93
« Последна публикация от Captain Buddy - Ноември 10, 2025, 15:05:27 »
Аспектите на дедоларизацията
Китай избра Саудитска Арабия за място за първата си продажба на държавни облигации в щатски долари от три години насам, подчертавайки подкрепата си за стремежа на богатото на петрол кралство да се превърне в инвестиционен център.
Държавният съвет или кабинетът на Китай одобри емитирането на дълг в размер до 2 милиарда долара в Рияд следващата седмица, съобщи финансовото министерство на страната във вторник, като подробностите ще бъдат обявени по-късно.
Пекин традиционно е емитирал облигации в щатски долари в Хонконг. Изборът на Саудитска Арабия за тази нова емисия е символ на задълбочаващите се финансови връзки между двете страни.
Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман иска китайските инвестиции да подкрепят така наречената му кампания за модернизация „Визия 2030“, предназначена да намали зависимостта ѝ от петрола и да я проектира на световната сцена.
Страната все повече се обръща към собствените си международни продажби на облигации в долари, за да финансира масивни така наречени „гигапроекти“ и е един от най-големите емитенти на развиващите се пазари тази година.
Междувременно Китай се стреми да осигури големи строителни договори за Саудитска Арабия след срива на пазара на недвижими имоти у дома, докато бумът на слънчевата енергия в Саудитска Арабия привлече китайски компании, които произвеждат панели и батерии.
Продажбата на дълг в Рияд е „част от задълбочаването на връзките със Саудитска Арабия от държавно ниво“, каза старши банкер, базиран в Пекин, в китайски държавен кредитор, който е запознат с кредитния портфейл на банката в Близкия изток.
Въпреки че Русия изпревари Саудитска Арабия като основен доставчик на петрол за Пекин миналата година, кралството все още изнася голяма част от суровия си петрол за Китай, печелейки долари, които след това може да вложи във финансови активи.
„Като се има предвид нарастващият износ на петрол за Китай от Саудитска Арабия, Саудитска Арабия може да вложи спечелените долари в деноминирани в долари китайски държавни облигации“, добави банкерът.
Трилиони долари в международните резерви и настоящите изключително ниски лихвени проценти за заемане на юани у дома означават, че продажбите на облигации в чуждестранна валута са малка част от държавното финансиране на Китай.
Но такива облигации са по-лесен начин за глобалните инвеститори да купуват държавния дълг на страната, отколкото дълга, емитиран на местно ниво. Те могат също така да предоставят бенчмарк за други емитенти.
„Само емитирането на доларов дълг няма голямо значение“ за китайското финансово министерство, каза ръководител на европейска банка, базиран в Шанхай. „Но то има ценообразуващ ефект върху всички останали китайски емитенти на доларови облигации.“
През август Саудитският публичен инвестиционен фонд (Saudit Public Investment Fund) – суверенният инструмент на кралството, който се преориентира към инвестиране у дома – подписа сделки на стойност 50 милиарда долара с китайски банки, за да насърчи „двупосочните капиталови потоци както чрез дълг, така и чрез акции“.
Ewpartners, саудитско-китайска частна инвестиционна компания, подкрепена от гиганта в електронната търговия Alibaba и PIF, заяви през октомври, че иска да създаде специална икономическа зона в Рияд, за да привлече китайски производствени инвестиции.
Китай прекъсна тригодишната си пауза от международните пазари на облигации през септември с продажбата на 2 милиарда евро дълг, деноминиран в евро, в Париж, точно преди Европейската централна банка да намали лихвените проценти през същия месец.
Първият интересен аспект е, че облигациите бяха презаписани почти 20 пъти (търсенето на облигациите възлизаше на над 40 милиарда долара), което далеч надвишава типичното търсене на държавни облигации, деноминирани в долари. Обикновено аукционите на държавни облигации на САЩ са презаписани с 2 до 3 пъти, така че търсенето беше изключително високо.
Вторият аспект е, че лихвеният процент по облигациите беше само с 1-3 базисни пункта по-висок от лихвените проценти на държавните облигации на САЩ, което означава, че Китай може да взема заеми в долари на почти същия лихвен процент като САЩ.
Третият аспект е мястото на продажбата на облигациите: Саудитска Арабия. Това е необичайно, тъй като държавните облигации обикновено се емитират в големи финансови центрове. Емитирането на доларови облигации в Саудитска Арабия, конкуриращи се с държавните облигации на САЩ, показва, че Китай може да действа като алтернативен мениджър на доларовата ликвидност в рамките на системата „петродолар“.
За Саудитска Арабия, която държи стотици милиарди долари в резерви, това отваря възможността за инвестиране на долари в китайски облигации вместо в американски държавни ценни книжа.
Ако Китай разшири емисията си до десетки или стотици милиарди долари, това ще създаде конкуренция за Министерството на финансите на САЩ на световния пазар на долари. Държави като Саудитска Арабия биха могли да инвестират долари в китайски облигации със същата доходност като държавните ценни книжа.
Всеки долар, инвестиран в китайски облигации вместо в американски облигации, е долар, който няма да финансира държавните разходи на САЩ.
Неизпълнението на задълженията е малко вероятно. Очаква се търговският излишък да бъде 940 милиарда долара през 2024 г. Китай има излишък от долари.
Тук се намесва инициативата „Един пояс, един път“ (BRI). От 193-те държави по света 152 са участници в BRI. Много от тях имат дълг, деноминиран в долари, към САЩ или западните кредитори. Китай може да използва своите долари, за да изплати този дълг, като договори плащания в юани, ресурси или двустранни споразумения. Това:
1. Елиминира излишните доларови наличности на Китай.
2. Помага на страните партньори да избегнат зависимостта си от долара.
3. Засилва икономическата интеграция с Китай, вместо със САЩ.
САЩ имат ограничени възможности за реакция:
1. Санкции срещу държави или институции, закупуващи китайски доларови облигации, ще подкопаят доверието в долара.
2. Повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв ще увеличи разходите по заеми на САЩ, което потенциално ще предизвика рецесия. Китай би могъл да отговори по същия начин.
3. Ограничаването на клиринга на долари за Китай незабавно ще фрагментира световната финансова система.
Последни публикации
