...пускам една дълга, спорна и объркана статия от един "динозавър", мисля, че е химик по образоание и политик по призвание. Статията е смес от исторически реминисценции, цитати, подмятания, закачки и подигравки ... не разбирам от нанотехнологии, не знам дали има нещо смислено в това модерно направление на научните търсения.
Още нещо - и ние в България имаме подобен Остап, за мое лично съжаление дундуркан като дете от моя баща - иде реч за о.з.полк. инж. Ставри Ставрев - може би по-паметливите ще си спомнят първите години от управлението Му, когато о.з. полк. Ставрев се явяваша по телевизиите, показваше произведените по негови (патентовани) технологии в Русия нанонеща, даряваше ги на българския народ за лечение и прочие, чак срам ме хващаше да го гледам и да си спомням ... та така, няма да се смеете силно, когато четете съчинението на Р.В., приемете го откъм веселата му страна.
И допълвайте, ако искате, с подобни весели истории...
Нанотехнологиите – надежда или съвременна алхимия
Румен Воденичаров
26.06.2019, 16:20
„Когато много хора са завладени от една и съща идея, възможността да се допуснат големи грешки рязко нараства“ Ницше
1927-1930 год. в Русия НЕП-а е в миналото. Според Йосиф В. Сталин социализмът ще се строи в „една отделно взета страна“. Световната революция се отлага. Облаци се струпват над главата на Троцки и неговите сънародници-интернационалисти, осъществили Октомврийската революция и създали Коминтерна с други намерения. От руската империя, обаче, са останали много материални ценности, които „велики комбинатори“ като Остап Бендер методично отнемат от притежателите им с помощта на „400 сравнително почтени начини“ в преследване на своята егоистична мечта – заселване в слънчевия Рио де Жанейро.
Знае се как завършва Бендер преди 90 години. Но неговият „светъл“ пример се оказва заразителен и безсмъртен. В периоди на преход, когато ориентирите са объркани и погрешни, а властта е слаба, подобно на мухъл в изключен хладилник, се множат клонинги на Остап Бендер. И те, също като него, владеят „сравнително почтените начини“ за присвояване на чужди пари и за откриване на сметки в офшорни банки.
На огромна страна като СССР отиваха и грандиозни проекти
Не малко от тях се оказваха безумни. През 50-те години на миналия век акад. Трофим Лисенко твърдеше, че ако на една крава се отреже опашката, телето й не ще има с какво да пъди мухите, т.е. придобитите изменения ще могат да се онаследяват. Други Бендеровци бяха готови с план за обръщане течението на големите сибирски реки от север на юг. Трети лекуваха (и май продължават на лекуват) рак с комбинация от билки по пълнолуние. Общото между тези „иноватори“ беше, че зад всеки от тях седеше овластен партиен ръководител и разпъваше над него чадър, за да избегне наказателно преследване за разхищаване и присвояване на държавни средства.
В 1993 година – социалистическа до този момент Русия, тръгна към пазарна икономика, т.е. към капитализъм. Това беше чисто предателство на политическия елит довело до разпадане на СССР. Нямаше обективни предпоставки за революция със смяна на собствеността. Странно. Но се случи същото, което стана и преди 100 години, когато болшевишката власт попадна в ръцете на една безспорно талантлива група от обществото.
В средата на 80-те години в Ленинград, Анатолий Собчак сформира група млади обещаващи икономисти, които трябваше да подготвят програма за конвергенция на двете социално-икономически системи. Те бяха командировани в САЩ и Австрия. След разстрела на Парламента от Елцин през октомври 1993г., т.нар. младореформатори влязоха във властта: Кудрин, Чубайс, Набиулина, Березовски, Милер, Абрамович и др. Кой от кого по-нависоко и на по-стратегически позиции.
Тогава с приватизацията на индустрията (под ръководството на Анатолй Чубайс и американски съветници) се появиха новите собственици. Закупили на безценица структурно определящи предприятия, те си избраха трудно изтрезняващ президент и започнаха своя пир по време на чума. След няколко години разграбване, великата страна (вече РФ) беше доведена до разпад. Някои от олигарсите може би са имали други представи, трупайки милиони от продажбата на суровини и полезни изкопаеми, но фактът, че банковите им сметки и до днес са в чужбина, говори сам за себе си. Сега, само Китай може да съперничи на нова Русия по брой на милиардерите.
Този „елит“ от младореформатори и новобогаташи парадира с богатството си, живее в паралелен свят и може да бъде определен като неприкрито русофобски, въпреки че кариерното израстване на по-възрастните от тях задължително минава през членство в КПСС. Така да се каже – нищо по-различно от активистите на ГЕРБ и СДС в България.
Има едно знаково име на държавен служител: Анатолий Чубайс, който оцелява при всички превратности, независимо от щетите, които е нанесъл и продължава да нанася на Русия. Собственикът на ЮКОС Михаил Ходорковски прекара няколко години в трудово изправителна колония, други новобогаташи се изнесоха спешно в Израел, Кипър или Лондон. За олигарха Дерипаска дори се шегуват: „Беше патриот, стана киприот“. Само Анатолий Чубайс е непоклатим. Сякаш нищо не се е случило: той продължаваше да заема място все в ръководния елит, бидейки в същото време най-мразеният ненаказан младореформатор от Питерското котило на Анатолий Собчак. Казват, че му е бил предложен като перспективен кадър от друг негов сънародник – Юрий Андропов. Собчак и Андропов вече не са между живите, но чадърът над „Толя Рыжий“ (Чубайс), разпънат от Елцин, си е на мястото и успешно действа. И светът недоумява как стана възможно в демократична Русия скромната кантора „Рога и копита“ на Бендер да се разрастне в корпорация „РОСНАНО“ с ранг и финансиране цяло на министерство?
Историята е следната: след 1993 г. „Толя Рыжий“ беше назначен за глава на „Росимущество“ – федералната агенция за управление на държавното имущество. Започна тоталната приватизация, т.е. великото разграбване на руската индустрия. „Приватизирайте поголовно! Всеки продаден завод е пирон в ковчега на комунизма“. Чубайс предоставя четвъртия етаж на „Росимущество“ на 40 американски съветници с достъп до цялата документация на десетки заводи, вкл. на руските военни заводи. Съответно – всички секретни технологии, всички секрети на химическата, авиационната и космическата програми отплуват за Съединените щати. С ваучери, днешните олигарси закупуват и натоварват на палети най-големите предприятия на петролната и металообработващата промишленост. „Приватизацията а ла Чубайс е черна дупка за руската икономика“, пишат още тогава анализаторите. Но президентът Елцин съвсем не забелязва това. И започва организираният хаос в руската икономика.
Анатолий Чубайс има отработен алгоритъм: той винаги си признава вината и излиза сух от всяка ситуация. “Трябваше да избираме между бандитски комунизъм и бандитски капитализъм. Ние прекрасно разбирахме, че създаваме нова класа собственици“, обясняваше той. „От Чубайса как от гуся вода“, казва икономистът Михаил Делягин. През 1996 г. Чубайс оглавява Администрацията на президента – нещо като Свети Петър, който държи ключовете от Рая. Ясно защо. Толя Рыжий имаше за цел политически да узакони и закрепи грабежът в икономиката, а това можеше да бъде направено само от такава позиция.
Олигарсите начело с Березовски фалшифицираха втория мандат на Елцин, който преди изборите имаше рейтинг само 5%. По това време човек на Чубайс беше заловен от ФСБ с 500 000 долара предназначени за подкупване на руския културен елит. Но изгоря ген. Александър Коржаков, който бе уволнен, а Чубайс дори стана зам. мин. председател и министър на финансите. В 1998 г. Руската икономика се срина окончателно. Тогава враговете на Русия измислиха обидното й определение: „Горна Волта с ракети“.
През 1998 г. МВФ спря финансирането на новите собственици. Последният транш от 5 млрд. долара бе разграбен от приятелския кръг на Чубайс. Одиторите са категорични, съставите на престъпленията са ясни, но чадърът над баш-приватизатора продължава да го пази. Вместо към затвора Толя Рыжий е преместен по хоризонтала и получава управлението на цялата руска енергетика. Човек, който през живота си не е влизал в цех, започва да реформира Единната Енергийна Система (ЕЕС) на Руската федерация! В резултат, системата се разпада на десетки компании, които произвеждат, транспортират и си продават една на друга електроенергия. Цената й обаче, вместо да намалява, започва да гони европейската. Край на излишъците по високоволтовите мрежи. Започват авариите: най-голямата е през 2009 г. в огромната Саяно-Шушенска водна електроцентрала (10 турбини, 75 загинали и загуби за милиарди).
Но „тлъстият котарак“ отново има късмет и е недосегаем за обвиненията на прокуратурата. Той поставя временно на директорския стол на „Роснанотех“ друг комбинатор от новосибирската група на ЕЕС – Леонид Меламед. И той не си поплюва – 220 млн рубли изчезват яко дим. В 2008 г. Чубайс. е преместен отново, този път лично от президента Путин, да управлява новосъздадената корпорация „РОСНАНО“. Тук ЧуБендер показва на какво е способен. За 10 години изпомпва от държавния бюджет 320 млрд. рубли за финансиране на 93 проекта, две трети от които не водят до нищо ново. Сметната палата на РФ е наясно, че „РОСНАНО“ „представлява финансова компания за обогатяване на група лица“, но това ни най-малко не понижава самочувствието на управляващия корпорацията. „Нанотехнологиите не са като картофи, които днес да засееш, а утре да събираш урожай. Резултатите идват не след една, не след 5, а най-вероятно след 10 години“ – поучава той разследващите журналисти, като перефразира президента Клинтън.
От 2008 до 2013 г. Чубайс е член на международния съвет на американската банка-гигант J.P.Morgan Chase – най-големият акционер на Федералната резервна система на САЩ. От какъв зор? Но нахалството му е обусловено от петербургската му биография. И премиерът Дмитрий Медведев и президентът Владимир Путин, дават зелена улица на нанотехнологиите, заявявайки, че „стават ключово направление в съвременната наука и промишленост.“ Медведев дори е убеден, че „в близките години развитието на нанотехнологиите е способно да измени облика на човечеството, да измени живота ни“(?!)
Резултатите на корпорацията „РОСНАНО“ за изминалите 10 години, в които Чубайс я управлява, са плачевни. Нанолампите със светодиоди се оказват китайски. Сгъваемият учебник (нанопланшетът-Plastic Logic), не може да замени учебниците и поврежда очите! Децата, които набират на клавиатура учебни текстове, показват отслабена памет! 40-килограмовият наномопед с корпус от въглеродни нанотръбички струва колкото една „Лада“ (9000 долара) и трябва да се монтира в Люксембург. Производството на литиево-йонните акумулатори (Лиотех) съвместно с Китай така и не тръгва, полисилициевите батерии (Нитол) също са провал. Като резултат „РОСНАНО“ търпи невероятни загуби, които за 2015 г. възлизат на 40 млрд. рубли.
Нано спекулантът работи на едро
Въпросът е дали всички реформи на Чубайс са само грешки или са съзнателна диверсия? Как стана възможно един единствен вредител да генерира щети, съизмерими с тези от Великата отечествена война. Оказва се, че е възможно. Необходимо и достатъчно условие е наличието на американски съветници и несъкрушим чадър. Нано ЧуБендерите имат силно развит нюх откъде могат безнаказано да бъдат спечелени пари. Достатъчно е да бъде заменена приставката микро (10-6) с нано (10-9) и нанотехнологията става просто една гениална операция за източване на пари от държавния бюджет. С приставката „нано“ се кръщават гранични технологии, при които се получават продукти с уникални свойства на веществото. Достатъчно е всичко това, което до сега наричахме ултрадисперсни системи или колоидни системи в механиката, фотониката, кристалографията, химията и биологията, да стане „нано“. Нано-спекулантът Чубайс работи на едро. В „РОСНАНО“ наноспециалистите получават 9 пъти по-високи заплати от професорите в Руската Академия на науките (РАН). На новогодишното тържество в края на 2017 година той даже се хвали „У нас много денег. У нас совсем много денег!“ За учудване е, защо президентът Путин продължава да го закриля с чадъра, завещан му от Елцин?
На всички призиви в Руската Дума Анатолий Чубайс да понесе наказателна отговорност, президентът Путин отговаря: „Анатолий Чубайс е допуснал грешки (в доклада на Сметната палата са доказани 9 състава на престъпления), заради които е създал лошо име. Но не трябва да се забравя, че хора като него промениха курса на нашата икономика и тренда на нейното развитие.“ Дали Владимир Путин вече не съжалява за тези си думи?
Говорейки за РОСНАНО, нека видим какво се крие зад вълшебната думичка „нано“. „Нано“ (джудже) е представка, въведена в употреба със системата SI през 1960 г. Представлява умножаване с 10-9, т.е. намаляване на величина с 9 порядъка. Един нанометър (1 nm) в системата SI представлява 1 милиардна от метъра. Когато говорим за нано-размери, то имаме предвид частици от 1 до 100 nm. В този диапазон броят на молекулите на повърхността на частиците нараства в сравнение с тези във вътрешността им. Така например, за частица с размер 10 nm или 10-8 m, 17% от молекулите са на границата между частицата и средата около нея. А за още по-малки частици с размер само 1 nm или 10-9 m, всички молекули са на повърхността. И тъй като част от повърхностната им енергия е, така да се каже, в излишък, то това води до поява на нови свойства и повърхностни явления като адсорбция, катализ и др. Казано по друг начин, когато повече от 50% от молекулите на частиците са на повърхността, възникват повърхностни явления. Това става именно при размери от 10-9 до 10-7 m или от 1 до 100 nm, които се постигат с т.н. нанотехнологии. Благодарение на някои успешни от тях, електрониката действително навлезе от микро-размери в чиповете към нано-размери. Пести се материал, устройствата стават свръх миниатюрни, щади се околната среда... Но… има и нещо смущаващо.
Руският философ Александър Зиновиев казваше: „Разбирането не идва без усилия. Без усилия идват само заблудите“. В миналото учените-алхимици са търсели десетилетия наред философския камък. Сега дойде времето на нови алхимици или по-скоро ал-физици. Известно е, че „Физиците се шегуват“. През 1959 г. нобеловият лауреат Ричард Фейнман казва енигматично „There is plentyof room at the bottom“, което, казано на жаргон, звучи така: „Има още много хляб за физиците в света на атомните и молекулните размери, т.е. в света на нано-размерите“. Шегаджията Фейнман (написал автобиографичната книга „Вие, разбира се, се шегувате мистър Фейнман“), почина в 1988 г. без да разбере, че е обявен за „баща на нанотехнологиите“. Веднага се намират нано-спекуланти, като американският инженер Ерик Дрекслер (публикувал в 1996 г. книгата Engines of Creation - Машини на съзиданието), за които морето им е до колене и започват да тръбят, че „получаването на пълен контрол над материята на молекулярно ниво ще направи възможни големи технологични скокове.“
Гениалните квантови физици-теоретици от средата на 20 век винаги са се отнасяли пренебрежително към химията. Те казваха иронично, че цялата химия се базира само на уравнението на Шрьодингер и принципа на Паули. Но химиците, без да се обиждат и без да се шегуват, за две столетия създадоха милиони нови молекули и технологии, без които не бихме могли да си представим съвременната цивилизация. Те последователно навлизаха от макро- към микро- размерите на веществата, а от класическата химия се отдели една голяма част – наречена колоидна химия или химия на дисперсните системи. Колоидните частици са с размери от 1 до 100 милимикрона (нанометра) или от 10-9 до 10-7m, т.е. това са въпросните наночастици.
Хората отдавна използват колоидни системи в храната си, лекарствата, фармацията, лаково бояджийската промишленост, за пречистване на въздух и вода и др. Биохимиците и химиците обясниха защо при температура само 37оС в човешкото тяло протичат сложни реакции, защо само една искра може да взриви мелница за брашно или въглища, защо, като разреждаме мастика, се получават колоидни частици, които пък във фризера се превръщат в кристалоиди. Ортодоксалните физици нямат обяснение за тези феномени.
Но ето че един физик-теоретик като Робърт Фейнман на коледно парти на физиците в Калифорния през 1959 г. изрича една шега, която показва, че той не е имал достатъчна представа какво е постигнала експерименталната химия в областта на колоидните системи. Хора като инж. Дрекслер, които не разбират от шеги, но затова пък са готови да направят печеливш бизнес, веднага обсебват идеята и започват да спекулират с представката НАНО, съответно да отклоняват от бюджета огромни средства за научни изследвания. В САЩ през 2001 г. се създава Национална Нанотехнологична Инициатива (ННИ), към която се включват 20 федерални министерства и агенции с огромни бюджети. Само Министерството на отбраната по това време разполага с 500 млрд. долара годишно. Президентът Клинтън дава зелена улица на ННИ и гаранции на учените, че „За нашите изследователски цели ще са необходими 20 и повече години“. Следващият президент Буш дори подписва „Закон за развитие на нанотехнологиите в 21 век (108-153)“. Стратегическият план се актуализира всеки 3 години. Балонът на нанотехнологиите бързо се раздува. Обещанията както за подобряване на човешкото здраве и качеството на живота, така и за икономически ефект от трилиони след 10 години, не спират. Първоначалните 23 млрд инвестиции се удвояват. Наноистерията завладява не само Съединените щати, но и Япония, Китай и др. страни. В Русия, благодарение на младореформаторите на НАНО-тема, са сугестирани дори президентът Путин и премиерът Медведев.
Преди 20 години всичко, което идваше от неолибералната икономика на САЩ, в Русия се приемаше безкритично. Тлъстият котарак Толя Рыжий успя навреме да направи поредния си удар. Напук на своите критици той беше назначен лично от Путин за глава на корпорацията „РОСНАНО“ с огромен бюджет и мегаломански проекти по подобие на тези в Силиконовата долина (свръхпортативни компютри, сгъваеми наноучебници, лечение на рака с лекарства с насочено действие и безсмъртие на човека). И с тайната цел след време ЧуБендера да приватизира новата държавна кантора „Рога и копита“, чието финансиране съвсем не е НАНО, т.е. като за джудже.
Кораб-призрак в Саргасово море
Но ето, че 10-15 години изминаха. В електрониката успехите за миниатюризация са очевидни. В останалите области обаче, постиженията са скромни. Самият инж. Дрекслер днес признава, че резултатите от неговите изследвания и прогнози са преувеличени и съмнителни. Механичното манипулиране на молекулите със самопроизвеждащи се наноманипулатори в областта от 1 до 100 нм се оказва невъзможно. Революционната идея с молекулните наномашини, които ще могат да създават молекули по поръчка от отделни атоми, се оказва далечна перспектива. Няма опасност химиците да останат без работа. Защото както казват те: „Това е старият, изпитан локомотив на химията, на колоидните и ултрадисперсните системи, но лъснат с нано-слой като чайник, за да изглежда съвременен“.
Днес нано-истерията в света намалява. Корабът под гордия флаг на нанотехнологиите все още плава, но дали няма да плава дълго в Саргасовото море, в което е навлязъл? Как да се произвеждат нано-продуктите с безопасни за екологията методи? Как ще се ограничи преминаването им през стените на кръвоносните съдове? Акад. Третяков (РФ) твърди, че нанотехнологиите са като лекарствата, които могат да лекуват, но могат и да убиват. Но спекулациите с нанотехнологиите в Русия не са спрели. Чубайс дори предлага средства от пенсионния фонд да се пренасочват към корпорацията „РОСНАНО“ за проекти, които се оказват икономически абсолютно неизгодни и дори абсурдни.
И рейтингът на президента Владимир Путин пострада. След Световното първенство по футбол в 2018 г. той допусна увеличаване на пенсионната възраст и прокуратурата пак не получи достъп от правителството на Медведев до младореформаторите начело с Толя Рыжий. Бившият съветник на руския президент акад. Сергей Глазев директно ги определи като ОПГ (Организирана престъпна група). Някои анализатори (Михаил Хазин) дори смятат, че това е сценарий за свалянето на Владимир Путин от власт. Балансите, които прави Владимр Владимирович, са сложни, съображенията – неизвестни. Може би за това мелницата на справедливостта в Русия все още мели бавно, но страната е притаила дъх, защото обратното броене наближава нулата.
България също не беше подмината от нано-инфлуенцията. В 2009 г. с 50 млн. лева се бяхме включили в нано-истерията. Дори обявихме откриването на Български Нанотехнологичен център (съвместно с IBM). Тайна велика есть, защо само след няколко години участниците замесени в тази истерия, дадоха заден ход и върнаха 45 млн. лв. в държавния бюджет.
За всеки случай бихме отправили предупреждението: „Към нанотехнологиите – с повишено внимание!“. Имате късмет, че не можете да чуете мнението на доайена на колоидната химия - покойният акад. Алексей Шелудко. Защото физиците продължават да се шегуват, а хора като Анатолий Чубайс в Русия и специалисти по водородни технологии и плазма от вода (като Ах.Д. и д-р К.Тр.) у нас се оказват елементарни инкарнации на Великия комбинатор.
Покажи участието
. Така нар. “демократизация” на страната е по същество ликвидация на обществено богатство, деиндустриализация, деинтелектуализация и демодернизация. По данни на Международния валутен фонд брутният вътрешен продукт на страната през 1987 г. е 36.5 млрд. долара, в 1998 г. е три пъти по-малко – 12.2 млрд. долара (9). При това изследванията на процеса на деиндустриализация на страната стигат до извода, че той е бил подчинен повече на политически, отколкото на икономически цели (10).