Ами... working class hero is something to be, нали така? Или успяваш да симпатизираш на БСП, без да си на това мнение? 
Банши, миличка, виж класиката:
"- Да ти кажа ли откъде идва твоята болка? - попита той внезапно.
- Откъде?
- От заблудата ти да мислиш, че комунисти могат да бъдат само работниците... Но комунисти или зародиш на комунисти има навсякъде: в театъра, в университета, в администрацията, в армията... И от усилията на всички под ръководството на партията се ражда общият успех, победата на работническата класа.
- Да не искаш да кажеш, че комунисти има в полицията или между тютюневите магнати?
Павел не отговори. Стори му се, че бе излишно да отговаря. Каквото и да кажеше, тя нямаше да го разбере сега.
...
- Кое наричаш глупости? - с насмешка попита тя.
- Всичко, което бълнувате и вършите сега!... - зачервен от гняв, произнесе той. - Кухите ви формули, фантастичните ви лозунги, "стратегическите" ви удари срещу Земеделския съюз, който в момента може да ни бъде съюзник... А. връх на всичко е безобразието ви отношение към Коминтерна и Задграничното бюро.
- Ние прилагаме указанията на Коминтерна според местните условия... - не съвсем уверено рече тя. - Това именно е болшевишкият подход... Всичко останало води към опортюнизъм.
- О, разбира се!... - изсмя се той. - Важното е какво мислите вие, а Коминтерна, който обединява световния пролетариат, е банда от опортюнисти.
- Ако ти се чувствуваш прав, защо не останеш да се бориш срещу погрешния курс на партията тук? - попита тя.
- Защото сте безогледни към всеки, който се опита да ви посочи грешките... Защото ме изключихте от партията, провъзгласихте ме за вредител... Защото дори ти се усъмни, че мога да стана враг и търгаш като брат си!...
- Казах го в горчивината си!... - тихо измънка тя.
- Каза го в заслепението си - продължи той. - Ти не би дошла при мене, ако допускаше, че мога да скъсам вътрешно с партията. Каза го, защото си скована от схеми, защото ти е втълпено да мислиш, че комунисти могат да излязат само ония, които се занимават с физически труд... А в света има и онеправдан умствен пролетариат... Дори простите, неуки работници виждат това. Те приемат с открито сърце всеки интелигент, който идва да им помогне разумно и честно... Не виждаш ли, не съзнаваш ли в дъното на душата си това?... И ако не го съзнаваш, щеше ли да дойдеш при мене сега?
Лила го гледаше втренчено. Очите й бяха овлажнели. Нещо дълбоко и силно разколебаваше вътрешната й присъда над Павел."
