Trump’s spiritual advisor, Paula White: “To say no to President Trump would be saying no to God.”

Първи етап – трябва да се създаде държавата Израел. Това бе направено отдавна, благодарение на Съветския съюз и Британия, които се постараха. Браво на тях. След това, отношението към тази държава се превръща в детонатор. Той трябва да взриви Близкия Изток. Той трябва да обхване Близкия Изток, за де се изпълнят в буквалния смисъл пророчествата от книгата на Иезекиил, както те разбират Гог и Магог За тях това са две държави, които нападат Израел от север и в тях са припознавани ту руснаците, ту турците, ту персите. Но най-важното, за да се случи всичко това, е Иран, който играе централната роля. Иран трябва да започне тази война, в която те ще претърпят поражение. Трябва да се пролее море от кръв – такъв е цитатът от 14 глава на Откровение, където пише, че кръвта трябва да стигне до конските юзди (Откр. 14:20). Ето такъв пожар трябва да се случи в Близкия Изток.
...
Както разбирате, в тази трактовка Израел е също полезен идиот. Той трябва най-вече да задейства тази верига от пророчески събития, но какво ще се случи с него на практика? Ми, да умират всички тези евреи, какво да правим?! Така че, тези приятели са се намерили един другиго. Имат чудесна любов помежду си, взаимно разбиране. Всеки от тях мисли, че в тази велика сделка той ще се окаже в крайна сметка умния, а другият ще се окаже льохман.

Важното за нас е, че това оказва влияние върху външната политика. Ще завърша с тази лекция и ще преминем към най-интересната част, но трябваше да бъде разбрано – това не са просто приказки, не са някакви глупости. Като минимум това е желание и мотивационна система на хората, които реално взимат решения. Това е действително важно. Неслучайно всичко това се случва сега.

“…The Ottoman Government, in order to safeguard the religious places from ruin and destruction, has withdrawn its forces from the city and has commissioned officials to take care of the religious places like the Holy Sepulcher and the Aqsa Mosque. Hoping that your treatment will also be similar…” (Isa al-Safari, Filstin al-Arabiyah)

On December 11, 1917, a mere two days after the above letter was written, British General Edmund Allenby entered Jerusalem triumphantly through the Jaffa gate, and the city became an occupied territory. On this historic occasion, Allenby reportedly declared that “the wars of the crusades are now complete”. Allenby’s statement is a powerful reminder that the British entry into Jerusalem was a continuation of and a “successful” conclusion to the Crusades. Certainly, Allenby’s statement introduces a critical epistemic connection between the modern British colonial project in Palestine and the Crusades of the 11-14th century.

There was a clear urge to frame the colonisation project in Palestine in religious terms and view it as a continuation of the earlier Muslim-Christian conflict, despite claims of fighting the Ottomans on the basis of European secularism and anti-religious modernity. 

The British were not the only ones thinking in these terms. In his book The Clash of Fundamentalisms: Crusades, Jihads and Modernity, Tariq Ali describes how the French commander Henri Gouraud upon entering Damascus with his troops, went to Saladin’s tomb, kicked it and proclaimed; “The Crusades have ended now! Awake Saladin, we have returned! My presence here consecrates the victory of the Cross over the Crescent”.


The idea of the “Crusade” was incorporated into the support extended to the Zionist movement and the plan to establish a Jewish homeland in Palestine. Indeed, theological interpretations and attempts at recreating the biblical past were aimed at ushering in a distorted extreme right-wing Christian vision of the world that involved Israel as a stepping stone for its realisation in anticipation of the Second Coming.