Последни публикации81
Историческо бъдеще … / хубаво е да се помни
« Последна публикация от фелдкурат Ото Катц - Август 05, 2026, 10:16:10 »На днешната дата - 5 август - през 1998 г. умира Тодор Живков.
Той е председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв.
На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.
Той умира на 5 август 1998 г. в 20:05 часа след триседмична мозъчна кома.
Тодор Живков постъпва по спешност в болница „Лозенец“ на 8 юли 1998 г., с тежка вирусна инфекция, висока температура и десностранна бронхопневмония. За смъртта му официално съобщава БТА около 12 часа по-късно.
Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия да бъде погребан с държавни почести, защото „последните години не е участвал в обществения живот и срещу него има висящи съдебни дела“.
Ковчегът с тялото на бившия първи в държавата е поставен на стъпалата отляво на т.нар. Царски дворец - срещу бившия мавзолей на Георги Димитров. Час по-късно капакът му е затворен и той качен в катафалката. Многолюдно шествие тръгва след нея към гробищата.
Огромна опашка се извива около 13:30 часа пред ритуалната зала на Централните софийски гробища. Повече от три часа най-близките хора на Живков приемат съболезнования. Първа с покойника се прощава внучката му Жени Живкова, след това и останалите.
Тодор Живков е положен в 10-и парцел до съпругата си д-р Мара Малеева.
От световните агенции първа реагира германската ДПА, която се позовава на вестник „Нощен Труд“. Агенциите като Ройтерс, Франс прес и ТАСС използват като източници лекарите в тогавашната Правителствена болница „Лозенец“, както и българските радиостанции. Най-обширен материал за кончината му публикува Асошиейтед прес.
Той е председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв.
На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.
Той умира на 5 август 1998 г. в 20:05 часа след триседмична мозъчна кома.
Тодор Живков постъпва по спешност в болница „Лозенец“ на 8 юли 1998 г., с тежка вирусна инфекция, висока температура и десностранна бронхопневмония. За смъртта му официално съобщава БТА около 12 часа по-късно.
Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия да бъде погребан с държавни почести, защото „последните години не е участвал в обществения живот и срещу него има висящи съдебни дела“.
Ковчегът с тялото на бившия първи в държавата е поставен на стъпалата отляво на т.нар. Царски дворец - срещу бившия мавзолей на Георги Димитров. Час по-късно капакът му е затворен и той качен в катафалката. Многолюдно шествие тръгва след нея към гробищата.
Огромна опашка се извива около 13:30 часа пред ритуалната зала на Централните софийски гробища. Повече от три часа най-близките хора на Живков приемат съболезнования. Първа с покойника се прощава внучката му Жени Живкова, след това и останалите.
Тодор Живков е положен в 10-и парцел до съпругата си д-р Мара Малеева.
От световните агенции първа реагира германската ДПА, която се позовава на вестник „Нощен Труд“. Агенциите като Ройтерс, Франс прес и ТАСС използват като източници лекарите в тогавашната Правителствена болница „Лозенец“, както и българските радиостанции. Най-обширен материал за кончината му публикува Асошиейтед прес.