Sic transit gloria mundi
Настървението, с което помиярите на властта ръфат тези дни политическия леш (тъй рекоха) на Цветанов е показателно. Показателно е за олигавената им сервилност, но и за зъбите, по които се стичат лигите им, преди да покапят от муцуните. Тези зъби един ден ще захапят и Борисов, не се съмнявайте. Щото стръвта им иде от глада, но и от страха, повече даже. Колкото преди по-страхливо са навивали опашка пред някого, толкова после по-зло ръфат тогова. Но днес ...
Е, днес наред да бъде ръфан е Цветанов. Ръфат, та лющят. Слой по слой, легенда по легенда, мит по мит ... Жив го дерат. До кокал. Докато остане сал един кочан гол, от зъби ощърбен. Да се знае, щото, съдбата на падналия, на низвергнатия, на отлъчения, на прокудения, на козела отпущения ... На стъпилия накриво. На издънения. А най вече на съгрешилия с греха на гордостта. Щото речено е
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
(Псалми, 10:4)
Боже може и да няма, ама Боце има. И да речеш, че няма кой да издири, е грях и от Бога, и от Боце. Видя се. И сега псета ръфат леша ти. И няма кой да те пожали. Освен други нечестивци и сребролюбци. Но и то е до време.
И така си върви от време оно по тез места, а и по други - леш да пада, псета гладни си има винаги. И няма лъв от хиени неизяден, бил той цар или везир негов.