Какво мислиш по въпроса?
Не питаш мен, но да ти отговоря. Въпреки партийната и политическата си принадлежност - БСП, ляв - по отношение на платформи и програми имам крайно прагматично отношение. Съжалявам. Професионално изкривяване, навярно, на като видя стратегически документ, първо преценявам управленската му годност, после - политическата пригодност. Може да ви се стори странно, но в моето разбиране от правилни идейни, политически и, ако щете, класови, позиции, можеш да сътвориш съвършено негоден за претворяване в практиката план или програма за управление. Просто защото не ти достига капацитет или пък си неук и арогантно невеж или пък пет пари не даваш за планиране и управление и едва преглъщаш лигите, втренчен в недоглозгания от псетата преди теб кокал. Всякое бывает.
Когато по тази или друга причина, повярвал ти или омерзен от прежните, електоПатът ти даде власт се случва едно от двете - или забравяш за манифест и програма, с дадени мимоходом извинения и обяснения с обстоятелствата, или пък упорстваш да приведеш в изпълнение очевадно негодния си план, заради поетия към електоПата ангажимент.
Трудно е за обяснение, навярно, но затова са метафорите. Държавното управление има "твърда" и "мека" част. Твърдата част е това, което идва от състоянието на основните системи на държавата, оценено и анализирано с най-добрите възможни и достъпни методи за научен анализ. Там не се пипа. Там пипат само идиотите от помощното училище. Там е "реакторът". Реактор не се управлява с политика, а с наука, иначе следва Чернобил, при това - в най-добрия случай.
Управлението има и мека част. Там е допустим известен толеранс, но твърде-твърде по-малък, отколкото им се струва на неуките политици, а и деленето на "меката" от "твърдата" част е като плаващи пясъци - непредсказуемо. В съотношенията на интереси в "меката" част е полето на политиката, в добре управляваната държава. В благоденстващата държава в "меката" част нещата се решават със споразумения, с постигане на съгласие след тежки преговори. Там се вихри "тристранката" - държава, труд и капитал. Когато някой от трите или трите, заедно, в невежеството и алчността си, решат да пипат "реактора" - Чернобил. Без изключение.
Възможно е да ти налазят "реактора" външни фактори - цунамита разни, надигнати от трусове, далеч. Следва Фукушима. Затова умните нации, държавотворни и суверенни, си пазят "реактора". Градят го умно, със защити. Не го пипат, защитават го и не дават други да го пипат. Същевременно, непрекъснато инвестират в компетентностите и капацитета, на тези, които и служат при "реактора". С уважение. Към "реактора" и към тях.