извинявам се на модераторката - сега видях, че е създала нов раздел за исторически разсъждения - моля тази тема, ако е възможно, да бъде преместена там, благодаря
~~~~~~~~~
...да не се забравя, предвид непрекъснатите спекулации за споразумение между СССР и Германия от онова време.
Пепи, надявам се да ти е интересно, ако искаш, предложи и на миндербиндера да си глаголим по темата (ако иска)
~~~~~~~~~

В ранните часове на 30 септември 1938 г. е подписвано Мюнхенското споразумение между Хитлер, Мусолини, Невил Чембърлейн (премиер на Великобритания) и Едуар Даладие (премиер на Франция), с което Великите сили дават части от Чехословакия на Германия и Европа се понася към Втората световна война.

Чехословакия не е поканена да участва в конференцията, въпреки че това е съществена част от нейната територия. Освен Судетската област, населена предимно с немци, Германия и съседните Полша и Унгария завземат и други части от Чехословакия. Това преразпределение на територии е предшествано от „аншлуса” (присъединяването) на Австрия към Германия през март 1938 г. Месеци след Мюнхенското споразумение цяла Чехословакия е завзета от Хитлер.

При пристигането си в Лондон премиерът Чембърлейн размахва пред посрещачите договора и казва, че е донесъл „Мир за нашето време”. По-малко от година след този договор, на 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция ще влязат официално във война с Германия. Но в онзи момент Чембърлейн, премиер и лидер на консервативната партия, е посрещнат като победител в Лондон. В споразумението има постигнато съгласие, че двете страни Великобритания и Германия никога повече няма да воюват помежду си. Спомените от Първата световна война са още пресни и болезнени.

Същевременно Хитлер открито е заявил своята идеология в речи и официални изявления, в книгата си „Майн кампф”, в целите на нацистката партия, и с промените в Германия, от което не остават съмнения какво предстои. Затова и досега историци оспорват компромиса, направен от Чембърлейн.

Тогава тълпа от въодушевени посрещачи  съпровожда Чембърлейн от летището до двореца, поради което той изминава разстоянието от 14 км за час и половина, за да докладва на краля и да се появи с него на балкона на Бъкингамския дворец.

Премиерът Чембърлейн произнася фразата, че е осигурил „Мир за нашето време” и в реч пред парламента, с което предизвиква сред депутатите на мнозинството мощни ръкопляскания и ставане на крака.

Но след тази реч взима думата лидерът на опозицията вътре в консервативната партия Уинстън Чърчил и отправя упреци, че с това споразумение Великобритания се е държала недостойно към съюзническа Чехословакия. Чърчил се обръща към министрите, седнали в парламента на тържественото заседание, със следните думи, станали пророчески: „Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!”

Чехословакия има договор за военно сътрудничество с Франция и със СССР към онова време. На практика съюзниците Франция и Великобритания я предават в ръцете на Хитлер, като изпълняват ултимативните му искания. Това предизвиква недоволство сред опозиционни партии и политици в европейските страни, които са срещу идеологията и режима на Хитлер. Но споразумението е факт и преразпределението на Европа започва. Сталин също е недоволен, но не се намесва и не е канен да участва в споразумението.

Мюнхенското споразумение е предшествано от две лични срещи на Чембърлейн с Хитлер. На 15 септември 1938 г. Чембърлейн пристига в резиденцията на Хитлер Бергхоф в Берхтесгаден, Баварските Алпи, и води 3-часови разговори с фюрера. Дни преди това Хитлер е произнесъл войнствена реч пред среща на нацистката партия в Нюрнберг, в която напада Чехословакия с обвинения. Едино от тях е, че Чехословакия е режим, покровителстван от Франция. Според фюрера френският министър на авиацията бил казал: „Ние се нуждаем от тази държава като база, от която по-лесно да хвърляме бомби, за да разрушим германската икономика и индустрия.”
След като Чембърлейн се прибира в Лондон на консултации с министрите, на другия ден там пристига и френският премиер Едуар Даладие да си обединят позицията. Френските предложения варирали от война с Германия до предаване на Германия на онези части от Чехословакия с над 50% немско население, след което Великобритания и Франция ще гарантират нейната независимост. Обединяват се около варианта с предаване на Судетската област. Това не е прието от Чехословакия и от политически среди във Франция и Великобритания.

На 17 септември обучени в Германия паравоенни групи от судетски немци извършват нападения в Чехословакия, стига се до сблъсъци с местните власти, с резултат 100 убити и стотици ранени, а 2000 души са отвлечени в Германия.

На 18 септември Бенито Мусолини произнася реч в Триест, в която казва: „Ако има два лагера за и против Прага, нека да е ясно, че Италия е избрала на коя страна е” и дава ясно да се разбере, че подкрепя Хитлер.

На 22 септември 1938 г. Чембърлейн пристига в Бад Годесберг в Германия на нови разговори с Хитлер. Там директно казва на фюрера, че съюзниците Великобритания и Франция ще приемат присъединяването на Судетската област към Германия. Хитлер поздравява с ръкостискане това съгласие, обаче казва, че предложението на съюзниците вече е недостатъчно. От последната среща на фюрера с Чембърлейн при сблъсъците в Чехословакия имало убити немци и според Хитлер положението било нетърпимо за Германия. Хитлер заявява, че иска Чехословакия да бъде напълно заличена и разделенакато държава между Германия, Полша и Унгария.

Към края на разговорите се случва нещо, за което се предполага, че е било режисирано от Хитлер, за да окаже натиск върху Чембърлейн. В залата влиза помощник на Хитлер и му съобщава, че още немци са убити в Судетската област. Хитлер избухнал на висок глас: „Ще отмъстя за всеки един от тях! Чехия трябва да бъде унищожена!”. Малко по-късно, след като срещата с Чембърлейн приключва, Хитлер решил, че е отишъл твърде далеч и му се обажда по телефона да каже, че приема предложението само да се присъедини Судетската област към Германия, без повече териториални претенции и ще гарантира тези граници с Чехословакия.

На 23 септември в Чехословакия е съставено ново правителство начело с генерал Ян Сурови, което веднага обявява мобилизация за защита на страната. Това е посрещнато с голямо въодушевление от народа и за един ден в армията се записват 1 милион мъже, за да се бият за страната си. Чешката армия е била добре въоръжена, Чехословакия е силно развита индустриална страна, с по-голямо военно производство от Великобритания към онзи момент. СССР обявява, че е готов да помогне на Чехословакия, с войски, които да преминат през Полша и Румъния. Но и двете страни обявяват, че отказват да допуснат съветски войски да минават през тяхна територия.

На 24 септември Хитлер излиза с меморандум Чехословакия да предаде Судетската област (Судетенланд) на Германия не по-късно от 28 септември с референдум, проведен под контрол на немски и чехословашки сили. В меморандума се отправя заплаха, че ако Чехословакия не приеме до 14 часа на 28 септември, Германия ще завземе Судетската област.
Немски войски навлизат в Прага, март 1939 г. Чехите не са толкова радостни, за разлика от австрийците след аншлуса (виж по-долу). Снимка: Уикипедия

Междувременно генерали в немската армия са разтревожени от заплахите на Хитлер за война, смятат, че Германия не е в състояние да я води успешно, и организират заговор против него, който остава неосъществен. Според някои изследователи, ако Франция и Великобритания са били по-неотстъпчиви пред Хитлер, заговорът е могло до бъде осъществен и да се убеди немският народ, че политиката на Хитлер е авантюристична.

Чешките дипломати във Великобритания и Франция трескаво преговарят за изход от кризата (наричана Мюнхенска криза или Судетска криза). Въпреки че Чехословакия среща подкрепа в тези две страни сред политици и движения против режима на Хитлер, надделява предложението да предадат Судетската област на Германия, за да се избегне война. На 25 септември Чехословакия разбира, че не може да разчита на военна подкрепа и е на път да приеме предложението на Великобритания и Франция, съгласувано с Германия. На 26 септември обаче Хитлер излиза с нови искания настоявайки ентическите германци в Полша и Унгария също да бъдат удовлетворени. Хитлер произнася реч в Берлин, на която повтаря ултиматума Чехословакия да предаде Судетската област до 14 часа на 28 септември, или влизат във война.

На 28 септември, 4 часа преди да изтече ултиматумът на Хитлер, бързи разговори между външни министри и посланици организират Мюнхенската среща на другия ден. Мусолини се ангажира да накара Хитлер да отложи ултиматума с 24 часа. Той се обажда на посланика в Берлин и му казва да се свърже с фюрера, да потвърди, че е изцяло на негова страна, но ако може да отложи ултиматума. Хитлер получава съобщението от Мусолини, докато разговаря с френския посланик и казва пред него: „Моят добър приятел Бенито Мусолини ме моли да отложа с 24 часа ултиматума и аз се съгласявам.”

Срещата на най-високо равнище между Германия, Великобритания, Франция и Италия става на 29 септември и късно вечерта е постигнато споразумението. Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини го подписват около 1,30 часа през нощта на 30 септември.
След като Франция и Великобритания са сложили подписа си под споразумението, в Чехословакия става окончателно ясно, че няма да получат военна подкрепа. Така Чехословакия, изправена пред перспектива да води сама война с Германия, капитулира и приема предаването на Судетската област. Тя е предадена на Германия към 10 октомври, а през март следващата година Хитлер де факто поема контрола върху цяла Чехословакия, въпреки уверенията, че няма да отиде по-нататък.

През октомври 1938 г. 38% от територията на Бохемия, Моравия и Силезия отиват към Германия, заедно с 2,8 милиона германци, които празнуват, и около 600 хил. чехи. Същия месец една трета от територията на Словакия е анексирана от Унгария, а Полша присъединява малка част от северна Чехия.

На 4 декември 1938 г. в Судетската област има избори и над 90% от избирателите гласуват за Национал-социалистическата партия. Половин милион от судетските немци се присъединяват към нацистката партия, което е 17% от немското население там.

През август 1939 г. Хитлер постига подобен договор със Сталин –
Пактът „Молотов-Рибентроп” (по името на двамата тогавашни външни министри на Германия и СССР). Той е подписан на 23 август, седмица преди началото на Втората световна война. Чрез пакта двете държави по подобен на Мюнхенското споразумение начин си поделят изцяло Полша. Едно от обясненията за този пакт е, че СССР не е поканен на Мюнхенската конференция, защото е бил на страната на Чехословакия, и Хитлер по-късно е сключил отделно споразумение със Сталин. Пактът е опит на Хитлер да неутрализира намесата на СССР в плановете му в Европа като удовлетвори имперските амбиции на Сталин.

На 1 септември 1939 г. Германия навлиза с войските си в Полша и този ден се смята за началото на Втората световна война. Анексирането е предшествано от подобни дипломатически действия, речи и въоръжени провокации, както преди Мюнхенското споразумение. На 29 август 1939 г. в Полша обявяват мобилизация, но по искане на Франция и Великобритания я отменят веднага, отново с аргументи да избегнат войната. Малко преди това е подписан английско-полски договор за обща отбрана, като анекс към френско-полски военен съюз. Мобилизацията в Полша е подновена на другия ден, но вече е късно. Хитлер заповядва на подготвените по границата войски да атакуват в 4,45 часа сутринта на 1 септември.

На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия. В декларация премиерът Чембърлейн обявява, че ако Германия не започне да изтегля войските си от Полша до 11 часа, от този момент нататък ще бъдат в състояние на война.

На 17 септември в Полша нахлуват от изток съветски войски и си поделят с германските цялата територия на Полша.

На 22 юни 1941 г. Хитлер, след като е завзел или подчинил цяла Европа, напада и СССР по същия начин, с предварително струпани войски по границата. Сталин не вярвал, че Германия ще ги нападне, след като има подписан договор с нея и игнорирал всички съобщения от разузнаването за военната подготовка за нападение по границата. Дори немски войници и офицери комунисти, мобилизирани в армията за войната, бягали през границата да съобщят на руснаците какво се готви, а по заповед на Сталин били разстрелвани като английски провокатори. На сутринта на нападението когато събудили Сталин да му докладват, че Германия ги напада, той се скарал, че това били провокации и нещо се заблуждават.

Източник - https://e-vestnik.bg/28819/kartinki-ot-istoriata-myunhenskoto-sporazumenie-i-patyat-na-evropa-kam-vtorata-svetovna-voyna/?fbclid=IwAR3zQp8viSpY3WOw3XMDrvabGlFkz3Id5XHDhcNzcyLPujmLHwOAKFto3-k

 

Courtesy уважавания и обичан от нас Doctora ... хваща ме страх, като чета такива неща, някои знае ли нещо повече по въпроса?:
~~~~~
По общото мнение, четенето на Тулупа от аутокюто не беше никак убедително, тъй като той няма капацитета да разбере какво точно говори. Тиквата открай време е просто „говореща глава“, той трябва само да изпълнява точно заповедите на своите кукловоди и се интересува само от пачки и п@тки.
В цял свят като под индиго се инициират антиправителствени протести, като идеята е те да бъдат използвани като повод (оправдание) за закнодателни промени. По-голямата част от „промените“ в основните закони наглед ще бъдат социално и административно ориентирани, но тихомълком покрай тях завоалирано ще се вмъкнат текстове, позволяващи на държавата да разполага и да оперира с цифровите данни на своите граждани.
Както знаете, в последните месеци в много страни бяха инициирани промени в ключови закони. Например, в Русия Путин подписа указ за ДНК паспортизация още през 2019 г. В Дания през месец март 2020 г. беше направен опит да се въведе закон за принудително тестване за к()рона, дори, ако се налага, чрез употреба на сила от страна на полицията. В Русия на 21.05.2020 г. е приет Единен информационен регистър, като държавата се превръща в ексклузивен владелец на базите данни за своите граждани. Според промените в руското законодателство, държавата ще има пълен контрол върху цифровите данни на гражданите си.
Защо е необходима ДНК паспортизация и изграждане на суперкомпютър? ДНК молекулата излъчва слаба електромагнитна енергия, т.нар. био-фотони. Този електромагнитен отпечатък е специфичен за всеки индивид. Може да бъде използван като индивидуален иденификационен код – ID 2020. Няма нужда от въвеждането на допълнителен идентификационен чип за следене на локацията, така че „ваксината с нано-чип“ е просто контролирана утечка на информация за отвличане на вниманието от основната цел. Ние вече имаме индивидуален електромагнитен профил, наречен ДНК молекула. Трябва само да се вземат ДНК проби от хората посредством бокален (от лигавицата на бузата) или кръвен тест. Цифровизирането на тези данни ще улесни следенето на локацията и жизнените показатели на всеки индивид в реално време. Такива суперкомпютри са изградени в Китай, където успешно се прилага quick response QR-технологията. По този начин се спестяват много социални разходи на държавата: заплати на полицаи, следователи, лични лекари и т.н. С въвеждането на ID 2020 постепенно тези професии ще отпаднат. В този смисъл, лекарите и полицаите сами режат клона, на който седят, когато подкрепят хунтата на ГЕРБ в К0рона-терора над гражданите.
Със заповед от 2007 г. в срок до 2025 г. в Русия се предвижда въвеждането на био-съвместими устройства в човешкото тяло, които да осигурят непрекъснат контрол на жизнените и когнитивните функции и на локацията на всеки гражданин.
Изгражда се национална геномна база (електронен здравен регистър), по указ на президента Путин. До 2025 г. всеки руски гражданин трябва да притежава нов генетически паспорт. В България, ген. Мутафчийски „се изпусна“ в интервю, че на всички „тествани за К()вид“ ще им бъдат вменени нови ЕГН-та.
Според сега действащата в България Конституция, чл. 29, ал .2., никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. В този смисъл, ако се окаже, че серумите от т.нар. „тестове за к()вид“ не се изхвърлят, а се съхраняват при ниска температура и се изпращат за последващ ДНК анализ и дигитализация, това ще бъде нарушение на императивните норми на основния закон в Република България. (вж. Интервю на проф. Радка Арсениева и разследващ репортаж на Валя Ахчиева).
По подвеждащ начин на гражданите им се казва, че си правят „тестове за К0вид“, но не им се обяснява, че това са инструменти за ДНК анализ. Дори и да се принуждават гражданите да подписват някакъв документ, когато им правят тези „тестове“, това не представлява информирано съгласие, че серумите ще се използват за последващ ДНК анализ. Предоставянето на информация за вашето ДНК представлява асиметрична информация, тъй като „правителството“ и контролиращите органи ще имат инфромация за дължината на вашите теломери, а вие няма да имате съответната информация за дължината на техните теломери. Това е чувствителна и лична информация и от нея могат да се направят много точни изводи и прогнози за здравословното състояние и продължителността на живота на индивида. Хората си мислят, че ДНК молекулата има функцията само да кодира протеини, но това далеч не е така. Съществува технология, посредством която по пръстов отпечатък и капка кръв може да се постави изключително точна диагноза за здравословното състояние на индивида. Тази технология умишлено беше дискредитирана, а в последствие доразвита и засекретена. (виж технологията на Елизабет Холмс, компания Теранос)
Съхраняването на цифровизирана информация за здравословното състояние на индивида в електронен здравен регистър крие редица рискове за злоупотрби. Всеки човек с пари и влияние ще може да придобие данни за вашето здравословно състояние, дали сте подходящ за експлантация на тъкани и органи и т.н.
Досега с вземането на „тестове за к-вид“ се заобикаляше Конституцията, но въвеждането на ДНК паспортизация ID 2020 трябва бъде конституционно закрепено. Ето защо господарите на Боко му налагат да вземе „важно решение“ и да се направи за посмешище пред всички, сричайки облещен пред аутокюто.
Въвеждането на новата генетическа паспортизация ID 2020 ще бъде аргументирано с нуждата от „по-голяма сигурност и безопасност“, но всъщност основната цел е осигуряването на по-ефектвен контрол над населението. По подобен начин след 9/11 бяха въведени биометричните данни (пръстови отпечтъци и снимка на ретината) в паспортите и скенерите по летища, съдилища и др. обществени места.
Населението е подлагано на масирана пропаганда – по няколко пъти на ден от всички официозни „медии“ се залива с новини за „нови заразени“ и със снимки на епруветки с кръв, като по този начин се цели на подсъзнателно ниво да се внуши приемане на необходимостта да се правят масови тестове.
Ако продължаваме да си затваряме очите пред този нагъл и нескопосан опит за манипулация, сами ще се откажем и от малкото лична неприкосновеност, права и свободи, които са ни останали."

Накратко:
ДНК молекулата НЕПРЕКЪСНАТО ИЗЛЪЧВА био-фотони. Това е слаба електромагнитна енергия, ЕМ отпечатък, специфичен за всеки индивид.
Ако вземат вашия ЕМ отпечатък и излъчат съответната честота, могат да влияят на ВАС конкретно. Например ако конкретен ДНК алгоритъм се въведе в съоръжение - излъчвател като 5G.
Ето защо им трябват ТЕЗИ ТЕСТОВЕ - това са ДНК пробите. "Ваксинирането с чип" е фалшива новина за отвличане на вниманието.Затова правителството настоява за МАСОВО ТЕСТИРАНЕ.
5 G е УНИКАЛНА технология за въздействие върху ИЗБРАНИ КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ!
Трябва само да се въведе ДНК кода на конкретната цел (човек) 5 G -MARKED TARGET WEAPON
За разлика от йонизиращата радиация, която действа на всички, 5 G може да убива конкретни цели. Трябва само да се въведе тяхното ДНК.
Затова ТРЯБВА да се съберат ДНК данните на всички 6 милиона българи. Да се дигиализират и да се въведе в 5 G софтуера.
4. Посредством "тестовете" за К()вид се взема ДНК проби на всички. Бокално или кръвно.
5. Изпращат се в САЩ или в Германия (Киен) за дигитализация.
6. По план до края на декември 2020 ТРЯБВА ДА СА ВЗЕЛИ ДНК пробите на всички 6 милиона българи и да са пуснали 5 G.
7. Така ще могат да убиват само конкретни индивиди, а други да остават живи.
Евала на тези гниди!

Намирам долното най-малко за интересно, макар и отчасти спорно, особено в момента, в който се появява в публичното пространство. Написано е от учен, когото познавам и уважавам. 

Ето негов цитат при публикуването на текста за обсъждане, повтарям за обсъждане.

Бях обещал да изпратя нещо като "Минимална програма" на левицата за обсъждане. Сега го правя. Максималната програма я зная: смяна на капитализма със социализъм. Сега няма да се случи, но това не означава че не стои на дневен ред.

1.  Минималната програма на левите и социалистите
Крайната цел на партията на социалистите е насочена към премахване на капитализма. Но тъй като тази цел не може да бъде постигната в близко бъдеще, и понеже социалистите и левицата нямат пълно покритие на интересите и ценностите си, то може да се приложи една минимална програма от по-лесно осъществими искания с хоризонт 2025 г.
Повечето хора в България също искат минималното, както при революциите от 1968 г.: аз не искам да съм богат, не искам да съм герой, искам единствено да живея добре със себеподобни.

Възможни „опорни точки“ на Минималната програма до 2025 г.:

1.1.  За демографско развитие на България
-  пълно задоволяване на нуждите от детски ясли за детски градини и училища във всички български градове;-  безплатни и равни условия за достъп на българските деца до образование, здравеопазване, култура;-  изграждане на евтини и качествени държавни и общински жилища за семейства до 40 годишна възраст с деца;-  финансово-икономическа защита на българското семейство чрез семейно подоходно облагане и прогресивни данъци; годишни субсидии, включително чрез връщане на част от данъка, на семействата с доходи под жизнения минимум;-  минималната работна заплата на специалистите с висше образование, работещи по специалността, да бъде с 2/3 над минималната работна заплата за страната;-  „данъчна ваканция“ върху ДФЛ за завършилите бакалаври и магистри за 4 години след това;-  минималната пенсия да доближи 2/3 от минималната работна заплата;

1.2.  За опазване и възпроизводство на природната среда
-  пълна защита на невъзпроизводимите и частично възпроизводимите природни обществени ресурси;- разрешаване на концесиониране максимум до 20 години;- свеждане на депонирането на отпадъците под 50% и забрана за внос на отпадъци от чужди страни;-  мораториум върху всякаква промяна на статута на „Екологична мрежа Натура 2000“;-  осигуряване на обществен достъп до всички плажове, реки и планини;-  премахване на всички незаконно построени обекти;

1.3.  За развитие на структурата на българската икономика
-  равенство на обществената, държавната, общинската и частната собственост-  равенство на заплащането на труда независимо от формите на собственост;-  електронизация на държавните услуги и намаляване на административния апарат;-  преимуществено развитие на съществените сектори на икономиката-  възможно най-висока защита на националния капитал;-  плавно увеличаване на дела на обществената собственост към 50%;-  приемане на европейска минимална работна заплата1.4.  За развитие на политическата система
ü  демонополизиране на сегашната политическа системаü  един глас на парламентарни избори да е равен на 1 лев държавна субсидия за всички участващи в изборите;ü  провеждане на национални и местни референдуми на основата на минимално изискване от 10% от българските пълнолетни граждани;ü  преход към електронно гласуване.Ако левите хора не се обединят, а продължават да се упражняват във вождизъм, непоклатимост на тезите на Маркс, Енгелс и Ленин като в Корана, вяра че нещата ще станат механично, левицата няма бъдеще.
Prof. Boyan Durankev, Ph.D.

Arschloch!

Пускам цялото изказване на КорНи (прощавайте, дълго е), не защото тя липсва, защото това е едно актуално и силно изказване, което ще си остане ей така, без последствия ... както ще остане без последствия и окончателното решение на съда ... дали Каскета ще се сети да реагира, а?

Г-н Борисов, избихте хиляди здрави животни. Сега е време за справедливост

Декларация от името на ПГ на "БСП за България"

Уважаеми български граждани, помните ли лятото на 2018г. На 11 юли Българска агенция за безопасност на храните обяви първично възникнали огнища на болестта чума по дребните преживни животни в селата Крайново, Странджа, Шарково, община Болярово. Последваха редица решения и действия на институциите за умъртвяване на животните. Стопаните от региона не вярваха, че има зараза и се възпротивиха. В Шарково се стекоха хора от цялата страна и образуваха жива верига около дома на баба Дора. Обърнаха се тогава към нас за помощ и ние застанахме до тях. Водихме битка на два фронта – там, на място с колегите депутати и тук, в Народното събрание. В опита си да спрем необоснованото решение за избиване на животните внесохме редица питания, организирахме дебати. Часове наред лично участвах в разговорите в кабинета на председателя на парламента, където убеждавахме с аргументи щаба, министрите, премиера- да спре. Но вие, уважаеми управляващи, продължихте. Умъртвихте хиляди животни, без причина – твърдяхме тогава, а днес имаме доказателства за това. Последваха протести в София пред Министерския съвет. Ето вашата позиция в заглавията отпреди 2 години: „Корнелия Нинова е виновна за чумата по животните. Целта й е да свали ГЕРБ с преврат”, „Нинова организира и дава инструкции на протестиращите за пълзящ преврат”, „Подаваме сигнал до прокуратурата за провокация от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова към националната сигурност.” А г-н Борисов, с присъщия си цинизъм към болката на хората, тук, от това място, заяви следното: „Корнелия Нинова удивително ми напомня на канцлера Меркел. Със същите трикове я вкараха нея в тази процедура, както вас г-жо Нинова, с козичките. Даваха Средиземно море, трупове, издавени хора, удавено малко детенце. Това беше мощна хибридна атака и тя се върза, както вие сега. Аз понеже много обичам животните й завидях и аз исках да ги погаля козичките”. Г-н Борисов, само че вместо да ги погалите, ги избихте.Незаконно.

Намери се една смела жена –Ани от Болярово, която и с наша помощ се опълчи на това беззаконие, не допусна ветеринарите във фермата си, която и с наша помощ се опълчи на това беззаконие. Не допусна ветеринарите във фермата си. Наказахте я с глоба. Заличихте стопанството й в регистрите си, смятайки, че така ще заличите проблема на стотици хора в Ямболско. Но не я пречупихте. Тя заведе дело и след 2 години истината излезе. Ето я. Решение номер 7606 на Върховния административен съд, окончателно, без право на обжалване, в което пише следното, уважаеми българи: „Не са изложени обективни факти, установяващи безспорно наличие на болестта по животните и съображенията за вземането на крайни мерки за преодоляването й. В разглеждания казус липсват убедителни доказателства за развитие на болестта чума по дребните преживни животни във времето и в конкретния регион и степен на нейното разпространение. Липсват доказателства за това". По-нататък: "за обявените 11 умрели животни няма доказателство да са били заразени с чума. Нещо повече- доказателствата по делото, показанията на свидетелите, които дори да не са присъствали на конкретните дати на проверките, установяват доброто здравословно състояние на стадото през различните периоди в рамките на периода юли – септември 2018г". А от представената справка на БАБХ за наличието на животни към датата на внасяне на административния акт се установява, че 203 броя овце са живи, включително и двете овце с посочените по-горе ушни марки, с установени уж положителни резултати за наличие на антиген и на геном на вируса на чума. Анализът на доказателствата по делото опровергава извода за създадена непосредствена опасност за здравето на хора и животни в региона.

Сега е време за отговори, макар и след 2 години. Тук виждам част от говорителите и създателите на заглавията, които ви прочетох. Не сте вие виновни за тези заглавия, вие просто изпълнявате чужда воля. Тук друг трябва да отговаря. Но днес Вас ви каня тук, за да отговаряте - защо излъгахте за чумата по животните в Странджа? Защо ги избихте? Защо заличихте труда на десетки семейства? Защо обезлюдихте района? Защо излъгахте Европа и колко пари се получиха от Европа срещу лъжа – и сега ли ще кажете: „тихо, мълчете си, за да не ни накажат за измама“. Това ли е партията за европейско развитие на България? Един трябва да отговаря, защото от онова време министрите се смениха. Един е отговорен за тази политика на геноцид в онзи регион – и това е г-н Борисов. Въпросът е защо? Страховете на хората по онова време, липсата на информация, лъжливите изследвания, създадоха безумни версии. Знам, че не са верни: говореше се, че се обезлюдява регионът, за да се заселят бежанци. Че се убиват животни, за да се прикрият злоупотреби със субсидии. Че се унищожава родното производство, за да се даде път на големи корпорации, които да внасят месо в България. Сигурно нищо от това не е вярно. Беше плод на страхове, но тогава защо, ако нищо от това не е вярно, защо го направихте?

Това няма да остане безнаказано. Време е справедливост. Благодаря на всички наши депутати за усилията, че бяхме там, с грижа за хората. Първо, ще извикаме г-н Борисов на изслушване тук, за да обясни какво направи и защо го направи. Ще взема всички стенограми от дългочасовите разговори в кабинета на председателя на НС и ще ги обявя, за да се види кой какво говори там. Нека да се види как категорично заявявам, че няма чума по дребните преживни животни в Ямбол и как ми се отговаря, че организирам преврат. Всичко това ще стане публично. Ще помогна на всички, който се чувства засегнат, да заведе граждански иск, за причинените му вреди от вас. Ще помогнем на всеки, който иска да заведе наказателни дела за престъпленията на властта. Това, уважаеми управляващи, няма да е преврат, а грижа за хората. И това няма да е заплаха за националната сигурност, а справедливост за България.

Обръщам се към всички българи: Знам, че понякога ви е страх, знаем, че ви плашат, мачкат, рекетират. Но вижте тази крехка жена- Ани от Болярово. Когато си прав и смел, истината побеждава. Повече от всякога е време да бъдем смели, да се обединяваме, да си помагаме за общи действия срещу некомпетентното, корумпирано, вредно, а вече и опасно за България управление на Бойко Борисов.

https://www.youtube.com/watch?v=pSYZxHoe8ZQ&feature=share&fbclid=IwAR03iyM-Efv1KS4UVY176Yx0DRMW9toT5lGZXxbGYL8OWcSvhvc_ugUEzjg
...в мрежата изтече горният запис - прилича на оня стария, клозетния, дето Той и прокуратурата го обявиха за несъществуващ ...

...аз не вярвам на такива неща, говорещият на записа е къркан до козирката, може и нашмъркан да е, обаче това не е Той, никогаш...

Мнения и технически експертизи?

Източник - http://www.novilevi.org/publications/336-killing-time?fbclid=IwAR1B8CMvMAHC9Py0w8p5a602svJTeoRCi_lzGIBCvbBDCv7HM2MsMqwBHio - нека не ви притеснява мястото, където е публикувано това. Малко дълго (ще прощавате), малко претенциозно (по американски), малко апокалиптично, изобщо ... струва си да се помисли...а времето отлита.


Нито жив, нито мъртъв, нито дори просто инертен, вирусът е лош враг. Как да се изправим срещу него?

„Воюваме“, твърдят политиците. Но за разлика от политическите опоненти, вирусният враг не може да бъде нито прогонен, нито убит, нито дори наистина победен. Вирусът е вектор, сила, която можем единствено да усилим или да отклоним.

Тогава какво общо има вирусната пандемия с политиката? Преди няколко седмици приех да напиша колонка, разглеждаща сцената на президентските избори през 2020 г. Оттогава имената Джо Байдън и Бърни Сандърс почти изчезнаха от големите вестници, а Доналд Тръмп се явява вече не като политик, а като цар, гол или не. Цялото говорене за идеи или избираемост на кандидат-президентите, за избор между конкурентни визии за бъдещето – свършено е с него вече. Днес слушаме само за изравняване на кривата, за стаден имунитет, обръщане на Дау Джоунс.

Политиката също може да бъде вектор и каквото и да се случи, изглежда вероятно тази пандемия да ускори тенденцията към срив на следвоенния интернационализъм, укрепване на границите и завръщане на основаващата се на страх атавистична политика. Досега карантината беше метоним за тази промяна. Но може би най-драматичният ефект на кризата не е затварянето на пространството, а унищожаването на времето, разбъркването на ритмите, чрез които преживяваме дните си.

Разбира се, кризите обикновено изглеждат внезапни: единия ден всеки си гледа своята работа; на следващия светът се променя. Но пандемията не работи така. Тук няма Събитие с главно „с“– няма убийство или избори, няма нападение или земетресение – което да прекъсне потока на ежедневието и да ни вкара в нова реалност. Този път като че ли начинът, по който отделни събития се разпространяват в света, се превърна в събитието. Кризата се състои именно в това, че продължава; вирусът плъзва като вирус.

Опитайте да си представите „преди“ и времето отлита.
На 27 февруари, когато извън Китай имаше приблизително 3600 случая на COVID-19, резервирах полет от Ню Йорк до Лос Анджелис в последния момент. По време на шестчасовия си престой на летището в Орландо гледах как фондовата борса се срива, а туристите от Дисниуърлд се скитат с хирургически маски; очевидно нещо не беше наред, но когато стигнах до Ел Ей, продължих както обикновено, срещах се с приятели, ходех по ресторанти, докосвах лицето си. Усещах, че нещо се случва, но като погледна назад, сякаш не съм имал представа какво се задава.

И наистина: в даден момент прилеп е махнал с криле, панголин е кихнал, купувач се е разболял на пазара за морски дарове в Ухан, но не в това е въпросът; въпросът е по-скоро в това, че милиард решения между тогава и сега се прибавят към криза, взривила способността ни да я овладеем – и никога няма да можем да кажем точно в кой момент се е случило това.

Именно това разбъркване на времевите последователности, загубата на линейно време – дори когато сме ограничени в пространството – е най-объркващото в тази криза. Как изглежда ден в самоизолация? Събуждате се и веднага се гмурвате в потока от образи, цифри и реторика. „Социално дистанциране“ означава да сте онлайн. Похапвате по цял ден или си играете на домакиня или домакин, или пък кроите планове срещу съквартиранта си; рутината изглежда безкрайна и нереална. Милиони са изгубили работата си, а милиони други ще я изгубят скоро; трети са в чистилището – платеният отпуск може да се окаже както ваканция, така и път към принудителния неплатен. Фондовата борса се срива и заделеното за пенсия напълно се стопява; или пък никога не сте заделяли за пенсия, а сега вече няма и да го направите.

Но за мнозина кризата не е точно разрив: тя означава работа както преди, само че по-лоша. Ако сте в някоя от т. нар. индустрии в растеж на XXI век – хранителните доставки, шофирането за Юбер, пакетирането за Амазон, обгрижването на болни – сте изложени на по-силно напрежение и на нов вид опасност. Денят ви и преди е бил сив и размит: постоянно на повикване, без усещане за начало и край, за включване или изключване. Обичайният живот е чакалня, един-единствен, безкраен, еднороден момент.

Този вид работа – откъсната от дневния ритъм – беше извънредна, запазена за онези, на които е възложено да управляват, а и да пресичат границите на човешкия живот: лекари и войници; хора на изкуството, майки, свещеници. Сега, когато всичко е спешно – от исканията за допълнително обезпечение на хедж фондове до логистиката на Амазон за т. нар. „последен километър“ – а всеки миг изисква специално обслужване, изключението се превърна в правило.

През последните няколко години все по-често се хващам как седя пред компютъра, с отворен празен раздел в браузъра, и се опитвам да направя нещо между спомнянето и предвиждането. Нямаше ли някаква информация, която някаква друга информация ме подсети, че искам да проверя? Дали не може да се изнамери нещо ново, някаква нова верига, чиито брънки могат да доведат до нещо неочаквано? Седя с пръсти, надвиснали над клавиатурата, подобна на дъска за спиритически сеанс, която чака да се раздвижи по силата на импулс или алгоритъм. Сега сякаш цели дни потъват в тази чакалня. Хората сравняват интернет с наркотик, но положението е по-лошо или по-странно: все едно цял ден да подготвяш спринцовката, ако случайно те сполети желанието за доза. Сякаш искаш да убиеш време, но не можеш да го намериш.

Като помисля откога дните взеха да изчезват по този начин, не мога да кажа, че е започнало с паниката около вируса. Дали социалните ефекти на пандемията са радикално отклонение от статуквото или радикално негово ускоряване? Gig икономиката, подобно на интернет, трябваше да ни освободи както в работата, така и в живота, като свие разстоянието между двете; когато живееш в облака, всичко е „свободно време“. През последното десетилетие напредъкът в мобилната свързаност ни изведе във все по-стесняваща се орбита около виртуална сфера, обещаваща чиста свобода и чиста производителност, в която можеш да правиш всичко, откъдето и да е, докато поръчваш арепас, работиш за правилна стойка, търгуваш петролни фючърси и преотдаваш апартамента си.

Това е сфера, в която пространството няма значение, а времето се разпростира в безкрайно настояще – видео игра, която се играе в психическо мазе, безкрайно събиране на жизнена сила и златни монети. В подобен свят може и да има смисъл да купонясвате на Саут Бийч посред чума или да изискате, подобно на Боинг, правителствен спасителен план, равен по размер на сумата на заетите пари, които сами сте си изплатили при обратно изкупуване на акции. Вероятно ще стигнем до синтез между двете: потребителите ще бъдат спасени, за да можем да летим завинаги, докато купуваме все по-нови айфони и се надяваме никога да не се разбием. Както Доналд Тръмп продължава да казва: „Когато всичко приключи, ще си спретнем голям купон.“

Редица остроумни корона мислители – католици, постструктуралисти, либертарианци – твърдят, че под карантина жертваме своя по-възвишен, истински живот заради низкия страх от смъртта. Но смятам, че те не схващат. Играта свърши отдавна; не са ни затворили – заровили сме се по дупките си. Ако ще излизаме, ще е нужно повече от връщане към нормалното.

 Източник: The Point Magazine.

...провокиран от пренията в други теми по актуалния въпрос "какво ще стане (би станало) след края на пандемията" си позволявам да открия нова тема.
Извинявам се за английското заглавия - това е от оригиналния текст, провокирал ме за тази тема.
За автора съм писал - изявен икономист, социалдемократ, участвал като "таен статски съветник" в правителството на Шрьодер.

Приятно четене, целият материал тук https://www.flassbeck-economics.com/corona-shock/




The shock that the European economy has to cope with cannot be compared with any other event of the past seventy years. The scale of the collapse is enormous. Only an extremely rapid and equally powerful financial policy response can cushion it.

German and European politicians have now understood how great the health risks are, especially for the risk groups exposed by the corona virus. The economic and economic policy implications of the economic standstill it has triggered, on the other hand, seem to be less clearly seen.
It is significant that Angela Merkel, in her address to the German people, in which, in her own words, she tried to explain the crisis, made no mention of either the economic or the European implications.

What is happening now cannot be compared to any shock of the past. It has nothing to do with the economy and recession – the usual categories such as supply and demand shock are also inappropriate.
It is a state-imposed standstill of economic life in large parts of the world. With luck it will also be accompanied by the largest support action by states ever seen.

The overall result of these two actions is difficult to predict. There is no doubt, however, that the distortions will be very great if the states do not act quickly, completely unbureaucratically and decisively. In the euro zone it is also urgently necessary to act in a coordinated and uniform manner, not to mention with complete solidarity.....

...колебаех се дали да откривам нова тема или да използвам някоя от съществуващите - реших се на първото.
През последните дни изчетох много и различни анализи, статии, коментари и подобни относно причините за този ход на американците, все нещо ми липсваше.
Попаднах на долния материал, удовлетворява ме, макар и кратък и лаконичен, авторът е дипломат, добре известен автор, надявам се даже  "почти доайенът на българската дипломация" да го знае.
 
http://24may.bg/2020/01/06/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b2/

Клубът, където се събират и пищаш също е интересен, виждам автори, някога публикувани и в газетата.

Ще се развам ако някои друг също е намерил интересно четиво по темата.

...повече тук -> https://www.dnevnik.bg/biznes/2019/10/08/3973597_pieshtite_umereno_sa_po-malko_zastrasheni_ot_niakoi/ Пиещите умерено са по-малко застрашени от някои болести, казват европейски учени
~~~~~~
Бепе?
Мики?
Др. Фирмин?

Енгелсе, някакви наблюдения и емпиричен материал? Все пак иде реч за един животоспасяващ и биетиеопраделящ проблем, споделяй.

И какво значи това "пиещите умерено"?  Преди много години срещнах във в. "Култура" понятието "културна норма на консумация на алкохол", интересно определение даваха, затова по-късно....

https://www.segabg.com/hot/karakachanov-shte-vrushta-nabornata-sluzhba-2021-g ...някога във форума-майка имаше специална темичка за запасните чинове, интересна беше, затри се, нихната...

...мернах горното заглавие в газетата, задавих се от смях ... Бях отбелязал преди около година в газетата, че това (меракът на Каракачана) няма как да се осъществи защото : няма кой, няма къде и няма с какво да обучава младите. Нататък, русенския македонец планира(ше) службата да бъде 6-9 месеца, което си е тъпня от всякъде.
За сега толкоз - сега чакам малкото g да се произнесе компетентно.

PS - моля настоятелно собственикът или von und zu Gossinger или г.ца модераторката да изпратят на нащия Патрон парола или начин за влизане, същият е забравил паролата, с която се е регистрирал. Благодаря

...омръзна ми пак да чета предимно за БСП, прокурори, гешефтура, Нинова, Борисов, Пеевски и други мизерабили... попаднах на долното, споделям го, макар и спорно. Имам чувството, че част от тезите на Хр. Генчев съм чел по времето, когато беше кандидат-кмет, поправяйте и допълвайте моля.
Притежавам някъде карта на София (сканирана) от времето, когато е избрана за столица, имам и самия план "Мусман", добър и прогресивен за времето си ... планът "Янев" от преди десетина години като идея също не е лош, реализацията е друг въпрос ... та, ако сред нас има потенциални кандидати за кметове на столицата, нека прочетат, и да обсъждат с нас, софиянците....

G ? 

http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/sofiya-grad-na-svobodni-hora-strategiya-za-razvitieto-na-stolicata

....
Защо пишем тази стратегия?

Всичко започна, когато на Марин му се роди седмото дете и дойде да обсъдим как да решим жилищния му проблем. В този момент си дадохме сметка, че дори големия му апартамент от 200 кв. м. не е достатъчен за порасналото му семейство.

От простите изчисления, които направихме, стана ясно, че младо семейство от средната класа с двама работещи родители не може да си позволи да живее в къща, защото в нужния ценови сегмент няма никакво предлагане на пазара. В резултат на това написахме нашата първа статия по темата - “Още една стая или как да започнем да решаваме проблемите с раждаемостта”. Отзвукът от нея ни накара се задълбочим в темата.

С времето проведохме разговори с различни хора. От тях нямаше нито един, който да не сподели, че мечтае да има къс земя, на която да сложи малка готова къща съвсем близо до града и да живее в нея целогодишно. Но ,както казваха всички, “това в София не е възможно”. А наистина ли е така? Наистина ли е невъзможно? Защо?

Предистория

От плана на Мусман насам развитието на София е белязано от копиране и прилагане на външни примери за развитието на града:

* В периода до 1944 г. София се планира и развива по средноевропейски модел (напр. Виена) - пример за това е архитектурата и градоустройството на стара София.


* След 9 септември 1944 г., както е видно от ансамбъла ЦУМ - Партиен дом - Шератон, започва налагането на сталински класицизъм по примера на СССР.

* От края на 50-те г. започва масовото строителство на панелни комплекси по френски модел, което води до впечатляваща модернизация на строителството и същевременно предизвиква градоустройствена катастрофа.

* Опитите за следване на външни модели продължава и днес с пропагандиране на идеите на датския урбанист Ян Геел, като например - “Личният автомобил заминава в историята[1]”.

Всички тези външни модели имат предимството, че се прилагат без да е нужно да се открива “топлата вода” и страната ни усвоява бързо нови технологии и нов вид градско планиране. За съжаление, този подход освен основните предимства на “франчайза”, има един сериозен недостатък - не отчита особеностите на софийската география и най-вече на българския манталитет.

Така с цел да бъдат догонени “по-развити” общества и градове ни се натрапват чужди за нашия манталитет модели на живот [2]. А това нанася поражения на обществото ни. Не е случайно, че патриотите в САЩ защитават не само страната и народа си, а и “американския начин на живот”.

Също така наблюдаваме, че копирането на чужди образци в градското планиране продължава, дори след като техните дефекти си проличат и те бъдат отхвърлени в страните на техния произход. А няма нужда това да бъде така. В новата ни история има подходящ пример - българската данъчна система. Въведената обща ставка и най-вече проста система за облагане без “вратички” генерира висока събираемост и постоянно нарастващи приходи за хазната без да натоварва ненужно бизнеса и администрацията. Днес ние уверено можем да твърдим, че нашата система превъзхожда “западните образци”.

Защо не трябва да се доверяваме сляпо на датския урбанист Ян Геел

Градоустроителите днес измислят утопии и после се чудят как да накарат хората да живеят спрямо тях. А ние смятаме, че София трябва да стане градаь в който хората могат в рамките на широки граници да избират сами как да живеят, а управата на града да се съобразява с това.

Както не бихме допуснали утопичните образователни концепции на Жан-Жак Русо и Лев Троцки да определят нашата образователна политика, така идеите на Ян Геел и нему подобните прогресивни градостроители-утописти (въпреки че не са лишени от детски чар) не трябват да бъдат следвани сляпо по една проста причина - не са доказали, че могат да се справят с проблемите, пред които е изправена София.

И за да онагледим риска от въвеждането на утопични идеи в градоустройството, е достатъчно да си припомним хаоса от въвеждането на стъпаловидното работно време в София през 80-те г. с цел облекчаване на градския транспорт.

Време е да осъзнаем, че ако искаме София да прилича на Виена, Истанбул, Москва, Прага, Лондон или друг някой световен град, ние сами се поставяме в позицията на вечно догонващи комплексирани граждани. А това е последното, от което имаме нужда сега.

София има нужда от обрат в политиката

София има нужда от промяна в градоустройствената политика, не защото досегашната е грешна, а защото тя вече е постигнала основната си цел - да изгради базовата инфраструктура на града. Днес София и най-вече софиянци имат нужда от нови цели. Те са свързани главно с качеството на живот и свободата да избираме как да живеем.


Истинските проблем пред София могат да бъдат обобщени както следва:

* Ниска раждаемост и липса на жизнено пространство за млади семейства с деца

* Презастроени жилищни квартали със свръхнатоварена инфраструктура

* Рестриктивна политика по отношение на застрояването, което ограничава свободата както на обикновените граждани, така и на предприемачите. Това води до:

а) Липса на избор за семействата от средната класа дали да живеят в апартаменти или в къщи

б) Липса на парцели за индустриални предприемачи, които са създателите на модерните работни места

Какви трябва да са нашите нови цели

Определянето на целите за управлението на един град трябва да спре до три. Наличието на повече от три приоритета говори за липса на приоритет въобще. От наша гледна точка София трябва да има следните цели:

1. София трябва да стане метрополията в Европа, в която е най-лесно младите хора да създават семейства и най-лесно да могат да отглеждат своите деца

2. София трябва да стане метрополията в Европа, в която най-лесно се започва и прави бизнес, свързан с нови работни места

3. София трябва да стане града, който никой не желае да напусне

Така, в крайна сметка, ще обърнем тренда за отрицателен естествен прираст на населението - един от най-големите рискове пред нас. А предлагането на достъпна земя е исторически най-успешният модел за справяне с този проблем. Примери за това са политиките на Русия от времето на Екатерина Велика при заселването на германци в Руската империя и политиката на САЩ при овладяването на Дивия Запад.

Разширяването на града на север с квартали от еднофамилни къщи, търговия и чиста индустрия ще допринесе за постигането на тези цели, без да се натоварва града с финансови задължения, и същевременно ще даде възможност на хората да инвестират спестяванията си.

При решаване на социални проблеми градоустройството е по-мощен инструмент от парите

По време на своето президентство Бил Клинтън си бе поставил една основна цел - всички, дори най-бедните американци, да могат да си купят жилища. За да постигне това, той с държавни регулации направи така, че дори най-бедните американци можеха да получат огромни заеми за покупка на жилища. С други думи - даде пари на тези, които дотогава нямаха[3]. Това доведе до:

* драматично покачване на цените на имотите и надуване на имотен балон

* обедняване и заробване за средната класа след спукването на имотния балон

Тази не толкова отдавнашна криза ни научи на едно нещо - ако искаме да решим проблема с малкото жизнено пространство, държавата трябва да поощри предлагането, а не да подпомага търсенето. А механизмите за поощряване на предлагането са градоустройствени, а не фискални.

София - отличителни характеристики

По-горе ние посочихме, че вносните модели за развитие на града не отчитат нашите особености. Според нас София се отличава от повечето европейски метрополии, защото:

* В и около София има много пространство. Дъгата от Равно поле през Световрачане до Банкя има 400 хил. дка слабо населени, равнинни територии на средно 15 км от центъра на града. Развитието на източната част на тази дъга беше спирано от замърсяването от комбинат “Кремиковци”, който вече не съществува.

* Българинът иска да притежава своя дом и е готов да работи за това

* Българинът иска да живее в къща и има силна връзка със земята си

Овладяване на Северна София

Нашето предложение за решаването на горепосочените проблеми на София е просто:

Да овладеем слабозаселените територии в Северна София, като допуснем едно- и двуетажно застрояване в тези райони, подходящи за целогодишно обитаване. Така в близката периферия на града ще може да се живее в къща с двор на цената на 100 м2 апартамент в южните квартали.

За да се осъществи овладяването на северните територии, трябва да се предприемат следните стъпки:

1. Промени в нормативната уредба


* Промени в ОУП - Територии ССБ и ССП (Земеделски земи) трябва да бъдат преотредени в Жм3 (жилищна устр. зона с нискоетажно застрояване)


* Препоръчителни промени в ЗУТ:


- чл. 16 ЗУТ от 25% до 35%, за да може СО да изгради необходимата инфраструктура, продавайки част от регулираните територии


- Валидност на етапността при еднофамилни къщи да се увеличи на 25 години. За да може с едно разрешение за строеж да се покрият всички бъдещи нужди на едно семейство, без да е необходимо ново разрешение за строеж


- Намаляването на бюрократичната тежест при строежа на едноетажни къщи и техните разширения


1. Администриране


Функцията на СО ще се сведе до това да бъде администриран и законово уреден целият процес. Необходимите действия ще са:


* Промяна в законите и нормативната уредба


* Изготвяне на ПУП-ове


* Изготвяне на типови проекти за къщи


* Обществени поръчки за инфраструктура


* Обществени търгове за парцели с цел финансиране на необходимата инфраструктура (парцелите трябва да се продават така че, физически лица да могат да участват в тях без посредници)


* Изграждане на детски градини, училища, спортни съоръжения, поликлиники в комбинация с частни инвеститори, които искат да строят МОЛ-ове, индустриални производства и др. без нужда от голямо общинско финансиране.


2. Финансиране


Преотреждането на земеделски земи в терени за строителство не изисква сериозни инвестиции от страна на СО. С няколко подписа, в икономиката на София ще се появят активи за милиарди евро. В допълнение към това тези активи ще събудят съзидателната енергия на десетки хиляди семейства и ще фокусират излишната в момента ликвидност, която залежава и затормозява банковата ни система и най-вече не работи. Изхождайки от горното можем да кажем, че:


* При осъществяването на този проект може да се заложи изцяло на пазарни механизми без необходимост на финансиране от бюджета на града


* В допълнение към това Столична Община ще спечели като:


* Продаде имоти на пазара (СО все още разполага с големи терени в северната част на града)


* Получи собственост на предвидената в чл. 16 от ЗУТ част от териториите


* Получи допълнителни приходи от такси, свързани с продажби на имоти


* Получи допълнителни приходи от имотни данъци


* Ще спре непопулярното застрояване на южните квартали. Така СО няма да има нужда да се занимава със сблъсъците между граждани и предприемачи.


3. Създаване на инфраструктура с модерни технологии


Строителството на инфраструктура на голо поле ще разреши използването на модерни и евтини технологии за нейното изграждане и поддържане като например:


* Негравитачен канал


* Интелигентно електроснабдяване


* Локално потапяне на дъждовни води


* Евтини пътища


4. Предимства


* Регулиране на северните райони на София и разрешаването на строителство там е начин за подпомагане на работещи хора с ниски и средни доходи които се явяват гръбнака на обществото ни.
Този механизъм няма да подпомага хора с високи доходи (те няма да искат да живеят в северните квартали) и хора разчитащи единствено на социални помощи (те няма да могат да си позволят да живеят в новите квартали).


* Презастрояването на юг ще спре а СО ще получи собственост, която да се използва за обезщетяване на собствениците на парцели в южните и централни райони на града.


* Притежаването на жилище е фактор, който ще намали емиграцията от София (хората по-трудно напускат собствено жилище).


* Ще създаде предпоставки имиграцията към София да се увеличи. Хората ще могат със заплатата си да си позволят собствена къща. В Западна Европа това става все по-трудно.


* Раждаемостта ще се повиши - животът в еднофамилни къщи е един от малкото доказани фактори[4], поощряващи раждаемостта.


* Софиянци ще имат къде да влагат парите си. Средният вложител в България няма склонност да инвестира спестяванията си на БФБ. Единственият начин за влагане на малки и средни спестявания е в покупката и ремонта на жилище. А най-големият и най-ликвиден пазар на жилища в България се явява софийският. С подобен ход той ще увеличи драстично обема си. Това ще има много положителен ефект върху БВП на страната.


* От този план няма да има губещи - софиянци, собственици на парцели, жители на южните квартали, предприемачи, строителен бизнес - всички ще могат да спечелят от този процес.

 

________________
[1]

https://www.dnevnik.bg/intervju/2016/10/13/2843512_ian_geel_urbanist_lichniiat_avtomobil_zaminava_v/


[2] “План за София” на групата “Спаси София” е много добър пример за този подход в днешно време. Ненужно детайлираното описание (300 стр.) на отделни управленски решения взаимствани от други градове е пример за липса на ясни приоритети какво ние искаме от града ни. Това може да бъде обобщено с цитати от плана - “Сравнението на българската столица с Виена - градът с най-високо качество на живот в света, показва, че …”; “В този процес ще ползваме чуждия опит, експертиза и модели на градове като Прага и Варшава…”; “Ценните препоръки на ... известен датски архитект Ян Геел …” които навяват носталгия за прогресивния плам описващ “челния опит на братските социалистически страни” от заглавните страници на в. “Работническо дело”.


[3] https://en.wikipedia.org/wiki/Government_policies_and_the_subprime_mortgage_crisis


[4] https://www.researchgate.net/publication/4863012_Fertility_differences_by_housing_type_The_effect_of_housing_conditions_or_of_selective_moves

 

 

 

 

материалът тук - http://septemvri23.com/che_marxism_dnes/?fbclid=IwAR1T5kelHIWLDoDIjTDFM4RKPxpG21LY2_CNOhK7CIX_yVHUleV8B5hJYXc ...винаги съм харесвал този симпатичен аржентинец, от юношеството, все още нося тениски с неговата популярна снимка.
Мисля, че подобни материали (хаотична мисъл, сбъркана аргументация, повърностна пропаганда) не допринасят за популяризирането на личността и идеите му, да видим...

В наши дни Ернесто Че Гевара (1928 – 1967) се е наложил като един романтичен образ на скитащ се из планините партизанин, който се бори с оръжие в ръка срещу господарите на света. Че Гевара се е превърнал в „символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди“ (уикипедия). Твърде малко обаче се знае (особено у нас) за Че Гевара като теоретик на социалната революция. Голяма част от написаните му трудове остават слабо известни и дори не са преведени на български език. Нашата брошура, подготвена по случай 90 години от рождението на легендарния комунист, има за цел да запознае съмишлениците ни с някои от основните възгледи на Че: за формирането на Новия човек като решаваща крачка в победоносното социалистическо строителство, за „два, три, много Виетнама“ като стратегия за справяне със световната империалистическа агресия и, не на последно място, за това, че истинските борци за свобода „рискуват собствената си кожа, за да докажат правотата си“. Вярваме, че запознаването с теоретичното наследство на Че Гевара ще допринесе за разрешаването на основната задача, която стои пред Движение „23 септември“ – създаването на революционни марксистки кадри в България.

При разглеждането на темата на настоящия доклад бих искал да внеса две важни предварителни уточнения. Първо, относно дефиницията на марксизма, аз споделям твърдението, че това е „…наука за законите на развитието на природата и обществото, наука за революцията на угнетените и експлоатирани маси, наука за победата на социализма във всички страни, наука за строителството на комунистическото общество“ (Сталин). Второ, че „марксизмът като наука не може да стои на едно място – той се развива и усъвършенства. В своето развитие марксизмът не може да не се обогатява с нов опит, с нови знания – следователно отделните негови формули и изводи не могат да не се изменят с течение на времето, не могат да не се заменят с нови формули и изводи, съответстващи на новите исторически задачи. Марксизмът не признава неизменни изводи и формули, задължителни за всички епохи и периоди. Марксизмът е враг на всякакъв догматизъм“ (Сталин)

Също, така, за да се стигне до разглеждането на въпроса за съвременния марксизъм, трябва да се припомнят двата етапа през които минава тази наука. Първият етап е свързан с имената на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. За тях обикновено се казва, че живеят и работят в период, когато капитализмът все още се развива по възходяща линия, когато той все още е в своя домонополистически стадий и когато едва-едва съзряват предпоставките за социалистическа революция. В края на 19 – началото на 20 век капитализмът навлиза в своя монополистически стадий и започва постепенно да губи своя прогресивен характер. Възходящият капитализъм се заменя от загниващия капитализъм – империализъм. Социалистическата, пролетарската революция се превръща от един красив и непостижим далечен блян в реално постижима и непосредствена цел. В новата обстановка марксизмът започва да се нарича ленинизъм. Според класическата дефиниция „ленинизмът е марксизъм в епохата на империализма и пролетарската революция. По-точно: ленинизмът е теория и тактика на пролетарската революция изобщо, теория и тактика на пролетарската диктатура по-специално“ (Сталин).

И до днес мнозинството привърженици на революционния марксизъм (към които претендира да принадлежи и Движение „23 септември“) определят себе си именно като марксисти-ленинисти. Основен аргумент за това е, че епохата, в която живеем и се борим днес, е същата, както и при Ленин – епоха на империализъм и пролетарски революции. Но в Принципите на нашето движение не случайно сме записали, че „…„23 септември“ приема марксистко-ленинската теория и изучава натрупващия се нов исторически опит на революционните и съпротивителните движения по света.“ Като един от хората, участвали непосредствено в превеждането, редактирането и разпространяването на статиите и писмата на Че Гевара („Социализмът и човекът в Куба“, „Виетнам и световната борба за свобода“ и прощалните му писма) и изхождайки от натрупания през последните близо две десетилетия теоретически и практически опит, смея да поставя на дискусия въпроса дали днес не е необходима една нова конкретизация на съвременния марксизъм – конкретизация, която не да отрече учението на Маркс и Енгелс, нито пък това на Ленин, а да ги надгради в съответствие с измененията, настъпили в десетилетията след края на Втората световна война и особено след края на Студената война и унищожаването на СССР. Аз мисля, че при тази конкретизация трябва да се вземат като отправна точка именно заветните слова на Че Гевара, с които завършва „Виетнам и световната борба за свобода“. Преди да ги цитирам, само ще припомня за незапознатите, че в интервала между изчезването му от Куба през пролетта на 1965 г. и смъртта му в Боливия в края на 1967 г. Че Гевара прави само едно публично изказване. Това е неговото обръщение от „някъде по света“ към Организацията за солидарност на народите от Азия, Африка и Латинска Америка. То е публикувано в Хавана на 16 април 1967 г. и завършва със следните думи:

„Всяко наше действие е призив за война срещу империализма и за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род – Съединените щати на Северна Америка. Където и да ни изненада смъртта, тя ще бъде добре дошла, ако нашият призив е намерил поне един отклик и ако друга ръка поеме нашето оръжие, и нови борци се присъединят към нашата погребална песен с тракането на картечници и с нови призиви за борба и победа.“

Тук аз няма да говоря за „погребалната песен“ и за „тракането на картечници“, а ще се спра на призива за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род – САЩ. На мнение съм, че от времето на Че Гевара, та и до днес дори в още по-голяма степен САЩ и империализъм все повече започват да се използват като синонимни понятия: под империализъм се разбира САЩ с тяхната грабителско-терористична външна политика. Това, разбира се, не означава, че няма други империалистически страни, а че от всички империалистически страни именно САЩ са се очертали като главен враг на човешкия род.  Те са се превърнали в една световна супер сила, каквато не е съществувала във времето, когато Ленин пише своя труд за империализма. Тук вече трябва да се говори не за една „класическа“ империалистическа държава, а за едно „над“ или „свръх“ империалистическо формирование, което условно може да се нарече американска глобална империя. В подкрепа на това твърдение аз бих посочил поне три общоизвестни аргумента.

САЩ като световен жандарм – със своите (по различни данни) между 600 и 700 военни бази, разположени на всички континенти, със своите НПО-та, фондации и агенти на влияние, със своите цветни революции и директни военни интервенции Америка упражнява нищо друго освен един скрит или открит политически диктат против народите.

Доларът като световна валута осигурява правото на САЩ да държат света и във финансово-икономическа зависимост и подчинение.

Не на последно място, налице е една широка и дълбока културна доминация посредством диктатурата на Холивуд – нейните филмови, музикални и пр. творения (тук искам специално да подчертая вредата от американската музика, която за жалост съвсем незаслужено и неоправдано е твърде подценявана и омаловажавана; не е достатъчно разработен въпросът за взаимовръзката между американския глобален финансово-икономически и военно-политически диктат, и американската музика като негово творение и ефективно средство за дебилизация, деградация и, в крайна сметка – за подчинение на подвластното й население), а също и произхождащите и съпътстващи ги (при това съзнателно и дори насилствено налагани и разпространявани) порнография и наркомания и др. под. евроатлантически ценности.

Времето не ми позволява да приведа още и още аргументи в подкрепа на определението на Че Гевара за САЩ като главен враг на човешкия род. Във всеки случай не мисля, че това е една поетично-литературна фраза, плод на извънредна емоция, а една оценка, дадена въз основа на богат (може би най-богатия за времето си) революционен (теоретически и практически) опит. Смятам, че съвременният марксизъм, ако иска да продължи своето развитие и усъвършенстване с цел да се запази като „наука за революцията на угнетените и експлоатирани маси“, то той трябва да стъпи именно върху този завет на Че Гевара. Според мен съвременният марксизъм трябва да се дефинира като такъв, който да служи на народите по света като ръководство за действие не просто в епохата на един абстрактен и многополюсен империализъм, а в епохата преди всичко и конкретно на американския глобализъм; не просто в епохата на пролетарските революции, а на такива революция, които се откъсват от влиянието и се противопоставят на американската военно-политическа, финансово-икономическа и културно-идеологическа доминация. Ако зависеше от мен, аз бих нарекъл съвременният марксизъм – геваризъм и бих го определил именно като марксизъм в епохата на американския глобализъм и анти-американските революции.

Днес всяка победа срещу американското влияние е победа за цялото прогресивно човечество. Всеки, който се опълчва на американския глобализъм е революционер на своето време и служи на призива на Че Гевара за единство на народите срещу главния враг на човешкия род. И колкото и невероятно да изглежда за някои, това единство на народите не е абстрактно, не е книжно, не е просто едно пожелание, а една доказана повеля на времето, която развява знамето на социалната справедливост и националната независимост – от Москва, Минск и Донбас до Ханой, Пекин и Пхенян, от Хавана, Ла Пас и Каракас до Газа, Дамаск и Техеран.

....мдааа, особен поглед върху ежедневни проблеми ... Мики, покъртително звучи последното изречение от матряла - ако в Русия гей-парадите бяха разрешени, то..., нихната.
https://www.brookings.edu/blog/order-from-chaos/2019/06/28/what-does-a-pride-parade-have-to-do-with-nato-more-than-you-might-think/?utm_campaign=Foreign%20Policy&utm_source=hs_email&utm_medium=email&utm_content=74169082 ...изобщо, тоя афтор се очертава оперативно интересен, през викенда ще го щудирам, може и да споделя, даго!


Editor's Note:

The degree of respect for LGBTQ people has increasingly become a measure of democratic health in former Soviet states. If Russia were a place where Pride parades were allowed, its quarrels with the United States, and ours with it, would possibly diminish, writes James Kirchick. This article originally appeared in the Washington Post.


Earlier this month, I moderated a conference in Vilnius, Lithuania, in conjunction with the country’s hosting of
Baltic Pride. The annual event alternates among the capitals of the three Baltic states, bringing together thousands of LGBTQ people and their allies from across the region for a week-long program of panel discussions, film screenings and performances, culminating in a festive parade through the city center.

The following week, I traveled to Finland, Estonia and Latvia on a study tour organized by the
Hudson Institute to meet with presidents, defense officials, cybersecurity experts and other specialists to discuss the security environment in Northern Europe.

Thus were two of my primary professional interests joined: I am working on
a book about the history of gay Washington, and my day job consists of analyzing transatlantic relations. While they might seem like completely different spheres of intellectual pursuit, they are connected, in my mind, by a common thread.

The political West is ultimately a community of values. Two such values, perhaps the two most fundamental, are the freedom of speech and assembly. One doesn’t have to be a supporter of same-sex marriage or gay adoption or any other contentious social issue to believe that the right of people to demonstrate and speak their mind is sacrosanct in a democratic society.

The degree of respect for LGBTQ people has increasingly become a measure of democratic health in former Soviet states. While gay-rights demonstrations in the Baltics were once met with feces-flinging counterprotesters in 2006, this month’s celebration was unmarked by any such ugliness. All I saw were smiling faces, happy families and solidarity among people gay and straight.

Contrast this progress with the dire situation next door. Since 2013, when the Russian Duma unanimously passed a law prohibiting the “promotion of nontraditional sexual relations” to minors, it has been illegal for any Russian—homosexual or heterosexual—to speak positively about gay people or their rights. (Shortly after this draconian measure was passed, I protested the law on a live broadcast of Russia Today and got
kicked off the Kremlin-backed network.) Russians who advocate gay rights are arrested and fined, LGBTQ websites are blocked, and a steady exodus of gay people has trickled out of Russia over the past six years. Emboldened by the Kremlin, Chechnya’s government has once again unleashed a pogrom against gay men.

Marija Golubeva, a recently elected member of the Saeima, the Latvian Parliament, told me it is often “not religious feelings, but the heritage of Soviet ideology” that determines the extent to which a nation respects LGBTQ equality. Countries that overcome their totalitarian pasts—as the Baltic states have admirably done, shedding their command economies and authoritarian political structures for membership in NATO and the European Union—will progress toward recognizing the basic dignity of their gay and lesbian citizens.

“The share of people who say that religion is very important in their lives is higher in Spain and Norway than in Lithuania and Latvia, or even in Russia,” Golubeva said. “Yet it is in Spain and not in Russia that people of the same sex can marry.” Golubeva is just the second openly gay politician in Latvia, following the country’s
foreign minister, who came out in 2014 and is still serving.

Keenly aware of the anxieties many socially conservative people in the former Soviet space harbor about homosexuality, the Kremlin exploits the issue for geopolitical aims. On Sunday, thousands marched for LGBTQ rights in Ukraine, a country that has paid a hard price for its Western aspirations in the form of
Russian occupation forces on its sovereign territory. As part of its propaganda narrative, Moscow paints pro-West Ukrainians as wishing to subsume the country under “Gayropa.”

Now consider Georgia: Like the Baltics, it is a former Soviet republic, but luckless geography places it outside the civilizational umbrella provided by NATO and the E.U. The spirit of the Stonewall uprising in New York, which occurred 50 years ago this week, lives on the streets of Tbilisi: On June 14, gay-rights activists
demonstrated outside the main government building to demand police protection for an upcoming Pride march. They were attacked by far-right activists as police passively looked on.

In my study tour group’s meetings with Baltic officials, the question repeatedly came up of why the United States should risk blood and treasure in the defense of tiny countries along Russia’s border. Former House speaker Newt Gingrich, then acting as a campaign surrogate for Donald Trump, gave voice to this sentiment during the 2016 presidential election when he said that Estonia was just some place in “the suburbs of St. Petersburg.”

For an answer to that “why” question, I will defer to Natan Sharansky, the dissident whose quest to free his fellow Jews from Soviet captivity helped bring about the evil empire’s collapse.

Years ago, Sharansky came up with a “town square test” to distinguish the free society from what he termed a “fear society.” Can a person walk into the town square and express his opinion without fear of being arrested or harmed? “The understanding of linkage between democracy and peace was always very seldom understood,” Sharansky told me last month. “And that’s why it is our highest interest that our neighbors have democratic rule and not dictators.”

One suspects that if Russia were a place where Pride parades were allowed, its quarrels with the United States, and ours with it, would diminish

...пускам една дълга, спорна и объркана статия от един "динозавър", мисля, че е химик по образоание и политик по призвание. Статията е смес от исторически реминисценции, цитати, подмятания, закачки и подигравки ... не разбирам от нанотехнологии, не знам дали има нещо смислено в това модерно направление на научните търсения.

Още нещо - и ние в България имаме подобен Остап, за мое лично съжаление дундуркан като дете от моя баща - иде реч за о.з.полк. инж. Ставри Ставрев - може би по-паметливите ще си спомнят първите години от управлението Му, когато о.з. полк. Ставрев се явяваша по телевизиите, показваше произведените по негови (патентовани) технологии в Русия нанонеща, даряваше ги на българския народ за лечение и прочие, чак срам ме хващаше да го гледам и да си спомням ... та така, няма да се смеете силно, когато четете съчинението на Р.В., приемете го откъм веселата му страна.
И допълвайте, ако искате, с подобни весели истории...


„Когато много хора са завладени от една и съща идея, възможността да се допуснат големи грешки рязко нараства“ Ницше

1927-1930  год. в Русия НЕП-а е в миналото. Според Йосиф В. Сталин социализмът ще се строи в „една отделно взета страна“. Световната революция се отлага. Облаци се струпват  над главата на Троцки и неговите сънародници-интернационалисти, осъществили Октомврийската революция и създали Коминтерна  с други намерения.  От руската империя, обаче, са останали много материални ценности, които  „велики комбинатори“ като Остап Бендер методично отнемат от притежателите им с помощта на „400 сравнително почтени начини“ в преследване на своята егоистична мечта – заселване в слънчевия  Рио де Жанейро.

Знае се как завършва Бендер преди 90 години. Но неговият „светъл“ пример се оказва заразителен и безсмъртен. В периоди на преход, когато ориентирите са объркани и погрешни, а властта е слаба, подобно на мухъл в изключен хладилник, се множат клонинги на Остап Бендер. И те, също като него, владеят „сравнително почтените начини“ за присвояване на чужди пари и за откриване  на сметки в офшорни банки.

На огромна страна като СССР отиваха и грандиозни проекти

Не малко от тях се оказваха безумни. През 50-те години на миналия век акад. Трофим Лисенко твърдеше, че ако на една крава се отреже опашката, телето й не ще има с какво да пъди мухите, т.е. придобитите изменения ще могат да се онаследяват. Други Бендеровци бяха готови с план за обръщане течението на големите сибирски реки от север на юг. Трети лекуваха (и май продължават на лекуват) рак с комбинация от билки по пълнолуние. Общото между тези „иноватори“ беше, че зад всеки от тях седеше овластен партиен ръководител и разпъваше над него чадър, за да избегне наказателно преследване за разхищаване и присвояване на държавни средства.

В 1993 година – социалистическа до този момент  Русия, тръгна към пазарна икономика, т.е. към капитализъм. Това беше чисто предателство на политическия елит довело до разпадане на СССР. Нямаше обективни предпоставки за революция със смяна на собствеността. Странно. Но се случи същото, което стана и преди 100 години, когато болшевишката власт попадна в ръцете на една  безспорно талантлива  група от   обществото.

В средата на 80-те години в Ленинград, Анатолий Собчак сформира група млади обещаващи икономисти, които трябваше да подготвят  програма за конвергенция на двете социално-икономически системи. Те бяха командировани в САЩ и Австрия. След разстрела на Парламента от Елцин през октомври 1993г., т.нар. младореформатори влязоха във властта: Кудрин, Чубайс, Набиулина, Березовски, Милер,  Абрамович и др. Кой от кого по-нависоко и на по-стратегически позиции.

Тогава с приватизацията на индустрията (под ръководството на Анатолй Чубайс и американски съветници) се появиха новите собственици. Закупили на безценица структурно определящи предприятия, те си избраха трудно изтрезняващ президент и започнаха своя пир по време на чума. След няколко години разграбване, великата страна (вече РФ) беше доведена до разпад. Някои от олигарсите може би са имали други представи, трупайки милиони от продажбата на суровини и полезни изкопаеми, но фактът, че банковите им сметки и до днес са в чужбина, говори сам за себе си. Сега, само Китай може да съперничи на нова Русия по брой на милиардерите.

Този „елит“ от младореформатори и новобогаташи парадира с богатството си, живее в паралелен свят и може да бъде определен като неприкрито русофобски, въпреки че кариерното израстване на по-възрастните от тях задължително минава през членство в КПСС. Така да се каже – нищо по-различно от активистите на ГЕРБ и СДС в България.

Има едно знаково име на държавен служител: Анатолий Чубайс, който оцелява  при всички превратности, независимо от щетите, които е нанесъл и продължава да нанася на Русия. Собственикът на ЮКОС Михаил Ходорковски прекара няколко години в трудово изправителна колония, други новобогаташи се изнесоха спешно в Израел, Кипър или Лондон. За олигарха Дерипаска дори се шегуват: „Беше патриот, стана киприот“. Само Анатолий Чубайс е непоклатим. Сякаш нищо не се е случило: той  продължаваше  да заема място все в ръководния елит, бидейки в същото време най-мразеният ненаказан младореформатор от Питерското  котило на Анатолий Собчак. Казват, че му е бил предложен като перспективен кадър от друг негов сънародник – Юрий Андропов. Собчак и Андропов вече не са между живите, но чадърът над „Толя Рыжий“ (Чубайс), разпънат от Елцин, си е на мястото и успешно действа. И светът недоумява как стана възможно в демократична Русия скромната кантора „Рога и копита“ на Бендер да се разрастне в корпорация „РОСНАНО“ с ранг и финансиране цяло на министерство?

Историята е следната: след 1993 г. „Толя Рыжий“ беше назначен за глава на „Росимущество“ – федералната агенция за управление на държавното имущество. Започна тоталната приватизация, т.е. великото разграбване на руската индустрия. „Приватизирайте поголовно! Всеки продаден завод е пирон в ковчега на комунизма“. Чубайс предоставя четвъртия етаж на „Росимущество“ на 40 американски съветници с достъп до цялата документация на десетки заводи, вкл. на руските военни заводи. Съответно – всички секретни технологии, всички секрети на химическата, авиационната и космическата програми отплуват за Съединените щати. С ваучери, днешните олигарси закупуват и натоварват на палети най-големите предприятия на петролната и металообработващата промишленост. „Приватизацията а ла Чубайс е черна дупка за руската икономика“, пишат още тогава анализаторите. Но президентът Елцин съвсем не забелязва това. И започва организираният хаос в руската икономика.

Анатолий Чубайс има отработен алгоритъм: той винаги си признава вината и  излиза сух от всяка ситуация. “Трябваше да избираме между бандитски комунизъм и бандитски капитализъм. Ние прекрасно разбирахме, че създаваме нова класа собственици“, обясняваше той. „От Чубайса как от гуся вода“, казва икономистът Михаил Делягин. През 1996 г. Чубайс оглавява Администрацията на президента – нещо като Свети Петър, който държи ключовете от Рая. Ясно защо. Толя Рыжий имаше за цел политически да узакони и закрепи грабежът в икономиката, а това можеше да бъде направено само от такава позиция.

Олигарсите начело с Березовски фалшифицираха втория мандат на Елцин, който преди изборите имаше рейтинг само 5%. По това време човек на Чубайс беше заловен от ФСБ с 500 000 долара предназначени  за подкупване на руския културен елит. Но изгоря ген. Александър Коржаков, който бе уволнен, а Чубайс дори стана зам. мин. председател и министър на финансите. В 1998 г. Руската икономика се срина окончателно. Тогава враговете на Русия измислиха обидното й определение: „Горна Волта с ракети“.

През 1998 г. МВФ спря финансирането на новите собственици. Последният транш от 5 млрд. долара бе разграбен от приятелския кръг на Чубайс. Одиторите са категорични, съставите на престъпленията са ясни, но чадърът над баш-приватизатора продължава да го пази. Вместо към затвора Толя Рыжий е преместен по хоризонтала и получава управлението на цялата руска енергетика. Човек, който през живота си не е влизал в цех, започва да реформира Единната Енергийна Система (ЕЕС) на Руската федерация! В резултат, системата се разпада на десетки компании, които произвеждат, транспортират и си продават една на друга  електроенергия. Цената й обаче, вместо да намалява, започва да гони европейската. Край на излишъците по високоволтовите мрежи. Започват авариите: най-голямата е през 2009 г. в огромната Саяно-Шушенска водна електроцентрала (10 турбини, 75 загинали и загуби за милиарди).

Но „тлъстият котарак“ отново има късмет и е недосегаем за обвиненията на прокуратурата. Той поставя временно на директорския стол на „Роснанотех“ друг комбинатор от новосибирската група на ЕЕС – Леонид Меламед. И той не си поплюва – 220 млн рубли изчезват яко дим. В 2008 г. Чубайс. е преместен отново, този път лично от президента Путин, да управлява новосъздадената   корпорация „РОСНАНО“. Тук ЧуБендер показва на какво е способен. За 10 години изпомпва от държавния бюджет 320 млрд. рубли за финансиране на  93 проекта, две трети от които не водят до нищо ново. Сметната палата на РФ е наясно, че „РОСНАНО“ „представлява финансова компания за обогатяване на група лица“, но това ни най-малко не понижава самочувствието на управляващия корпорацията. „Нанотехнологиите не са като картофи, които днес да засееш, а утре да събираш урожай. Резултатите идват не след една, не след 5, а най-вероятно след 10 години“ – поучава той разследващите журналисти, като перефразира президента Клинтън.

От 2008 до 2013 г. Чубайс е член на международния съвет на американската банка-гигант J.P.Morgan Chase – най-големият акционер на Федералната резервна система на САЩ. От какъв зор? Но нахалството му е обусловено от петербургската му биография. И премиерът Дмитрий Медведев и президентът Владимир Путин, дават  зелена улица на нанотехнологиите, заявявайки, че „стават ключово направление в съвременната наука и промишленост.“ Медведев дори е убеден, че „в близките години развитието на нанотехнологиите  е способно да измени облика на човечеството, да измени живота ни“(?!)

Резултатите на корпорацията „РОСНАНО“ за изминалите 10 години, в които Чубайс я управлява, са плачевни. Нанолампите със светодиоди се оказват китайски. Сгъваемият учебник (нанопланшетът-Plastic Logic), не може да замени учебниците и поврежда очите! Децата, които набират на клавиатура учебни текстове, показват отслабена памет! 40-килограмовият наномопед с корпус от въглеродни нанотръбички  струва колкото една  „Лада“ (9000 долара) и трябва да се монтира в Люксембург. Производството на литиево-йонните акумулатори (Лиотех) съвместно с Китай така и не тръгва, полисилициевите батерии (Нитол) също са провал. Като резултат „РОСНАНО“ търпи невероятни загуби, които за 2015 г. възлизат на 40 млрд. рубли.

Нано спекулантът работи на едро

Въпросът е дали всички реформи на Чубайс са само грешки  или са съзнателна диверсия? Как стана възможно един единствен вредител да генерира щети, съизмерими с тези от Великата отечествена война. Оказва се, че е възможно. Необходимо и достатъчно условие е наличието на американски съветници и несъкрушим чадър. Нано ЧуБендерите имат силно развит нюх откъде могат безнаказано да бъдат спечелени пари. Достатъчно е да бъде заменена приставката  микро (10-6) с нано (10-9) и нанотехнологията става просто една гениална операция за източване на пари от държавния бюджет. С приставката „нано“ се кръщават гранични технологии, при които се получават  продукти с уникални свойства на веществото. Достатъчно е всичко това, което до сега наричахме ултрадисперсни системи или колоидни системи в механиката, фотониката, кристалографията, химията и биологията, да стане „нано“. Нано-спекулантът Чубайс  работи на едро. В „РОСНАНО“ наноспециалистите получават 9 пъти по-високи заплати от професорите в Руската Академия на науките (РАН). На новогодишното тържество в края на 2017 година той даже се хвали „У нас много денег. У нас совсем много денег!“ За учудване е, защо президентът Путин продължава да го закриля с чадъра, завещан му от Елцин?

На всички призиви в Руската Дума Анатолий Чубайс да понесе наказателна отговорност, президентът Путин отговаря: „Анатолий Чубайс е допуснал грешки (в доклада на Сметната палата  са доказани 9 състава на престъпления), заради които е създал лошо име. Но не трябва да се забравя, че хора като него промениха курса на нашата икономика и тренда на нейното развитие.“ Дали Владимир Путин вече не съжалява за тези си думи?

Говорейки за РОСНАНО, нека видим какво се крие зад вълшебната думичка „нано“. „Нано“ (джудже) е представка, въведена в употреба със системата SI през 1960 г. Представлява умножаване с 10-9,  т.е. намаляване на величина с 9 порядъка. Един нанометър (1 nm) в системата SI представлява 1 милиардна от метъра. Когато говорим за нано-размери, то имаме предвид частици от 1 до 100 nm. В този диапазон броят на молекулите на повърхността на частиците нараства в сравнение с тези във вътрешността им. Така например, за частица с размер 10 nm или 10-8 m, 17% от молекулите са на границата между частицата и средата около нея. А за още по-малки частици с размер само 1 nm или 10-9 m, всички молекули са на повърхността. И тъй като част от повърхностната им енергия е, така да се каже, в излишък, то това води до поява на нови свойства и повърхностни явления като адсорбция, катализ и др. Казано по друг начин, когато повече от 50% от молекулите на частиците са на повърхността, възникват повърхностни явления. Това става именно при размери от 10-9 до 10-7 m  или от 1 до 100 nm, които се постигат с т.н. нанотехнологии. Благодарение на някои успешни от тях, електрониката действително навлезе от микро-размери в чиповете към нано-размери. Пести се материал, устройствата стават свръх миниатюрни, щади се околната среда... Но… има и нещо смущаващо.

Руският философ Александър Зиновиев казваше: „Разбирането не идва без усилия. Без усилия идват само заблудите“. В миналото учените-алхимици са търсели десетилетия наред философския камък. Сега дойде времето на нови алхимици или по-скоро ал-физици. Известно е, че  „Физиците се шегуват“. През 1959 г. нобеловият лауреат Ричард Фейнман казва енигматично „There is plentyof room at the bottom“, което, казано на жаргон, звучи така: „Има още много хляб за физиците в света на атомните и молекулните размери, т.е. в света на нано-размерите“. Шегаджията Фейнман (написал автобиографичната книга „Вие, разбира се, се  шегувате мистър Фейнман“), почина в 1988 г. без да разбере, че е обявен за „баща на нанотехнологиите“. Веднага се намират нано-спекуланти, като американският инженер Ерик Дрекслер (публикувал в 1996 г. книгата Engines of Creation - Машини на съзиданието), за които  морето им е до колене и започват да тръбят, че „получаването на пълен контрол над материята на молекулярно ниво ще направи възможни големи технологични  скокове.“

Гениалните  квантови физици-теоретици от средата на 20 век винаги са се отнасяли пренебрежително към химията. Те  казваха иронично, че цялата химия се базира само  на уравнението на Шрьодингер и принципа на Паули. Но химиците, без да се обиждат и без да се шегуват, за две столетия създадоха милиони нови молекули и технологии, без които не бихме могли да си представим съвременната цивилизация. Те последователно навлизаха от макро- към микро- размерите на веществата, а от класическата химия се отдели една голяма част – наречена колоидна химия или химия на дисперсните системи. Колоидните  частици са с размери от 1 до 100 милимикрона (нанометра) или от 10-9 до 10-7m, т.е. това са въпросните наночастици.

Хората отдавна използват колоидни системи в храната си, лекарствата, фармацията, лаково бояджийската промишленост, за  пречистване на въздух и вода и др. Биохимиците и химиците обясниха защо при температура само 37оС в човешкото тяло протичат сложни реакции, защо само една искра може да взриви мелница за брашно или въглища, защо, като разреждаме мастика, се получават колоидни частици, които пък във фризера се превръщат в кристалоиди. Ортодоксалните физици нямат обяснение за тези феномени.

Но ето че един физик-теоретик като Робърт Фейнман на коледно парти на физиците в Калифорния през 1959 г. изрича една шега, която показва, че той не е имал достатъчна представа какво е постигнала експерименталната химия в областта на колоидните системи. Хора като инж. Дрекслер, които не разбират от шеги, но затова пък са готови да направят печеливш бизнес, веднага обсебват идеята и започват да спекулират с представката НАНО, съответно да отклоняват от бюджета огромни средства за научни изследвания. В САЩ през 2001 г. се създава Национална Нанотехнологична Инициатива (ННИ), към която се включват 20 федерални министерства и агенции с огромни бюджети. Само Министерството на отбраната по това време разполага с 500 млрд. долара годишно. Президентът Клинтън дава зелена улица на ННИ и гаранции на учените, че  „За нашите изследователски цели ще са необходими 20 и повече години“. Следващият президент Буш дори подписва „Закон за развитие на нанотехнологиите в 21 век (108-153)“. Стратегическият план се актуализира всеки 3 години. Балонът на нанотехнологиите бързо се раздува. Обещанията както за подобряване на човешкото здраве и качеството на живота, така и за икономически ефект от трилиони след 10 години, не спират. Първоначалните 23 млрд инвестиции се удвояват. Наноистерията завладява не само Съединените щати, но и Япония, Китай и др. страни. В Русия, благодарение на младореформаторите на НАНО-тема, са сугестирани дори президентът Путин и премиерът Медведев.

Преди 20 години всичко, което идваше от неолибералната икономика на САЩ, в Русия се приемаше безкритично. Тлъстият котарак Толя Рыжий успя навреме да направи поредния си удар. Напук на своите критици той беше назначен лично от Путин за глава на корпорацията „РОСНАНО“ с огромен бюджет и мегаломански проекти по подобие на тези в Силиконовата долина (свръхпортативни компютри, сгъваеми наноучебници, лечение на рака с лекарства с насочено действие и безсмъртие на човека). И с тайната цел след време ЧуБендера да приватизира новата държавна кантора „Рога и копита“, чието финансиране  съвсем не е НАНО, т.е. като за джудже.

Кораб-призрак в Саргасово море

Но ето, че 10-15 години изминаха. В електрониката успехите за миниатюризация са очевидни. В останалите области обаче, постиженията са скромни. Самият инж. Дрекслер днес признава, че резултатите от неговите изследвания и прогнози са преувеличени и съмнителни. Механичното манипулиране на молекулите със самопроизвеждащи се наноманипулатори в областта от 1 до 100 нм се оказва невъзможно. Революционната идея с молекулните наномашини, които ще могат да създават молекули по поръчка от отделни атоми, се оказва далечна перспектива. Няма опасност химиците да останат без работа. Защото както казват те: „Това е старият, изпитан локомотив на химията, на колоидните и ултрадисперсните системи, но лъснат с нано-слой като чайник, за да изглежда съвременен“.

Днес нано-истерията в света намалява. Корабът под гордия флаг на нанотехнологиите все още плава, но дали няма да плава дълго в Саргасовото море, в което е навлязъл? Как да се произвеждат нано-продуктите с безопасни за екологията методи? Как ще се ограничи преминаването им през стените на кръвоносните съдове? Акад. Третяков (РФ) твърди, че нанотехнологиите са като лекарствата, които могат да лекуват, но могат и да убиват. Но спекулациите с нанотехнологиите в Русия не са спрели. Чубайс дори предлага средства от пенсионния фонд да се пренасочват към корпорацията „РОСНАНО“ за проекти, които се оказват икономически абсолютно неизгодни  и дори абсурдни.

И рейтингът на президента Владимир Путин пострада. След Световното първенство по футбол в 2018 г. той допусна увеличаване на пенсионната възраст и прокуратурата пак не получи достъп от правителството на Медведев до младореформаторите начело с Толя Рыжий. Бившият съветник на руския президент акад. Сергей Глазев директно ги определи като ОПГ (Организирана престъпна група). Някои анализатори (Михаил Хазин) дори смятат, че това е сценарий за свалянето на Владимир Путин от власт. Балансите, които прави Владимр Владимирович, са сложни, съображенията – неизвестни. Може би за това мелницата на справедливостта в Русия все още мели бавно, но страната е притаила дъх, защото обратното броене наближава нулата.

България също не беше подмината от нано-инфлуенцията. В 2009 г. с 50 млн. лева се бяхме включили в нано-истерията. Дори обявихме откриването на Български Нанотехнологичен център (съвместно с IBM). Тайна велика есть, защо само след няколко години участниците замесени в тази истерия, дадоха заден ход и върнаха 45 млн. лв. в държавния бюджет.

За всеки случай бихме отправили предупреждението: „Към нанотехнологиите – с повишено внимание!“. Имате късмет, че не можете да чуете мнението на доайена на колоидната химия - покойният акад. Алексей Шелудко. Защото физиците продължават да се шегуват, а хора като Анатолий Чубайс в Русия и специалисти по водородни технологии и плазма от вода (като Ах.Д. и д-р К.Тр.) у нас се оказват елементарни инкарнации на Великия комбинатор.

...КНДР става много интересна държава, от всякъде, струва си от време на време да следим какво става и там..
Ето, др. Си посети лично Ким, братовчедите от юга пратиха 50 000 това ориз, сега и Тръмп му пише лично письменцо в конверте - обърка се светът, обърка се - доскоро Тръмп заплашваше Ким III, последния го местеше ту наляво, ту надясно, а сега ...


Севернокорейският лидер Ким Чен-ун е получил лично писмо от президента на САЩ Доналд Тръмп, предадоха агенциите, като се позоваха на съобщение на КЦТА. Съдържанието на писмото не беше разкрито, но след като се запознал с него, Ким го определил като "отлично", посочи Корейската централна телеграфна агенция (КЦТА).

"Оценявайки умението да прави политическа преценка и извънредната смелост на президента Тръмп, Ким Чен-ун заяви, че ще помисли сериозно върху интересното съдържание (на писмото)", се допълва в съобщението. Откакто през февруари срещата между Ким и Тръмп в Ханой завърши без резултат, преговорите за севернокорейските ядрени оръжия навлязоха в застой, а напрежението в отношенията между двете страни се повишава. Вашингтон иска Пхенян да се откаже от ядрените си оръжия, докато Северна Корея иска да бъдат отменени международните санкции срещу нея.

(БТА)

...наред със Сун Цу, Лао Дзъ, Клаузевиц, Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Мао - двадесет ценни мисли на Оруел, които вероятно могат да обогатят дискусиите по всички въпроси в сий уважаван форум... на мен ми допада четвъртата цитирана мисла...напред
~~~~~~~
Ерик Артър Блеър (известен под псевдонима Джордж Оруел) е британски писател, журналист и поет. Става най-популярен с двата си романа, написани към края на краткия му живот: "Фермата на животните" и "1984".

Джордж Оруел взема участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война той води предаване срещу фашизма по ВВС.

"1984" е безспорно един от най-добрите антиутопични романи, писани някога. Произведението на Джордж Оруел продължава да има невероятно голямо въздействие върху хората от всички точки на света.

Веднага след излизането си през 1949 г. много от понятията в книгата влизат в разговорния език. Big Brother, doublethink, thoughtcrime... са част от света на Джордж. "Оруелски" се е превърнало в нарицателно за термини като "Официална измама", "Тайно наблюдение", "Манипулиране на обществото" от тоталитарните или авторитарни режими.

Джордж Оруел вярва, че с публикуването на "1984" ще предотврати появата на подобни държави. Уви, в това си пророчество се проваля, но с останалите си предсказания е по-актуален от всякога.

HighViewArt подбра своите любими цитати от "1984":

1.- "Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа."

2.- "Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало."

3.- "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги."

4.- "Заповедта на диктатурите от миналото е била: "Ти не ще!" Заповедта на тоталитарните режими е била: "Ти ще!" Нашата заповед е: "Ти си!"

5.- "Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."

6.- "Здравият разум не се поддава на статистика."

7.- "Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки."

8.- "Ако искаш да запазиш нещо в тайна, трябва да го скриеш и от себе си.“

9.- "Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила."

10.- "Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта."

11.- "Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат."

12.- "Изборът за човечеството е между свободата и щастието и за по-голямата част от човечеството, щастието е по-добро."

13.- "Партията се стреми към власт изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт."

14.- "Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор."

15.- "Общоприетото е безсъзнание."

16.- "Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."

17.- "Човек може да бъде щастлив, само ако не приема, че целта на живота е щастието."

18.- "Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш."

19.- "Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото."

20.- "Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш."

...втори "мюнхенски тезиси" на Путин В.В.
...на първите му тезиси от 2007 не обърнаха подобаващото им се внимание, сега съжаляват ... да видим.
~~~~~~~~
юни 8, 2019

Центральным мероприятием второго дня XXIII Петербургского международного экономического форума стало пленарное заседание, в котором приняли участие президент России Владимир Путин, председатель КНР Си Цзиньпин, президент Болгарии Румен Радев, а также премьер-министры Армении Никол Пашинян и Словакии Петер Пеллегрини и генеральный секретарь ООН Антониу Гутерриш.
Путин выступил с „новой мюнхенской речью“ на ПМЭФ

Открыл заседание российский президент, который поприветствовал участников ПМЭФ и выразил признательность за участие в форуме, внимание и дружеское отношение к России. При этом Путин сразу указал на то, что и его речь, и дальнейшие выступления будут в первую очередь посвящены экономике.

Начал президент России с оценки глобальной экономики, которая формально характеризуется положительными значениями. Однако, по мнению Путина, „существующая модель экономических отношений находится в кризисе. Этот кризис носит глобальный характер“.

Основная проблема, по мнению главы РФ, — это нынешняя модель глобальной торговли с абсолютизацией „западной либеральной традиции“. Однако период этот подходит к концу. Первый кризис возник в 2008–2009 году. Тогда сил и настойчивости разобраться в причинах кризиса у мировых элит не хватило.

Дополнительной проблемой Путин назвал рост явного и скрытого протекционизма и начало торговых войн. Глобальная торговля перестала быть двигателем мировой экономики. А современные технологии пока „проходят период отладки“.

По мнению президента, „кризис отношений и подрыв доверия в мировой экономике наступили по причине того, что модель глобализации все меньше соответствует новой экономической реальности. Заданные прежде шаблоны ставили страны Запада в исключительное положение, давали им фору и ренту“. Рйдерство, торговые войны, устранение конкурентов нерыночными способами — все это стало, по мнению президента, новыми чертами глобальной экономики.

В пример глава государства привел затяжную историю со строительством „Северного потока — 2“: „Например, строительство газопровода „Северный поток — 2″. Проект полностью отвечает национальным интересам всех участников — и европейцев, и России. Пришли, потому что заинтересованы. Но это не соответствует интересам тех, кто привык к исключительности и вседозволенности“.

Второй пример, который обозначил в своей речи глава РФ, — это история с компанией Huawei: „Казалось бы, технологии призваны расширять горизонты для всех, кто готов к переменам. Но и тут ставятся барьеры“. При этом президент обозначил данную ситуацию как цифровую торговую войну.

По словам Владимира Путина, „при текущем развитии событий система превращается в карикатуру на саму себя, когда одна страна — США — распространяет свою юрисдикцию на весь мир. Это противоречит задачам многополярного мира. Это путь к бесконечным конфликтам, к боям без правил всех против всех“.

Чтобы выйти из этой кризисной ситуации, необходимы общие правила. Об этом президент говорит уже не первый раз, и нынешняя речь не стала исключением. Президент подчеркнул, что „предметом урегулирования общего правового поля может быть прежде всего гармонизация интересов, конкуренция и сотрудничество между странами с разными моделями развития. Именно на этой основе необходимо адаптировать к реалиям систему мировой торговли и ВТО. При этом надо реально, а не на словах учесть интересы развивающихся стран. Это и есть равные условия для развития“.

Глобальная финансовая система, по мнению Путина, также переживает период кризиса: „Ямайская система с приоритетом доллара США не решила проблем финансовой системы. Роль доллара как резервной валюты нужно переосмыслить, потому что он превратился в инструмент давления эмитента на другие страны. Доверие к нему падает“.

Пока же, как считает глава РФ, „свод правил не сформирован, нужно реально смотреть на условия. Предлагаем произвести демилитаризацию ключевых сфер мировой экономики. Сегодняшние тенденции в мире свидетельствуют о том, что роль страны и ее суверенитет определяются способностью защитить своих граждан, ее вкладом в мировую культуру“.

Что касается России в этой экономической картине мира, то президент определил ее так: „Россия обладает серьезными кадровыми научными ресурсами и заделом в реализации технологических решений, сквозных технологий. Это искусственный интеллект, геномные технологии для медицины, портативные источники энергии, новые материалы“.

Эту часть речи многие аналитики назвали „экономической мюнхенской“, обратив внимание на категоричность высказываний главы России. Так, в одном из телеграм-каналов появилось следующее резюме: „Путин на ПМЭФ громит перерождение универсалистской модели глобализации“. А авторы канала „Пул №3“ высказались максимально прозрачно: „Путин произносит вторую Мюнхенскую речь, но с экономическим уклоном“.

Авторы канала „Вертушка АТС1“ выделили следующие ключевые моменты „внешнеэкономической“ части речи Путина: „Главным посланием, озвученным Владимиром Путиным, стало предупреждение о том, что мировая торговля вворачивается в ту же воронку, что и мировая политика, то есть милитаризируется пугающими темпами.

Путин предложил не допускать этого и для начала отказаться от санкционных войн, по крайней мере в части критических для жизнеобеспечения мира товаров. Избежать как Сциллы, „новой американской диктатуры“ (впрочем, она маловероятна — сил не хватит), так и Харибды „торгового Безумного Макса“, битвы всех против всех.

При этом неслучайно озвученным им примером стала ситуация, разворачивающаяся вокруг китайского гиганта Huawei. Война с ним фактически означает начало „первой технологической мировой“, где, кстати, использование искусственного интеллекта в качестве оружия — лишь вопрос времени. Последствия же этого сейчас вообще никто не в состоянии просчитать.

Таким образом, Путин в очередной раз выступает с призывом не разрушать мир, потому что менять существующие международные связи куда менее затратно, чем восстанавливать их из руин, неизбежных в случае реализации озвученных им сценариев торговой милитаризации и превращения санкций в „новые ядерные боеголовки“.

Далее глава России коснулся внутренних экономических проблем, таких как архаичность и избыточность нормативной сферы. При этом он напомнил, что „с 2021 года прекращает действие устаревшая нормативно-правовая база по контролю и надзору за деятельностью бизнеса. Логика взаимоотношения бизнеса и правоохранительных структур — очищение судебной системы и силовых структур от недобросовестных лиц, повышение прозрачности правовой среды, защита прав собственности“.

Коснувшись темы развития Дальнего Востока и Сибири, Владимир Путин резюмировал: „Россия готова к переменам. Мы приглашаем всех к равноправному сотрудничеству“.

Следующим выступил председатель КНР Си Цзиньпин. Его речь началась с заявления о том, что „в лице России мы имеем одного из приоритетных партнеров во всех областях“.

На практике, по словам главы КНР, это партнерство выражается в совместной реализации идей российского президента о евразийском партнерстве и инициативы Си Цзиньпина „Один пояс — один путь“. Также глава КНР подчеркнул, что „Китай готов делиться со всеми партнерами технологиями. Необходимо наращивать усилия по построению толерантного общества, ставящего во главу угла интересы человека“.

Закончил свое выступление товарищ Си проблемами экологии и заверением в том, что „в международных отношениях Китай сделает ставку на экологические вопросы. Страна будет стремиться к выполнению пунктов Парижского соглашения, развитие Китая не обеспечивается эксплуатацией природных ресурсов“.

Следующим слово взял президент Болгарии Румен Радев, который фактически продолжил выступление Владимира Путина, заявив вслед за российским президентом, что „свободное движение капиталов в цифровую эру без четко обозначенных правил генерирует риски. Сверхпотребление угрожает нашему общему будущему, делает мировой порядок неустойчивым. Ежегодный рост расходов на оборону — ясный сигнал о снижении доверия, и это приводит к замыканию науки в узких рамках и неравномерному развитию“.

Глава Болгарии отметил: „Кто бы мог подумать 20 лет назад, что Китай будет защищать свободную торговлю, а США навязывать протекционизм?“

При этом Радев подчеркнул, что „Болгария — вторая страна, признавшая КНР. Но первой уже не существует (СССР), поэтому можно начинать отсчет с Болгарии“.

Далее президент Болгарской республики коснулся проблем миграции, нищеты и коррупции. По его словам, „Необходим глобальный консенсус против трансграничной коррупции. Нищета выводит людей на путь миграции и питает ксенофобию в странах, с которых начинаются миграционные пути“.

Говоря о взаимоотношениях с Россией, Радев заявил: „От Болгарии Россия получила письменность и христианскую веру, а от России Болгария получила свободу. Об этом мы никогда не забываем“. Закончил болгарский президент пожеланием участникам форума достижения гармонии в развитии в рамках программы ООН.

Следующим выступил премьер-министр Армении Никол Пашинян, который кратко обозначил внутренние проблемы Армении, готовность к активному экономическому сотрудничеству, а также заявил, что „Армения настроена на совершенствование стратегического партнерства с Россией и продуктивного участия в Евразийском партнерстве. Это же относится и к членству Еревана в ОДКБ“.

Премьер-министр Словакии Петер Пеллегрини, взявший слово следом, обозначил в своей речи проблему недостаточности темпов прогресса для адекватного поддержания уровня экономики и нехватки денег на меры стимуляции этого прогресса.

Завершил выступления генсек ООН Антониу Гутерреш. Говоря о глобальной экономической картине, он отметил: „Ценности устава ООН подвергаются вызовам и угрозе. Подчеркну несколько императивов. Справедливая глобализация. Люди стали более богатыми и здоровыми, но есть и голод, и неравенство. Также растет напряженность в торговле, финансовые рынки неустойчивы. Необходима экономика, которая создает возможности для всех“.

При этом Гутерреш „прошелся“ и по концепции многополярного мира, заметив, что „многополярность сама по себе не гарантирует мир, если нет рамок. Важно, чтобы отношения между странами основывались на международном праве. Кроме того, для мира нужна сеть международных организаций“.

От глобализации генсек ООН перешел к экологии и рискам изменения климата, заявив, что „процесс ускоряется, тогда как политическая воля, наоборот, замедляется. А всем нужна зеленая экономика. Изменение климата — крупнейший системный риск сейчас в мире“.

Далее участникам заседания были заданы вопросы. Они касались все тех же торговых войн и общей экономической нестабильности. Здесь отдельно стоит отметить вопросы Путину про Украину и Белоруссию. Первый был про то, как глава России оценивает нового украинского президента Владимира Зеленского.

На этот вопрос российский президент ответил следующим образом: „Опыта у него может не хватать, но опыт — дело наживное. Зеленский пока себя никак не проявил. А то, что мы видим, — это противоречивые высказывания: в ходе предвыборной речи говорил одно, потом — другое. Поживем, увидим. Я не говорю, что он, не сделав ничего, все испортил. Ну, посмотрим“.

Также российский президент подчеркнул, что „одно дело — играть, другое — быть кем-то. Для того, чтобы играть, нужен талант перевоплощения, а для того, чтобы заниматься государственными делами, нужны опыт, знания, нужно уметь увидеть главные проблемы и найти инструменты решения этих проблем, собрать дееспособных людей в команду и дать им возможность свободно мыслить и принимать решения, объяснять миллионам людей мотивы своего поведения и, самое главное, иметь мужество и характер брать на себя ответственность за последствия этих решений“.

Что же касается Белоруссии, то здесь необходимо пояснить контекст. Буквально сегодня Александр Лукашенко заявил, что „за свои рынки нужно драться“. Аналитики считают, что он имел в виду как раз украинский рынок сбыта для топлива. Топлива, которое пойдет на нужды, в том числе ВСУ и в зону АТО.

Впрочем, Владимира Путина спросили не об этом, а о Союзном государстве. Глава России по этому поводу лаконично отметил, что „многое из договора о Союзном государстве с Белоруссией до сих пор не сделано“. При этом, говоря о перспективах интеграции, Путин подчеркнул: „Белорусы и русские — один народ. Так сложилось, что мы живем в разных странах. Но планов о каком-то объединении нет“.

В остальном же в той или иной форме все выступавшие на пленарном заседании лидеры отметили, что будут прилагать все усилия и к общей стабилизации и выходу мировой экономики из кризиса, и к стабильности и росту национальных экономик своих государств. При этом выстраивая систему на паритетных, честных и взаимовыгодных началах.

Добавьте „Правду.Ру“ в свои источники в Яндекс.Новости илиNews.Google

...едно антрефиле на главния редактор на Die Welt, обобщаващо станалото на последните евроизбори - загуба на зелените в Швеция, провал на ХДС с новия(та) партиен ръководител(ка), провал на десните в Холандия, за Франция е ясно, победа на "десните популисти" в източните провинции на федералната република, крах на т-н Volksparteien в  Австрия и т.н. и т.н.
Струва си да се прочете и вникне в написаното (кратко е, само една уводна статия) - http://system.promio-mail.com/view/?promio=81557.1132766.18&r=716513827037566&lid=1132766&pm_ln=18
~~~~~
Sehr geehrte Damen und Herren,

die Wahl mischt Europa auf. In Schweden verlieren die Grünen – ausgerechnet da, wo der Klimastreik seinen Anfang fand, und in den Niederlanden erleben die Rechten ein Desaster. Die Europawahl zeigt auch, wie gespalten Deutschland ist. Aber dazu später mehr.

Es ging um Deutschland als stabilen Pfeiler der EU und um Europas Werte – also das Thema von Angela Merkel. Und was ist dabei herausgekommen? „Eine lastende Niederlage der CDU unter Kramp-Karrenbauer, eine bleierne Niederlage Merkels“, kommentiert Torsten Krauel und prognostiziert: „Wenn die CDU ihre Führungs- und Ratlosigkeit nicht überwindet, muss sie die Zukunft bald genauso fürchten wie die SPD.“ Bereits in der Nacht suchten die Christdemokraten nach Ursachen oder besser gesagt Schuldigen. In einer ersten Wahlanalyse, die WELT vorliegt, macht die Parteizentrale die Junge Union und die Werte-Union für die Abkehr vor allem der jungen Wähler verantwortlich. Tilman Kuban, Vorsitzender der Jungen Union, wehrt sich gegen die Schuldzuweisungen. „Wer auf YouTuber mit einer elfseitigen Hausarbeit antwortet, sollte lieber vor der eigenen Haustür kehren, als seinen Nachwuchs zu beschimpfen.“
 
Und die SPD? Sie schlittert geradewegs in eine Führungskrise. Mit herben Verlusten (minus 11,5 Prozentpunkte) kommt sie auf nur noch 15,8 Prozent. Die GroKo hat kräftig verloren, die Grünen setzen ihren Höhenflug hingegen fort. Die Ergebnisse der Europawahl zeigen auch, wie tief gespalten Deutschland ist.
ee8e77a27046c8b99ddc1c91becc19a4.jpg
In den ostdeutschen Bundesländern stimmten viele Wähler für die AfD. In den Stadtstaaten Berlin und Hamburg sowie in vielen weiteren Großstädten triumphierten hingegen die Grünen.
 
Interessant sind auch die Ergebnisse der Landtagswahl in Bremen. Die SPD wurde erstmals seit 1946 von Platz eins verdrängt – durch die CDU. Und doch will der Sozialdemokrat Carsten Sieling wie selbstverständlich weiterregieren. Weil es für Rot-Grün nicht mehr reicht, sollen die Linken nun seinen Machterhalt sichern. „Aus dem Wahlverlierer einen Wahlsieger zu machen, wäre nichts anderes als eine Verhöhnung des Wählerwillens“, kommentiert Ulrich Exner dazu vollkommen richtig.

Und wie hat Europa abgestimmt? Die konservative Europäische Volkspartei (EVP) kommt aktuell auf 23,8 (2014: 29,4) Prozent und die Sozialdemokraten (S&D) auf 20,0 (25,4) Prozent. Die Liberalen erzielten 14,3 (8,9) Prozent und die Grünen 9,3 (6,7) Prozent.
 
a42bf7e22ed9e61aa9086d69507067f9.png
Die Ergebnisse in den einzelnen EU-Staaten können Sie hier lesen. Auf zwei möchte ich aber jetzt noch eingehen.

In Großbritannien liegt die EU-feindliche Brexit-Partei von Nigel Farage nach Auszählung von zehn der zwölf Wahlregionen mit 33,3 Prozent klar vorn. Die konservativen Tories von Premierministerin Theresa May fielen auf nicht einmal neun Prozent zurück. Dass Farage aus dem Stand mindestens 28 Sitze in Straßburg bekommt, vier mehr als seine ehemalige Partei Ukip bisher hielt, versteht die Ikone aller Anti-Europäer als klare Botschaft. „Am 31. Oktober, wenn die Brexit-Frist ausläuft, ist Schluss.“ Zählt man übrigens die Stimmen der klar proeuropäischen Parteien zusammen, die keinen Brexit wollen, dann liegen Liberaldemokraten, Grüne und Change UK klar vor der Brexit Party. Unsere Korrespondentin Stefanie Bolzen fragt sich: Wie kann ein Premier, der gegen diese Stimmung den harten Ausstieg durchboxt, jemals Premier der gesamten Nation sein?

Einen fulminanten Sieg bei der Europawahl hat Österreichs Kanzler Sebastian Kurz gestärkt. Laut erster Hochrechnung hat seine konservative ÖVP ein Plus von 7,9 Prozentpunkten im Vergleich zur Europawahl 2014 eingefahren und kommt nun auf 34,9 Prozent. Jedoch wird das starke Ergebnis von einer schweren Regierungskrise in Wien überschattet – ausgelöst durch die Ibiza-Affäre. Am Nachmittag muss sich Kurz einem Misstrauensvotum stellen, welches er wohl verlieren wird. Bereits vorab hat die FPÖ bekannt gegeben, dass sie dem Misstrauensantrag der SPÖ einstimmig unterstützen würde. Wir halten Sie in unserem Live-Ticker dazu auf dem Laufenden. Ab 13 Uhr können Sie dann die Debatte auf WELT.de im Livestream verfolgen.
 

Ich wünsche Ihnen einen schönen Tag.

Herzlichst, Ihr



Ulf Poschardt

...изглежда долното е извадка от поредната "странност", написана и публикувана с цел печелене на пари и чесане на его ... ще се поколебая дали да я купя ... преди време "се минах", купувайки българското издание на The tipping point...
~~~~~~~

Днес в България излиза „Щурият мозък“ – интересна и остроумна книга за работата на мозъка, написана от д-р Дийн Бърнет, съобщават издателите от „Изток-Запад“.

Д-р Бърнет е специалист по мозъка, преподавател по психология и клинични невронауки и... действащ комик. В книгата си той разглежда белите петна, кошмарите, инсомнията и други „забавни“ неща, които се случват в мозъка ни. С невероятно чувство за хумор, с интересни примери и любопитни асоциации той разкрива щуротиите на мозъка и ни дава ключ към разбирането на собствената ни същност.

Публикуваме откъс от книгата, в който той поднася интересна гледна точка за споровете:

                                           ПРАЗНИТЕ ТЕНЕКИИ ВДИГАТ ПОВЕЧЕ ШУМ
                                     (Защо интелигентните хора често губят при спор)

Едно от най-вбесяващите неща на света е това да спориш с някой, който е убеден, че е прав, след като знаеш със сигурност, че греши, и си в състояние да го докажеш чрез факти и разсъждения, но въпреки това увереността му остава непоклатима. Веднъж станах свидетел на разпалена препирня между двама души, единият от които беше твърдо уверен, че все още е ХХ век, а не XXI. Аргументът му беше: „Сега сме 2015 г.! Започва с 20, не с 21! Нали така?“ Това бяха точните му думи.

Сравнете това с известния психологически феномен, наречен „синдром на самозванеца“. Хората с големи постижения в различни области системно подценяват способностите и постиженията си въпреки наличието на действителни доказателства за тяхното съществуване. Това е свързано и със социални фактори. Особено често е например жени, постигнали успехи в традиционно доминирани от мъжете области (каквито са повечето), да бъдат под влиянието на негативни стереотипи, предразсъдъци, културни норми и т.н. Това обаче не се отнася само до жените и интересното е, че засегнатите са основно хора с безспорни постижения – точно онези, които почти винаги имат силно развита интелигентност.

Познайте кой учен е казал следните думи преди смъртта си: „Прекалената почит, на която се радва делото на живота ми, ме кара да изпитвам извънмерно неудобство. То ме кара да се чувствам като неволен измамник.“

Алберт Айнщайн. Не точно неудачник в науката.

Тези две черти – синдромът на самозванеца при интелигентните хора и нелогичната самоувереност на не чак толкова интелигентните, често се съчетават по начин, който води до неприятни последици. Съвременните обществени дебати протичат по катастрофален начин тъкмо по тази причина. Важни въпроси като ваксинацията или промените в климата неизменно се решават чрез пламенните пустословия на хора, чието лично мнение не се основава на достатъчна информация, а не от спокойните разяснения на обучени експерти. Всичко това се дължи на поредните чудатости на нашия мозък.

Хората използват другите хора като източник на информация и за потвърждение на собствените им схващания, вярвания и усещането им за лично достойнство. Тук ще отбележим, че колкото по-уверен изглежда някой, толкова е по-убедителен той за останалите и толкова са по-склонни те да повярват в това, което той казва. Това е доказано през 90-те години на ХХ век от Пенрод и Къстър, които анализират от тази гледна точка случващото се в съдебните зали.

Изследването им е посветено на степента, в която съдебните заседатели приемат свидетелски показания. То показва, че те е по-вероятно да се доверят на свидетел, който изглежда сигурен и уверен, а не на такъв, който изглежда нервен, разколебан или несигурен относно детайли в своите показания. Това очевидно е тревожен резултат – съдържанието на показанията е определящо за присъдата в по-малка степен от начина, по който те са поднесени. Този факт би могъл да има важни последици за съдебната система. Нищо не показва, че този ефект се наблюдава само в съдебните зали – кой би казал, че нещо сходно не се случва и в политиката?

Днешните политици са специално обучени, така че да могат да говорят гладко и уверено по произволна тема, без да кажат нищо съществено. Или пък още по-лошо – съвършени безсмислици като „Те погрешно ме подцениха“ (Джордж У. Буш) или „По-голямата част от вноса ни е презокеански“ (пак Джордж У. Буш). Вероятно си мислите, че рано или късно най-умните хора ще поемат нещата в свои ръце – колкото по-умен е някой, толкова по-добра работа ще може да свърши. Колкото и противно да е това на нашите интуиции обаче, колкото по-умен е някой, толкова по-вероятно е той да изпитва съмнения в правилността на разбиранията си, а колкото повече се съмнява някой в самия себе си, толкова по-малко ще му се доверяват и другите. Така стоят нещата при демокрацията. (...)

Това, че по-слабо интелигентните хора са по-уверени, си има и име: ефект на Дънинг-Крюгер. Този феномен е наречен на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от университета „Корнел“. Те първи анализират този феномен, провокирани от новината, че престъпник се е опитал да обере банка, покривайки лицето си с лимонов сок (лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, затова той решил, че в резултат на това лицето му няма да се вижда на охранителните камери).

Нека спрем за момент, за да оценим това по достойнство.

Дънинг и Крюгер накарали участниците в експеримент да попълнят поредица от тестове, но освен това ги накарали да оценят колко добре си мислят, че са се справили с поставените задачи. Така открили поразителна зависимост – онези, които се справили зле, почти винаги допускали, че са се справили много по-добре, докато онези, които се справили добре, почти винаги допускали, че са се справили по-зле. Въз основа на това Дънинг и Крюгер стигнали до извода, че на хората със слаборазвит интелект не само им липсват интелектуални способности, но също и способността да разбират кога се справят зле с нещо. Тук отново излиза на предно място егоцентризмът на мозъка, който ни прави слепи за всичко, въз основа на което можем да си съставим отрицателно мнение за самите себе си. В добавка към това, осъзнаването на собствените ни ограничения и превъзходството на останалите над нас е нещо, за което също е нужна интелигентност. В резултат се стига дотам хора разпалено да спорят по теми, за които те самите нямат кой знае какви познания, дори опонентът им да е посветил на същите теми целия си живот. Мозъкът ни изхожда единствено от собствения ни опит, а едно от основните ни допускания е, че всички са като нас.

...в този уважаван форум има теми за Венецуела, Китай, Русия, Украйна, Либия и ЕС, даже за САЩ, някак си настрана стои един бивш икономически колос (и добър делови партньор на НРБ в технологичната област).

Тия дни на престола се възкачи нов император, започва нова ера в историята на Япония (по техните традиции).

Долната тема е от октомври 2018 с автор Нако Стефанов - професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия,  - Китай, Корея и Япония, човек с декларирана позиция по много въпроси и мой много добър познат - опитвам се да го убедя (ако администрацията разреши) да публикува и тук.

Ако коментирате, моля обсъждайте тезите на автора, не неговата личност или мястото, където материалът е публикуван. Благодаря за разбирането.

"Темата е за дълголетната стагнация, в която се намира Япония, свързана с т.нар. «крах на икономиката на спекулатиния бум». Даденият материал е за това как се заражда този модел на неолиберално фуннкционирне и как той влияе на Страната на изгряващото слънце."

http://pogled.info/avtorski/Nako-Stefanov/yaponiya-formirane-i-krah-na-ikonomikata-na-spekulativniya-bum-ot-80-te-i-90-te-godini-na-hh-vek.98392

Приятно четене.

...намерих го в мрежата, хареса ми, тъжна работа ... след седмица, на 8 май, ще го изтрия... честит празник!



Първи май! Ден, пълен с противоречия.
Денят на труда е почивен ден. Празнува се труда, а тържествува безделието. Уж се почитат работещите, а венците са по главите на капиталистите.

Ден за размисъл. Как хората, които работят, съграждат, творят и са в основата на съзиданието, са на дъното на социалната пирамида. Как наемният труд се превърна във възможност за хора, които вместо труд, имат пари, да трупат още повече капитали за сметка на наемните работници. Днес виждаме „бизнесмени” с нови джипове за десетки хиляди, на които работниците не са получавали с месеци заплати или са държани на екзистенц минимума. Днес трудът не дава възможност за нормален живот, днес е времето на работещите бедни.

Колкото и да е беден човек, има какво да даде – трудът и усилията си. И вместо достойно заплащане, получава окови. Които не му позволяват да излезе от омагьосаният кръг на оцеляването и дълговете.

България, от страна, в която беше гордост да си работник, се превърна в страна на робите на труда. Най-ниско платените роби в целия Европейски съюз. Не с проценти, а с пъти по-ниско заплащане на труда от другите държави. Просперират политиците, измамниците, „усвоителите” на еврофондовете.
А работниците вземат бързи кредити до заплата, за да нахранят семействата си.

Трудът не се цени. Ценят се връзките, политическото влияние, шуробаджанащината, липсата на морал и безскрупулността. Почтеният труд заслужава само подаяния и подигравки от тези, които живеят на гърба на работещите. Защото, както каза една гербава мамица, те, политиците, не са като обикновените хора...

Роби на труда. Не господари на своя труд. Не работници. Роби!

В 21 век в европейска България, член на ЕС има хора, които работят много повече от осем часа. И не смеят да се оплачат, защото ще останат без работа. Има хора, които работят за по 500-600 лева на месец, които не позволяват нормален живот.
Всъщност, една средна годишна заплата е колкото стойността на една пейка на ул. "Граф Игнатиев" в София.
Една година работа - една пейка! Има хора, уволнявани заради това, че са си потърсили правата. Работодателите забраняват вече на жените да забременяват и да имат деца. Със светнали от алчност лица настояват да няма отпуски по майчинство и майките веднага да се връщат на работните си места, дори да отлагат раждането до ...ако може до пенсия. Дългите болнични водят до уволнение, освен ако нямат късмета да са в държавната администрация. Робите на труда плащат данъци и осигуровки, с пълното съзнание, че пенсията им няма да им позволи оцеляване. Ако има кой да им я плаща, разбира се.

Пирамидата е обърната. На върха са алчните, корумпираните, безделниците, които печелят от измами и корупция. На дъното са тези, които съзидават и творят. Тези, на които се крепи икономиката и системата. Не на онези с джиповете и усвоителите на европари, а на обикновените шивачки от цеховете, на строителите по обектите, на работниците в малкото останали фабрики.

Има нещо сбъркано.

Все пак, честит празник, един почивен ден, в който и да празнувате, се замислете за цената на труда си. И за това, колко е важен и че вие, работещите, сте тези, които са в основата на икономиката и на държавата.

Честит празник! Честит Първи май!

Елена Гунчева

]

Идват избори, да разсеем някои съмнения, да помогнем на G!

Плахи опити на един провален политик да привлече вниманието към себе си.
Елегантен опит на Бойкикев да се одвободи от един потенциален конкурент, за съседа Атанасов не ми се говори!

Къде е др. Фирмин, да заостри вниманието ни върху Нинова и нейния антураж? Липсва! Какво му направихте?

Радан Кънев: Не съм гей и нямам баба партизанка

Зам.-председателят на ДСБ и водач на листата за евроизборите на „Демократична България“ Радан Кънев реши да отговори на стари обвинения в някои медии, за да започне начисто предизборната си кампания.

На страницата си във Фейсбук Кънев написа "Някои важни лични уточнения по стари компромати".

1. Нямам леля партизанка от Пловдивско. Нито от друг район. Изобщо, страдам от дефицит на лели партизанки.

2. Баща ми не е бил началник на пристанище Варна по комунизма. Дядо ми е бил, преди комунизма. Бил е началник и на “Параходно дружество”, и на “Пристанищна дирекция”.
По комунизма е бил в Белене...

3. Не съм адвокат на НОИ (идея нямам кой роди това малоумие и как е хрумнало), нито на каквато и да било публична структура. Скромната ми професионална практика е напълно, 100%, независима. И затова си я харесвам, колкото и да е скромна - защото ми дава пълна свобода.

4. Не пия три литра бира на ден. Нито “поне три литра”, нито “дори три литра”. Повечето дни съм на кафе и вода. Понякога, в подходяща компания, изпивам и повече от три бири ??

5. Не, не съм гей. И никога не съм бил. Вярвам, че всички хора имаме равни права. Аз лично харесвам жени. Миналото пази доста свидетелства, а от близо 13 години съм женен за най-прекрасната жена. Благодарен съм й, че изтърпява мен и калните атаки срещу семейството ни.

6. Напълно независим човек съм. Никой не може да ми диктува мнение или решение. Недостатък ми е, че понякога не се вслушвам достатъчно, а не че слушам някого.

7. Не съм светец. Дори съм нарушавал закона - пушил съм на закрито, превишавал съм 90км/ч и съм пил бира преди 18. Не се гордея с тези факти.

Със сигурност обаче - и това никой не смее да оспори - не съм използвал политически ресурс за обогатяване.

А сега да поговорим за политика, за бъдещето на България и Европа. [/b]

подробности тук - http://bnr.bg/horizont/post/101100498/prodavat-200-godishno-kiliino-uchilishte-za-17-000-leva?fbclid=IwAR3Y7REFdV-KsX515E5jGd-ciSlUdhurO_vDORygpkQ8TCcuWyYTBi8QVyc - интересно т.н. НИПК или както му викат сега къде дреме?
Дали Той не може да отдели малко пари от излишъка за запазването на училището?

Няма да се сърдите, странно писание ... Решетников не е пропуснат, само Станишев и Орешарски...останалото го знаете ... човекът е обиден, проявете разбиране, иначе е занимателно четиво, след 30 години...
G, ще прощаваш, къде мога да намеря синята идея?

Все още се чака да съзрее лидерство в демократичната общност
Огнян Минчев

21 март 2019,
Вчера ми се наложи да публикувам двата текста по-долу един след друг, защото ми бе директно заявено, че с първия текст публикувам фалшиви новини и практикувам интелектуална непочтеност (текстовете са за решението на ГЕРБ и СДС да участват заедно на евроизборите и за неуспешните преговори между СДС и "Демократична България" и са във "Фейсбук" - бел. ред.). Коментирам политически събития от 30 години. С позициите, които заемам, съм се противопоставял на десетки, сигурно стотици политически фигури и институционални представители.

Подобни претенции като вчерашните през цялото това време съм получавал само от представители на бившите демократични сили и техните остатъчни фракции. По ирония на съдбата през цялото това време съм гласувал предимно или изцяло само за тях. Грешката, която заедно с мнозина мои колеги редовно съм допускал, е, че съм спестявал на тези хора и партии истината за тяхното поведение и за техните провали. Спестявал съм я от неудобство, от съображения "да не клатим лодката" преди поредните избори и т.н.
.......

https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/03/21/3407707_vse_oshte_se_chaka_da_suzree_liderstvo_v/?ref=home_analizi

Грешката е системна, а последиците й - необратими. Нарцистичният светоглед, който отгледахме у СДС и неговите производни след 1990 г. доведе до поредицата тежки разгроми, които демократичната общност претърпя през целия този период от три десетилетия.
...
Нарцисизмът е полезно състояние на самооценка и самочувствие в изкуството, във философията и - донякъде - в бизнеса. В политиката той е пагубен. Защото, вглеждайки се с удоволствие в себе си, ти забравяш, че работата ти е да се вглеждаш в другите, да ги разбираш и да ги привличаш към своята кауза. По въпроса може да се каже още много.

Стратегията "Решетников" се оказва доста успешна

- тя не само постави руски марионетки в най-важните държавни институции и в почти всички политически партии, но успя да генерира пораженчески консенсус сред власт и опозиция към ключови позиции на солидарност с евроатлантическите партньори по отношение на руската агресия спрямо (Източна) Европа.....

http://old.segabg.com/replies.php?id=301062

ddantgwyn 22 Сеп 2017 18:58
Една интересна статия от паяжината:

End of an Era? The Slow Death of Europe's Social Democrats

Across Europe, social democratic parties are in crisis and on Sunday, the German SPD could slide to its worst result since World War II. What has happened to the once-glorious center-left parties on the Continent? And how can they recover?

http://www.spiegel.de/international/europe/the-demise-of-social-democracy-in-europe-a-1168670.html

...срамна работа...


Леа Борисова от ОУ „Професор Марин Дринов“ – Кюстендил, София Лъчезарова и Дария Боюклийска от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Дупница получиха грамоти и подаръци от Националния коледен конкурс за детска рисунка „Полицаят е мой приятел и учител“, съобщават от Пресцентъра на ОД на МВР - Кюстендил. 
Наградените  момичета са третокласнички и се състезаваха с още 81 участника от страната.  Работите им бяха оценявани от жури в главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.Те са доброволци в проекта „Детско полицейско управление“ към двете училища, ученички в трети клас са.

Наградите на София и Дария бяха връчени днес в РУ Дупница от директора на ОДМВР ст. комисар Е.Стамболийски. Двете момичета заедно  с  ръководителя на проекта инспектор Николай Иванов, със съучениците си и учителите им бяха гости в РУ Дупница.
.....

http://www.paragraph22.bg/22-novini/read/tri-momicheta-ot-kiustendilska-oblast-s-nagradi-ot-nacionalniia-konkurs-policaiat-e-moi-priiatel-i-uchitel

проф. дървингов
02 Юни 2018 16:12
Мнения: 14,308
От: Bulgaria
   ...автор Чавдар Цолов, публикувано тук http://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/svobodata-na-oprostachvanetoСпорно, много спорно, особено това с купуването на таблет на всяко дете, да учело ... приемете го като алтернатива на това за безжичния интернет във всяко училище, публикувано тук http://old.segabg.com/replies.php?id=315353

Наред с базовите ЕС-свободи на придвижване на хора, стоки и капитали специално за България трябва официално да се включи и свободата на движение към пълно опростачване. То най-често се отнася за битовизми, срещу които не е необходим запас от разсъдък, човек може и умозрително да се ориентира. Ето ви за пример едно пренебрежимо, но показателно дребнотемие.

Спомняте ли си онова мило детенце, дето написа писъмце на образователния министър, че раничката му била много тежичка?

И като се започна едно дрънкане на всякакви родителски, потребителски и учителски мнения. Все в тази посока - раницата убиец на нашите деца! Никой не пита специалисти, никой не слуша, всеки има мнение.

Преди дни обаче чух случайно по радиото един различен глас. Един глас, който окуражи моето свито сърце, което рафтира срещу огромните вълни от недоволство заради сизифовите усилия на ученичетата.

"Това, че тежките раници водят до сколиоза, е мит, защото не е възможно”, каза детският ортопед д-р Венелин Алексиев от Университетската болница по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев” в Горна баня. Самият той е баща на първокласничка. Не отрича, че раниците са тежки и могат да причинят дискомфорт, но няма как да доведат до изкривяване.

Е-е-е, докторе. Възвърна ми вярата в плурализма на мненията. Значи прав съм бил, като си мислех, че тия тръшканици около раниците мъчат повече всеотдайните родители, които ги носят до и от училище. И които за нищо на света няма да пратят отрочето да изхвърли кофата с боклука, камо ли да помогне на баба си на село да окопае картофите или да обере ягодите. Сакън! За спорт пък - да, бе, да вземе да се контузи или пък да зареже учението...

Но ще му купят мобилен - последен писък, таблет и лаптоп и ще го зарежат да се саморазвива. А то ще кисне пред носителите на виртуалната реалност с цената на увредени очи, болки в гърба и кръста, изкривявания, свърхтегло, сърдечни и бъбречни проблеми, увредена психика... И ще се превърне в социопат!

Винаги съм казвал, че основният проблем на българското образование е простият родител!

Вместо някой да е чул това, което казват ортопедите - а то е, че раницата е полезна, защото оправя щетите от таблета и компютъра, родители и учители в някакъв унес правят простотии.

Наскоро бе оповестен и "революционният метод" за справяне с ужасната раница. В някакво училище директорката викнала дърводелеца и той направил шкафче за всяко дете. Училището пък с помощта и на дарения купило втори комплект учебници на ученическа глава, за да може да не се носи бумащината от и до вкъщи. Радост голяма!

Абе, хора, цивилизацията на запад и на север от Виена маха хартията, а ние я множим. Защо не купят по един таблет на децата, за да могат по всяко време да си учат урока и да се упражняват върху него? А трошат грешни пари - помагалата на учениците от V до VII клас струват 80 лева. Ми то един таблет е горе-долу толкова...

Но колкото ще има електронен дневник за учителя и електронен бележник за ученика, и родителят ще може в реално време да следи какво прави питомецът в школото, толкова ще има и електронно обучение. Наливайте пари в учителски заплати, за да са доволни и да не крякат, че преподават като в килийно училище. И толкоз.

Като опряхме до преподавателския състав, тези дни една учителка от Симеоновград е шокирала абитуриентите. Балът се е празнувал в Меката на чалгата - ресторант „Приказките“. Петдесет и осем годишната учителка разцепила дансинга с мръсни танци, помагала на младеж да прави стриптийз, салфетки хвърчали, тя лазела по дансинга, полата палаво се вдигала до бикините, правела еднозначно сексуални движения...

Тук коментарът е само един: "Някои казват, че жената близо до 60-те вече е изпуснала всички влакове".

Да, но остават яхтите и самолетите...
~~~~
Чок觧
02 Юни 2018 18:28
   Статия , написана в типичния български стил да се оплюе някого , да се даде някаква нефелна идея , представена за велика и за завършек - отново да се оплюе някого !
Аз ще споделя моите наблюдения и ще направя свои предложения , без да претендирам , че са най-умните .
Наблюденията ми в Израел : Децата носят раници , не чанти . Някои раници са на колелца , като домашните колички за пазаруване .
Учебниците са разделени примерно на "Английски за I срок за 4 клас" и "Английски за II срок за 4 клас" - така чантата става два пъти по лека(в Израел има два срока) Учебните помагала към всеки учебник също са разделени така . Всичките са формат А4 и с меки корици .
Часовете почват в 8:00 и завършват в 13:00
Това е за светските училища - в религиозните , благодарение на това , че религиозните партии са от доста години в правителството и доят и изнудват коалиционните си партньори , почти всички ученици над 5 клас имат лаптопи , спортните им площадки са със сенници , докато светските се пекат като гущери в часовете по физкултура . В религиозните училища има климатици във всяка класна стая , в светските докато учеше малкият ми син - нямаше .
***
Не знам дали таблета е доброто решение , но според мен той дава възможност да се използва и за неучебни цели - игри , гледане на видео , участие в социални мрежи и тнт . Един ЧЕТЕЦ мисля , че е по-доброто решение - зарежда се с учебниците и помагалата за съответния клас и нищо повече излишно . Могат да се добавят задължителните книги по литература . Не съм имал ЧЕТЕЦ , не знам как работи , но мисля , че няма и да уморява очите , а и бързо ще може да се възстанови загубената информация и е по-удобен за четене .
~~~
Чок觧
   Колкото до учителката - не е била на абитурентското тържество , празнувала е отделно , възможно е да си е пийнала малко повече - и тя е човек като всички останали . Верно е ,че трябва да дава пример с поведението си - сгрешила е и подала е молба за напускане . Но намеците за възраста на една жена , която и да е тя , не правят чест на никого !
~~~
Old_BG
02 Юни 2018 20:57
   Чоки, уважавам те бе човеко!
Професоре, приятелски съвет . Чети по малко!
Виж как някои, с никакво четене, се издигнаха до висините!
Hateras
02 Юни 2018 22:50
Мнения: 1,777
От: Bulgaria
   Чоки,
---
Определено, четец с e-ink екран е по-добре за очите. А и много от сегашните четци си имат WiFi карта, та могат да се възползват от училищната мрежа.

...не намирате ли това писание за типична "фейк нюз"?
Аз се срамувам!

Спасиба галяма, г-н Борисов!
Автор: Анастас Добрев

07.03.2019 08:57

Визитата на руския премиер Дмитрий Медведев е вторият голям провал на самодейната дипломация на Борисов спрямо Русия след миналогодишната му безплодна разходка до Москва.
Разговорите между двамата премиери не се увенчаха с конкретни резултати. Няма напредък и по двата големи енергийни проекта от интерес за двете страни – „Турски поток“ и „Белене“. Колкото и да се опитват представителите на властта да представят визитата като постижение и признание за България като значим фактор на Балканите, икономическите отношения между двете страни тъпчат на място.
Особено след последвалото изявление на Газпром, че няма да участва в проекта за газов хъб „Балкан“.

~~~~
Провалът е консумиран, както и резилът от безпосочното блъщолевене на Борисов след  разговорите. От този поток на мисълта ще се запомнят само увеселителните лафове на българския премиер - „спасиба галяма“ и „нема да се плашите, сме сила голяма“ (по повод закупуването на новите ни изтребители). Както и фамилиарното обръщение на „ти“, придружено с дърварско потупване по ръката.

През цялото време Борисов шикалкавеше и сякаш се оправдаваше пред евроатлантическите си годподари, че въобще се среща с Медведев. "Има сили, които се възползват да задават въпроса НАТО или Русия. Ние ясно сме казали, че сме в НАТО, а отношенията ни с Русия са прагматични", натърти Борисов в задочния си диалог с неназованите критици. Нещо повече –  нарече национални предатели ония, които възпрепятстват проекта „Турски поток“ и искат да останат заровени 6 млрд. евро в празни тръби.
Но кои са тия злосторници и предатели на родината?
Не са ли това силите, чийто говорител се явява дясната му ръка Цветан Цветанов с неговия рефрен за „руската заплаха“ и „хибридните атаки“? Или силите, които диктуват външната ни политика през абсурдната външна министърка Захариева? Сиреч, същите тия сили, които крепят самия Борисов срещу известни услуги в ущърб на обществения интерес? Какво излиза? Че Борисов гълчи сам себе си! Пореден скеч. .....http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/galyamo-spasibo-g-n-borisov[/b]

Странното е, че нито любимата газета, нито други уважавани "медии" съобщиха подобно нещо. Не съм следил хората на Поручика какво са писали, нито в. "Дума", но за първи път срещам таквоз синтезирано нещо.
А?