За логика, математика, философия и в никакъв случай за Майкъл Хъдсън

[SgtTroy]

ако некой сепак се обърка

 

[wreckage]

:snigger:

[wreckage]

снощи стигнах до 11-та страница. Тва, което ми напраи фпечтление од въведението на Хъдсън, беше усещането за self-fulfilling prophecy:

1. Човекът още през 71-ва е видял, че така както са я поткарали, Щатите ще се окажат ф положението на планетарен паразит.
2. Прочитайки книшката му, неговите неолиберални и неоконски читатели, които дотогава са праели фсичко по инстинкт, са възприели анализа му като наръчник как да превърнат инстинктивните си импулси ф напълно рационална стратегия.
3. Логиката, математиката и философията имат смисъл като методи за деконструкция на описваната од М.Хъдсън реалност.

Сметам тези дни да прочета цялата книшка.

[Nor1]

Тва, което ми напраи фпечтление од въведението на Хъдсън, беше усещането за self-fulfilling prophecy

Самоизпълняващо се - не, но самоускоряващо се - много вероятно.
Немалко от "неговите неолиберални и неоконски читатели" вероятно са решили да използват течението и да забогатеят с финансови измами (законни и незаконни).
Нещо като нашите мутри, които нищо не са измислили (защото и да искат не са способни), но изкопираха в пълнота всички бандитски и мафиотски номера от САЩ.

[wreckage]

тц, ако беше прочел кво пише човекът, щеше да си наясно, че той не говори за предприемаческия частен империализъм од Gilded Age до Фтрората световна, а за държавния(на американската държава) империализъм од Бретън Уууд насам.

[Nor1]

Това се вижда и от съдържанието на книгата. Него го прочетох. И повтарям:
"Немалко от "неговите неолиберални и неоконски читатели" вероятно са решили да използват течението и да забогатеят с финансови измами (законни и незаконни)."
С една корекция - немалко, но от тези, които са имали възможност. Т.е. били са в системата и са можели да я използват.
Както би казал Ганий, шуробаджанащина има само в България, а в "развитите, бели, десни, демократични д-ви" има непотизъм.
Фирмин пък би го нарекъл "сложна йерархична мрежа от връзки и взаимоотношения, градени десетилетия, поколения".

[Джиджи]

ако некой сепак се обърка

Силно се надявам този път никой да не се обърка.  :D

Затова  продължавам и с друга статия на Майкъл Хъдсън, когото би било неразумно да пренебрегваме като един от големите финансови икономисти на нашето време. 

With a curtsey to SgtTroy!

Търговските заплахи на Тръмп са всъщност СТУДЕНА ВОЙНА № 2 
Срещата на върха на Г–20 в Осака
Майкъл Хъдсън • 13 юни 2019 г.



Президентът Тръмп е заплашил китайския президент – Си Здипин, че ако не се срещнат и разговарят по време на предстоящата среща на Г–20 в Япония на 29–30 юни, Съединените щати няма да облекчат своите тарифни мерки, както и икономическите си санкции срещу китайския износ и китайските технологии.

Има предвидени двустранни срещи между лидерите на Китай и САЩ, но те не могат да се състоят като реални преговори, тъй като по принцип г–н Тръмп не делегира правомощия за подготовката на подобни срещи.

Обикновено Тръмп открива своите преговори със заплаха, без изобщо да е наясно какъв ще бъде крайният резултат. А в конкретния случай заплахата е, че отсрещната страна няма да получи нищо в случай, че не се съгласи с поставените от Америка условия. Този път обаче условията са толкова нереалистични, че даже на медиите е неудобно да говорят за тях. Тъй като САЩ имат нереални искания за икономическа капитулация, на каквато никоя страна не би се съгласила. И докато на повърхността всичко това изглежда само като търговска война, то всъщност представлява Студена война № 2.

Списъкът с желанията на Америка: неолиберално подчинение на други страни

Залогът в този случай е дали Китай ще се съгласи да направи това, което направи Русия през 90-те години на миналия век: да постави подобни на „елцинска кукла” марионетки от неолиберални плановици, за да прехвърли по такъв начин контрола над собствената си икономика от страна на собственото си правителство върху финансовия сектор на Съединените щати и на американските плановици. Всъщност войната е за това, какъв вид планиране да имат Китай и останалите страни: планиране от страна на собствените им правителствата за повишаване на благосъстоянието, или планиране от страна на финансовия сектор с цел извличане на възможно повече приходи и стягане на коланите.

Целта на щатската дипломация е да направи останалите страни зависими от американския износ на селскостопанска продукция, петрол, информация и военна техника. А подобен вид търговска зависимост би дал възможност на американските стратези да налагат санкции, които биха лишили съответните икономики от основни храни, енергия, комуникации и резервни части, ако евентуално тези икономики се противопоставят на исканията на САЩ.

Целта е да бъде овладян финансовият контрол върху световните ресурси, като търговските “партньори” бъдат накарани да плащат лихви, лицензионни такси и високи цени за продукти, които в Съединените щати се ползват с монополно ценообразуващи “права” за интелектуална собственост. Това е търговска война, целяща да направи други държави зависими от контролираните от САЩ храни, петрол, банкови и финансови продукти или високотехнологични стоки, което би довело в съответните държави до строги икономии и страдания – до момента, в който накрая капитулират.

Желанието на Китай да остави Тръмп да победи

Г–н Тръмп излиза с евтини заплахи. А и той самият не може да постигне всичко това, без да обърне срещу себе си по време на избори фермерите, Уол Стрийт, фондовите пазари и голяма част от ИТ сектора – в случай, че тарифите му за Китай увеличат цената на живота и бизнеса. А конкретната негова дипломатическа заплаха означава, че ако Китай не се съгласи, САЩ ще трябва да прережат собственото си икономическо гърло, налагайки санкции върху собствените си инвеститори и вносители.

Отговорът на Китай може да се предвиди лесно – просто ще остане настрани, докато Съединените щати се самоунищожат. А китайските преговарящи ще бъдат щастливи да предложат каквото и да е от планираното от Китай, като позволят на Тръмп да се похвали, че това е „отстъпката“, която е спечелил.

Освен всичко това обаче, Китай разполага и с още по–голяма примамка, която, поне според мен, Си Дзинпин би трябвало да му предложи: да номинира Доналд Тръмп за Нобеловата награда за мир. Защото е известно на всички, че Тръмп желае това, което притежаваше предшественикът му, Барак Обама. И не заслужава ли Доналд Тръмп тази награда даже повече от него?  В крайна сметка той спомага за сближаването на Евразия, като насърчава обединяването на Китай и Русия със съседните им страни. А накрая „протяга ръка” и към Европа.

Вероятно обаче Тръмп е прекалено нарцистичен, за да осъзнае тази ирония. А катализирането на търговската независимост на Европа и Азия, на тяхната финансова независимост, на независимостта на храните и на информационните технологии от американските заплахи и санкции ще оставят Съединените щати  изолирани в нововъзникващия свят на мултикултурализъм.

Желанието на Америка за неолиберален китайски Елцин /както и за нов руски Елцин за същата цел/

Един добър дипломат не предявява никога искания, при които всеки отделен отговор може да бъде „НЕ”. А и няма начин Китай да демонтира собствената си смесена икономика и да я предаде в ръцете на Съединените щати и на някои други глобални инвеститори. Не е тайна, че САЩ постигнаха своето световно индустриално господство в края на 19-ти и началото на 20-ти век чрез сериозно субсидиране от страна на публичния сектор на образованието, пътищата, комуникациите и всяка друга основна инфраструктура. Но днешните приватизирани, финансиализирани и „тачеризирани” икономики са с големи разходи и неефективни.

И въпреки всичко, американските власти продължават да си мечтаят да могат да насърчат някой неолиберален китайски лидер или „партньор със свободен пазар”, за да могат да нанесат щетите, които бяха нанесени навремето на Русия от Елцин и от неговите американски съветници.

„Търговското раздразнение” на Тръмп произтича от това, че други страни използват същата икономическа стратегия, която навремето направи Америка велика, но която неолибералите у нас, а и в по–голямата част от Европа, успяха да съсипят. А и американските преговарящи не желаят да признаят, че САЩ вече са загубили своето конкурентно индустриално предимство и са се превърнали в скъпо–струваща рентиерна икономика. С „кух” БВП, който се състои най–вече от наемите, печалбите и капиталовите печалби от сферата на финансите, застраховането и недвижимите имоти, докато националната инфраструктура на страната се разпада, а трудовата заетост е сведена до спорадични „гастроли” на половин работен ден.

А при това положение ефектът от търговските заплахи на Тръмп може само да ускори усилията на другите страни да станат икономически независими.

http://www.unz.com/mhudson/trumps-trade-threats-are-really-cold-war-2-0/

N.B. Мат’рялът е почти преразказан, а не преведен. За дан’сЪ получи като ОНЯ ПЪТ. 

[Nor1]

Дай да обсъдим заглавието, че това не е много точно 

[Джиджи]

Дай да обсъдим заглавието, че това не е много точно

За отговор, трябва първо да ти предложа пълния набор от маймуни, от които да си избереш. 

[Nor1]

 :jump_for_joy-951:

[wreckage]

Несъмнено заглавието треа да бъде опсъдено, щото е ноо важно.

Какъф спорет тебе трябва да е цветът на заглавието?

[buratinob]

— Да — рече Ом, — това е философия, няма съмнение.
— Но те се бият!
  Свободна и пълна размяна на мнения, да.
Сега, когато Брута можа да види по-ясно, успя да различи, че между мъжете има една или две разлики. Единият имаше по-къса брада, беше много зачервен и обвинително размахваше пръст.
— Мамка му, той ме обвини в клевета! — крещеше той.
— Не съм! — викаше другият мъж.
— Направи го! Направи го! Кажи им какво каза!
— Виж, аз просто предложих, за да изтъкна природата на парадокса, така, че ако Ксено Ефебианецът каже „Всички Ефебианци са лъжци…“
— Виждате ли? Виждате ли? Той го каза отново!
— … не, не, чуй ме, чуй ме… обаче, тъй като самият Ксено е Ефебианец, това ще означава, че той самият е лъжец и следователно…
Ксено направи целенасочен опит да се освободи, като помъкна четирима отчаяни събратя-философи със себе си по пода.
— Ще ти ковна една, братле!
Брута каза:
— Моля да ме извините!
Философите замръзнаха. После се обърнаха да погледнат Брута. Успокоиха се с няколко степени. Последва хор от смутени прокашляния.
— Вие всички ли сте философи? — попита Брута.
Мъжът, наречен Ксено, пристъпи напред, като оправяше тогата си.
— Точно така — каза той. — Философи сме. Ние мислим, следователно ние съм.
— Сме — автоматично каза злощастният автор на парадокси.
Ксено се завъртя кръгом.
— Ама точно до тука ми е дошло от теб, Ибид! — изрева той. Обърна се отново към Брута. — Ние сме, следователно ние съм — убедено каза той. — Това е.
Няколко от философите се спогледаха с интерес.
— Това наистина е доста интересно — каза един. — Доказателството за нашето съществуване е фактът на нашето съществуване, това ли казваш ти?
— Затваряй си устата! — каза Ксено, без да се обръща.
— Вие биехте ли се? — попита Брута.
Събраните философи възприеха най-различни шокирани и ужасени изражения.
— Да се бием? Ние? Ние сме философи — каза Ибид, шокиран.
— Честна дума, да — каза Ксено.
— Но вие… — започна Брута.
Ксено махна с ръка.
— Ожесточената битка на дебата — рече той.
— Теза плюс антитеза е равно на хистереза — каза Ибид. — Строгото изпитване на вселената. Чукът на интелекта върху наковалнята на фундаменталната истина…

А заглавието трябва да е в жълто, нали за жълтата фанелка се борим?

[Nor1]

Несъмнено заглавието треа да бъде опсъдено, щото е ноо важно.
Какъф спорет тебе трябва да е цветът на заглавието?

Пастелено-маймунски    :

да ти предложа пълния набор от маймуни, от които да си избереш. 

[wreckage]

Пастелено-маймунски

хуу, щом си падаш по тоа цвят, нека бъде пастелено-маймунски.

Въф връска със свързания със заглавието текст ще добавя следната пресна новина од Щатите:

Deal on budget and raising debt ceiling "getting closer"
Treasury Secretary Steve Mnuchin said this afternoon that the administration and Congress are getting close to a deal on raising the US debt ceiling.

He’s urged lawmakers to take action on the issue before their August recess.

Какво идва да покаже таа новина? Че М.Хъдсън е праф и между двете основни американски партии има пълен консенсус по одношение на увеличаването на държавния дълк на Съйдиненити Щати.

[Nor1]

Споровете между различните групи Паразити са само кой е най-подходящият начин за паразитиране.