Всеки капиталистически хегемон е „дълбока държава“
29.08.2018, Д-р Вихра Павлова /Поглед.инфо/
Настоящата система, основана на баланса на силите след Вестфалския мир, 1648 г. се ражда, налага и възпроизвежда чрез войната. Според сериозните изследвания (все на американски макро историци), именно благодарение на концентрацията на финансови ресурси в голяма степен от продажбата на оръжие, израства първоначалния пазар на капиталистическите предприятия.1 Непрекъсната военна конкуренция, тенденция към географска експанзия както на самата система, така и на центърът й на преместване (Иберийски п-в – Нидерландия – Британската империя – САЩ), води до комерсиализация, след което индустриализацията на войната.
Военната експанзия е необходима, „за да намали социалното напрежение в промишлените страни. Системата от потребление заради натрупване, пораждаща излишък на стоки и капитали, води до спад в потреблението, откъдето и в печалбите. Корпорациите банкрутират, инвеститорите се разоряват, затова развитите страни се нуждаят от отдушник за излишното си натрупване като условие да избегнат социална революция.“ Това определение за империализъм е дадено през 1898 г. (пет години след края на депресията 1871-1893 г. и началото на протекционизма, последван от „Битката за Африка“ или втората вълна на експанзия) от Чарлз Конент, който не е марксист, а американски журналист, специализиран в областта на финансите. Според съветника на Кенеди Шлезингер младши, то е първото такова определение. Четири години след това излиза първата фундаментална (критична) теория за империализма на Дж. Хобсън („Империализъм. Студии“, 1902 г.), който също не е марксист. И след нея излиза тази на Ленин!
Сега вече (с позволение на консерваторите), можем да цитираме един марксист, световно известен по света, но световно неизвестен в България (разбира се): „капитализъм се управлява от олигополи, базирани в страните от капиталистическия център, които държат монопола над технологиите, достъпа до природни ресурси, финансите, глобалните медии и оръжията за масово поразяване“.1 Ето защо, политическите институции в САЩ, както призна самият Ф. Фукуяма (през 2012 г. (!)), „са безсилни“...Еединственото решение на сегашните ни проблеми е да се преструктурират всички големи банки като Goldman Sachs и пр... Обама можеше да ги национализира и след това да ги продаде на парче, но това не се е случвало досега.“
„Най-опасната сила в нашата държава, представляваща заплаха за целия свят – е военно-промишленият комплекс… Пълното влияние – икономическо, политическо и дори духовно - се усеща във всеки град, във всяка държавна кантора, във всяка служба на федералното правителство. И все пак не трябва да пренебрегваме сериозните му последици: всички наши усилия, ресурси и поминък, както и самата структура на нашето общество." (Айзенхауер, 17 януари 1961 г.).
Днес ни обясняват, че Тръмп се бори с „дълбоката държава“. Някои визират под този термин глобализирания финансов капитал, други еврейското лоби, „кланът Клинтън“…, трети ЦРУ, разузнавателните служби или всички тях заедно. Но тенденциозно или не, някак се пропуска военно-промишленият комплекс!
Привържениците на президента използват термина за обозначаване сътрудниците в разузнаването и органи на изпълнителната власт (федералното правителство), които го атакуват с компрометираща секретна информация, изтичаща в СМИ. В България от дясно наляво прехвърчат искри, че гледай ти, който не подкрепя политиката на американския президент, просто защото задълбочава неравенството в Америка, то непременно е „неотрокцист“ или най-малкото „социалист“, поддържащ глобалистите, ястребите, неоконите и пр. По този начин под ударите попадат в едно марксисти, неомарксисти, неокейнсианци и реалисти, заедно с либерали и неоконсерватори, а също и идеологически необременени интелектуалци, които познавайки добре как функционира капиталистическата система са наясно, че Тръмп едва ли ще успее да постигне победа над противниците си. С други думи изведнъж в графата „неотрокцисти“ се оказват изследователи като Дж. Нейсбит, считащ че „Да направим Америка отново велика“ изисква участието на всички заинтересовани, но това няма как да се случи докато продължава настоящият управленски блокаж; че най-тъжният рекорд на САЩ е големият брой затворници и прогресивно нарастващите частни затвори, които усилват процеса с криминализация на бедността, която пък от своя страна е в основата на отчаянието, употребата на наркотици, престъпността, насилието…; рушащата се инфраструктурата; загубата на позиции в глобалната игра... „Светлото бъдеще не може да бъде постигнато чрез връщане към формули от миналото“; „Лозунгът да направим Америка отново велика не е достатъчен; Нещата не опират до системата, а това как системата да бъде реформирана. И е изцяло в ръцете на президента Тръмп да докаже дали домораслите и световните скептици са били прави или не“ – пише в последната си книга „Овладяване на мегатенденциите“, 2018 Нейсбит (стр.23, 55-57); Макроисторици като Уолърстейн, според когото Тръмп е силен е в реториката, но е колеблив в действията си, а блъфирането във външната политика не е победа и разкрива слабост, която отвращава и самия Тръмп; Уйлям Енгдал, който припомня че поне от 70-те г. Вашингтон прилага тактиките на икономическо изнудване, новото е само президентът, който използва Tweets като оръжие срещу опонентите си; Дж. Стиглиц, допускащ, че САЩ рискуват да загубят търговската война с Китай...; Кисинджър, според когото „световният ред се разпада систематично“, а Тръмп „ознаменува края на една епоха (без значение осъзнава ли го или не), Томас Пикети, които алармира: „Трагедията е, че програмата на Тръмп само ще засили тенденцията към неравенство, а именно последното бе в основата на победата му“; В. Проданов, предупреждаващ, че всички изявления и опити за промяна на икономическата политика при Тръмп са насочени към облагодетелстване на корпоративния капитал, което означава, че социално-икономическите противоречия ще се засилват и тепърва ще взривят обществото;2 Пол Кругман и Боян Дуранкев, според които търговската война ще предизвика спад в търсенето на продукция от различни сектори на САЩ, ще нарасне себестойността на последната чрез нарастване на цените на вносните суровини и материали, което ще повиши потребителските цени именно в Америка. „Така че това е изпадане в един изключително глупав икономически конфликт...“
Можем да прибавяме към черния списък „неотрокцисти“ още редица анализатори, учени, публицисти, но всички те защитават ролята на държавата в икономическата и социална политика и остро се застъпват за овладяване тенденцията на прогресивно растящото неравенство, което е в основата на социалните конфликти и в крайна сметка – причина за разпад на държави, империи! Или както пише А. Тойнби, „Империите умират не от убийство, а от самоубийство“.
На изборите 2016 г. за Тръмп гласуваха предимно работниците със „сини якички“ – ок. 70 % от бялото население. Това, което ги обединяваше, бе тоталното разочарование от социално-икономическата политика на демократите, довела до драстично увеличаване на неравенството и кризата 2008 г. Трябва да прибавим и провалът на левите движения от втората половина 60-те г., който стана предпоставка за възход на така нар. културен марксизъм, поставящ на преден план „политиките на идентичността“ и правата на различни малцинства – от расови до джендърни. Тези идеи се възприеха и от неолибералите и се превърнаха в политики, които прикриват нарастващото социално-икономическо неравенство и експлоатация с възхода на неолибералната вакханалия.
Тръмп спечели без да има политическа програма като улови чувствата на тези, които се противопоставят на политическата система, глобализацията, имиграцията и либерализацията, които се чувстват губещи и изпаднали от влака. Не е чудно, че гневът и емоциите замениха разумните аргументи как Америка наистина да стане отново велика, как да се постигне растеж и да се съживи американската икономика.3 „Това е първият президент в историята на САЩ, избран на този пост без да има опит нито в политиката, нито във военната сфера, при това без да е и юрист“ – пише Кен Уилбер . Според неговото изследване, Тръмп печели изборите не поради изключителните си качества, а поради факта, че в предизборната си риторика залага на, и успява да обедини „антизелените сантименти“ в американското общество (срещу антиглобалистките движения и защитниците на околната среда, които на много места се провалиха). „Това антизелено морфическо поле“ се превърна в широко покровителстваща сила, която Тръмп използва (не в резултат на съзнателно и рационално решение, а по-скоро заради силно развитата си интуиция)“. Още тук трябва да споменем, че мозъчният тръст, който финансира и подкрепи кампанията му (за който ще стане дума след малко), съхранява „анти-екологичен архив“, съдържащ 3500 документа, около 27 000 страници, обхващащи 350 организации и отделни лица. Архивът включва предимно документи, събрани в края на 80-те години до началото на 2000-та от Clearinghouse on Environmental Advocacy and Research (CLEAR), организация, която проследява възхода на така нареченото движение „Wise Use“ през 90-те години по време на президентството на Клинтън.
Кои са трокцистите:
Когато започва възходът на неолиберализма сред хората около Рейгън в Републиканската партия има бивши троцкисти, трансформирали се в неолиберали и неоконсерватори (разликата е козметична). Това е политическа и интелектуална мрежа от теоретици като Уилям Кристъл, Робърт Кейгън, Уолтър Р. Мийд и др., и политици като Виктория Нюланд, Джордж Уокър Буш, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц, Клинтън и др. Част от тях са учредители на PNAC (Проекта нов американски век, 1997г., разработен в рамките на консервативния институт Хъдсън), мотивирал глобалната „война с тероризма” и нахлуването в Ирак и Афганистан. Проектът слива амбициите на Рейгъновата администрация с тези на администрацията на Буш. Обединява ги убеждението, че САЩ трябва да се утвърдят като либерална Империя и да наложат с военни и невоенни средства политическата си, икономическа („казино капитализма“), идеологическа и културна доминация в глобален мащаб.
Но сред демократите в САЩ е силна и традицията на различните леви крила, която сега има определена популярност, свързана е с така нар. демократичен социализъм и нейни представители са Бърни Сандърс, част от кандидатите за конгреса в момента. В една или друга степен те се опират на идеята за преразпределящата социална държава и традицията на Ню дийл, идваща от Рузвелт. Да ги обявим с лека ръка за „трокцисти“, просто защото са опозиция, е най-малкото несериозно, да не говорим, че показва политическо невежество.
А какво в крайна сметка е това „дълбока държава“?
Според американският социолог Чарлс Райт Милс, това са военно-промишленият комплекс, Уолстрийт и Пентагонът. Американският философ Кен Уилбер пише в книгата си „Тръмп и епохата на постправдата“, 2018 г.: „Има три основни източника на кадри за правителството на Тръмп“. Това са „Уолстрийт, петролният бизнесът, отбранително промишленият комплекс“. Проблемът е, че и демократическата, и републиканската партия се поддържат от Уолстрийт – т.е. няма значение кой е на власт – важно е интересите на капитала да бъдат приоритетно (и сигурно) защитавани. Може да се разиграва играта „ляво-дясно“ до безкрайност, стига лявото да не се превърне в (действително) радикално ляво!
Съгласно руският дипломат и американист проф. Леонид Доброхотов, тази задкулисна структура, освен Пентагона, военно-промишления комплекс (ВПК) и специалните служби, обхваща и обслужващите ги мозъчните тръстове, заедно с подкронтролните им СМИ. Именно дълбоката държава е тази, която опредя президентите в САЩ, финансира предизборните им кампании и ги поддържа докато не влезнат в конфликт с интересите й. Примери са Айзенхаур, Кенеди, Никсън ...
Тръстовете „са проводник между корпоративните елити и правителството“ – потвърждава и У. Домхов от Калифорнийския университет. Интересен и показателен пример е Центърът за външни отношения (CFR), основан през 1921 г. от бизнесмени в Ню Йорк. Целта му е да обезпечи взаимодействието между компаниите на Уолстрийт с професори, юристи, корпоративни лидери и служители на Държавния департамент. Един от неговите директори Хенри Л. Стимсън напр., е адвокат на американска корпорация, същевременно държавен секретар при републиканеца Х. Хувър, след което става министър на войната при демократа Ф. Рузвелт (1940г.). Въпреки, че често бива обявяван за „прокарващ неолиберани политики и защитаващ интересите на демократите„, официално се води „по средата“ - „центристки“.4 В момента CFR се управлява от привърженик на републиканците. Настоящият му шеф е Ричард Хаас, работил в Пентагона, Държавния департамент и в Белия дом при републиканците Картър, Рейгън и двете администрации на Буш. Хаас също не крие, че целта на мозъчните тръстове „е да влияят върху формулирането на американската външна политика“. Лоялен е към Тръмп и го подкрепя, що се отнася за урегулиране на конфликтите като севернокорейския. Но е умерен в оценките си относно изолационистката му политика. Когато става въпрос за продажбата на оръжие обаче, няма никакви забележки.
Администрацията на Обама работеше в тясно сътрудничество с лявоцентристкия Институт Брукинг (основан още в 1916 г.), активно консултирал и администрацията на Дж. Кенеди, Л. Джонсън, Дж. Картър и Буш по въпросите на националната и международна сигурност (и провеждането на военните операции в Ирак, 2003 г.). В същия институт е разработен проектът „Отбранителна инициатива на XXI в.“, в рамките на който се проиграват възможни сценарии на бъдещите конфликти и се лобира за нарастване отбранителната мощ на САЩ.
Зад администрацията на настоящия президент стои „Фондация Наследство“ (Heritage Foundation) – „най-важната консервативна организация в страната и най-влиятелният мозъчен тръст в света“, основан в 1973 г. Държавният секретар („супер ястребът“) Майк Помпео ясно заяви това в речта си на 21 май, 2018 г.: “Фондация Херитидж е оформила моето мислене по въпросите на световната политика.… ще работя в тясно сътрудничество с Министерството на отбраната и нашите регионални съюзници, за да възпрем иранската агресия…“. Същата фондация стоеше зад Джордж Х. Буш и Джордж У. Буш. Упражнява значително влияние във Вашингтон и се радва на „особено внимание“ по време на администрацията на Рейгън. Първоначалното му финансиране е осигурено от Джоузеф Коорс, от бирената империя „Коорс“ и от Ричард Мелън Скайф (1932 - 2014 г.), милиардер, един от най-влиятелните хора зад американското консервативно движение. Фондацията поддържа силни връзки с Лондонския институт по икономически въпроси и с обществото „Мон Пелерин“; Сред донорите й са Братята Дейвид и Чарлз Кох - десните милиардери съсобственици на Koch Industries. Като двама от най-богатите хора в света, те са ключови източници на дясна инфраструктура, включително Американския съвет за законодателен обмен (ALEC), и мрежата за държавна политика (SPN). Чрез ALEC корпорациите всъщност „си поръчват“ закони (не става дума за лобиране). Фондацията „Ламбе“ (собственост на Кох) осигурява най-малко 4,8 милиона долара на Херитидж между 1998 г. и 2012 г. Медии на тръста са новинарски сайт с консервативни нагласи „The Daily Signal“ и сайтът
www.policyexperts.org, осигуряващи трибуна на водещи световни експерти по консервативна политика.
На 17. 10. 2017, Тръмп „се отчете“ пред Херитидж, признавайки, че „Великата фондация Наследство е в центъра на няколко невероятни данъчни съкращения в американската история. Работейки в тясно сътрудничество с нея, Роналд Регън намали данъците, за да освободи икономическото чудо от 80-те години.“ „Чудото на Рейгън“ ни е добре познато, заедно с екстремизма в Никарагуа, Централна Америка, Ел Салвадор, Гватемала (където подкрепяното от САЩ правителство извършва геноцид над местното население от народа на маите), Южна Африка, където поддържаха режима на апартейда (и пряко, и чрез съюзници) и т.н. Може да се изпише още много за външната политика на Роналд Рейгън, а още повече – за вътрешната. Но по-важно е, че политиката на всички следващи президенти по същество е същата. Буш-баща воюваше в Залива, Панама и Сомалия. Клинтън – на Балканите, в Сомалия и Хаити. Буш-син – в Залива, Афганистан и Пакистан. Обама взе Нобелова награда за мир и разшири войните на Буш до Либия и Сирия. При първата си визита в Саудитска Арабия Тръмп продаде на шейховете оръжие за 460 милиарда долара. Същите шейхове, които спонсорираха ДАЕШ и бомбардират Йемен с касетъчни бомби…
Тази фабрика за политическо инженерство в продължение на три десетилетия е водеща в лобирането за развитието на американската система за противоракетна отбрана (вж „военен тропизъм“). В кулоарите й е проиграна и „новата стратегия за Иран“. Отмяната на реформите в здравеопазването (Обамакеър), антиимигрантската политика, изходът на САЩ от Парижкото споразумение за климата, русофобската риторика, бюджетът на „твърдата сила“…- това са политики, диктувани от Херитидж. „Чрез натиска за правителствена дерегулация и по-ниски данъци за богатите, мозъчният тръст ще използва новото си влияние от името на своите донори, които се нареждат сред най-заможните граждани на Америка“ – коментира Алекс Шефърд. Най-забележимият резултат от данъчната реформа е нещо, което все още е тайна: компаниите изкупуват собствените си акции, репатрират печалби, складирани в чужбина, с преференциална ставка от 15.5% за пари и 8% за други активи. Харчейки огромната част от данъчните си облекчения за обратни изкупувания, корпорациите увеличават търсенето и цената на собствените си акции. Поради това не е учудващо, че борсовият индекс S&P 500 се търгува на нива, близки до рекордните. Обратните изкупувания обаче, не правят нищо за работниците, повечето от които притежават малко или никакви акции. Изкуственото покачване на икономическите индекси създава фалшиво впечатление за просперитет на безпрецедентно задлъжнялата Америка. Много скоро този инвестиционен инженеринг ще приключи и последствията ще бъдат катастрофални.
Тръмп продава оръжие за милиарди и това е „страхотен бизнес за Америка“, но неравенството си расте. А страните – клиенти, извършвайки тези покупки (с парите на данъкоплатците), финансират Пентагона и частните оръжейни корпорации, превръщайки се в същото време в постоянни донори, зависещи от услугите на американски оръжейни производители (поддръжка на оборудването, обучение за работа с тези оръжия…). Следователно чуждестранните клиенти на американските военни фирми купуват не само оръжия, но и защитата на правителството на САЩ. Т.е. купуват етикета „американски съюзник“ и така излиза, че Америка „печели съюзници“.
Но това е път за никъде. Всъщност е – към нов фашизъм и макартизъм. Поне в капиталистическия център.
1 Amin, Samir. The liberal virus : permanent war and the Americanization of the world. New York. Monthly Review Press, 2004
2 Проданов, В. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С. Захари Стоянов. 2017, с. 73
3 Нейсбит, Дж. Овладяване на мегатенденциите. С. Бард, с. 23
4 Вж McGann, J. Think Tanks and Policy Advice in The US.Foreign Policy Research Institute. Philadelphia, Pennsylvania, 2005, р. 12
Източник: Поглед.инфо
