Отворих го в нова тема
тук, да не става мешавица. Но ще го пусна тук, защото оттук е излязло.
"... и Чоки, стига с тази Родина, пич, смешно става"
"Още по-смешно ще стане, ако се реши да каже нещо за Отечеството си ..."
Три пъти почвах и три пъти я оставях тази тема, но ако утре не се събудя, ще ми тежи на съвеста.
Писна ми от употребата на Родината за междуличностни цели. Родината не е някаква митологема, на която право имат само уседналите в нея. "...там, дето аз съм пораснал //и първо мляко засукал" няма алтернатива. Не можеш да се родиш два пъти. Чоки конкретно многократно е говорил за това къде се е родил, къде е израстнал и къде се е състоял изначално като професионалист. Това къде и защо живее в момента не отменя родината му, независимо колко майтапи бъдат пуснати по този въпрос. Може Отечеството да е било нелюбезно към него, може да са други причините, но те са си негови и никого от нас не засягат. Чоки е рекъл много за отечеството си, въпрос на чуване.
Има обаче две големи разлики, дето казват в Одеса. Българските евреи, поне тези, които познавам, а смея да твърдя, че познавам достатъчно, си обичат родината. Не само това, те възпитават и децата си в пиетет към онази непозната за повечето от тях страна, която е формирала родителите им. Те поддържат доколкото могат връзки с България. Те живо се интересуват от живота в нея. Това не отменя тяхната привързаност към Израел. Така както обичта към родителите не отменя обичта към съпрузите и децата.
Докато българите емигранти, поне тези, които познавам, а смея да твърдя, че познавам достатъчно, такъв пиетет към родната страна нямат. И децата - с някои изключения - не си възпитават в пиетет. Точковите случаи на български училища и курсове по български са далеч един от друг и плод на кански усилия. Връзките стават все по-слаби с всеки починал роднина. Когато хлопне и последният капак на ковчег в семейния или приятелския кръг, вратата се затваря от другата страна и дотам. Идеите за масово връщане на емигрантите са толкова фантастични, че Станислав Лем да стане от гроба, не може да измисли по-невероятни. Все се сещам за вечния плач, че едно време лошите комунисти не пускали българите да живеят зад граница. Сега добрите демократи не спират да упрекват същите тези българи, които искат да или вече живеят зад граница. На нас, от външната страна на границата, не ни се позволява да имаме мнение какво става или би трябвало да стане в нашата родина - за нас тя е затворена от истинските патриоти, останали в нея. Така да бъде, това, което ние правим или не правим за нея, си лежи на съвестта на всеки един от нас. Но не се опитвайте да си упражнявате чувството за хумор върху принадлежността на цялата родина. Щете или не щете, но тя е наша родина също, по правото на мястото и времето. Човек не си избира родителите, човек не си избира родината. И никой човек не може да вземе на друг Родината, пък ако ще да се скъса от смях!
