Невероятната любовна история на Марин от Оряхово и Сун от Китай
08.10.2018
Попаднахме на една красива история във Facebook и решихме да ви я разкажем, защото за любовта трябва да се говори! (бел.ред.)
Момче от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на Мао Ако в Китай. Това е съвременна приказка за любовта, в която влюбените се сражават с дракони, преброждат планини и гори, побеждават огъня и водата, за да възкръсне любовта им в нещо чисто и красиво, то това е приказката за Марин - Ван Ман и Сун. Днес тя е истинска легенда. Дори има музей за тяхната история.
Марин - сираче, с още четирима братя, е осиновен от многодетно семейство в Оряхово. Има смелостта да кандидатства в непрестъпната Художествена академия и да влезе да учи за художник. Това се случва през 50-те години на миналия век, комунизмът в България е победил, а след СССР и ние признаваме, че и в Китайската народна република е възтържествувал. Отношенията между държавите стават приятелски, топли. Следва размяна на студенти.
През 1952 г. младият Върбанов - бъдещият известен майстор на гоблена, направил революция в това изкуство, научава за възможността да замине за Пекин. Кандидатства и се оказва единственият ентусиаст. Решението да тръгне предопределя живота му. Години по-късно синът му, Феникс, ще си спомни, че баща му му е разказвал как вярва в прераждането, защото, когато попада в град Хан Джоу, има чувството, че се е разхождал из него. Днес там има академия на името на Върбанов. Прераждане... Дори са му викали Китайчето.
Пекин си е Пекин независимо от комунистическите гарнитури и лозунги - имперски, величествен. Гостенинът трябва първо да научи китайски. Оказва се талантлив - до края на живота си Върбанов говори великолепен китайски. Но среща в коридорите на Пекинската художествена академия младата Сун - изящна като статуетка, фина и изискана. Тя, отличничката, ще му помага да учи езика. Влюбва се веднага, но защо тя обиква слабичкия българин с мустаците и буйната къдрава коса... Чар, магия? Сун никога не разкрива тази мистерия.
Това се оказва греховна връзка! Татко Иван от Оряхово е дърводелец, мама Тота - домакиня. Сун е наречена на името на стара хилядолетна китайста династия. Презимето ѝ Хуай Куей означава красиво уханно цвете. Баща ѝ е професор по старокитайски в Пекинския университет. Майка ѝ преподава там английски. И в цялата тази аристократична фамилия, която си знае корените от векове - влиза наш Марин! От Оряхово. При всичките тези китайски традиции. При всичките тези нрави от династията Мин! Любов! Срещите на влюбените са почти невъзможни. Ако тя е с една плитка, преметната през рамото - невъзможно е да се срещнат дори за кратко. Ако е спуснала и двете - дори биха имали шанс да си разменят целувка в мрака под вишната. Когато разбират за любовта между студентите, в пекинската академия викат Марин и го предупреждават да стои на разстояние от това момиче. Професорите стават резервирани и към Сун. Смятат връзката й с чужденец за национално предателство.
Сун често заплита двете плитки, има много целувки, докато накрая не успява да убеди мама и татко професори, че Марин е от потекло - български оряховски принц! А те двамата, бидейки в интелектуалните среди, в които българската литература вече е на почит, благодарение на топлите комунистически връзки и познавайки творчеството на Иван Вазов, знаели, че българите ядат много чесън, много люти чушки и носят ками, затъкнати в пояса... Представяте ли си как са посрещнали евентуалния си бъдещ зет... Но шокът на достолепната и монументална баба Тота - майката на Марин, при срещата със снахата е още по-голям... За това - по-късно.
Марин и Сун общуват като нелегални. Разменят си любовни писма, поставени в кухо дърво. Днес тези писма са част от легендата за тях и са изкупени от специална фондация, посветена на тяхната история. Възможно ли е да узаконят връзката си? Просто в българо-китайските взаимоотношения няма такъв случай и затова няма и правни норми как да се реши. Оказва се, че Марин и Сун поставят прецедент, стигнал до самия Мао. Сун е запозната с традициите и тежката бюрокрация в страната си. Пише десетки писма до всякакви инстанции. Положението изглежда почти безнадеждно, докато едно писмо не стига до бюрото на дясната ръка на Мао Дзедун Джоу Енлай. И той го резюлира с “да”! Нека се вземат!
Години по-късно, когато Сун е вече известна бизнес дама, наложила марката “Пиер Карден” в Китай, в офиса ѝ няма дипломи на стената, но това рамкирано писмо на Джоу Енлай е окачено на видно място. Защото той измолва благословията на самия Мао заради тях. Марин и Сун се връщат в България, без да подозират, че години наред няма да имат път назад зад стената. В Китай вече се усеща сянката на Големия скок. Професорското семейство е най-застрашено от “превъзпитание” на оризовите полета. Ще се окаже, че Сун няма да знае нищо нито за родителите си, нито за братята си над 15 години... Всички са пръснати из цялата страна, избиват от главите им буржоазните предразсъдъци с усилен труд.
Но на двамата млади и в България не им е по-лесно. Марин продължава обучението си в Националната художествена академия. Наемите в столицата са непосилни. Накрая се сдобиват със стаичка на тавана на сградата на академията. Цената да не плащат, е Сун да мие чинии в студентския стол. Тя, пекинската аристократка, търка мазните тенджери, докато състудентките ѝ си мият четките, с които са живописвали. Не се оплаква, сапунисва и плакне... Марин и Сун вече са родители на Боряна. През 1962 година се ражда Феникс - буквално в Академията, там му е хвърлен пъпът. Името му дава баща му - вярвал, че човек се възражда, а с него и цялата природа. Мама Сун е убедена, че след появата на синчето всичко им тръгва на добре. Марин получава ателие, тя рисува портрети на български интелектуалци. (Семейството пази портрет на Невена Коканова - б.а.). Намират дом на ул. “Оборище” (първо под наем), който става пристан на цялата тогавашна интелигенция.
А къде е тогава малкият Феникс? При цялата заетост на мама и татко той намира топлата прегръдка на баба Тота в Оряхово. Там прекарва летата си: “Боб -картофи, катрофи - боб”, редувахме ги, но беше толкова вкусно и прекрасно моето детство, спомня си той, сега изкушен от вкуснотиите на Париж. Легенди се разказвали как баба Тота посрещнала снахата китайка. В нейните очи била кльощава, недохранена. “Мале, сине! Що си ми довел? Какво е това извънземно? Хилаво, слабичко! Дай да го охраним”, рекла 100-килограмовата достолепна господарка на дома. Всички винаги са викали на съпругата на Марин Върбанов Сунчето, но баба Тота ѝ викала Анка - тя си знае защо. Както и едва ли е подозирала, че на сина ѝ в далечен Китай са му дали името Ван Ман - значението му е “десет хиляди години”, а символът - знакът за безкрайността.
“Тази голяма любов на майка и татко, която наистина е срутила стени от предразсъдъци, преодоляла е вековните традиции на две култури, на практика е проправила пътя на браковете на китайци с чужденци, на които впрочем и днес не се гледа с добри очи. А представяте ли си тогава... Това превръща тяхната любовна история в легенда”, убеден е синът им Феникс. Марин тъче своите гоблени, Сун е неговата муза, а тя бързо става и център на софийската бохема. В дома им на ул. “Оборище” се събират приятели и широко отваря врати “първият китайски ресторант”, шегуват се тогава. Сун е великолепна готвачка. От китайското посолство ѝ прошепват от време на време новини, че близките ѝ са добре, а понякога я снабдяват със соев сос и други типични деликатеси. А Сун изкушава с тези екзотични гозби гостите си от столичния елит. Пиле в сладко-кисел сос, зеленчуци гуан дон, спагети “Би хун”... - всичко е поднесено великолепно приготвено. Разговорът се поддържа от домакинята на отличен български. Тя владее още английски и френски.
Марин Върбанов създава специалността “Текстил” в Художествената академия, а по-късно гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия. С новата специалност, открита в Академията, Марин Върбанов изважда гоблена и стенния килим от стаята за гости и ги превръща в ценно приложно изкуство, което украсява много международни зали, галерии, изложби. Нашият творец не е просто забелязан, неговият талант е толкова ярък, че той печели редица награди.
Феникс отраства в скута на Дечко Узунов, спомняйки си неговите забавни разкази за софийската бохема. Заедно с това и двамата му родители са работохолици. Денонощно са кой пред стана, кой пред статива с платното. През 1974 г. китайци, пръснати по света, са поканени да посетят родината. Тогава Сун се връща с малкия Феникс и сестра му Боряна при роднините си. Едва успели да ги съберат. Когато Сун застава на вратата, не я познават... Следват безкрайни сълзи и после много радост от срещата.
Но въртенето около тигана уок не е призванието на китайската принцеса. С умела ръка Сун движи делата на Марин Върбанов с все по-популярните му гоблени, а маестрото вече има своя ателие, където опитни майсторки претворяват в материал идеите за неговите гоблени. Има покана да отвори ателие в Париж, да преподава. Прави го. И в един хубав момент в изложбата му в Париж пристига великият моделиер Пиер Карден. Влюбен е в гоблените, чрез които Върбанов нарушава всички правила на това изкуство - прави го обемно, влага всякакви странни материали - също като Карден, превръща го в текстилна пластика, и си казва: “аха, това е то”. (По-късно Върбанов преплита и опъва специално тъкани ластици в огромни пространства и с това се равнява с Кристо Явашев, убедени са критиците. Завистници крият тези факти. Двамата художници са били близки, а Феникс вчера имаше среща със Стефан - брата на Явашев, който живее в София - б.а.).
Едно не може да се отрече на Карден - освен гениален моделиер има и усет за хора. Кани Върбанов да направи изложба в Ню Йорк, където има галерия, но заедно с това “съблазнява” и жена му. Вече е пробил в Япония, но Китай е за него непозната територия. Не познава традициите, правилата. А Сун ги знае, Карден е марка, тя се изкушава да го представя. И подписва договора с дявола - става мадам Сун! Ако сега този запазен знак може да се види в милиардната страна с възможности за милиардни инвестиции, то е благодарение на Сун. Казвал ли ѝ е някога Карден “благодаря”? Тя 25 години пробива там за него. Прави го император на модата в Изтока, там, където никой друг западен дизайнер не е пробил. Защото знае как да направи мост между Изтока и Запада.
Именно това “надушва” хитрецът Карден и залага на Сун. Тя му отваря от негово име и най-представителния ресторант - копие на френския “Максим”! Но да забравим марката - Сун всъщност срива Китайската стена за западната култура. Така, както преди години е сринала предразсъдъците заради голямата си българска любов. Изящната дама е най-добрият модел на Карден. Отлично ѝ стоят елегантните му костюми. Позира с Ален Делон. Но не се влюбва в него, а остава влюбена и вярна на Марин. Дори има принос към филма на Бертолучи “Последният император”.
Феникс прекарва летата си в Оряхово, но мама и татко го водят в Париж, където Марин Върбанов получава възможност да направи ателие за съвременни гоблени. Момчето е 14-годишно, българо-китайче, не знае и дума френски. Записват го в лицей, но е самотен. Така в тази самота открива изкуството на Дали, на импресионистите, на Маргит... И започва да рисува. Но кръвта вода не става - влече го черно-бялата рисунка с туш, магията на хартията, която попива черното и то става картина. Често се сеща за България, през лятото бърза при приятелите си от квартала около “Докторската градина”. Не всеки има късмета Стоимен Стоилов да е негов учител в графиката, но той - да.
Феникс завършва образованието си в Париж, а в това време Сун, благодарение на връзките си с Карден, и на баща му - благодарение на оригиналното си изкуство, вече са се установили в Пекин. Върбанов прави школа за гоблени и превръща тяхното производство в индустрия - така необходима за младата държава. През няколко години Марин и Сун бързо угасват - и двамата от рак на белите дробове. Той е едва на 57 години, тя на 69.
“И двамата имаха нелек живот. На Марин не вървеше безоблачно пътят в изкуството, който беше възходящ от всяка гледна точка. Той имаше големи проблеми, споделял е с приятели, но дискретно, което правеше болката още по-осезаема. Сун също нямаше много поводи за жизнерадост. В Китай се вихреше културната революция, тя не знаеше абсолютно нищо за своите родители. Когато с Рангел Вълчанов и с нея бяхме при Ванга, тя чу за първи път, че те са живи и здрави. Двамата остават завинаги в нас, внедрени духовно”, споделя близката им приятелка, известната преводачка и издателка проф. Вера Ганчева.
Феникс остава във Франция, където има отлична кариера като художник. Женен е за французойка, също художничка - графичка. Имат двама синове. Сестра му Боряна живее в Пекин и е хранител на паметта на семейството. Тя е отговорна да се запазят както любовните писма между Сун и Марин, които са оставяни в кухото дърво, а сега те са откупени от музея “М+” в Хонгконг, така и за картините на тяхната майка, и гоблените на баща им, които без специално съхранение биха се разпаднали.
В този музей се пазят и 100 костюма с марка “Пиер Карден” от 80-те и 90-те години, които Сун е носила при налагането на марката в Китай и които днес имат изключителна ценност за историята на модата и висока цена. Те също са предоставени от семейството. Към тях има и аксесоари. Благодарение на Сун там е цялата история на марката при нейния пробив зад Великата стена. А той би бил невъзможен без нейната връзка между източната чувствителност и западната бизнес хватка. Сун я няма. Карден е още жив и може да си спомни нейния принос. Не е за учудване, че има такъв интерес към Марин Върбанов и Сун Куей в Китай. Те наистина са легенда!
Редактор: Вяра Иванова
