Изгубен свят

[Giuseppe]

Някъде от нета.

"Секс, пари, омраза. Евтини лъжи, завист, простотия. Страх и копнеж. Агресия и грубост. Силиконови цици. Епилирани, напомпани с анаболи мъже. Виртуална любов. Малки победи. Големи стремежи. Статуси. Татуси. Всичко, колкото може по-крещящо. Борба за лайкове. Боже, какъв свят създадохме! От позьори, изнежени мускулести мъже. С тънки добре поддържани ръце. Модният хит- МОЛ- а. Екстейшъни,  изкуствени мигли. И нокти, ботоксови усмивки. Ужас! И земята все пак се върти. Лунапарк с нарисувани забравени истини. Светлини, грим, параван. Бездушни марионетки с празни очи. Какъв свят създадохме, Господи!
Помня някога татко зимата всяка сутрин излизаше на двора, обтриваше гърдите си със сняг. Беше обикновен мъж. Мама се луташе в кухнята. И до днес помня този аромат на дом! Обичаха се. Сега се чудя как! Без сюрпризи със свещи, походи в МОЛ-а, сълзливи статуси, виртуални букети.
Нямаше го този свят -
силиконов, анаболен, лъжлив. Перхидролен, алчен. Не женствен. Не мъжки. И джендъри нямаше тогава. Мъжът беше мъж. Обичаше просто, без много думи. Силен, не инфантилен. Даваше рамо, дом и огнище. Жената бе истинска. С белези по тялото. С подпухнали пръсти, с уморени очи.
Обич ли е било? Не знам. Но мама и татко някак си така се обичаха. Незабележимо. Ненатрапчиво. Не рисуваха татуси. Не публикуваха статуси.
Просто татко купуваше хляб и се прибираше уморен, а мама се луташе в кухнята. И цялата къща ухаеше на любов. После сядахме на масата всички заедно. Татко погалваше  уморените коси на мама. Тя го поглеждаше скрито, с благодарност и обич.
Беше мъж, а тя жена. Моята майка и моят баща. 
В този свят днес, как да обичаме, Господи!!!"

[/size]

 Краси Христова

[Firmin]

В този свят днес, как да обичаме, Господи!!!"

Кое си нямаш, чадо - кухня, сняг, пример, спомен ... Ще обичаш, както ти е завещано. Господ се е погрижил, не го тревожи с чуденките си - отгледана си с любов и обич, сред любов и обич. Какво си нямаш? Човек до теб? Че са нужни двама? И? Мислиш, Господ само теб е благословил с такива родители? О! Едва ли ... Потърси или дори само се огледай. През суетата наоколо. Всичко си е там, където е било винаги. И Вярата. И Надеждата. И Любовта. И майката на трите - Мъдростта. И тя. Е, да - и Смъртта. Но само който не е дошъл, той не си е отишъл, чадо. Въпросът е какви ги вършим, междувременно. И ... с кого. ???

[фелдкурат Ото Катц]

Бепе, що дълбаеш с длетото тънко, а?

Дай нещо по-така, за душата.
~~~~
В тоя ред на мисли, и аз като хероинята по горе, се сетих за съученичка, и тя, милата, когато се съберяхме някъде да "гуляем" (нали така се вика вече) караше някои да вземе гитарата и да изпее нещо по-весело, например "шарик улетел, девочка плачеть" (ще прощавате, 'ма такива бяха времената).

Мисли позитивно, дай нещо по-така, злободневно (без Нинова, БСП и прочие тривиалности, а?)