как пък всеки суперактивен демократ се явява в болшинството случаи фашистко чадо

Веселин Стаменов - коментари
 ·
Следване
10 ч
 ·
Прочетох поста на Ивайло Мирчев преди минути и симптомите на моята органична непоносимост към лицемерието се активираха с пълна сила. Гледам го този нов „поборник“ на жълтите павета и се питам: докъде може да стигне наглостта на политическото шмекерство? Да оскверниш Деня на храбростта, като го принизиш до нивото на предизборна брошура, е не просто лош вкус – това е патологичен цинизъм.
Мирчев, лицето на една изкуствена идеология, е решил, че Свети Георги Победоносец е негов съмишленик по протестна линия. Слушаме поредната порция словесна помия, излята от човек, който бърка „храбростта“ с удобното кресло в парламента и хладния климатик в партийния офис. В деня, в който България свежда глава пред онези, чиито кости белеят от Дойран до Каймак-Чалан, един модерен „герой“ на дигиталното съпротивление ни обяснява, че битката му с „моделите“ била равна на подвига на предците ни. Каква грандиозна заблуда! Този нов идеологически „светия“ се опитва да яхне белия кон на Светеца, докато всъщност не слиза от луксозната си лимузина.
Колко удобно е философстването, че „змейове нямало“. За Мирчев и компания истинските змейове – демографската катастрофа, изчезващото българско село и духовното разложение на нацията – просто не съществуват. Не, техният змей е с две конкретни имена, които те дъвчат като изветряла дъвка от години, само за да поддържат електоралния си тонус. Това не е храброст, това е фиксация на политически джуджета. Свети Георги пронизва чудовището, за да спаси вярата и народа, а не за да осигури пет процента на следващите избори и поредната порция грантове. Да обявиш корупцията за единствения „змей“ е като да лекуваш гангрена с пудра за лице – евтин популизъм за наивници. Стоян Михайловски го е казал най-добре: „В държава, дето господстват разбойници, честните люде са считани за луди“. Е, днешните „луди“ сме ние, които отказваме да повярваме, че лайковете във Фейсбук са оръжие, а кафето пред Министерски съвет – окоп.
Сарказмът прелива, когато Мирчев заговори за своята „уморителна и негероична битка“. Кое точно е уморителното, господине? Да висите пред камерите на послушните телевизии? Да превърнете политиката в доходоносна професия, без да сте забили един пирон в живота си? Мирчев ни внушава, че стоенето на площада с хартиено лате в ръка е жизненоважен подвиг. Не, господине, жизненоважна беше битката на Шипка, където храбростта се измерваше с трупове и чест, а не с преференции и „сглобки“. Героизмът изисква кръв и саможертва, а не „енергия за показване на истината“ пред медиен комфорт. Истината не се показва с пресконференции, тя се извоюва. Вие обаче не воювате за България, вие воювате за стола си.
Върхът на наглостта обаче е приравняването на Гергьовден към „празник на гласувалите свободно“. Да поставиш изборната бюлетина до бойното знаме е висша форма на национален нихилизъм. Иван Вазов написа: „Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях...“. Те умряха за Отечеството, господин Мирчев, а не за да може вие да плетете интриги в задкулисието, докато пред камерите разигравате евтин театър срещу същите тези „модели“, с които после пиете мазно турско кафе. Вашата „храброст“ е като фалшив медал от панаир – лъскава отгоре, но куха отвътре.
Този опит да се обсеби паметта на българския войн е позор. Вие не сте наследници на храбрите, вие сте наследници на онези, които Вазов наричаше „търговци в храма“. Вашата битка е за оцеляването на една куха, „жълтопаветна“ идеология, която се храни от омраза и разделение. Свети Георги е символ на триумфа на духа, а вие сте символ на политическата конюнктура и суетата. Стойте далеч от паметниците на героите – техният свят е непостижим за хора с вашия мащаб. Вашият истински празник не е днес, той е в деня на изборната математика и политическия алъш-вериш.
Не, такива хора не трябва да сквернят Гергьовден! Светецът убива змея със сила и вяра, а не с Фейсбук постове и кухи лозунги. Оставете славата на онези, които са я заслужили с вековете, и не се опитвайте да пришивате мизерните си политически амбиции към величието на българския войн!

Армията е част от обществото, а мъжете и жените в армията – граждани, изтъкна Ноев

"Фразата: "Който не храни своята армия, ще храни чужда" често се напомня на такива седянки, на ракийка и на салатка. Разбира се, че който не отделя пари за отбрана поставя под заплаха сигурността на страната си, но въпросът е каква да бъде отбраната. На България е нужна отбрана, която да осигури защитата на народа и функционирането на нашето общество и икономика, и защитата на нашия начин на живот от евентуални външни посегателства. Като член на голямото европейско семейство и НАТО, България е много по-сигурна, защото знае, че ако се наложи, на нея, ще ѝ се притекат на помощ. Ние сме привилегировани, защото в нашия регион имаме много съюзници. Единствено все още не е член на ЕС, не знам дали ще стане на НАТО, Сърбия. Тя е малка държава и, въпреки че доста се поворъжи, напоследък, не е заплаха за България. Не бих казал, че пряка заплаха за България е и войната на Русия срещу Украйна".
...
"Датчани, шведи, финландци, норвежци се записват с чест и едва ли не с удоволствие, защото защитават една страна, която обичат. Те обичат това, което са сътворили техните родители и самите те и отиват да го защитят. Те имат това чувство. Ние нямаме такова чувство, защото сме си направили страната на кочина в последните особено 10-15 години с тази безобразна корупция.
...
Споразумението, което подписа служебният кабинет с Украйна, е от полза основно за България, която може да черпи от украинския опит, за който  украинците плашат [sic!!!]с кръвта си, категоричен е той.

Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов коментира пред БНТ причината тази година да няма военен парад: „Защото сме в условия на удължителен бюджет, нямаме реален бюджет да организираме голям парад с техника и личен състав, затова се ограничихме само с водосвет на бойните знамена".
...
По думите му, социалните придобивки имат ключова роля: „Трябва да призная, че за министъра на отбраната е много трудно да балансира разходите за личен състав с разходите за модернизация на въоръжените сили и от друга страна кристалоструктурното изграждане.“