„Отплеснах се. Та в главите на младежта(особено от провинцията) е каша от ислям(не бих го определил като демократичен), смартфони и едновременно завист и ненавист към управляващите заради корупцията. Преди няколко дни един узбек ми разказваше как техния президент ходи в тениска за 100 000 долара и има 100 роби в къщи. Според мен абсолютна глупост, но .....
Впрочем сама си го интерпретирай.
Пък ти си живей със спомените от съветски Узбекистан.„
Анониме,
Аз ли нещо не донаписах, ти ли грешно ме разбра.
Къде споменавам СССР, освен за да напиша, че още преди развала му, средноазиатските републики вече бяха поели по пътя на ислямизирането.
Съчетано с консервативният мусулмански морал, това се доближава много до сталинизъм, а не до либерализъм, или за улеснение на вас, да го напиша троцкизъм. Всъщност не съм сигурна вече, че нещо би ви улеснило.
И тъй като последните двадесет години наблюдаваме помитащият ход на вахабитският ислямизъм, конструиран на преработеният Коран, плюс троцкистките идеи за социална „справедливост„, които нито в Либия, нито в Сирия, нито в Косово не видяхме да водят до каквато и да е справедливост, а бандитски формирования интернационална сбирщина от дрогирани отрепки да грабят и убиват.Може би това е справедливост, но за меншинството, каквото всъщност е и либералната демокрация.
И тук на преден план отново излизат талибаните, и на нас ни се налага да се разберем какви и що са те, и да направим сравнение и разграничение с борците за световен халифат.
Даваш пример
„...каша от ислям(не бих го определил като демократичен), смартфони и едновременно завист и ненавист към управляващите заради корупцията.„
Като имаме предвид, че „борбата с корупциата„ е изключително запазена територия и знаме
на соросовите структури, точно за демократичен ислам става дума.
За да не ти обяснявам аз, ето откъс от филм, специално създаден от казахите.
Създаден по действителни случаи, показващ механизмът на зарибяване, точно чрез лостчето наречено „социална справедливост„
https://youtu.be/YR8H_NZZJHo?t=533Темата е обширна, и изглежда за вас непозната, въпреки усилията ми да заостря вашето внимание върху основният действащ компонент на политическата сцена през последните 52 години.