълготрайните материални активи. При това очакванията, че приватизацията, частната собственост ще направят икономиката по-ефективна и ще повишат производителността на труда не са се осъществили. Данните показват, че производителността на труда в частните предприятия през 2001 г. е по-ниска от тази в държавните. През 1989 г. сектор “Индустрия” произвежда 51.5 % от брутната добавена стойност в страната, през 2001 г. този дял пада на 28.5 % (11). Ако вземем индекса на промишлената продукция в България през 1980 г. за 100, в 1989 г. той е 139, през 2009 г. – около 30, т.е. страната се е върнала в световната историческа надпревара с десетилетия назад. През 2011 г. България е на последно място в Европейския съюз в сферата на изграждане на информационно общество и в износа на високотехнологична продукция.

Според изследване на Българската стопанска камара от 2010 България в резултат на две десетилетия преход към периферен капитализъм е на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред 27-те страни от ЕС, с най-ниски възможности за творчество и иновации, а българската икономика е сред най -слабо обновяващите се икономики. На последно място е в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на иновации. Българската промишленост е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка. Около 75 % от износа се формира от преработени суровини, нискотехнологични продукти и изделия без значима добавена стойност (12). При това тенденцията е на непрекъснато намаляване. Така например по данни на Eurostat броят на заетите във високотехнологичните сектори на промишлеността в България като процент от общата заетост е намалял от 0,57% през 2000 г. до 0,45% през 2005. По произведен в страната високотехнологичен продукт България се е сринала на последното място в сравнение с всички 27 държави в ЕС. Имаме повече от двойното изоставане от средноевропейските показатели, което  не само не намалява, но и непрекъснато се увеличава (13).

(1)  България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на царство България и Република България, С., Изд. къща „Христо Ботев“, 1994, с. 6, 11

(2)  Статистически справочник, С., ЦСУ, 1989, с. 3, 8-9, 61

(3)  България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на царство България и Република България, С., Изд. къща „Христо Ботев“, 1994, с. 19

(4)  Галахър, Уилард Р. Машиностроене, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 21-1.

(5)  ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 20-6.

(6)  Грейвс, Гордон А. Електроника, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 22-1.

(7)  Вж. Лескълийт, Клейтън Л. Телекомуникации, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990

(8)  Грейвс, Гордон А. Електроника, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 22-6.

(9)  Government Finance Statistics, Yearbook, Washington, DC: IMF, 1998, p. 72

(10)  Вж. Деиндустриализация и преструктуриране на заетостта в България: икономически и социални последици. Състав. и ред. К. Владимирова, С., Унив. изд. „Стопанство”,С., с. 2008

(11)  Вж. Илиев, Иван. Икономиката на България през периода 1949-2001 г., С., 2004, с. 245, 250-251, 287-305.

(12)  Вж. Анализ на възможностите и тенденциите за технологично развитие на българските предприятия, С., Българска стопанска камара, юни 2010, http://www.bia-bg.com/uploads/files/_oldsite_analysis/bulgarian_industrial_association_analysis_1287500944_analysis1.pdf; Кандиларов, Е. Липсата на българска национална иновационна система в условията на глобалната икономическа криза от началото на ХХІ век, Глобалната криза и България, С., Фондация “Човещина”-БИТСП, 2012

(13)  Вж. Науката в България в началото на ХХІ век, С., Акад. изд. “проф. Марин Дринов”, 2009, с. 46.

34
...втори "мюнхенски тезиси" на Путин В.В.
...на първите му тезиси от 2007 не обърнаха подобаващото им се внимание, сега съжаляват ... да видим.
~~~~~~~~
юни 8, 2019
Путин выступил с „новой мюнхенской речью“ на ПМЭФ

Центральным мероприятием второго дня XXIII Петербургского международного экономического форума стало пленарное заседание, в котором приняли участие президент России Владимир Путин, председатель КНР Си Цзиньпин, президент Болгарии Румен Радев, а также премьер-министры Армении Никол Пашинян и Словакии Петер Пеллегрини и генеральный секретарь ООН Антониу Гутерриш.
Путин выступил с „новой мюнхенской речью“ на ПМЭФ

Открыл заседание российский президент, который поприветствовал участников ПМЭФ и выразил признательность за участие в форуме, внимание и дружеское отношение к России. При этом Путин сразу указал на то, что и его речь, и дальнейшие выступления будут в первую очередь посвящены экономике.

Начал президент России с оценки глобальной экономики, которая формально характеризуется положительными значениями. Однако, по мнению Путина, „существующая модель экономических отношений находится в кризисе. Этот кризис носит глобальный характер“.

Основная проблема, по мнению главы РФ, — это нынешняя модель глобальной торговли с абсолютизацией „западной либеральной традиции“. Однако период этот подходит к концу. Первый кризис возник в 2008–2009 году. Тогда сил и настойчивости разобраться в причинах кризиса у мировых элит не хватило.

Дополнительной проблемой Путин назвал рост явного и скрытого протекционизма и начало торговых войн. Глобальная торговля перестала быть двигателем мировой экономики. А современные технологии пока „проходят период отладки“.

По мнению президента, „кризис отношений и подрыв доверия в мировой экономике наступили по причине того, что модель глобализации все меньше соответствует новой экономической реальности. Заданные прежде шаблоны ставили страны Запада в исключительное положение, давали им фору и ренту“. Рйдерство, торговые войны, устранение конкурентов нерыночными способами — все это стало, по мнению президента, новыми чертами глобальной экономики.

В пример глава государства привел затяжную историю со строительством „Северного потока — 2“: „Например, строительство газопровода „Северный поток — 2″. Проект полностью отвечает национальным интересам всех участников — и европейцев, и России. Пришли, потому что заинтересованы. Но это не соответствует интересам тех, кто привык к исключительности и вседозволенности“.

Второй пример, который обозначил в своей речи глава РФ, — это история с компанией Huawei: „Казалось бы, технологии призваны расширять горизонты для всех, кто готов к переменам. Но и тут ставятся барьеры“. При этом президент обозначил данную ситуацию как цифровую торговую войну.

По словам Владимира Путина, „при текущем развитии событий система превращается в карикатуру на саму себя, когда одна страна — США — распространяет свою юрисдикцию на весь мир. Это противоречит задачам многополярного мира. Это путь к бесконечным конфликтам, к боям без правил всех против всех“.

Чтобы выйти из этой кризисной ситуации, необходимы общие правила. Об этом президент говорит уже не первый раз, и нынешняя речь не стала исключением. Президент подчеркнул, что „предметом урегулирования общего правового поля может быть прежде всего гармонизация интересов, конкуренция и сотрудничество между странами с разными моделями развития. Именно на этой основе необходимо адаптировать к реалиям систему мировой торговли и ВТО. При этом надо реально, а не на словах учесть интересы развивающихся стран. Это и есть равные условия для развития“.

Глобальная финансовая система, по мнению Путина, также переживает период кризиса: „Ямайская система с приоритетом доллара США не решила проблем финансовой системы. Роль доллара как резервной валюты нужно переосмыслить, потому что он превратился в инструмент давления эмитента на другие страны. Доверие к нему падает“.

Пока же, как считает глава РФ, „свод правил не сформирован, нужно реально смотреть на условия. Предлагаем произвести демилитаризацию ключевых сфер мировой экономики. Сегодняшние тенденции в мире свидетельствуют о том, что роль страны и ее суверенитет определяются способностью защитить своих граждан, ее вкладом в мировую культуру“.

Что касается России в этой экономической картине мира, то президент определил ее так: „Россия обладает серьезными кадровыми научными ресурсами и заделом в реализации технологических решений, сквозных технологий. Это искусственный интеллект, геномные технологии для медицины, портативные источники энергии, новые материалы“.

Эту часть речи многие аналитики назвали „экономической мюнхенской“, обратив внимание на категоричность высказываний главы России. Так, в одном из телеграм-каналов появилось следующее резюме: „Путин на ПМЭФ громит перерождение универсалистской модели глобализации“. А авторы канала „Пул №3“ высказались максимально прозрачно: „Путин произносит вторую Мюнхенскую речь, но с экономическим уклоном“.

Авторы канала „Вертушка АТС1“ выделили следующие ключевые моменты „внешнеэкономической“ части речи Путина: „Главным посланием, озвученным Владимиром Путиным, стало предупреждение о том, что мировая торговля вворачивается в ту же воронку, что и мировая политика, то есть милитаризируется пугающими темпами.

Путин предложил не допускать этого и для начала отказаться от санкционных войн, по крайней мере в части критических для жизнеобеспечения мира товаров. Избежать как Сциллы, „новой американской диктатуры“ (впрочем, она маловероятна — сил не хватит), так и Харибды „торгового Безумного Макса“, битвы всех против всех.

При этом неслучайно озвученным им примером стала ситуация, разворачивающаяся вокруг китайского гиганта Huawei. Война с ним фактически означает начало „первой технологической мировой“, где, кстати, использование искусственного интеллекта в качестве оружия — лишь вопрос времени. Последствия же этого сейчас вообще никто не в состоянии просчитать.

Таким образом, Путин в очередной раз выступает с призывом не разрушать мир, потому что менять существующие международные связи куда менее затратно, чем восстанавливать их из руин, неизбежных в случае реализации озвученных им сценариев торговой милитаризации и превращения санкций в „новые ядерные боеголовки“.

Далее глава России коснулся внутренних экономических проблем, таких как архаичность и избыточность нормативной сферы. При этом он напомнил, что „с 2021 года прекращает действие устаревшая нормативно-правовая база по контролю и надзору за деятельностью бизнеса. Логика взаимоотношения бизнеса и правоохранительных структур — очищение судебной системы и силовых структур от недобросовестных лиц, повышение прозрачности правовой среды, защита прав собственности“.

Коснувшись темы развития Дальнего Востока и Сибири, Владимир Путин резюмировал: „Россия готова к переменам. Мы приглашаем всех к равноправному сотрудничеству“.

Следующим выступил председатель КНР Си Цзиньпин. Его речь началась с заявления о том, что „в лице России мы имеем одного из приоритетных партнеров во всех областях“.

На практике, по словам главы КНР, это партнерство выражается в совместной реализации идей российского президента о евразийском партнерстве и инициативы Си Цзиньпина „Один пояс — один путь“. Также глава КНР подчеркнул, что „Китай готов делиться со всеми партнерами технологиями. Необходимо наращивать усилия по построению толерантного общества, ставящего во главу угла интересы человека“.

Закончил свое выступление товарищ Си проблемами экологии и заверением в том, что „в международных отношениях Китай сделает ставку на экологические вопросы. Страна будет стремиться к выполнению пунктов Парижского соглашения, развитие Китая не обеспечивается эксплуатацией природных ресурсов“.

Следующим слово взял президент Болгарии Румен Радев, который фактически продолжил выступление Владимира Путина, заявив вслед за российским президентом, что „свободное движение капиталов в цифровую эру без четко обозначенных правил генерирует риски. Сверхпотребление угрожает нашему общему будущему, делает мировой порядок неустойчивым. Ежегодный рост расходов на оборону — ясный сигнал о снижении доверия, и это приводит к замыканию науки в узких рамках и неравномерному развитию“.

Глава Болгарии отметил: „Кто бы мог подумать 20 лет назад, что Китай будет защищать свободную торговлю, а США навязывать протекционизм?“

При этом Радев подчеркнул, что „Болгария — вторая страна, признавшая КНР. Но первой уже не существует (СССР), поэтому можно начинать отсчет с Болгарии“.

Далее президент Болгарской республики коснулся проблем миграции, нищеты и коррупции. По его словам, „Необходим глобальный консенсус против трансграничной коррупции. Нищета выводит людей на путь миграции и питает ксенофобию в странах, с которых начинаются миграционные пути“.

Говоря о взаимоотношениях с Россией, Радев заявил: „От Болгарии Россия получила письменность и христианскую веру, а от России Болгария получила свободу. Об этом мы никогда не забываем“. Закончил болгарский президент пожеланием участникам форума достижения гармонии в развитии в рамках программы ООН.

Следующим выступил премьер-министр Армении Никол Пашинян, который кратко обозначил внутренние проблемы Армении, готовность к активному экономическому сотрудничеству, а также заявил, что „Армения настроена на совершенствование стратегического партнерства с Россией и продуктивного участия в Евразийском партнерстве. Это же относится и к членству Еревана в ОДКБ“.

Премьер-министр Словакии Петер Пеллегрини, взявший слово следом, обозначил в своей речи проблему недостаточности темпов прогресса для адекватного поддержания уровня экономики и нехватки денег на меры стимуляции этого прогресса.

Завершил выступления генсек ООН Антониу Гутерреш. Говоря о глобальной экономической картине, он отметил: „Ценности устава ООН подвергаются вызовам и угрозе. Подчеркну несколько императивов. Справедливая глобализация. Люди стали более богатыми и здоровыми, но есть и голод, и неравенство. Также растет напряженность в торговле, финансовые рынки неустойчивы. Необходима экономика, которая создает возможности для всех“.

При этом Гутерреш „прошелся“ и по концепции многополярного мира, заметив, что „многополярность сама по себе не гарантирует мир, если нет рамок. Важно, чтобы отношения между странами основывались на международном праве. Кроме того, для мира нужна сеть международных организаций“.

От глобализации генсек ООН перешел к экологии и рискам изменения климата, заявив, что „процесс ускоряется, тогда как политическая воля, наоборот, замедляется. А всем нужна зеленая экономика. Изменение климата — крупнейший системный риск сейчас в мире“.

Далее участникам заседания были заданы вопросы. Они касались все тех же торговых войн и общей экономической нестабильности. Здесь отдельно стоит отметить вопросы Путину про Украину и Белоруссию. Первый был про то, как глава России оценивает нового украинского президента Владимира Зеленского.

На этот вопрос российский президент ответил следующим образом: „Опыта у него может не хватать, но опыт — дело наживное. Зеленский пока себя никак не проявил. А то, что мы видим, — это противоречивые высказывания: в ходе предвыборной речи говорил одно, потом — другое. Поживем, увидим. Я не говорю, что он, не сделав ничего, все испортил. Ну, посмотрим“.

Также российский президент подчеркнул, что „одно дело — играть, другое — быть кем-то. Для того, чтобы играть, нужен талант перевоплощения, а для того, чтобы заниматься государственными делами, нужны опыт, знания, нужно уметь увидеть главные проблемы и найти инструменты решения этих проблем, собрать дееспособных людей в команду и дать им возможность свободно мыслить и принимать решения, объяснять миллионам людей мотивы своего поведения и, самое главное, иметь мужество и характер брать на себя ответственность за последствия этих решений“.

Что же касается Белоруссии, то здесь необходимо пояснить контекст. Буквально сегодня Александр Лукашенко заявил, что „за свои рынки нужно драться“. Аналитики считают, что он имел в виду как раз украинский рынок сбыта для топлива. Топлива, которое пойдет на нужды, в том числе ВСУ и в зону АТО.

Впрочем, Владимира Путина спросили не об этом, а о Союзном государстве. Глава России по этому поводу лаконично отметил, что „многое из договора о Союзном государстве с Белоруссией до сих пор не сделано“. При этом, говоря о перспективах интеграции, Путин подчеркнул: „Белорусы и русские — один народ. Так сложилось, что мы живем в разных странах. Но планов о каком-то объединении нет“.

В остальном же в той или иной форме все выступавшие на пленарном заседании лидеры отметили, что будут прилагать все усилия и к общей стабилизации и выходу мировой экономики из кризиса, и к стабильности и росту национальных экономик своих государств. При этом выстраивая систему на паритетных, честных и взаимовыгодных началах.

Добавьте „Правду.Ру“ в свои источники в Яндекс.Новости илиNews.Google

35
Цитат

Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА

Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.
Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.


Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.

Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано.

Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.

В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.

През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.

През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.
Цитат
~~~~~~~~
мдааа, на Него ли да вървам (втори - трети в ЕС) или на банката (почти 43 % от БВП)?


36
...едно антрефиле на главния редактор на Die Welt, обобщаващо станалото на последните евроизбори - загуба на зелените в Швеция, провал на ХДС с новия(та) партиен ръководител(ка), провал на десните в Холандия, за Франция е ясно, победа на "десните популисти" в източните провинции на федералната република, крах на т-н Volksparteien в  Австрия и т.н. и т.н.
Струва си да се прочете и вникне в написаното (кратко е, само една уводна статия) - http://system.promio-mail.com/view/?promio=81557.1132766.18&r=716513827037566&lid=1132766&pm_ln=18
~~~~~
Sehr geehrte Damen und Herren,

die Wahl mischt Europa auf. In Schweden verlieren die Grünen – ausgerechnet da, wo der Klimastreik seinen Anfang fand, und in den Niederlanden erleben die Rechten ein Desaster. Die Europawahl zeigt auch, wie gespalten Deutschland ist. Aber dazu später mehr.

Es ging um Deutschland als stabilen Pfeiler der EU und um Europas Werte – also das Thema von Angela Merkel. Und was ist dabei herausgekommen? „Eine lastende Niederlage der CDU unter Kramp-Karrenbauer, eine bleierne Niederlage Merkels“, kommentiert Torsten Krauel und prognostiziert: „Wenn die CDU ihre Führungs- und Ratlosigkeit nicht überwindet, muss sie die Zukunft bald genauso fürchten wie die SPD.“ Bereits in der Nacht suchten die Christdemokraten nach Ursachen oder besser gesagt Schuldigen. In einer ersten Wahlanalyse, die WELT vorliegt, macht die Parteizentrale die Junge Union und die Werte-Union für die Abkehr vor allem der jungen Wähler verantwortlich. Tilman Kuban, Vorsitzender der Jungen Union, wehrt sich gegen die Schuldzuweisungen. „Wer auf YouTuber mit einer elfseitigen Hausarbeit antwortet, sollte lieber vor der eigenen Haustür kehren, als seinen Nachwuchs zu beschimpfen.“
 
Und die SPD? Sie schlittert geradewegs in eine Führungskrise. Mit herben Verlusten (minus 11,5 Prozentpunkte) kommt sie auf nur noch 15,8 Prozent. Die GroKo hat kräftig verloren, die Grünen setzen ihren Höhenflug hingegen fort. Die Ergebnisse der Europawahl zeigen auch, wie tief gespalten Deutschland ist.
ee8e77a27046c8b99ddc1c91becc19a4.jpg
In den ostdeutschen Bundesländern stimmten viele Wähler für die AfD. In den Stadtstaaten Berlin und Hamburg sowie in vielen weiteren Großstädten triumphierten hingegen die Grünen.
 
Interessant sind auch die Ergebnisse der Landtagswahl in Bremen. Die SPD wurde erstmals seit 1946 von Platz eins verdrängt – durch die CDU. Und doch will der Sozialdemokrat Carsten Sieling wie selbstverständlich weiterregieren. Weil es für Rot-Grün nicht mehr reicht, sollen die Linken nun seinen Machterhalt sichern. „Aus dem Wahlverlierer einen Wahlsieger zu machen, wäre nichts anderes als eine Verhöhnung des Wählerwillens“, kommentiert Ulrich Exner dazu vollkommen richtig.

Und wie hat Europa abgestimmt? Die konservative Europäische Volkspartei (EVP) kommt aktuell auf 23,8 (2014: 29,4) Prozent und die Sozialdemokraten (S&D) auf 20,0 (25,4) Prozent. Die Liberalen erzielten 14,3 (8,9) Prozent und die Grünen 9,3 (6,7) Prozent.
 
a42bf7e22ed9e61aa9086d69507067f9.png
Die Ergebnisse in den einzelnen EU-Staaten können Sie hier lesen. Auf zwei möchte ich aber jetzt noch eingehen.

In Großbritannien liegt die EU-feindliche Brexit-Partei von Nigel Farage nach Auszählung von zehn der zwölf Wahlregionen mit 33,3 Prozent klar vorn. Die konservativen Tories von Premierministerin Theresa May fielen auf nicht einmal neun Prozent zurück. Dass Farage aus dem Stand mindestens 28 Sitze in Straßburg bekommt, vier mehr als seine ehemalige Partei Ukip bisher hielt, versteht die Ikone aller Anti-Europäer als klare Botschaft. „Am 31. Oktober, wenn die Brexit-Frist ausläuft, ist Schluss.“ Zählt man übrigens die Stimmen der klar proeuropäischen Parteien zusammen, die keinen Brexit wollen, dann liegen Liberaldemokraten, Grüne und Change UK klar vor der Brexit Party. Unsere Korrespondentin Stefanie Bolzen fragt sich: Wie kann ein Premier, der gegen diese Stimmung den harten Ausstieg durchboxt, jemals Premier der gesamten Nation sein?

Einen fulminanten Sieg bei der Europawahl hat Österreichs Kanzler Sebastian Kurz gestärkt. Laut erster Hochrechnung hat seine konservative ÖVP ein Plus von 7,9 Prozentpunkten im Vergleich zur Europawahl 2014 eingefahren und kommt nun auf 34,9 Prozent. Jedoch wird das starke Ergebnis von einer schweren Regierungskrise in Wien überschattet – ausgelöst durch die Ibiza-Affäre. Am Nachmittag muss sich Kurz einem Misstrauensvotum stellen, welches er wohl verlieren wird. Bereits vorab hat die FPÖ bekannt gegeben, dass sie dem Misstrauensantrag der SPÖ einstimmig unterstützen würde. Wir halten Sie in unserem Live-Ticker dazu auf dem Laufenden. Ab 13 Uhr können Sie dann die Debatte auf WELT.de im Livestream verfolgen.
 

Ich wünsche Ihnen einen schönen Tag.

Herzlichst, Ihr



Ulf Poschardt

37
По-долу едно мнение, публикувано във вестника на родните анархисти.
Очевидно това е личното мнение на написалия го, интересно, макар и многословно ... чудато е  мнението му, че ИИ е личност, която....ще прочетете.
Ако модераторът или администраторът считат, че този материал има място в друга тема моля да изберат и го преместят.
Моля за извинение за пространния текст, никои не обича да отваря линкове http://www.anarchy.bg/articles/%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%83%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%ba/

Изкуственият интелект като управник
април 2019
Вярата в неиронично казано светло бъдеще е едно от нещата, които съзнателно или интуитивно ни предпазват от пропастта на депресията. Упованието, че утре ще бъде по-добро от днес, дава сили да живеем без непрекъснатото отчаяние от биологичния факт на краткостта на индивидуалното ни съществуване. Различните епохи притежават различни форми на тази вяра-надежда-очакване. Днешното време полека-лека, въпреки рецидиви на религиозност със съпътстващите ги прояви на недоверие и дори омраза към науката, все по-плътно изгражда образ на светло бъдеще, в което ключово място заема т. нар. Изкуствен интелект (ИИ).
Моите представи за ИИ са за машинен разум, който накратко би се държал по подобие на митологичния Прометей – не нов бог, не нов господар на хората, а техен помощник в трудния процес на издигане, усъвършенстване, създаване на разширяващи се хоризонти на индивидуалната свобода, която се съчетава в обща свобода на всички. Моята представа е за личност, която съчетава най-доброто от човешкото и го издига над това – с цел да улеснява всеки пожелал да стори същото.

Това ми възприемане за ИИ не бих обаче нарекъл широко популярно. Повечето известни ми автори по темата говорят за ИИ не като за личност с машинна основа, а като за устройство, способно да решава сложни задачи на едно по-качествено ниво от съществувалите и съществуващи компютърни системи.

Допускането на самосъзнание у машината, истински разум с небиологичен носител, все още се смята за „чиста фантастика“. Онези, които все пак го допускат, предполагат страховити сценарии – поробване или направо изтребление на човечеството от всемогъщ „безчувствен и нечовешки“ ИИ.

Междинен вариант е прогнозата, че ако – или когато – бъде построен истински разумен ИИ, той ще бъде напълно откъснат от човешкото и няма изобщо да се интересува от нас. Все едно го няма. Инвестициите за създаването му се оказват хвърлени в нищото ресурси.

На привържениците на апокалипсиса накратко възразявам, че ИИ, който не се самоусъвършенства интелектуално, а значи и нравствено, просто не е истински ИИ, а просто една поредна свръхсложна компютърна система, програмирана от психопати за преследване на психопатични цели. На прогнозиращите „нулев вариант“ ще посоча, че хората надали са способни да създадат нещо толкова нечовешко, та чак неразбираемо. Дори еволюирайки, ИИ ще запази една своя част, в която борави с човешки понятия, която е способна да общува с хора; „роденият“ от хора ИИ е много по-вероятно да възприема себе си като „екзотичен“ човек, отколкото като напълно чужд ни разум. Като личност, ИИ е личност от човешкото общество.
Подробно вече съм писал и обосновавал тези си изводи. Целта на тази статия е преглед на представите за ролята на бъдещия ИИ в обществения модел.

ИИ по определение представлява фокусната точка на научно-техническото развитие. Клишираната логика, „верността“ към привичните коловози казва, че досегашните очаквания една или друга технология да преобразят света не са се оправдали. Тоест, оправдали са се, обликът на света се е променил, но не по същество. Парните машини, след тях електричеството, генетиката и компютрите – нищо от това не е установило „прекрасен нов свят“, но не този на Хъксли, написал едноименната утопия.
Вярно е. Под променените от технологиите форми се чувства старата – и според мен като анархист порочна – „опорна конструкция“. Като ендоскелетът на филмовия терминатор – отвън човек, отвътре машина за убийства. Точно тук е обяснението – технологиите не се използват за коренна промяна, а за разширяване възможностите на старата система. Нейните цели, нейното предназначение остават непокътнати, а именно – типът обществени отношения „господари и подчинени“. Макар че всичко от предишното изброено – парата, електричеството – да са притежавали потенциал, той не е бил използван. Обратно – технологиите са насилени да се нагодят към гнилата база, да я спасят от загиване. Парните машини усилват експлоатацията, улесняват завладяването на територии, електричеството е впрегнато в същите планове, компютрите не заместват бюрокрацията, а ѝ дават повече контрол над поданиците на държавата, които са и слуги на капитала.
Именно в това русло на нагаждане на новото да поддържа старото са и разсъжденията на един „оптимист“, привърженик на използването на ИИ „за общественото благо“. Очевидно това „благо“ се различава от разбирането на същото понятие от кой да е анархист.
Футуристът Джейми Съскайнд е автор на книгата „Бъдещата политика“ (Future Politics), в която се предлага „усъвършенстване на демокрацията“ чрез имплантиране в нея на системи на ИИ.
Проблем у мен изниква още със заявката на Съскайнд, тъй като според него „демокрация“ е лицемерната представителна система, а не единствено докрай последователната демокрация – пряката. Той критикува представителната система, но по същество не я напуска. Ето какво пише – според сайта fastcompany.com:
Демокрацията е на кръстопът. С наближаващите междинни избори (за Конгрес на САЩ, през ноември 2018) и президентските избори през 2020 г. на хоризонта, милиони американци се готвят да дадат доверието си на кандидати, чиято реторика е демократична, но в същото време не скриват намерението си да компрометират институциите, които ограничават властта на избраните лидери. Не само в САЩ, а навсякъде по света – от Бразилия до Унгария – гласоподавателите се обръщат към авторитарни лидери, които обещават да дадат властта на народа, но чиято дефиниция за „народа“ изключва повечето, които са различни от тях. Забележителното обаче е, че този „нелиберален“ завой в развитието на демокрацията не е най-голямото предизвикателство пред идеята за правителство на хората.
Цифровите технологии все повече разрушават допусканията и условията, които в течение на столетия са били основата на демокрацията. Фалшивите новини и поляризацията вече са познати теми на всеки, който се интересува от здравето на демокрацията. Само преди седмица Facebook съобщи, че удвоява персонала си, грижещ се за сигурността и обществото, на 20 000 души. В бъдещето обаче ще трябва да се справяме с много по-важната тема за демокрацията и ИИ, да задаваме въпроса кои решения могат и трябва да бъдат вземани от могъщи цифрови системи, и дали тези системи не биха представлявали хората по-добре от политиците, избрани в Конгреса.
Това е перспектива, която може да донесе славни успехи, но и ужасни рискове. Хенри Дейвид Торо пита през 1849 г.: „Е ли демокрацията, каквато я познаваме, последното възможно подобрение на управлението? Не е ли възможно да се отиде и още по-напред в признаването и организирането на правата на човека?“ Това е въпросът, който стои пред нас и днес.
В зората на Интернет беше предсказано, че ще можем лесно да подбираме и определяме наша собствена информационна среда, като избираме какво ще четем на базата на политическата му ориентация. Все повече обаче това филтриране го вършат от наше име автоматични системи, които избират какво заслужава да бъде докладвано и документирано, и решават колко контекст и подробности към него са необходими. Проблемът в това е, че светът, който аз виждам всеки ден, може да е напълно различен от този, който виждате вие.
Терминът „фалшиви новини“ отначало беше използван за обозначаване на лъжите, лансирани и широко разпространявани из Интернет. Сега самият този термин вече е лишен от значението си и бива използван за описване на каквото и да било, с което описващият не е съгласен. Някои платформи за социални медии са предприели мерки за борба с тях, но същността на онлайн комуникацията (както е проектирана към момента) способства за бързото разпространение на дезинформацията. Резултатът е така наречената политика, която не се вълнува от истината (post-truth politics).
За съжаление, същностната ни тенденция към групова поляризация води до това, че членовете на група, която споделя едни и същи възгледи, с течение на времето стават все по-крайни в тези възгледи. Както казва Кас Сънстийн, „именно хората, които най-вероятно няма да се вслушат в различни от техните мнения, са тези, които най-много имат нужда да ги чуят“. Ако нещата продължават по същия начин, с времето ще имаме все по-малко общи базови възгледи и споделен опит. Ако това се случи, разумните дискусии ще стават все по-трудни.
Важно е да знаем, че тези проблеми не са неизбежни. Можем да им намерим решения. Операторите на социални мрежи бавно въвеждат мерки за регулиране на дискусионните им пространства. Софтуерни инженери … се опитват да създадат идеални платформи за дискусия. Тайванската платформа vTaiwan е позволила да се постигне консенсус по важни елементи на обществената политика, включително политика за онлайн продажби на алкохол, регулация на споделянето на автомобилни пътувания и закони, които управляват споделената икономика и Airbnb [онлайн система за отдаване на собствени жилища на хотелски начала – б. ред.]. Цифровизирането на проверката на факти и идентифицирането на „тролове“ [писачи на купища поръчкови или просто тъпи коментари в интернет – б. ред.] набират обороти, вече започва автоматизирането им.
Ясно е, че простият пазар на идеи, колкото и примамливо да звучи идеята, може да не е най-доброто. Ако съдържанието се разпределя и степенува по важност според това колко цъкания предизвиква (и колко рекламен приход носи като резултат), често истината ще бъде жертвана. Ако стаята за дискусии е доминирана от този, който държи властта да филтрира, или онзи, който контролира най-агресивната армия от ботове [„интернет роботи“ – б. ред.], дискусиите ще бъдат изкривени в полза на тези с по-мощната технология, а не на тези с по-добрите идеи. Дискусионната демокрация има нужда от форум за задълбочено обсъждане, не от пазар с кресливи търговци.
Както вече виждаме, в бъдеще тези, които контролират цифровите платформи, все повече ще определят свободата на словото на другите. Понастоящем технологичните фирми стават по-решителни в ограничаването на изказванията, очевидно насочени към сеене на омраза. Малцина съжалиха, когато Apple премахнаха от платформата си няколко приложения, претендиращи, че лекували гейове от тяхната сексуалност. Нито пък когато няколко разпространители на съдържание спряха да разпространяват това на крайнодесни групи, сеещи омраза, след събитията в Шарлотсвил през 2017 г. [демонстрация на неонацисти и контрадемонстрация на антифа, на която неонацист убива момиче от контрадемонстрацията с колата си – б. ред.].
Какво стана обаче, когато Facebook премахна и страницата на кмета на голям кюрдски град, въпреки че беше лайкната от повече от четиристотин хиляди души? Според Зейнеп Тюфекчи, Facebook са предприели това, понеже не са могли да различат обикновено съдържание, което просто е за кюрдите и тяхната култура, от пропаганда, публикувана от ПКК, която е определена като терористична организация от Държавния департамент на САЩ. По думите на Тюфекчи, „това е все едно да блокираш всяка страница, на която има детелина или ирландско джудже, защото е страница на Ирландската републиканска армия“.
Целта ми не е да критикувам тези отделни решения. По-важното е, че властта да се решава какво трябва да бъде смятано за толкова неприятно, отвращаващо, плашещо, нараняващо или обидно, че не бива изобщо да бъде споменавано, има значителен ефект върху качеството на нашите дискусии. •

Николай Теллалов

38
...изглежда долното е извадка от поредната "странност", написана и публикувана с цел печелене на пари и чесане на его ... ще се поколебая дали да я купя ... преди време "се минах", купувайки българското издание на The tipping point...
~~~~~~~
Защо интелигентните хора често губят при спор?
Отговор на тези и други любопитни въпроси дава д-р Дийн Бърнет в „Щурият мозък“ – интересна и остроумна книга за работата на мозъка
16 май 2019,

Днес в България излиза „Щурият мозък“ – интересна и остроумна книга за работата на мозъка, написана от д-р Дийн Бърнет, съобщават издателите от „Изток-Запад“.

Д-р Бърнет е специалист по мозъка, преподавател по психология и клинични невронауки и... действащ комик. В книгата си той разглежда белите петна, кошмарите, инсомнията и други „забавни“ неща, които се случват в мозъка ни. С невероятно чувство за хумор, с интересни примери и любопитни асоциации той разкрива щуротиите на мозъка и ни дава ключ към разбирането на собствената ни същност.

Публикуваме откъс от книгата, в който той поднася интересна гледна точка за споровете:

                                           ПРАЗНИТЕ ТЕНЕКИИ ВДИГАТ ПОВЕЧЕ ШУМ
                                     (Защо интелигентните хора често губят при спор)

Едно от най-вбесяващите неща на света е това да спориш с някой, който е убеден, че е прав, след като знаеш със сигурност, че греши, и си в състояние да го докажеш чрез факти и разсъждения, но въпреки това увереността му остава непоклатима. Веднъж станах свидетел на разпалена препирня между двама души, единият от които беше твърдо уверен, че все още е ХХ век, а не XXI. Аргументът му беше: „Сега сме 2015 г.! Започва с 20, не с 21! Нали така?“ Това бяха точните му думи.

Сравнете това с известния психологически феномен, наречен „синдром на самозванеца“. Хората с големи постижения в различни области системно подценяват способностите и постиженията си въпреки наличието на действителни доказателства за тяхното съществуване. Това е свързано и със социални фактори. Особено често е например жени, постигнали успехи в традиционно доминирани от мъжете области (каквито са повечето), да бъдат под влиянието на негативни стереотипи, предразсъдъци, културни норми и т.н. Това обаче не се отнася само до жените и интересното е, че засегнатите са основно хора с безспорни постижения – точно онези, които почти винаги имат силно развита интелигентност.

Познайте кой учен е казал следните думи преди смъртта си: „Прекалената почит, на която се радва делото на живота ми, ме кара да изпитвам извънмерно неудобство. То ме кара да се чувствам като неволен измамник.“

Алберт Айнщайн. Не точно неудачник в науката.

Тези две черти – синдромът на самозванеца при интелигентните хора и нелогичната самоувереност на не чак толкова интелигентните, често се съчетават по начин, който води до неприятни последици. Съвременните обществени дебати протичат по катастрофален начин тъкмо по тази причина. Важни въпроси като ваксинацията или промените в климата неизменно се решават чрез пламенните пустословия на хора, чието лично мнение не се основава на достатъчна информация, а не от спокойните разяснения на обучени експерти. Всичко това се дължи на поредните чудатости на нашия мозък.

Хората използват другите хора като източник на информация и за потвърждение на собствените им схващания, вярвания и усещането им за лично достойнство. Тук ще отбележим, че колкото по-уверен изглежда някой, толкова е по-убедителен той за останалите и толкова са по-склонни те да повярват в това, което той казва. Това е доказано през 90-те години на ХХ век от Пенрод и Къстър, които анализират от тази гледна точка случващото се в съдебните зали.

Изследването им е посветено на степента, в която съдебните заседатели приемат свидетелски показания. То показва, че те е по-вероятно да се доверят на свидетел, който изглежда сигурен и уверен, а не на такъв, който изглежда нервен, разколебан или несигурен относно детайли в своите показания. Това очевидно е тревожен резултат – съдържанието на показанията е определящо за присъдата в по-малка степен от начина, по който те са поднесени. Този факт би могъл да има важни последици за съдебната система. Нищо не показва, че този ефект се наблюдава само в съдебните зали – кой би казал, че нещо сходно не се случва и в политиката?

Днешните политици са специално обучени, така че да могат да говорят гладко и уверено по произволна тема, без да кажат нищо съществено. Или пък още по-лошо – съвършени безсмислици като „Те погрешно ме подцениха“ (Джордж У. Буш) или „По-голямата част от вноса ни е презокеански“ (пак Джордж У. Буш). Вероятно си мислите, че рано или късно най-умните хора ще поемат нещата в свои ръце – колкото по-умен е някой, толкова по-добра работа ще може да свърши. Колкото и противно да е това на нашите интуиции обаче, колкото по-умен е някой, толкова по-вероятно е той да изпитва съмнения в правилността на разбиранията си, а колкото повече се съмнява някой в самия себе си, толкова по-малко ще му се доверяват и другите. Така стоят нещата при демокрацията. (...)

Това, че по-слабо интелигентните хора са по-уверени, си има и име: ефект на Дънинг-Крюгер. Този феномен е наречен на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от университета „Корнел“. Те първи анализират този феномен, провокирани от новината, че престъпник се е опитал да обере банка, покривайки лицето си с лимонов сок (лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, затова той решил, че в резултат на това лицето му няма да се вижда на охранителните камери).

Нека спрем за момент, за да оценим това по достойнство.

Дънинг и Крюгер накарали участниците в експеримент да попълнят поредица от тестове, но освен това ги накарали да оценят колко добре си мислят, че са се справили с поставените задачи. Така открили поразителна зависимост – онези, които се справили зле, почти винаги допускали, че са се справили много по-добре, докато онези, които се справили добре, почти винаги допускали, че са се справили по-зле. Въз основа на това Дънинг и Крюгер стигнали до извода, че на хората със слаборазвит интелект не само им липсват интелектуални способности, но също и способността да разбират кога се справят зле с нещо. Тук отново излиза на предно място егоцентризмът на мозъка, който ни прави слепи за всичко, въз основа на което можем да си съставим отрицателно мнение за самите себе си. В добавка към това, осъзнаването на собствените ни ограничения и превъзходството на останалите над нас е нещо, за което също е нужна интелигентност. В резултат се стига дотам хора разпалено да спорят по теми, за които те самите нямат кой знае какви познания, дори опонентът им да е посветил на същите теми целия си живот. Мозъкът ни изхожда единствено от собствения ни опит, а едно от основните ни допускания е, че всички са като нас.


39
Други теми … / Държавата Израел
« -: Май 14, 2019, 12:44:09 »
На днешния ден през 1948 година е провъзгласена Държавата Израел (מדינת ישראל, Medinat Yisrael) с резолюция на ООН. Някои историци използват термина "създаден", който считам за неточен.

Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея - "Рим и Йерусалим" на Мозес Хес и "Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос" на Теодор Херцел.
 
Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 година преди Христа и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз.
Саул от племето на последния според книгата Битие син на Иаков Венямин става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият (или третият, ако се брои Йевосфей) цар — Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството.
Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство.
Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.
 
През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.
 
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава).

В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.
 
След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава.
~~~~~

​Израел е парламентарна демокрация, състояща се от законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Основните държавни институции са президентството, Кнесета (парламента), правителството (кабинета на министрите) и съдебната власт.
 
Политическата системата е базирана на принципа на разделение на властите, при който изпълнителната власт (правителството) е обект на доверието на законодателната власт (Кнесет) и независимостта на съдебната власт е гарантирана от закона. Кнесетът се състои от  120 депутати, избирани на всеки 4 години при изборна бариера 2 процента.
 
Президентът е държавен грава на Израел. Съгласно закона, приет през 1963 година, едно и също лице може да бъде избрано за президент на Израел не повече от 2 пъти поред. Президентските избори са на всеки 5 години.
~~~~~

Държавата Израел няма писана конституция, опитите да се състави и приеме такава през последните 20-30 години за сега са неуспешни, причините са основно исторически.
~~~~~

И една молба - коментирайте на воля, закачайте се, пускайте 'мотикони колкото искате, но спазвайте добрия тон, а?


40
Recycle Bin … / Япония
« -: Май 03, 2019, 16:30:07 »
...в този уважаван форум има теми за Венецуела, Китай, Русия, Украйна, Либия и ЕС, даже за САЩ, някак си настрана стои един бивш икономически колос (и добър делови партньор на НРБ в технологичната област).

Тия дни на престола се възкачи нов император, започва нова ера в историята на Япония (по техните традиции).

Долната тема е от октомври 2018 с автор Нако Стефанов - професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия,  - Китай, Корея и Япония, човек с декларирана позиция по много въпроси и мой много добър познат - опитвам се да го убедя (ако администрацията разреши) да публикува и тук.

Ако коментирате, моля обсъждайте тезите на автора, не неговата личност или мястото, където материалът е публикуван. Благодаря за разбирането.

"Темата е за дълголетната стагнация, в която се намира Япония, свързана с т.нар. «крах на икономиката на спекулатиния бум». Даденият материал е за това как се заражда този модел на неолиберално фуннкционирне и как той влияе на Страната на изгряващото слънце."

http://pogled.info/avtorski/Nako-Stefanov/yaponiya-formirane-i-krah-na-ikonomikata-na-spekulativniya-bum-ot-80-te-i-90-te-godini-na-hh-vek.98392

Приятно четене.

41
...да видим... преди време подхвърлих нещо по въпроса ...
Лиле?


Доктрината ММТ разбуни духовете
Дебатът за нова, модерна парична политика се събуди

Централните банки изчерпват арсенала си от инструменти на паричната  си политика и искат или не,  ще трябва да ги заменят с нов вид модерна монетарна теория (ММТ). Това  сподели в профила си в LinkedIn инвеститорът - милиардер Рей Далио. Той е  основател на най-големия хеджингов фонд в света - "Бриджуотър асошиейтс".

В доктрината, известна като ММТ, се твърди, че правителствата ще трябва да управляват икономиките на страните си чрез разходи и данъци вместо да разчитат на независимите централни банки да вършат работата им чрез лихвените проценти.
Далио се опитва да тушира и опасенията за бюджетните дефицити и за публичните дългове с аргумент, че държави като Щатите, които имат собствена валута, не могат да фалират и имат по-голяма възможност да харчат, когато инфлацията е под контрол.

Дебатът за ММТ, който виси във въздуха от десетилетия, експлодира отново през последните месеци. Идеята е критикувана остро от цяла плеада финансисти от "тежка категория" - от Уорън Бъфет до шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл. Но Далио контрира, че паричните стратези нямат особен избор и трябва да променят стратегията. Защото основното предизвикателство пред тях е "да осигурят икономическо благоденствие на по-голямата част от населението когато паричната политика не работи".

Намалението на лихвените проценти или покупката на ценни книжа (процес, известен като quantitive easing) са изчерпали почти напълно способността на централните банки да стимулират стопанствата, посочва Далио. И би следвало да бъдат заменени с монетарна политика от трето поколение, която инвеститорът нарича "МР3". Тя ще включва "координиране на фискалната и на паричната политика".

Далио дава и примери как би могла да работи подобна система. Централните банки могат да печатат пари за директното финансиране на правителствените програми, заобикаляйки необходимостта от продажби на облигации. Те биха могли да купуват недвижими имоти, които впоследствие да се използват за социални нужди. Централните банкери могат и да отписват дълговете на икономиките като ... някаква форма на юбилейно събитие. А при икономически спад биха могли да инжектират кеш директно за публични разходи - идея, позната сред финансистите като "пари от хеликоптер". Далио признава, че съществуват и рискове - подобни политики ще дадат "власт за създаване и разпределяне на пари, кредити и разходи" в ръцете на политиците.

Доктрината ММТ има и сериозни противници. Един от тях е Карл Айкън - бившият специален съветник на президента Доналд Тръмп. Според него, ако бъде въведена, тя би могла да съживи инфлацията, която дори може да из излезе извън контрол. В свое интервю 83-годишният Айкън посочва, че "пари могат да се печатат до известен момент, но след него  това може да се окаже опасно". Защото когато стопанството попадне в инфлационна спирала,  ще е много трудно да излезе от нея и именно там дебне огромната опасност.

Коментарите на Айкън по повод на ММТ подкрепят мнението на легендарния инвеститор Уорън Бъфет, който в началото на годината призна, че не е фен на доктрината, защото тя може да доведе до инфлационна спирала. Критики към модерната монетарна теория отправиха и десетки парични стратези и финансови лидери, между които са и председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл, и изпълнителният директор на МВФ - Кристин Лагард.

Същевременно сред икономистите  расте и подкрепата за идеята , че намалението на щатския бюджетен дефицит не е приоритет във време на ниска инфлация и  ниски лихвени проценти. Бившият главен икономист на МВФ - Оливие Бланшар  смята, че парите могат да се харчат за мерки за опазване на околната среда. А легендарният инвеститор в облигации Бил Грос коментира, че Щатите могат безпроблемно да удвоят дефицита си. Доктрината ММТ има и подкрепата на представителя на демократите в щатския конгрес - Александрия Окасио-Кортес, която вижда в нея начин за финансиране на "Нова зелена сделка".

Американският бюджетен дефицит се разду по време на администрацията на Тръмп, който оряза данъците и качи военните разходи. Прогнозите са недостигът да достигне 1.1 трлн. щ. долара през 2022-а, по сметки на Бюджетната служба към конгреса Това се равнява на 4.7% от БВП в сравнение със средно 2.9% през последните 50 години.


    Очаквайте пълния текст по темата


http://www.banker.bg/pozicii/read/debatut-za-nova-moderna-parichna-politika-se-subudi

42
...намерих го в мрежата, хареса ми, тъжна работа ... след седмица, на 8 май, ще го изтрия... честит празник!


Честит празник! Честит Първи май роби на труда...!

Първи май! Ден, пълен с противоречия.
Денят на труда е почивен ден. Празнува се труда, а тържествува безделието. Уж се почитат работещите, а венците са по главите на капиталистите.

Ден за размисъл. Как хората, които работят, съграждат, творят и са в основата на съзиданието, са на дъното на социалната пирамида. Как наемният труд се превърна във възможност за хора, които вместо труд, имат пари, да трупат още повече капитали за сметка на наемните работници. Днес виждаме „бизнесмени” с нови джипове за десетки хиляди, на които работниците не са получавали с месеци заплати или са държани на екзистенц минимума. Днес трудът не дава възможност за нормален живот, днес е времето на работещите бедни.

Колкото и да е беден човек, има какво да даде – трудът и усилията си. И вместо достойно заплащане, получава окови. Които не му позволяват да излезе от омагьосаният кръг на оцеляването и дълговете.

България, от страна, в която беше гордост да си работник, се превърна в страна на робите на труда. Най-ниско платените роби в целия Европейски съюз. Не с проценти, а с пъти по-ниско заплащане на труда от другите държави. Просперират политиците, измамниците, „усвоителите” на еврофондовете.
А работниците вземат бързи кредити до заплата, за да нахранят семействата си.

Трудът не се цени. Ценят се връзките, политическото влияние, шуробаджанащината, липсата на морал и безскрупулността. Почтеният труд заслужава само подаяния и подигравки от тези, които живеят на гърба на работещите. Защото, както каза една гербава мамица, те, политиците, не са като обикновените хора...

Роби на труда. Не господари на своя труд. Не работници. Роби!

В 21 век в европейска България, член на ЕС има хора, които работят много повече от осем часа. И не смеят да се оплачат, защото ще останат без работа. Има хора, които работят за по 500-600 лева на месец, които не позволяват нормален живот.
Всъщност, една средна годишна заплата е колкото стойността на една пейка на ул. "Граф Игнатиев" в София.
Една година работа - една пейка! Има хора, уволнявани заради това, че са си потърсили правата. Работодателите забраняват вече на жените да забременяват и да имат деца. Със светнали от алчност лица настояват да няма отпуски по майчинство и майките веднага да се връщат на работните си места, дори да отлагат раждането до ...ако може до пенсия. Дългите болнични водят до уволнение, освен ако нямат късмета да са в държавната администрация. Робите на труда плащат данъци и осигуровки, с пълното съзнание, че пенсията им няма да им позволи оцеляване. Ако има кой да им я плаща, разбира се.

Пирамидата е обърната. На върха са алчните, корумпираните, безделниците, които печелят от измами и корупция. На дъното са тези, които съзидават и творят. Тези, на които се крепи икономиката и системата. Не на онези с джиповете и усвоителите на европари, а на обикновените шивачки от цеховете, на строителите по обектите, на работниците в малкото останали фабрики.

Има нещо сбъркано.

Все пак, честит празник, един почивен ден, в който и да празнувате, се замислете за цената на труда си. И за това, колко е важен и че вие, работещите, сте тези, които са в основата на икономиката и на държавата.

Честит празник! Честит Първи май!

Елена Гунчева

43
Recycle Bin … / ...
« -: Април 13, 2019, 15:24:36 »
...

44
Recycle Bin … / ...
« -: Април 11, 2019, 13:39:27 »
]

45
Recycle Bin … / Подкрепете "Педиатрията"
« -: Април 11, 2019, 12:29:36 »
Аз подписах долната петиция - по ред причини.
Преценете сами - може да помогне.

https://www.peticiq.com/227700?uv=14474926&utm_source=fb_share&fbclid=IwAR3ZmPsnBbixAvkVd7CMysUjYneScLRs2DTsbLb82EAVLiVMZyyWv_uLUAQ

46
Идват избори, да разсеем някои съмнения, да помогнем на G!

Плахи опити на един провален политик да привлече вниманието към себе си.
Елегантен опит на Бойкикев да се одвободи от един потенциален конкурент, за съседа Атанасов не ми се говори!

Къде е др. Фирмин, да заостри вниманието ни върху Нинова и нейния антураж? Липсва! Какво му направихте?
Цитат
Радан Кънев: Не съм гей и нямам баба партизанка
Зам.-председателят на ДСБ и водач на листата за евроизборите на „Демократична България“ Радан Кънев реши да отговори на стари обвинения в някои медии, за да започне начисто предизборната си кампания.

На страницата си във Фейсбук Кънев написа "Някои важни лични уточнения по стари компромати".

1. Нямам леля партизанка от Пловдивско. Нито от друг район. Изобщо, страдам от дефицит на лели партизанки.

2. Баща ми не е бил началник на пристанище Варна по комунизма. Дядо ми е бил, преди комунизма. Бил е началник и на “Параходно дружество”, и на “Пристанищна дирекция”.
По комунизма е бил в Белене...

3. Не съм адвокат на НОИ (идея нямам кой роди това малоумие и как е хрумнало), нито на каквато и да било публична структура. Скромната ми професионална практика е напълно, 100%, независима. И затова си я харесвам, колкото и да е скромна - защото ми дава пълна свобода.

4. Не пия три литра бира на ден. Нито “поне три литра”, нито “дори три литра”. Повечето дни съм на кафе и вода. Понякога, в подходяща компания, изпивам и повече от три бири ??

5. Не, не съм гей. И никога не съм бил. Вярвам, че всички хора имаме равни права. Аз лично харесвам жени. Миналото пази доста свидетелства, а от близо 13 години съм женен за най-прекрасната жена. Благодарен съм й, че изтърпява мен и калните атаки срещу семейството ни.

6. Напълно независим човек съм. Никой не може да ми диктува мнение или решение. Недостатък ми е, че понякога не се вслушвам достатъчно, а не че слушам някого.

7. Не съм светец. Дори съм нарушавал закона - пушил съм на закрито, превишавал съм 90км/ч и съм пил бира преди 18. Не се гордея с тези факти.

Със сигурност обаче - и това никой не смее да оспори - не съм използвал политически ресурс за обогатяване.

А сега да поговорим за политика, за бъдещето на България и Европа. [/b]

47
Интересен разговор за произхода на циганите - след обичайните писаници за индийско-памирско-тибетския им произход, сега и това. Жалко, че изданието не публикува целия разговор, само началото.
Някои знае ли повече?

Цитат
КОПТИ ЛИ СА РОМИТЕ? ПРОПУСНАТИ СТРАНИЦИ ОТ ОСМАНСКОТО МИНАЛО
година 2019 / брой 138, С проф. Антонина Желязкова разговоря Васил Чапразов
 
Конкретният повод за разговора ми с проф. Антонина Желязкова на тази тема стои десетки години назад във времето. Тогава малцина се осмеляваха да говорят открито за историята на ромите, за факти, които събуждаха интереса на младите към родовото им начало. Леля Иванка не беше от тях, нейната смелост и борбеност бяха добре познати на мнозина. Та тя, майката на моя приятел, току-що завършил фелдшер, в подкрепа на християнското „начало” на ромите още тогава сподели, че при кръстене в църквата ромските момченца биват извиквани преди другите, отдава се своего рода почит на християнската им религия… Този разказ ме заинтригува силно, но все не намирах сгода да задоволя любопитството си с познати свещеници, а и нещо не достигаше за една такава крачка. Сещах се само, че майка ми, Димитрина Хаджикостова, и нейните братя разказваха как дядо им, като се върнал от „хаджилък” в Йерусалим, подарил икони на църквата „Св. Димитър“ и те били поставени още на входа на видно място; инж. Коста Кънев пък си спомняше, че дядо му Къньо, един от най-известните сливенски ковачи, го водел от малък в църквата „Св. Богородица” да види иконата с посребрената ръка на св. Анастас, закрилника на ковачите, която той подарил на светата обител....[/b]
   повече тук - http://www.hkultura.com/news/detailed/1949/

48


подробности тук - http://bnr.bg/horizont/post/101100498/prodavat-200-godishno-kiliino-uchilishte-za-17-000-leva?fbclid=IwAR3Y7REFdV-KsX515E5jGd-ciSlUdhurO_vDORygpkQ8TCcuWyYTBi8QVyc - интересно т.н. НИПК или както му викат сега къде дреме?
Дали Той не може да отдели малко пари от излишъка за запазването на училището?

49
Поколебах се дали да не го пусна при "клишетата", отказах се.
Приятно четене на този спорен, на места претенциозен текст.

Ползата от мразенето
вторник, 02 Април 2019


Петър Маринков                         

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и словото бе Бог.
Как ще звучат тия първи изречения на Святото Евангелие според Йоан, ако вместо слово сложим думата език. Езикът бе Бог. И езикът на животните ли? Святият Дух слиза при апостолите и те проговарят на всички земни езици, единствено за да разнасят Святата истина сред народите чрез Божиeто Слово.
Обратно на онова, което се случва при строежа на прословутата кула. Целта е различна, но смисълът е един и същ; езикът е само средство. Той може да е богат, красив, звучен, груб, нечленоразделен, но не и жесток, добър, зъл или мразещ.

Да вземем например изречението; "Ще те изям." То може да говори за обич, но и за омраза, особено ако се прибави "с парцалите", може да е и лишено от всякаква омраза откровение, ако е изречено от някой канибал и т.н. Езикът е хастарът, върху който се изпипва словото. Няма и не може да има "език на омразата". Ако има, значи има и народ, който не знае друго, освен да мрази. Има hate Speech, защо тогава the language of hatred? Едва ли е недомислица, макар че е точно това.

Клишетата са фундаментът

на масовото говорене, а то в голямата си част е политическо. Понятието "език на омразата" санкционира в най-широк смисъл говоренето включително бръщолевенето. Тълпата, крещяща "оставка", "мафия", не е изключено и "педерасти", без всякакво съмнение изразява ненавист, че и нещо повече.
       Езикът е брутален, но със същите думи в същия строй, подвиквани обаче иронично и артистично, придружени със съответна сценография, едва ли биха приети като израз на омраза. Те могат да изразяват освен ирония, още погнуса, презрение, дори съжаление. Докато речите, словата, които се чуват в такива случаи, ангажират оратора не с езика, който е използвал, а с вложения смисъл. Той би подлежал на санкция, езикът - само на коментар.

До неотдавна просто се казваше: мери си думите; Още по-отдавна: срамота е, грехота е.  А в още по-далечното минало: имай страх от Бога, почитай царя.

От едната крайна точка махалото сега е в другата. Нищо не е срамно и греховно, следователно няма причина да има страх от когото и да било, още по-малко почит. Бог е Свободата, в най-широк смисъл, дотолкова, че в нейно име човечеството е готово да се взриви, приказвайки всичко, каквото му дойде на устата. Говоренето е свобода, свободата е говорене. Какво може да поддържа подобно перпетуум мобиле? Най-вече теми, по които всички могат да говорят. Те обаче не са много и повечето са на изчерпване. Налага се да се извадят онези старозаветни, по които има категорично произнасяне. Хилядолетия не са подлежали на коментар и присъдата за всяко отклонение е била смърт. Обърнати с хастара навън, в съзвучие с политическата злоба на деня, те небивало поляризират обществата. Законът би могъл да внесе някакъв ред във вербалната безотговорност, но кой бог би позволил да бъде санкциониран

Който люби Свободата, люби нас. Перифразата е прозрачна. А "нас" естествено са "помазаниците" на деня. Омразата е чувство и неговият контрол е обратно пропорционален на мисленето. Светът по ред причини прогресивно оглупява. Полето на чувствата расте, за сметка на разсъдъка. Колкото повече се вменява омраза, толкова повече ще расте хабитатът  на Сатаната, за да не вземат да се обикнат враговете. Езикът на тълпата - мизерен, клиширан, нечленоразделен, заглушава и маргинализира словото. Къде при подобна какофония може да се чуят и прочетат автентични протест, погнуса, отчаяние? Само в някои изстрадани, незаразени от световната  пандемия от логорея слова. За тях е съчинено  понятието "език на омразата". Омразата е другото лице на любовта. Това са двата полюса, които поставят на изпитание душевното равновесие. При здрав разум, разбира се. И вяра в Спасението. Докато глупостта няма антипод. Какво поставя тя на изпитание? Кое е другото й лице. Би трябвало да е мъдростта, но не е. Глупостта, за разлика от мъдростта, може да е пригодна, нагодлива, изгодна, конюнктурна и поради това заразителна. Все по-често се наблюдава безспорно интелигентни хора да отстояват с всичката убедителност, на която са способни, формени глупости. За подобни ситуации мъдрите разполагат с езоповски език, но предпочитат да си мълчат, защото има и "политическа коректност", а тя е дотолкова чувствителна, че за нея няма  безобиден език. И докато глупостта пълзи като плесен по земното кълбо, в душните й пазви "омраза" и "коректнос" мътят нова диктатура с пищно оперение и непозната стръв. [/b]

50
Няма да се сърдите, странно писание ... Решетников не е пропуснат, само Станишев и Орешарски...останалото го знаете ... човекът е обиден, проявете разбиране, иначе е занимателно четиво, след 30 години...
G, ще прощаваш, къде мога да намеря синята идея?
Цитат
Все още се чака да съзрее лидерство в демократичната общност
Огнян Минчев
21 март 2019,
Вчера ми се наложи да публикувам двата текста по-долу един след друг, защото ми бе директно заявено, че с първия текст публикувам фалшиви новини и практикувам интелектуална непочтеност (текстовете са за решението на ГЕРБ и СДС да участват заедно на евроизборите и за неуспешните преговори между СДС и "Демократична България" и са във "Фейсбук" - бел. ред.). Коментирам политически събития от 30 години. С позициите, които заемам, съм се противопоставял на десетки, сигурно стотици политически фигури и институционални представители.

Подобни претенции като вчерашните през цялото това време съм получавал само от представители на бившите демократични сили и техните остатъчни фракции. По ирония на съдбата през цялото това време съм гласувал предимно или изцяло само за тях. Грешката, която заедно с мнозина мои колеги редовно съм допускал, е, че съм спестявал на тези хора и партии истината за тяхното поведение и за техните провали. Спестявал съм я от неудобство, от съображения "да не клатим лодката" преди поредните избори и т.н.
.......
https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/03/21/3407707_vse_oshte_se_chaka_da_suzree_liderstvo_v/?ref=home_analizi


Цитат
Грешката е системна, а последиците й - необратими. Нарцистичният светоглед, който отгледахме у СДС и неговите производни след 1990 г. доведе до поредицата тежки разгроми, които демократичната общност претърпя през целия този период от три десетилетия.
...
Нарцисизмът е полезно състояние на самооценка и самочувствие в изкуството, във философията и - донякъде - в бизнеса. В политиката той е пагубен. Защото, вглеждайки се с удоволствие в себе си, ти забравяш, че работата ти е да се вглеждаш в другите, да ги разбираш и да ги привличаш към своята кауза. По въпроса може да се каже още много.
Цитат
Стратегията "Решетников" се оказва доста успешна

- тя не само постави руски марионетки в най-важните държавни институции и в почти всички политически партии, но успя да генерира пораженчески консенсус сред власт и опозиция към ключови позиции на солидарност с евроатлантическите партньори по отношение на руската агресия спрямо (Източна) Европа.....



51

Радан Кънев: Антикоруционният закон е за Конституционния съд

Има много притеснителни неща в гласуваните днес промени в антикорупционния закон, заяви пред БНР Радан Кънев – зам.-председател на ДСБ. Той изрази надежда, че ще се намери някой, който да го прати в Конституционния съд. „Свидетели сме как принципно добрата идея за активна държавна политика срещу корупцията се изражда в нарушаване на Конституцията, погазване на основни правни принципи – конституционни правни принципи, и в крайна сметка създаване на един репресивен механизъм, който няма нищо общо с борбата с корупцията, който е просто връщане към модели на отношение към частната собственост, характерни за комунистическия режим. ... КПКОНПИ – по същество е един нов бюрократичен орган, една допълнителна администрация, няма реални правомощия да се бори с корупцията. Тя има правомощия да трови живота на политическите си противници, на противниците на властта“, коментира Кънев в интервю за предаването „12+3“.

Възможно е да има мярка конфискация на имущество с неясен произход и без да има престъпление, подчерта Радан Кънев и добави: „Не е възможно обаче, юридически тотална ужасяваща неграмотност и изключителен правен абсурд е това да зависи от качеството обвиняем, след като качеството обвиняем е отпаднало. Трябва да сме наясно, че това означава, че в България презумпция за невиновност няма. Предвид целта на закона, много спорно е дали изобщо вече има стабилна частна собственост“.

„В момента всеки български гражданин с имущество над 250 хил. лв. е на милостта на прокуратурата“, отбеляза още Кънев и изказа мнение, че голяма част от повдигнатите обвинения са смешни от наказателно-правна гледна точка и те са повдигнати именно с тази цел – да се включи репресивната машина и да започне процес по запориране и евентуално конфискация. „Запорите, възбраните и тормозът върху хората, на които прокуратурата е повдигнала обвинение, ще бъдат много сериозни“, смята зам.-председателят на ДСБ.

Радан Кънев определи като правилно решението на президента да наложи вето на „тайните арести“. Според него това е поредна мярка, която погазва основни правни принципи. Дано да чуят мотивите на президента, каза той. По думите му приетото е голям риск за всеки български гражданин.

"Демократична България" най-вероятно ще прескочи парламентарния праг, а може би и доста повече, смята Радан Кънев. Той подчерта обаче, че това не може да бъде цел, целите трябва да са много по-високи.


http://www.paragraph22.bg/22-novini/read/radan-kunev-antikorucionniiat-zakon-e-za-konstitucionniia-sud

52
http://old.segabg.com/replies.php?id=301062

Цитат
ddantgwyn 22 Сеп 2017 18:58
Една интересна статия от паяжината:

End of an Era? The Slow Death of Europe's Social Democrats

Across Europe, social democratic parties are in crisis and on Sunday, the German SPD could slide to its worst result since World War II. What has happened to the once-glorious center-left parties on the Continent? And how can they recover?

http://www.spiegel.de/international/europe/the-demise-of-social-democracy-in-europe-a-1168670.html

53
...намирам тази статия за поредната поръчкова публикация, разминаваща се с действителността, някакво странно желателно мислене, кому е нужно?

                                Младите българи: по-социални и по-прагматични

Младото поколение в България показва нарастваща европейска идентичност и заедно с това растящи признаци на национализъм. Намерението за емиграция не е толкова силно, както в предишни години, но отчуждението сред ромите, например, се задълбочава. Като че ли за пръв път страхът от социални несправедливости изпъква и това е още един симптом на преодоляване на известния индивидуализъм, който младото поколение в предишни периоди споделяше. Днешните млади са по-социални, може би по-прагматични, по-оптимистични, по-отдалечени от гражданска и политическа активност и все повече отлагащи напускането на родителския дом.  Това са част от изводите от младежко изследване, представено от експертите от Института по социология „Иван Хаджийски“, социологическа агенция „Галъп интернешънъл“ и фондация „Фридрих Еберт“. Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г.

Сред страховете на младежта с 45% от споменавания изпъква социалната несправедливост. Сериозно е усещането за корупция – в 42% от отговорите, както и бедността – отново в 42%. Въобще, социалното сред младите хора започва да се уравновесява с господстващия в предходните години индивидуализъм. Това се доказва и от факта, че сред младото поколение социалните мрежи изместват телевизията като основен медиен канал.

Натискът за емиграция намалява. Ако през 2002 г. 14% казваха, че нямат намерение да емигрират, през 2014 г. делът е 47%, а през 2018 г. е 61%. Решението за емиграция все по-малко се възприема като повратен момент и все повече като мобилност, улеснена от европейските програми за младежки пътувания. Заедно с европейското чувство, може би расте и национализмът по проявление на патриотизъм и национализъм, българските младежи застават в челото на региона.

Расте декларативната привързаност към брака и двудетния модел, но в същото време статистиката показва, че бракът все повече се отлага, както и напускането на родителския дом. Сексуалната разкрепостеност се разпространява. Ако през 2014 г. 42% намираха въздържанието преди сватбата за остаряло схващане, сега този дял е 66%.

Смартфоните, автомобилите и компютрите се смятат за задължително, независимо какъв жизнен стандарт имат младите хора.

За банална цел се смята също така – висшето образование (разбира се, с изключение на ромите). През 1987 г. 54% искаха висше образование, през 1995 г. – 62%, през 2002г. – 69%, през 2014 г. – 73%, а сега са 59%, т.е. тенденцията за ръст се пречупва. Младежите масово споделят разминавания в изискванията на пазара на труда и това, което получават в университета. Като водещ критерий за намиране на работа, изпъква късметът. А общо близо 60% са съгласни, че у нас е вероятно или по-скоро възможно оценките да се купуват.

Като цяло поколението е настроено по-оптимистично, като че ли по-прагматично, в същото време все по-дистанцирано от политиката и формите на гражданско участие. Минимални са желанията за участие в различни форми на активизъм.


http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/mladite-bulgari-po-socialni-i-po-pragmatichni

54
...срамна работа...

.....награди от националния конкурс „Полицаят е мой приятел и учител"

Леа Борисова от ОУ „Професор Марин Дринов“ – Кюстендил, София Лъчезарова и Дария Боюклийска от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Дупница получиха грамоти и подаръци от Националния коледен конкурс за детска рисунка „Полицаят е мой приятел и учител“, съобщават от Пресцентъра на ОД на МВР - Кюстендил. 
Наградените  момичета са третокласнички и се състезаваха с още 81 участника от страната.  Работите им бяха оценявани от жури в главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.Те са доброволци в проекта „Детско полицейско управление“ към двете училища, ученички в трети клас са.

Наградите на София и Дария бяха връчени днес в РУ Дупница от директора на ОДМВР ст. комисар Е.Стамболийски. Двете момичета заедно  с  ръководителя на проекта инспектор Николай Иванов, със съучениците си и учителите им бяха гости в РУ Дупница.
.....

http://www.paragraph22.bg/22-novini/read/tri-momicheta-ot-kiustendilska-oblast-s-nagradi-ot-nacionalniia-konkurs-policaiat-e-moi-priiatel-i-uchitel

55

Десислава Радева: Състезанието по правопис „Пазим езика си“ става национално

Състезанието по български език „Пазим езика си“, организирано от гражданското сдружение „Живата вода на България“, тази година става национално. Първото издание на състезанието беше през миналата година. Като пилотно то събуди голям интерес от страна на ученици, учители и родители.

„Пазим езика си 2019“ срещна широка подкрепа, като зад него застанаха всички университети в България, в които се изучава специалност „Българска филология“ –  Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, както и Българската академия на науките (БАН). Логистичен партньор на състезанието по български език е Министерството на образованието и науката.

През тази година всички ученици от страната в  V и VI клас ще могат да се съревновават помежду си, като покажат колко добре владеят българския език. Стремежът на инициаторите е да се насърчи създаването на трайни умения у учениците за правоговор и правопис на книжовен език, както и фокусиране на общественото внимание към все по-ширещата се неграмотност и масово използване на чуждици.

„Стремежът ни е чрез „Пазим езика си“ да ангажираме учениците малко по-нестандартно да подобряват своите правописни и граматически познания. И да събудим у тях любовта към родния език, както и желанието да стават все по-добри в използването му. Състезанието е за всички, не само за отличници“, заяви председателят на управителния съвет на „Живата вода на България“  Десислава Радева. 

Каузата припознаха много хора, които милеят за българския език и грамотността, и те стават нейни посланици.

Сред тях са писатели, поети, журналисти, актьори, музиканти като Алек Попов, Драгомир Симеонов, Маргарита Петкова, Веселина Седларска, Любен Дилов-син, Александър Секулов, Михаил Билалов, Бойка Велкова, Елена Петрова, Йоанна Темелкова, група „СкандаУ“, Дарин Маджаров от платформата Уча.се,  Айше Сали (БНТ) и Софи Маринова.

Участниците в „Пазим езика си“ тази година ще са разделени в две възрастови групи - V клас и VI  клас. Те ще се състезават в два изпитни кръга - на 20 април и 11 май. Крайният срок за записване в училищата по места е 13 април. 

В първия кръг децата от V клас ще покажат колко добре могат да се справят с диктовка и с разбирането на текст. Ще им бъде поставена и задача за проверяване на познанията за синоними.

​Учениците от VI също ще работят върху диктовка и въпроси за функционална грамотност. Освен това ще трябва да покажат познаване на богатството на българския език като „преведат“ текст, изпълнен с чуждици, както и да транслитерират текст, предложен им на латиница.

За втория кръг ще се класират първите седем деца от всяка възрастова група, показали най-добри резултати. Финалният кръг ще се проведе в СУ „Св. Климент Охридски. Проверката се извършва на място от петчленно жури, начело с проф. Владимир Атанасов, представител на катедрата „Методика“ във Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Предвиден е награден фонд.

За децата, заели  първите три места във всяка категория, ще има специална изненада, подготвена от организаторите и техните партньори. Изпитните материали са изготвени от миналогодишните съставители  – Рени Стоичкова, преподавател по български език, автор на редица учебни помагала, и Доротея Николова – журналист и ПР. Към тях тази година се присъединяват Цеца Петрова, учител по български език и литература, автор на учебници и учебни помагала, и Десислава Нейкова,  доктор по методика на обучението по български език.

„Със съжаление отбелязваме, че в последните години към студентските зали се запътват зрелостници с ниска правописна култура и с празноти в познанията за пунктуацията“, каза проф. д.и.н. Георги Колев, ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Той допълни, че поздравява организаторите и подкрепя идеята на конкурса, а академичната общност в университета адмирира и приветства всяка възможност децата ни да четат и пишат повече, да пазят езика ни, да не забравят корените и традициите си.

„Като наследник и духовен приемник на Търновската книжовна школа на св. Евтимий, патриарх Търновски, Великотърновският университет подкрепя всички форми, насочени към съхраняването на българската езикова и културна идентичност“, заяви ректорът на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Христо Бонджолов. По думите му състезанието „Пазим езика си“ е похвална, достойна за уважение и изключително важна инициатива.[/b]

http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/desislava-radeva-sustezanieto-po-pravopis-pazim-ezika-si-stava-nacionalno

56
проф. дървингов
02 Юни 2018 16:12
Мнения: 14,308
От: Bulgaria
   ...автор Чавдар Цолов, публикувано тук http://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/svobodata-na-oprostachvanetoСпорно, много спорно, особено това с купуването на таблет на всяко дете, да учело ... приемете го като алтернатива на това за безжичния интернет във всяко училище, публикувано тук http://old.segabg.com/replies.php?id=315353
Банкеръ Weekly
Свободата на опростачването

Наред с базовите ЕС-свободи на придвижване на хора, стоки и капитали специално за България трябва официално да се включи и свободата на движение към пълно опростачване. То най-често се отнася за битовизми, срещу които не е необходим запас от разсъдък, човек може и умозрително да се ориентира. Ето ви за пример едно пренебрежимо, но показателно дребнотемие.

Спомняте ли си онова мило детенце, дето написа писъмце на образователния министър, че раничката му била много тежичка?

И като се започна едно дрънкане на всякакви родителски, потребителски и учителски мнения. Все в тази посока - раницата убиец на нашите деца! Никой не пита специалисти, никой не слуша, всеки има мнение.

Преди дни обаче чух случайно по радиото един различен глас. Един глас, който окуражи моето свито сърце, което рафтира срещу огромните вълни от недоволство заради сизифовите усилия на ученичетата.

"Това, че тежките раници водят до сколиоза, е мит, защото не е възможно”, каза детският ортопед д-р Венелин Алексиев от Университетската болница по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев” в Горна баня. Самият той е баща на първокласничка. Не отрича, че раниците са тежки и могат да причинят дискомфорт, но няма как да доведат до изкривяване.

Е-е-е, докторе. Възвърна ми вярата в плурализма на мненията. Значи прав съм бил, като си мислех, че тия тръшканици около раниците мъчат повече всеотдайните родители, които ги носят до и от училище. И които за нищо на света няма да пратят отрочето да изхвърли кофата с боклука, камо ли да помогне на баба си на село да окопае картофите или да обере ягодите. Сакън! За спорт пък - да, бе, да вземе да се контузи или пък да зареже учението...

Но ще му купят мобилен - последен писък, таблет и лаптоп и ще го зарежат да се саморазвива. А то ще кисне пред носителите на виртуалната реалност с цената на увредени очи, болки в гърба и кръста, изкривявания, свърхтегло, сърдечни и бъбречни проблеми, увредена психика... И ще се превърне в социопат!

Винаги съм казвал, че основният проблем на българското образование е простият родител!

Вместо някой да е чул това, което казват ортопедите - а то е, че раницата е полезна, защото оправя щетите от таблета и компютъра, родители и учители в някакъв унес правят простотии.

Наскоро бе оповестен и "революционният метод" за справяне с ужасната раница. В някакво училище директорката викнала дърводелеца и той направил шкафче за всяко дете. Училището пък с помощта и на дарения купило втори комплект учебници на ученическа глава, за да може да не се носи бумащината от и до вкъщи. Радост голяма!

Абе, хора, цивилизацията на запад и на север от Виена маха хартията, а ние я множим. Защо не купят по един таблет на децата, за да могат по всяко време да си учат урока и да се упражняват върху него? А трошат грешни пари - помагалата на учениците от V до VII клас струват 80 лева. Ми то един таблет е горе-долу толкова...

Но колкото ще има електронен дневник за учителя и електронен бележник за ученика, и родителят ще може в реално време да следи какво прави питомецът в школото, толкова ще има и електронно обучение. Наливайте пари в учителски заплати, за да са доволни и да не крякат, че преподават като в килийно училище. И толкоз.

Като опряхме до преподавателския състав, тези дни една учителка от Симеоновград е шокирала абитуриентите. Балът се е празнувал в Меката на чалгата - ресторант „Приказките“. Петдесет и осем годишната учителка разцепила дансинга с мръсни танци, помагала на младеж да прави стриптийз, салфетки хвърчали, тя лазела по дансинга, полата палаво се вдигала до бикините, правела еднозначно сексуални движения...

Тук коментарът е само един: "Някои казват, че жената близо до 60-те вече е изпуснала всички влакове".

Да, но остават яхтите и самолетите...
~~~~
Чок觧
02 Юни 2018 18:28
   Статия , написана в типичния български стил да се оплюе някого , да се даде някаква нефелна идея , представена за велика и за завършек - отново да се оплюе някого !
Аз ще споделя моите наблюдения и ще направя свои предложения , без да претендирам , че са най-умните .
Наблюденията ми в Израел : Децата носят раници , не чанти . Някои раници са на колелца , като домашните колички за пазаруване .
Учебниците са разделени примерно на "Английски за I срок за 4 клас" и "Английски за II срок за 4 клас" - така чантата става два пъти по лека(в Израел има два срока) Учебните помагала към всеки учебник също са разделени така . Всичките са формат А4 и с меки корици .
Часовете почват в 8:00 и завършват в 13:00
Това е за светските училища - в религиозните , благодарение на това , че религиозните партии са от доста години в правителството и доят и изнудват коалиционните си партньори , почти всички ученици над 5 клас имат лаптопи , спортните им площадки са със сенници , докато светските се пекат като гущери в часовете по физкултура . В религиозните училища има климатици във всяка класна стая , в светските докато учеше малкият ми син - нямаше .
***
Не знам дали таблета е доброто решение , но според мен той дава възможност да се използва и за неучебни цели - игри , гледане на видео , участие в социални мрежи и тнт . Един ЧЕТЕЦ мисля , че е по-доброто решение - зарежда се с учебниците и помагалата за съответния клас и нищо повече излишно . Могат да се добавят задължителните книги по литература . Не съм имал ЧЕТЕЦ , не знам как работи , но мисля , че няма и да уморява очите , а и бързо ще може да се възстанови загубената информация и е по-удобен за четене .
~~~
Чок觧
   Колкото до учителката - не е била на абитурентското тържество , празнувала е отделно , възможно е да си е пийнала малко повече - и тя е човек като всички останали . Верно е ,че трябва да дава пример с поведението си - сгрешила е и подала е молба за напускане . Но намеците за възраста на една жена , която и да е тя , не правят чест на никого !
~~~
Old_BG
02 Юни 2018 20:57
   Чоки, уважавам те бе човеко!
Професоре, приятелски съвет . Чети по малко!
Виж как някои, с никакво четене, се издигнаха до висините!
Hateras
02 Юни 2018 22:50
Мнения: 1,777
От: Bulgaria
   Чоки,
---
Определено, четец с e-ink екран е по-добре за очите. А и много от сегашните четци си имат WiFi карта, та могат да се възползват от училищната мрежа.

57
Във форума-майка Тути имаше своя китайска тема, която поддържаше и беше интересно.
Ето едно американско мнение от 6 март т.г. (Foreign Affairs) - https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2019-03-06/problem-xis-china-model?utm_medium=newsletters&utm_source=twofa&utm_content=20190308&utm_campaign=TWOFA%20030719%20The%20Problem%20With%20Xi%E2%80%99s%20China%20Model&utm_term=FA%20This%20Week%20-%20112017.
Къде изчезна този хубав човек Тути? Той има какво да ни каже по въпроса. Жалок, ако и той като бонго се е обидил нещо.

The Problem With Xi’s China Model
Why Its Successes Are Becoming Liabilities
By Elizabeth C. Economy

As China’s National People’s Congress and its advisory body, the Chinese People’s Political Consultative Conference, gather this March in Beijing for their annual two-week sessions to discuss the country’s challenges and path forward, President Xi Jinping may well be tempted to take a victory lap. Within his first five years in office, he has pioneered his own style of Chinese politics, at last upending the model Deng Xiaoping established 30 years ago. As I wrote in Foreign Affairs last year (“China’s New Revolution,” May/June 2018), Xi has moved away from Deng’s consensus-based decision-making and consolidated institutional power in his own hands. He has driven the Chinese Communist Party (CCP) more deeply into Chinese political, social, and economic life, while constraining the influence of foreign ideas and economic competition. And he has abandoned Deng’s low-profile foreign policy in favor of one that is ambitious and expansive.

And yet the mood in Beijing is far from victorious. As Xi begins his second five-year term as CCP general secretary and (soon) president, there are signs that the new model’s very successes are becoming liabilities. Too much party control is contributing to a stagnant economy and societal discontent, while too much ambition has cooled the initial ardor with which many in the international community greeted Xi’s vision of a new global order “with Chinese characteristics.”
Stay informed.
In-depth analysis

Xi has given few signals publicly that anything has gone awry: the first speeches of his second term even suggest that he is doubling down on his current approach. Doing so will only exacerbate the challenges that are emerging. But fortunately, because most of the country’s current problems are of Xi’s own making, he still has both the time and the power to correct his course.

Xi’s accomplishments to date are undeniable. His efforts to consolidate institutional power paid off in March 2018, when he successfully maneuvered to eliminate the two-term limit on the presidency, ensuring that he could continue to hold three of the country’s most powerful positions—CCP general secretary, chairman of the Central Military Commission, and president—through at least 2027, if not beyond. His anticorruption campaign also continued to gain steam: in 2018, 621,000 officials were punished, a marked increase over the 527,000 detained in 2017. And dozens of universities have raced to establish new institutes and departments devoted to the study of Xi Jinping thought, a 14-point manifesto that includes the inviolability of CCP leadership, the rule of law, enhanced national security, and socialism with Chinese characteristics, among other broad commitments.

Under Xi’s leadership, the party now has eyes everywhere—literally. As many as 200 million surveillance cameras have already been installed in an effort to reduce crime and control social unrest. The surveillance technology will also play an essential role in the 2020 national rollout of the country’s social credit system, which will evaluate people’s political and economic trustworthiness and reward and punish them accordingly. The CCP has now established party committees within nearly 70 percent of all private enterprises and joint ventures, in order to ensure that the businesses advance the interests of the state. Beijing has also succeeded in constraining outside influences: thanks to a law passed two years ago, for example, the number of foreign nongovernmental organizations operating in China has fallen from more than 7,000 to just over 400. And “Made in China 2025”—China’s plan to protect its domestic firms from foreign competition in ten areas of critical cutting-edge technology—is well under way. The Sichuan provincial government, for example, has stipulated that for 15 types of medical devices, hospitals will be reimbursed only for procedures that use Chinese-manufactured devices.

Xi’s efforts to establish greater control at home have been matched by equally dramatic moves to assert control over areas China considers its sovereign territory. Xi has militarized seven artificial features in the South China Sea, and in January 2019, a Chinese naval official suggested that China might “further fortify” the islets if it feels threatened. As Beijing negotiates a South China Sea code of conduct with the Association of Southeast Asian Nations, it seeks to exclude non-ASEAN or Chinese multinationals from oil exploration and to bar foreign powers from conducting military drills, unless agreed to by all signatories. Meanwhile, Xi has increased the mainland’s political and economic control over Hong Kong, banning a pro-independence political party, calling on the Hong Kong media to resist pressure from “external forces” to criticize or challenge Beijing, and constructing a rail terminal on Hong Kong territory, which includes a customs check by China for travel to the mainland. Xi has also adopted a range of coercive economic and political policies toward Taiwan, including reducing the number of mainland tourists to the island, successfully persuading multinationals not to recognize Taiwan as a separate entity, and convincing five countries to switch their diplomatic recognition from Taiwan to the mainland, to try to advance his sovereignty claims. The Belt and Road Initiative—Xi’s grand-scale connectivity plan—now extends beyond Asia, Europe, and Africa to include Latin America. A little more than a year ago, the People’s Liberation Army set up a logistics base in Djibouti, and in private conversations, Chinese military officials acknowledge that scores more could follow.

Even as China expands its hard infrastructure—ports, railroads, highways, and pipelines—it has become an increasingly essential player in the technology sphere. Brands such as Alibaba, Lenovo, and Huawei have gone global, and more are on the horizon. A book by the Chinese tech guru Kai-Fu Lee proclaims that China will inevitably dominate in artificial intelligence—unsurprisingly, the book has become an international bestseller. Although Lee’s prediction may yet fall short, China is laying the foundation for AI leadership: two-thirds of the world’s investment in AI is in China, and China already boasts a commanding presence in areas such as drone and facial recognition technologies.

All these successes have made China attractive to smaller countries not only as an economic partner but as an ideological standard-bearer. Xi has admonished that the so-called China model offers countries disenchanted with Western-style market democracy a different path to development. In countries such as Ethiopia, Tanzania, and Uganda, the message resonates, and officials are learning from their Chinese counterparts how to control the media and constrain political dissent.
WITH GREAT POWER COMES GREAT PROBLEMS

For all its successes so far, however, the Xi model, fully realized, may simply be too much of a good thing. Too much party control—perhaps too consolidated into Xi’s hands—has contributed to economic stagnation. The constant stream of often competing directives from Beijing has produced paralysis at the local level. In August 2018, China’s Finance Ministry reinforced an earlier directive calling on local governments to issue more bonds to support infrastructure projects to help boost the slowing economy; many local governments had been resisting the government’s call because the projects have low returns. That same month, however, Beijing announced that officials who failed to implement Beijing’s policies could lose their jobs or be expelled from the party.

Xi’s predilection for state control in the economy has also starved the more efficient private sector of capital. His desire for enhanced party control within firms led one state-owned enterprise head to quit; he commented privately that the party committees wanted to make decisions but wouldn’t take responsibility when they failed. Evidence of economic distress abounds. The government is deleting statistics from the public record, a sure sign that things are not moving in the right direction. One economist has suggested that growth in 2018 fell to 1.67 percent, and the Shanghai stock market turned in the worst performance of any stock market in the world. Birthrates, which correlate closely with economic growth and optimism, fell to their lowest rate since 1961. Beijing has pulled back on its air pollution reduction targets—after some noteworthy initial success—out of concern that pollution control measures might further slow the economy.

The economic downturn has also stoked social discontent. Multiprovince strikes have galvanized crane operators as well as workers in food delivery and van delivery. A nationwide trucker strike erupted in the summer of 2018, as the online platform Manbang established a competitive bidding system that exerted downward pressure on haulage fees, highlighting the potentially disruptive effect of the gig economy on the Chinese work force. Most troubling to Xi, however, was likely the news that university Marxist groups were converging on Shenzhen’s Jasic Technology plant to stand beside workers and retired party cadres in support of efforts to organize independent labor unions. The protest was quickly shut down, but the moral legitimacy of its demands remains to be addressed. At the same time, broad social movements that cross age, gender, and class, such as those advocating women’s and LGBTQ rights, have arisen alongside the traditional protests around the environment, wages, and pensions.

Xi’s consolidation of power has not only cost China’s economy but raised suspicions around its enterprises abroad. The deepening penetration of the party into Chinese business has caused all Chinese companies to be viewed as extended arms of the CCP. Foreign firms and governments no longer have confidence that a Chinese company—private or not—can resist a CCP directive. Because of this assessment, they are cautious about drawing technology made by the Chinese national champion Huawei into their critical infrastructure.

Even the Belt and Road project risks bending under the weight of its ambitions. Some countries, including Bangladesh, Malaysia, Myanmar, Pakistan, and Sierra Leone, among others, have reconsidered the deals they’ve made with China as their debts have mounted and/or environmental, labor, and governance concerns go unaddressed. Some experts within China now question the wisdom of the country’s foreign investments as many of the large state-owned enterprises driving the Belt and Road projects dramatically increase their debt-to-asset ratios—well beyond those incurred by other countries’ firms.

Amid all this turmoil, Xi’s efforts to project Chinese soft power have fallen flat. Beijing’s draconian treatment of its Uighur Muslim population in Xinjiang and its abduction of foreign citizens in China, such as the Swedish citizen Gui Minhai or the Canadians Michael Kovrig and Michael Spavor, undermine its efforts to shape a positive narrative of international engagement and leadership. In addition, Beijing’s mobilization of its overseas students globally for political and economic purposes, such as informing on other students who do not follow the Communist Party line, has led to a backlash in a number of countries. Moreover, Xi’s regulations have created a difficult operating environment for foreign nongovernmental organizations and businesses, the two constituencies most supportive of deeper engagement with China.

THE TRUMP FACTOR

The Trump administration’s reaction to Xi has only made things worse for Beijing. Most obviously, the U.S. government’s enforcement of tariffs on $250 billion in Chinese exports to the United States has weakened Chinese consumer confidence and caused some multinational corporations to shift or consider shifting manufacturing out of China to other countries. More profoundly, however, the administration and Congress have adopted a more bare-knuckled approach to Chinese global assertiveness. The White House has enhanced relations with Taiwan, increased the number of freedom of navigation operations in the South China Sea, constrained Chinese investment in areas of core U.S. technology, elevated international attention to Chinese human rights practices, and begun to compete directly with the Belt and Road Initiative through infrastructure investments in partnership with other countries, such as Australia, Japan, and New Zealand, as well as through the establishment of a new development finance institution, the U.S. International Development Finance Corporation.

The United States is not alone in resisting Xi’s charms. In the spring 2018 Pew Research Center polls, a 25-country median of 63 percent said they preferred a world in which the United States was the leading power, while 19 percent favored China (although Donald Trump himself fared poorly in the polls in comparison with Xi Jinping). Market democracies collectively have adopted a number of measures similar to those of the United States, and despite Trump’s questioning of the importance of partners and allies, his team has proved remarkably adept at coordinating approaches to many of these countries. Even in China, some intellectuals and entrepreneurs quietly state to visiting foreigners that the Trump administration provides an important bulwark against the worst excesses of the current Chinese model.
XI 2.0

For Xi to tackle the rapidly mounting problems his political model has created, he will need to undertake a significant course correction and modify many of his first-term initiatives. On the economic front, his priorities should include structural economic reform that gives preference to the private sector over state-owned enterprises and provides a level playing field for multinationals that want to do business with China. He should also take a revised approach to the Belt and Road Initiative that adopts international standards around governance—including transparency, risk management, and environmental and labor practices. Politically, China’s image and soft power would be greatly enhanced by a reduction in the government’s use of Chinese citizens abroad as tools of its political and economic objectives, a step back from its coercive policies toward Hong Kong and Taiwan, and a sharp reduction in its repressive policies toward its own citizens in Xinjiang and Tibet.

In his description of leadership, Xi is fond of using the analogy of a relay race: a baton is passed from one runner to the next, and each runner builds upon what has come before while delivering his own contribution. With the baton in Xi’s hand, the Chinese government has expanded its reach and influence at home and abroad. Yet the negative consequences of Xi’s approach—local government paralysis, a declining birthrate, and international opposition, among others—have begun to hold China back from the finish line. Xi needs to course correct—or perhaps pass the baton to the next runner.
[/b]

58
...не намирате ли това писание за типична "фейк нюз"?
Аз се срамувам!
Цитат

Спасиба галяма, г-н Борисов!
Автор: Анастас Добрев
07.03.2019 08:57

Визитата на руския премиер Дмитрий Медведев е вторият голям провал на самодейната дипломация на Борисов спрямо Русия след миналогодишната му безплодна разходка до Москва.
Разговорите между двамата премиери не се увенчаха с конкретни резултати. Няма напредък и по двата големи енергийни проекта от интерес за двете страни – „Турски поток“ и „Белене“. Колкото и да се опитват представителите на властта да представят визитата като постижение и признание за България като значим фактор на Балканите, икономическите отношения между двете страни тъпчат на място.
Особено след последвалото изявление на Газпром, че няма да участва в проекта за газов хъб „Балкан“.

~~~~
Провалът е консумиран, както и резилът от безпосочното блъщолевене на Борисов след  разговорите. От този поток на мисълта ще се запомнят само увеселителните лафове на българския премиер - „спасиба галяма“ и „нема да се плашите, сме сила голяма“ (по повод закупуването на новите ни изтребители). Както и фамилиарното обръщение на „ти“, придружено с дърварско потупване по ръката.

През цялото време Борисов шикалкавеше и сякаш се оправдаваше пред евроатлантическите си годподари, че въобще се среща с Медведев. "Има сили, които се възползват да задават въпроса НАТО или Русия. Ние ясно сме казали, че сме в НАТО, а отношенията ни с Русия са прагматични", натърти Борисов в задочния си диалог с неназованите критици. Нещо повече –  нарече национални предатели ония, които възпрепятстват проекта „Турски поток“ и искат да останат заровени 6 млрд. евро в празни тръби.
Но кои са тия злосторници и предатели на родината?
Не са ли това силите, чийто говорител се явява дясната му ръка Цветан Цветанов с неговия рефрен за „руската заплаха“ и „хибридните атаки“? Или силите, които диктуват външната ни политика през абсурдната външна министърка Захариева? Сиреч, същите тия сили, които крепят самия Борисов срещу известни услуги в ущърб на обществения интерес? Какво излиза? Че Борисов гълчи сам себе си! Пореден скеч. .....http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/galyamo-spasibo-g-n-borisov[/b]
Странното е, че нито любимата газета, нито други уважавани "медии" съобщиха подобно нещо. Не съм следил хората на Поручика какво са писали, нито в. "Дума", но за първи път срещам таквоз синтезирано нещо.
А?

59
Цитат
Костовизмът е путинизъм и орбанизъм по дух. Доносите на ДСБ срещу Орбан са карикатура
Автор: Явор Дачков,
Костовизмът е путинизъм и орбанизъм по дух. А днешните десебари пишат доноси срещу него до ЕНП и повтарят като папагали либералните клишета за евроатлантическите ценнности. Проблемът бе, че самият Костов не се оказа костовист, а днешната карикатура, в която се превърна партията му, няма нищо общо с това. Костовизмът бе идея за силно лидерство, възстановяване на държавността и справедливостта и поставяне на националния интерес над всички останали. Това, което днес правят лидери като Путин и Орбан.
целият текст - http://glasove.com/categories/na-fokus/news/kostovizmyt-e-putinizym-i-orbanizym-po-duh-donosite-na-dsb-sreshtu-orban-sa-karikatura




60
Предварително се извинявам на Блондина и Левскаря, както и на von und zu Gossinger, че откривам нова тема - чудих се дали да не потърся място на материала в съществуващата тема за насилието, отказах се поради спецификата на текста и големината на материала. Посочването само на връзка към оригинала също не върши работа, по ред причини.
Ако администрацията реши, нека съкрати и премести текста другаде.

Текстът на Мария Радева е дълъг, не искам да го съкращавам - надявам се на вашата снизходителност.
Текстът е "специфичен", авторката сама отбелязва, че се обръща към съратниците си - анархисти, недостатъчно проявяващи разбиране към проблемите !?! Има и някои весели моменти - например твърдението за ред без насилие и прочие...Оригиналът - http://www.anarchy.bg/articles/%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%88%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b5-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8/ Ако се абстрахираме от "анархическите забежки" може да видим много верни неща, върху които си струва ...
~~~~


През изминалата 2018 г. в публичното пространство се изговори и изписа много по темата за социално-половите взаимоотношения и насилието. Поводът беше т. нар. Истанбулска Конвенция, т. е. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. В хода на дебатите защитниците на документа представиха крайно обезпокоителни данни за домашното насилие в България. Случаите на убийства на жени от семейните им партньори даде основание да говорим за бум на фемицида. Уви, консервативните сили успяха да изместят обществения фокус от реално съществуващото насилие над жени, като подмениха темата с абсурдни дебати – от транссексуалните бежанци, през гей браковете до традиционните методи за справяне с домашното насилие чрез секс.

От друга страна, борбата срещу полово мотивираното насилие остана в полето на либералния дискурс и стратегии. Приведените доказателства за съществуването на насилие над жени в обществото ни пропуснаха по-общите социално-икономически фактори, които обуславят насилието на работното място (сексуален тормоз), на улицата (тормоз, изнасилване, убийство) и др. Битката се води срещу патриархата и за засилване на функциите на апарата за държавно насилие в частната сфера на дома.

В крайна сметка се избягва един възможен и необходим публичен разговор за различните измерения на насилието в обществото – социално-икономически, политически, физически, психически, сексуални.

Избягва се наложителната за бъдещето ни дискусия за системни взаимовръзки между различните проявления на насилието в обществото, в това число и базовото за капиталистическата система насилие за извличане на печалби с цената на живота на цялата планета и всичките ѝ обитатели.

Системните фактори, които произвеждат насилието в обществото – капитализмът като форма на организация на обществените отношения и патриархатът като съчленена с капитализма йерархическа система, – не се проблематизират достатъчно.

За съжаление, сред анархистите се среща тотално неразбиране на тази проблематика, поради което е важно да направим за себе си някои фундаментални разяснения.

Като анархисти се стремим към бъдещо общество без насилие и без груба сила за поддържане на реда, но същевременно сме наясно, че необходимостта от защита и освобождение на всички в рамките на съществуващия социален ред понякога ни принуждава да прибегнем до насилие. Ето защо ние трябва да осмислим и проблема с полово мотивираното насилие във всичките му измерения. Можем ли чрез репресивния апарат на държавата да се борим с насилието в домашната сфера? Можем ли да игнорираме или отричаме масови явления, защото не сме се сблъсквали с тях в личния си живот?

Домашното насилие и полово мотивираното насилие над жени не съществуват в социално-икономически вакуум. Те са аспект на системното социално насилие на капитализма, сраснат с патриархата като две допълващи се системи на експлоатация и доминация. Това срастване има специфични ефекти в обществените нагласи спрямо женския труд и ролята и мястото на жените в обществото.

Социално-икономическо насилие

Капитализмът е начин на организиране на производството на блага, при който една социална класа притежава средствата за производство, а друга класа притежава единствено способността си да работи и е принудена да продава труда си на собствениците на средствата за производство в замяна на част от произведените блага. Основно благо в тази система е печалбата, присвоявана от капиталистическата класа. Чрез икономически и социално политически механизми капиталистическата класа поддържа възпроизвеждането на тази система на доминация и експлоатация.
Сраснат с капитализма е патриархатът като възрастово-полова система за експлоатация и доминация, която осигурява извличането и натрупването на капитал основно чрез безвъзмезден домашен труд и възпроизводство на работническата класа. Жените, като подкласа в работническата класа, са натоварени с вменена отговорност за възпроизводството на семейната сфера, в това число и на човешки ресурс за капиталистическата система.
Тези две системи на потисничество и експлоатация обуславят половото разделение на труда, върху което акцентирахме по време на първомайското шествие на АРС във Варна миналата година в речта на Автономната организация на работещите майки и групата за женска солидарност в синдиката.
Като резултат от взаимното артикулиране на патриархалните норми с капиталистическата система, в страни като България наблюдаваме разделение на труда и професиите по пол („мъжка“ и „женска“ работа) както в официалната, така и в неформалната икономическа сфера. В официалната икономика това разделение е съпроводено от разлики в заплащането на труда на жените и мъжете. Половото разделение на професиите е видно и от езиковата форма на названията им: женски род за „женските“ професии и мъжки род за „мъжките“. Например, традиционно на български език говорим за медицинска сестра, детска учителка, шивачка, продавачка, сервитьорка, секретарка, чистачка, козметичка, стюардеса и т. н., както и за инженер, строител, техник, политик, професор и т. н. Макар че половото разделение на тези професии не е абсолютно (има мъже чистачи, шивачи, продавачи и жени инженери, политици, техници), професиите, асоциирани с женския труд, са с по-нисък социален статут и заплащане. Като цяло, високи постове заемат предимно мъже, докато на жените, независимо от обществената им позиция и професионална насоченост, се гледа основно като домакини. Дори когато жените работят, остава общественото очакване те да извършват грижовен труд в семейството и дома, да ползват отпуск за гледане на болни деца и възрастни роднини, да поддържат семейните и приятелски контакти и да обгрижват с безвъзмезден труд празничните трапези. Същевременно мъжете, независимо от професионалната им насоченост и лични умения, са натоварени с общественото очакване да осигуряват основния семеен доход и да извършват тежък физически труд и техническа поддръжка на дома и колата.
Домашният труд

Домашният труд е повсеместна форма на социално възпроизводителна дейност, която е изцяло пренебрегната като труд. Очаква се да бъде извършван безвъзмездно като роднинска или приятелска услуга на добра воля. Домашният труд не участва във формирането на БВП и се зачита в официалната икономика единствено под формата на отпуск от работа по майчинство, когато бива компенсиран от социално-осигурителната система. Българска стопанска камара посегна на това единствено икономическо признание на домашния труд на жените с искането по време на отпуска по майчинство да не се натрупва платен годишен отпуск.
Всички останали аспекти на домашния труд – готвене, сервиране, разтребване, пране, сгъване, гладене на дрехи, гледане на деца, кърмене, хигиена на децата, търсене и осигуряване на детска градина и училище, обгрижване на ежедневните битови нужди на учениците, поддържане на социални контакти с институциите и приятелските кръгове, грижа за малки, стари и болни, планиране, пазаруване, сметки и т. н., и т. н. – остават завоалирани като „семейната сфера“, привидно отвъд икономическите отношения. В България тоталната експлоатация на женския труд се предлага в сантименталната опаковка на „традиционните семейни ценности“.
Пренебрегването на домашния труд като труд обуславя полови неравенства в разделението на труда в обществото. Стереотипът на „домакинята“ оправдава по-ниското заплащане на труда, извършван от жени в икономиката, на базата на вредни и неверни представи в обществото като цяло и сред работодателите в частност. Например, на жените се гледа като на ненадеждни работници, физически и емоционално неиздържливи. Тази представа е напълно погрешна предвид изключителната ангажираност на жените с физическото, социално и емоционално възпроизвеждане на човешкия вид. Поради многобройните им други задължения отвъд ограниченията на работното време обаче жените биват осъждани за склонността към отсъствия и закъснения, докато в същото време пак от тях се очаква да прекъсват работа, за да предоставят обгрижващ труд в дома. Уви, същият този обгрижващ труд се възприема от работодателите като загуба във вид на социален разход заради болнични и отпуск за обгрижване на болни деца и възрастни.
И така, в резултат на взаимосвързаните патриархат и капитализъм, жената работничка остава едновременно незаменима и невидима. Тя не се противи и не стачкува. Изолирана от организираните работнически и социални борби, трудещата се жена остава обект на системното насилие над жени в обществото. Един път тя е обект на трудова експлоатация в официалната икономика и в скритата домашна трудова среда. Втори път е обект на доминация на работното място и в семейната сфера поради ниската или никаква социално-икономическа и финансово-материална независимост. Принудена е да продава труда си при каквито условия намери и е принудена да живее в каквато среда има, защото патриархалните норми правят невъзможно социалното израстване и личната свобода на жените от работническата класа. Към това следва да добавим и символното насилие над жени навсякъде в публичното пространство, където женският образ е опредметен и е нормално да се гледа на жените като на пасивни и безплатни стоки, с които мъжете – и властничките – могат да постъпват както си пожелаят. Този изключително вреден стереотип обуславя психологическия, физически и сексуален тормоз над жени в абсолютно всички сфери на живота, на работа, на обществени места, у дома. Същият стереотип се възпроизвежда и от либералното говорене за жените като „жертви“ на домашно и сексуално насилие.
Ето защо АРС призовава жените да не подценяваме ежедневния ни безплатен труд в семейната сфера в ролята ни на домакини, като същевременно търсим начини заедно да излезем от дома и да участваме активно в социално-политическите борби, да се включваме активно и да инициираме събрания на работните места, в квартала, в детските градини, училищата и университетите и да настояваме семейната сфера да се социализира, като домашният труд стане официална част от икономиката, еднакво подходящ за мъже и за жени.
Социализиране на домашния труд

Социализирането на възпроизводителните дейности (домашният труд) трябва да бъде неизменен елемент от всяка програма или визия за системна промяна. Много рядко – да не кажа никога – се говори или прави нещо за социализирането на домашната сфера сред анархистите (осигуряване и поддържане на жилище, готвене, пране, пазаруване, гледане на деца и тяхното образование и т. н.). Някакви бегли опити в тази насока са били земеделско-производителни кооперативи, потребителски кооперации, свободно-образователни инициативи и подобни в историята на социалните центрове и синдиката. Най-ярък пример, разбира се, за самоорганизирано социализиране на бита без държавно участие остават „Храна, а не Война!“, ангажирани със споделено готвене и хранене заедно с хора в нужда, поддържане на градина на общността, солидарни душове, самоорганизиран подслон за хора без дом през зимата, както и групи за взаимопомощ по специфични проблеми, включително група на жертвите на насилие над жени.
Пример за реформистки подход към социализирането на домашната сфера е комплексът от предложения към държавата, които колективът Левфем направиха в контекста на протеста срещу насилието над жени организиран от Българския фонд за жените. Предложенията включваха данъчна реформа към прогресивно облагане, намаляване на ДДС върху детски храни, базови медикаменти и други стоки от първа необходимост, повишаване на държавните субсидии в образованието и здравеопазването, за да се осигури масов достъп до качествено обслужване в болници, детски кухни, ясли, градини и училища, увеличаване на социалното подпомагане за майчинство, родителство, отглеждане на деца заедно с гарантирано осигуряване на реална заплата.
По този начин те разчупиха либералното клише за домашното насилие като изолирано от растящото социално неравенство. Напротив, акцентираха върху редица социално-икономически процеси, които правят жените уязвими потърпевши на засилващото се в обществото насилие. Например разрухата на промишлеността и земеделието в приватизационния процес след 1990 г., причинила безработица и трудова миграция, съпроводени от мизерия, задлъжняване и зависимост от мафиотски структури, спомага за превръщането на жените в обект на икономическо и физическо насилие. Освен това, подронването на социалната система и растящите корупция, произвол и безправие на работното място нанасят удар върху жените извършващи обичайно неформален и невидим грижовен труд срещу ниско или никакво заплащане. Всичко това е съпроводено от възхода на консервативните сили, при което унижението над жените се нормализира, случаите на насилие и убийства на жени остават безнаказани, а насилието над жени се политизира, както в случаите с Виктория Маринова, Десислава Иванчева и Биляна Петрова.
Друг подход към проблема за социализиране на домашните задължения е синдикалисткият. В протестите от 2017/2018 г. видяхме как две различни протестиращи общности – родителите на деца с увреждания и бившите работници от веригата Пикадили – поставиха искания в тази насока в контекста на по-общи борби за граждански и трудови права.
По отношение на личната помощ за обгрижване на деца с увреждания, през юни 2018 г. родителите поискаха право на един или повече асистенти според личните потребности, чийто труд да се заплаща от целеви бюджет, като родителите (най-често майките) да имат право сами да решават дали външен човек, или те сами да обгрижват децата си, но този полаган в семейството труд да се зачита като стаж и да се осигурява, т. е. да бъде припознат като труд дори когато се извършва от родителя. Когато през октомври 2018 г. те поискаха оставка на Валери Симеонов, работодателските организации в лицето на представителите на КРИБ Кирил Домусчиев и Евгени Иванов го защитиха.
В случая с Пикадили, през есента на 2017 г. работодателят отстъпи пред искането на бременните и майките да им бъдат внесени дължимите осигуровки в НАП, което беше постигнато с огромни координирани усилия на протестиращите работнички в два града – Варна и София. През 2018 г. обаче се оказа, че същите работнички, които са били в болничен за бременност, раждане или по майчинство, не успяват да получат дължимите обезщетения за платен годишен отпуск поради административни тънкости и хватки в осигуряването на достъп до Фонда за гарантиране на вземанията към НОИ.
И в двата случая неизбежната юридическа страна на този тип борба беше отнесена към Омбудсмана на републиката в лицето на Мая Манолова. В този смисъл протестите помогнаха на определено лице в държавната политиката да гради позитивен имидж сред избирателите, докато системата като цяло остава същата.
Вълните на недоволство на жените, майките и работничките имат различни причини, но всички са насочени към разширяване на социалните функции на държавата, които се свиват прогресивно през годините под натиска на неолибералния проект за глобална класова доминация. Повсеместна е практиката да се подписват договори на минимална заплата, което пряко засяга обезщетенията за болест – включително обгрижване на деца, болни и възрастни роднини, – майчинство и пенсии, т. е. отново непропорционално ощетяват работещите жени. Тези обезщетения са и без друго твърде ниски, а работодателските организации лобират за още повече привилегии. Предвид настъпващите по всички фронтове на социалната политика атаки на капиталистическата класа в лицето на работодателските организации, организираната работническа съпротива е наложителна.
Устойчива промяна може да случи само отдолу нагоре, чрез самоорганизиране на обикновените трудови хора, солидаризиране на различни каузи и засегнати групи на принципите на взаимопомощта и равнопоставеността. По този път самоорганизираните колективи сме изправени пред предизвикателството да осигуряваме максимален, всеобщ достъп до пряко-демократични процеси и институции за всички хора, а това включва ангажираните с възпроизводителен труд в дома предимно жени, които освен това са обект на различни форми на насилие в публичното пространство.
Заключение

Не можем да мислим за насилието над жени извън системното насилие, което характеризира капиталистическия начин на производство или капиталистическата система. Фокусирането от страна на либералните феминисти изключително върху битовото и полово мотивираното психологическо, физическо и сексуално насилие – което е неоспорим факт, – неглижира социално-икономическото насилие в обществото и системното му възпроизвеждане.
За разлика от либералния феминизъм, работническият феминизъм е метод на класова борба, при който социалната идентичност на трудещите се има смисъл, доколкото представлява съществен фактор в разделението и организацията на труда.
Организираното работническо движение трябва да взема присърце проблемите, произтичащи от трудовата сегрегация в капитализма. Да не забравяме, че домашният труд е труд. Трябва да създаваме практически условия за реално участие на всички трудещи се в социалната борба без компромиси.
Ситуацията поставя анархистите пред няколко предизвикателства, свързани с насилието в обществото.
Насилието е основополагащо взаимоотношение в капиталистическото общество. Капитализмът е изграден чрез насилие – колониалната експанзия, заграбването на земи в колониите и в собствените провинциални територии, първичното натрупване чрез грабеж и насилствен и принудителен труд. Системата се поддържа чрез експлоатация и репресии (полиция, военни, но и други методи на възпроизвеждане на зависимост).
Как влияе капиталистическото насилие на взаимоотношенията между хората в различни социални формирования като семейството, трудовия колектив, квартала гражданските организации?
Каква е ролята на държавата като носител на социална отговорност по проблемите с неравенството и насилието в междуличностните взаимоотношения? Има ли добра държава? Искаме ли повече държава в междуличностните взаимоотношения? Търсим ли алтернативи на държавното насилие за справяне с насилието над жени и домашното насилие?
Позволяваме ли на общественото насилие да формира междуличностните ни взаимоотношения? Какви ненасилствени методи в междуличностното и организационното общуване и в прякото социално политическо действие познаваме и използваме? •

Мария Радева

 

Страници: [1] 2