Калин Донков

[Eisblock]

Според писаниците им, ще ги познаеш!

А г-н Донков, според мен е един много, много достоен човек! За него досега не съм срещал нещо споделено тъдява, може и да се лъжа - не съм в състояние да преситвам всичко и да вадя затрупани бисери. От Оттатъка, може би най-ценното беше и е, колонката на Калин Донков.

Винаги го чета с преголямо удоволствие и не пропускам, с малки изключения, да прочета поредното му есе. В същност ми е трудно да определя какъв стил и каква форма имат неговите подредени мисли. За мой срам, все още не съм потърсил и не сме си купили негови книги - без съмнение има издадени. Напоследък моята Слънчев лъч търси и събира невероятно добри книги на български поети. Покрай нея чета някои неща...

Днескашното есе на г-н Донков ме заведе в далечни лични преживявания. И от тях, спрямо едно, все още имам ярък спомен и неизяснена съдба. Този на Авторът е бил изяснен, за макар и трагично завършила живота си,  непозната. Но така или иначе, познати или не, много следи покрай нас - задържали се повече или много по-кратко време, отминават във вечността и само лъхът на избледняващата фигура в съзнанието ни буди все още някакви очертания...

[Giuseppe]

Аз няма да лея много вода - Калин Донков ме провокира да се регистрирам в ОНЯ форум - което и споменавам в първия си пост там.
Какво повече да лалам?

[Eisblock]

В днешната кратка писаница на г-н Донков https://www.segabg.com/category-observer/dioptrite-vchera, както винаги, е постигнал разтърсването на ... да кажем, Душата. За да стане това, не е нужно някакво многословие. Точността му в изказа, магията му в комбинацията от думи е характерна и заедно с гладкостта на пътеката към сърцето на идеята ни извежда до неподозиран извод за нас самите и дори осмисляне на собственото подражание загубено във времето зад нас - в миналото. А и защо не и в бъдещето или дори над самите нас след нас?

Жив и здрав г-н Донков, все така да ни давате по един бисер за размисъл през по-спокойният Край на седмицата (дано)!

[Hateras]

А, Ейсо ме е изпреварил. Много е добра днешната писаница :aplause:

[Eisblock]

Днес Калин Донков ме изненада, както винаги впрочем, с новият си Опус: "Фотев под ангела".

То няма и какво да се  коментира, нито да се преразказва. Магията на думите му, те самите на пръв поглед са си обичайните, не са нищо по-различни от наборът думи които всеки употребява (е, почти е вярно, но за обема - приказката ще е друга... ). Но явно комбинациите от подредбата и подборът им отговарящи на мисловната матрица на г-н Донков, а от там - израз на неговата душевност, изграждат темелите на ефирната му поезия. Дали в стихотворна форма, дали в проза - все едно е, талант не може да се подлага на дисекция.

Каквото остава след прочитането е по-важно: - Частица облагородяваща зверската същност на настоящето ни и неуловим лъх от Обещание за чифт криле.