Бутайте напред, бе!
04 Окт. 2018 автор Георги Гълов
Сам е, други няма.
Държавата от доста време вървеше криво-ляво, скърцаше, тресеше се и вибрираше, а моторът тежко кашляше и все повече се давеше. Накрая напълно спря своя ход,
Премиерът огледа двигателя на държавата, ритна гумите и отсече важно:
- Претоварена е. Казвам ви го като най-добрия шофьор в държавата – всички знаят, че сам си карам колата, нищо че съм началник. Държавата е натоварена догоре и моторът се задъхва. Трябва малко да облекчим положението.
Министърът на регионите услужливо докладва.
- Господин премиер, голям товар са пенсионерите и хората без осигуровки, както и държавните чиновници. Висят със страшна сила.
Премиерът не се съгласи:
- Ще разтоварим от държавата пенсионерите и неосигурените лица. Такава тежест не ни трябва. Държавните няма да се пипат. Друго?
Министърът на транспорта направи крачка напред.
- Можем да намалим скоростта на движение и така ще облекчим моторите.
- Ти – рече му министър-председателят – не се чуваш какво говориш, бе! Аз на всичките ми приятели по света – това президенти, това папи, това министри, царе и императори – на всички лично съм казал, че държавата ни бръмчи на висока скорост и няма друго. Ако трябва, ще направим генерален ремонт на цялата машинария, но скоростта няма да се пипа.
Министърът на финансите тихо рече:
- Господин премиер, ние пари за генерален ремонт на държавата нямаме. Единственото, което можем да направим сега, е да сменим чистачките. За това имаме средства.
- Става – съгласи се премиерът, – важно е да имаме добра видимост! Казвам ви го като най-добрия тенисист в държавата! Нямаш ли добра видимост, може да удряш колкото си искаш - резултатът ще е нулев. Пускай парите за смяна на чистачките. Министърът на културата?
- Господин премиер, тя, културата, колко място заема в държавата? Едно кьоше в багажника е останало за нея. И да я изхвърлим напълно, никой няма да разбере, държавата си върви и без култура.
- Върви тя! – рече премиерът. – Ако не съм аз да бутам, нищо няма да върви, запомнете го най-после! Военният!
Военният министър се изпъна колкото можеше.
- Господин министър-председателю, докладвам, че ние направихме максималното да разтоварим държавата и тя да марширува, пардон, да върви в правилната посока. Отървахме се от танковете, артилерията, кораби и едната подводница, която имахме. Премахнахме дори шинелите в армията! Бяха тежки! Господин премиер, ние дори армията премахнахме – да не тежи на никого и най-вече на вас. Но ще я модернизираме!
- Вътрешният?
- Ние, господин началник – започна бавно вътрешният министър, – заедно с криминалния контингент най-много облекчаваме държавата. Едни от тях арестуваме, други директно бягат от страната. Това също много ни облекчава.
- Когато разтоварим държавата от престъпността – рече премиерът, – всички ще въздъхнат и рязко ще дръпнем. Казвам ви го като най-добрия полицай на държавата.
После премиерът попита:
- Какво казват телевизиите по въпроса?
Министърът на икономиката рече:
- Дали са думата на опозицията и тя вика, че ще трябва да се смени цялото управление на държавата, чак тогава нещата щели да се оправят. Искат те да въртят кормилото и да управляват!
Премиерът светкавично го поряза:
- Каква опозиция, бе! Че те тежат на държавата най-много – само лапат и само искат! Кой ги бръсне тях, а! На никого няма да отстъпим кормилото на управлението!
После премиерът огледа хората от управлението и им рече:
- Всички да се хванат и да бутат, че нещата да тръгнат напред. Като един истински пожарникар ви казвам – ще управлявам държавата, докато не изгасне напълно. Запомнете го най-после! Бутайте!
