Последни публикации51
Историческо бъдеще … / ...на вниманието на Бармалей
« Последна публикация от фелдкурат Ото Катц - Февруари 23, 2026, 13:54:19 »...срам, срам, срам - Бармалейчо да пропусне такава забележителна дата!
Мигар "Правда Бармалеева" не е писала темата? Не вярвам - това е бармалейщина!
От началото на ХХ век Руската империя е в перманентна социално-икономическа криза, чийто първи израз е революцията от 1905 година.
Кризата се задълбочава по време на Първата световна война (1914 - 1918) и става повод за зараждане на революционна обстановка и падане на царизма. Войната изостря проблемите с изхранването на населението и армията. Намаляващите доходи не могат да компенсират галопиращата инфлация, която сваля стойността на дореволюционната рубла на 7 копейки. Големи размери придобиват спекулата и корупцията.
Въпреки обявената с царски манифест от 1905 година конституционна форма на управление, възможностите на гражданството за контрол върху властта са ограничени. Практически императорската власт запазва абсолютистките си права във време на европейски конституционализъм и парламентаризъм.
Цар Николай ІІ губи доверието на всички слоеве на руското общество, включително и на Руската православна църква. Царското семейство изпада в изолация.
В началото на 1917 година политическата опозиция на царизма започва да се обединява, което провокира засилване на режима и неговия репресивен апарат, припомня Клуб Историк.
Липсата на демократични права и свободи, чрез които гражданите да изразяват волята си е предпоставка недоволството им да придобие размерите на революция.
Революцията започва на 23 февруари в Петербург с женска демонстрация срещу глада и войната, която прераства в стачка. В нея се включват 30 000 души, издигайки лозунги “Долу царизма”, “Долу войната”. Многохилядни демонстрации се провеждат и в други руски градове. Депутатите в Държавната Дума се противопоставят на разпоредбата на Николай ІІ за военно смазване на бунта и с представители на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати съставят Временно коалиционно правителство от либерали и социалисти (меншевики и есери). Начело на правителството застава княз Лвов, а по-късно социалистът Керенски.
Част от въоръжените сили в столицата преминават на страната на новото правителство. На 28 февруари те превземат Зимния дворец и арестуват царското правителство. На 2 март цар Николай ІІ абдикира от престола. Царското семейство е поставено под арест. След революцията в Русия се установява своеобразно двувластие – от една страна, Временното правителство, от друга – Съветът на работническите и войнишките депутати. Правителството приема Декларация за гражданските свободи, всеобща политическа амнистия, премахване на ограниченията по национален и религиозен признак, свобода на сдруженията, премахване на цензурата и свобода на словото и печата. Въведен е монопол върху цените на хляба и купонна система, за да се реши въпросът с глада, но опитите в тази посока са неуспешни. По инициатива на Петроградския съвет във фабриките са създадени самоуправляващи се фобрично-заводски комитети, които избират фабричното ръководство от средите на работниците, Въведен е 8-часов работен ден. Временното правителство декларира провеждането на аграрна реформа – един от болезнените въпроси в Русия, но реална политика в тази сфера не е извършена. Правителството влиза в остър конфликт с обществеността с декларираната от него позиция, че Русия ще продължи участието си във войната, която поема 80% от държавните разходи. До есента на 1917 година промишленото производство намалява с над 35 %, хлебната купонна дажба намалява на 200 грама на ден, а цената на хляба нараства 16 пъти в сравнение с довоенния период, на картофите - 20 пъти, на захарта - 27 пъти. Огромните разходи във войната, тежкото положение в недобре развитата в сравнение с европейската руска индустрия, която не е в състояние да поеме изпитанията на войната, повишаването на косвените данъци, инфлацията водят до задълбочаване на икономическата криза, която неминуемо прераства в политическа - демокрацията е изправена пред изпитание.
През септември - октомври броят на крайно недоволните от управлението на Временното правителство нараства на 2,5 млн. души – почти 8 пъти повече от месец февруари. По селата започва саморазправа между селяни и помешчици - собственици на земя. Критично е положението и на фронта. Засилва се неподчинението на войниците, дезертьорството, което прави участието на държавата във войната неефективно. В големите руски градове започват да се провеждат многохилядни антивоенни протестни митинги, организирани от болшевиките. Тяхното влияние расте във фабричните комитети, в градските съвети, сред войската.
На 3 април от Цюрих през германска територия в специален пломбиран вагон в Петербург пристигат група болшевики начело с техния лидер Владимир Илич Улянов – Ленин. Още в реч на финландската гара той поставя нова програма за действие, чиято основна цел е взимането на властта в страната. По-късно от тук - Финландия, укривайки се от властта Ленин ръководи с директиви и разпоредби организирането на Октомврийската революция. На 4 април той официално излага т.нар. “Априлски тезиси”, в които отбелязва, че политиката на Временното правителство не съответства на очакванията на руския народ. То не може да осигури на страната незабавен мир и да осигури земя на селяните – мир и земя. Според Ленин острите социално-икономически проблеми могат да бъдат решени, но при условие, че двувластието в страната бъде ликвидирано и цялата власт бъде предадена на Съветите ( съветите са създадени по време на революцията от 1905 година, като градски самоуправляващи се общини – комуни, на трудещите се. Те възстановяват своята активна дейност по време на Февруарската революция). На този етап “Априлските тезиси” не апелират към пряка революция. Те са програма за мирен преход към болшевишка власт, като втори етап на революционните промени, започнали през февруари 1917 година – социалистически етап, при който цялата власт да премине в ръцете на работниците и бедните селяни, представяни във властта само от Болшевишката партия.
Владимир Илич Ленин (1870-1924) е роден в с. Симбирск в семейството на училищен инспектор. Приет е да учи право в Казанския университет, но е изключен от там поради участие в студентски антиправителствени вълнения. Именно тук той се запознава с марксистката философия. По-големият му брат Александър е осъден на смърт заради участие в опит за покушение над цар Александър ІІІ. През 1890 година Ленин продължава юридическото си образовение в Петербургския университет. През 1895 година заминава за Швейцария, където се среща с Плеханов и с видни деятели на социалистическото движение. Връщайки се в Русия създава организацията Съюз на борбата за освобождение на работническата класа. Заради тази своя политическа дейност е арестуван и изпратен на заточение в Сибир, където пише първите си научни трудове. След освобождадаването му заминава в емиграция, където започва да издава вестник “Искра” с цел пропаганда на марксизма. Вестникът се превръща в трибуна на създаващите се нелегални болшевишки организации в Русия.
В книгата си “Какво да се прави?” Ленин излага концепцията си за изграждане на болшевишка партия - немногочислена, строго централизирана, призвана да бъде авангард на работническата класа срещу буржоазията. Тази своя концепция Ленин излага на ІІ Конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) през 1903 година. Предложената от него програма на партията се състои от две части - програма-минимум и програма-максимум. Първата предлага сваляне на царизма и установяване на демократична република, а програмата-максимум определя крайната цел - изграждане на социалистическо общество посредством Диктатура на пролетариата. Предложената от Ленин партийна програма довежда до разкол в партията на “твърди” (неговите подръжници) и “меки”, които отхвърлят радикалните предложения на Ленин. Неговите последователи на конгреса са болшинство - болшевики, като останалата част, малцинството, получават наименованието меншевики. През 1912 година разривът между двете фракции става пълен и Ленин започва да издава изцяло революционния вестник “Правда”. Той не очаква революция през 1917 година, но след нейното избухване през февруари, се завръща в Русия и започва подготовката на нова - социалистическа революция.
Мигар "Правда Бармалеева" не е писала темата? Не вярвам - това е бармалейщина!
23 февруари 1917 г. Революцията в Русия
От началото на ХХ век Руската империя е в перманентна социално-икономическа криза, чийто първи израз е революцията от 1905 година.
Кризата се задълбочава по време на Първата световна война (1914 - 1918) и става повод за зараждане на революционна обстановка и падане на царизма. Войната изостря проблемите с изхранването на населението и армията. Намаляващите доходи не могат да компенсират галопиращата инфлация, която сваля стойността на дореволюционната рубла на 7 копейки. Големи размери придобиват спекулата и корупцията.
Въпреки обявената с царски манифест от 1905 година конституционна форма на управление, възможностите на гражданството за контрол върху властта са ограничени. Практически императорската власт запазва абсолютистките си права във време на европейски конституционализъм и парламентаризъм.
Цар Николай ІІ губи доверието на всички слоеве на руското общество, включително и на Руската православна църква. Царското семейство изпада в изолация.
В началото на 1917 година политическата опозиция на царизма започва да се обединява, което провокира засилване на режима и неговия репресивен апарат, припомня Клуб Историк.
Липсата на демократични права и свободи, чрез които гражданите да изразяват волята си е предпоставка недоволството им да придобие размерите на революция.
Революцията започва на 23 февруари в Петербург с женска демонстрация срещу глада и войната, която прераства в стачка. В нея се включват 30 000 души, издигайки лозунги “Долу царизма”, “Долу войната”. Многохилядни демонстрации се провеждат и в други руски градове. Депутатите в Държавната Дума се противопоставят на разпоредбата на Николай ІІ за военно смазване на бунта и с представители на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати съставят Временно коалиционно правителство от либерали и социалисти (меншевики и есери). Начело на правителството застава княз Лвов, а по-късно социалистът Керенски.
Част от въоръжените сили в столицата преминават на страната на новото правителство. На 28 февруари те превземат Зимния дворец и арестуват царското правителство. На 2 март цар Николай ІІ абдикира от престола. Царското семейство е поставено под арест. След революцията в Русия се установява своеобразно двувластие – от една страна, Временното правителство, от друга – Съветът на работническите и войнишките депутати. Правителството приема Декларация за гражданските свободи, всеобща политическа амнистия, премахване на ограниченията по национален и религиозен признак, свобода на сдруженията, премахване на цензурата и свобода на словото и печата. Въведен е монопол върху цените на хляба и купонна система, за да се реши въпросът с глада, но опитите в тази посока са неуспешни. По инициатива на Петроградския съвет във фабриките са създадени самоуправляващи се фобрично-заводски комитети, които избират фабричното ръководство от средите на работниците, Въведен е 8-часов работен ден. Временното правителство декларира провеждането на аграрна реформа – един от болезнените въпроси в Русия, но реална политика в тази сфера не е извършена. Правителството влиза в остър конфликт с обществеността с декларираната от него позиция, че Русия ще продължи участието си във войната, която поема 80% от държавните разходи. До есента на 1917 година промишленото производство намалява с над 35 %, хлебната купонна дажба намалява на 200 грама на ден, а цената на хляба нараства 16 пъти в сравнение с довоенния период, на картофите - 20 пъти, на захарта - 27 пъти. Огромните разходи във войната, тежкото положение в недобре развитата в сравнение с европейската руска индустрия, която не е в състояние да поеме изпитанията на войната, повишаването на косвените данъци, инфлацията водят до задълбочаване на икономическата криза, която неминуемо прераства в политическа - демокрацията е изправена пред изпитание.
През септември - октомври броят на крайно недоволните от управлението на Временното правителство нараства на 2,5 млн. души – почти 8 пъти повече от месец февруари. По селата започва саморазправа между селяни и помешчици - собственици на земя. Критично е положението и на фронта. Засилва се неподчинението на войниците, дезертьорството, което прави участието на държавата във войната неефективно. В големите руски градове започват да се провеждат многохилядни антивоенни протестни митинги, организирани от болшевиките. Тяхното влияние расте във фабричните комитети, в градските съвети, сред войската.
На 3 април от Цюрих през германска територия в специален пломбиран вагон в Петербург пристигат група болшевики начело с техния лидер Владимир Илич Улянов – Ленин. Още в реч на финландската гара той поставя нова програма за действие, чиято основна цел е взимането на властта в страната. По-късно от тук - Финландия, укривайки се от властта Ленин ръководи с директиви и разпоредби организирането на Октомврийската революция. На 4 април той официално излага т.нар. “Априлски тезиси”, в които отбелязва, че политиката на Временното правителство не съответства на очакванията на руския народ. То не може да осигури на страната незабавен мир и да осигури земя на селяните – мир и земя. Според Ленин острите социално-икономически проблеми могат да бъдат решени, но при условие, че двувластието в страната бъде ликвидирано и цялата власт бъде предадена на Съветите ( съветите са създадени по време на революцията от 1905 година, като градски самоуправляващи се общини – комуни, на трудещите се. Те възстановяват своята активна дейност по време на Февруарската революция). На този етап “Априлските тезиси” не апелират към пряка революция. Те са програма за мирен преход към болшевишка власт, като втори етап на революционните промени, започнали през февруари 1917 година – социалистически етап, при който цялата власт да премине в ръцете на работниците и бедните селяни, представяни във властта само от Болшевишката партия.
Владимир Илич Ленин (1870-1924) е роден в с. Симбирск в семейството на училищен инспектор. Приет е да учи право в Казанския университет, но е изключен от там поради участие в студентски антиправителствени вълнения. Именно тук той се запознава с марксистката философия. По-големият му брат Александър е осъден на смърт заради участие в опит за покушение над цар Александър ІІІ. През 1890 година Ленин продължава юридическото си образовение в Петербургския университет. През 1895 година заминава за Швейцария, където се среща с Плеханов и с видни деятели на социалистическото движение. Връщайки се в Русия създава организацията Съюз на борбата за освобождение на работническата класа. Заради тази своя политическа дейност е арестуван и изпратен на заточение в Сибир, където пише първите си научни трудове. След освобождадаването му заминава в емиграция, където започва да издава вестник “Искра” с цел пропаганда на марксизма. Вестникът се превръща в трибуна на създаващите се нелегални болшевишки организации в Русия.
В книгата си “Какво да се прави?” Ленин излага концепцията си за изграждане на болшевишка партия - немногочислена, строго централизирана, призвана да бъде авангард на работническата класа срещу буржоазията. Тази своя концепция Ленин излага на ІІ Конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) през 1903 година. Предложената от него програма на партията се състои от две части - програма-минимум и програма-максимум. Първата предлага сваляне на царизма и установяване на демократична република, а програмата-максимум определя крайната цел - изграждане на социалистическо общество посредством Диктатура на пролетариата. Предложената от Ленин партийна програма довежда до разкол в партията на “твърди” (неговите подръжници) и “меки”, които отхвърлят радикалните предложения на Ленин. Неговите последователи на конгреса са болшинство - болшевики, като останалата част, малцинството, получават наименованието меншевики. През 1912 година разривът между двете фракции става пълен и Ленин започва да издава изцяло революционния вестник “Правда”. Той не очаква революция през 1917 година, но след нейното избухване през февруари, се завръща в Русия и започва подготовката на нова - социалистическа революция.
.
Mar-a-Lago shotgun-wielding madman ID’d as North Carolina golf course artist 
